РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ ПО СЕКТОРИ НА НКИД, 2005 Г

Една сериозно засегната група от трудови злополуки са микро и малките предприятия, тъй като при тях се отчита нарастване на броя на злополуките през 2005 г. спрямо 2004 г. (от 116 до 120 и от 491 до 537). За периода 2003 – 2005 г. най-много трудови злополуки са станали в големите предприятия, като тенденцията е към намаляване от 2848 през 2003 г. до 2514 през 2005. Тази тенденция се отбелязва и при средните предприятия, където злополуките намаляват с 16,11 %.

Разпределението на трудовите злополуки по работно място за периода 2003 – 2005 г. показва, че най-голям е броя на трудовите злополуки, станали на обичайното работно място – общо 7561, а възрастовата група, която е най-уязвима в това отношение е в интервала от 45 до 54 години с общо 4399 злополуки.

Внимание заслужава връзката между броя на трудовите злополуки и продължителността на трудовия стаж в професията. През 2003 и 2004 г. най-много трудови злополуки са станали с работещи, които имат придобит трудов стаж до една година в предприятието – общо 2233 бр. Следват от работещи със стаж от 10 до 20 години. През 2005 г. обаче, тенденцията се променя и злополуките при работещите със стаж до една година рязко намаляват - до 314. В същото време изключително висок остава броят на трудовите злополуки при работници и служители с трудов стаж от 20 до 30 години (от 588 през 2003 г. и 539 през 2004 г., техният брой през 2005 г. е почти двоен – 1280).

Тенденцията, свързана с трудовите злополуки и продължителността на работа в предприятието отчита увеличаване на злополуките при работещите в предприятието от 3 мес. до 1 год., като през 2005 г. броят им се е увеличил с 337 бр. в сравнение с 2004 год. Броят на трудовите злополуките намалява с увеличаване на трудовия стаж.
5. 2. Професионални болести

Професионалните болести са болести, които настъпват изключително или преимуществено под въздействието на вредните фактори на работната среда или трудовия процес върху организма. Те нямат лоша прогноза по отношение на живота, но въпреки това тяхната социална значимост е голяма поради следните причини:

• 
  засягат лицата в активна трудова възраст и със значителен професионален опит и квалификация (обикновено 35 – 55 г.);
  
• 
  имат определено място в структурата на заболеваемостта;
  
• 
  лесно придобиват хронично-рецидивен ход на протичане;
  
• 
  създават възможност в редица случаи за продължителна временна неработоспособност и дори инвалидизация;
  
• 
  имат сериозно присъствие като нозология в здравеопазването на развитите индустриални държави;
  
• 
  могат да генерират значителни загуби за работодатели, работещи и държавата.
  

Като най-рискови икономически дейности за периода 2004 – 2005 г. се открояват: “Добив на метални руди” с общо 261 регистрирани случая на професионални болести; “Транспорт” – общо 152 случая; “Производство на текстил и изделия от текстил без облекло” и “Производство на облекло, вкл. кожено облекло” с по 148 случая; “Производство и леене на метали” – 144 случая.

При отчитането на професионалните болести по групи определящи професии, може да се направи заключение, че най-много случаи на болести има при следните групи професии: подземен миньор, подземен работник, сондьор – общо 467 случая; шивач, конфекционер – 173 случая; шофьор – 171 случая; стругар, шлосер, шлайфист – 154 случая; монтьор, механик, заварчик – 110 случая.

През разглеждания период 579 случая на професионални болести са довели до 50 – 70.99 % степен на неработоспособност, а 482 – до 30 – 49.99 % неработоспособност. Случаите на над 90.00 % неработоспособност са 13, а тези, довели до 9.99% или по-малко – 302.

Регистрираните освидетелствани професионално болни лица за 2004 и 2005 г. са общо 499, като от тях 262 мъже, а 237 – жени. Най-много от тях са на възраст 45 – 54 г. – 133, с общ трудов стаж – над 20 до 30 г. – 217 и със стаж по професията – над 10 – до 20 г. – 183.

2. 
   ПОЛИТИКА ПО БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА
   

Провеждането на целенасочена социална политика за осигуряване на безопасност и здраве при работа е многообразен и сложен процес, свързан с реализиране на съвкупност от законодателни, организационно-икономически, социални, технически и здравни мерки. Целта е повишаване качеството на всеки вид труд и трайно подобряване състоянието на всички елементи на това понятие, както и даване на възможност за дълъг и продуктивен живот на хората в труда.

Приоритетите в тази област са насочени към опазване на здравето, работоспособността и живота на работещите. Предвидени са едновременни действия по всички направления: конкурентоспособност на работодателите, добро качество на условията на живот и труд, обучение и изграждане на култура на превенция.

Активната социална политика на България по отношение на условията на труд е насочена към:

• 
  широкообхватен подход за насърчаване към осигуряване на “благосъстояние при работа”;
  
• 
  повишаване на културата за предпазване у работещите и по-нататъшно развитие на системата за превенция, посредством: усъвършенстване на законодателството, обучението и образованието, социалния диалог, общата социална отговорност, икономическите инициативи, партньорството между всички участници в труда;
  
• 
  развитие на конкурентноспособността на българския работодател на основата на провеждане на целенасочена социална политика и реализиране на качеството в дейността за безопасност и здраве при работа;
  
• 
  насърчаване и популяризиране на новаторски и адаптивни форми на организацията на труда, с оглед подобряване качеството, производителността на работата, здравословните и безопасни условия на труд;
  
• 
  осъществяване на обхватен и ефективен интегриран контрол по спазване на трудовото законодателство;
  
• 
  осигуряване на необходимото качество на обучение в областта на безопасните и здравословни условия на труд;
  
• 
  разширяване на инфраструктурата от служби за консултиране и подпомагане на работодателя и повишаване качеството в тази дейност;
  
• 
  развитие на осигурителните системи и застрахователната дейност и ефективното им включване в работата за осигуряване и поддържане на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията.
  

• 
  избягване на рисковете;
  
• 
  оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
  
• 
  ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
  
• 
  приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия.
  
• 
  привеждане в съответствие с техническия прогрес;
  
• 
  замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
  
• 
  обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
  
• 
  прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
  
• 
  използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
  
• 
  даване на съответни инструкции на работниците.
  

Изградена е система от норми, конкретни изисквания и задължения за осигуряване на безопасност и здраве при работа, която създава реална основа за реализиране на принципите на единния европейски пазар.

Регламентирани са минималните изисквания, които работодателите трябва да изпълняват за осигуряване на безопасността и здравето на своите работници и служители. Създадена е основа за управление и планиране на дейността за осигуряване на безопасност и здраве при работа на основата на оценката на професионалните рискове. Задължително е осигуряването на медицинско наблюдение на работниците и служителите, както и предоставянето на необходимата информация и подходящо обучение, съобразени с характера на извършваната работа и квалификацията на работещите.

Въведени са основните изисквания на Европейския съюз и Международната организация на труда за създаване на единен държавен контрол. Цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.

За постигане на справедливо разпределяне на осигурителната тежест между отделните работодатели и мотивация към безопасен и здравословен труд е разработена и функционира система за определяне на диференциран размер на осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест, в зависимост от степента на риска в различните сектори от икономиката. Въведено е задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.

3. 
   ИНСТИТУЦИОНАЛЕН КАПАЦИТЕТ НА СИСТЕМАТА ПО БЗР
   

1. 
   Институции в областта на БЗР
   

Министерството на труда и социалната политика чрез фонд „Условия на труд“ активно подпомага дейностите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Фондът осигурява средства за обучение на работодатели, членове на синдикати, членове на комитети и групи по условия на труд и специалисти по безопасност и здраве при работа в предприятията. Безвъзмездно финансира проекти за диагностика на професионалните болести и част от проекти, насочени към решаване на конкретни проблеми за подобряване на условията на труд. Финансира изготвянето, отпечатването и разпространението на учебни и други информационни материали. С финансовата подкрепа на фонд „Условия на труд“ се провеждат национални конференции, съвещания, семинари и други мероприятия в областта на безопасността и здравето при работа.

Националната политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се формира и осъществява на основата на тристранно сътрудничество на национално, секторно и регионално ниво.

Във всички административни области са създадени регионални съвети за тристранно сътрудничество по безопасни и здравословни условия на труд. Създадени са комитети по условия на труд в предприятията, посредством които се осъществява диалога между работодателя и работниците и служителите.

До момента са създадени около 25 браншови съвета в промишлеността, енергетиката, строителството, транспорта, кожарската промишленост, железопътния транспорт и над 37 общински съвета по условия на труд.

2. 
   Капацитет на системата по БЗР
   

Поради ограничените бюджетни средства, необходими за различни мерки и административна издръжка на системата в областта на безопасните и здравословни условия на труд разходите са значително занижени. Ниската финансова осигуреност на административната система позволява нейното функциониране, но не и необходимото съществено развитие.

Все още не е изградена единна национална информационна система в областта на безопасността и здравето при работа, която е от особено значение за провеждането на ефективна политика и реализиране на адекватни мерки за подобряване на условията на труд и защита на работещите. Необходима е информационна система, която да предоставя адекватна и надеждна информация за предприятията, като отчита характера на тяхната дейност, професионалните рискове, нивото и динамиката на травматизма и др.

Съществен проблем е липсата на Национален център по безопасност и здраве при работа, в който да се събира, обобщава и разпространява адаптирана към съвременното развитие на науката, технологиите и практиката информация в областта на БЗР. Да се извършват изследвания, анализи и оценки, на базата на които ще се реализират адекватни политики, и реално ще подпомагат изграждането на култура на превенция у всички участници в труда.

Въпреки отчитаната тенденция към увеличаване на броя на предприятията, които реално изпълняват задълженията си за осигуряване на безопасност и здраве на своите работещи, икономическите и социални промени пораждат нови предизвикателства както пред работодателите, така и пред цялата система за осигуряване на безопасност и здраве при работа. Укрепването на капацитета на цялата система за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд ще повиши качеството и ефективността в работата и ще доведе до осигуряване на реална защита на работната сила.

Необходимо е да се развива капацитета на ИА „Главна инспекция по труда”, службите по трудова медицина, социалните партньори и на всички специализирани структури и звена, работещи за осигуряването на безопасните и здравословни условия на труд, за да се гарантира ефективното прилагане на политиките по безопасност и здраве при работа. Стимулирането на инициативи за обучения, квалификации и професионално обучение, отговарящи на предизвикателствата и потребностите на пазара на труда ще повиши качеството на предлаганите услуги и ще осигури по-висока защита на професионалните рискове.

Като слабо развита може да се оцени системата за проучване на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация, която да служи както за целите на обучението в системата на средното и висше образование, така и за реализирането на здравословен и безопасен труд.

3. 
   Мониторинг на условията на труд
   

Националният осигурителен институт чрез Националния регистър на трудовите злополуки изготвя редовни доклади и отчети за състоянието на трудовия травматизъм в страната.

Докладите и отчетите от мониторинга на условията на труд и трудовия травматизъм отчитат промените на показателите за изпълнение на изискванията на законодателството и на политиките (програми, дейности, мерки) за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и тяхното развитие.

Системата от показатели се оптимизира и предоставя добри възможности за анализ на състоянието на условията на труд на национално и секторно ниво, и в предприятията.

Основните показатели, които се наблюдават от ИА „Главна инспекция по труда” са:

• 
  общ брой предприятия, в т.ч. малки и средни предприятия с констатирани нарушения по безопасни и здравословни условия на труд, трудовоправни отношения и по Закона за насърчаване на заетостта;
  
• 
  приложени принудителни административни мерки за: спрени проекти и въвеждане в експлоатация; спрени машини, работни места и др.; спряно изпълнение на незаконни нареждания; отстранени от работа лица; въвеждане на специален режим на работа; спиране на предприятие и др.;
  
• 
  съставени актове;
  
• 
  влезли в сила наказателни постановления;
  
• 
  дадени разрешения за приемане на работа на лица ненавършили 18 години;
  
• 
  регистрирани колективни трудови договора.
  

Месечният и годишен мониторинг на дейностите по осигуряване на безопасност и здраве при работа се извършва от специализирани звена в системата на МТСП и НОИ.

В рамките на мониторинга на дейностите за осигуряване на БЗР не се отделя достатъчно внимание върху регионалните различия и структурните промени в икономиката. Не се провеждат систематични проучвания, проследяващи промените в секторните политики за осигуряване на БЗР и съответния травматизъм.

4. 
   Основни предизвикателства
   

Анализът на текущото състояние, тенденциите и перспективите за развитие дейностите по осигуряване на БЗР дава възможност да се изведат някои основни предизвикателства, които ще определят развитието на политиката по безопасност и здраве при работа в периода до 2013 г.

Усилията през последните няколко години са насочени към подпомагане на практическото изпълнение на законодателството в страната. В резултат на целенасочената политика на Правителството и социалните партньори се отчита съществен напредък по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работещите. Средногодишният ръст на изпълнение на изискванията на законодателството по безопасност и здраве при работа от работодателите е 12 %. Наблюдава се трайна тенденция на намаляване на броя на трудовите злополуки в страната.

Към положителните оценки на прилагането на законодателството по безопасност и здраве при работа можем да добавим и следното:

• 
  Голяма част от съдържащите се в Закона за здравословни и безопасни условия на труд изисквания и принципи за осигуряване на безопасност и здраве при работа реално се прилагат в практиката.
  
• 
  Инспекторите по труда отчитат, че са налице доказателства за общо подобряване дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в страната.
  
• 
  Европейските стандарти за безопасност и здраве при работа са не само цел, но и достижение за голям брой предприятия.
  
• 
  Непрекъснато се увеличава броят на предприятията, които инвестират в безопасни технологии и работно оборудване.
  
• 
  Натрупан е значителен опит в изготвянето на оценки на риска и това се отразява на по-доброто им качество; разширява се делът на предприятията, които са реализирали програми за отстраняване и минимизиране на производствения риск.
  
• 
  В голям брой предприятия са разработени и утвърдени вътрешни нормативни актове – правилници за вътрешния трудов ред, правила и инструкции за безопасна работа, правила за организация на работната заплата, и т.н.
  
• 
  Значително е разширен кръгът на предприятията, осигурили обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.