Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията д о к л а д към

МИСИЯ

• 
  Осигуряване на ефективен и устойчив транспорт;
  
• 
  Развитие на по-екологосъобразни, безопасни и сигурни видове транспорт и висококачествени транспортно-логистични услуги;
  
• 
  Подкрепа за балансирано регионално развитие и отчитайки кръстопътното положение на България и нейния транзитен потенциал, ускоряване интегрирането на страната в европейските структури;
  
• 
  Установяване на подходящо равновесие между интересите на всички участници на пазара на електронните съобщителни услуги и на пощенските услуги от една страна и от друга – процесите на хармонизация в съответствие с европейската регулаторна рамка при отчитане на националните особености;
  
• 
  Осигуряване на надеждни, сигурни и съвременни комуникации и интегрирана информационно-комуникационна среда за нуждите на държавното управление в мирно време и при кризи.
  
• 
  Изграждане на икономика на знанието, чрез осигуряване на равнопоставен достъп до ефективни и качествени електронни услуги и стимулиране разработването на нови електронни услуги и приложения;
  
• 
  Преодоляване на бариерите пред свободното предоставяне и използване на он-лайн услуги в рамките на ЕС и защита на потребителите в киберпространството в рамките на единен цифров пазар;
  
• 
  Гарантиране на равен достъп до качествени, сигурни и на разумни цени услуги на информационното общество, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им.
  

ОРГАНИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ И КАПАЦИТЕТ ЗА ПЕРИОДА 2014-2016г.

В ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” (ДП „НКЖИ”) е извършена структурна реформа, чрез която е постигнато:

• 
  закриване и окрупняване на поделения;
  
• 
  премахване на звена с дублиращи функции;
  
• 
  аутсорсване на съпътстващи дейности (дезинфекция, охрана);
  
• 
  обединяване и прерайониране на участъци, създаване на мобилни групи,;
  
• 
  административна реформа на процесите;
  
• 
  въвеждане на нови техники и технологии - промяна в технологията на работа на разпределителните гари, преобразуване на гари в разделни постове, закриване на гари, спирки, пресъоръжаване на прелези с ръчни бариери с автоматични прелезни устройства;
  

В ИА „Морска администрация” са извършени съществени структурни промени, изразяващи се в преобразуване на четири териториални дирекции „Пристанищна администрация” във Варна, Бургас, Русе и Лом в отдели или сектори и включени в състава на дирекциите „Морска администрация”. Дирекция „Търсене и спасяване” във Варна е преобразувана чрез сливане с друго

съществуващо звено в отдел ”Контрол и опазване на морската среда, търсене и спасяване”. Съкратена е длъжността зам.-изпълнителен директор по пристанищната дейност.

В резултат на оптимизиране на организационните процеси, изнасяне на процеси (аутсорсинг), повишаване на капацитета на служителите чрез подходяща квалификация и внедряване на нови технологии се осигурява изпълнението на задълженията на ИАМА, произтичащи от нормативните актове.

В областта на съобщенията и информационните технологии визията за организационно развитие и капацитет на ИА „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ИА ЕСМИС) е обвързана с повишаване на ефективността и ефикасността в работата и усъвършенстване на наличния административен капацитет, с цел предоставяне на висококачествени комуникации и изпълнение на дейности по управление и поддържане на центрове за данни, автоматизирани информационни и управляващи системи. Общата численост на персонала на ИА ЕСМИС е редуцирана на етапи и е сведена до 573 щ.бр.

ПРЕГЛЕД НА ПОЛИТИКАТА

• 
  ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА
  

Политиката, в частта „Транспорт” е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, която е важно условие за поддържането на устойчив икономически растеж. Основен приоритет на транспортната политика е и повишаването на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта. Това обхваща решаването на широк кръг от социални, финансови, технологични и инфраструктурни проблеми на местно, национално и международно равнище.

Транспортният сектор е ключов за българската икономика, както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори, така и заради собствения му принос в брутната добавена стойност и заетостта.

Намаляването на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряването на високо ниво на безопасност и сигурност са сред основните изпълнявани приоритети на министерството. Необходимо е стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт с цел намаляване на вредното въздействие на автомобилния транспорт преди всичко върху околната среда, но също така и върху безопасността на движението и намаляване на задръстванията.

Ангажираността на държавата към бъдещото развитие на устойчив транспорт е съобразена с нарастващата загриженост за опазване на околната среда, като се насърчава развитието на по-екологосъобразните видове транспорт и се прилага балансиран подход при използване на техния потенциал.

Активното участие на страната ни във формирането на европейската политика в областта на транспорта и утвърждаването на приоритетната й роля в региона ще бъдат основен фактор за стабилността в европейски и регионален план.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще продължи да работи за изграждането на модерна транспортна система в съответствие с ангажиментите от управленската програма на правителството „Държавност, развитие, справедливост”. Основните приоритетни политики на министерството за периода 2014 – 2016 г. включват:

• 
  Провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност. Осигуряване на пълно съответствие с общоевропейската визия от „Бялата книга” за транспортната политика на ЕС и новите насоки за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа
  
• 
  Изграждане на модерна, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по основната и разширената Трансевропейска мрежа на територията на България:
  

• 
  Разработване на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” за периода 2014 – 2020 г.
  
• 
  Продължаване реализацията и подготовка на основните приоритетни инфраструктурни проекти в сектор транспорт, определящи развитието на регионите за планиране в България
  
• 
  Изграждане чрез публично-частно партньорство на нови товарни логистични центрове в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Видин.
  

• 
  Приоритетно развитие на железопътния транспорт като евтин, достъпен и екологичен:
  

• 
  Оздравяване на Българските държавни железници
  
• 
  Разработване и приемане на Програма за цялостна модернизация и поддържане на железопътната инфраструктура на страната.
  

• 
  Осигуряване на качествени транспортни услуги на населението, равнопоставен достъп, сигурност, безопасност и опазване на околната среда:
  

• 
  Изграждане на интегрирани системи за обществен транспорт в зоните на големите градове – съвместно с Министерство на регионалното развитие
  
• 
  Осигуряване защитата на правата на пътниците в отделните видове транспорт, вкл. чрез законодателни промени
  
• 
  Подобряване на транспортната логистика чрез развитие на комбиниран интермодален транспорт и внедряването на интелигентни транспортни системи във всички видове транспорт
  
• 
  Стимулиране на диалога между държавата и общините с браншовите организации на транспортния бизнес.
  

От ключово значение е срочната и навременна реализация на стартиралите инфраструктурни проекти по ОП „Транспорт” 2007-2013 г., както и изпълнението на нови проекти, включени след разширяване обхвата на програмата, което е важна предпоставка за ефективното и целесъобразно усвояване на средствата от европейските фондове.

С решение на Министерския съвет името на Оперативната програма в сектор „Транспорт” за периода 2014-2020 г. е „Транспорт и транспортна инфраструктура”. Изготвеният проект на програмата предстои да бъде изпратен през м. септември в Европейската комисия. Дефинираните приоритетни оси предвиждат мерки, свързани с развитие на пътната и железопътната инфраструктура по основната и разширената TEN-T мрежа (ос 1 и ос 2), подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт (ос 3), както и нова ос 4 за внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на трафика.

В областта на железопътния транспорт бяха разработени Стратегия за внедряване на Европейска система за управление на железопътния трафик (ERTMS) и Национален план за внедряване – одобрени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На базата на тези стратегически документи всички железопътни линии, които предстои да бъдат модернизирани или реконструирани трябва да бъдат оборудвани и с ЕRTMS съгласно европейските директиви. Линии за внедряване на ERTMS в България до 2020 г.: Видин – София – Радомир; Kaлотина – София – Пловдив – Свиленград – Kaпъкуле; Пловдив – Kaрнобат – Бургас/Синдел; Русе – Kaспичан – Синдел – Варна.

