Млади читателю

Ладията се носи все по-стремително към праговете и облаците воден прах вече блестят над върховете на дърветата. Взели сте всички предпазни мерки и сега сте се струпали на кърмата, сграбчили и тримата дългото кормилно гребло.

Лендровърът е привързан допълнително с нови палмови въжета. Оръжието и амунициите са здраво омотани в плътен, непромокаем брезент и привързани към няколко греди. Малкото храна, дрехи и лекарства също са добре закрепени с яко лико. Стоите изправени, с напрегнати тела и затаили дъх очаквате началото на опасното спускане. Ръцете ви са отчаяно вкопчени в кормилното гребло. Сега разчитате само на него и на яките си мускули. Когато даудата преминава последния завой, пред очите ви се открива страшното, гърмящо и неповторимо великолепие на водния каньон.

Усещаш, че ръцете ти започват силно да треперят, но в момента никой не ти обръща внимание. Очите на всички са приковани в ужасяващата гледка на бучащия пъкъл, към който се носите все по-бързо!

Ще успеете ли да го преминете? Отиди на 9.


82.

Опрял ръце и крака в арматурното табло, с нарастващ ужас следиш пътя пред вас. Джипът се спуска или по-точно се хлъзга надолу по склона под ъгъл повече от петдесет градуса. Потта се лее по лицето и гърба ти. Но тя не е само от горещината.

В пот е плувнало и лицето на Оконо, вкопчил се панически във волана. Цялата кола се тресе и скърца, а в купето цари истински хаос. Изминали сте едва една трета от пътя, когато земята под вас трепва и се разлюлява. До слуха ти долита слаб, но после все no-усилващ се тътен. Около колата се издигат облаци от гъст прах и тя все по-бързо се устремява по ската.

Грохотът вече е оглушителен и ви залива отвсякъде. Едва тогава осъзнаваш страшната истина. Предизвикали сте свличане и сега целият пясъчен склон се носи надолу, заедно с вас. Оконо е натиснал спирачката докрай и нещо крещи, но тътенът заглушава всичко. Лендровърът се носи, завъртайки се напреки на наклона. След секунди ще се преобърнете и ще бъдете смазани в премятащото се купе.

- Скачай! - ревеш обезумял ти и отваряш вратата.

Облак от прах, пясък и дребни камъчета те блъсва в лицето и секва дъха ти. С края на окото си виждаш, че и мулатът пуска волана и отваря вратата.

Миг преди колата да се преобърне, свит на топка се оттласкваш от нея и политаш в гърмящия прашен хаос. Удряш се болезнено в нещо твърдо и започваш да се търкаляш, носен и засипван от земната лавина. След това главата ти се удря в някакъв камък, пред очите ти блясва мълния от огън и болка, а след това всичко потъва в тишина и мрак.

Как ще завърши всичко ще разбереш на 112.


83.

Хранителните ви запаси са на привършване и все по-често се налага да ги попълвате в движение. Спасява ви изобилието от конски антилопи, гну и импала, пасящи из поляните с висока суха трева.

По време на един такъв лов ти самият от преследвач, едва не се превръщаш в плячка на един друг ловец. Бърз, силен и безпощаден, сеещ страх и смърт сред тревопасните.

Това се случва един ранен предиобед, когато става поредната авария. Докато Оконо се занимава с една спукана гума, ти вземаш карабината и се отправяш към малко стадо антилопи, пасящи на половин миля от вас. Прикрит във високата трева и в сенките на акациевите дървета, ти предпазливо се промъкваш към животните. Стремиш се вятърът да духа в лицето ти и да не отнася миризмата ти към стадото. След половин час пълзене и дебнене се добираш на стотина метра от него и залягаш в сянката на голямо сухо дърво. Зареждаш „Штуцера" и се прицелваш внимателно в най-крайната антилопа.

Но нещо те грози! Преминавайки на 34, ще узнаеш какво е то!

84.

Със залитане, смазани от умора, си пробивате път към реката и спасителната лодка. Но опасността все още не е преминала!

