Мисловната сила – Ани Безант
Съзнание има там, където има предмет, на който да бъде отвръщано
Изтегляне 1.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Как да се съсредоточим
Съзнание има там, където има предмет, на който да бъде отвръщаноВ света на формите една форма заема определено място и не може да се каже, че тя, ако мога така да се изразя, е на място, където не е. Това означава, че заемайки дадено място, тя е по-близо до едни форми и по-далеч от други, които също заемат определени места по отношение на нейното. Ако тя иска да се придвижи от едно място на друго, ще трябва да измине известно растояние в пространството. Придвижването може да бъде бързо или бавно - като проблясък на мълния или като ход на костенурка, - но така или иначе трябва да бъде извършено и това отнема известно време. Що се отнася до съзнанието обаче, пространство в този смисъл не съществува. Съзнанието променя своето състояние, а не своето място; обхваща повече или по-малко; познава или не познава онова, което то самото не е, точно толкова, колкото може или не може да отговори на неговите трептения. Неговият поглед се разширява с нарастването на възприемчивостта му, т.е. на способността му да отвръща, на силата му да възпроизвежда трептения. Тук не става въпрос за пътешествия, за преминаване на някакви разстояния. Пространството принадлежи на формите, които си взаимодействат най-вече когато са близо една до друга и чието взаимно влияние се намалява с увеличаване на разстоянието помежду им. Всички, които напредват в съсредоточаването, откриват за себе си това несъществуване на пространството за съзнанието. Един адепт може да постигне знание за кой да е предмет, като се съсредоточава върху него в самия себе - нещо, на което разстоянието не оказва по никакъв начин влияние. Той съзнава даден предмет, намиращ се, да кажем, на друга планета не защото неговото астрално виждане действа телескопично, а защото във вътрешната област цялата Вселена съществува като една точка; такъв човек достига сърцето на живота и там вижда всички неща. В Упанишадите пише, че вътре в сърцето има малка стая, където е “вътрешният етер” - аналог на пространството в духовно отношение. Това е Атма, безсмъртният Аз, стоящ над всяко страдание. “Вътре в него обитават небето и светът; вътре в него обитават огънят и въздухът, слънцето и месецът, светкавицата и звездите, всичко, което не е в Тази (вселена).”12 Този “вътрешен етер на сърцето” е древно, мистично название на духовната същност на Аза, който наистина е единен и всепроникващ, така че всеки, който е съзнателен в Аза, е съзнателен и във всички точки на Вселената. Науката казва, че движението на едно тяло тук въздейства и на най-отдалечената звезда, защото всички тела са потопени в етера и са пропити от него, така че той изпълнява ролята на постоянен посредник при пренасянето на трептенията без прекъсвания и следователно без загуба на сила, което значи - на каквото и да е разстояние. Това е, що се отнася до форма-страната на Природата. Тогава естествено е съзнанието - живот-страната на Природата - по същия начин да прониква всичко, без изключение. Ние имаме усещането, че сме “тук”, защото получаваме непосредствени впечатления от предметите около нас. Когато съзнанието трепти в отговор на “далечни” предмети така добре, както и на “близки”, ние имаме усещането, че сме с тях. Ако съзнанието трепти в отговор на явление, което става на Марс, точно както и на такова, което става в нашата стая, тогава разлика в познаването на двете няма и то се усеща като “тук” и в двата случая еднакво. Проблемът не е в мястото, а в развитието на способността. Познавателят е там, където неговото съзнание може да трепти в отговор, и разгръщането на тази способност означава обхващане вътре в неговото съзнание на всичко, на което той отвръща и всичко, което е в неговия диапазон на трептене. Тук можем да си помогнем с пример от физическото поле. Окото вижда всичко, което може да му изпрати светлинни трептения, и нищо друго. То може да отговаря само на определен спектър трептения; всичко над, под и отвъд този спектър е тъмнина. Старото Хермесово правило “Каквото е горе, това е и долу” е ключ от лабиринта, в който сме попаднали, като с изучаването на отраженията долу често можем да научим нещо за предметите горе, които хвърлят тези отражения. Разликата между способността да се усещаш на кое да е място и “пътуването” в по-висшите полета е тази, че в първия случай Дживата, независимо дали е облечена в своите по-нисши носители или не, чувства себе си в присъствието на отдалечени едновременно както от нея, така и помежду си предмети, а във втория, облечена в умственото и астралното тела или само в умственото, тя пътува бързо от една точка до друга и съзнава, че се пренася. Много по-съществена е разликата, че във втория случай Дживата може да установи, че се намира сред множество предмети, които не разбира - един нов и странен свят, който я обърква, - докато в първия случай тя разбира всичко, което вижда , и при всички случаи съзнава и живота, и формата. Така постепенно пред човека се възправя идеята, че светлината на Единното Аз прониква всичко в света и той би могъл да се радва на сигурно знание, което не може да бъде придобито само с пребиване в света на безкрайното разнообразие от форми дори и за безчет епохи. Съсредоточаването е средство, с което Дживата се освобождава от веригите на материята и постига Мира. “За този, който не умее да се съсредоточава, покой не може да има”, казва Учителят от Бхагават-гита13, защото мирът има своето гнездо върху скала, която се издига високо над блъскащите се в нея вълни на формите. Как да се съсредоточимЧовек трябва да започне да се упражнява, след като се запознае с теорията на съсредоточаването. Ако е с религиозен дух, ще бъде доста улеснен, тъй като би могъл да използва предмета на своето религиозно почитание като предмет на съзерцание, защото когато сърцето е силно привързано към нещо, умът лесно се спира на него, възпроизвеждайки в себе си любимия образ без усилие. Умът постоянно е подбуждан от желанието и винаги служи на удоволствието. Това, което доставя удоволствие, е непрекъснато търсено от ума; той постоянно се стреми да предлага образи, които доставят удоволствие и да отхвърля онези, които причиняват мъка. Ето защо ще съзерцава с охота любим образ, бидейки поддържан в това състояние от удоволствието, което той му доставя, и ако бъде насила отдръпнат, ще се върне сам отново към него. Един всеотдаен човек може с лекота да постигне висока степен на съсредоточаване. Той ще размишлява за предмета на своето почитание, създавайки с помощта на въображението си колкото е възможно по-ясен образ на този предмет, и ще прикове ума си в него. Така един християнин ще мисли за Христос, за Дева Мария, за любимия светия или за своя ангел-хранител; един индус ще мисли за Махешвари, за Вишну, за Ума, за Шри Кришна; един будист ще мисли за Буда, за Будисатва и т.н. По този начин умът се съсредоточава с малко усилия и с най-малко загуба на енергия. Когато човек не разполага с предмет на почит, привличането пак може да бъде от помощ, като в такъв случай се използва привързаността към някоя мисъл, а не към лице. Първоначалните опити за съсредоточаване трябва да се правят с помощта именно на такава мисъл. За напредналите привлекателният образ се заменя с някоя дълбока мисъл или възвишена цел. В този случай притегателната сила е умственият интерес, силното желание за знание - един от съкровените човешки стремежи. Друга твърде полезна форма на съсредоточаване за онези, които не са привързани към някоя личност като към предмет на всеотдайност, е да бъде избрана и използвана за съсредоточаване някоя добродетел. По такъв начин наистина би могла да бъде развита почитта в човека, защото такъв един предмет говори на сърцето с любов за умствена и нравствена красота. Умът трябва да си представи добродетелта във възможно най-цялостен вид и след като добре разгледа всички нейни страни, да се насочи към същността й. Съществена, макар и второстепенна, полза от този вид съсредоточаване е фактът, че когато умът приеме формата на добродетелта и преповтаря нейните трептения, тя постепенно става част от природата му и дълбоко пуска корен в характера на човека. Това приемане на форми от ума наистина го организира, защото той винаги бързо се връща към онези, които е бил принуждаван да заема и те стават обичайни форми на неговото изразяване. Вярно е казано в древността: "Човек е творение на мисълта; върху каквото мисли в този живот, такъв става в следващия."14 Когато умът изгуби от поглед своя предмет, бил той на почит или размишление (както често ще ни се случва), той трябва да бъде връщан назад и отново упътван към него. Често пъти умът ще скита надалеч незабелязано, докато ученикът изведнъж се усети, че мисли за нещо съвсем различно от това, което трябва. Това ще се повтаря отново и отново, при което трябва търпеливо да връщаме ума назад - уморителна работа, но друг начин за съсредоточаване няма. Едно полезно и поучително умствено упражнение за случаите, когато умът незабелязано е избягал, е да бъде връщан назад по същия път, по който се е отклонил. Това упражнение увеличава контрола на ездача над избягалия кон, като се намалява неговата склонност да се измъква. Последователното мислене, макар и да е стъпка към съсредоточаването, не е самото съсредоточаване, защото при него умът преминава от една поредица образи към друга, а не е прикован само върху един образ. Но тъй като последователното мислене е много по-лесно от съсредоточаването, начинаещият може да си помогне с него за постигне на по-трудната задача. Често за религиозния човек е полезно да си избере епизод от живота на лицето, предмет на почитанието му, като си представи този епизод във всичките му подробности, цялата картина на действието, заедно с околната среда и цветовете. Така постепенно умът се концентрира първоначално върху общата картина и оттам полека-лека само върху централната фигура на действието - предмета на почитание. Бъде ли възпроизведено по този начин случилото се в ума ни, появява се чувство за реалност и е твърде възможно да се осъществи магнетично общуване със записите за тази случка във висшите полета - вечната й фотография в космичния етер - и да се достигне много по-истинско знание за нея, отколкото чрез каквито и да било външни описания. По същия този начин религиозният човек би могъл да се свърже с предмета на почитанието си, влизайки чрез това директно общуване в много по-тясна връзка с него, отколкото иначе е възможно, защото съзнанието не е ограничено от физическото пространство, а се намира там, накъдето е отправено - нещо, на което вече се спряхме.
Каталог: books -> new new -> Тантриското преобразяване new -> Красимира Стоянова new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд new -> Съдържание увод първа част new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се new -> - Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|