МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
СЕВЕРОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ГР.ВРАЦА
ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „ВИТИНЯ”
За начало на Държавно ловно стопанство „Витиня” се смята 1928 г., когато държавната гора „Витиня” е обявена за развъдник на едър дивеч – сърна. По – късно, през 1938 г. отделът по горите и лова в Министерството на земеделието и държавните имоти определя държавната гора „Витиня” заедно с придадените към нея части от общинските гори на селата Горно Камарци, Осойца, Чурек и Врачеш за образцов ловен развъдник, предоставен на Агрономо – лесовъдния факултет на Софийския университет за провеждане на практика по ловно стопанство на студентите от специалност „Горско стопанство”.
През 1948 г. от ловния развъдник „Мургаш” и образцовия ловен развъдник „Витиня” се Обособява Образцово ловно стопанство „Мургаш-Витиня” с 6 ловни полета, в които се ловува през една година.
Организираната ловностопанска дейност започва през 1959г., когато с изготвянето на лесоустройствен проект на тогавашното УОГС „Витиня” е обособен ловен участък с площ 509,4 ха. През 1967г. територията на учебно-опитно горско стопанство е разширена, със заповед №48/24.02.1967г. МС на Република България и заповед №1348/13.07.1967г. на МГГП, същото е преобразувано в Представително ловно стопанство „Мургаш”. Със заповед 598/02.03.1976г. на МГГП стопанството е обособено в отделно предприятие, юридическа личност с основна дейност – ловностопанска. Горскостопанската дейност е прехвърлена към съответните тогава горски стопанства. След ликвидация на държавните ловни стопанства / заповед №114/06.06.1991г. на КГ, върху територията на „Витинския” участък от вече бившето ДЛС „Мургаш” е обособено ГС „Витиня”. Със заповед №299/28.05.2001г. на Министерството на земеделието и горите, същото е преобразувано в Държавна дивечовъдна станция „Витиня”. С промените в Закона за лова и опазване на дивеча от 01.09.2008 година Държавна дивечовъдна станция „Витиня” се преобразува в Държавно ловно стопанство „Витиня”. На 9 април 2011 г. влезе в сила новия Закон за горите. Със Заповед № РД49-206/03.06.2011 г. на Министъра на земеделието и храните създава Северозападно държавно предприятие. ДЛС „Витиня” е едно от териториалните поделения на предприятието. Административният център на стопанството се намира в района на прохода „Витиня”. На север граничи с ДГС „Своге” и „Ботевград”, на изток с ДГС „Ботевград” и „Елин Пелин”, на юг – с ДГС „Елин Пелин”, на запад с ДГС „Елин Пелин” и „София”.
Територията на ДЛС „Витиня” се намира в две области и обхваща части от следните общини със съответните им землища:
- Област София град – част от общ. Кремиковци: гр.Бухово и с. Желява.
- Софийска област
1.част от общ. Елин Пелин: с.Чурек, с.Потоп и с.Елешница
2.част от общ. Ботевград: с.Врачеш
3.част от общ. Горна Малина: с.Горно Камарци и с. Осоица
4.част от общ. Своге: с.Ябланица.
В административно отношение ДЛС „Витиня” се числи към Регионална дирекция по горите – София.
Държавно ловно стопанство „Витиня” е разположено в Мургашкия дял на Западна Стара планина. Релефът е типично планински и представлява сложна мрежа от била и долове с различни посоки. Средната надморска височина е около 1000 метра. Най–ниската точка се намира до язовир „Бебреш” (375м н в), а най-висока е връх Мургаш (1645 м н в).
Обща площ на стопанството е 18500,3 ха, от които залесена площ 17871.5 ха, незалесена 628.0 ха. ДГТ - 16404.5 ха от тях 15797.0ха залесена площ и 607.5 ха незалесена. Държавният горски фонд по видове гори - иглолистни 1079.7 ха, широколистни високостъблени 8356.2ха, издънкови за превръщане 6319.2ха и нискостъблени 41.9 ха.
Територията на стопанството е разделена на 3 горско стопански участъка- Витиня, Врачеш и Търсава и 6 охранителни участъка.
Средения запас за стопанството е 184 куб.м /ха, средният прираст е 2,73 куб.м/ха.
Основни дървесни видове - широколистни насаждения основен дървесен вид бук и зимен дъб и иглолистни култури от бял бор.
Основни типове горски почви – кафяви горски почви и канелени горски излужени почви. ДЛС „Витиня” не се отличава с почвено разнообразие, въпреки големия диапазон на надморските височини, главно поради еднообразието на основните скали, върху които са се формирали почвите.
В ДЛС „Витиня” са обособени следните стопански класове: - Буков В, Буков Ср, Буков Н, Буков В Н, Дъбов СрН, Смесен СрН, Иглолистни култури, Габъров В Н, Смесен В П, Зимендъбов В П, Зимендъбов СрН П.
Застрашени, изчезващи и ендемични видове – пл. явор, лудо биле, храсталачна глушина, лъскав напръстник, видра, гълъб хралупар, черен щъркел.
Годишното ползване от държавни гори по лесоустройствен проект е 27341 куб.м лежаща маса, като през периода от 10 г. ( 2003-2012г.) е отчетена 319285 куб.м. лежаща маса на площ 5806,85 ха.
Годишното ползване от държавни гори за новия ревизионен период (2013-2022г.) е 40414 куб.м. стояща маса. Ползването за 2017 г.е 30444 куб.м. стояща маса на площ 1045.48 ха. От които - 30444 куб.м. промишлен дърводобив.
Ловна дейност –Основни ловни видове са благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, тибетски як, хищници вълк, лисица и чакал. ТП ДЛС „Витиня” предлага организиран ловен туризъм, лов, риболов и фото лов.
Биоразнообразие – представено е от различни широколистни и иглолистни видове, сред които най-често срещаните са бук, габър, зимен дъб, цер,явор, шестил, брекина, върби, тополи, бял и черен бор, ела, дугласка и други.
Провеждат се отгледни и възобновителни сечи в буковите гори – основна възобновителна сеч групово постепена. Във високобонитетни букови насаждения – 140 г., в средно и нискобонитетни – 120 г.
Природни катастрофи – ледолом: - засегната площ 3500 ха, усвоена ледоломна маса 150 000 куб.м.
Залесявания - Предвидените залесявания по проект са 29 дка годишно. За периода 2003-2012 г. са залесени 690 дка. Невъзобновени след ледолома голи площи - 141 дек. По ГСП (2013-2022г.) е предвидено само подпомагане на естественото възобновяване на площ 24,5 ха залесяване предимно с бук.
Проектирани мероприятия :
Залесяване – за 2018 г. не е предвидено, предвидено е попълване на култури 0,8 ха с бук и отглеждане на 2 и 3 год. култури – 9,0 ха.
Дърводобив – предвиденият за 2018 г. е 30135 куб.м. стояща маса. Направа на временни горски пътища
Странични ползвания- паша, добив на сено, добив на листников фураж, добив на билки и горски плодове, добив на гъби.
Противопожарно устройство - бариерни противопожарни прегради, лесокултурни прегради, защитни минерализовани ивици.
Сподели с приятели: |