Изминали са не повече от три-четири часа от началото на вашето бягство, когато дочувате далечния вой на дивите си преследвачи. Стоите и се ослушвате, а в душите ви пълзи отчаяние и безнадеждност. Знаете, че рано или късно те ще ви настигнат и това ще е краят. Страшен и мъчителен!

Изведнъж Оконо, взел някакво решение, снема решително автомата от гърба си и пристъпва към теб.

Старият износен дизел тромаво тласка широката дървена ладия по течението. В тази част на реката то е спокойно и почти не се усеща. Тук-таме бледата луна осветява пясъчни плитчини, но кормчията ловко провира даудата между тях.

Голият гръб на втория лодкар матово проблясва най-отпред, върху носа на лодката.

Лендровърът е закрепен здраво с талпи и въжета в средата й. Плавате цяла нощ и ранната утринна мъгла вече се стеле над реката. Легнал върху някакви въжета спиш, завит с парче от брезент. По-скоро дремеш на дъното на лодката, точно пред джипа. До теб, под тръстикова рогозка хърка Оконо

Не можеш да се отпуснеш, въпреки че си капнал от умора. Куп тревожни мисли и предчувствия се въртят в главата ти.

В един момент дочуваш лек шум в задната част на колата. Надигаш леко глава и се ослушваш, но шумът не се повтаря. Въпреки това оставаш нащрек. Чудиш се дали да станеш и да провериш какво става отзад.

Кафърски бивол! Макар и тревопасен, той е един от най-опасните животни на черния континент.

Надарен от природата с огромна маса от мускули и кости, дълги и остри рога и неукротима злоба, той напада всичко живо по пътя си. Дори едрият кенийски лъв се отдръпва при среща с него и с глухо, недоволно ръмжене бърза да се скрие във високата трева.

Точно такова чудовище се носи по петите на нещастния Оконо. Навело заплашително рога, то вече го настига. Те са на около двеста-триста метра от теб и ти чуваш яростното пръхтене на бивола. Не можеш да стреляш, тъй като мулатът е между теб и преследвача му. В момента, в който биволът го настига, Оконо рязко отскача в страни и се хвърля в тревата.

Огромният мъжкар не може да спре веднага и продължава да тича по инерция. Сега моментът е удобен и ти бързо вдигаш „Штуцера" и се прицелваш.

Но ще успееш ли? Това ще разбереш на 54.

Капнали сте, но продължавате да следвате дирите, водещи на югозапад. Вече няколко часа внимателно се промъквате през джунглата, дебнейки всеки звук.

Но наоколо е тихо. Дори прекалено тихо. Денят вече преваля и огненият диск на слънцето бавно се спуска на запад, готов да се скрие зад високите върхове на дивите палми. Екваториалната нощ настъпва изведнъж, без никакъв преход. След час всичко ще потъне в непрогледен мрак и тогава двамата с Оконо ще изпаднете в крайно неизгодно и опасно положение.

Най-после гората пред вас оредява и подгизнали от пот и влага, вие се измъквате на огромна поляна. Отваряш широко уста, за да поемеш глътка чист въздух и... замръзваш в тази поза.

Пред вас стои смъртта.

Стегни се и отиди на 102.

88.

По време на една от обедните почивки за малко не се разделяш завинаги с верния Оконо. Спрели сте джипа на малка полянка, сред гъста акациева горичка. Мулатът, капнал от неимоверно тежкото шофиране, се просва по гръб под сянката на едно разклонено дърво и веднага захърква.

Въпреки умората си, ти ровиш в задната част на кабината и търсиш кашона с кондензирано мляко. На стотина метра от вас стадо павиани е наклякало сред високата трева и с любопитство те наблюдава.

Ненадейно животните стават неспокойни и надават силни, принизителни крясъци. От опит знаеш, че това е сигнал за появата на опасност. Измъкваш се от колата и бързо се оглеждаш. В първия момент не откриваш нищо, но след това забелязваш, че тревата до Оконо леко се люлее. Вглеждаш се внимателно и замръзваш уплашен.

Огромна, черна мамба, дълга около четири метра, бавно пълзи към краката на водача ти. Влечугото е едно от най-бързите и нападателни и е покрито с мрачна слава.

То е на метър от тялото на Оконо, а дългият му език бързо се стрелка, насочен към плячката. Трябва да предприемеш нещо и то веднага!

Минута след това мулатът е в прегръдките ви. Изненадата и радостта на трима ви нямат край. Стискате му ръцете и още не можете да повярвате. че е жив и е отново сред вас.

И тримата го засипвате с въпроси. Типично в неговия стил, Оконо е скромен и лаконичен.

- Оконо хитър, а червени хора глупави като макаци! — обяснява бързо той, докато тичате към реката и даудата. - Оконо чака, чака и убива глупав вожд и шаман. И червени хора бягат като зайци! И ето, Оконо тук!

Камък пада от сърцето ти. Знаеш, че никога не би си простил неговата смърт и тя вечно щеше да виси като страшен укор на душата ти.

Затова облекчението, което изпитваш сега е безкрайно.

След тази неочаквана и щастлива развръзка не ви остава нищо друго, освен по най-бързия начин да напуснете тези опасни места!

Затова не се колебай и премини на 117.

90.

Няколко дена след опасното премеждие със слона реката пред вас се разделя на два ръкава. Всъщност Аруба продължава надясно, в основното си корито, а това вляво е малък приток. Търсиш го на картата, но там той изобщо не фигурира. Макар и с по- тесни и песъчливи брегове, притокът ти се струва достатъчно дълбок и плавателен.

И най-важното, води право към сърцето на резервата Макомбе!

С няколко думи обясняваш това на Оконо и го изпращаш да поразпита лодкарите. След дълги и неразбираеми викове и ръкомахания между тримата, мулатът дотичва при теб. Лицето му е разтревожено

- Мастър! - говори той бързо и задъхано. - Лодкари се плашат. Те казват на Оконо, никой не плавал по таз река! Там табу за киови и други черни хора! Там лошо, много лошо! Там села на червени хора. Те вземат глави на мастър, на Оконо и на киови! Киови туй казват!

За миг се замисляш, загледан в уплашените, посивели лица на лодкарите. Усещаш как те обзема вълнение. Може би това е следата, която търсиш! Може би някъде там, в недрата на дивата и непристъпна джунгла са братът и сестрата Карсън и се нуждаят от помощ. При тази мисъл бързо вземаш решение.

- Оконо, отиди при ония баби и им заповядай да завият на ляво! Кажи им, че ще им платя двойно! Ако трябва и с куршум, но ще тръгнат!

Какво се случва след това ще разбереш, преминавайки на 110.



91.

Тежкият „Штуцер" почти е изтръгнат от ръцете ти, когато палецът ти попада на спусъка и инстинктивно го натиска. Проехтява изстрел и всичко се забулва в облак барутен дим.

Отпускаш се безсилно на земята и притваряш очи, очаквайки звярът да те добърши. Но не се случва нищо!

Ушите ти вече не тръпнат от злобния му рев и наоколо тегне странна тишина. Миг преди да загубиш съзнание дочуваш като на сън тревожните викове на Оконо. Те бързо се приближават. След това пред очите ти пада мрак и повече нищо не помниш.

До праговете на Аруба остават само два дена плаване. Настъпва поредната нощ и вие се готвите за нощуване. Даудата е спряла в малък, дълбок залив, до десния бряг на реката. Водата е мътнозелена и застояла, а тежкият аромат на диви орхидеи е примесен с гнилия дъх на блато. Висока, непроходима стена от тръстика и бамбук скрива брега от погледа ви.

В такива спокойни речни заливчета рибата е в изобилие и лодкарите се възползват от това. Единият от тях, кормчията, седи на кърмата, с крака провесени във водата. Хвърлил е първобитната си въдица от палмово влакно и спокойно чака голямата риба. Но вместо нея идва нещо друго!

Много по-голямо, силно и кръвожадно!

По обед на следващия ден до слуха ви долита далечният тътен от праговете на Аруба. От неясното мрънкане на лодкаря разбираш, че дотам остава около миля.

След кратко съвещание с Оконо решавате да закотвите ладията до брега и пеша да се доберете до бучащата вода. Нужно ви е разузнаване преди да предприемете каквото и да било. Подсъзнателно усещаш, че ви престои фатален ход и развръзката наближава! Два часа след това решение двамата размахвате острите си мачете, разсичайки сплетените лиани и плувнали в пот, бавно се провирате през девствения лес.

Премини на 37.

94.

- Как смяташ, приятел? Какво ли се е случило?

- Знам ли? - вдига ръце Ван Клииф. - Даже и черните избягват да плават нагоре по Аруба. Бреговете са ад, а и преди езерото Елси има много прагове. Ако са опитали да ги преминат, сигурно са си разбили главите! Чувал съм рибарите да разказват, че там гъмжи от каймани!

След това и двамата млъквате и всеки потъва в мислите си. На тебе вече ти е ясно, че трябва да бързате. Сега, веднага, без да губите нито миг. Ако изобщо е останало нещо за спасяване!

Надигаш се решително от стола и хвърлящ още една двадесетачка на масата

- Можеш ли да наемеш една такава лодка и за нас? Искам да тръгна веднага!

Дебелото човече бързо прибира банкнотата и скача.

- За вас винаги, господине! Ей сега ще видя какво има на пристанището! - и бързо хуква навън в сгъстяващия се мрак.

Злият вой на куршумите се смесва с предсмъртните стонове и викове на нападателите ви. Картечните редове раздират въздуха няколко минути, покосявайки хора и трева. След това настъпва тишина. Нечии стъпки бързо се приближават към теб и една тъмна фигура се надвесва над окървавеното ти тяло.

„Мастър, мастър, ти жив?" - като насън дочуваш тревожния глас на мулата и суетенето му около теб.

„Сега извадим стрела и мастър не умре!" - не спира да бъбри той и внимателно я хваща.

След това те притиска за плещите и рязко дръпва. От гърдите ти се изтръгва див вой на болка и след това всичко потъва в мрак.

Не се предавай! Стисни зъби и премини на 19.

Едната от фигурите трепва и повдига глава. Въпреки сплъстената коса и мръсното, покрито с рани и струпеи лице, ти веднага разпознават брата на Анет Карсън.

Да, това е той, Фил Карсън!

При звука на гласа ти се надига и втората, по-ниска и слабичка дрипава фигура. Дългата, невчесана коса закрива болезнено слабото и бледо женско лице. Но ти веднага познаваш очите. Дълбоките сини очи от снимката. Очите на Анет Карсън!

Не случайно много вечери поред, седнал край лагерния огън си се взирал в тези лица. И ето, сега те са пред теб!

— За Бога, Фил! Сънувам ли? Та това е бял човек! - дочуваш ти нейния слаб, но все още мелодичен глас.

Не се поддавай на емоции и не губи време! Отиди на 17.

97.

За щастие мястото, където засядате не е дълбоко. След няколкочасови усилия успявате да свалите и прекарате джипа на брега. Разопаковате мокрите дрехи и провизии и ги оставяте да съхнат под силното слънце.

След това се връщате да помогнете на двамата лодкари. С помощта на дървени колове и въжета до вечерта успявате да изтеглите даудата на брега След това мокри и смазани от умора запалвате голям огън и се приготвяте за нощуване. След дълъг разговор с лодкарите, Оконо ти съобщава, че ремонтът ще трае поне седмица.

Запалваш цигара и излегнат край огъня, изпадаш в дълбок размисъл. Чудиш се какво да предприемеш и кой ход е най-правилен!

Два дена след фаталното решение вие поемате обратния път. Болят те не само кървящите рани. Боли те и душата. Чувството за вина и безпомощност усилва страданието ти. Лежиш с окървавени бинтове, мрачен и затворен в себе си.

Оконо те разбира и не ти досажда с излишни приказки и въпроси. Горивото ви е на привършване, но това вече няма особено значение. Всъщност нищо вече няма значение!

Ти се провали и съдбата ти изигра лоша шега. Не ти остава нищо друго, освен да я посрещнеш спокойно и с достойнство. Може би други ще тръгнат по вашите стъпки и ще успеят? Кой знае? Това е животът! Безкраен низ от провали и успехи, падения и триумфи.

Приеми го спокойно! Може би следващия път ще успееш! Желаем ти го от сърце!

99.

Бягаш бързо със залитане през потока. Клони и листа болезнено шибат лицето ти. Но ти не усещаш болката и кръвта, и продължаваш лудия си бяг. Устата ти гълта жадно горещия, влажен въздух, а гърдите ти свирят и клокочат. Треперещите ти крака често се спъват и ти падаш по очи във водата. Но веднага се надигаш и поел дъх, хукваш отново. Още дълго дочуваш стрелбата зад гърба си, но накрая тя прекъсва.

Когато преминаваш последния завой и зърваш даудата, представляваш печална гледка. Окъсани мокри парцали висят по израненото ти потънало в кръв тяло. Целият си в кал и тиня, а цевта на карабината е пълна с пясък и вода.

Всичко в теб трепери, а пред очите ти в луд кръг се въртят безброй червени точици. Смазан си от умора и всеки момент може да загубиш съзнание. Със сетни сили, влачейки се и пълзейки из водата, се добираш до борда на ладията. Вкопчваш треперещи пръсти в ниския парапет и с мъка повдигаш глава.

Точно пред очите ти от дървото стърчи забита дълга стрела с пернат край!

Събери сили и премини на 62.

100.

Ставаш, тихо се прокрадваш покрай джипа, снишаваш се и внимателно поглеждаш. Задната врата е отворена и в утринния сумрак забелязваш приведения гръб на единия от лодкарите.

Черните му жилести ръце са докопали една от тубите с гориво и предпазливо я измъкват навън. Бързо оглеждаш лодката и веднага проумяваш плана му. В задната част, точно до двигателя, са подпрени два празни варела за нафта. Явно тия симпатяги са решили, докато вие с Оконо спите, да си попълнят запасите с гориво за ваша сметка.

Бавно се изправяш и пристъпваш напред. Дочул шума, крадецът стреснато се обръща и погледите ви се срещат. Какво се случва след това ще разбереш на 35.

Упорито пълзите на югозапад. Дните и нощите се редуват монотонно, изпълнени с прах, зной, умора и бърз, неспокоен сън. След произшествията с лъвската двойка и крадливия макак ставате по-внимателни и недоверчиви.

Девствената африканска природа ви поднася на всяка крачка опасни изненади и изпъва до краен предел нервите и сетивата ви. Теренът става все по- труден и непроходим и се превръща в един безкраен кошмар. Все по-често се налага с мачете в ръка да проправяте път за джипа в безкрайния лабиринт от трънаци и лиани. Това изцежда силите ви докрай, а от децата на Карсън все още няма никаква следа.

Макар че си капнал и обезверен, премини на 83.


102.

Цялата поляна е настръхнала от копия. Около двеста воини, наредени в дълга редица очакват появата ви в гробно мълчание. В едната си ръка стискат дългите си копия, наречени асегаи, насочени към вас, а в другата - огромни щитове, украсени с маймунски кожи и опашки.

Те са ниски на ръст, но с набити и яки тела. Лицата им са грозни и отблъскващи. Изпъкналите, кръвясали очи, широките ноздри и големите, разтегнати уста им придават зловещ и хищен вид. Телата и черепите им са покрити с ярка червена боя, приличаща на човешка или животинска кръв. Не носят други дрехи, освен набедрени превръзки от леопардова кожа. Никой от тях не помръдва.

След миг редицата се разтваря и пред вас застава един от воините. Досещаш се, че това е вождът. Той е по-едър и по-висок на ръст. Огромни мускули издуват атлазената му кожа.

Облеклото и шарките му са като на другите, но на пояса му виси огърлица от маймунски черепи и пъстри пера от папагал и тукан. В едната си ръка стиска копие, а в другата - дървен жезъл, украсен с изрязани фигурки на птици и животни. На върха му се мъдри човешки череп.

Лицето на дивака излъчва такава жестокост, че те побиват ледени тръпки. Той те разглежда известно време, след това те посочва с отвратителния си жезъл и започва да надава високи, гърлени викове. По редицата на воините му преминава нещо като приглушено, животинско ръмжене. Водачът им не спира да вика и да те сочи.

- Какво иска тая маймуна? - тихо питаш Оконо, без да сваляш поглед от копието на дивака.

- Малко разбира от негов език, мастър. Ние влезли на свещена земя и той иска бие се с теб и вземе наши глави!

- А ако откажа?

- Тогава лошо, мастър! Те убият нас и пак вземат глави!

Ясно. И така и така ще се мре! Но ти си длъжен да опиташ и да спечелиш време. А може би има и друг изход? Може би само ще ви пленят и отмъкнат в селото си? А там, кой знае! Може да научиш нещо и за съдбата на брата и сестрата!

Мислиш напрегнато и търсиш правилното решение.

На третия ден след нощното нападение на лъвовете, навлизате в суха, силно пресечена местност. Високи, голи хълмове, набраздени от дълбоки, безводни долини и речни корита. Земята е спечена и солена, с червеникав оттенък.

Гумите на джипа вдигат огромни облаци от задушлив прах, който лепне по потните ви тела и причинява непоносим сърбеж. На волана както винаги е Оконо. Той е с неизменната си дъвка в уста, а ти държиш бинокъла си.

Устните ти са жестоко напукани от горещия сух въздух и кървят. Поради силния вой на двигателя разговаряте повече с жестове и мимики, отколкото с думи. Безмилостното кенийско слънце бавно преваля на запад и скоро ще трябва да спрете и да устроите нощния си бивак.

Под клоните на дървото различаваш голяма бамбукова клетка. Въпреки разстоянието и сумрака на залеза забелязваш в нея две странни, неподвижни фигури.

Радост и тревога едновременно обземат душата ти. Сърцето ти започва лудо да блъска. Нима това са те, братът и сестрата? Трябва веднага да провериш!

- Оконо, остани тук и дръж пасмината под око! Приближат ли се, стреляй веднага! — нареждаш му ти кратко и се запромъкваш бързо към дървото.

Дали сте открили изчезналите? Премини веднага на 23.

105.

Носите се бавно по течението. По бреговете от двете ви страни бушува истински зелен ад. Суровата му и мрачна красота те потиска и плаши. Оконо и лодкарят са притихнали, а в погледите им се чете тревожно очакване. Същото изпитваш и ти.

На петия, ден след нападението на крокодила, късно вечерта за пръв път дочувате далечните приглушени удари на там-там!

Какво ли означава това? Ще узнаеш, отивайки на 21.

Крайно време е да се спасявате към реката! Едва когато се доберете до скритата дауда, опасността ще остане зад вас. Вече се готвите да потеглите, когато Оконо те дръпва настрана.

— Мастър, трябва убием нов вожд и шаман на червени хора! Това забави тях много и ние стигнем дауда!

За миг се поколебаваш какво решение да вземеш. Ако последваш съвета на Оконо и се опиташ да застреляш водачите на племето, премини на 32.

Вече е тъмно, когато смазани от умора и напрежение, се довличате до реката. Спасява ви острият слух на мулата, който долавя отдалеч плисъка на водата и шумоленето на тръстиките. Този път съдбата ви закриля и бързо откривате маскиранатa даудa.

Със сетни сили, газейки дo гърди в застоялата вода, се добирате до борда. Анет Карсън плаче от радост и благодарствените й сълзи чертаят малки вадички по мръсното й, слабо лице. Фил сякаш е онемял от вълнение. Без да каже дума, той само припълзява до теб и ти стиска силно ръката!