Член 6 § 1
“Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо… гледане на неговото дело… от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона...”
Член 1 от Протокол No. 1
“Всяко физическо или юридическо лица има право мирно да се ползува от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползуването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.”
A. Становища на страните
-
Жалбоподателите твърдят, че в резултат на приемането и прилагането на закона от 2002 г. се блокира достъпът им до съдилищата, което представлява недопустима намеса от страна на властите. Организацията-жалбоподател не може да търси защита от гражданските съдилища, тъй като те отказват да я признаят като легитимен представител на Българската православна църква и отказват молбите й за регистрация. Нещо повече, по време на изваждането от юли 2004 г. жалбоподателите са лишени от нотариални актове и други документи, необходими за доказване на правата им.
-
Всички жалбоподатели твърдят също, че през 2003 и 2004 г. са били лишени от своите притежания чрез законодателни актове и произволни решения от страна на прокуратурата. Организацията-жалбоподател представя списък от църкви, построени след 1996 г., когато Патриарх Пимен и Митрополит Инокентий поемат ръководството, и църкви, за които притежават нотариални актове на името на църковните съвети, които признават властта на организацията-жалбоподател. Жалбоподателите са изгонени от църквите и от другите имоти, които принадлежат на организацията-жалбоподател и местните й епархии. В резултат на това жалбоподателите-физически лица, служители на Църквата, са лишени от доходите си.
-
Правителството твърди, че властите никога не са ограничавали правото на жалбоподателите на достъп до съд. Молбите им за регистрация са прегледани и отказани. Жалбоподателите не са подавали искове за възстановяване на собствеността или за определяне на други граждански права. Фактът, че подобни искове почти със сигурност биха били отхвърлени, е отделен въпрос и няма отношение към достъпа до съд.
-
Правителството отбелязва, че храмовете и другите имоти никога не са били отнемани от Българската православна църква, която е техен собственик. Жалбоподателите всъщност претендират за контрол над самата Църква и нейната собственост. Те не твърдят, че имат свое право на собственост върху храмовете и другите сгради, предмет на обсъждане тук, или друг интерес, защитен от член 1 на Протокол No. 1. Техните списъци с църкви не са надеждни, което се илюстрира от факта, че в тях фигурират и храмове, построени преди векове. Претенцията им, че са построили някои от църквите, от които са били извадени, е недоказана. По мнение на правителството, прокуратурата е действала законно при отстраняването на жалбоподателите от сградите по молба на Патриарх Максим, законен представител на Църквата, която е единствен собственик на въпросните имоти.
-
Третата страна твърди, че притежава имуществото, претендирано от жалбоподателите, което те обитават незаконно.
Б. Оценката на Съда
-
Съдът е на мнение, че, поради спецификите на въпросите, повдигнати по настоящото дело по член 6 от Конвенцията и член 1 от Протокол No. 1, следва да разгледа отделно твърденията на организацията-жалбоподател и тези на шестимата индивидуални жалбоподатели.
1. Твърдения на индивидуалните жалбоподатели
-
Съдът отбелязва, че шестимата индивидуални жалбоподатели не твърдят, че имат вещноправен интерес от какъвто и да е вид спрямо храмовете, административните сгради или другите имоти, контролът над които е загубен от организацията-жалбоподател в резултат на събитията, относно които е жалбата. Що се отнася до твърденията на жалбоподателите за загуба на доход, Съдът отбелязва, че никой от тях не е уточнил дати и придружаващи обстоятелства на прекратяването на функциите си. Доколкото твърденията на жалбоподателите биха могли да бъдат разбрани в смисъл, че те са се почувствали неспособни да продължат да работят, поради което са загубили и доход, тъй като държавата силово им е наложила водачи, които те не са смятали за легитимни, според Съда това е твърдение за щети, произтичащи от нарушението на член 9, установено по това дело, и не разкриват отделно нарушение на член 1 от Протокол No. 1 към Конвенцията. Нещо повече, Съдът намира, че твърдението на шестимата индивидуални жалбоподатели, че не са могли да се обърнат към гражданските съдилища, за да се определят гражданските им права и задължения, не е подкрепено с убедителни аргументи.
-
Ето защо Съдът намира, че твърденията на шестимата индивидуални жалбоподатели, че разглежданите събития са нарушили правата им по член 6 от Конвенцията или член 1 от Протокол No. 1, не са подкрепени с доказателства и следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
2. Твърдения на организацията-жалбоподател
(a) Твърдения за липса на достъп до съд (Член 6 § 1)
-
Съдът отбелязва, че през обсъждания период организацията-жалбоподател и тази, ръководена от Патриарх Максим, са de facto конкурентни структури, всяка от които се смята за легитимно въплъщение на Българската православна църква. Нито организацията-жалбоподател, нито привържениците на Патриарх Максим са се опитвали да действат като отделно юридическо лице или да съществуват отделно от Църквата. Всяка от двете групи разглежда Българската православна църква като едно неделимо цяло по закон и канон и търси признаване като нейно единствено легитимно ръководство (вж. пар. 14-54 по-горе).
-
Следователно е ясно, че твърдението на организацията-жалбоподател относно отказ от достъп до съд всъщност касае невъзможността на нейните лидери да продължат да действат от името на Българската православна църква след влизането в сила на закона от 2002 г. Това твърдение не може да се разграничи от твърдението, че властите са сложили край на съществуването на организацията-жалбоподател като ръководство на Българската православна църква чрез незаконна и неоправдана намеса, произтичаща от разпоредбите на закона от 2002 г. и мерките по тяхното прилагане. Съдът вече разгледа това твърдение, което следва да се разглежда в контекста на член 9 от Конвенцията.
-
Ето защо Съдът намира, че не се повдига самостоятелен въпрос за нарушение по член 6 § 1, що се отнася до организацията-жалбоподател.
(б) Твърдения за лишаване от притежания (Член 1 от Протокол No. 1)
-
С оглед на особената позиция на организацията-жалбоподател, Съдът отбелязва, че твърдението й относно лишаване от притежания не засяга действия на държавата, които лишават от собственост Българската православна църква като юридическо лице, а държавна намеса във вътрешната организация на Църквата чрез законодателство и решения, налагащи Патриарх Максим като неин единствен легитимен глава.
-
Това обаче е въпрос, който Съдът вече разгледа в контекста на член 9 от Конвенцията. Твърденията на организацията-жалбоподател за църкви, построени с дарения на нейни привърженици или под нейно ръководство, и за други имущества, които са й отнети, засягат аспекти от държавната намеса, които вече са разгледани в контекста на член 9. Съдът намира, че твърденията за имуществените последици на тази намеса не повдигат самостоятелен въпрос за нарушение по член 1 на Протокол No. 1 от Конвенцията.
IV. ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
-
Жалбоподателите твърдят, че не са имали ефикасни правни средства за защита срещу нарушенията на правата им по Конвенцията. Те се опират на член 13 от Конвенцията, който гласи:
“Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции.”
-
Правителството твърди, че жалбата не повдига самостоятелни въпроси за нарушение по член 13 от Конвенцията. Третата страна не изказва становище.
-
Тъй като жалбоподателите имат защитима претенция по член 9 от Конвенцията, Съдът намира, че член 13 е приложим по настоящото дело. Той обаче подчертава, че тази разпоредба не стига дотам да гарантира правно средства за защита, което да позволява законите на дадена Високодоговаряща страна да могат да се оспорват пред национален орган като противоречащи на Конвенцията (вж., mutatis mutandis, решенията по делата Maurice v. France [GC], no. 11810/03, §§ 105-108, ECHR 2005 IX, и Supreme Holy Council of the Muslim Community, цитирани по-горе, §§ 107-109).
-
По настоящото дело намесата в правата на жалбоподателите по член 9 от Конвенцията произтича от закона от 2002 г. и мерките за неговото прилагане (вж. пар. 42-64 по-горе). В рамките на производствата, започнати от жалбоподателите след влизането на закона в сила, усилията им да получат защита се провалят, тъй като съдилищата и прокуратурата тълкуват закона от 2002 г. като директно уреждащ спора относно ръководството на Българската православна църква (вж. пар. 49-53, 58 и 60 по-горе). При тези особени обстоятелства не може да се смята, че член 13 изисква жалбоподателите да са разполагали със специални правни средства за защита, чрез които да оспорят съобразността на разпоредбите на закона от 2002 г. с Конвенцията.
-
Ето защо не е налице нарушение на член 13.
V. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
-
Член 41 от Конвенцията гласи:
“Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към ния и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”
A. Вреди
-
Жалбоподателите претендират 679,504,609 евро имуществени вреди, които според тях включват стойността на 107 църкви и други сгради, както и неизплатени заплати и осигуровки на духовници и административен персонал, които са загубили работата си в резултат на разглежданите събития. В добавка те претендират и за 2,314,546 евро неимуществени вреди. Правителството смята, че тези претенции нямат разумно основание и при всички случаи са прекомерни.
-
Вземайки предвид обстоятелствата по делото, Съдът смята, че въпросът за приложението на член 41, що се отнася до причинените имуществени и неимуществени вреди, не е готов за разрешаване и го запазва за евентуално по-нататъшно разглеждане, като отчита възможността между държавата и жалбоподателите да се постигне споразумение, което да вземе предвид легитимните интереси на всички засегнати страни (Правило 75 § 1 от Правилника на Съда).
Б. Съдебни разноски
-
Жалбоподателите претендират 13,400 евро хонорар за 130 часа работа на техния адвокат при часова ставка от 60 евро на час и 140 часа работа на неговите юридически сътрудници при часова ставка от 40 евро на час. Тази претенция се подкрепя от документ, който адвокатът на жалбоподателите описва като фактура.
-
Жалбоподателите претендират и 1,000 евро за разноски по преводи, пощенски разходи, копиране, разпечатване и телефонни разговори. Част от тази претенция е подкрепена от съответни фактури.
-
Жалбоподателите твърдят, че претендират за горепосочените суми за извършена работа и направени разноски по 74 дела пред Съда, но не посочват съответните номера на жалби. Въпросните дела очевидно включват настоящото дело, както и жалбите, упоменати в пар. 82 по-горе. Жалбоподателите не изясняват каква част от претендираните разноски са направени по настоящото дело.
-
Правителството твърди, че разноските по другите жалби, висящи пред Съда, следва да се приспаднат, че часовата ставка, която се претендира по адвокатските хонорари, е прекомерна, а фактурите, представени от жалбоподателите, оправдават само половината от съответните разходи.
-
Съдът подчертава, че жалбоподателят има право на възстановяване на съдебните разноски дотолкова, доколкото те наистина са били направени, били са необходими и са разумни по своята стойност. Съдът отбелязва, че претенциите на жалбоподателите са неясни, тъй като разноските по настоящото дело не са посочени. Представена е също непълна документация, доказваща разходите.
-
При тези обстоятелства, като взема предвид, както че по настоящото дело безспорно е извършена сериозна юридическа работа и жалбоподателите са направили и други разноски, така и недостатъците в техните претенции, Съдът присъжда на жалбоподателите заедно 8,000 евро за съдебни разноски.
В. Лихва за забава
-
Съдът счита за уместно лихвата за забава да се изчислява на основата на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процента.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Приема, че е налице нарушение на член 9 от Конвенцията по отношение на всички жалбоподатели;
2. Приема, че не е налице нарушение на правата на шестимата индивидуални жалбоподатели по член 6 от Конвенцията и член 1 от Протокол No. 1;
3. Приема, че, що се отнася до правата на организацията-жалбоподател, оплакванията по член 6 от Конвенцията и член 1 от Протокол No. 1 не повдигат въпроси за самостоятелни нарушения;
4. Приема, че не е налице нарушение на член 13 от Конвенцията по отношение на никой от жалбоподателите;
5. Приема, че въпросът за прилагането на член 41 не е готов за разрешаване, що се отнася до имуществените и неимуществените вреди,
ето защо,
(a) запазва този въпрос за евентуално по-нататъшно разглеждане;
(б) приканва правителството и жалбоподателите да подадат, в рамките на три месеца след датата, на която решението стане окончателно по силата на член 44 § 2 от Конвенцията, писмените си съображения по въпроса и по-специално да информират Съда за всякакво споразумение, до което са достигнали;
(в) запазва правото си за по-нататъшно разглеждане на въпроса и упълномощава Председателя на Отделението да насрочи съответно действия, ако има нужда от това;
6. Приема
(a) че по отношение на съдебните разноски държавата следва да заплати на жалбоподателите заедно (на шестимата индивидуални жалбоподатели и на митрополит Инокентий като представител на организацията-жалбоподател), в рамките на три месеца, след като решението стане окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията, сумата от 8,000 евро (осем хиляди евро), плюс всякакви евентуални данъци върху съответната сума, като левова равностойност по курса, приложим в деня на плащането;
(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка през срока на неизпълнение, увеличена с три процента;
7. Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за съдебни разноски.
Изготвено на английски език и съобщено писмено на 22 януари 2009 г. съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.
Стивън Филипс Пиер Лоренцен
Заместник-секретар Председател
Сподели с приятели: |
