Млади читателю

© Джак Блъд, автор, 1996

© Димитър Стоянов - ДИМО, оформление на поредицата, художник на корицата, 1996 © Ивайло Иванчев, художник на илюстрациите, 1996



Млади читателю,
Харесват ли ти пътешествията из далечни и непознати страни? Искаш ли да се сблъскаш със суровите закони на непроходимата джунгла и да мериш сили с най-опасните африкански хищници? Тогава „Сафари на смъртта“ ще бъде за теб не само интересно четиво, но и вълнуващо преживяване. Защото ти предстои самият ти да ръководиш тази необикновена експедиция, да взимаш светкавични решения и да понасяш последиците от тях.

Няма да ти е толкова трудно, ако вече имаш опит и от други подобни четива. Но ако сега навлизаш в чудния свят на книгите-игри. това сафари ще ти помогне да се справиш по-леко с неотменните правила на този вид книги и да ги направиш свои приятели.

Твоят домакин, сеньор Чезари, пухти зад малко гипро и трие потта си с голяма, мръсна кърпа. Сляпото му, изпито лице, с болнава жълтеникава кожа издава многобройните години, прекарани в екваториалната зона. Дългите му костеливи пръсти нервно потропват по масата, а димящата цигара не излиза от устата му.

Вече сте си разменили обичайните баналности за здравето и климата. С нетърпение очакваш да разбереш за какво те е поканил в кантората си. Само не само да пиете сок от манго и да пухтите ши жега един срещу друг.

- И така, господине, с какво мога да ви бъда полезен? — преминаваш ти по същество.

- Ей сега ще ви обясня, млади приятелю! Но преди това, позволете ми един въпрос. Смятам, че е важен и е свързан с нашата работа!

- Моля! - кимваш утвърдително ти.

- Доколкото съм информиран, вие сте тук по един договор с французите. Ако не се лъжа, става въпpoc за „Франс Тур".

В миг си задаваш въпроса, дали си заслужава да обсъждаш плановете си с един търговец на банани. Между твоя и неговия бизнес няма нищо общо, но любопитството вече човърка душата ти. Накрая вземаш решение.

- Мистър Чезари! Не виждам с какво мога да ви бъда полезен, но ще ви отговоря. Действително от два дни съм в Найроби по покана на местното бюро на „Франс Тур". Предлагат ми тримесечен договор за едно сафари до езерото Туркана. Засега това е всичко.

Представителят на „Кениън Банана Комерс" кимва любезно с глава и известно време те разглежда оценяващо. След това става с пъшкане и отива до една карта на източното крайбрежие.

- Ние също ви предлагаме сафари, приятелю! Но малко по-необичайно, ако мога така да се изразя. Става въпрос за мисия, изискваща известна дискретност и определени качества. Спрях се на вас, защото смятам, че вие притежавате и двете.

Усещаш как любопитството ти расте неудържимо. Признаваш си, че си заинтригуван и не е зле да изслушаш търговеца.

- Може ли малко по-конкретно, сеньор Чезари? Кой иска да ме наеме и за какво?

Италианецът хитро присвива очи, а по слабото му лице се плъзва усмивка.

- Младостта си казва своето, дявол да го вземе! Знаех си. че ще ви заинтригувам! И нищо чудно, навремето бях като вас. Между другото, колко ви плащат французите за тяхното сафари?

Назоваваш му сумата. По слабото лице на търговеца се изписва скептична усмивка.

- Сто хиляди франка! Така и очаквах. Те винаги са били стиснати. Ако поемете нашата мисия, ще получите пет пъти повече, и то щатски долари. Какво ще кажете?

- Засега нищо. сеньор Чезари. Още не знам за какво става въпрос.

Италианецът не бърза. Пали нова цигара и известно време разглежда картата.

- Добре! А сега ме слушайте внимателно! В южната част на страната, ето тук, до границата с Танганика има обширна област. Масаите я наричат Макомбе. Какво означава това, един Господ знае! Преди две години правителството я обяви за резерват, с всички произтичащи от това последствия. Областта е дива и почти неизследвана. Половината е суха савана, а останалото е джунгла. Доколкото знам, бели не са я пресичали. Само масаите пасат стадата си и ловуват на тази земя. По съм чувал от мои доставчици, че навътре в джунглата има и други племена. Според сведенията, които успях да събра, в началото на сухия сезон там мигрират огромни стада диви животни. Придвижвали се основно към южните брегове на езерото Елси. Там винаги имали богата паша. Всъщност, дотам трябва да се добереш и ти!

Слушаш го мълчаливо, с поглед, прикован в картата. Топографските знаци на района не предвещават нищо добро. Но все пак решаваш да го изслушаш докрай.

Чезари те зяпа известно време с воднистите си, безцветни очи и продължава:

- Синът и дъщерята на мой много богат приятел и партньор от Щатите са изчезнали в този район!

- Кога и как се е случило това?

- Преди около три месеца те и един местен водач са се отправили натам. И двамата са страстни ловци на трофейни животни и са участвали в много сафарита. Той е на тридесет, а тя на двадесет и шест години. Не са новаци и по принцип знаят как да организират ловна експедиция. Освен това са били великолепно екипирани и въоръжени.

- А какво са търсили в тази дивотия? - прекъсваш го ти.

- Това не знам, младежо! Предполагам, по-редки трофеи. Антилопата на Томпсън, например или пък черен космат носорог. Дявол ги знае! Трябвало е да се върнат в Найроби преди месец, но от тях няма и следа. Няма и никакво известие. Просто са изчезнали!

В главата ти вече напират куп въпроси, но ти задаваш най-важния.

- А защо богатото им татенце не се обърне към службата по резерватите или към полицията? Ако е такъв паралия, това може и да е отвличане за откуп.

По лицето на Чезари отново се появява снизходителната усмивка.

- Ами досети се сам, приятелю! Та това е резерват, а ти знаеш какви са местните закони. Жив феодализъм! Ако надушат, че някой е шарил там, моментално го очакват пет годинки затвор. Пък дори и той да е американец. Освен това баща им е най-големият вносител на цитруси от Източна Африка. Фирмата му е в Денвър, Колорадо и покрива почти половината от американския пазар. Представи си какво ще стане, ако спипат сина и дъщеря му в бракониерство! Фалит, включително и за мен! Сега разбра ли?

Естествено, че си разбрал. Цялата историйка намирисва на гнило и трябва да си ненормален, за да се набуташ в нея. Но от друга страна парите си ги бива, а ти в момента не цъфтиш финансово. Затова и колебанието ти не трае дълго.

- Е, добре! - ставаш от мястото си. - Искате да отида и да ги намеря без много шум.

- Точно така! — кима бързо с глава Чезари. - Осигурил съм ти и водач. Добър е, дори много добър! Всичко останало, храна, екипировка и транспорт ще си подбереш ти. За парите не мисли, аз плащам, по-точно — мистър Карсън от Колорадо! Аз съм му само агент. Кога мислиш да потеглиш?

- Вдругиден сутринта - гласи лаконичният ти отговор.

- Действай, младежо! - италианецът също става и ти стисва ръката. - И нека всички наши светии и тамошни духове да те закрилят! Май ще имаш нужда от помощта им!



1.

Лендровърът с трясък и скърцане подскача из дълбоките коловози. Двигателят вие измъчено, а водата в радиатора клокочи и изпуска облачета гореща пара. Оконо бързо върти волана, вперил поглед в облаците от солен, червеникав прах. С прах е покрито и черното му, голо до кръста тяло и лицето, както и твоите. Обут е в широки, защитни панталони, а до краката му, между седалките, лежи автоматична карабина „Галил". Широките му, дебели устни неуморно премятат дъвка и това определено ти действа на нервите. От време на време вдигаш бинокъла и се мъчиш да огледаш саваната от мястото си в мятащия се и подскачащ джип.

- Къде е тази проклета река, приятел? - не се стърпяваш ти и изплюваш солената горчилка от устата си.

- Ето я, мастър! Аз дойдохме!

Кой знае защо, но в английския на твоя водач присъства само първо лице. Освен това всяка втора или трета дума в речника му е португалска, плюс нещичко от езика банту. Отгоре на всичко, когато е развълнуван, Оконо размахва бясно ръце и крака, въртейки страшно очи. В такива моменти ти заприличва на разярен павиан, на когото са отмъкнали банана. Но това е нещо обичайно за Африка и ти отдавна си свикнал с екзотиката й.

Иначе Оконо съвсем не е глупав. Роден в Момбаса от баща португалец и майка бушменка, той е взел по нещичко и от двете раси. На моменти доверчив и наивен като дете, а в други хитър и лукав като кафърски бивол, той постоянно те изненадва с постъпките си.

След десетина минути джипът спира на брега на широка и мътна река. Аруба бавно влачи водите си на югозапад, между тревистите хълмове на саваната. Засега не забелязвате никакви живи същества освен ято картали, които бавно се реят над отвъдния бряг и зорко оглеждат за някаква мьрша. Двамата с Оконо се измъквате от колата и ти с пъшкане разкършваш схванатото си тяло. От адското тръскане те боли всичко, от кожата на главата до пръстите на краката.

Мулатът оглежда реката и явно нещо пресмята.

- Е, сега накъде? - подканящ го нетърпеливо ти.

Най-после той взима решение, изплюва дъвката и посочва на север, срещу течението на Аруба.

- Оконо мисли, отидеме до Аб-Ел-Сауд. Близо, мастър, на десет мили.

- За какво, по дяволите, ще се връщаме десет мили? Не е ли по-добре да продължим по брега. Нали Аруба се влива в Елси?

Водачът ти сяда по турски на земята и налапва нова дъвка. Този черен дявол изобщо не бърза и не си дава зор.

- Вярно, мастър! Може и така и така.

- Какво имаш предвид, приятел? Само по-бързо!

- В Аб-Ел-Сауд аз вземем голяма лодка. Качиме кола и плаваме по Аруба двеста мили. После продължиме.

- Да, но реката прави много завои. Вярно, ще спестим доста гориво, но ще изгубим близо седмица. Пътят през саваната е много по-пряк.

- Да, мастър, но там е господарят Симба. А сега Симба много гладен и зъл и няма да ни пусне! Оконо не иска ядосва господар!

За минута размисляш, преценявайки какво да предприемеш. Ако решиш да го послушаш и да плавате по реката, премини на 20.

От друга страна, ако са живи, братът и сестрата сигурно се нуждаят спешно от помощ и всеки спечелен ден е решаващ Затова, решиш ли да продължите напряко по суша, премини на 28.

Бързо зареждаш тежкия „Штуцер-Експрес" и се прицелваш в главата на исполина. Застанал си точно на носа на люлеещата се дауда, а лявото ти коляно е опряно за опора в ниския бамбуков парапет. Потните ти ръце леко потрепват от напрежение, стискайки тежкия приклад. Разяреният самец ви очаква, тръбейки пронизително и гневно с високо вдигнат хобот. До него остават не повече от петдесетина метра и ти отлично разбираш, че няма да има време за Втори изстрел. Не го ли повалиш с първия куршум, в следвщата секунда ще се превърнете в кървава каша.

До теб, със зареден „Галил" застава Оконо. Двамата обаче знаете, че калибърът на неговите куршуми е безпомощен пред тази разярена грамада от мускули и кости.

Поемаш дълбоко въздух, замираш и бавно натискаш спусъка. Не се чува никакъв изстрел. Отчаяно натискаш отново и отново, изгубил всяка надежда за спасение. Вече отлично разбираш, че колкото и да е невероятно, безупречното ти оръжие все пак е засякло. Почти сте до слона, когато от брега долитат призивни звуци. Един от събратята му, застанал като закован на брега, е вдигнал хобот и яростно тръби. Мъжкарят в средата на реката неохотно ви обръща гръб и бавно поема кьм брега.

Даудата преминава покрай мястото на избегнатата трагедия и продължава спокойния си ход. Коленете ти са омекнали от преживяното напрежение и ти се отпускаш уморено на палубата. Като на сън усещаш, че Оконо ти стиска ръката и те тупа радостно no рамото. Още една опасност е преодоляна.

Неочаквано за всички ви, от застоялата, тъмна вода изплува огромна, разтворена паст. Разнася се силният, смразяващ кръвта рев на нападащ кайман. Студените, немигащи очи на хищното влечуго са вторачени с алчен и безмилостен блясък в жертвата. Преди някой да успее да реагира, челюстите захапват нещастника за крака и го завличат във водата. Лодкарят се бори отчаяно няколко секунди и на това място заливчето завира от безпомощните му удари. Наоколо се появява огромно петно от кръв и тиня, а над всичко това ечи отчаяният му вик за помощ. Пълен е с неописуема болка, страх и ужас. След това една гигантска опашка силно плясва по повърхността и главата на бушмена, с широко отворена уста и обезумял поглед, изчезва под водата.

Какво ще се случи след това ще разбереш, като преминеш на 43.

• 
  Добре, Оконо! Кажи му, че ще се бия с него!
  

Хваща здраво своето и приведен, се приближава към теб, с дебнещата стъпка на пантера. Острието му зловещо приближава към гърдите ти. Грабваш твоя асегай и го протягаш напред. Бавно започваш да отстъпваш в кръг, като следиш зорко всяко движение на противника си. Лепкава, гореща пот се стича по тялото и лицето ти, но ти не можеш да си отклониш вниманието. Краката ти се заплитат във високата трева и скоро изтръпват от напрежение.

Знаеш, че дивите племена от джунглата са мийстори в боравенето с асегай и не си правиш излишни илюзии относно изхода на двубоя. Но уплахата ти постепенно преминава в хладна ярост и влива сили в изтощеното ти тяло. Вождът продьлжава бавно и неумолимо да настъпва. От време на време замахва светкавично с копието и върхьт му се стрелва като змийски език към гърдите и корема ти. Напрегнал докрай мускули, отскачаш назад и на свой ред нанасяш ответен удар. Продължавате да се дебнете и въртите в кръг. Цялото ти тяло е вече схванато и пронизано от болки. Пръстите ти все повече отмаляват и скоро ще напуснат дръжката на асегая.

Но въпреки всичко ти нямаш намерение да се предаваш! Затова стисни зъби и премини на 44.

Разбираш отлично, че от рефлексите ти зависи животът на двама ви. Стиснал зъби, поемаш рязко въздух и стрелваш ръката си към карабината.

Потната ти длан сграбчва ръкохватката, а палецът ляга на спусъка. Имаш чувството, че мускулите ти ще се скъсат, когато повдигаш тежкото оръжие и насочваш дулото към лъва.

Звярът реагира моментално и се свива за скок, но в този миг ти стреляш. За няколко секунди изстрелът отвлича вниманието на гигантската котка и я обърква. Но опасността не е преминала!

Лъвът бързо идва на себе си и с яростен рев се хвърля към теб. В този миг ти си обречен. Нямаш време да вкараш втори патрон в затвора. Разширените ти от ужас очи са приковани в широко отворената хищна паст, която се носи към теб. Нима това е краят? Ще разбереш, преминавайки на 79.

6.

Ненадейно те събужда близък, приглушен вик. Отваряш очи и бързо отмяташ одеялото. Огънят е догорял и само тлеещата жарава хвърля слаба светлина около теб.

Благодарение на нея различаваш на десетина метра от реката две борещи се, черни тела. Оконо яростно се сражава с единия от лодкарите. Това е ниският и набит кормчия, чиито ръце наподобяват лапите на горила и притежават животинска сила. В едната си длан стиска тежка брадва с къса дръжка, а с другата е докопал мулата за гърлото. Водачът ти се е впил в китката му с опасното острие и се мъчи да го изтръгне. От биещите се долитат приглушени яростни звуци, удари и тежко, прекъслечно дишане.

Силите са доста неравни и Оконо няма да издържи дълго. Скачаш на крака и хукваш на помощ. Но точно в този момент нещо твърдо и тежко се товарва върху тила ти. Пред очите ти сякаш избухва мълния и земята полита към теб. След това всичко потъва в дълбок, непрогледен мрак и ти изгубваш съзнание.

Разполагате се между камъните и уморено бършете оттичащата се по телата ви пот. Над потока се стеле бяла, гореща мъгла и имаш чувството, че сте в сауна. Измъкваш от джоба на подгизналата си риза един разтопен шоколад и го подаваш на мулата.

В този миг ято тукани с крясъци излитат над главите ви и се изгубват към върховете на дърветата. Оконо замръзва с шоколада в ръка, захвърля го и бързо се надига. И тогава настъпва същински ад. Облак от дълги, пернати стрели със зловещо свистене се изсипват върху вас. С болезнен стон водачът пада до теб. От лявото му рамо стърчи забита стрела и от раната пръсва струя кръв.

- Ляга долу, мастър, бързо ляга! Червени хора дошли! — шепне той с побеляло от болка лице.

Не виждаш никой от нападателите, но страшният „дъжд„ продължава да се изсипва отвсякъде върху вас. Стиснал автомата, Оконо се е притиснал към камъните и бързо се оглежда. След това посочва към върховете на околните дървета. Кимваш с глава, че си разбрал и стреляш напосоки към клоните.

Шестнадесет-милимитровият куршум с трясък пречупва дебелия клон на една хевея и той шумно полита надолу. Бързо зареждаш и стреляш отново. Две стрели прелитат на сантиметри от главата ти и те принуждават да се прилепиш към скалата. Продължаваш бързо да стреляш.

В това време Оконо стисва зъби и с рязко движение измъква стрелата от раната. Върхът й е намазан с нещо зелено и лепкаво. Усещаш как кръвта застива във вените ти. Отрова! Мулатът също е замръзнал с поглед, прикован в зловещия връх.

Събери целия си кураж и премини на 33.


8.

Понечваш да скочиш, но успяваш да се овладееш и да сподавиш вика си. Леко притваряш очи, за да не те издаде блясъкът им и бързо оглеждаш обстановката.

Нощните ви посетители са десетина, а в ръцете им различаваш лъкове и дълги асегаи. Двама от тях носят и огромни щитове от корава волска кожа. Голите им тела матово проблясват под бледата лунна светлина. Трима са се покатерили в джипа и тършуват из багажа, а останалите тихо обикалят и ровят в раниците и лагерните ви вещи.

В ръцете на един от тях забелязваш автомата на Оконо, който продължава безгрижно да хърка. Напрягаш очи в тъмнината и се вглеждаш внимателно. По високитe им слаби тела и лъщящи, голи черепи съдиш, че това са масаи.

По принцип този народ, считащ се за богоизбран, се занимава с пастирство и скотовъдство. Но често те се отдават и на бракониерство, печелейки добре от кожите, месото, рогата и бивните на убития дивеч. Горди и високомерни, масаите се подчиняват само на собствените си закони и се отнасят презрително към останалите племена, а дори и към белите. Не рядко отрядите им, тръгнали на забранен лов, опустошават цели села и територии. Те отмъкват стадата и мизерното имущество, а след тях остават да димят опожарени колиби и окървавени трупове. Да прережат едно човешко гърло за тях е толкова лесно, колкото и да одерат една заклана крава или вол.

По всяка вероятност така ще постъпят и с вас. Лежиш неподвижно и трескаво търсиш изход. Времето неумолимо лети и трябва да предприемеш нещо решително, колкото и минимални да са шансовете ти. Наглите крадци вече са оплячкосали багажа и всеки момент могат да забият дългите си асегаи в телата ви и да изчезнат в нощта.

Не виждаш друго спасение, освен да се биеш!

Поемаш дълбоко въздух и стягаш мускулите си. Натрапникът почти е измъкнал карабината, когато десният ти крак се стрелва като език на кобра и с тъп звук се забива в лицето на крадеца. След това събитията се завъртат с главоломна бързина.

С неистово скърцащ корпус ладията е грабната от водния вихър и шеметно се понася надолу. Огромните. бучащи вълни веднага ви заливат и започват да ви подмятат и блъскат отвсякъде. Летите между озъбените канари, потопени до шия в бушуващите талази и облаци кипяща пяна.

Оглушени и заслепени, панически стискате дългото кормило и с широко отворени уста се борите за глътка въздух. За миг зърваш сред водния ад ужасените очи на лодкаря. След това една гигантска вълна го залива и повече не го виждаш. Тялото на нещастника е отнесено и моментално превърнато в кървава каша от гърмящата бездна.

Тласкана, подмятана и заливане от беснеещата вода, даудата продължава да се носи между скалите, избягвайки ги по чудо. От началото на спускането е изминала не повече от минута, но на теб ти се струва, че това продължава цяла вечност.

Половината от опасния път вече е преодоляна и в душата ти припламва плаха надежда, че ще успеете да се измъкнете живи от този кошмар.

Но точно тогава злата съдба хищно се озъбва право в лицето ти. Всичко става за секунди и нямаш време дори да извикаш. Пред носа на даудата изниква огромен, черен базалт, покрит с кипяща пяна. С оглушителен трясък се стоварвате право върху него!

Имаш ли някакви шансове или това е краят? Ще узнаеш, като преминеш на 114.

10.

Спал си два-три часа, когато нещо те събужда. Още преди да си отворил очи, имаш странното усещане, че те наблюдават. В следващия миг долавяш острата, тръпчива миризма на хищник. Дивият аромат на саваната и джунглата, който кара сърцето да бие лудо, а кръвта да застива във вените.

Отваряш бавно очи. На седем-осем метра от теб, в края на високата слонска трева стои огромен кенийски лъв. Великолепен екземпляр, увенчан с гъста, черна грива. Застанал е точно на границата между светлината от огъня и мрака на саваната. Жълтите му, кехлибарени очи хищно са втренчени в теб. Втори лъв, по-дребен и без грива, явно самката, обикаля и души джипа.

Тялото ти изтръпва от напрежение, а кръвта лудо заблъсква в слепоочията ти. Тежкият „Штуцер-Експрес" лежи на земята, вдясно от спалния ти чувал. Знаеш, че е зареден с приспивен патрон, но за жалост си опакован в найлоновата ватирана торба. Само главата и дясната ти ръка са на свобода.

Лежиш без да мърдаш и трескаво търсиш изход. Единият вариант е да си останеш така и да се осланяш само на лагерния огън. Ако се спреш на него, премини на 115. Другото решение е да се опиташ да стреляш само с една ръка, разчитайки на бързината и късмета си. В такъв случай, отиваш на 5.

11.

Гледката е наистина смразяваща. Тялото на лодкаря е прободено в корема с дълго копие и приковано към ствола на високо хлебно дърво. Когато изтичвате до него откривате, че нещастникът е вече мъртъв. Лицето и гърдите му са нарязани и потънали в засъхваща кръв. Стъписани и онемели от ужас установявате, че носът, ушите и езикът му са отрязани, а очите извадени.

Вече с нищо не можете да му помогнете. Умрял е в страшни мъки, но, изглежда, не се е мъчил дълго. Когато се отърсвате от първоначалния ужас, Оконо със замах измъква копието и двамата внимателно полагате обезобразеното тяло на земята. Усещаш как в гърдите ти лумва див гняв. Ярост свети и в очите на мулата.

Бързо започвате да се оглеждате и да търсите следите на убиеца или убийците. Ниско приведен над тревата, Оконо обикаля няколко пъти около дървото. След това изтичва до брега на потока и започва внимателно да души полегналата тръстика. Прилича на огромно и разярено ловджийско куче, твърдо решено да настигне избягалия дивеч. След минута той се изправя и ти дава знак с ръка.

- Четирима червени хора! - разперва пръсти той. - Двама тичат натам, а други двама, натам!

Оконо последователно посочва на изток, а след това на югозапад, откъдето долитат звуците на там-тами.

- Това лоши червени хора, мастър! Те пили кръв на беден бушмен. Те по-лоши от Симба! Искат и наша кръв. Но ние вземем сега тяхна!

Оконо решително намества ремъка на автоматичния си „Галил" и изтегля ръчката на затвора. В това време ти разглеждаш следите и се колебаеш. Кръвопийците трябва да бъдат настигнати и унищожени колкото се може по-бързо. Но в коя от двете посоки да поемете?