Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение

1 Eliade, M. Traité d'Histoire des Religions, p. 191 sq

2 Вж. препратката в моя труд "Cosmologie si alchimie babiloniana". Bucarest, 1937, p. 21 sq

3 Chiera, E. Sumerian religious texts, I, p. 29

4 Holmberg, Uno. Der Baum des Lebens, p. 39

5 Вж. Weill, R. Le Champs des roseaux, p. 62 sq

6 Nyberg, H. S. Questions de cosmologie..., II, pp. Ns 35-36

7 Burrows, E. The Labyrinth, p. 65 sq

8 Вж. Cosmologie, p. 22; Burrows, The Labyrinth, p. 60 sq

9 Charles, R. The Apocrypha, II, 482, бележката

10 Charles, R. Ibid., II, 405; Pincherle, A. Gli Oracoli Sibillini giudaici, p. 95 – 96

11 In illo tempore – в онова време, отколе. – Бел. прев

12 Mahâvastu, 39, 2; вж. също Coomaraswamy, Svayamâtrnnâ, 24

13 Номи – административни области в Древен Египет – Бел. прев

14 Cosmologie, p. 22.

15 Вж.. Van, Hamel цит. в: Van der, Leeuw L'Homme primitif et la religion, p. 110

16 Coomaraswamy. The Rig – Veda as Land – náma – bók, p. 26.

17 Eliade, M. Cosmologie et alchimie babyloniennes

18 Kirfel, W. Die Kosmographie der Inder. Bonn, 1920

19 Вж.. Holmberg. Der Baum des Lebens, p. 41

20 Текстове у: Christensen, A. Le premier homme et le premier roi, II, p. 42

21 Holmberg, p. 41

22 Schebesta. Les Pygmées, p. 156 sq

23 Вж. например Gaerte, W. Kosmische Vorstellungen im Bilde prâhistorischen Zeit.

24 Yeremias, A. Handbuch der altorientalischen Geisteskultur, S. 130

25 Burrows, Eric. The Labyrinth, p. 51

26 Цит: Burrows. The Labyrinth, p. 62, n. 1

27 Цит. y: Wensinck, A. Y. Navel of the Earth, p. 15; Burrows, op. cit., p. 54 – споменава други текстове.

28 Eliade. Cosmologie, p. 35

29 Mansika, цит. в: Holmberg, p. 72

30 Вж. Dombart Der Sakralturm. I, S. 34

31 W. F. Albright, "The Mouth оf the Rivers" (American Journal of Semitic Languages and Literatures, XXXV, 1919, p. 161-195), p. 173.

32 Гномон – вид слънчев часовник. – Бел. Прев

33 4 Gravet, M. La Pensée chinoise, p. 324

34 Текст от Kîsâ'i, цитиран у Wensinck, p. 29

35 Burrows. Op. cit., p. 46 sq

36 Yeremias. Handbuch, S. 113

37 Burrows, p. 50

38 Текстове у: Burrows, p. 55

39 Текстове, цитирани у Wensinck, p. 19

40 Ibid., p. 16; Burrows, p. 57; Roscher. Neue Omphalosstudien, p. 16 sq., 73 sq

41 Вж. коментара на Kirfel, Kosmographie, S. 8

42 Burrows, p. 49

43 Текстове у: Christensen, I, p. 22 sq

44 Wensinck, p. 14

45 The Book of the Cave of treasures, прев. Wallis Budge, p. 53.

46 Вж. Dahnhardt, O. Natursagen, I. S. 112.

47 Текстове у: Burrows, p. 57.

48 Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole. Bucarest, 1943

49 Stevenson, Sinclair. The rites of the twiceborn, p. 354

50 Rig-Veda, VI, 17, 19; Rig-Veda, I, 52, 10.

51 Мефистофел също е бил „der Vater aller Hindernisse", баща на всички пречки („Фауст", ст. 6209).

52 Howitt, A. The Native Tribes of South-East Australia, p. 645 sq

53 Callaway, H. The Religious System of the Amazulu, p. 58

54 Van Gennep. Tabou et totémisme à Madagascar, p. 27 sq

55 Вж. Van der Leeuw. Phänomenologie der Religion, p. 349 sq., 360 sq

56 Вж. Bundahishn, I, A 18 sq

57 Вж. Mannhardt. Wald und Feldkulte, I, p. 469 sq., 480 sq

58 Вж. Labat, R. Le Caractère religieux de la royauté assyro-babylonienne, p. 115, 247 sq.

59 Labat. Op. cit., p. 247

60 Вж. Главата за земеделските тайнства в „Traité d'histoire des religions, p. 303 sq.

61 Вж. Frazer. Adonis, p. 43 sq.

62 Ibid., p. 46-48.

63 Le Progrès de l'Homme, p. 188 sq., 319 sq.; вж. също Macleod. The Origin and History of Politics, p. 217 sq

64 Dumézil, G. Mythes et dieux des Germains, p. 99 sq.; Horace et les Curiaces, p. 126 sq.

65 Dumézil, G. Ouranós-Váruna, pp. 42, 65

66 Ohrt. Herba, Gratia Plena, 17; Eliade. La Mandragore, p. 23 sq

67 Ohrt, F. 18

68 Dellate, A. Herbarius, Liège, 1938, p. 100.

69 Dellate, A. 102

70 Aitareya Brahmana, VI, 27; Вж. Платон. Закони, 667 – 669; Държавникът 306d.

71 Вж. The Philosophy of mediaeval and Oriental Art; Figures of speech or figures of thought.

72 Вж. Платон, Диалози. T. 4, C, 1990, c. 63 (прев. Б. Богданов). – Бел. прев

73 Вж. L'Homme primitif et la religion

74 Howitt. Op. cit., p. 543

75 Ibid., p. 630

76 Williams, F. E. цитиран y: Lévy-Bruhl, La Mythologie primitive, p. 162.

77 Ibid., p. 163-164

78 Цит. Lévy-Bruhl, p. 165

79 Mauss, M. Essai sur le don, forme archaïque de l'échange.

80 Вж. Coomaraswamy, Ananda. Vedic exemplarism; The Rig Veda as Land – nâma – bôk

81 Boeder, G. Urkunden zur Religion der alten Ägypten, p. 98 sq

82 Представянето на желаното за действително. – Бел. прев.

83 Вж. материалите у: Hasluck, F. W. Christianity aud Islam under the Sultans, vol. II, p. 648

84 Както е известно, легендата за Крали Марко (Марко Кралевити, Марко Кралевичи) има широко разпространение с разнообразни варианти и в българския юнашки епос. Вж. Български юнашки епос, кн. LIII. Сборник за народни умотворения и народоопис. С., 1971. – Бел. прев.

85 Тук не е мястото да подхващаме проблема за битката между чудовището и героя (вж. Schweitzer. Herakles, 1922; Lods, A. Comptes rendus de l'Acdemie des Inscriptions, 1943, р, 283 sq.

Твърде вероятно е, както предполага Ж. Дюмезил (Horace et les Curaces, специално с. 126 и сл.), че битката на героя срещу триглаво чудовище е трансформираният в мит дребен ритуал на инициацията. Че тази инициация не винаги принадлежи на „героичния" тип, може да се заключи, между другото, от паралелите с Британска Колумбия, отбелязани от Дюмезил (с. 129-130), където също става въпрос за шаманската инициация. Ако в християнската митология св. Георги „героично" се сражава срещу дракона и го убива, други светци постигат същия резултат без битка (вж. френските легенди за св. Самсон, св, Жюлиен, света Маргьорит, свети Бие и др.; Sébillot, P. Le Folklore de la France, I, 1904, p. 468; III, 1906, 298, 299). От друга страна, не трябва да се забравя, че извън възможната му роля в обредите и митовете на героичната инициация, драконът в много други традиции (австралийско-азиатска, индийска, африканска и др.) е носител на космологичния символизъм: той символизира инволюцията, начина на съществуване, преди Светът да добие форма, неразчлененото „Единно" преди Сътворението (вж. Coomaraswamy Ananda, The darker of de the dawn 1938; Sir Gawain and the Green knight, Indra and Namuci, „Speculum", януари 1944, pp. 1-25). Тъкмо поради това змиите и драконите почти навсякъде са отъждествявани с „господарите на местата", с „автохтонните", срещу които трябва да се бият новодошлите, „завоевателите", тези, които трябва да „формират" (т.е. да „създават") завзетите територии. (За отъждествяването на змиите и „автохтонните" вж. Autran, Ch. L'Epopée indoue, Paris, 1946, p. 66 sq.)

86 Вж. Chadwick. The Growth of Literatureq vol, II, p. 375.

87 Вж. Chadwick, p. 376

88 Срем – историческа област в Сърбия. – Бел. прев.

89 Вж. текстове и литература по въпроса у Chadwick, op. cit., II, p. 309-342, 374-389

90 Chadwick. Vol. III, p. 762

91 Вж. Caraman и др.

92 Murko. La Poésie populaire épique en Yougoslavie au début du XXe siècle (Paris, 1929), p. 29. Изследване на историческите и митичните елементи на германската, келтската и скандинавската епическа литература не влиза в рамките на нашия труд. Читателят може да се отнесе по тези теми към трите тома на Чадуик

93 Посмъртният (спомен). – Бел. прев

94 Nilsson, M. P. Primitive Time-Reckonning, p. 270.

95 Срв.. Rock, F. Das Jahr von 360 Tagen und seine Gliederung. – Wiener Beitrage zur Kulturgeschichte und Linguistik, I, 1930, 253– 288

96 Frazer, J. G. Le Bouc Emissaire. Tr. fr., Paris, 1925

97 Митично лице, етруск, почитан на 14 март с празнуването на римския празник Мамуралиа, чиято същност е ритуалното изгонване на облечен в кожи човек, наречен „Мамурий Ветурий", което символизира изгонването на зимата. – Бел. прев.

98 Jean, Ch. La Religion sumérienne. Paris, 1931, p. 168

99 Erankfort, H. Gods and Myths in Sargonid Seals. – Iraq, I 1934, p. 21 sq

100 Срв. Götze, A. Kleinasien (Leipzig, 1933) p. 130.; Furlani, G La religione degli Hittiti. Bologna, 1936, p. 89

101 Enuma ellish, VI, 33

102 Labat, R. Le caractère religieux de la royauté assyror babylonienne, p. 99

103 Götze. Op. cit., p. 130 sq

104 Engnell, Ivan. Studies in the divine kingship in the Ancient Near East. Uppsalaа, 1934, p. 11. Аналогичен двубой се провеждал на хиподрума в Константинопол до последните векове на Византийската империя – срв. Йоан Малала (Malalae, J. Chronographia. Bonn, 1831, 173-176) и Бенджамен от Тудела (у Patai, R. Man and Temple, pp. 77 sq.)

105 Labat. R., p. 247 sq

106 Документален материал, тълкуване и библиография у Zimmern, H. Zum babylonischen Neujahrfest, I-II Leipzig, 1906, 1918; Berichte über die Verhandlungen der Kgl. Sächsischen Gesellschaft des Wissenschaften, Ph.-h. Kl. 58, 3; 70, 5); Pallis, S. A. The babylonian akitu festival. Copenhagen, 1926; виж също критиките на Nyberg, H. S. в Le Monde oriental. XXIII, 1929, p. 204-211). Относно замкук и вавилонските Сатурналии срв. Frazer, Le Bouc émissaire, p. 314 sq.; Labat. Op. cit., p. 95 sq. Един смел опит да се изведат от вавилонския празник всички подобни ритуали, известни в Средиземноморския басейн, в Азия, в Централна и Северна Европа, представлява съчинението на Liungman, W. Traditionswanderungen: Euphrat-Rhein. I-II Helsinki, 1937-1938, p. 290 sq. и passim. Срв. също Hooke, S., H. The origins of early Semitic ritual. London, 1938, p. 57 sq.

107 Според Zimmern u Reitzenstein, но вж. и Briem, O. Е. Les sociétés secrètes des mystères. Paris, 1941, p. 131

108 Wensinck, A. J. The Semitic New Year and the origin of eschatology. – „Acta-Orientalia", I, 1923, 158-199

109 Wensinck. Op. cit., 168

110 Hashshanu, Ros. I, 2; Wensinck, p. 163

111 Ephrem Syrin. Himn. Eph. VIII, 16; Wensinck, p. 169.

112 Mowinckel, Pederson, Hans Schmidt, A. R. Johnson и др.

113 Срв. Johnson, A. R. The rôle of the King in the Jérusalem cuits – In: Hooke, S. H. The Labyrinth. London, 1935, p. 79 sq.

114 При „обръщането на годината" – Изход 34, 22 и „в края на годината" – Изход 23,16

115 Съдии, 21, 19; Левит, 23, 39, it. n

116 Второзаконие, 16, 13; Захария, 14, 16

117 Срв. Pettazzoni, R. La Confessione dei peccati. Vol. II, p. 229, за всички позовавания на Талмуда

118 Koran, surat IV, 4

119 Wensinck. Op. cit., p. 171

120 Ефрем, Сирин. Химни, I,

121 Преведен у Darmesteter. Zend-Avesta. Paris, 1892. Vol. II, p. 640, n. 138

122 Cosmographie: цитирана от Christensen, A. Les types du premier homme et du premier roi. II, p. 147

123 Ta'anit, fol. 2a; Wensinck, p. 173

124 Drower, E. S. The Mandaeans of Iraq and Iran. Oxford, 1937, p. 86.

125 Lassy. Muharram Mysteries. Helsinki, 1916, 219-223

126 Frazer. Adonis, (Ille éd., London, 1914), p. 252 sq., и напоследък Liungman, W. Euphrat-Rhein, I, 103 sq., които се опитва да ги изведе от свързаните с Озирис ритуали

127 Срв. събраните извори y Marquart. J. The Hawrôz, its ffistory and its Significance. Journal of the Cama Oriental Institute. Bombay, XXXI, 1937, pp. 1-15 и особено p. 16.

128 Al-borûno. The Chronology of Ancient nations. (Прев. От Е. Sachau, London, 1879, p. 199.

129 Christensen, II, p. 149

130 Al-borûno. Op. cit., p. 201; Christensen, II, 148.

131 Al-borûno p. 200, 202-203

132 Ibidem, p. 202

133 Furlani, G. Testi religiosi degli Yezidi. Bologna, 1930, pp. 59 sq.

134 Срв. Frazer. Le Bouc émissaire, p. 287 sq. Dumézil, G. Le Problème des Centaures. Paris, 1929, p. 39 sq.; Granet, M. La Pensée chinoise, p. 107

135 Rig Veda, IV, 33, 7

136 Chronology, p. 208

137 Исаия, 34, 4, 9-11. Срв. аналогичните представи у Bahman-Yasht, II, 41 и у Лактанций, Божеств. Институции, VII, 16, 6. Коментар на текстовете от Cumont, F. La Fin du monde selon les mages occidentaux. – Revue d'Histoire des Religions, 1931 p. 76 sq. Виж също и Bousser, W. Der Antichrist in der Überlieferung des Judentums, des Neuen Testaments und der alten Kirche. Göttingen, 1895, p. 129 sq. passim

138 Hufler, Otto. Kultische Geheimbiinde der Germanen. I. Frank furt a. M., 1934.

139 Liungman, W. Euphrat-Rhein. Vol. II, 426 sq., passim

140 Huth, Otto. Janus. Bonn, 1932; Hertel, J. Das Indogermanische Neujahrsopfer im Veda Leipzig, 1938

141 Höfler, O. passim i Al. Slavik. Kultische Geheimbünde der Japaner und Germanen. Wiener Beiträge zur Kulturgeschichte und Linguistik. IV, 1936, p. 675-764).

142 Saintyves, P. Essais de folklore biblique. Paris, 1923, p. 30 sq.; Hertel J., p. 52; Dumesil. Le Probleme des Centaures, s. 146; Granet M., Danses et légendes de la Chine ancienne, I-II. Paris, 1926, p. 155; Huth O., Op. cit., p. 146; Liungman, W. p. 473 sq.

143 Dumézil, p. 148 sq. u passim; у племето хопи инициациите винаги се състоят на Нова година – срв. Spence, Lewis. In: Hostings. Encyclopédie of Religions and Ethics. Vol. III, p. 67

144 Liungman, W. Op. cit., II, p. 800 sq., 896 sq

145 Разбира се, ролята на „оргията" в земеделските общества е много по-сложна. Сексуалните излишества упражнявали магическо въздействие върху очакваната реколта, но в тях винаги се открива и тенденцията към яростно сливане на всички форми, с други думи към реактуализиране на Хаоса преди Сътворението. Срв. съответната глава в Eliade, M. Traité d'histoire des religions, p. 285 sq

146 Slawik, Al. Kultische Geheimbünde der Japaner und Germanen.

147 Ibidem, p. 762

148 Oka, M. Kulturschichten in Altjapan. Trad. inédite

149 Slawik, Al. Op. cit., p. 679 sq

150 Pettazzoni, R. La confessione dei peccati. Bologna, 1935

151 Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole...; виж и предишната глава.

152 Срв. например Çatapatha Brahmâna, VI, 5, 1 sq

153 Çat. Brahmâna, I, 9, 2, 29; VI, 5, 1 sq.;– 7, 2, 12; 7, 3, 1; 7, 3, 9

154 Çat. Br., X., 4, 2, 2

155 Ibidem, X, 4, 3, 24 sq.

156 Aitarvya, Br. VII, 7, 2, etc

157 Çat. Br., X, 4, 3, 1

158 Според формулировката на Paul Mus, Barabudur, I, p. 384

159 Çat. Br., X, 5, 4, 10

160 ibidem, VIII, 2, 1, 17-18

161 Ibidem, VI, 8, 1, 15; 1, 2, 18 sq.; svr. Mus, P. Op. cit., I, p. 384 sq., II, pp. 733-789.

162 Hocart, A. M. Kingship

163 Ibidem, 189-190

164 Срв. Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole, по-спец. p. 56 sq.

165 Приведено (и преведено) y Thomson Campbell. Assyrian Médical Texts, p. 59.

166 Traité d'histoire des Religions, p. 142 sq

167 Възгледи и митове за създаване на човека. – Бел. прев.

168 Срв. главата, посветена на луната, в Traité d'histoire des religions

169 Виж напр. Fr. 26 В = 66 D

170 Виж други примери в гл. II на Traité d'histoire des religions

171 Още веднъж да уточним, че от гледна точка на антиисторическите народи и класи, „страдание" е равносилно на „история". Тази еквивалентност важи за европейските селски цивилизации – култури дори и в наши дни

172 Widengren, Geo. King and Saviour, I.

173 I Самуил, 12, 10

174 I Самуил, 12, 15

175 Без религиозния елит и по-специално без пророците, юдаизмът не би се различавал много от религията на еврейската колония в Елефантина, запазила чак до V в.пр.н.е. палестинската народна религия. Срв. Vincent, A. La Religion des Judeo Araméens d'Elephantine, Paris, 1937. „Историята" е дала възможност на тези евреи от диаспората да постигнат един удобен синкретизъм, запазвайки редом с Яхве и божества като Бетел, Харамбетел, Ашумбетел и дори богинята Анат. Това потвърждава още веднъж значението на „историята" в юдейския религиозен опит и непрекъснатото ù запазване под силен натиск. Нека не забравяме, че пророчеството и месианизмът са наложени и утвърдени преди всичко под натиска на съвременната история

176 Ще бъде от полза да отбележим, че това, което се нарича „вяра" в юдейско-християнски смисъл, се различава структурно от другите архаични религии. С това не поставяме под съмнение религиозната автентичност на последните, изградени върху една всеобщо валидна диалектика на свещеното. Но „вярата" е основана на едно ново свето пришествие (теофания), на друго откровение, което прави невалидни другите свето-явления (хиерофании) в очите на съответния елит. По този въпрос вж. гл. I на Traité d'histoire des religions.

177 Това не предполага липса на религиозност у тези народи (повечето общества с развита земеделска структура), а само „традиционната" оценка (основана на архетипи), която те дават на християнството.

178

Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"