Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя



страница14/14
Дата14.01.2018
Размер2.64 Mb.
#46451
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

о) Любов
"Музиката, пеенето е събуждане, проявление на любовта във вашата душа." [133, с. 102]
"Любовта е музика. Когато се потопите в божествената любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на живота." [133, с. 247]
"В музиката съществува следния закон: докато не се научи да обича човек, не може да бъде щастлив. Той винаги ще живее в закона на необходимостта, в закона на зависимостта. Който иска да бъде щастлив, той трябва да живее в любовта. Любовта е път за придобиване на щастие. Това е един музикален закон, който всеки трябва да познава." [61, с. 17]
"Много време трябва да работи човек с любовта, докато престане да греши. Щом стане велик майстор, той вече не греши. На великия музикант не се позволява да прави погрешки. Вземе ли един фалшив тон, веднага трябва да го изправи. Животът е музика. Следователно, който е научил живота като изкуство, не му се позволява да греши, т.е. да взима фалшиви тонове. Истински музикант може да бъде само онзи, който има любов. Ако искате да станете добри музиканти, има един метод за това: да живеете според закона на любовта. Няма човек на земята, който не желае да живее добре, хармонично, да бъде щастлив." [127, с. 146]
"Човешката мисъл е построена според законите на музиката. Докато не познава законите на музиката, човек не може да мисли правилно. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от любовта не съществува. В мъдростта по-велика симфония от знанието не съществува. И в истината по-велика симфония от свободата не съществува. Музиката разрешава мъчнотиите в живота. Тя превръща студа в тъмнина, скръбта в радост, сиромашията в богатство. За всяка мъчнотия има специален тон. Ако знае този тон и го вземе правилно, човек моментално ще смени състоянието си." [61, с. 174]
"В музиката "до" е основния тон, а в живота любовта е основния тон. Без основния тон човек е в мъгла. - Обичам еди кого си. - Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко. Тогава и мисълта, и волята ти действат правилно. Дето има музика, там всичко върви наред." [14, с. 201-202]
"Любов, която не дава импулс на човека да пее, не е любов. Любовта носи песента." [54]
"Днес ние се нуждаем от една нова песен - "Песен на Любовта", която носи живот. Ние се нуждаем от нова песен - "песен на мъдростта", която носи знание. Ние се нуждаем от нова песен - "Песен на истината", която носи свобода. Тази е новата песен." [105, с. 96]
п) Учителят и музиката
"Аз обичам музиката, работя с любов и тя ми се разкрива. Не е бил случай в живота ми, да чуя, че някой пее - дете, мома или момък, гениален или обикновен музикант, да не се спра да слушам. Каквато работа и да имам, поне една минута ще отделя да слушам пеене. Птичка ли пее или гениален певец, аз еднакво съм готов да слушам. Дали крава мучи или куче лае, щом има нещо музикално в тях, пак се спирам да слушам. Музиката е ценна във всички свои прояви. Слушайте навсякъде музика и пеене, да развивате ухото си. Давайте ухо на добрите. Отправяйте погледа си към доброто. Така ще привикнете да възприемате музиката на разцъфтяването. И в зреенето на плода също има музика. Слънцето изгрява - музика е това. Небето е чисто, светло - музика е това." [82, с. 196]
"Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото." [133, с. 101]
"Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му иде музиката. Тя прави чудеса." [105, с. 84]
Учителят разказва един случай за влиянието на окултната музика. През младежките си години той живял известно време под наем над една кръчма въ Варна. Шумотевицата отдолу много му пречила да работи.
"Една вечер при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушам в кръчмата настана тишина. Един след друг, посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време, и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде далеч от нас. Колко време трябваше да свиря онази вечер, за която ви споменах, за да въздействам на хората да не пият: В края на краищата и кръчмарят стана почтен човек, напусна занаята си и почна друга работа... Голяма сила се крие в музиката. Трептенията, които вложих в цигулката, разрушиха трептенията на винопийците." [с. 85-86]
"От 25 години се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа. Какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата." [105, с. 89]
"Музиката досега е била лоена свещ - била е в определени форми, стегната - мойсеевия закон, и много хора са се мъчили да я разтегнат, но това не става. Трябва пълна свобода в музиката. Тя се явява мигновено като блясък и се изгубва. Трябва да се улови момента. Ние имаме най-хубавата музика днес. Никъде в Европа няма такава музика. Човек е пеел съвършено, когато е бил в рая, започнал е да реве когато го е напуснал, а сега когато се завръща, той ще започне отново да пее." [103, с. 133]
Учителят работи отвътре върху българския народ. Неговата реформа се осъществяваше чрез едно пречистване и разкрепостяване в идеите и първичните форми на българската музика, връщане към чистите първообрази..
"Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг." [133, с. 111]
"Ето и аз употребих цели 40 години, докато разреша един български мотив. От тоя момент работата на българските музиканти тръгна напред... Казвам: На българите работите ще се оправят. Ако не бях го разрешил, работите им нямаше да се оправят. Всеки от вас има да реши една задача на своя ум, една задача на своето сърце, една задача на своята душа и една задача на своя дух. Тия задачи са в полза на цялото човечество.

Каква беше задачата? Да разреша една игрива българска песен. Животът иде чрез игривите песни. Тъжните песни са събрано богатство, което трябва да се яде и пие. Алегрото в българските песни представя българина, който работи, изважда богатството си навън." [54]


"Аз съм работил повече от 20 години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." [52, с. 412]
"Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи се поглеждахме безпомощно, държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента." Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. Затова нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия."

[52, с. 524-525, Елена Андреева]


Беседите и лекциите на Учителя, особено ония от първите години на Школата са изпълнени с импровизирана музика, песни и упражнения, които Учителя дава в момента.

Голяма част от тази музика не е нотирана, остават само нейните свободни текстове в стенограмите.

Те са илюстрация за свободния подход на Учителя към музиката, към словото, към творчеството, като един естествен процес на живота.

В тази музика има гениална простота и непосредственост, както в самото Слово на Учителя, което не е писано, премисляно слово, но изявление на Духа, т.е. Слово извиращо от реалния момент на живота.

Ние ви споделяме бисерите на два такива момента, както са дадени в Словото.
"... докато сте още на земята, ще пеете, ще изучавате музика. (Учителят пее: "Когато видях първия лъч на моето слънце, сърцето ми трепна, и аз започнах да живея. То ми се усмихна и весело ме погледна. За теб аз днес изгрях - ми каза то. Изпратено съм за тебе, да ти посветя." Защо и вие да не пеете свободно?" [82, с. 127]
Кое е слънцето на човека? - Христовото, космичното Съзнание в него.
"Учете се да пеете. Прилагайте пеенето при разрешаването на всички въпроси във вашия живот. Решаваш някакъв въпрос. Застани прав, обърни мисълта си към Бога, към любовта, която озарява всичко. Любовта, която има еднакво отношение към всички хора, която никого не забравя, ще ти помогне. Някой мисли, че е изоставен. Тая мисъл образува тъмнина в съзнанието му, тя пречи да го видят и да вижда помощта, която му се предлага. Махни лошите мисли и желания, за да прогледаш. Имай вяра в любовта. Бог е Любов. Единственият, който никого не изоставя и Който мисли добро на всички, е Бог. Заради тоя Бог аз искам да ви пея.

Учителят пее: "Отче наш, който си на небето, да се освети името Твое, да дойде царството Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята." Пейте така, че като произнесете името на Бога, да ви светне в съзнанието. Учителят продължава да пее: "Отче наш, Който си на небесата, и долу на земята и в сърцата. Ти проникваш със своята мисъл. Твоята Любов е внесла в мене живот. Аз Те обичам, Господи Боже мой с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкия си дух и с всичката си сила. Да бъде Твоето име благословено през всичките векове!" [82, с. 129]


Делото на Учителя в най-дълбок смисъл е музикално дело. Неговото Слово е образец на висша музикалност. Това е музиката на живия Бог, която идва да храни и оживява душите.

Музиката на Учителя заедно с принципите и методите, които той даде за работа с нея са мощно средство за културната задача на българите в края на ХХ век.

Учителят дойде сред един народ, върху чиято музикалност е работено от хилядолетия. Той дава на този народ музикални методи за трансформиране надвисналата карма на човечеството в последните ликвидационни години. Тази мощна разрушителна сила, която може да потопи цели континенти е подвластна само на великата музика на проявената Божия Любов. Затова е дошло времето, музикантите да станат учители и спасители на човечеството. Спасители на човечеството трябва да станат също всички будни души с висока култура. Учителят наистина остави своето наследство за будните, културни българи - музиканти, поети, художници, хореографи, физици, философи, сърцеведи и пр. Те трябва да вникнат в това наследство от висотата на своята култура.

Ключовете на знанието са в готовите души сред народа. Те ги носят в себе си, те са се родили с тях. Тези ключове са техните дарби, които ще се запалят от универсалното в неугасим пламък. Този пламък ще пояде всичко старо и гнило, ще отвори път за великата светлина, която от хилядолетия очаква пробуждането на човечеството. Голяма е силата на това пробуждане, на това възраждане. Тя може да запали целия свят. В този пламък ще изгори всичко старо, всичко отживяло времето си ще се забрави. Новото обаче, ще остане да свети с хилядолетия в душите.


р) Българи-музика
"Няма нужда всички да бъдете свирци, но всички трябва да бъдете певци... Има много заложби у българите, но те трябва да минат музикално в хармонията. В мелодията имат постижения големи, но в хармонията - не. Българинът мяза на един запушен извор, трябва да се отпуши, да тръгне. В музикалния свят трябва да се отвори път. Има възможност да се отвори." [88]
Българите ще успеят, ако се държат за музиката. Там е тяхното спасение, там е извора на всички условия за тях, там е разрешението на задачата им. Музиката и новите екосоциални форми на стопанство ще дадат новия облик на България.

Българските даровити музиканти са разпиляни по света. Те отиват да учат тайните на изкуството в Италия, Франция, Америка.

Навремето богомилите ходиха в Италия да носят знанието. Днес знанието е тук.

Даровитите български музиканти по света могат да отворят тук школи за новите музикални методи, за новата музика, която дава божествени резултати. Те не са проучили и вникнали в тази музика, не са проверили тези методи, за да внесат музика във всички области на живота.

Днес българинът е един "запушен извор", който трябва да се отпуши в музикалния свят. Той е извор лековит, благодатен, изцелителен. Водите на този затлачен божествен извор могат да изцелят всички ежби в света. От неговата живителна сила българите могат да минат музикално в хармонията, в новите социални форми, основани върху творчеството и сродството на индивидуалностите.

"... трябва да се отвори път. Има възможност да се отвори." В какво се заключава тази възможност? - В мощния потенциал от пробудени души, способни да приложат в живота си новото. Новото не може да се приложи масово, по административни пътища, то ще се наложи чрез вътрешно прилежание, чрез вътрешен пример, чрез нови творчески инвенции.


"Преди да чуеш гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързаш да се произнесеш за нещо, думите ти ще бъдат груби, нехармонични. Докато не чуеш свещения глас на душата си, не трябва и да пееш. Песента трябва да минава по естествен път от една гама в друга. Едва сега намерих пътя за прекарване обикновената хармония във възвишената духовна хармония.

Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворено, твърдо. Влязат ли в божествената хармония, те се отварят и смекчават. Едва сега открих причината за противоречието, в което живее българинът. То се крие в затворените интервали на неговата музика. Българинът е преживял нещо поради, което изгубил религиозното си чувство.

Българинът има добри черти: справедлив, съвестен, твърд е той - славянин по душа. Едно важно чувство му липсва - любов към Бога. Мястото на това чувство е на горната част на главата. Там трябва да работи българинът, да развие това чувство." [17, с. 129-130]
"Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства - любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен.После, като минал през материализма, той си казал: Няма защо много да мисля, Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен." [105, с. 92]
Българинът има най-трудната задача - да превърне низшето във висше, да отвори път за съединение на човечеството с музиката на Божествения свят. Как може да стане това? - Като се отпусне, отвори и започне да пее, да се весели. Такова нещо е Паневритмията. Тя е отворен процес. Някои смятат, че Паневритмията е затворено колело. Не. За разлика от хората тя е отворена. Между паневритмистите има пролуки, както между клетките на един организъм има пори, чрез които той диша. От друга страна тя е свързана верига, през която протича ток между Божия Дух и света.

Паневритмията е възвишен танц, в който Бог мисли, а човек се весели, играе. Това е отключената Паневритмия. Заключената Паневритмия е да свиеш вежди и да събереш ума си във външната форма. Отключената Паневритмия е да влезеш в Божествения чертог, където всички паневритмисти са един организъм - жив, гъвкав, ритмичен. Ти оставяш божествения пламък да движи ритмично този организъм, а сам ти пееш, танцуваш и се веселиш в Господа. Това е науката на отключената Паневритмия, в която човек отваря душата си за Висшето, То да се прояви. С това отваряне българите могат отново да възлюбят Господа, да станат благари.


"Мажорното пеене и свирене спасява българина. Понеже е сатурнов тип, българинът се спасява от песимизма чрез игра, песен." [82, с. 125]
"Станал съм нервен, упорит, гневен, не давам да ме докосне човек. - Причината на това неразположение се крие в нервната система, в която има излишък от нервна енергия. Човек трябва да намери начин да се освободи от тази енергия в себе си. - Как ще се освободи? - Чрез ред упражнения. Ще кляка, ще става, ту с левия, ту с десния крак. Славяните са до известна степен песимисти, но за да се освободят от този песимизъм, те употребяват ред игри. Казачокът - в руснаците, ръченицата - в българите не са нищо друго, освен методи за освобождаване от този вътрешен песимизъм." [39, с. 58-59]
"В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, дето играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както се играе по баровете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне в къщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото. - Трябва ли да играем на хорото? - Ще играете, но като българи, а не като европейци. Добре е да се съберете по 200-300 души заедно и да играете, а тъй "двама по двама" или ще спечелите, или ще изгубите." [29, . 98-99]
"Българите знаят този начин на "обмяна" на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10-20 села и там се кръстосват, споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива доволен." [115, с. 231]

Време е вече разумните българи да направят своите сборове, да приложат знанието си за трансформиране, магнетизиране и оживление на народа.


с) Преобразяване на света
На българите трябва новата музика, която да реформира българския кабинет, българските политици, българските партийни страсти. Такава музика трябва да играят и пеят българите, за да се излекуват до дъно от сатурнианството си и да станат деца на божественото Слънце, на радостта. Това Слънце ще поставят в сърцето на Лъва, да бъдат царствен народ, който носи Истината. За тази цел те трябва да съберат и да въздигнат всички музиканти, които се стремят да изявят Божественото.
"Цигуларят има мощна сила в света. Аз бих желал цигуларите в България да имат новите цигулки и да изпълняват новата музика. Ако имаше десетина такива цигулари, много нещо щеше да се направи. Искат ли някой път да се реформира българския кабинет, веднага ще извикат тия цигулари, пред първия министър на кабинета. Те ще му засвирят тъй хубаво, че със своето свирене ще внесат нова светлина и ново разбиране в ума на този министър. След като му посвирят около половин час, той ще извика другите министри на съвет, ще разгледат въпроса и положението ще се уреди. Цигуларите ще разрешат и въпроса за религията в България." [22, с. 24-25]
"Даровитите певци са смели. Пей така, че да предадеш на човека онова, което му липсва." [54]
Новата религия е музиката, т.е. хармоничните, музикалните отношения между хората - да пожертваш своеволието заради симфонията на живота, която целият оркестър изпълнява под ръководството на диригента. Диригентът е Христовият Дух, който влиза в умовете и сърцата на хората, да ги обедини в музиката на новия живот.

Защо трябва да свиря? - За да организираш своето битие. Като организираш себе си, ти организираш и света, който има проекции в тебе. Един резонанс, едно взаимно вътрешно протичане става. Твоята хубава музика започва отвътре да звучи в душите на хората. Значи като свириш, като живееш хармонично, ти работиш върху човечеството.


"Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфония на живота." [82, с. 54]
"Новото ще влезе чрез музиката в света." [103, с. 179]
"Светът музикално ще се изправи. Поезията и музиката са най-добрите пътища за приемане на божествените мисли." [103, с. 217]
"За да живееш, непременно трябва да бъдеш музикант. Музиката е метод за помиряване на всички големи противоречия, които съществуват на земята." [66]
"... ако аз употребявам окултната музика, то е просто като едно средство. Аз я употребявам заради истината, за да може да дойде онази Велика Истина, която искам да вселя във вашия ум. Само окултната музика може да ви дойде на помощ. Ако някой може да ви направи ученици, само тя ще може, друг способ няма. Защото Духът работи чрез музиката." [87, с. 15]
"Музиката е влага в умствения свят. Съвременната музика е механична, извън човека. Тя още не изразява неговите вътрешни състояния. Бъдещата музика ще бъде органична, но ще се създаде и психична музика." [103, с. 211]
С други думи, музиката е влага, с която ще полеем изсъхналите ниви на хората. Като дойде изобилието на този божествен живот в тях, те ще заобичат, ще заживеят братски. Ще кажат: Братко, аз се освободих вече от примамката в капана. Хайде сега да излезем навън на слънце, да попеем и поиграем. Това е желанието на Христовия Дух.
"Христос, който идва на земята, идва да научи хората как да пеят и да свирят." [114, с. 150]
Как трябва да пеят и да свирят хората? - По божествен начин. Голяма част от съвременната музика е скърцане със зъби. Тя излиза от дъното на ада, от онази част на подсъзнанието, където живеят динозаврите и чудовищата на старата земя. Такава музика излиза и от голяма част на съвременните вестници, книги, театри. Това е обяснимо. Циреят е пукнат и злото излиза навън. Като оздравее раната, човек ще започне да скача, да се радва на живота. Какво значи да скача човек? - Да има този вътрешен импулс, този свещен трепет на любовта.

Новото вече навлиза мощно в живота. То ще отстрани пяната на повърхността и хората ще се зарадват на новата гледка, която ще се открие пред тях.

Сега морето е разпенено. Архангел Михаил се бори със змея, има велика космична война между двете ложи - бялата и черната. Бялата лоша воюва с оръжието на Божествената музика, която сега влиза в света. Учителят казва:
"Музикалният век иде след войната. Славяните носят по-хубава кал, от която ще се направят по-хубави грънци. Най-добрата музика е била в светилищата, а сега излиза в света." [103, с. 244]
"... музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музика в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота. Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, където е музикалният център. За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя.... Днес не пееш, утре не пееш, докато изгубиш мекотата си, почваш да огрубяваш. Кръвта слиза в задната част на мозъка и музикалния център пресъхва." [127, 214]
"Възходящият път е правият път, наречен още десния път, който включва всички възходящи сили с техните форми, с тяхното съдържание и с техния смисъл. Низходящия път наричаме още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, със съответното им съдържание и смисъл, и музиката е едно от средствата, което води човека към възходящия, т.е. правия път на живота. Затова именно всеки живот трябва да започва с музика." [127, с. 214]
Българите имат длъжност да заквасят новата раса със Словото. За тази цел те трябва да станат "Харни" - народ на хармония, добро, красота. При сегашното изоставане могат да го постигнат единствено чрез музиката.
"В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.

Хармония, в която Любовта внася живот.

Хармония, в която Мъдростта внася светлина.

Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света." [133, с. 105]


"Всички народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси досега, е най-музикална бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет." [521, с. 494]
Каква е мисията на българите в тия преломни времена? - Те живеят в калта на човечеството, там където се чува скърцане със зъби. Около тях се трупат ужасните отрови от безотговорността и невежеството на съвременния свят и тям са нужни знания и методи за неутрализиране на това зло, за очистване на организма.

Настъпва времето да се отключи и да се даде това знание, да им се дадат тия методи.Те са методи прости, хармонични, музикални. Те са методи свещени и непоругаеми. Те са методи мощни и изискват чисти ръце, защото жигосват нечистотата.

Едно нещо се иска от българите. Вяра и послушание на Духа. Духът ще работи и ще мисли в тях, а те ще скачат и ще се радват в изобилието на живота. Защото Духът избра този народ и Той ще раздвижи тялото му във великата Паневритмия на спасението.

В природата има два начина за влизане в благословението. Единият е с вдъхновение, а другия с камшик. Малцина ще влязат с вдъхновение, а мнозина с камшик. Страданието, бедствието, утеснението, размириците и насилията ще научат хората да ценят простите истини на живота.

Няма друг път за българите. Няма друг път за човечеството. Пътят е един - божествената музика на тясната врата обединителка. Ти ще мълчиш, докато Господ те дъвче и ще му благодариш, че подготвя ума ти да влезе в кротостта и смирението, в благостта, за да просветне накрая в Христовата светлина на възкресението. Това е великата музика, която звучи навсякъде в края на ХХ век. Всички са в симфоничния оркестър, който се учи да свири по новия начин, за да посрещне Христа - Великият Капелмайстор на новия живот.

Сега българите като домакини в този голям оркестър, трябва да се приготвят за тържествения момент.

Учителят казва:
"Българският народ трябва да започне съзнателна работа, да приготви истински музиканти, писатели, учени, художници, поети. Българите трябва да бъдат носители на Божията Любов."

[17, с. 20]


Сега ни предстои нещо невиждано - да сътворим онова изкуство, онази култура, онова ликуване, което предишните хилядолетия не можаха да родят. Това изкуство ще превърне калта на престъплението в сокове на живота и в плодове на новата култура на безсмъртието.

Едно се иска от всички: Да превърнат живота си в божествената поезия, божествената музика, божествената хармония и да влеят тази преобразяваща струя в света. Само по този начин можем да превърнем тъмнината в светлина, злото в добро, смъртта в безсмъртие.

*

Дошло е време, българите да осъзнаят мисията си и да се превърнат на реторта, в която да се приготвят качествено нови, органични елементи за синтезиране диамантово бялото тяло на човечеството. За целта те трябва да издържат ограничителните условия и съзнателно да се трансформират от въглерод-въглен във въглерод-диамант.



Знанието за тази трансформация им е дадено чрез Божественото учение, което те трябва да проучат, разработят, осмислят и приложат.

Този подвиг не може да се извърши от повърхностни, невежи и тесногръди хора. Той е за хора с универсални знания и възгледи, възвишена култура и отвореност към многообразните явления на планетарния живот.

Българите са авангардът на Шестата подраса и квасът на Шестата коренна раса в човечеството.

Те са диамантът, който ще съкруши стария бездуховен свят и ще превърне мрака на старата механистична, егоистична епоха в зазоряване.

Да излезем сега от „говорилните” в полудрямка и да се спуснем в дълбочина, където е енергията, светлината, новото разбиране, Духът.

Христос – Великият Дух е вече тук и очаква да се пробудим, да станем живи диаманти, да блеснем и огреем света с Христовата светлина на Новото.



Библиография
1. Абсолютна истина - неделни, 1930-32 г.

2. Абсолютна справедливост - ООК, 1924-25 г.

3. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1921 г. съборни

4. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1922 г., съборни

5. Беседи под редакцията на Вл. Пашов, т. 1

6. Беседи под редакцията на Влад. Пашов, т 2

7. Беседи под редакцията на Влад. Пашов, т. 3

8. Божествен и човешки свят - съборни, 1940 г.

9. Божествената мисъл - МОК, 1927-28 г.

10. Божият глас

11. Български писмена, бр. 1 списание

12. Българи, славянство, възраждане - сборник

13. Великата майка

14. Великата разумност, ООК, 1932-33 г.

15. Великото в живота - съборни, 1934 г.

16. Великото и красивото, ООК, 1927-28 г.

17. Вечното благо

18. Вечно подмладяване, неделни, 1943 г.

19. Вземи детето

20. Високият идеал, ООК, 1923 г.

21. Влизане - IХ сер.

22. В своите си, сер.

23. В царството на живата природа - статии

24. Възможности за щастие - съборни, 1941 г.

25. Възможни постижения - ООК, 1927 г.

26. Вътрешният господар

27. Голямото благо ХII сер.

28. б. Дава плод, сер.

29. Да възлюбиш Господа - МОК, 1924 г.

30. Дали може - неделни, 1918 г.

31. Две свещени положения

32. Двигатели в живота, съборни, 1938 г.

33. Добри навици, МОК, 1939 г.

34. Доброто оръжие, ООК, 1930 г.

35. Допирни точки в природата, МОК, 1922-23 г.

36. б. До скончанието на века, сер.

37. Енциклопедичен речник, т.1

38. Енциклопедичен речник, т.. 2

39. Жива реч, МОК, 1926 г.

40. Живият Господ - неделни, 1922 г.

41. Живот и отношения, МОК, 1931-32 г.

42. Заветът на любовта, т. II

43. Заветът на любовта, т. III

44. Закони на доброто - МОК, 1930 г.

45. За съдба дойдох - ХI сер. 1928 г.

46. За съдба, б. Работникът и неговата прехрана

47. За съдба, б. Той дойде при Пилата

48. За това се родих, IХ сер.

49. Значение на изслушването

50. б. Избавената душа

51. Изворът на доброто

52. Изгревът. I

53. Изново

54. Из словото

55. Ключът на живота - съборни, 1929 г.

56. Козативни сили - ООК, 1925-26 г.

57. Който дойде - неделни, 1924-25 г.

58. Крадецът и пастирят - неделни, 1929 г.

59. Към обетованата земя

60. Лекции, МОК, г. 4, т. 1

61. Лъчи на живота - съборни, 1937 г.

62. Любов към Бога

63. Малки и големи придобивки, ООК, 28 г.

64. Методи на самовъзпитание - МОК, 1930-31 г.

65. Мисли за всеки ден, 1979-80 г.

66. Мисли за всеки ден, 1986-87 г.

67. Мисли за всеки ден, 1987-88 г.

68. Мисли за всеки ден, 1990-91 г.

69. Мисли за всеки ден, 1992-93 г.

70. Мисли за всеки ден, 1993-94 г.

71. Младежки окултен клас, 1924-25 г.

72.Младежки окултен клас, 1925-26 г.

73. Младежки окултен клас, 1928-23 г.

74. Младежки окултен клас, 1930 г.

75. Младежки окултен клас, 11 IV 1930 г.

76. Мнозина казваха - неделни, 1927 г.

77. Наука и възпитание

78. Началото на мъдростта - ООК, 1932 г.

79. Ни мъж ни жена, неделни, 1927-28 г-

80. Нова книга за здравето

81. Новата мисъл - ООК, 1932 г.

82. Новият светилник - ООК, 1943-44 г.

83. Новият човек -неделни, 1921 г.

84. Новото разбиране, утринни

85. Новото човечество - съборни, 1920 г.

86. Окултни лекции, ООК, 23-24 г.

87. Общ окултен клас, II г.

88. Общ окултен клас, 10 III 1943 г.

89. Общ окултен клас, 14 IV 1943 г.

90. Определени движения - ООК, 1929 г.

91. Осма сер. б. Домовит човек

92. Осма сер. б. Ще ми изявиш

93. Отец ме люби

94. Последното място

95. Посока на растене - МОК, 1926-27 г.

96. Праведният, IХ сер.

97. Прости истини, ООК, 1926 г.

98. Протоколи 1910 г.

99. Протоколи, 1911 г.

100. Протоколи, 1912 г.

101. Протоколи, 1915 г.

102. Път към живота

103. Път към светлината

104. Пътят на ученика, съборни

105. Работа на природата, ООК, 1933 г.

106. Разумният живот - младежки събор, 1924 г.

107. Реалности и сенки - ООК, 1931 г.

108. Свещени думи на Учителя т. 2

109. Свещени думи на Учителя, т. 3

110. Свещеният огън, съборни, 1926 г.

111. Святото място - МОК, 1927 г.

112. Сеятелят - неделни, 1932 - 1933 г.

113. Сила и живот, беседи

114. Сила и живот, I сер.

115. Сила и живот, III сер.

116. Сила и живот, III сер., б. Разделено царство

117. Сила и живот, VI сер.

118. Сила и живот, VII сер.

119. Синове на възкресението - неделни, 1928 г.

120. Служене, почит и обич - МОК, 1929-30г.

121. Смени в природата - МОК, 1929-30 г.

122. Старото отмина - неделни 1937 г.

123. Степени на съзнанието

124. Съборни 1926 г.

125 . Събуждане - ООК, 1931-32 г.

126. Той създава - неделни, 1936-37г.

127. Трите живота - ООК 1922 г.

128. Учителят за образованието, Б. Боев

129. Условия за растене - неделни 1930 г.

130. Устойчиви величини

131. Утринни слова, 1943 г.

132. Учение и работа - неделни, 1934-35 г.

133. Учителя

134. Форми в природата, ООК 1929 г.

135. Хигиена на здравето, П. Димков

136. Царският път на душата - съборни 1935 г.

137. Ценната дума - неделни, 1935 г.

138. Четирите кръга, ООК, 1927 г.

139. б. Ще ми изявиш, сер.

140. б. Ще се наситят, сер.



141. Ще управлява всички народи, неделни, 1920-21 г.


Изпратена от Емил Стефанов на www.spiralata.net

Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница