Мислителят и Морето
Изтегляне 10.84 Kb.
|
Мислителят и МоретоМоре - огромна, нечовешка длан, да, толкова голямо си ми нужно, не ми е нужен цял световен океан, щом имам теб, във вечер тъжна * ...
- когато ново Слънце ми даряваш - от твоите води изплувало, гори, подпалва в миг небесната жарава. 
Вълшебен миг! Небе - като палитра, от всичките бои накуп, във шарка ... И плувам, нямам нужда от молитва и икона, сама аз - водна нестинарка! 
Ти плувал ли си нявга рано призори, и срещал ли си Изгрева кат’ празник? Съприживял веднъж любовните игри на огън и вода, не си живял напразно! 
Мислителят, Роден изваял е приседнал - за неизкушените и земни, по неволя! Усамотен, в екстаз водите ти възседнал, Мислителят е: “тяло, плуващо на воля” ... 
Хармонията ни е с обяснение химическо: водата морска, плазмата човешка, почти ... едно били? В съзнанието мое еретическо една симфония от мисли и вълни звучи! * 6 август 2003 Каталог: diognenka diognenka -> Тече реката Дунав diognenka -> Опит за автопортрет diognenka -> Горчиво виртуално кафе diognenka -> Не зная накъде съм тръгнал (Диоген) diognenka -> Весел работохолизъм diognenka -> Патриотично (Пред-японски размисли) diognenka -> Е, има и весели неща по конференциите Изтегляне 10.84 Kb. Сподели с приятели:
|
