СТЪПКА 1: МОТИВАЦИЯТА Обясних на Джим, че жена му изживява отново 12-те години на растяща неприязън. Ако искаше да спаси брака си, той трябваше да я изслушва продължително време, за да получи тя мотивация да запази семейството си. По време на първите три сеанса, които проведох с двамата заедно, окуражих Сюзън да сподели чувствата си и помогнах на Джим търпеливо да вникне в отрицателните й емоции. Това беше най-трудната част от възстановителния процес. Когато Джим започна наистина да разбира болката и незадоволените й потребности, той получи мотивация и увереност, че може да извърши промените, необходими за изграждането на взаимоотношения на обич. Преди Сюзън да получи същата мотивация, тя трябваше да бъде изслушана и да почувства, че Джим оценява нейните чувства: това беше първата стъпка. След като Сюзън почувства, че Джим я е разбрал, те можеха да преминат към следващата фаза. СТЪПКА 2: ОТГОВОРНОСТИТЕ
Втората стъпка бе двамата да поемат отговорностите си. Джим трябваше да поеме отговорността, че не е оказал нужната подкрепа на жена си, а Сюзън — че не е определила границите на това, което би могла да му даде. Джим се извини за поведението си, което я бе наранило. Сюзън осъзна, че както той бе нарушил границите й, като се бе държал с нея непочтително /викове, мърморене, отказ на молби и неоценяване на чувства/, така и тя не бе предприела нищо, за да определи тези граници. Въпреки че не трябваше да се извинява, тя все пак пое известна отговорност за техните проблеми. Едва когато накрая се съгласи, че неспособността й да определи границите и склонността й да дава повече, отколкото получава, бяха допринесли за техните проблеми, тя бе в състояние да му прости. Поемането на отговорността за този неин проблем бе от съществено значение за отърсването й от недоволството. Така и двамата бяха мотивирани да научат нови начини да си помагат взаимно, като спазват съответните граници. СТЪПКА 3: ПРАКТИКАТАДжим трябваше преди всичко да се научи да спазва нейните граници, докато Сюзън трябваше да разбере как да определя тези граници. И двамата трябваше да се научат па изразяват искрените си чувства с уважение. Те се съгласиха в тази трета стъпка да се упражняват да определят и да спазват границите. Те осъзнаваха, че на моменти ще допускат грешки. Възможността да грешат беше спасителната мрежа, която ри пазеше, докато се упражняваха. Ето някои примери затова какво научиха и как се упражниха: • Сюзън се упражняваше да казва: „Не ми харесва начина, по който говориш с мен. Моля те спри да викаш или ще изляза от стаята!“ След като излезе от стаята няколко пъти, повече не се наложи да го прави. • Когато Джим я молеше за неща, които щеше да й бъде неприятно да прави, тя се упражняваше да казва: „Не, трябва да си почина“ или „Не, твърде заета съм днес“. Тя
откри, че той е по-внимателен към нея, защото е разбрал колко е изморена или заета. • Сюзън каза на Джим, че иска да отиде на почивка, и когато той й отговори, че е твърде зает, тя каза, че ще отиде сама. Изведнъж той промени плановете си и реши да отиде с нея. • Когато разговаряха и Джим я прекъсваше, тя се упражняваше да казва: „Не съм свършила, моля те, изслушай ме.“ — Изведнъж той започна да я слуша по- внимателно и да я прекъсва по-рядко. • За Сюзън бе най-трудно да се научи да моли за това, което искаше. Казваше ми: „Защо трябва да моля след всичко, което съм направила за него?“ Обясних й, че да го накара да поеме отговорността да отгатва желанията й бе не само нереалистично, но в това се състоеше до голяма степен и нейният проблем. Тя трябваше да поеме отговорността за удовлетворяването на своитепотребности. • За Джим бе най-трудно да се научи да уважава промените у нея и да не очаква, че тя ще бъде същият удобен партньор както в началото на техния съвместен живот. Той осъзна, че за нея е толкова трудно да определи границите, колкото за него да свикне да ги спазва. Разбра, че упражненията ще им помогнат да установят липсващата хармония в отношенията им. Когато мъжът почувства граници, той получавамотивация да даде повече от себе си. Като спазваграниците, той автоматично получава мотивация да сеусъмни в правилността на поведението си и да започне даправи промени. Когато жената разбере, че за да получи,трябва да определи границите си, тя започваавтоматично да прощава на партньора си и да пробванови начини да получи неговата подкрепа. Щом поставиограниченията си, тя постепенно се научава как да сеотпусне и да получи повече.
КАК ЖЕНАТА ДА СЕ НАУЧИ ДА ПОЛУЧАВА Слагането на ограничения и исканията да се изпълнят желанията й плашат жената. Обикновено тя се страхува да иска прекалено много, за да не бъде отблъсната, порицана или изоставена. Отблъскването, осъждането и изоставянето са крайно болезнени за нея, тъй като дълбоко в себе си жената несъзнателно таи убеждението, че не заслужава да получи повече. Това убеждение се е оформило и затвърдило в детството й всеки път, когато е трябвало да потиска чувствата, потребностите или желанията си. Жената е особено уязвима към негативното и погрешно убеждение, че не заслужава да бъде обичана. Ако като дете е била свидетел на малтретиране или самата тя е била жертва на такова поведение, тя е още по- податлива на чувството, че не заслужава любов; трудно й е да определи своята морална стойност. Скрито дълбоко в подсъзнанието, това чувство поражда страха, че няма да се справи без помощ от другите. И една част от нея вече си представя, че няма да я получи. Тъй като жената се страхува, че няма да получи подкрепа, тя несъзнателно отхвърля подкрепата, от която се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че жената не вярва в способността му да удовлетвори потребностите й, веднага започва да се чувства отблъснат и отхвърлен. Безнадеждността и недоверието на жената превръщат истинските й потребности в отчаян вик на нужда и му внушават, че тя не вярва той да я подкрепи. Горчиватаирония в, че мъжете получават мотивация главно отчувството, че са нужни, но самата нужда ги отблъсква. В такива моменти жената погрешно приема, че именно потребността й от него го е отблъснала, докато истината е, че това са сторили нейната безнадеждност,отчаяние и недоверие. Ако не признаят, че на мъжететрябва да се вярва, жените трудно ще могат даразберат разликата между потребност и нужда.
„Потребността“ е открита молба за подкрепа, отправена към мъжа с доверие и увереност, че той ще направи всичко необходимо. Това му дава сила. „Нуждата“ обаче е отчаяна необходимост от подкрепа, защото вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъжете и ги кара да се чувстват отхвърлени и подценени. Потребността от друг човек смущава жените, а чувството на разочарование и изоставеност е особено болезнено дори когато се проявява в незначителни неща. Не е лесно за жената да зависи от другите и след това да бъде пренебрегната, забравена или отхвърлена. Потребността от друг човек я поставя в уязвимо положение. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея, защото потвърждават погрешното й убеждение, че е недостойна да получава. Сподели с приятели: |