Министерство на труда и социалната политика стратегия за безопасност и здраве

министерство на труда и социалната политика

СТРАТЕГИЯ

ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ

ПРИ РАБОТА (БЗР)

Стратегията по безопасност и здраве при работа е документ с дългосрочен характер, чрез който Правителството на Република България определя своята визия в областта на безопасните и здравословните условия на труд. Целта е да се очертаят ангажиментите и насочат усилията на държавните органи, работодателските организации, организациите на работниците и служителите, неправителствените организации и др. към осигуряване на благосъстоянието при работа, като се отчитат промените на работното място и възникването на нови професионални рискове. Реализирането на тази цел се разглежда като неразделна част от постигането на общата цел за икономическо развитие на страната, а именно - повишаването на благосъстоянието и качеството на живот на всички социални групи в обществото.

Стратегията отчита и развива приоритетите от Насоките за развитие на дейността по безопасност и здраве при работа, приети от Министерския съвет с протоколно Решение № 34 от 29 август 2002 г. и следва новите насоки за развитие на политиката на Европейския съюз, очертани от Европейската комисия в “Стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г.”. Съобразена е и с препоръките на Международната организация на труда за насърчаване на безопасни и здравословни условия на труд с цел намаляване на трудовите злополуки и професионалните болести.

Стратегията по БЗР е в съответствие с основните нормативни документи в областта на труда, образованието и професионалното обучение: Кодекс на труда, Кодекс за социално осигуряване, Закон за насърчаване на заетостта, Закон за народната просвета, Закон за професионалното образование и обучение, Национален план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г. и Оперативна програма за развитие на човешките ресурси и др.

Стратегията включва и доразвива положителните практики на политиката по БЗР през периода на прехода към пазарна икономика, набелязва цели, приоритети и действия, които ще се реализират в съответствие и при изпълнение на макроикономическата рамка, заложена в Националния план за развитие.

Стратегията по БЗР определя пътя за постигането на целите на Лисабонската стратегия, като поставя безопасността и здравето при работа в основата на качеството на труда. Това означава, че признавайки основния принос на безопасните и здравословните условия на труд за постигане на доброто качество и производителност, ще стимулираме икономически растеж и заетост. Стратегията е в съответствие с основните приоритети за намаляването безработицата в България и осигуряването на заетост за възможно най-широк кръг от работоспособни граждани, като насърчава създаването на такава работна среда, която да дава възможност на работещите да играят пълноценна роля в трудовия живот докато достигнат старост. Насочена е към осигуряване на такива условия на труд, при които работата да стимулира здравето и благополучието на хората, да дава възможност за задържане на работа и да осигурява лично удовлетворение от изпълняваната работа.

Стратегията обхваща периода 2008-2012 г., като реализирането е непрекъснат процес, който ще се проследява чрез система за мониторинг и измерване степента на постигане на поставените цели.

Тази стратегия ще послужи за основа при ежегодното разработване на Национална програма за безопасни и здравословни условия на труд и разработването на проекти за финансиране от структурните фондове на Европейския съюз и други международни организации и донори.

Стратегията по БЗР осигурява изпреварващата визия по отношение на бъдещите изменения в нормативната уредба и в практиката на държавните органи и другите организации. Тя е документ, който консолидира различните намерения и действия и допринася за тяхната еднопосочност и синергизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от членството ни в Европейския съюз и предвид изпълнение на целите, поставени в Лисабон и в Стратегията на общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007–2012 г. По този начин този документ ще играе водеща роля при хармонизирането на отделните документи, включително нормативни и програмни, в тази област.

1. 
   СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА
   

1. 
   Макроикономическо развитие
   

Основен принос за растежа на брутната добавена стойност (БДС) има най-големият икономически сектор – услугите, който осигурява над 70% от растежа на общата добавена стойност. Растежът в сектора се дължи главно на увеличението в търговията и в по-малка степен на задълбочаването на финансовото посредничество. Най-динамично развиващият се отрасъл в сектора на услугите е този на съобщенията. Почти всички останали услуги (без транспорт) показват устойчиви, макар и ниски темпове на растеж.

През разглеждания период изменението на добавената стойност в сектор селско и горско стопанство е отрицателно, което се дължи най-вече на повишените разходи, а не на спад на общата продукция. Следва да се отчете, непостоянно развитие на селското стопанство се дължи на все още неразвития пазар на земята у нас, както и на твърде ниските нива на инвестиции. Търговските банки кредитират ограничено селскостопанските, високо рискови проекти, освен това предприемаческата култура в отрасъла е още ниска.

През 2006 г. доходите от труд забавиха темпа си на растеж спрямо 2005 г. Средната работна заплата¹ отбеляза 9.5% номинален и 2% реален растеж на годишна база. Успоредно с това производителността на труда² се повиши с 3.5%³ и изпревари растежа на реалната работна заплата. В резултат на това развитие разходите за труд на единица продукция⁴ продължиха да намаляват в реално изражение, което може да бъде считано за фактор за подобряване на конкурентоспособността на страната.

За разлика от 2006 г., през първото полугодие на 2007 г. доходите и производителността на труда общо в икономиката ускориха темпа си на растеж. Средната работна заплата регистрира нарастване съответно от 17.4% и 11.9% в номинално и реално изражение спрямо същия период на 2006 г. Както и през последните няколко години, основен принос за това имаше развитието на частния сектор на икономиката.

През 2007 г. инфлацията надхвърли стойностите, регистрирани през последните години. Средногодишната инфлация за 2007г. е 8.4%. Ускореният растеж на цените се дължи на неблагоприятните климатични условия в страната и на високите международни цени на храните и енергийните носители. Увеличаването на цените при неенергийните нехранителни стоки и услуги се дължи на нарасналото платежоспособно търсене на домакинствата, финансирано както от по-високите реални доходи на населението, така и чрез подобрения достъп до кредитен ресурс. Вероятно върху динамиката на цените оказва влияние и присъединяването на страната към ЕС, където ценовото равнище е по-високо.

Благоприятният бизнес-климат е ключов фактор за постигане на растеж и разкриване на нови работни места в икономиката. Поддържането на устойчив растеж следва да остане приоритет и занапред. Това предполага и бъдещо развитие по посока подобряване на бизнес-климата.

Нарастването на инвестициите ще продължи да има пряка връзка с общото макроикономическо развитие и разкриването на нови работни места. През последните години се наблюдава постепенно нарастване на интереса на чуждите инвеститори към българската икономика, което оказва влияние и върху състоянието на условията на труд.

2. 
   Демографски тенденции
   

Основните проблеми в демографското развитие на страната са намаляване броя на населението и влошаване на неговата възрастова структура. Към края на 2007 г. постоянно население на България е 7 640 240 души⁵, като за последните 16 години то е намаляло с около 1 млн. Според прогнози на Евростат се очаква населението на страната към 2015 г. да достигне около 7 130 хил. души или в рамките на следващите 9 години то да намалее с около 545 хил. души. Фактори за това намаление са отрицателният естествен прираст и външната миграция.

В периода 2000 – 2007 г. броят на населението в трудоспособна възраст⁶ (15-64 г.) е намалял с 347,8 хил. Броят на населението в този възрастов интервал само през последните две години е намалял с 0.6 % или с 34 393 души. Тази тенденция ще се задълбочи в бъдеще, като според прогнози на Евростат населението в този възрастов интервал средногодишно ще намалява с около 1 %. Това от своя страна ще доведе до намаление на неговия дял от общия брой на населението в страната до 67.5 % през 2015 г. В същото време, делът на хората над 65- годишна възраст ще нарасне от 17.3 % през 2006 г. до 19.6% през 2015 г. Тези негативни тенденции ще доведат до влошаване коефициента на възрастова зависимост и при условие, че те се задълбочат, в бъдеще биха могли да доведат до значителен натиск върху социално-осигурителната система.

Наблюдаваните тенденции на намаление на населението през последните години обуславят необходимостта от продължаване на политиката за повишаване на икономическата активност на населението, което от своя страна ще осигури необходимата работна сила за развитие на икономиката.

Тези неблагоприятни тенденции оказват и ще продължават да оказват негативно влияние върху абсолютния брой и структурата на работната сила в България. Негативното развитие на възпроизводството на трудовия потенциал в страната се изразява, както в нарастващия изходящ поток, т.е лицата, придобиващи право на пенсия поради възраст, така и във все по-намаляващия входящ поток от млади генерации.

Намаляването на трудовите ресурси има нееднозначни последици за развитието на безопасността и здравето на работното място. С увеличаване на социалната тежест за издръжка на населението в пенсионна възраст и ограничените демографски възможности за възпроизводство на работната сила, нараства необходимостта от по-активно използване на населението в трудоспособна възраст, включително и чрез осигуряване на условия за здравословен и безопасен труд.

През периода 2008 г. - 2013 г.⁷ 80% от лицата в трудоспособна възраст в България ще са “стари” участници на пазара на труда. Средногодишното обновяване ще възлиза на 2.3% или приблизително 130 х. души средногодишно ще се вливат в състава на работната сила с необходимите знания в областта на съвременните информационни и производствени технологии. За останалата, преобладаваща част от икономически активните лица ще е необходимо обновяване и надграждане на квалификацията в съответствие с изискванията на съответния вид работа и професия, за да могат да се трудят в съответствие с изискванията за безопасност и здраве при работа.

В структурата на работната сила (15-64 г.) се наблюдават следните особености:

• 
  Структура по пол. В общата съвкупност на работната сила относителният дял на мъжете е по-висок от този на жените.
  
• 
  Структура по възраст. Във възрастовата структура на работната сила най-висок относителен дял има групата 35-44 г. - 27.3%; следвана от групата 45-54 г. - 27.0% и групата 25-34 г.- 25,8%. Относителният дял на младежите от 15 до 24 г. през 2002 г. е 10.1%, а делът на най-горната възрастова група 55-64 г. е 9,1%.
  
• 
  Структура по региони на планиране: Наблюдават се големи различия между отделните региони на планиране, които са в резултат на въздействието на демографски и икономически фактори. Най-висок е делът на работната сила в Югозападния район, а най-нисък в Северозападния район.
  

3. 
   Образователна и професионално-квалификационна структура на работната сила
   

Към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, не отговаря на пазарните изисквания. Налице е дефицит в обучението за съвременни базисни и ключови умения. Наблюдава се недостиг на подходяща квалификация за нови професии, преди всичко в областта на високите и новите технологии в производството и услугите, съвременните технологии в селското стопанство, мениджмънта и маркетинга.

Практическото обучение на учениците в образователната система на този етап се провежда главно в училищните работилници и лаборатории в професионалните училища и професионалните гимназии, или в специално оборудвани работни места в предприятията. Остарялото оборудване за практическо обучение в училищата и липсата на ресурси за инвестиции в оборудването за практическо обучение ограничава и затруднява въвеждането на обучение по нови професии и възможността на образователната система да реагира гъвкаво на промените и търсенето на пазара на труда.

Независимо, че през последните години в системата на висшето образование са разкрити специални програми и магистърски степени по безопасност и здраве при работа, се наблюдава остра нужда от специалисти в тази област.

С разширяването на мрежата от частни училища и университети се подобряват възможностите за гъвкаво реагиране на образователната система към потребностите и изискванията на работодателите, включително и в областта на безопасните и здравословните условия на труд.

Все още професионалното образование и обучение не е съобразено с новите нужди на пазара на труда. Съществува несъответствие между изучаваните професии и професионално-квалификационната структура на завършващите и реалните изисквания на пазара на труда⁸. В списъка с професиите за професионално образование все още не е включена професията (длъжността) „специалист по безопасност и здраве при работа”.

4. 
   Условията на труд⁹
   

Най-голям дял от работната сила е заета в различни сектори на промишлеността (29%), следвана от заетостта в търговията – 14% и в селското стопанство (13%). Оформя се стабилна група от трудово заети в сферата на транспорта и съобщенията (7% от всички работещи), в строителството – 6%. Налице е трайна тенденция към увеличаване относителния дял на заетите в сферата на услугите - 5% е делът на работещите в сферата на хотели и ресторантьорство, 2% изпълняват комунални услуги, а 16% са заети с други видове услуги. В сферата на финансовото посредничество са ангажирани едва 1% от работната сила, а други 3% реализират операции с недвижимо имущество.