Млади читателю



страница1/6
Дата05.12.2017
Размер0.78 Mb.
  1   2   3   4   5   6




© Джак Блъд, автор, 1996

© Димитър Стоянов - ДИМО, оформление на поредицата, художник на корицата, 1996 © Ивайло Иванчев, художник на илюстрациите, 1996



Млади читателю,
Харесват ли ти пътешествията из далечни и непознати страни? Искаш ли да се сблъскаш със суровите закони на непроходимата джунгла и да мериш сили с най-опасните африкански хищници? Тогава „Сафари на смъртта“ ще бъде за теб не само интересно четиво, но и вълнуващо преживяване. Защото ти предстои самият ти да ръководиш тази необикновена експедиция, да взимаш светкавични решения и да понасяш последиците от тях.

Няма да ти е толкова трудно, ако вече имаш опит и от други подобни четива. Но ако сега навлизаш в чудния свят на книгите-игри. това сафари ще ти помогне да се справиш по-леко с неотменните правила на този вид книги и да ги направиш свои приятели.


На добър час!
Въпреки огромния вентилатор, задухата в стаята е непоносима. Зад москитовата мрежа на прозореца се блъскат рояци мухи, а бръмченето им направо те влудява. Тропическият залез наближава, но жестокото кенийско слънце все така простно жули напуканата, изпепелена земя. Въртиш се върху скърцащия бамбуков стол, а дрехите ти лепнат от противната пот.

Твоят домакин, сеньор Чезари, пухти зад малко гипро и трие потта си с голяма, мръсна кърпа. Сляпото му, изпито лице, с болнава жълтеникава кожа издава многобройните години, прекарани в екваториалната зона. Дългите му костеливи пръсти нервно потропват по масата, а димящата цигара не излиза от устата му.

Вече сте си разменили обичайните баналности за здравето и климата. С нетърпение очакваш да разбереш за какво те е поканил в кантората си. Само не само да пиете сок от манго и да пухтите ши жега един срещу друг.

- И така, господине, с какво мога да ви бъда полезен? — преминаваш ти по същество.

- Ей сега ще ви обясня, млади приятелю! Но преди това, позволете ми един въпрос. Смятам, че е важен и е свързан с нашата работа!

- Моля! - кимваш утвърдително ти.

- Доколкото съм информиран, вие сте тук по един договор с французите. Ако не се лъжа, става въпpoc за „Франс Тур".

В миг си задаваш въпроса, дали си заслужава да обсъждаш плановете си с един търговец на банани. Между твоя и неговия бизнес няма нищо общо, но любопитството вече човърка душата ти. Накрая вземаш решение.

- Мистър Чезари! Не виждам с какво мога да ви бъда полезен, но ще ви отговоря. Действително от два дни съм в Найроби по покана на местното бюро на „Франс Тур". Предлагат ми тримесечен договор за едно сафари до езерото Туркана. Засега това е всичко.

Представителят на „Кениън Банана Комерс" кимва любезно с глава и известно време те разглежда оценяващо. След това става с пъшкане и отива до една карта на източното крайбрежие.

- Ние също ви предлагаме сафари, приятелю! Но малко по-необичайно, ако мога така да се изразя. Става въпрос за мисия, изискваща известна дискретност и определени качества. Спрях се на вас, защото смятам, че вие притежавате и двете.

Усещаш как любопитството ти расте неудържимо. Признаваш си, че си заинтригуван и не е зле да изслушаш търговеца.




- Може ли малко по-конкретно, сеньор Чезари? Кой иска да ме наеме и за какво?

Италианецът хитро присвива очи, а по слабото му лице се плъзва усмивка.

- Младостта си казва своето, дявол да го вземе! Знаех си. че ще ви заинтригувам! И нищо чудно, навремето бях като вас. Между другото, колко ви плащат французите за тяхното сафари?

Назоваваш му сумата. По слабото лице на търговеца се изписва скептична усмивка.

- Сто хиляди франка! Така и очаквах. Те винаги са били стиснати. Ако поемете нашата мисия, ще получите пет пъти повече, и то щатски долари. Какво ще кажете?

- Засега нищо. сеньор Чезари. Още не знам за какво става въпрос.

Италианецът не бърза. Пали нова цигара и известно време разглежда картата.

- Добре! А сега ме слушайте внимателно! В южната част на страната, ето тук, до границата с Танганика има обширна област. Масаите я наричат Макомбе. Какво означава това, един Господ знае! Преди две години правителството я обяви за резерват, с всички произтичащи от това последствия. Областта е дива и почти неизследвана. Половината е суха савана, а останалото е джунгла. Доколкото знам, бели не са я пресичали. Само масаите пасат стадата си и ловуват на тази земя. По съм чувал от мои доставчици, че навътре в джунглата има и други племена. Според сведенията, които успях да събра, в началото на сухия сезон там мигрират огромни стада диви животни. Придвижвали се основно към южните брегове на езерото Елси. Там винаги имали богата паша. Всъщност, дотам трябва да се добереш и ти!

Слушаш го мълчаливо, с поглед, прикован в картата. Топографските знаци на района не предвещават нищо добро. Но все пак решаваш да го изслушаш докрай.

Чезари те зяпа известно време с воднистите си, безцветни очи и продължава:

- Синът и дъщерята на мой много богат приятел и партньор от Щатите са изчезнали в този район!

- Кога и как се е случило това?

- Преди около три месеца те и един местен водач са се отправили натам. И двамата са страстни ловци на трофейни животни и са участвали в много сафарита. Той е на тридесет, а тя на двадесет и шест години. Не са новаци и по принцип знаят как да организират ловна експедиция. Освен това са били великолепно екипирани и въоръжени.

- А какво са търсили в тази дивотия? - прекъсваш го ти.

- Това не знам, младежо! Предполагам, по-редки трофеи. Антилопата на Томпсън, например или пък черен космат носорог. Дявол ги знае! Трябвало е да се върнат в Найроби преди месец, но от тях няма и следа. Няма и никакво известие. Просто са изчезнали!

В главата ти вече напират куп въпроси, но ти задаваш най-важния.

- А защо богатото им татенце не се обърне към службата по резерватите или към полицията? Ако е такъв паралия, това може и да е отвличане за откуп.

По лицето на Чезари отново се появява снизходителната усмивка.

- Ами досети се сам, приятелю! Та това е резерват, а ти знаеш какви са местните закони. Жив феодализъм! Ако надушат, че някой е шарил там, моментално го очакват пет годинки затвор. Пък дори и той да е американец. Освен това баща им е най-големият вносител на цитруси от Източна Африка. Фирмата му е в Денвър, Колорадо и покрива почти половината от американския пазар. Представи си какво ще стане, ако спипат сина и дъщеря му в бракониерство! Фалит, включително и за мен! Сега разбра ли?

Естествено, че си разбрал. Цялата историйка намирисва на гнило и трябва да си ненормален, за да се набуташ в нея. Но от друга страна парите си ги бива, а ти в момента не цъфтиш финансово. Затова и колебанието ти не трае дълго.

- Е, добре! - ставаш от мястото си. - Искате да отида и да ги намеря без много шум.

- Точно така! — кима бързо с глава Чезари. - Осигурил съм ти и водач. Добър е, дори много добър! Всичко останало, храна, екипировка и транспорт ще си подбереш ти. За парите не мисли, аз плащам, по-точно — мистър Карсън от Колорадо! Аз съм му само агент. Кога мислиш да потеглиш?

- Вдругиден сутринта - гласи лаконичният ти отговор.

- Действай, младежо! - италианецът също става и ти стисва ръката. - И нека всички наши светии и тамошни духове да те закрилят! Май ще имаш нужда от помощта им!



1.

Лендровърът с трясък и скърцане подскача из дълбоките коловози. Двигателят вие измъчено, а водата в радиатора клокочи и изпуска облачета гореща пара. Оконо бързо върти волана, вперил поглед в облаците от солен, червеникав прах. С прах е покрито и черното му, голо до кръста тяло и лицето, както и твоите. Обут е в широки, защитни панталони, а до краката му, между седалките, лежи автоматична карабина „Галил". Широките му, дебели устни неуморно премятат дъвка и това определено ти действа на нервите. От време на време вдигаш бинокъла и се мъчиш да огледаш саваната от мястото си в мятащия се и подскачащ джип.

- Къде е тази проклета река, приятел? - не се стърпяваш ти и изплюваш солената горчилка от устата си.

- Ето я, мастър! Аз дойдохме!

Кой знае защо, но в английския на твоя водач присъства само първо лице. Освен това всяка втора или трета дума в речника му е португалска, плюс нещичко от езика банту. Отгоре на всичко, когато е развълнуван, Оконо размахва бясно ръце и крака, въртейки страшно очи. В такива моменти ти заприличва на разярен павиан, на когото са отмъкнали банана. Но това е нещо обичайно за Африка и ти отдавна си свикнал с екзотиката й.

Иначе Оконо съвсем не е глупав. Роден в Момбаса от баща португалец и майка бушменка, той е взел по нещичко и от двете раси. На моменти доверчив и наивен като дете, а в други хитър и лукав като кафърски бивол, той постоянно те изненадва с постъпките си.

След десетина минути джипът спира на брега на широка и мътна река. Аруба бавно влачи водите си на югозапад, между тревистите хълмове на саваната. Засега не забелязвате никакви живи същества освен ято картали, които бавно се реят над отвъдния бряг и зорко оглеждат за някаква мьрша. Двамата с Оконо се измъквате от колата и ти с пъшкане разкършваш схванатото си тяло. От адското тръскане те боли всичко, от кожата на главата до пръстите на краката.

Мулатът оглежда реката и явно нещо пресмята.

- Е, сега накъде? - подканящ го нетърпеливо ти.

Най-после той взима решение, изплюва дъвката и посочва на север, срещу течението на Аруба.

- Оконо мисли, отидеме до Аб-Ел-Сауд. Близо, мастър, на десет мили.

- За какво, по дяволите, ще се връщаме десет мили? Не е ли по-добре да продължим по брега. Нали Аруба се влива в Елси?

Водачът ти сяда по турски на земята и налапва нова дъвка. Този черен дявол изобщо не бърза и не си дава зор.

- Вярно, мастър! Може и така и така.

- Какво имаш предвид, приятел? Само по-бързо!

- В Аб-Ел-Сауд аз вземем голяма лодка. Качиме кола и плаваме по Аруба двеста мили. После продължиме.

- Да, но реката прави много завои. Вярно, ще спестим доста гориво, но ще изгубим близо седмица. Пътят през саваната е много по-пряк.

- Да, мастър, но там е господарят Симба. А сега Симба много гладен и зъл и няма да ни пусне! Оконо не иска ядосва господар!

За минута размисляш, преценявайки какво да предприемеш. Ако решиш да го послушаш и да плавате по реката, премини на 20.

От друга страна, ако са живи, братът и сестрата сигурно се нуждаят спешно от помощ и всеки спечелен ден е решаващ Затова, решиш ли да продължите напряко по суша, премини на 28.



2.

Бързо зареждаш тежкия „Штуцер-Експрес" и се прицелваш в главата на исполина. Застанал си точно на носа на люлеещата се дауда, а лявото ти коляно е опряно за опора в ниския бамбуков парапет. Потните ти ръце леко потрепват от напрежение, стискайки тежкия приклад. Разяреният самец ви очаква, тръбейки пронизително и гневно с високо вдигнат хобот. До него остават не повече от петдесетина метра и ти отлично разбираш, че няма да има време за Втори изстрел. Не го ли повалиш с първия куршум, в следвщата секунда ще се превърнете в кървава каша.



До теб, със зареден „Галил" застава Оконо. Двамата обаче знаете, че калибърът на неговите куршуми е безпомощен пред тази разярена грамада от мускули и кости.

Поемаш дълбоко въздух, замираш и бавно натискаш спусъка. Не се чува никакъв изстрел. Отчаяно натискаш отново и отново, изгубил всяка надежда за спасение. Вече отлично разбираш, че колкото и да е невероятно, безупречното ти оръжие все пак е засякло. Почти сте до слона, когато от брега долитат призивни звуци. Един от събратята му, застанал като закован на брега, е вдигнал хобот и яростно тръби. Мъжкарят в средата на реката неохотно ви обръща гръб и бавно поема кьм брега.

Даудата преминава покрай мястото на избегнатата трагедия и продължава спокойния си ход. Коленете ти са омекнали от преживяното напрежение и ти се отпускаш уморено на палубата. Като на сън усещаш, че Оконо ти стиска ръката и те тупа радостно no рамото. Още една опасност е преодоляна.



Поеми си дъх и премини на 90.


3.

Неочаквано за всички ви, от застоялата, тъмна вода изплува огромна, разтворена паст. Разнася се силният, смразяващ кръвта рев на нападащ кайман. Студените, немигащи очи на хищното влечуго са вторачени с алчен и безмилостен блясък в жертвата. Преди някой да успее да реагира, челюстите захапват нещастника за крака и го завличат във водата. Лодкарят се бори отчаяно няколко секунди и на това място заливчето завира от безпомощните му удари. Наоколо се появява огромно петно от кръв и тиня, а над всичко това ечи отчаяният му вик за помощ. Пълен е с неописуема болка, страх и ужас. След това една гигантска опашка силно плясва по повърхността и главата на бушмена, с широко отворена уста и обезумял поглед, изчезва под водата.



Какво ще се случи след това ще разбереш, като преминеш на 43.





4.

  • Добре, Оконо! Кажи му, че ще се бия с него!

Мулатът пристъпва напред и на свой ред започва да си дере гърлото, като сочи ту теб, ту вожда. Накрая вождът важно кимва с глава, че е разбрал и подава жезъла си на стоящия зад него воин. След това грабва копието му и с бърз замах го забива пред краката ти. В очите му гори хищен, тържествуващ пламък.

Хваща здраво своето и приведен, се приближава към теб, с дебнещата стъпка на пантера. Острието му зловещо приближава към гърдите ти. Грабваш твоя асегай и го протягаш напред. Бавно започваш да отстъпваш в кръг, като следиш зорко всяко движение на противника си. Лепкава, гореща пот се стича по тялото и лицето ти, но ти не можеш да си отклониш вниманието. Краката ти се заплитат във високата трева и скоро изтръпват от напрежение.

Знаеш, че дивите племена от джунглата са мийстори в боравенето с асегай и не си правиш излишни илюзии относно изхода на двубоя. Но уплахата ти постепенно преминава в хладна ярост и влива сили в изтощеното ти тяло. Вождът продьлжава бавно и неумолимо да настъпва. От време на време замахва светкавично с копието и върхьт му се стрелва като змийски език към гърдите и корема ти. Напрегнал докрай мускули, отскачаш назад и на свой ред нанасяш ответен удар. Продължавате да се дебнете и въртите в кръг. Цялото ти тяло е вече схванато и пронизано от болки. Пръстите ти все повече отмаляват и скоро ще напуснат дръжката на асегая.

Но въпреки всичко ти нямаш намерение да се предаваш! Затова стисни зъби и премини на 44.




5.

Разбираш отлично, че от рефлексите ти зависи животът на двама ви. Стиснал зъби, поемаш рязко въздух и стрелваш ръката си към карабината.

Потната ти длан сграбчва ръкохватката, а палецът ляга на спусъка. Имаш чувството, че мускулите ти ще се скъсат, когато повдигаш тежкото оръжие и насочваш дулото към лъва.

Звярът реагира моментално и се свива за скок, но в този миг ти стреляш. За няколко секунди изстрелът отвлича вниманието на гигантската котка и я обърква. Но опасността не е преминала!

Лъвът бързо идва на себе си и с яростен рев се хвърля към теб. В този миг ти си обречен. Нямаш време да вкараш втори патрон в затвора. Разширените ти от ужас очи са приковани в широко отворената хищна паст, която се носи към теб. Нима това е краят? Ще разбереш, преминавайки на 79.

6.

Ненадейно те събужда близък, приглушен вик. Отваряш очи и бързо отмяташ одеялото. Огънят е догорял и само тлеещата жарава хвърля слаба светлина около теб.

Благодарение на нея различаваш на десетина метра от реката две борещи се, черни тела. Оконо яростно се сражава с единия от лодкарите. Това е ниският и набит кормчия, чиито ръце наподобяват лапите на горила и притежават животинска сила. В едната си длан стиска тежка брадва с къса дръжка, а с другата е докопал мулата за гърлото. Водачът ти се е впил в китката му с опасното острие и се мъчи да го изтръгне. От биещите се долитат приглушени яростни звуци, удари и тежко, прекъслечно дишане.

Силите са доста неравни и Оконо няма да издържи дълго. Скачаш на крака и хукваш на помощ. Но точно в този момент нещо твърдо и тежко се товарва върху тила ти. Пред очите ти сякаш избухва мълния и земята полита към теб. След това всичко потъва в дълбок, непрогледен мрак и ти изгубваш съзнание.



Премини на 68.


7.

Разполагате се между камъните и уморено бършете оттичащата се по телата ви пот. Над потока се стеле бяла, гореща мъгла и имаш чувството, че сте в сауна. Измъкваш от джоба на подгизналата си риза един разтопен шоколад и го подаваш на мулата.

В този миг ято тукани с крясъци излитат над главите ви и се изгубват към върховете на дърветата. Оконо замръзва с шоколада в ръка, захвърля го и бързо се надига. И тогава настъпва същински ад. Облак от дълги, пернати стрели със зловещо свистене се изсипват върху вас. С болезнен стон водачът пада до теб. От лявото му рамо стърчи забита стрела и от раната пръсва струя кръв.

- Ляга долу, мастър, бързо ляга! Червени хора дошли! — шепне той с побеляло от болка лице.

Не виждаш никой от нападателите, но страшният „дъжд„ продължава да се изсипва отвсякъде върху вас. Стиснал автомата, Оконо се е притиснал към камъните и бързо се оглежда. След това посочва към върховете на околните дървета. Кимваш с глава, че си разбрал и стреляш напосоки към клоните.

Шестнадесет-милимитровият куршум с трясък пречупва дебелия клон на една хевея и той шумно полита надолу. Бързо зареждаш и стреляш отново. Две стрели прелитат на сантиметри от главата ти и те принуждават да се прилепиш към скалата. Продължаваш бързо да стреляш.

В това време Оконо стисва зъби и с рязко движение измъква стрелата от раната. Върхът й е намазан с нещо зелено и лепкаво. Усещаш как кръвта застива във вените ти. Отрова! Мулатът също е замръзнал с поглед, прикован в зловещия връх.

Събери целия си кураж и премини на 33.


8.

Понечваш да скочиш, но успяваш да се овладееш и да сподавиш вика си. Леко притваряш очи, за да не те издаде блясъкът им и бързо оглеждаш обстановката.

Нощните ви посетители са десетина, а в ръцете им различаваш лъкове и дълги асегаи. Двама от тях носят и огромни щитове от корава волска кожа. Голите им тела матово проблясват под бледата лунна светлина. Трима са се покатерили в джипа и тършуват из багажа, а останалите тихо обикалят и ровят в раниците и лагерните ви вещи.

В ръцете на един от тях забелязваш автомата на Оконо, който продължава безгрижно да хърка. Напрягаш очи в тъмнината и се вглеждаш внимателно. По високитe им слаби тела и лъщящи, голи черепи съдиш, че това са масаи.

По принцип този народ, считащ се за богоизбран, се занимава с пастирство и скотовъдство. Но често те се отдават и на бракониерство, печелейки добре от кожите, месото, рогата и бивните на убития дивеч. Горди и високомерни, масаите се подчиняват само на собствените си закони и се отнасят презрително към останалите племена, а дори и към белите. Не рядко отрядите им, тръгнали на забранен лов, опустошават цели села и територии. Те отмъкват стадата и мизерното имущество, а след тях остават да димят опожарени колиби и окървавени трупове. Да прережат едно човешко гърло за тях е толкова лесно, колкото и да одерат една заклана крава или вол.

По всяка вероятност така ще постъпят и с вас. Лежиш неподвижно и трескаво търсиш изход. Времето неумолимо лети и трябва да предприемеш нещо решително, колкото и минимални да са шансовете ти. Наглите крадци вече са оплячкосали багажа и всеки момент могат да забият дългите си асегаи в телата ви и да изчезнат в нощта.

Не виждаш друго спасение, освен да се биеш!

Поемаш дълбоко въздух и стягаш мускулите си. Натрапникът почти е измъкнал карабината, когато десният ти крак се стрелва като език на кобра и с тъп звук се забива в лицето на крадеца. След това събитията се завъртат с главоломна бързина.



Какво се случва малко по-късно, ще узнаеш на 65.


9.

С неистово скърцащ корпус ладията е грабната от водния вихър и шеметно се понася надолу. Огромните. бучащи вълни веднага ви заливат и започват да ви подмятат и блъскат отвсякъде. Летите между озъбените канари, потопени до шия в бушуващите талази и облаци кипяща пяна.

Оглушени и заслепени, панически стискате дългото кормило и с широко отворени уста се борите за глътка въздух. За миг зърваш сред водния ад ужасените очи на лодкаря. След това една гигантска вълна го залива и повече не го виждаш. Тялото на нещастника е отнесено и моментално превърнато в кървава каша от гърмящата бездна.

Тласкана, подмятана и заливане от беснеещата вода, даудата продължава да се носи между скалите, избягвайки ги по чудо. От началото на спускането е изминала не повече от минута, но на теб ти се струва, че това продължава цяла вечност.

Половината от опасния път вече е преодоляна и в душата ти припламва плаха надежда, че ще успеете да се измъкнете живи от този кошмар.

Но точно тогава злата съдба хищно се озъбва право в лицето ти. Всичко става за секунди и нямаш време дори да извикаш. Пред носа на даудата изниква огромен, черен базалт, покрит с кипяща пяна. С оглушителен трясък се стоварвате право върху него!

Имаш ли някакви шансове или това е краят? Ще узнаеш, като преминеш на 114.

10.

Спал си два-три часа, когато нещо те събужда. Още преди да си отворил очи, имаш странното усещане, че те наблюдават. В следващия миг долавяш острата, тръпчива миризма на хищник. Дивият аромат на саваната и джунглата, който кара сърцето да бие лудо, а кръвта да застива във вените.

Отваряш бавно очи. На седем-осем метра от теб, в края на високата слонска трева стои огромен кенийски лъв. Великолепен екземпляр, увенчан с гъста, черна грива. Застанал е точно на границата между светлината от огъня и мрака на саваната. Жълтите му, кехлибарени очи хищно са втренчени в теб. Втори лъв, по-дребен и без грива, явно самката, обикаля и души джипа.

Тялото ти изтръпва от напрежение, а кръвта лудо заблъсква в слепоочията ти. Тежкият „Штуцер-Експрес" лежи на земята, вдясно от спалния ти чувал. Знаеш, че е зареден с приспивен патрон, но за жалост си опакован в найлоновата ватирана торба. Само главата и дясната ти ръка са на свобода.

Лежиш без да мърдаш и трескаво търсиш изход. Единият вариант е да си останеш така и да се осланяш само на лагерния огън. Ако се спреш на него, премини на 115. Другото решение е да се опиташ да стреляш само с една ръка, разчитайки на бързината и късмета си. В такъв случай, отиваш на 5.

11.

Гледката е наистина смразяваща. Тялото на лодкаря е прободено в корема с дълго копие и приковано към ствола на високо хлебно дърво. Когато изтичвате до него откривате, че нещастникът е вече мъртъв. Лицето и гърдите му са нарязани и потънали в засъхваща кръв. Стъписани и онемели от ужас установявате, че носът, ушите и езикът му са отрязани, а очите извадени.

Вече с нищо не можете да му помогнете. Умрял е в страшни мъки, но, изглежда, не се е мъчил дълго. Когато се отърсвате от първоначалния ужас, Оконо със замах измъква копието и двамата внимателно полагате обезобразеното тяло на земята. Усещаш как в гърдите ти лумва див гняв. Ярост свети и в очите на мулата.

Бързо започвате да се оглеждате и да търсите следите на убиеца или убийците. Ниско приведен над тревата, Оконо обикаля няколко пъти около дървото. След това изтичва до брега на потока и започва внимателно да души полегналата тръстика. Прилича на огромно и разярено ловджийско куче, твърдо решено да настигне избягалия дивеч. След минута той се изправя и ти дава знак с ръка.

- Четирима червени хора! - разперва пръсти той. - Двама тичат натам, а други двама, натам!

Оконо последователно посочва на изток, а след това на югозапад, откъдето долитат звуците на там-тами.

- Това лоши червени хора, мастър! Те пили кръв на беден бушмен. Те по-лоши от Симба! Искат и наша кръв. Но ние вземем сега тяхна!

Оконо решително намества ремъка на автоматичния си „Галил" и изтегля ръчката на затвора. В това време ти разглеждаш следите и се колебаеш. Кръвопийците трябва да бъдат настигнати и унищожени колкото се може по-бързо. Но в коя от двете посоки да поемете?


  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница