Мъжете са от Марс, жените — от Венера — Психология на отношенията между мъжа и жената



Pdf просмотр
страница16/101
Дата01.08.2022
Размер1.73 Mb.
#114870
ТипКнига
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   101
Мъжете-са-от-Марс-жените-от-Венера-Психология-на-отношенията-между-мъжа-и-жената-Джон-Грей
Свързани:
Vladimir Megre - Obredite na Ljubovta - 8515-b, Щайнер, Рудолф - Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки 1
СТЪПКА 1: МОТИВАЦИЯТА
Обясних на Джим, че жена му изживява отново 12-те години на растяща неприязън. Ако искаше да спаси брака си, той трябваше да я изслушва продължително време, за да получи тя мотивация да запази семейството си. По време на първите три сеанса, които проведох с двамата заедно, окуражих Сюзън да сподели чувствата си и помогнах на Джим търпеливо да вникне в отрицателните й емоции. Това беше най-трудната част от възстановителния процес. Когато Джим започна наистина да разбира болката и незадоволените й потребности, той получи мотивация и увереност, че може да извърши промените, необходими за изграждането на взаимоотношения на обич.
Преди Сюзън да получи същата мотивация, тя трябваше да бъде изслушана и да почувства, че Джим оценява нейните чувства: това беше първата стъпка. След като Сюзън почувства, че Джим я е разбрал, те можеха да преминат към следващата фаза.
СТЪПКА 2: ОТГОВОРНОСТИТЕ


Втората стъпка бе двамата да поемат отговорностите си. Джим трябваше да поеме отговорността, че не е оказал нужната подкрепа на жена си, а Сюзън — че не е определила границите на това, което би могла да му даде.
Джим се извини за поведението си, което я бе наранило.
Сюзън осъзна, че както той бе нарушил границите й, като се бе държал с нея непочтително /викове, мърморене,
отказ на молби и неоценяване на чувства/, така и тя не бе предприела нищо, за да определи тези граници. Въпреки че не трябваше да се извинява, тя все пак пое известна отговорност за техните проблеми.
Едва когато накрая се съгласи, че неспособността й да определи границите и склонността й да дава повече,
отколкото получава, бяха допринесли за техните проблеми, тя бе в състояние да му прости. Поемането на отговорността за този неин проблем бе от съществено значение за отърсването й от недоволството. Така и двамата бяха мотивирани да научат нови начини да си помагат взаимно, като спазват съответните граници.
СТЪПКА 3: ПРАКТИКАТА
Джим трябваше преди всичко да се научи да спазва нейните граници, докато Сюзън трябваше да разбере как да определя тези граници. И двамата трябваше да се научат па изразяват искрените си чувства с уважение. Те се съгласиха в тази трета стъпка да се упражняват да определят и да спазват границите. Те осъзнаваха, че на моменти ще допускат грешки. Възможността да грешат беше спасителната мрежа, която ри пазеше, докато се упражняваха. Ето някои примери затова какво научиха и как се упражниха:
• Сюзън се упражняваше да казва: „Не ми харесва начина, по който говориш с мен. Моля те спри да викаш или ще изляза от стаята!“ След като излезе от стаята няколко пъти, повече не се наложи да го прави.
Когато Джим я молеше за неща, които щеше да й бъде неприятно да прави, тя се упражняваше да казва: „Не,
трябва да си почина“ или „Не, твърде заета съм днес“. Тя

откри, че той е по-внимателен към нея, защото е разбрал колко е изморена или заета.
• Сюзън каза на Джим, че иска да отиде на почивка,
и когато той й отговори, че е твърде зает, тя каза, че ще отиде сама. Изведнъж той промени плановете си и реши да отиде с нея.
• Когато разговаряха и Джим я прекъсваше, тя се упражняваше да казва: „Не съм свършила, моля те,
изслушай ме.“ — Изведнъж той започна да я слуша по- внимателно и да я прекъсва по-рядко.
• За Сюзън бе най-трудно да се научи да моли за това, което искаше. Казваше ми: „Защо трябва да моля след всичко, което съм направила за него?“ Обясних й, че да го накара да поеме отговорността да отгатва желанията й бе не само нереалистично, но в това се състоеше до голяма степен и нейният проблем. Тя трябваше да поеме отговорността за удовлетворяването на своите
потребности.
• За Джим бе най-трудно да се научи да уважава промените у нея и да не очаква, че тя ще бъде същият удобен партньор както в началото на техния съвместен живот. Той осъзна, че за нея е толкова трудно да определи границите, колкото за него да свикне да ги спазва. Разбра,
че упражненията ще им помогнат да установят липсващата хармония в отношенията им.
Когато мъжът почувства граници, той получава
мотивация да даде повече от себе си. Като спазва
границите, той автоматично получава мотивация да се
усъмни в правилността на поведението си и да започне да
прави промени. Когато жената разбере, че за да получи,
трябва да определи границите си, тя започва
автоматично да прощава на партньора си и да пробва
нови начини да получи неговата подкрепа. Щом постави
ограниченията си, тя постепенно се научава как да се
отпусне и да получи повече.


КАК ЖЕНАТА ДА СЕ НАУЧИ ДА ПОЛУЧАВА
Слагането на ограничения и исканията да се изпълнят желанията й плашат жената. Обикновено тя се страхува да иска прекалено много, за да не бъде отблъсната, порицана или изоставена. Отблъскването,
осъждането и изоставянето са крайно болезнени за нея,
тъй като дълбоко в себе си жената несъзнателно таи убеждението, че не заслужава да получи повече. Това убеждение се е оформило и затвърдило в детството й всеки път, когато е трябвало да потиска чувствата,
потребностите или желанията си.
Жената е особено уязвима към негативното и погрешно убеждение, че не заслужава да бъде обичана.
Ако като дете е била свидетел на малтретиране или самата тя е била жертва на такова поведение, тя е още по- податлива на чувството, че не заслужава любов; трудно й е да определи своята морална стойност. Скрито дълбоко в подсъзнанието, това чувство поражда страха, че няма да се справи без помощ от другите. И една част от нея вече си представя, че няма да я получи.
Тъй като жената се страхува, че няма да получи подкрепа, тя несъзнателно отхвърля подкрепата, от която се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че жената не вярва в способността му да удовлетвори потребностите й, веднага започва да се чувства отблъснат и отхвърлен.
Безнадеждността и недоверието на жената превръщат истинските й потребности в отчаян вик на нужда и му внушават, че тя не вярва той да я подкрепи. Горчивата
ирония в, че мъжете получават мотивация главно от
чувството, че са нужни, но самата нужда ги отблъсква.
В такива моменти жената погрешно приема, че именно потребността й от него го е отблъснала, докато истината е, че това са сторили нейната безнадеждност,
отчаяние и недоверие. Ако не признаят, че на мъжете
трябва да се вярва, жените трудно ще могат да
разберат разликата между потребност и нужда.


„Потребността“ е открита молба за подкрепа,
отправена към мъжа с доверие и увереност, че той ще направи всичко необходимо. Това му дава сила.
„Нуждата“ обаче е отчаяна необходимост от подкрепа,
защото вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъжете и ги кара да се чувстват отхвърлени и подценени.
Потребността от друг човек смущава жените, а чувството на разочарование и изоставеност е особено болезнено дори когато се проявява в незначителни неща.
Не е лесно за жената да зависи от другите и след това да бъде пренебрегната, забравена или отхвърлена.
Потребността от друг човек я поставя в уязвимо положение. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея, защото потвърждават погрешното й убеждение, че е недостойна да получава.


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   101




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница