МИРАЖ НА ПЛАЖ
Питам мама да ми каже
виждала ли е миража.
Тя със плажен крем се маже
и си прави плажа.
Мълчаливо се изтяга,
мълчаливо мижи.
Нито после, ни веднага
има мои грижи.
- Мамо, виждам сред морето
сладолед голям.
Ето, стига до небето –
не със тебе, сам го ям!
Мама вади портмонето,
без да се нацупи.
- Сладолед ли? Ето, ето –
и на мен да купиш!
СЛАДОЛЕДОХАПЧО
Слънцето ме гледа,
а пък аз му мижа…
Гледа сладоледа,
а пък аз му мижа.
С пръсти слънчелъчи
до мен се изпъчи.
Вече аз не мижа,
но си имам грижа.
- Слънчо, мълкохапчо,
сладоледохапчо,
ще ти щипна бузката –
че ми цапаш блузката!
НАДПРЕВАРКА В ПАРКА
Гледам: батковци големи
във ръка с цигара.
Няма кой да им я вземе,
няма кой да им се скара.
Както на разходка крачат
по алеите през парка,
пушат нервно, кашлят, храчат –
що за надпреварка?!
Що за надпреварка, щом
в парка гълтат зла отрова.
Паркът е Природен дом,
въздухът – храна готова!
Ех, че мода образцова –
лелки с бебешки колички
и те гълтат зла отрова.
Щурави привички!
МИДКИ И ОЛИТКИ
Мидки и олитки
сбирам край морето.
Във водите плитки
има. Ето, ето –
тласкат ги вълните
чак до пясък сух.
Шепота им чух:
“Ние сме порасли
покрай водорасли
на скали подводни
и сме многородни.
Бури страховити
брулят ни скалите.
И сега сме – ето –
вънка от морето…
В шепи твои – знай –
ти ни опознай.
Направи от нас
с приказен захлас
за морските птици
чудни огърлици,
за деца и майки –
приказни мозайки…
В шепи твои – ето –
ние светим, светим!”
ГЛАРУСЧЕТО
Гларусчето плаче
горе на комина –
майка му за рибки
рано пак замина.
Ала то се сърди,
дращи, вика, писка –
с мама на морето
да отиде иска.
Майка му да хваща
рибки и скариди,
а пък то да сбира
охлюви и миди.
Че желае много
с тях да си направи
сребърни и бързи
маратонки здрави!
СРАМ
Мама вечно е заета
с някакъв балет.
С баба кретам до морето –
никакъв късмет.
Баба не умей да плува,
на брега се плиска.
Недовижда, недочува –
за ръка ме стиска.
Вече цели две недели
баба с врели-прекипели
все ми бъбри нещо.
И ми става по-горещо.
Искам по-навътре само
мъжки да се гмуркам.
Срамно е в море голямо
само да цапуркам!
ЛЕТЕН ГЛАРУС
Летен гларус в мен се вглежда
и започна да нарежда:
- Кой със майка, кой със татко,
дремете на плажа сладко.
Греете се до насита,
гмуркате се във водата.
Ала никой не ме пита
как си храня аз децата.
Как ли? С рибки щуравелки,
щуравелки, вълнострелки,
дето скачат дяволити
над вълните вълновити.
Но това не им достига –
всяко мига, мига, мига,
вдига врява чак до Бога.
Аз ги вдигам по тревога.
И във залезна прохлада –
без да чакаме награда –
на отпадъците ваши
(никой да не ни подплаши),
почваме оборка спешна,
безпогрешна и успешна…
Грижим се за плажа ваш
с многолетен летен стаж!
РАЧЕ-КРИВОКРАЧЕ
Уж напред и уж назад,
ала все накриво крачи
Раче-осмокраче, Раче-кривокраче.
Виж – отпред си има щипки –
да си хваща дребни рибки.
А отляво и отдясно
с четири крачета криви
прави ходове лъжливи,
щом попадне то на тясно.
И направо криво крачи
Раче-осмокраче, Раче-кривокраче!
ВОДАТА
Вземам я във шепи, а пък тя изтича.
Може би Водата мене не обича?!
Мене ли? Навярно с всички е така.
Тя не се задържа в моята ръка.
Казват, че се ражда в планина висока.
Бърза – бистроока тръгва със потока.
Тича, тича, тича – на сърна сестрица –
пъргава, игрива горска хубавица!
Щом полето стигне, кротко хубавее –
с много като нея във река се слее.
А в реката бавна – мъдра като леля –
стига до морето за една неделя.
Стигне ли морето, тя безкрайна става,
става величава, става мъдроглава
и езици учи в не една държава!
Сподели с приятели: |