Митниците трябват на държавата



Дата02.02.2018
Размер50.52 Kb.
#53261
МИТНИЦИТЕ ТРЯБВАТ НА ДЪРЖАВАТА


Лична позиция на Асен Асенов - директор на Агенция "Митници"*

Точно преди четири години по друг повод заявих, че клатенето на митниците е опасно за обществото. Пак тогава казах, че години наред чрез поставени или подставени лица в администрацията, се целеше митниците да бъдат контролирани и използвани, а стане ли провал е ясно - митниците са постоянният заподозрян.

Не съм подозирал, че след четири години ще ми се налага да го повтарям пак, тъй като си мислех, че всичко това е минало.Работихме упорито, покривахме критерии, събирахме приходи, информатизирахме системата, доставяхме рентгени и всякакво
оборудване, заложихме на управление от професионалисти и като че ли нещата потръгнаха. С много труд и нечовешки усилия, но в името на системата и страната. Казвахме си - май издърпахме каруцата от калта, в която бе затънала. И като че ли успяхме. От Европа ни обявиха за "зелена зона" преди присъединяването. Имаха, разбира се, и бележки и препоръки, които ние изпълнявахме, и резултатът се появи. Станахме член на Европейския съюз. Получихме висока оценка - "в митническата
област България, във висока степен, изпълнява ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване" - се казваше в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 2006г.

Може би е добре да се каже и браво, но в наши условия е достатъчен атестат, ако не си силно оплюван. Така и беше. През последните шест години нито управляващите, нито опозиционните партии имаха тежки критики към политиката и дейността на


администрацията. Легитимният бизнес в страната ни се доверяваше и споделяше приятната си изненада от промените. Дори "лешоядите" се потопиха някъде - неизвестно къде - и само с анонимни пасквили по скандални сайтове се опитваха да дразнят, провокират и ако е възможно да създадат някоя интрига. Това е част от пейзажа, нали живеем и работим в България и макар и неприятно, се търпеше. Като цяло нещата вървяха във вярната посока. Вече имаме система и утвърдени експерти и специалисти, чиито мнения, труд и резултати се ценят не само в Европа, но забележете и в България. Брей, май наистина ставаме европейци.

И изведнъж нещо се случва в обществото - идва мътна вода.

"Лешоядите" потриват ръце и си казват - време е в тази мътна вода риба да ловим. И се започва в познатия и проигран стил от "доброто" старо време. Не може да не закачим и митниците. Нека им е и на тях, и на техния директор, и на всички, които повярваха, че може да се работи по нормален начин. И се започна. То не беше лов и риболов, не бяха прякори, от гнусни по-гнусни, провалени съвместни разработки, системи за корупционни разплащания и т. н. В един момент си казваш - боже, какво става? Ясно ти е, че това са пак те, но ти си вкаран в играта и трябва да се оправдаваш, а това, че нямаш сестра - какво значение има?

Приятел ми звъни и пита - защо ме излъга, че си в чужбина, като еди къде си пише, че си си в България и си на лов? И аз започвам да обяснявам, че действително съм бил в чужбина на среща на Европейския регион на Световната митническа организация. Предлагам да му дам копие от заповедта за командировка, та дано да ми повярва. Дни след това в пресата се появяват разпечатки на СРС-та.


Още не преминала първоначалната изненада от това "явление" и преди да са се произнесли компетентните органи се появява "тълкувател", "медиум" на тези СРС-та, широко рекламиран и промоциран. И ти
виждаш и чуваш лице, което от професионална и морална гледна точка за теб е пресечена нула, а се изживява като очилатия
всезнайко, чиято задача е да внушава. Та този, който много пъти е използван за подобни цели, изпълни своята задача и внуши, че онзи Дебелият е висш началник в митниците. Защо началник и защо точно в митниците само той си знае. Гледаш около теб и виждаш, че май само ти си над 100 кг. Всезнайкото, обаче, е предпазлив - знае, че вече е осъждан за клевета и не споменава имена. Какво ти остава? Четеш СРС-тата и виждаш, че не познаваш такъв Павел, камо ли да си говорил или да си се карал с него. Задаваш си логичния въпрос. Може ли след като е "слушан" да не се знае с кого се е карал? За теб е ясно, че не си ти, но какво от това, целта е постигната. Остава ти утешението, че макар и пълен, все още не си плешив и не си с тих блясък в очите.
Тъкмо си се примирил с тази сага и си казваш, господи прости му, той едва ли осъзнава какво върши, в медиите се появява стенограма от заседание на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. И с всезнайкото се прави втора серия.

Популизмът стига своя връх, когато той убеждава публиката, че чете извадки от стенограмата, защото хората нямат пари за вестници. Ужас! Там вече си обвинен, че си провалил съвместна разработка с една от службите. В ефир си заплашен с правосъдие, разбирай ти си престъпник.

Нямаш спомени за подобен случай. Искаш информация. Компетентните специалисти ти казват - нямаме подобна съвместна разработка, няма издавана заповед за такава операция в цялото управление, още по-малко да е отменяна. Даже се чудят: "Шефе, ти знаеш, че това е невъзможно. И да искаш не можеш да отмениш заповед, която да касае друга служба. А и редът не е такъв, обикновено има утвърдени планове и т.н.". Съгласявам се, че е логично, пак чета стенограмата и се питам. Защо операцията не е реализирана без нас? Ние не можем да влияем на този процес, защото нямаме компетенции. Защо ще се правят "хиляди безуспешни опити да се отменя заповедта", както се твърди? Какво всъщност се е целяло - да се проведе операция или да се отменя несъществуваща заповед?

Все въпроси, на които не мога да намеря логичен отговор. Махам с ръка и си казвам, че тук намирисва повече на политика. И като че ли се оказвам прав. Освен познатите играчи, на сцената се появява и един "народен трибун". Без много усилия излиза негова публикация, която те обвинява във всички земни грехове. По-внимателен прочит показва, че тези мисли вече са изричани от "лешоядите" в скандалните сайтове и просто са направени две елементарни операции "copy" и "paste". А и най- главното - човекът си е сложил името, но добре знае, че има имунитет. Четеш и не вярваш. Не, не може да бъде така.


Предполага се, че човек на подобна позиция би трябвало поне да ти поиска мнението.
Хайде, това което те касае персонално, майната му, но защо се игнорира труда на цялата система. С категорично неверни сметки казва на практика - това, което сте събрали за държавата, е нищо. Над 27 милиарда лв. са нищо и се зачеркват усилията на почти 4000 души през последните шест години. Казвам си, явно са успели да го заблудят, самият той не е специалист в тази област.
Добре де, но защо го прави? Какви са му мотивите? Отговорът идва без да го очакваш. Оказваш се съвсем случайно в заведение, в което влиза и сяда на съседна маса самият народен трибун, придружен от млад човек с митническа униформа. Не те забелязват. Чуваш без да искаш откъслечни фрази като - "Здравей, г-н Пирамида, ние с "Х" сме голям тандем, от който всички ги е страх, искам телефоните на всички, агресивно настроени спрямо Асенов и митниците, включваме онзи, писателя, и един уволнен митничар от Свиленград и др". Младежът с униформа е притеснен, но го успокояват и му казват, че няма да съжалява. Ти си удивен.

След два дни получаваш покана за участие в телевизионно предаване заедно с "онзи писател", чието творчество не те е вдъхновявало, и с уволнения митничар от Свиленград, който също знаеш, че наскоро е осъден за клевета. Разбираш, че участниците са същите.



Вече си съвсем наясно, че не става въпрос нито за ред, нито за законност, да не говорим за справедливост, а може би за далеч по-прости неща, измислени по финикийско време. Остава ти да изясниш кой осигурява ресурса, за което също имаш
предположения. А струва ли си? Така или иначе "шоуто" ще продължи и да искаш, и да не искаш. Що се отнася до митниците, има какво да се върши и то много.

Задават се нови големи предизвикателства, но за да се успее трябват постоянство, умения и подготвени специалисти, а не деградирали еднодневки, на които им се позволява да правят щуротии.Митниците трябват на държавата.

Забележка: С тази позиция авторът ангажира себе си в лично качество



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница