Митът за одисей I част одисей при нимфата калипсо



Дата19.01.2018
Размер107.44 Kb.
МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ

I ЧАСТ
ОДИСЕЙ ПРИ НИМФАТА КАЛИПСО

Много тежки беди, много страшни опасности претърпял героят Одисей на връщане от Троя за Итака. По пътя той загубил всичките си спътници; всички загинали, никого от тях не пощадила злата съдба. След дълги скитания Одисей се озовал на остров Огигия при нимфата Калипсо. Седем дълги години Одисей трябвало да чезне при могъщата магьосница Калипсо. Осма година карал той вече тук. Одисей тъгувал по родната Итака и по семейството си; той молел Калипсо да го пусне да си отиде в родината, но тя не го пускала. Най-сетне боговете олимпийци се съжалили над Одисей. На събрание на боговете Зевс решил по молба на дъщеря си богиня Атина Палада да върне Одисей в родината му, въпреки че богът на морето Посейдон преследвал Одисей навсякъде по море, сърдейки му се, задето ослепил циклопа Полифем, Посейдонов син.


НА ОСТРОВ ИТАКА. КАНДИДАТИТЕ ЗА ЖЕНАТА НА ОДИСЕЙ В НЕГОВО ОТСЪСТВИЕ ВИЛНЕЯТ И РАЗХИЩАВАТ ИМУЩЕСТВОТО МУ

Когато боговете решили да върнат Одисей в родината му, богинята воин Атина тутакси слязла от високия Олимп на земята, в Итака, и като взела образа на царя на тафийците Мент, отишла в дома на Одисей. Там тя заварила буйствуващите кандидати за ръката на Одисеевата жена Пенелопа. Кандидатите се били разположили в залата за пиршества и в очакване на гощавката, която готвели робите и слугите, играели на зарове. Пръв видял Атина Одисеевият син Телемах. Той любезно посрещнал мнимия Мент. Въвел го в къщи и го настанил на отделна маса, настрана от трапезата, на която седели кандидатите. Започнал пирът. Когато кандидатите се заситили, те повикали певеца Фемий, за да ги забавлява с пеенето си. Докато Фемий пеел, Телемах се наклонил към Мент и започнал да се оплаква, но така, че да не го чуват кандидатите, за неприятностите, които има от тях. Телемах съжалявал, че тъй дълго не се завръща баща му Одисей; ако се върнел баща му, щели да се свършат, както вярвал Телемах, всичките му неприятности. Телемах запитал госта кой е и как се казва. Атина Палада казала, че се нарича Мент и че познава Одисей, на когото така много приличал син му Телемах; и сякаш не знаейки какво става в Одисеевия дом, попитала Телемах дали той не празнува сватба, дали не е уредил някакво тържество и защо гостите му така буйствуват. И Телемах разказал на госта си своята мъка. Разказал му как буйствуващите кандидати настояват пред майка му, Пенелопа, да избере едного от тях за свой мъж, как вилнеят те и как разхищават имуществото на Одисей. Изслушала Атина Телемах и го посъветвала да потърси защита от народа на Итака, като го свика на събрание и се оплаче от натрапниците пред събранието. Атина посъветвала също тъй Телемах да замине за Пилос при стареца Нестор и за Спарта при дар Менелай и от тях да узнае съдбата на Одисей. След като дала тоя съвет на Телемах, Атина си отишла. Превърнала се в птица и изчезнала от погледа на Телемах. Тогава той разбрал, че току-що е разговарял с бог.

В това време слязла от покоите си долу в залата за пиршества Пенелопа. Тя чула пеенето на Фемий, който изпълнявал песен за завръщането на героите от Троя. Пенелопа помолила Фемий да прекрати тъжната песен и да изпее друга. Но Телемах я прекъснал. Той казал, че за избора на песента е виновен не певецът, а бог Зевс, който го вдъхновил да изпее тъкмо тази песен.

Телемах помолил майка си да се прибере в своята стая, и там да се занимава с работи, които й подобават като на жена и стопанка: да преде, да тъче и да следи за работата на робините и за реда в къщи. Помолил я да не се намесва в неща, които не са за нея, и й казал, че в дома на баща си Одисей само той заповядва. Изслушала Пенелопа сина си. Покорно се прибрала в стаята си и като се затворила там, отдала се на спомени за Одисей и горчиво заплакала; най-сетне богиня Атина я потопила в сладък сън.

А кандидатите, след като Пенелопа се оттеглила, дълго се препирали кой от тях ще й стане мъж. Телемах скоро ги прекъснал. Казал им, че ще се обърне за помощ към народното събрание — то да им забрани да разоряват неговия дом. Телемах ги заплашвал с гнева на боговете. Но заплахите му слабо подействували върху кандидатите; те, както и дотогава, продължавали да вдигат шум, да пеят и да танцуват, буйствувайки до късно през нощта. Едва след полунощ се разотишли натрапниците.

Прибрал се и Телемах в спалнята си, придружен от вярната Одисеева прислужница, твърде старата вече Евриклея, която през детството му била погива бавачка. Телемах си легнал. Но цялата нощ не можал да склопи очи — все обмислял съвета, който му дала Атина Палада.

Рано сутринта на другия ден Телемах заповядал на глашатаите да свикат хората за народно събрание. Народът бързо се събрал. Дошъл на събранието и Телемах; в ръцете си държал копие, подир него тичали две кучета. Той бил тъй хубав, че събраните се захласнали. Старейшините на Итака му сторили път и той седнал на мястото на своя баща. Телемах се обърнал с молба към народа да го защити от безобразията на кандидатите, разграбващи бащиния му дом. Той заклевал народа в името на Зевс и на богинята на правосъдието Темида да му помогне.

Като завършил гневното си слово, Телемах седнал на мястото си, свел глава и сълзи потекли от очите му. Смълчало се цялото народно събрание, но един от кандидатите, Антиной, започнал дръзко да отговаря на Телемах. Той упрекнал Пенелопа за хитростта, към която прибягнала само за да избегне брака с когото и да било от претендентите. Казала им, че ще си избере мъж измежду тях едва когато завърши тъкането на разкошната покривка. Денем Пенелопа наистина тъкала покривката, ала нощем разтъкавала онова, което успявала да изтъче през деня. Антиной се заканвал, че кандидатите няма да напуснат Одисеевия дом дотогава, докато Пенелопа не си избере измежду тях мъж. Антиной искал дори Телемах да изпрати майка си при баща й. По този начин ще я застави да си избере мъж. Телемах отказал да изпъди майка си от къщи; той призовал Зевс като свидетел за оскърбленията и злото, които понася от кандидатите. Чул го Зевс Гръмовержец и изпратил знамение. Над народното събрание се издигнали два високо виещи се орли; орлите долетели досред народното събрание и се нахвърлили един срещу друг; те изподрали до кръв гърдите и шиите си и бързо изчезнали от очите на изумения народ. Птицегадателят Халитерс обявил на събралите се, че това знамение предвещава скорошното завръщане на Одисей и тогава горко на натрапниците. Одисей ще се завърне и никой не ще го познае; жестоко ще накаже той онези, които ограбват неговия дом. Тъй рекъл Халитерс на събраните. Един от кандидатите, Евримах, започнал на висок глас да се подиграва с птицегадателя. Заплашвал, че те ще убият и самия Одисей. Евримах дръзко заявил, че кандидатите не се боят от нищо: нито от Телемах, нито от птиците прорицателки, с които ги плаши птицегадателят.

Телемах престанал вече да убеждава кандидатите да прекратят безобразията си. Той помолил народа да му даде един бързоходен кораб, за да може да отплава с него за Пилос при Нестор, където се надявал да научи нещо за баща си. Единствен разумният Ментор, Одисеевият приятел, подкрепял Телемах; той укорявал народа, задето позволява на натрапниците да обиждат така Телемах. Гражданите седели в мълчание. От кандидатите говорил и Леокрит. Подигравайки се на Телемах, той заплашвал, че смърт чака Одисей, ако той, като се върне, се опита да изгони от дома си кандидатите. Леокрит бил толкова дързък, че дори своеволно разпуснал народното събрание.

Дълбоко наскърбен, Телемах отишъл на морския бряг и там се обърнал с молба към Атина Палада. Богинята му се явила под образа на Ментор. Тя го посъветвала да не се занимава повече с кандидатите, тъй като те в заслепението си сами си подготвят гибелта, която е все по-близо и по-близо. Богинята обещала да набави кораб на Телемах и да го придружава при пътуването му за Пилос. Тя му заповядала да си отиде в къщи и да приготви всичко необходимо за далечното пътуване.

Телемах я послушал. В къщи заварил кандидатите. Те се били събрали, за да започнат пира. Антиной посрещнал Телемах с насмешки и като го хванал за ръка, поканил го да вземе участие в пиршеството. Но Телемах гневно издърпал ръката си и излязъл, заплашвайки кандидатите с гнева на боговете. Той повикал вярната прислужничка Евриклея и отишъл с нея в просторния килер на Одисей, за да вземе оттам всичко необходимо за пътуването. Единствено на Евриклея казал Телемах, че е решил да отпътува за Пилос, и я помолил през време на неговото отсъствие да се грижи за майка му. Вярната прислужница замолила Телемах да не напуща Итака — тя се опасявала да не загине Одисеевият син. Но той бил непоколебим.

В това време Атина Палада, като взела образа на Телемах, обиколила целия град, събрала двадесет млади гребци и се отбила и при Ноемон да поиска кораб. Ноемон на драго сърце й дал своя великолепен кораб. Сега всичко било готово за тръгването. Атина влязла невидима в залата, където пирували кандидатите, и ги потопила всички в дълбок сън. После, като взела отново образа на Ментор, тя извела от двореца Телемах и го завела на морския бряг при кораба. Спътниците на Телемах бързо пренесли до кораба запасите, приготвени от Евриклея, и ги натоварили. Телемах се качил на кораба с мнимия Ментор. Атина разпоредила да повее попътен вятър и корабът бързо се понесъл в открито море.


ТЕЛЕМАХ ПРИ НЕСТОР И ПРИ МЕНЕЛАЙ

Богиня Атина дарила чудесно плаване на Телемах. Още на другата сутрин, когато богът на слънцето Хелиос току-що потеглил по небето със своите снежнобели коне, Телемаховият кораб пристигнал в Пилос Телемах заварил целия народ на Нестор в момента, когато правел жертвоприношение на бога на моретата Посейдон. Пилосци били заклали множество волове при жертвеника, после приготвили богато угощение. На девет трапези, всяка по петстотин души, седели пилосците. Слугите вече взели да разнасят храната, когато Нестор видял приближаващите се към него чужденци, начело на които вървяла богиня Атина Палада под образа на Ментор. Престарелият цар на Пилос посрещнал приветливо чужденците. Син му Пизистрат ги поканил да вземат участие в пира. Пизистрат подал на Атина чаша вино и я помолил да извърши възлияние в чест на бог Посейдон, тъй като пиршеството било уредено в негова чест. На Атина харесало, че младият Пизистрат я почел, като й поднесъл първата чаша.

Когато пирът бил завършен, Нестор попитал чужденците откъде са дошли. Отговорил му Телемах; казал му, че е син на Одисей и че е дошъл в Пилос, за да научи нещо за съдбата на баща си. Зарадвал се Нестор, като разбрал че пред него е синът на Одисей, защото от всички герои Нестор най-много уважавал Одисей заради неговия ум. Той се чудел, че Телемах тъй много прилича на баща си не само по външност, но и по мъдрост. Нестор разказал на Телемах за бедите, които трябвало да понесат героите на връщане от Троя. Но за Одисей нищо не можел да каже. На Нестор станало мъчно за Телемах, задето трябвало да изтърпява толкова обиди от буйствуващите кандидати, които разоряват бащиния му дом. Мъдрият старец го посъветвал по-скоро да се завърне в къщи, като преди това посети само цар Менелай, защото той по-късно от другите се е завърнал в родината си и възможно е да знае нещо за Одисей. Нестор бил убеден, че боговете, и особено Атина Палада, ще помогнат на Одисеевия син да узнае къде е баща му.

Мръкнало се. Телемах се наканил да отиде да нощува на кораба си, но Нестор не го пуснал. Той искал Одисеевият син да прекара нощта в неговия дворец. И Ментор посъветвал Телемах да пренощува у Нестор. Самият той пък решил да отиде на кораба, тъй като според думите му трябвало да отплава за страната на кавконите, за да получи от тях някакъв стар дълг. Като казал това, мнимият Ментор в миг се превърнал в морски орел и изчезнал от очите на изумените пилосци. Нестор и всички присъствуващи разбрали, че на Телемах помага самата богиня Атина.

На другата сутрин Нестор принесъл в жертва на великата богиня Атина телица с позлатени рога. След жертвоприношението и угощението Несторовите синове впрегнали конете в колесницата. На колесницата се качили Телемах и най-малкият Несторов син Пизистрат и потеглили за страната на Менелай.

Конете бързо тичали. Надвечер пътниците пристигнали във Фера, където живеел героят Диокъл. Той дал подслон за през нощта на Пизистрат и Телемах, а на сутринта, когато на небето едва пламнала зората, те продължили пътя си и на мръкване пристигнали в Спарта.

Когато Телемах и Пизистрат пристигнали в Спарта, там, в Менелаевия дворец, имало голямо тържество: Менелай изпращал дъщеря си при Неоптолем, Ахиловия син, на когото той още при Троя я бил обещал за жена. Освен това Менелай празнувал и сватбата на сина си Мегапент. Весело пирували гостите на Менелай. Забавлявали ги певци, които същевременно свирили на лири, а под звуците на музиката танцували двама младежи. Телемах и Пизистрат пристигнали до двореца тъкмо в разгара на пира. Пресрещнал ги един Менелаев слуга. Като видял чужденците, той изтичал при Менелай и го попитал ще приеме ли новодошлите в двореца. Менелай му наредил незабавно да изпрегне конете и да покани новодошлите на пира. Менелай, който бил изпитал много бедствия през време на пътуването си, когато и на него самия се случвало да гостува, на никого не отказвал гостоприемство. Слугата изтичал да изпълни поръката на царя. Слуги разпрегнали конете и въвели чужденците в двореца. След като се изкъпали във великолепни вани и облекли чисти дрехи, Телемах и Пизистрат отишли в залата за пиршества. Поразили ги необикновеното богатство и разкошът, които виждали на всяка стъпка в Менелаевия дворец. Приветливо посрещнал чужденците Менелай и ги поканил да седнат до него.

Богат бил пирът на Менелай. Поразен от великолепието на двореца и на пиршеството, Телемах се навел към Пизистрат и тихо му казал, че никъде не е виждал такъв разкош и мисли, че единствено дворецът на Зевс може да бъде по-богат. Менелай чул думите на Телемах и с усмивка казал, че смъртните не могат да се сравняват с безсмъртните богове; и ако богатството в неговия дворец е голямо, големи са били усилията, които той положил, и страшни са били опасностите, които е преживял, докато придобие тези богатства. Но ако и преживените от него опасности да били големи, все пак те не са нищо в сравнение с онези опасности, на които е бил изложен Одисей. Така казал Менелай. Като чул да се говори за баща му, Телемах заплакал. В това време влязла Менелаевата жена, къдрокосата Елена. Подир нея робините носели златен чекрък и прежда в сребърна кошница със злато по края. Като погледнала чужденците, Елена била поразена от приликата на единия от тях с Одисей. Тя казала това на Менелай. Като чул думите й, Пизистрат пояснил, че. пред нея наистина е Телемах, Одисеевият син. Зарадвал се Менелай — зер до него седял синът на обичния му приятел Одисей, който претърпял толкова беди заради Менелай. Царят взел да припомня за подвизите на Одисей и за несгодите, които гърците изпитали при Троя. Припомнила за Одисей и Елена. Тия спомени за баща му отново предизвикали сълзи у Телемах. Заплакал и Пизистрат, като си спомнил за брата си Антилох, загинал при Троя. Скръб за загиналите приятели обзела и Менелай. Тогава Елена, за да развесели пируващите и да прогони мрачните им мисли, капнала в съда с питието от сока на чудодейно растение. Тоя сок, даващ забрава за скърбите, й подарила в Египет царица Полидамна. Но било вече време да се привърши пирът. Скоро цар Менелай и гостите му се оттеглили да почиват. Царят на Спарта отложил разговора си с Телемах за следния ден.

Рано на другата сутрин цар Менелай излязъл от спалнята си, преминал в стаята, където нощувал Телемах, и го попитал за причината, която го е довела в Спарта. Телемах отговорил, че е дошъл в Спарта, за да научи нещо за съдбата на баща си. Менелай разказал на Одисеевия син за всички свои приключения и за това, как морският бог Протей му открил съдбата на героите, които е завръщали от Троя. Одисей, както казал тогава Протей, чезне в плен на острова на нимфата Калипсо. Това е всичко, което Менелай можал да съобщи на Телемах за баща му. Царят на Спарта започнал да увещава Телемах да остане при него като гост дванадесет дни. Но Телемах помолил царя да не го задържа и да го пусне по-скоро да се завърне в къщи. Беседата на Менелай с Телемах траяла дълго.

Докато те беседвали, в царския дворец се събрали отново гости. Скоро трябвало пак да се започне весел пир.


КАНДИДАТИТЕ ПОДГОТВЯТ ГИБЕЛ ЗА ТЕЛЕМАХ, КОГАТО СЕ ЗАВЪРНЕ НА ОСТРОВ ИТАКА

Докато Телемах бил в Пилос и Спарта, кандидатите узнали случайно от дошлия при тях Ноемон, че Телемах напуснал Итака. Те се изплашили, тъй като помислили, че Телемах е отпътувал за Пилос и Спарта, за да иска помощ. Антиной посъветвал кандидатите да приготвят кораб и като отплават навътре в морето, да причакат Телемах, за да го нападнат неочаквано и да го убият. Всички кандидати тутакси се съгласили на това злодеяние. Като събрали гребци, те отишли на морския бряг, нагласили кораба и отплавали по посока към остров Астерид, за да устроят там засада.



Пенелопа узнала за коварния им замисъл и изпаднала в отчаяние. Тя дори не знаела, че Телемах е отпътувал от Итака. Вече искала да изпрати един слуга при Одисеевия баща, стареца Лаерт, за да го уведоми за опасността, която застрашава неговия внук. Но прислужничката Евриклея я възпряла. Тя посъветвала Пенелопа да помоли за помощ богиня Атина. Царицата послушала Евриклея, принесла жертва на богинята и отправила молитва към нея. После легнала на великолепното си легло и заспала. Богиня Атина се вслушала в молбите й. Тя изпратила на спящата Пенелопа видение — сестра й Ифтима. Видението разкрило на Пенелопа, че Телемах няма да загине. А когато Пенелопа запитала за съдбата на мъжа си, видението Ифтима нищо не отговорило и изчезнало като лека мъгла. Събудила се Пенелопа; тя разбрала, че боговете са й изпратили това съновидение.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница