Мъжка полова система

Мъжка полова система

Мъжката полова система, е една от най-сложно устроените структури в човешкото тяло. Половите органи на мъжа се делят условно на външни и вътрешни. Към външните се причисляват пенис и мъдница, а към вътрешните - тестиси, надсеменници, семепроводни канали, семенни мехурчета, простатна жлеза. Делението е условно, тъй като е известно, че половият член частично е извън тялото и частично се намира вътре в тялото - на разстояние до лонното съчленение. За половата функция от значение е и пикочният канал, т.нар. уретра, която е положена в половия член, а част от нея, преминавайки през простатната жлеза, стига до пикочен мехур. В пикочният канал има специално образувание, което участва в еякулацията при мъжете.

Коренът на пениса, е неговата най-задна част, която се прикрепва за лонните кости на таза. Напред той се продължава в тяло, което има приблизително цилиндрична форма. То е слабо приплеснато отгоре и отдолу, вследствие на което се различават горна и долна повърхност.

Главичката на пениса, се разполага на предния му край. Има конична форма със заоблен връх; върху последния се отваря външното отвърстие на пикочния канал. Главата на пениса в периферията си е разширена - тази част се нарича корона на пенисната глава. Непосредствено зад нея се намира едно слабо стеснение, което се нарича - шийка на пениса.

Пенисът се изгражда от пещеристи тела, към които отдолу заляга едно спонгиозно тяло. Пещеристите тела, са дълги цилиндрични тела. Предните им краища са заострени, а задните им краища се раздалечават и образуват две крачета на пениса, които се закрепват за долните клонове на лонните тазови кости. Двете кавернозни тела са долепени и срастнали помежду си.

Спонгиозното тяло, заляга в улея създаден от двете кавернозни тела, от долната страна. На двата си края това тяло се разширява. Назад то образува продълговато разширение, завършващо със заоблен край, луковица. Разширението на предния му край е представено от главичката. Във вътрешността на спонгиозните тела преминава пикочният канал. Двете пещеристи тела и спонгиозното тяло са обвити в една фасция (вид съединително-тъканна обвивка), която ги обединява и изглажда улеите, които се формират между тях. Отвън над фасцията има подкожие и кожа. В подкожието се съдържат гладки мускулни влакна, които чрез съкращението и разпускането си могат да изменят площта на кожата в зависимост от физиологичното състояние на пениса.

Предната част на кожата представлява една гънка, която не е сраснала с подлежащата тъкан и се нарича препуциум (крайна плът). По вътрешната повърхност на препуциума има жлези, които са най-гъсто разположени до юздичката на пениса, намираща се от долната страна на главата. Тези жлези отделят миризлив секрет, който, примесен с излющени епителни клетки, образува т.нар. смегма.

Освен крачетата, чрез които кавернозните тела се закрепват за долните клонове на срамните кости, пенисът притежава и допълнителни връзки. От лонното съчленение към горната повърхност на половия член се отправя една връзка, наречена повдигаща (ligamentum suspensorium penis). Друга връзка, наречена прашковидна (ligamentum fundiforme penis), започва от т.нар. бяла линия на предната коремна стена и заобикаля отдолу пениса, обхващайки го като прашка. Тези връзки държат закрепената част в хоризонтално положение, а при ерекция насочват целия пенис напред.

Самите пещеристи и спонгиозното тела, са доста сложно устроени, което има важно значение за ерекцията. Големината и консистенцията на пениса се изменят в зависимост от кръвонапълването на кавернозните пространства. Възможността за промени в степента на кръвонапълването под нервен контрол има основно функционално значение. Купулативната функция на пениса може да се осъществява само след изпълването на кавернозните пространства с кръв, при което той придобива твърда консистенция и се изправя - това състояние се нарича ерекция. В действителност ерекцията е с доста по-сложен механизъм, който се определя от едновременната работа на нервната система, кръвоносните съдове, мускулните влакна, хормоналните и феромонни стимули, и други важни за медицината фактори, но не трябва да забравяме и партньорът до нас.