тя да не моли за това. Да я изслуша, дори отначало думите й
да звучат като обвинение, да я накара да му повярва и да му се довери, като направи за нея дребни жестове, които да й покажат, че я обича.
Вместо да обвинява мъжа, че
й дава недостатъчно,
жената може да приеме и да прости несъвършенствата на партньора си, особено когато той я разочарова. Да повярва, че той иска да й даде повече, въпреки че не й предлага подкрепата си, и да
го окуражи да й даде повече,
като оцени това, което й дава, и продължи да търси закрилата му.
ОПРЕДЕЛЯНЕ И СПАЗВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ
Най-важното обаче е жената да определи границите на това,
което ще дава, без да изпитва неприязън към партньора си. Вместо да очаква от него да изравни резултата, тя трябва да го поддържа равен, като определи колко може да му даде.
Нека разгледаме един пример. Джим беше на 39 г., а жена му Сюзън на 41 г., когато се обърнаха за консултация към мен. Сюзън искаше развод. Тя се оплака, че в продължение на 12 години му е давала повече,
отколкото той на нея, и повече не може да издържа. Тя обвиняваше
Джим, че е инертен, че е егоист и че не е романтичен.
Каза, че не може повече нищо да му даде и е готова да го напусне. Той я беше убедил да потърсят консултация, но тя се съмняваше, че ще има някаква полза. За шест месеца те успяха да преминат през трите стъпки за възстановяване на взаимоотношенията. Днес те все още са щастливи заедно и имат три деца.
Сподели с приятели: 
