Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя



страница8/14
Дата14.01.2018
Размер2.64 Mb.
#46451
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

- Жертва
"На някого ще му донесеш вода, ще му услужиш и тогава той е доволен. Така започва първата запалка на любовта. За всяка услуга, която сте направили някому, той ще ви обича после. Не можеш да обичаш един човек, който не се е жертвал за тебе." [54]
"Някои мислят, че като приемат новите идеи, ще станат по-добри. Добрината на човека зависи от разбирането и прилагането закона на жертвата: колкото по-добре го разбираш и прилагаш, толкова си по-добър." [127, с. 249]
Жертвата подразбира постоянно преодоляване на големеенето и влизане в по-фини условия, в по-високи нива на единство. Като подложим леда на температура, той жертва формата си, разширява се и става нещо единно - вода. По този начин, като жертва, като живее за другите, за цялостния комплекс на живота, човек влиза във все по-интензивни и универсални области, които се отличават с изобилие, пълнота, осмисляне. Често казваме: живеем в еди какво си време. Това значи, живеем в еди какви си условия. Като жертва големеенето си, като живее за универсални идеи и идеали човек влиза в нови условия на живота, в ново време. Ако за един миг можеш да издържиш много висока температура, ти от лед ще станеш на светлина, ще се освободиш от съвременните ограничителни условия на живота.
"Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия. Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост." [127, с. 248]
- Даване
"Когато човек поглъща светлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши престъпление. Обаче, ако той дава от своята светлина на онзи, когото люби, той върши добро. Следователно в любовта съществува следния закон: ако възприемеш любовта на някого и я задържиш за себе си, ти вършиш престъпление, ако възприемеш любовта на някого и даваш от нея и на другите ти вършиш добро. Иначе, ако от едного само поглъщаш светлина и нищо не даваш, а на друг само даваш, без да получаваш нищо, ти вършиш престъпление. Против такава любов и Бог възстава. Обаче, ако в един и същ момент взимаш и даваш към всички хора, това е правилно проявление на любовта. Така и Бог дава. Той едновременно е към всички и баща и майка."

[153, с. 130-131]


"Как познавате че някой човек ви обича? Отличително качество на любовта е даването. В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване. Който ви обича, той е готов да раздели халката си с вас. Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен. Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг, както цветята за слънчевите лъчи. Вечер, когато слънцето залязва, цветята се затварят. Така се затварят хората, когато не се обичат." [10, с. 171]
"Всички вие сте ученици на тъмнината, защото малко давате или хич не давате. Всичко, което вземеш, моли се да се превърне на светлина. Като даваш - Бог се проявява чрез тебе. Ако искаш да вземаш, за да забогатееш, ще носиш тъмнината в себе си. Това е една лъжлива идея.

Позволявай да ти дават хората, за да се прояви Бог в тях. Ако искаш като човек да вървиш напред, всякога давай. Бог постоянно дава." [69, с. 38]


"Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно."

[127, с. 122]


"Изново трябва да се роди човек! Нови разбирания трябва да придобие, ако иска да влезе в Царството Божие. В този смисъл човек трябва да знае, че не може да се спаси от това, което влиза в него, което излиза от човека, само то може да го спаси." [53, с. 117]
"Великата мисъл не може да се роди в главата на човека. Тя иде от Великото съзнание, което има начало и произход във вечността. Човек може само да отразява Божиите мисли, но не и да ги ражда. И колкото по-правилно ги отразява, толкова повече той е носител на Божественото. Докато човек приема и предава Божественото, всички го търсят. Дойде ли до положение само да приема и никога да не дава, той вече скъсва връзка с Божественото и всички го изоставят." [53, с. 132]
"Всяко добро, направено на свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека. Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро." [90, с. 115]
"Да проявяваш външно внимание към човека, това още не е любов. Външното даване не е любов." [127, с. 272]
"На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички, към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота." [123, с. 76]
"... причината за богатството и сиромашията в живота се дължи на спазване или неспазване закона на даването. Който дава той става богат, който не дава, той става сиромах." [53, с. 73-74]
"Когато човек отрича закона на даването и никому нищо не дава, всичко се опълчва против него. Щом човек нарушава този закон, всички хора, на които той може да даде, създават срещу него едно противоположно течение, което го спъва в работите, в предприятията му и той постепенно осиромашава. В Божествения език думите "не мога, не давам", не съществуват. Там съществуват само думите "Мога, давам". Божественото постоянно дава, а човешкото не дава." [153, с. 74]
"Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Като дойде някой при тебе дай му нещо." [54]
"На Господа ще се молите с три думи: "Господи, научи ме да помагам. Това е молитва." [54]
"Ако не даваш, чака те нещастие." [65]
"Препоръчвам ви винаги да имате със себе си ябълки, или круши, или череши, или нещо друго и щом срещнете някого, подайте му. Никога джобовете ви да не са празни! Умът ви да е зает със светли мисли за вас и за семейството ви, и за приятелите ви и за цялото човечество. Желая ви всички да имате по едно добро чувство за всеки познат и непознат." [69, с. 9]
"Когато даваш някому ябълка, плод или каквото и да е, давай най-хубавото, по най-красив начин. Както даваш, така и ще ти се дава. В природата е така: Всичко, което направиш на другите, ще ти се върне, дори думите, които произнасяш за някого, ще ти се върнат, може след десет години да стане това, но ще стане. Всичко се връща, погледът, който отправяш към някого ще ви се върне, както погледнеш, ще те погледнат." [69, с. 10]
"Да даваш без любов, внимание и убеждение, това е престъпление. Ще давате на хора, които вършат духовна дейност и на хора, които са изпаднали в нужда. Ще даваш без да очакваш нещо в замяна. Всичко трябва да се прави за Бога." [69, с. 21]
"Има едно състояние, което вие не съзнавате, а именно, че само вземате. При това положение злото се явява като процес да отнеме онова, което вие вземате.

Ще даваш, за да се чистиш.

Ще даваш, за да се подмладиш.

Ще даваш, за да растеш. Ще даваш, за да си здрав.

Който обича дава. Бог постоянно дава.

Божественият закон подразбира постоянно даване.

Мислите ли, че ако не давате, ще ви се даде нещо?

Който дава, той се благославя.



От това, което Бог ви е дал, давайте." [65]
"Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, който се проявява в него. Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри. Човек трябва да знае каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка." [54]
"Не може да ви обичат хората, защото нищо не сте направили за тях. Една книга се обича за съдържанието й. Ние трябва да вършим каквото Бог е написал в нашето сърце, ум, душа - затова ще ни обичат." [103, с. 108]
"Ако искаш само да взимаш, без да даваш ти си на крив път. Оня, който живее в Божествения закон, дава и си заминава. Влезеш ли в Божествения свят ще вадиш пари от джоба си и ще даваш. Ако даваш без да очакваш нещо, веднага ще ти извадят от най-хубавия плат и ще те оставят сам да избереш." [78, с. 63]
"Ако ти поискаш 25 000 лв. от този който те обича, той ти дава 50 000 лв., ти искаш 50 000 лв., той ти дава 100 000 лв., ти искаш 100 000, той ти дава 200 000 лв. Колкото повече дава един човек, това показва че той е човек на любовта. Отидеш ли в дома на такъв човек, той не се съмнява в теб и оставя цялата си къща на твое разположение." [53, с. 128]
"Едно житно зърно ти е дадено, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш за себе си, то житното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите." [103, с. 246]
"Казано е: "Даром сте взели, даром давайте!" С други думи казано: както взимате от Бога, така и вие давайте. Вие взимате живот, светлина, свобода, знание, мир, радост. Това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по този нов начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Тия възвишени и напреднали същества образуват цели общества, живеят между хората - на кое място, не знаете. Тия същества разполагат с големи знания, те чакат само момента, когато някой човек реши да живее по Бога, и веднага му идват на помощ. Те бдят над него, грижат се и му помагат." [53, с. 131]
"Всяко желание, всяка мисъл в човека са важни, дотолкова, доколкото имат известна посока на движение. Ако нямат импулс и посока на движение, те са сухи чешми, които не носят живот в себе си. Човек е ценен дотолкова, доколкото може да даде нещо от себе си. В който момент престане да дава, всички го изоставят, никой не се интересува от него." [102, с. 84]
"Не раздавайте чуждите ризи на бедните. Ако искате да изпълните закона на Христа, давайте от своето. Ще възразите, че е казано: "Даром сте взели, даром давайте.." Така е, но ще давате от своето. Кое е вашето? - Плодът. Следователно, ако в ума ви проникне една Божествена идея, нямате право да я давате на други, докато не я посадите и обработите. Когато върже плодове и плодовете узреят, само тогава имате право да давате от плодовете. Докато не сте посадили и отгледали идеята, тя не е ваша, нямате право да я давате. От плодовете й обаче може да раздавате на всички. Христос казва, че всяка лозена пръчка трябва да даде плод. Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи." [127, с. 252]
"Вие всички искате да бъдете добри. Добродетелта какво нещо е? Каквото изработиш, да бъде изработено добре - готвиш ли, тъчеш ли, мислиш ли и т.н. Това значи да сме добри." [13, с. 18]
"Доброто е семка, която ти трябва да посадиш в своя ум и когато чрез израстналото дърво семката се изяви в плод, тогава и ще научиш колко е доброто, което си посадил. Кой човек е добър. Ако ти влезеш между каращи се и сърдити хора и те продължават да се карат, ти добър ли си? Не, ти си раздорник. Аз наричам добър човек, този, който може да сдобри хората и да остави трайна доброта в техните отношения. Ако ти събудиш милосърдието в твоите ближни, ти си милосърден." [103, с. 154]
"Да сторите иска Господ добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете: Защо сте болни? Защото сте лениви, схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: "Дай ми, Господи, това и онова!" Искате Господ да ви слугува. Да но вашите ръце и крака ще се схванат. Защо ви болят краката? Нямате добродетел. Защо ви боли ръката? Правдата ви липсва. Те са ви дадени да ги движите в добро дело. Не работите добре - ще страдате. Защо ви болят ушите? Липсва ви мъдростта. Защо ви болят очите? Няма виделина. Ако устата ви болят - нямате Любов, ако ви болят зъбите - също, ако ли главата - трябва да вършите добро за Господа, а вършите противното." [13, с. 10]
"И когато човек направи някое добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят настава голямо тържество. Когато човек завърши някаква своя работа, или някакво свое добро начинание, ангелите издават един указ, една похвала за него. Някой беден човек извърши някое благородно дело, той и не подозира даже, че в небето става такова голямо тържество заради него. [36, с. 56]
"Туй, което изпия от извора, то е точно заради мен, да се радвам, че този извор има предвид всички. Изворът е за всички и любовта на извора е към всички, а всички обичат единния - извора. В естеството на извора е да обича всички. Ако си извор, само теб обичам. Разумните отиват при извора, а слабите - тревичките - изворът, при тях отива. Ако отиваш при извора само теб не обичам, а мнозина обичам, ако си извор само теб обичам." [103, с. 140]
"Един беден човек проси от двама души. Първият от тях е религиозен, вярващ човек, вторият не вярва в Бога. И двамата обаче са богати. Първият не дава помощ на сиромаха, а вторият дава. Просякът се обръща към последния и го пита: Господине, кога да върна парите? - Когато можеш. Какво показва това? - Това показва, че веруюто не определя характера на човека." [39, с. 102]
"Ти трябва да мислиш, за да бъдеш добър." [103, с. 152]
- Природа, обмен, взаимопомощ, общо благо
"Има неща в света, които никой не може да ти ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо на заем! Но тя всякога държи отчет за нещата! Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек, носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг. Какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На Умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя." [53, с. 52]
"В природата съществува следния закон: тя позволява да се ползваме от нейните блага дотолкова, доколкото имаме нужда от тях. Излишъкът от тези блага трябва да минава през нас като през проводници и да се предава на другите, без да се задържа. Постъпваме ли съобразно този закон, природата казва, умните са тия мои деца!" [53, с. 72]
"Всеки от вас трябва да се радва на здраве, на сила и светлина в ума си и на топлина в сърцето си. Където здравият мине ... камъните и дърветата го посрещат с радост. Живот блика от него. Ако камъните и дърветата се радват на човека, колко повече ще се радват неговите близки, братя и сестри. Работете върху себе си, да ви посрещат навсякъде с радост и веселие." [10, с. 43]
"В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептене. Когато туй трептене е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката пот навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изтичане, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептенето в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите. Само така хората могат да бъдат здрави." [80, с. 48]
"Всъщност движението на кръвта не се дължи на свиването и разпускането на сърцето, но на особен род космично течение, наречено електричество. То е причина за свиване и разпущане на сърцето. Когато това течение спира, човек моментално умира. Сърцето спира движението си. - Коя е причината за прекъсване космичното течение, което движи сърцето? - Прекъсване връзката на човека със закона на доброто.

И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш доброто, без да засегнеш и злото в себе си." [122, с. 172]


Протичането е естествено последствие от дейността на Извора. Ако спреш това течение, напорът на водата ще те разруши. Човек страда от много непласирана енергия, която му създава ограничения и страдания. Значи, доброто е връзка между човека и извора на живота. Пусни този живот, това течение да протича и да пои градините на твоите близки. Ако не направиш това ще се вгорчиш - сърцето ти ще се пръсне.

Черният дроб и жлъчката облекчават до известна степен сърцето от отровите на венозната кръв, но ако не могат да се справят с тия отрови, ако човек няма знания да се пречисти чрез правилно ползване на въздуха, водата и храната, той става крайно жлъчен и се изолира от околните. По този начин в него става "эапичане", т.е. спира се течението на живота, на доброто към неговите ближни, към организма на човечеството. Като спре това течение на доброто, прекъсва се връзката на човека с Бога, с Извора на живота.

Жлъчката като изфинва мастите, които запушват течението на доброто в организма до мънички мехурчета, проявява доброто. Тя превръща монополните образования във фина субстанция, фина дисперсност.

Съвременното човечество е запушено и има опасност или жлъчката му да се спука, или сърцето. За да помогнат на човечеството, българите трябва да дадат пример на обществена система на доброто, като вземат образец от жлъчката на организма. В тази система ресурсите и условията трябва да се предоставят не на монополните образования, а на творческите индивидуалности, на идейните, инициативни хора, сдружени от високи универсални идеали.


"Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. Торбата му е пълна, не му трябва толкова много. И Бог си служи с тези духове обирачи." [70, с. 108]
"Лекарят трябва да знае, че болестите не са нищо друго освен резултат на натрупване на излишна енергия, излишни вещества в организма. Щом се освободи от излишната енергия, както и от излишните вещества в организма си, болният оздравява напълно. Дето се натрупат излишни енергии, излишни вещества, там се събират бацили, които са причина на различни болести. Дето има богатства, там винаги има крадци. Значи, бацилите не са нищо друго освен крадци и разбойници, които влизат в човешкия организъм да крадат и убиват. [39, с. 111]
"Всички болести се дължат именно на това подпушване, предизвикано от неизпълнение на божествените желания, които ви предизвикват към правене на добро. Вие трябва да знаете, че не можете да си играете със законите на разумната природа." [35]
"Болен човек е онзи, който има излишна енергия в себе си. Когато енергиите на човека имат стремеж към центъра на земята той заболява. За да се излекува, тия енергии, трябва да се обърнат към центъра на слънцето. Единственият метод за лекуването на различни болести се заключава в превръщане на енергиите на човека от низходящи във възходящи, т.е. да се смени посоката на движението им от центъра на Земята към центъра на Слънцето." [39, с. 112]
С други думи, земната користолюбива култура, трябва да се превърне в слънчева култура на светлина, бликане, даване, добро. За тази цел, разбиранията и стремежите на хората трябва коренно да се изменят. Сдруженията в ризници трябва да се заменят от свободни хора с широки разбирания и свобода в подходите, обединени от високи нравствени, естетически, хуманни идеи. Това ще стане, когато у всеки се пробуди космичното съзнание. Днес пробуждането на това съзнание е висша задача на обществото и на всеки човек. Това съзнание именно, можем да наречем висша дисперсност, висш финес в човека. Това е образеца, който българите трябва да дадат - една култура на свръхсъзнанието, култура на фини енергии и материи, култура на финес.
"Колкото по-щедро човек отваря сърцето си за малките, за слабите и немощните същества, толкова повече и на него се дава. Такова нещо представят новите идеи. Колкото малка да е новата идея, щом човек я приеме в себе си, тя започва да расте и да се увеличава. [90, с. 17]
"И тъй, смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи: никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си помагат. Между клетките на организмите съществува едно сплотяване с цел взаимно да си помагат. В това взаимно помагане се заключава благото на целия организъм. Когато клетките се индивидуализират и всяка от тях започне да мисли и да живее за себе си, настава смърт за целия организъм. Щом организмът умре, те се разпръсват в пространството. След време те започват да тъжат едни за други, отново се събират и заживяват задружно. Законът за взаимопомощта трябва да съществува във всички същества. Те трябва да съставят един общ житен клас, да имат желание да си помагат взаимно по мисъл, по чувства и материално." [39, с. 102, 103]
"... има престъпления, които се отразяват върху цялото човечество. Такива престъпления поставят преграда между човешкото и Божественото. Те са в състояние да произведат катаклизъм в цялото Битие. И доброто може да причини същите резултати. Има добри дела, които се отразяват само върху частите, но има добро, което действа върху цялото човечество, върху цялото Битие. Даде ли ход на това добро в себе си, човек става врата, проводник на Божественото. В този смисъл зло наричаме всяко противодействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човека да върши волята Божия. Доброто пък е изпълнение на волята Божия." [10, с. 48]
Тъй както живеят българите, техният живот подготвя едно престъпление към човечеството. Този живот води към вгорчаване, към смразяване и вкочаняване. Като усеща това, общочовешкият организъм се изолира от българите - други негови звена поемат тяхната функция. Ако продължават така ще станат чирози, ще изсъхнат, ще се лишат от влагата на живота - от благата на Цялото.

Ако искат да решат задачата си, нека вземат пример от Слънцето, което превръща затворничеството на леда в сладка, жива вода.

Водата е другият елемент, (освен въглерода) с който българите трябва да работят. Това "Хар" ("гар") - хармония (гармония) разкрива това. За да придобият диамантен характер, българите трябва да опознаят и приложат свойствата на въглерода. За да придобият благост, т.е. хармония, любов, добро (харесвам, харно), те трябва да разберат и приложат свойствата на водата, т.е. на живота.

Вече два пъти в България се изнася учението за Висшия Живот Обединител. То ни разкрива как да придобием културата на най-финото, най-гъвкавото, най-разумното нещо на земята - водата.


Хляб
От гледна точка на елементите хлябът съдържа много въглеводороди, т.е. елементите въглерод, водород и кислород. Като пуснем хапка хляб върху реотана, тя се запалва, като отделя водни пари и пушек, а в края на процеса остава въглен т.е. въглерод.

Хлябът е един Божествен елемент на природата. Той символизира Словото, душата, Христос. Житното зърно е изразител на една висока слънчева култура. Учението за хляба ще изнесем, когато разглеждаме формирането на шестата култура - славянството.

Като носители на Духа, на Словото българите трябва да работят с хляба, да го поставят най-високо между своите ценности. Действително няма богатство по-голямо от хляба, който носи подаръци за живота, от разумния свят.
"Съвременното човечество страда все от желание за много пари. И България сега напечатала толкова много пари, банкноти, но де е ефектът? Трябва ефектив. Това обаче, което природата дава е ефектив. Има ли жито, плодове, картофи, има култура, без тях няма култура." [85, с. 145]
Наистина плодовете, зеленчуците и хляба са живо богатство, дошло от Слънцето, от цялата Вселена. Те са пълни с енергия и информация, с любовни писма от нашите напреднали космични братя. И словото на тия послания влиза в нас чрез природната храна, за да ни повдигне, вдъхнови и импулсира.
"Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. [29, с. 136]
Когато са казани тия думи, българите се молеха да си вземат земите от Гърция, Сърбия, Румъния. Какво спечелиха с тия молитви? Те трябваше да се молят, да разберат Словото на живия хляб, да станат мъдър, културен народ, от цял свят да идват при тях да се учат и благославят.

Хлябът е основата на живота - най-ценното нещо. На тази основа трябва да стъпят българите и върху нея да изградят цялата си философия, с нея да съизмерят всичките си ценности. Те трябва да измерят ценностите си не според това дали дават пари, а според това - дали дават живот. Те трябва да издигнат на пиедестал не спекулантите, а идейните, благородните хора, които ще ги благославят и подвигнат. Защото тези хора ще внесат в България творчески сили, вдъхновение, живот, ще я направят Слънце за света. Тези са хората, които носят в себе си хляба на живота, те излъчват от себе си живот и внасят в околните оживление, оптимизъм, подем.


"Ако яде някой от този хляб, ще живее във всеки." Който не разбира отношението си към хляба, не може да разбере другите отношения. Животът започва с хляба. Социалистът казва: Хляб дайте на човека! - И аз съм съгласен с това, но не както вие търсите хляба. Има начин, по който можете да го намерите. Хлябът, който търсите ще го намерите при онзи орач, който е завършил своето развитие на земята. Той е съвършен орач. Ако има само четирима такива орачи между българите, те ще бъдат велик народ. Ако има само четирима такива фурнаджии, които пекат хляба и четирима, които да го продават, българите щяха да бъдат велик народ. Ако има само четирима съвършени българи, които да покажат на другите как да ядат хляба, велико бъдеще ги очаква." [129, с. 162]
Следователно, приготвянето на хляба е най-благородната длъжност за всеки човек. Хлябът трябва да се приготвя от най-възвишените и напреднали души, които да внесат в него онзи Божествен елемент, който повдига и възвисява. Българите трябва да вникнат в науката за Словото, за Хляба, в свещенодействието - приготвяне на хляба. Вниманието на всички трябва да се насочи към най-високо издигане на Хляба като основа на живота, което ще внесе в обществото нови сили и възможности.
"Благата се дават за общо ползване и затова трябва да се разпределят правилно, особено житото и когато се изнася да не се обмитява. България първа трябва да издаде закон да не се купува и продава хлябът. Хлябът да е безплатен. Хората са забатачили, защото се продава житото. Изходният път ще дойде тогава, когато хората решат да направят конфедерация на всички народи от цялото земно кълбо, да бъдат отворени всички граници. Първата стъпка ще бъде с образуването на Европейски Съединени Щати. Така донякъде ще се разреши социалният въпрос." [65]
Понеже житото съдържа целия светлинен спектър, то символизира душата,Учителя, Христос. Като продаваме житото ние продаваме душата си, продаваме най-възвишените си идеали.

Днешният човек се е заробил с несвойствени дейности, за да може да купува хляба. Той психологически е вързан, защото е лишен от основата на своя живот. Ако имат свободен достъп до хляба срещу труд, хората психологически ще се освободят от идеята за недоимъка, ще се издигнат до ново ниво на разбиране и съзнание.


"Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. - Защо? - Защото продават хляба - великото благо на живота. Абсолютно забранено е да се продава хляба и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея, да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тази идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божия закон на земята - хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи този закон, който е абсолютно чист и безгрешен." [83, с. 192-193]
Този принцип трябва да се приложи първо от напредналите души в техните сдружения. Това, което ще преобрази обществото е сдружаването и инициативата на напредналите души, на хората с високи идеали, нравственост и култура.
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница