Помагане на тъй наречените умрели

Помагане на тъй наречените умрели

Пренареждането на астралното тяло, скоро след напускането на физическото, се стреми да затвори умствените енергии, като пречи на тяхната външна проява. Астралната материя, ако не бъде тревожена от някоя дейност на хората,останали на Земята, образува твърда черупка на мястото на гъвкавия инструмент и колкото по-висш и чист е бил току-що приключилият живот на Земята, толкова по-плътна и цялостна е преградата срещу външните впечатления или проявленията отвътре. Но оградени по този начин, що се отнася до техните изливащи се навън енергии, хората са още по-чувствителни за влияния от умствения свят и следователно могат да получат помощ, кураж или съвет много по-успешно, отколкото когато са били на Земята. В света, в който са отишли, свободни от физическото тяло, една любовна мисъл за тях е така осезаема, както тук на Земята е една любовна дума или една нежна ласка. Следователно всеки, който заминава там трябва да бъде изпращан с хубави мисли за мир и любов, с пожелание за по-бързо преминаване през долината на смъртта към страната на светлината отвъд. И наистина, мнозина са тези, които остават в астралния свят по-дълго, отколкото трябва само защото са имали лошата карма да нямат приятели, знаещи как да им помогнат от другата страна на смъртта. И ако хората на Земята знаеха колко много утеха и щастие изпитват пътниците из небесните селения от тези наистина ангелски послания, от тази изпращана мислено любов, от това окуражаване; ако знаеха само каква сила имат да подкрепят и утешават, никой нямаше да бъде оставян сам от приятелите, останали след него. Колко голяма е утехата за душата, лишена от присъствието на любимия ближен, който е озарявал живота ни, когато знае, че сме способни да му служим и да го окуражаваме по пътя му с мислени ангел-хранители.

Тайноведците, основатели на великите религии, не са пропуснали този момент на служене и помощ, които останалите живи дължат на заминалите за отвъдното. Индиецът има своята Шрадха²¹, с която помага на заминалите по пътя, като ускорява преминаването им в Сварга. Християнските църкви имат служби и молитви за “умрелите”. Само протестантското направление на християните е изгубило тази милостива традиция, заедно с много други неща, принадлежащи на висшия живот на християнина. Дано знанието по-скоро им върне полезната практика, която някога по незнание са отхвърлили!

Мислене извън тялото

Процесът “заспиване” представлява просто отдръпване на съзнанието от физическото тяло, което си почива, докато самият човек преминава в астралния свят. Освободен от физическото тяло, той има много по-големи възможности за мисловна дейност, но в повечето случаи не я насочва навън, а я използва вътре в себе си за разрешаването на въпроси, касаещи неговия буден живот. Неговата мисловна енергия тече по обичайния си начин и работи върху проблеми, които будното му съзнание се опитва да разреши.

Поговорката “сутринта е по-мъдра от вечерта”, мнението, че когато предстои да се вземе важно решение, човек трябва “да преспи с него преди да реши”, са смътни предусещания за мисловната дейност, извършвана по време на сън. Без какъвто и да е съзнателен опит да се използва освободения ум, хората събират плодовете от неговия труд.

Вместо обаче да оставят мисълта да се скита свободна, тези, които се стараят да ускорят своята еволюция, трябва съзнателно да използват вложените ни възможности, когато са свободни от ограниченията на тялото. Начинът да правят това е прост. Задачата, която чака своето разрешение, трябва да бъде спокойно задържана в ума в момента на лягане; тя не трябва да се обмисля, да се дават доводи по нея, защото това може да попречи на съня; трябва просто да се положи и остави в ума. Това е достатъчно, за да се даде нужното направление на мисълта и Мислителят ще я поеме и ще се занимава с нея във времето, когато е свободен от физическото тяло. Обикновено решението ще бъде в ума при събуждането, т.е. Мислителят ще го отпечата върху мозъка, така че е добре човек да държи хартия и молив до леглото си, за да запише решението веднага след пробуждането си, защото така получената мисъл може лесно да бъде заличена от наплива на физически усещания и трудно може да се възстанови. Много трудности в живота могат ясно да се видят по този начин и да се открие път за тяхното разрешаване. Много проблеми биха могли да намерят своето разрешение, когато бъдат поставени пред освободения от бавния мозък ум.

По същия начин в нощните часове човек може да помогне на някой свой приятел в този или отвъдния свят. Той трябва да си представи приятеля в ума си и да вземе необходимото решение да го намери и да му помогне. Този умствен образ ще му помогне да се срещне с него в астралния свят. Но винаги, когато човек чувства някакво вълнение, предизвикано от мисълта за приятеля - както в случая с починал близък, - той първо трябва да се постарае да се успокои и тогава да си легне да спи. Вълнението причинява въртене в астралното тяло и ако то е в състояние на силна възбуда, изолира съзнанието и прави невъзможно преминаването на умствени вибрации надолу.

В някои случаи на подобно общуване в астралния свят, в будната памет може да остане спомена за “сън”, а в други може да няма никаква следа. Сънят е памет - често объркана и примесена с други трептения - за срещата ни извън тялото и така трябва да се възприема. Но ако няма никаква следа в мозъка, това не означава нищо, защото работата на освободения ум не може да бъде спъвана от невежеството на мозъка, който не взима участие в нея. Полезността на работата в астралния свят не се управлява от паметта, запечатана в мозъка от завърналото се съзнание, човек може нищо да не си спомня и все пак да е свършил много полезна работа в часовете на сън.

Друга форма на мисловна работа, която слабо се помни и която може да се върши вън или във физическото тяло, е създаването на добри възможности, подпомагането на народни, благодетелни за човечеството движения. Когато човек мисли за тях по определен начин, той изпраща струи помощ от вътрешните светове на съществуването, което можем специално да разгледаме във връзка със

Силата на съвместната мисъл

Контемплативните²² монашески ордени на римо-католическата църква вършат огромна добра и полезна работа с мисъл, както правят и пустинниците в индийската и будистката религии. Винаги когато някой добронамерен и чист ум започне да помага на света с изпращане на благородни и възвишени мисли, това е вид дейност в служба на човека и такъв уединен мислител става един от възродителите на света.

Група от сходно мислещи хора, като например теософите, могат да направят много за разпространението на теософските идеи в тяхната собствена околност, ако се съгласят да отделят по десет минути всеки ден за мислене върху някое теософско учение. Не е необходимо те да са на едно място, ако умовете им са заедно. Да предположим, че една такава група реши да мисли върху прераждането ежедневно по десет минути в продължение на три или шест месеца - мощни мисъл-форми ще изпълнят избраното място и идеята за прераждането ще се зароди в умовете на значителен брой хора. Тогава ще се появят въпроси, ще бъдат потърсени книги по въпроса и последвалата по въпроса след подобно подготвяне на почвата сказка, ще привлече не малко заинтересована публика. Успех, далеч надминаващ вложените физически усилия, се постига там, където ревностни мъже и жени се сдружават в подобна умствена пропаганда.

Послеслов

Нека се помни, че ние непрекъснато използваме тези сили несъзнателно, необмислено и ограничено като така въздействаме за добро или зло на всички, които ни придружават в нашия жизнен път. Настоящата книга има за цел да накара читателя да употребява тези същите сили съзнателно, настойчиво и усилено. Ние не можем да спрем да мислим въобще, мисъл-струи пораждаме, колкото и слаби да са в даден момент. Ние в ъ з д е й с т в а м е на околните, независимо дали искаме или не; единственият въпрос, който трябва да разрешим е дали да го правим за добро или за лошо, слабо или силно, безцелно или с определена цел. Ние не можем да избегнем мислите, докосващи се до нашия ум, но можем да изберем кои да приемем и кои да отхвърлим. Ние въздействаме и на нас ни се въздейства, но можем да въздействаме на другите за тяхно добро или зло, на нас може да ни въздейства доброто или злото наоколо. Тук се крие нашият избор, избор, който е много важен и за нас самите, и за света:

Мир на всички същества

ТЕОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

 Цели:

1. Да образува зародиша (ядката) на Всемирното братство на човечеството без разлика на раса, вяра, пол, каста или цвят.

2. Да насърчи изучаването на сравнителната религия, философията и науката.

3. Да изследва необяснените закони на природата и скритите сили на човека.