Митрополит серафим в следосвобожденското възграждане на сливен

В следосвобожденската деятелност на митрополит Серафим е заложен продължителният опит от неговите духовни и обществени прояви във възрожденския процес на национално осъзнаване и организиране. Той продължава да показва силно личностно присъствие и принципен модел на поведение като възродител на духовността и обществен стожер.

Първия сливенски митрополит не е лишен от пренебрежителна забрава. И съвременниците, и историческите проучвания акцентират върху приноса на духовния водач на епархията да защити с достойнство своите миряни при потушаване на Априлското въстание през 1876 г. ¹ Все още липсва проучване за градителната дейност на митрополит Серафим като архипастир, като граждански ангажирана личност в обществените и институциализиранитe следосвобожденски дейности. Всяко изследване, макар с ограничени по обхват и време проблеми, дава възможност за всеобхватност на исторически факти и научни анализи.

Дейността на митрополит Серафим от 1878 г. до 1885 г. е в посока на организационното укрепване на Сливенска епархия, изграждане и функциониране на местните органи на управление като част от административна уредба на Източна Румелия, отстояването на българския характер на областта, предвид неизбежното съединение с Княжество България. Нямаме претенции с настоящото проучване да обхванем разнообразните аспекти на духовната и обществена дейност на митрополит Серафим в ограничения период, нито да достигнем до категорични заключения. В по-нататъшни изследвания ще разширим изворовата база – архиви, периодичен печат, мемоарни и научни издания и пр., за да имаме възможност за прецизни анализи и изводи.

След Освобождението на Сливен – 4/16 януари 1878 г., митрополит Серафим е председател на Временната градска управа. Предпоставките за назначаването му не са определени от някакъв административен опит, а от умението да води миряните в трудни моменти, в доверието и авторитета, които е спечелил като водач на самоуправляващата се българска община. Конструирането на местни органи на управление е процес, който акумулира идейни схващания, амбиции, страсти, разногласия и пр. С изострената си чувствителност към проблемите на времето, Сливенският митрополит се въздържа от крайности в решения и действия. Той работи сериозно и последователно за решаване на многобройните проблеми, наложени от Руско-турската война 1877-1878 г., в сътрудничество с руската военна администрация, за да се нормализира животът в града, който само преди месец представлява „ужасно зрелище”. В рапорт до командващия Левия страничен отряд на руската армия, генерал-майор Безяев съобщава от Сливен; „След свършването на молебена аз се отделих от Преосвещенството и се отправих към квартирата си, но той не се забави да ме посети и аз се възползвах от този случай и го помолих да назначи няколко знатни българи в помощ на комендантското управление, сформирано от мен, съгласно заповедта на Ваше превъзходителство”.² Като председател на първата Градска управа Митрополит Серафим е подпомогнат от Добри Чинтулов, Васил Попович, Киро Георгакев и други ерудирани личности. Мнозина от сливенските първенци са изпратени през декември 1877 г. на заточение в малоазийския град Болу и владиката предприема действия за тяхното незабавно освобождаване. Той търси съдействието на княз Владимир Черкаски, началник на създадената към руската армия „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи”. Митрополит Серафим подчертава, че сливенските заточеници „представляват част от първенците на българското население, принадлежащи към разните съсловия – комерческо, земеделско, учителско и докторско”.³

В края на месец януари 1878 г. членовете на Градската управа упълномощават сливенския митрополит да замине за Одрин, където да предаде на главнокомандващия руската армия княз Николай Николаевич Благодарствен адрес. „Българите, вверени на мен от Сливенската епархия –

Е записано в адреса – изпроводят мен лично да представя на Ваше Императорско Височество тяхната безпределна благодарност за великата милост, с която Негово Императорско Величество благоволи да осъществи надеждите ни, които българският народ от века по предано има на Православното благо Царя и братственнаго Русскаго народа за избавлението си от дълговременното робство.”⁴ В края на март с.г. митрополитът отново е избран да представи Сливен ”на нужното място”. Той е включен във внушителната делегация, начело с екзарх Йосиф, която на 10 април 1878 г. се представя в Сан Стефано на главнокомандващия Николай Николаевич. С Благодарствения адрес е поднесен специално изработен златен кръст за цар Александър II. Митрополитът взема заем, за да осъществи пътуването до Цариград, придружен от свещеник Георги Генов и дякон Партений. Сливенските представители носят и 5 хил. гроша за Българската екзархия, защото тя е в „оскъдно положение”⁵

Председателят на първата следосвобожденска Градска управа предприема действия, които по-късно ще бъдат заложени като задачи на местната власт. Например, по негово предложение на 14/24 януари 1878 г. са утвърдени 16 души, избрани от сливенската общественост, които да изпълняват длъжността на полицейски стражари и да бъдат в помощ на руското командване. Чл.8 от Санстефанския мирен договор ще регламентира по-късно, че за опазване ”порядока, безопасността и тишината” се учредява местна милиция.⁶

През април 1878 г.митрополит Серафим се оттегля от председателското място във Временната градска управа, но като водач на българската църковна община той продължава до съдейства за решаването на актуалните проблеми: възстановяване на разрушенията от войната, градоустройство, учебно дело, бежански въпрос и др. Политическите и икономическите задачи, наложени от миграционните вълни, изискват спокойствие, мъдрост и държавническа мисъл за редуциране на напрежението. Временното руско управление и първият Градски съвет в Сливен имат адекватни действия. Те успяват да парират провокациите от различни страни и най-вече да отстоят политическата автономия и българския характер на Източна Румелия. През август 1878 г. екзарх Йосиф изпраща писмо до духовните водачи на Пловдивска и Сливенска епархии със съвет миряните да се отнасят към бежанците като техни съграждани, да се водят от християнското начало на любов към ближния, за да докажат благоразположението си.⁷ Преди Коледните празници на 1879 г. настоятелството на храм „Св.Димитър” дарява брашно на „бедните християни”, но преценява, че е „вид на човеколюбие да раздаде на турските бедни около 200 оки брашно”.⁸

В заседанието на църковната община от 6 юли 1880 г., по повод нередовното присъствие на членовете, митрополит Серафим припомня изключителната роля на съставената от него община: „в последните турски времена, когато турското правителство изтегли по-първите ни граждани и ги прати в заточение, аз осамотен и след като прибрах кметовете български от градът ни и съставих Община, чрез която градът ни набавяше всички изискуеми неща от Правителство и с нейната помощ именно както по-преди, тъй и тогава, градът ни можа да ся избави от опасността, която го угрозяваше… Общината ни по настоящем имала много работа”. Според него ако членовете на Гимнастическото дружество са задължени „с пушката в ръка и хайде на учение; нашето же учение е това да ся посъбираме два пъти в седмицата на разисквание за подобрението обществените ни работи”.⁹ Митрополитът проявява последователна и сериозна ангажираност, инициативност и енергичност при обсъждане и

решаване на предизвикателствата пред града и населението. С опита, авторитета и влиянието си той изисква същото и от съгражданите си., На 15 ноември 1879г, под председателството на християнския архипастир, се провежда събрание на сливенци. Те заседават по искане на депутата в Областното събрание на Източна Румелия Петър х.Димитров. Той чака от тях инструкции „като какви интереси на страната и именно от града да запазва и да разисква”.¹⁰ Българи, турци, евреи и арменци дискутират значими проблеми: за поземления данък, за изработване на градоустройствен план, за увеличение на милицията, за необходимостта през Сливен непременно да мине железница, защото е търговски и фабричен център и др.

След Берлинското проклятие от 1878 г. отстояването на българския характер на Източна Румелия, възстановяването на държавната и духовна цялост на народа е мисия и в деятелността на първия сливенски митрополит. Екзархията обаче се ориентира към съвети за умереност, зачитане постановленията на договора и да не се извършва насилствена промяна на положението. На 1 септември 1878 г. Екзарх Йосиф се обръща към митрополитите на двете източнорумелийски епархии – Пловдивската и Сливенската, да подпишат меморандум, в който да подчертаят, че единствената възможност за нормализиране на положението е съединението на Източна Румелия и Княжеството. От предходния месец се събират подписи и за друг меморандум против решенията на Берлинския конгрес. Двата меморандума са връчени съответно на посланиците на Великите сили в Цариград и на Европейската комисия, която заседава в Пловдив.¹¹ В дневника си екзарх Йосиф записва на 3 ноември 1880 г., че е получил телеграма от Сливенския митрополит, че „подкрепя протеста ми от 22 до Камарата”.¹² На 22 октомври 1880 г. Народното събрание в Княжество България обсъжда законопроект за „Църковното управление в Княжеството”, който не е одобрен от Св.Синод. Екзархът, „като блюстител на правдините на Българската църква”, изпраща протестно писмо до Петко Славейков, председател на НС. Безспорно митрополит Серафим проявява съпричастност към църковните проблеми във всички епархии на Българската екзархия, за да бъдат осигурени правата на българската народност.

Съхранил възрожденската опитност, подвластна за отстояване на българщината, Сливенският митрополит Серафим открива смисъла на гражданските инициативи и доброволните обединения с културни, просветни и благотворителни цели за ценно градиво на следосвобожденското общество. Той влага много усилия, време и деятелност в подобни по замисъл структури – дружества, комитети и пр. Известно е, че комитетите „Единство” се създават като благотворителни дружества, но с ясна политическа цел – да подготвят населението за отпор, включително въоръжен, срещу опитите за възстановяване на имперската власт в Източна Румелия, да съдействат за национално освобождение и обединение. Създаването на Благотворително дружество в Сливен на 1 октомври 1878 г. е предизвикано от „вълнующи народни нужди”. В настоятелството са избрани личности като д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински, Михаил Икономов, Панайот Хитов.¹³ За председател е „назначен Н.Пр. Владиката”. Съставен е Устав на Благотворителното дружество и е взето решение такива дружества да се създават и в други окръзи на Сливенска губерния, които да „подпомагат бедността на населението в местата си.”¹⁴ Изпратени са помощи на бежанците от Македония, настанени в София. Михаил Икономов и Панайот Хитов заминават за Одринско да убеждават българското население да не напуска родните си места.¹⁵ Очевидно настоятелството на дружеството се ангажира да помогне за решаване проблема с гръцката хегемония и запазване българския характер на Одринска Тракия – кауза, която първият Сливенски митрополит винаги е отстоявал в архипастирската си дейност.

Ограничената изворова база не дава възможност да определим доколко митрополит Серафим се ангажира със създаването и дейността на Гимнастическо дружество „Лев” в Сливен. Благотворителният комитет издава на 21 март 1879 г. пълномощно на владиката и на Руско Миркович да събират сведения за Гимнастическите дружества: брой на обучаващите се, въоръжение – настоящо и необходимо и пр. Двамата видни сливенци са оторизирани да определят и сумите, които селищата трябва да внесат за подпомагане дейността на Гимнастическите дружества.¹⁶ На 8 април 1879 г. се провеждат „боеви упражнения” – маневри на народната гвардия под командването на ген.Скобелев. В м.Бършен край Сливен са събрани около 10000 членове на Гимнастическите дружества от Сливен, Нова Загора и околните села, както и 27-а Ямболска дружина. Вестник „Българско знаме” информира подробно: „После това възцари се тържествена тишина и се започна молебствието, което извърши сливенския митрополит Г.Серафим, спомогнат от местното духовенство, и от няколко руски свещеници. На мястото гдето ставаше молебствието, освен черковните хоругви, бидоха донесени пряпорците на разните отделения на народната гвардия. Там бяха още сливенския губернатор Г.Иванов, главни чиновници от гвардията, сливенски първенци и кореспондентът на „Дейли Нюз” Г. Бъкланд.

След молебствието духовенството-съпроводено от черковните хоругви и от военна музика, която свиреше духовно-церемониалния химн „Бог Славим”, направи великолепно обикаляние/процесия/. В това обикаляние митрополитът благослови и поръси със свещена вода най-напред знамената, а после и гвардията, и упражненията се започнаха”.¹⁷ Макар че съпричастността на митрополит Серафим към дейността на Гимнастическото дружество в Сливен да не е особено подчертана, той се отдалечава , в известна степен, от позицията на екзарх Йосиф, който в името на главна си цел – запазване на екзархийското седалище в Цариград, се въздържа от намеса в дела, които биха го компрометирали пред Високата порта, каквото е въоръжаването и подготовката за отпор на Берлинския трактат.

На 25 октомври 1878 г. митрополит Серафим предоставя на сливенския губернатор проект на устав за сформиране в Сливен на дружество на Червен кръст. Документът е подписан и от членовете на временното настоятелство. Иван Иванов изпраща на 8 ноември 1878 г. донесение до ген. А.Столипин, генерал-губарнатор на Източна Румелия, с молба за утвърждаване на проекта, защото е „необходимо и полезно учредяването на подобно общополезно общество сред българския народ”.¹⁸ Под председателството на митрополита, през юни 1879 г., се провежда събрание в Девическото училище за учредяване клон на дружество „Св.Пантелеймон”, което има за цел да открие болница в града.¹⁹ През пролетта на 1882 г.председателството на сливенското дружество на Червения кръст решава да предаде вещите си на болница „Св. Пантелеймон”, която да отговаря за тях.²⁰ На 16 септември с.г. Градският съвет определя ново настоятелство на болницата начело с окръжния управител, а митрополит Серафим е избран за почетен председател – заслужено признание за приноса към здравеопазването в града.²¹ Още през юни 1878 г., по повод необходимостта от градски лекар, Градският съвет се допитва до митрополита, като търси мнението и на видни граждани като Руско Миркович – председател на Окръжния съвет, Ненчо Кръстев – председател на Съдебния съвет, Антонаки Икономов и Димитър Пехливанов – членове на Съдебния съвет и др. За градски лекар е привлечен д-р Георги Миркович.²²

Ограниченият обем на настоящото изложение не дава възможност да очертаем многопосочната обществена дейност на митрополит Серафим за възграждането на Сливен след Освобождението, както и да отбележим архипастирската му служба – нормализиране функциите на епархийските органи на управление в диоцеза на Сливенска епархия, възстановяване на разрушените църковни храмове, решаване на възникващите в практиката проблеми от вероизповеден характер, материалната издръжка на храмовете и свещениците..

Отбелязването на 135 години от началото на музейното дело и 100 години от създаването на музей в Сливен са повод да акцентираме и направим анализ на факти, които дават основание за ревизиране на наложили се във времето изводи, лишени от историческа аргументираност. На първо място, имаме предвид сътрудничеството, коeто митрополит Серафим оказва на д-р Василий Николаевич Радаков, лекар в ХІ армейски корпус на руската армия през Освободителната война 1877-1878 г. Руският учен извършва орнитоложки и антропологически изследвания в българските земи. През 1863г. към Московския университет е създадена обществена и научна организация на любителите по естествознание, антропология и етнография, наречена впоследствие Императорско общество, което организира етнографска изложба в Москва. През 1873 г. към тази организация е основан специален комитет за създаване на Зоологически музей и антропологическа сбирка. След четири години е преобразуван в комитет за антропологическа изложба, която дава началото на Антропологическия музей към Московския университет. Именно с тази цел д-р Радаков прави своите изследвания в българските земи. На 18 февруари 1878 г. той организира в Сливен предварително заседание на Комитет на Московското етнографическо общество. В протокола от първото тържествено заседание на 20 февруари 1878 г е записано : „Г.н Д-р Радаков изяви най-напред своята благодарност и радост задето нашето тука Общество ще може да подействува за бъдешото изложение в Москва.”²³ За председател на това ново „Общество” е избран Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Серафим. За събиране на антропологичен материал от българи, турци арменци и евреи са привлечени д-р Петко Димитров, Михаил Икономов, Светослав Миларов, отец Гаджалов, Димитър Димитров, Димитър Юрданов. В заседанието на 18 март с.г. се обсъжда изпращането на два сандъка с черепи за изложбата в Москва.²⁴ Още преди да получи събрания в Сливен материал, Комитетът за антропологическа изложба към Императорското общество на любителите по естествознание, антропология и етнография изразява с Благодарствен адрес признателност на д-р Василий Радаков за основания сливенски отдел и за значителния труд по събиране на важни, в научно отношение, експонати за предстоящата изложбата.²⁵ В заседанието на 28 юни 1878 г. руският комитет избира Сливенския митрополит Серафим за свой член „в уверение на неговото внимание и съдействие за целите на антропологическата изложба”. Изказана е искрена признателност на отдела на Комитета в Сливен и особено на неговия председател. Решено е да се изпратят 100 рубли за пренасяне на материалите и отделът да се признае за частен на Комитета за изложбата.²⁶

На 25 октомври 1878 г. митрополит Серафим изпраща през Бургас за Одеса два сандъка с антропологичен материал. В писмото си до Койчо Райков, управител на Бургаската митница, той изразява молбата си те да бъдат предадени в Одеса, с придружителното писмо, на Васил Рашеев.²⁷ Вероятно владиката познава добре Койчо Райков, който е един от основателите на българската църковна община в Бургас преди Освобождението. Той му доверява изпращането на ценния материал до Васил Рашеев, търговец в Одеса, член на Одеското българско настоятелство и един от основателите на Българското книжовно дружество. В писмото, което придружава пратката, митрополит Серафим осведомява получателя, че „Г-н д-р Радаков, корпусен доктор на единадесети армейски корпус, беше оставил преди няколко месеца в града ни Сливен два сандъка лобове за изпращане в Москва”.²⁸ Рашеев трябва да телеграфира в Москва на д-р Радаков или до Императорското общество на любителите по естествознание, антропология и етнографи – Комисията за антропологическата изложба, която да даде нужните наставления за изпращането на антропологичния материал в Москва. През 1879 г. в Москва е открита Първата руска антропологична изложба. Именно на базата на събраните за нея експонати се създава впоследствие Музеят по антропология като учебен и научен център за студентите и преподавателите от Московския университет.

Събирането на антропологичен материал в Сливен в първата следосвобожденска година насочва вниманието на интелигентните сливенци, включително на митрополит Серафим, към необходимостта от съхраняване на знаците на миналото, като предпоставка за изграждане на нови обществени институции – музеите. Активността на гражданите в тази насока не означава, че те поставят началото на музейното дело в Сливен, теза, наложени през 70-те години на миналия век.²⁹ Общественото движение за издирване и опазване на родните историческите ценности – опора на голямата идея за националната духовна идентичност, а в перспектива за възстановяване на българската държавна самостоятелност, има своите прояви още от 30-те години на ХІХ век. Събраните материали, включително и тези през 1878 г., са предадени на чужди учени, стават част от музеи и архиви извън България. Попълването и обособяването на местна музейна сбирка става на по-късен етап. Несъмнено, опитът от миналото, активността на някогашните сливенски родолюбци по събиране на старини, подтикват реализацията на музейната институция. Определено, наложените годишнини са исторически необосновани и е необходимо те да бъдат прецизирани на по-широка документална база и научно анализирани в бъдещо задълбочено проучване. Като музейни специалисти нямаме право да бъдем небрежни към историческите факти, отнасящи се и до историята на музея, защото той не е само институция, а храм, към който сме задължени да се отнасяме с почтеност.