Развитието на транспортната инфраструктура, продиктувано от нуждите на икономиката и обществото, изисква мобилизирането на значителен по обем финансов ресурс. Финансово-икономическата криза поднови натиска върху публичните финанси, което води до потенциално негативни въздействия върху развитието на ключовата инфраструктура.

Ето защо е необходимо да се прилагат по-активно и ефективно механизмите, които предоставя публично-частното партньорство (ПЧП), и в частност концесията, като ефективен метод за доизграждане, модернизация и поддържане на значими инфраструктурни обекти, с оглед повишаване на тяхната конкурентоспособност, и гарантиране на надеждност, сигурност и качество на предоставяните услуги. МТИТС ще продължи да изпълнява заложените в проекта на Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България чрез механизмите на концесията мерки, целящи привличане на частни капитали за ефективно изграждане и поддържане на модерна транспортна инфраструктура.

Стратегическите цели на министерството за развитие на транспортния сектор са:

• 
  Постигане на икономическа ефективност
  
• 
  Развитие на устойчив транспортен сектор
  
• 
  Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.
  

• 
  Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура
  
• 
  Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност.
  

• 
  Създаване на оптимални условия за развитие на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Ускорено изграждане, ефективно поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Подобряване на управлението и реализацията на проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС;
  
• 
  Развитие на транспортната инфраструктура чрез механизмите на публично-частното партньорство;
  
• 
  Развитие на интермодалния транспорт;
  
• 
  Усъвършенстване на системата от инфраструктурни такси в отделните видове транспорт.
  

Изграждането на модерна и оперативно съвместима с европейската железопътна мрежа национална железопътна инфраструктура е част от стратегическата програма на Правителството. Основна цел е изграждането и развитието на ключовите транспортни връзки от национално, трансгранично и европейско значение и постигане на необходимата оперативна съвместимост на основните железопътни артерии с Трансевропейската железопътна система, както и свързване на основната железопътна мрежа на България с тази на съседните страни.

Всички тези цели са недостижими без бързото и ефективно усвояване на средствата, предоставени от ОП „Транспорт”, останалите европейски програми и Кохезионния фонд, както и без финансовата подкрепа от страна на Държавния бюджет.

В изпълнение на Европейските изисквания към железопътния транспорт, Държавата следва да има значителна роля за намаляването на големия дефицит на средства за поддръжка и ремонт на железопътната инфраструктура чрез осигуряване на паричен поток от държавния бюджет според годишната бюджетна прогноза. Това ще позволи намаляване на инфраструктурните такси и превръщането на железопътния транспорт във високо конкурентен и атрактивен не само от екологична гледна точка транспорт.

Предоставените ежегодно чрез Закона за държавния бюджет средства на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” (ДП „НКЖИ”), като капиталов трансфер се насочват приоритетно към обекти от тясно национален интерес, за които не може да бъде осигурено финансиране по международни програми и фондове. Това са обекти със сключени рамкови споразумения и договорени срокове за изпълнение, проекти, свързани изключително с основния ремонт и изграждането на ДМА по железопътната инфраструктура.

Според актуализираните прогнози за периода 2014-2015 г., необходимите средства за съфинансиране от ДП „НКЖИ” са в размер на 122,9 млн. лв., от които 109,5 млн. лв. за проекти по Приоритетна ос 1 на ОП „Транспорт” и 13,4 млн. лв. за проекти по Приоритетна ос 3. Използването на средствата от Кредитното споразумение за структурен програмен заем, България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013, между Република България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на този етап е възприетия вариант за осигуряване на финансов ресурс за съфинансиране на проектите в железопътния сектор, предвид ограничените средства на ДП „НКЖИ”, лимитираните с нормативен акт приходи и тяхното задължително целево предназначение.

Предвид изложеното, в рамките на бюджетната процедура за бюджета на Република България за 2014 г. и тригодишната бюджетна рамка за периода 2014-2016 г., разчетите за финансиране на приоритетните железопътни проекти са изготвени при допускането, че и за 2013 г. проектите ще бъдат финансирани само от отпусната безвъзмездна финансова помощ, в това число средства от Кохезионния фонд/Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране.

Ангажиментът на ДП „НКЖИ” по проектите в рамките на размера, установен в Договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, би било целесъобразно да бъде поет през 2014 г. (и 2015 г. в случай на приключване на дейностите по съответния проект през тази година). С оглед оптималното финансово управление и минимизиране на разходите за обслужване на предоставен кредитен ресурс, средствата в размер на 54,7 млн. лв. са разчетени за съфинансиране по проектите от Кредитното споразумение за структурния програмен заем през 2014 г. и 54,7 млн. лв. за 2015 г., след сключване на договори за отпускане на заем от ЕИБ в рамките на Кредитното споразумение за структурен програмен заем.

МТИТС ще продължи да насърчава всички инициативи в подкрепа на интермодалния транспорт и да се стреми да осигури среда за ефективно функциониране на логистичните системи. През следващите години усилията ще бъдат насочени към създаване на благоприятни условия за модернизацията и усъвършенстването на мрежата от интермодални терминали и предоставяне на висококачествени транспортно-логистични услуги, което ще е от пряка полза за българския бизнес. В тази връзка ще се използват механизмите на концесионирането, осигуряващи гъвкаво финансиране на довеждащата инфраструктура и на нови интермодални съоръжения с висок капацитет, като с това се създават предпоставки за прерастването на последните в товарни селища.

Оперативни цели на подпрограма „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност”:

• 
  Осигуряване на качествен и леснодостъпен транспорт за населението във всички райони на страната на достъпни цени;
  
• 
  Създаване на условия за ефективно противодействие на нелоялната конкуренция в транспортния сектор;
  
• 
  Подобряване на състоянието и увеличаване на дела на специализирания подвижен състав;
  
• 
  Внедряване на съвременни информационни системи за ефективно управление на инфраструктурни операции;
  
• 
  Създаване на подходящи условия за развитие на транспортната логистика;
  
• 
  Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт;
  

• 
  Повишаване на нивото на безопасността, сигурността и качеството на предоставяните транспортни услуги;
  
• 
  Постигане на висока надеждност на експлоатационните дейности;
  
• 
  Създаване на система от икономически инструменти за ефективното прилагане на принципа „замърсителят плаща”;
  
• 
  Ограничаване вредното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;
  
• 
  Създаване на ефективно действаща национална система за търсене и спасяване;
  
• 
  Координиране и уточняване на реда на взаимодействие с други ведомства при възникване на произшествия и тяхното разследване;
  
• 
  Осигуряване на здравословни условия на труд в системата на транспорта;
  
• 
  Създаване на благоприятна среда на живот на населението при възникнала кризисна ситуация;
  
• 
  Изграждане на системи за ранно предупреждение и защита при бедствия;
  

• 
  Постигане на високо ниво на професионална компетентност.
  

Посредством лицензионните и регистрационни режими за достъп до пазара и професията в автомобилния транспорт се цели осигуряване на благоприятни условия за навлизане на частни конкурентноспособни и финансово стабилни автомобилни превозвачи в съвременния и либерализиран европейски транспортен пазар, чрез хармонизиране с европейските изисквания и стандарти.

Съществен елемент на регулаторната функция на държавата в транспортния сектор е достъпът до транспортните услуги или задължението за обществени пътнически услуги. Един от основните стратегически приоритети е изпълнението на задълженията за извършване на обществени превозни услуги за постигане на определено равнище на транспортно обслужване и условия за безплатни и с намалени цени пътувания в интерес на обществото.

За да се постигне философията за по-широк достъп на населението до транспортната услуга, целта е покриване на загубите от превозите на пътници по вътрешноградските и междуселищните превози в слабонаселените планински и гранични райони и компенсиране на превозвачите със стойността на безплатните и по намалени цени пътувания по автомобилния транспорт на някои социално слаби групи граждани.

„БДЖ – Пътнически превози” ЕООД получава субсидии от Държавния бюджет на основата на сключен дългосрочен Договор за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Република България. Субсидията е предназначена за компенсиране на разликата между реализираните приходи и направените разходи за осъществяване на превозната услуга. Субсидията се предоставя по утвърден месечен график.

Средствата за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания в страната с железопътен транспорт се предоставят на базата на извършените пътувания със съответните преференции. Основание за получаване на компенсациите е извършване на безплатни и по намалени цени превозни услуги на някои категории граждани, определени със закон или акт на Министерския съвет.

Осигуряването на средства за пълно компенсиране на пътнически превози, обект на задължителни превозни услуги, както и средства за подмяна на част от подвижния състав и ремонт на останалия парк ще създаде възможност за:

• 
  Изграждане на конкурентоспособна, надеждна железопътна система основана на технологични иновации и модернизация на транспортните средства и технологии, осигуряващи високо качество на обслужване
  
• 
  Въвеждане на нови услуги и разширяване на вече съществуващи (превоз на хора с ограничена мобилност, превоз на велосипеди) със специализиран състав, изцяло в съответствие с европейската практика и насоки за развитие на железопътния транспорт
  
• 
  Въвеждане на нови информационни технологии за по-ефективно управление на дейността пътнически превози
  
• 
  Подобряване на връзките с другите видове транспорт в резултат на улеснената достъпност в големите транспортни възли чрез изграждане на безпрепятствени маршрути за всички категории пътници
  
• 
  Развиване на комбинирани схеми за обслужване на определени направления или часове на денонощието, които не са приоритет на лицензираните автобусни превозвачи, но осигуряват свободното движение на населението на територията на цялата страна
  
• 
  Развитие на ориентирано към клиента поведение на служителите и на мотивацията им за това.
  

Подпрограмата „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност” в частта „сигурност” цели поддържане и развитие на материално-техническата база за управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка. Системата за управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка се състои от органи за управление, пунктове за управление и комуникационно-информационната система.

В компетентностите на ИА „Морска администрация” попада разработването и прилагането на оперативни аварийни планове за управление при кризи в областта на корабоплаването по море и река. Аварийните планове в областта на корабоплаването са съставна част от националния авариен план. За успешното им прилагане в реална обстановка е необходимо периодично да се тренират отделните участващи в плана лица и служби, включително и използване на техниката, под формата на учения.

Разработването на процедура за прилагане на общи критерии за безопасност за целия авиационен сектор е приоритетна задача за ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” в съответствие с приетата през 2011 г. Национална програма за осигуряване на безопасност в гражданското въздухоплаване.

• 
  Увеличен капацитет на транспортната инфраструктура и подобрено качество на предлагания капацитет;
  
• 
  Намалени средства за поддържане и експлоатация на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Свободен и равнопоставен достъп до различните инфраструктурни мрежи и обекти;
  
• 
  Повишено качеството на транспортното обслужване – по-висока скорост, по-кратко времепътуване и по-висок комфорт;
  
• 
  Навременна реализация на проекти, финансирани от ОП „Транспорт”;
  
• 
  Преструктурирани, финансово оздравени инфраструктурни дружества в транспортния сектор и изградени адекватни структури с готовност в максимална степен да усвояват европейските фондове, насочени към реализацията на значими инфраструктурни проекти;
  
• 
  Развита и модернизирана инфраструктура, позволяваща прилагането на съвременни технологии и оборудване за обработка на пътници и товари и стимулираща увеличаване на пътнико- и товаро-потока;
  
• 
  Повишена ефективност и конкурентоспособност на българските пристанища и летища на международния пазар;
  
• 
  Повишена безопасност;
  
• 
  Общ концептуален подход за инфраструктурните такси в транспортния сектор;
  
• 
  Общо подобряване на условията за търговия и туризъм в страната.
  

• 
  По-висока конкурентоспособност на българските транспортни субекти и съхраняване (респ. увеличаване) на пазарния им дял в Европа и в света;
  
• 
  Превенция на корупционните практики в сферата на транспорта;
  
• 
  Подобрено придвижване на товари и пътници във вътрешно и международно съобщение на достъпни цени;
  
• 
  Изградена база данни с геопространствени параметри за инфраструктурни обекти;
  
• 
  Ефективно функциониращи логистични вериги;
  
• 
  Подобрена оперативната съвместимост на транспортната система;
  
• 
  Гарантирана висока степен на безопасност и сигурност на транспортната система;
  
• 
  Устойчива транспортна система срещу бедствия, причинени от природни и техногенни фактори;
  
• 
  Намален брой жертви и щети от транспортни произшествия;
  
• 
  Минимизирани негативни последствия върху околната среда и човешкото здраве;
  
• 
  Улеснен трансграничен транспорт на жизненоважни стоки за преодоляване на последиците от кризи и бедствия;
  
• 
  Действаща система от пазарни инструменти, под формата на стимули или санкции, адресирана към транспортните субекти за ограничаване на отрицателното влияние на транспорта;
  
• 
  По-висока енергийната ефективност на транспортния сектор.
  

В дългосрочна перспектива повишената чувствителност на обществото към опазването на околната среда, правилният подбор и прилагане на мерките за насърчаване ползването на по-екологично чисти горива и превозни средства, за ограничаване нарастването на градския автомобилен трафик, за поощряване ползването на екологосъобразните видове транспорт ще допринесат за известна промяна в разпределението и на пътническия трафик по видове транспорт в полза на железопътния транспорт.

Всяка политика намира конкретен израз в постигането на целите и ползите основно чрез изпълнението на заложените в нея програми, но също така и с редица действия от административен, нормативен, организационен или публичен характер.

Важно е да се отбележи, че реализацията на инфраструктурните проекти изисква както значителни инвестиции, така и по-дълъг период за изпълнение.

МТИТС участва в Националната програма за реформи на Република България 2011-2015 г. (НПР) в направлението „Инфраструктура с оглед на подобряване на достъпа до Единния пазар”. За изпълнението на мярката „Подобряване на техническите възможности на железопътната мрежа на страната”, предложена в НПР в изпълнение на стратегия „Европа 2020”, са заложени показатели, касаещи развитието и поддръжката на железопътната инфраструктура. Основният икономически индикатор измерва отношението на средствата за подобряване и поддръжка на техническите възможности на железопътната мрежа към БВП за България на годишна база.

Становището, изразено от страна на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт” в Европейската комисия, по повод информационна система за нуждите на транспортната политика е, че: „Транспортният сектор е комплексна система и като такава е трудно да се опише чрез малко на брой или опростени показатели.”

Следва да се отбележи, че известен напредък в тази посока е постигнат с разработването на Български транспортен модел (елемент от Общия генерален план за транспорта), даващ ясна оценка на съществуващото търсене и инфраструктура, с цел предвиждане на вероятните промени в моделите на търсене във времето и прогнозиране на евентуални въздействия и ползи от предлаганите транспортни схеми. Моделът за пътнически транспорт обхваща пътуванията (автомобили, влакове, автобуси и фериботи) изцяло в пределите на България, международни пътувания с начална или крайна точка в страната и транзитните пътувания и е допълнен с отделни таблични модели за анализ и прогнозиране на пътническите превози с воден и въздушен транспорт. През 2013 г. е извършена и актуализация на сценария, основан на транспортния модел, разработен като част от Общия генерален план за транспорт, свързан с дефинирането на „тесни места” в пътната и железопътна мрежа на страната.