Млади читателю



страница4/6
Дата05.12.2017
Размер0.78 Mb.
#36075
1   2   3   4   5   6

Премини на 7.

59.

Идваш на себе си едва на другия ден. Съзнанието ти бавно се възвръща и ти с мъка фокусираш замъгления си поглед върху околните предмети. Първото нещо, върху което се спира той е одраната леопардова кожа, просната да съхне върху близкия храст. След това различаваш джипа и Оконо, клекнал дo малък огън.

После избухва болката. Нямаш сили да мръднеш, а тялото ти сякаш е залято с разтопено олово. Гориш в трескав огън, а всичко вътре в теб се гърчи в мъчителни спазми. Раните ти са възпалени и сякаш горещи игли се забиват в тях. Наложени са с някакви треви и са омотани в бинтове.

Оконо забелязва, че си отворил очи и бързо скача.

- Хей, мастър, Оконо вече мислил ти умрял! Но сега лошо минава и мастър живее!

- Какво се случи, приятел? - с мъка прошепваш ти. Даже и това ти причинява болка.

- Ами, Оконо чул рев на лош господар Тара и тичал бързо. Тара много зъл и захапал дуло. Мастър пратил куршум право в гърло на Тара. Хей там негова кожа! Сега мастър трябва много, много спи! Оконо пази!

Силите ти те напускат и ти отново потъваш в горещия кошмар на треската.

Какво решение ще вземеш при това положение? Почакай до другия ден и премини на 69.

60.

На другата сутрин, докато вариш кафе, Оконо се занимава с изподраните си при преследването на лъва панталони. Закърпва ги неумело, изпира ги и ги окачва на близката чадъровидна акация да съхнат.

Към обяд вдигате лагера, товарите всичко на Лендровъра и потегляте. По груби изчисления до дивите брегове на езерото Елси ви остават около петстотин мили. Затова трябва да бързате!

Пред вас е сухата, необятна савана, а далече на югозапад ви очакват тайнствените джунгли на резервата Макомбе.

Лесен ли е пътят до там? Премини на 103.

61.

- Всъщност, как се озовахте в този ад? - пита те Анет Карсън, след като най-силното ви вълнение преминава.

- Търсих точно вас и брат ви, мис Карсън. Бях нает да ви издиря и от един месец с помощника ми сме по следите ви. Но това е дълга история, а в момента времето ни е малко! Трябва веднага да изчезваме! Но преди това ми разкажете с няколко думи, как попаднахте тук?

- Стана преди много седмици - отговаря фил Карсън. - Ловувахме по долното течение на Аруба, когато диваците ни нападнаха и плениха. Те са отвратителни и жестоки създания, господине! Заедно с нас домъкнаха тук и тримата ни спътници. Водача ни, Пепе и единия от лодкарите убиха веднага и то пред очите ни! Господи, беше ужасно! Още чуваме виковете на клетниците. Вторият лодкар живя при нас, тук в клетката. Преди десетина дена изчезна. Предполагам, че тия зверове в човешка кожа са убили и него! Сигурен съм. че скоро щеше да дойде и нашият ред. Очаквахме това и треперехме през цялото време. Слава Богу, че ни открихте навреме!



След този драматичен разказ, премини на 78.

62.

Замъгленият ти поглед бавно обхожда даудата. От двамата лодкари няма и следа. Само две големи локви засъхнала кръв по дъното показват къде и какъв е бил техният край.

Отчаян, затваряш очи. Вече си сам, съвсем сам сред дивата, враждебна джунгла и нейните зловещи обитатели.

И тогава дочуваш познатото, злокобно изсвирване. Ето я и твоята стрела! С тъп удар тя се забива в гърба ти, пронизвайки го от край до край. Острата, пареща болка те парализира и секва дъха ти. Пръстите ти се разтварят и падаш обратно във водата. Кръвта ти, лепкава и гореща, бавно изтича от страшната рана, а с нея отлита и твоят живот. Това е краят на опасната игра, в която, уви, ти си загубил! Окончателно и безвъзвратно!

Ако искаш да опиташ отново шанса си, драги читателю, трябва да се върнеш и да започнеш отначало. Може би тогава ще успееш да се пребориш с трудностите и да изпълниш рискованата си мисия! В такъв случай кураж, и нов, по-голям късмет!

63.

Продължавате да пъплите упорито напред. Теренът става все по-труден и мъчнопроходим. Саваната постепенно отстъпва на североизток и бива заменена от гъста растителност. Джипът с мъка се провира през безкрайни акациеви и палмови горички. Все по-често попадате в жилавия и лепкав капан на малпигиеви и фикусови гъсталаци, целите оплетени в лиани и бромелии.

Налага се да се връщате или да заобикаляте тези нови препятствия, а това ви отнема много време и сили. Капнали, правите все по-чести почивки, а и колата се нуждае от постоянни прегледи и притягане. Повече от половината ви гориво е изразходвано и това ти навява мрачни мисли.

Но най-важното за момента е, че дивите джунгли на Макомбе са пред вас. Може би там някъде, в загадъчните им дебри, са децата на Карсън! Ако са все още живи, разбира се!



Затова не губи време и бързо премини на 88.

64.

Светкавично трябва да предприемеш нещо, в противен случай Оконо ще загине. В суматохата, настъпила около него никой не ти обръща внимание и ти се възползваш незабавно. Бързо вдигаш „Штуцера" и стреляш в главата на воина, миг преди той да прободе мулата с асегая си.

Тежкият магнум я пръсва като кокосов орех и се забива в лицето на стоящия зад него. Облени в кръв, двамата рухват мъртви на земята. Пламъкът и грохотът на изстрела имат зашеметяващ ефект сред ордата. За миг диваците замръзват на място. След това, ужасени пускат Оконо и се разбягват с крясъци.

Той веднага се окопитва и открива огън с автомата. Дъжд от куршуми се изсипва върху бягащите, сеейки смърт и паника. Битката е започнала и няма връщане назад. Ти също зареждаш бързо и стреляш. Канонадата продължава само минута-две. След това настъпва тишина.

Огромната поляна е опустяла и само облачета барутен дим се стелят ниско над окървавената трева. Сред нея са пръснати около двадесетина трупа. Едва тогава се споглеждате и въздъхвате облекчено. Но няма време за губене! Уплашените гласове на бягащите бързо се отдалечават в джунглата, по посока на думкащите там-тами. Значи селото им е някъде пред вас. Бързо вдигате раниците си от земята, мятате ги на гръб и се втурвате по петите на отстъпващата орда.

Ще продължите ли преследването или ще вземеш друго решение? Премини на 75.



65.

С висок, болезнен стон масаят изпуска „Штуцера" и отлита по гръб на земята. Скачаш бързо на крака и грабваш оръжието. Патроните са в джоба ти, но не успяваш да заредиш.

Опомнили се бързо от първоначалната изненада, останалите надават вой на гладни хиени и се спускат отвсякъде към теб. Първият от тях замахва от два-три метра с дългия си асегай право към корема ти. Отскачайки встрани, отбиваш с цевта на карабината зловещото острие и моментално стоварваш приклада й върху главата му. По лицето ти плисва кръв и той рухва по очи без да гъкне. Във въздуха изсвирват няколко запратени копия и ти се хвърляш на земята, премятайки се отчаяно сред високата трева.


Бойният им вик яростно цепи нощта, но за секунди ти си изчезнал от погледите им. Използваш това и трескаво, с треперещи пръсти вкарваш патрон в затвора. В това време, открили мястото ти по люлеещата се трева, няколко масаи се втурват с вдигнати копия, а останалите, с викове бързо те заобикалят. Без да се изправяш се прицелваш от коляно и стреляш в тялото на най-близкия нападател.



Кой ще излезе победител в неравния двубой ще разбереш, отивайки на 14.

66.

- Господи, как се радвам да видя себеподобен! - радостно бъбри той и стиска ръката ти. - Заповядайте, господине! Боже, как се радвам!

След това търговецът бързо се промушва през вратата и с високи, неразбираеми викове подгонва тълпата зяпачи навън. Говори на африкански, а рядката му коса е рижава и това ти подсказва, че е холандец. След малко се връща при вас и отново разтърсва ръката ти.

- Ван Клииф! Собственик на тази мръсна дупка. След такова пътуване, смятам, че няма да откажете по чаша ром! Жалко, нямам нищо друго, но в този пъкъл и той върши работа!

Докато бъбри, човечето изтрива с мръсен парцал три очукани чаши и ги напълва догоре с някаква мътна течност. След това ги слага на масата от палмово дърво и сяда при вас. Представяш себе си и Оконо, който важно кима с глава. Ориентирал се бързо, домакинът ви преминава на развален, но разбираем английски. Около десетина минути разговаряте за гадното африканско слънце, за гадните пътища и гадния прах, за гадната суша и изобщо за какви ли не гадости. По-точно говори той, а ти търпеливо го слушаш и кимаш с глава. Човечето, изглежда, наистина се радва, че може да поговори с друг бял и не млъква, дори когато отново налива в чашите.

От бързия му речитатив скоро понаучаваш, че се казва Йохан Ван Клииф и е от Фритаун. Преди десетина години пристигнали с жена си тук, за да търгуват с манифактура, кожи и плодове. В първите години в селището имало и полицейски пост, но скоро го вдигнали и той останал единствен представител на местната власт.

Жена му, Сесил му помагала в търговията и дори се опитвала да обучава негърчетата на холандски и английски. Но уви! Преди три годни Господ милостиво я прибрал при себе си. Била покосена от жълта треска. Изобщо през дъждовните периоди маларията моряла цели села и досега властта в Найроби не можела с нищо да им помогне.

Ван Клииф млъква за известно време, скръбно навел глава. Явно, още го терзаят спомени за смъртта на неговата Сесил. Но скоро отново се оживява и бърза да долее чашите.

- А вас, господине, какво ви води по тия диви земи? - вторачва се той любопитно в теб.

Разменяте си с Оконо по един бърз поглед. Все още не си решил дали да споделиш със събеседника ви истинската причина за вашата поява тук. Но, от друга страна, той може да даде някаква информация за изчезналите. Затова накрая решаваш да изплюеш камъчето.



Взел това решение, премини на 74.

67.

- Мастър, ти вземе брат и сестра и бяга на дауда! - думите му са изпълнени с мрачна решителност. Веднага разбираш какво е намислил.

- Не, Оконо! Заедно дойдохме дотук, заедно ще се бием и умрем, ако трябва!

Но мулатът е непреклонен. Той те гледа известно време, след това вдига бавно ръка и посочва Фил и Анет Карсън, лежащи на тревата.

- Мастър трябва мисли за тях! Те се родили отново и не трябва умрат!

Преди да успееш да кажеш нещо, Оконо ти стисва за последен път ръката и те тупва окуражително по рамото.

След това се обръща и побягба в посоката, от която сте дошли.

Не ти остава нищо друго, освен да преминеш на 109.

68.

Когато идваш на себе си и отваряш очи, небето вече е окъпано от заревото на изгряващото слънце. Първото нещо, което усещаш, са здраво вързаните ти ръце и крака. Жилавото лико, с което си омотан целия, болезнено се впива в изранената ти кожа.

След това избухва болката в главата и в цялото ти тяло. Завива ти се свят и замалко отново не припадаш. Затваряш очи и когато пристъпът отминава, надигаш глава и се оглеждаш.

На няколко метра от теб, също така здраво вързан, се мята и яростно мучи Оконо. Цялото му лице е в кръв, а на дясното му рамо зее огромна, отворена рана. От даудата няма и помен. Изчезнал е и целият ви багаж, а най-лошото, изчезнало е и оръжието!

Бързо си припомняш кошмарните събития от изминалата нощ и всичко идва по местата си. Иде ти да завиеш от яд, болка и мъка. И как не! Оставил си се като последен глупак да те издебнат и оберат двама чергари! Явно, коварният план се е пръкнал зад ниските им чела още в самото начало. Те само са изчаквали удобния момент, за да го приведат в изпълнение. И този момент бе дошъл!

Няма как! Опитай се да погледнеш истината в очите и премини на 116.



69.

На другия ден идваш отново на себе си. Дълбоките рани те болят ужасно. Нямаш сили да помръднеш, но треската вече отминава. Оконо току-що е сменил превръзката ти и сега вари някакъв бульон на огъня. Чувстваш се дяволски зле и потъваш в мрачен размисъл. Времето лети и трябва да решиш, какво да предприемете.

Раните ти са дълбоки и с много разкъсани мускули. Виждал си и друг път нападнати от леопард и знаеш, че се възстановяват трудно и продължително. Лявата ти ръка е все още неподвижна и нямаш никаква гаранция, че изобщо някога ще се възстанови напълно. Освен това, продължите ли напред, към Макомбе, треската може да те свали отново и това да се окаже фатално!

С една дума, при създалата се ситуация, най-правилното решение е да прекъснеш опасната мисия и да се върнете обратно.



Вземаш това решение и преминаваш на 98.

70.

Огромната маса и тежестта на даудата поваля самеца на дясната му страна. За миг главата с тръбящия хобот изчезва под мътните води на реката. В това време лодката, завъртайки се около оста си и черпейки вода, бавно преминава покрай него.

От сътресението при удара всички сте се натъркаляли по дъното и когато идвате на себе си и се изправяте, слонът е вече назад. Виждате как исполинът бавно се измъква на брега, все още размахвайки гневно уши и хобот.

Като шляпате в прииждащата вода, всички се втурвате към носа. От удара предната част на борда е напълно разбита и е вече под водата. Силно наклонена на ляво, даудата забива все по-ниско нос, заплашвайки скоро да се преобърне. Остават ви броени минути!

Кормчията, който пръв е оценил ситуацията, отчаяно се бори с дългото кормилно гребло. Целта му е бързо да изкара ладията върху пясъчните плитчини на десния бряг.

Разбрали замисъла му, двамата с Оконо и вторият лодкар се втурвате да му помагате. Старият дизелов мотор е вече под водата и е излязъл от строя. След много напъни, пъшкане и викове успявате да изкарате даудата на спасителния пясък. С остро скърцане и стържене тя най-после спира на десетина метра от ниския, полегат бряг.



Почини си и премини на 97.

71.

Изстрелът отеква и тежкият куршум с трясък пречупва клона. Дървото се стоварва на земята и с тежестта си притиска мамбата. Змията започва да се гърчи бясно и да съска, пляскайки с опашка тревата.

Стреснат от гърма, Оконо моментално се събужда и скача на крака. Сънливите му очи веднага оценяват ситуацията и грозящата го опасност. Бърз като маймуна, той измъква ножа си и с два точни удара отсича съскащата змийска глава. След това отмества клона и хваща потръпващата опашка.

- Това лош господар Кукуру! Оконо, ей сега му смъкне кожа и бързо го изядеме!

И толкоз. Нито дума на благодарност към скромната ти персона. Но ти си свикнал вече с нравите на Африка и нейните обитатели. А славният Оконо е точно един от тях!

Как се придвижвате по-нататък по опасния ви път ще научиш, като преминеш на 101.


72.

Два дни след опасното премеждие Лендровърът попада сред гъст, почти непроходим храсталак. След мъчителен преход от сто и петдесет мили, отново се добирате до десния бряг на Аруба. На срещуположната страна се издига плътната, зелена стена на джунглата. По гъстите клони, оплетени от лиани, са накацали огромни ята папагали, тукани, белогриви африкански орли и какви ли не още пернати.

Десният бряг, по който мъчително пъплите, е все още проходим, но и тук саваната постепенно отстъпва на буйния, екваториален лес. Вечерта, когато спирате на нощен бивак, дълго оглеждаш околността с бинокъла, покатерен на едно сухо дърво. Но проход няма!

Ясно е, че след ден-два ще трябва да оставите ненужния ви вече джип и да продължите пеша. Мъките, които изживявате сега ще бъдат нищо в сравнение с това, което ви очаква. С тези тревожни мисли е пълна главата ти, когато накрая затваряш очи и се унасяш в неспокойна дрямка край догарящия огън.



А сега премини на 42.

73.

Бушменът е отворил просека с мачетето си и това улеснява бързия ви бяг. Гъсти клони и листа болезнено шибат и се впиват в лицата ви, но вие тичате запъхтени, със заредени оръжия в ръце.

След около петстотин метра гората ненадейно свършва и двамата с Оконо изскачате на друга, по- голяма поляна. По средата й, сред високи тръстики тихо бълбука малко поточе. Тревата около него е утъпкана от безброй животински лапи и копита, а във въздуха се носи острата, тръпчива миризма на техните изпражнения.

Оконо е прав. Просеката на лодкаря ви е довела до брега на горския водопой. Оглеждате се бързо с насочени оръжия, но поляната е пуста, а от вашия човек няма и помен.

Изведнъж зад гърба ти Оконо надава тих, уплашен вик и посочва с ръка към гората отвъд потока. Обръщаш се натам и застиваш от ужас!

Какво си видял на фона на джунглата ще разбереш, преминавайки на 11.


74.

Измъкваш от походната си чанта снимката на брата и сестрата, дадена ти от Чезари в Найроби. На нея двамата са снимани по време на лов в Южна Африка. По къси панталони и високи ловни ботуши, те седят върху предния капак на някаква камионетка.

Братът, Фил Карсън, е висок и слаб, със светли очи и коса. В дясната си ръка държи ловна карабина „Холанд-Холанд", специална изработка.

Сестра му, Анет Карсън, прилича на брат си, сякаш са близнаци. По-ниска от него, тя трудно би минала за красавица, но е с меки и приятни черти. И двамата са симпатяги, само издадените, волеви брадички с трапчинки говорят за сила на характера.

В краката им лежи убита антилопа гну - един великолепен, едър мъжкар с дълги, силни рога.

- Минавали ли са оттук тия двамата, мистър Клииф? - подаваш му ти снимката.

Той я поема малко стреснато и внимателно я разглежда. След това ти я връща.

- Вие полицай ли сте? - в тона му усещаш лека тревога.

- Не, по дяволите! Ако бях такъв щях да водя цяла банда глупаци и щях вече да съм разпердушинил тия коптори. Просто ме наеха да ги издиря. Та какво ще ми кажете?

Търговецът се почесва колебливо по темето и не сваля очи от снимката. Вече си сигурен, че ги е виждал, но явно се колебае. Може би не иска неприятности, затова измъкваш една десетдоларова банкнота и му я подаваш. Това веднага прогонва колебанието му и загорялото му лице отново светва.

- Точно така, спомних си! Минаха оттука, но беше доста отдавна. Може би преди три или четири месеца. Нещо случило ли се е, господине?

- Още не знам, приятел. Но явно нещо не е наpeд u затова съм тук. Спомняш ли си накъде и как продължиха?

— Ами да! — Ван Клииф отново се почесва по темето. — Пристигнаха една сутрин с джип. Бяха с водач, май че бушмен, но не го познавам, не бе от тукашните. Май нещо споменаваха, че ще снимат филм за езерото Елси. Но аз комай не им повярвах!

— А защо?

— Ами бяха екипирани и въоръжени до зъби за едър дивеч. Нали разбирате? - и холандецът лукаво ти намига. — Същия ден качиха джипа на една моторна дауда и отпрашиха по реката. Е, платиха ми нещичко за услугата и това е всичко. Повече не съм ги виждал.

— А лодкарите местни ли бяха?

Ван Клииф отново неспокойно се размърдва на стола и в очите му пак се мярка безпокойство.

— Не, господине. Но ги познавах. Всяка година прекарват по Аруба тикви, батати, хлебно дърво и какво ли не още. Оттук, та чак до Могуте. Че и по-нагоре, към Туркана. Как да ви кажа, тъмни типове! Пияници и бракониери. За единия. Осамбо, дори съм чувал, че е лежал в затвор за лов на орикси и кражба на добитък.

— А защо наехте точно тях?

— Ами защото други нямаше в момента. А вашите хора бързаха много. Предупредих момчето, но то само махна с ръка и ме потупа по рамото. Това е.

— Ясно. А лодкарите кога се върнаха?

— Как да ви кажа? Те изобщо не се върнаха!



А сега, след тази ценна информация, бързо премини на 94.


75.

Тичате бързо, провирайки се между огромните папрати и лиани. Често се заплитате, спъвате и падате, но отново скачате и се втурвате напред. Сега бързината и изненадата са главното ви оръжие и вие твърдо сте решили да го използвате.

Далечните, уплашени викове на бягащите войни ви служат за ориентир и ви насочват през мрачните дебри на Макомбе. Думкането на там-тамите продължава неспирно и се приближава все повече.

Не губи никакво време и премини на 39.

76.

На шестия ден от пътуването опасенията ти неочаквано се оправдават. Ровиш из багажа на джипа, когато кракът ти случайно ритва една от тубите с нафта. Тя издава празен, кънтящ звук.

Замираш на място. След това бързо се заемаш да провериш останалите. Повече от половината са празни. Кръвта нахлува в главата ти, а една гневна буца засяда в гърлото ти.

Ето какво са намислили тези мошеници! Тихомълком да отмъкнат горивото на Лендровъра и да го прелеят в своите варели. В първия момент си готов веднага да изтичаш при тях и да раздадеш правосъдие. Но в следващия миг ти хрумва нова мисъл.

Добре, да допуснем, че с Оконо им стоварите един як пердах. А после? Един Господ знае какво може да им хрумне на тези диваци! Самият Оконо те бе предупредил, че са коварни и отмъстителни като маймуни. Сядаш, запалваш цигара и се замисляш. Накрая, след дълго колебание вземаш решение.

По-добре да запазиш откритието си в тайна, дори и от мулата. На лукавството ще отговориш с хитрост. Едва когато стигнете бреговете на Елси и лодката не ви е нужна, негодниците ще си получат заслуженото. Взел това решение, допушваш бързо цигарата и се измъкваш от джипа.



Старай се да запазиш спокойствие и премини на 48.

77.

Засада! Хвърляш се в тревата край животинската пътека и насочваш карабината. Очакваш всеки момент дa ви засипе дъжд от стрели и копия. Но вместо това Оконо скача и хуква към теб, давайки ти някакви знаци.

— Не стреля, мастър. не стреля! Туй капан за животни! Тичаме обратно към там-там!

Ти също проумяваш плана на диваците. Двама от тях са оставили лъжливи следи, за да ви подмамят по пътеката с капаните и да отклонят вниманието ви от правилната посока.

Без повече приказки бързо поемате обратно.

А сега премини на 87.

78.

В този момент откъм колибите се надига силен вой. Оглеждате се бързо и виждате, че отряд от стотина боядисани диваци тича бързо към вас с размахани щитове и асегаи. Те са вече близо, когато затраква автоматът на Оконо. Изстреляни почти от упор, куршумите покосяват цялата първа редица.

Познатият ужас отново обзема останалите и те се юрват обратно с диви, уплашени викове.

Братът и сестрата наблюдават сцената с широко отворени, но спокойни очи. Прекалено много ужаси и лишения са преживели, за да изпаднат в паника. В това време при вас дотичва Оконо. Лицето му е черно и лъскаво от барутния дим, но очите му светят весело.

- Така се пада на червени дяволи! Ха, вие брат и сестра Карсън? Това добре! Мастър и Оконо много търсили вас. Сега намерили и вие живи. Това много добре! - и мулатът радостно стиска ръцете на освободените пленници.

Какви ще бъдат следващите ви действия ще разбереш от епизод 106.


79.

Нападащият звяр е вече до тебе, когато проечават три бързи, последователни изстрела. Лъвът сякаш се блъсва в невидима стена и залита, повален на десния си хълбок. Мястото се покрива с огромен облак прах, в който яростният му рев внезапно замира.

Над лагера настъпва тишина. Едва тогава идваш на себе си и бавно обръщаш глава. От другата страна на догарящия огън стои Оконо. „Галилът" в ръцете му още дими, а босите му крака са стъпили здраво на земята. Водачът ти се усмихва и белите му зъби блясват в тъмнината. Бавно поставя автомата върху една от раниците и изважда дъвка. След това измъква дебело здраво въже.

- Страшно, а, мастър? Господар Симба тази нощ много зъл. Затуй Оконо приспал него за дълго!

Ти най-после се измъкваш от проклетия чувал.

- А къде се дяна лъвицата?

- О, жена на Симба? Избягала при малкия Симба. Тя далеч, мастър! Хайде, преместим Симба надалеч, отвържем и спим!

След това приключение си отдъхни и премини на 15.

80.

На третия ден по обяд спирате за почивка в подножието на няколко ниски, тревисти хълма. Потънали сте в прах и пот, а водата ви е вече на привършване. Оконо бързо се измъква от джипа и започва да души тревата наоколо. След това взема малко пръст и я дъвче.

Приключил с тия тайнствени опити, дотичва до колата и грабва един празен бидон.

- Вода, мастър! Тук вода! - радостно бъбри той и хуква към долинката пред вас. Главата му бързо изчезва сред високата трева.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница