Млади читателю


А сега, мобилизирай последните си сили и премини на 113



страница6/6
Дата05.12.2017
Размер0.78 Mb.
1   2   3   4   5   6

А сега, мобилизирай последните си сили и премини на 113.


108.

Вече трети ден даудата бавно пъпли по течението на Аруба. През това време не се случва нищо интересно, нито пък откривате някаква следа от децата на Карсън. Десният бряг на реката е все така зает от безкрайна, хълмиста савана, а левият от редки акациеви и малпигиеви горички.

Тук-там на север забелязвате пасящи стада от антилопи и зебри. На втория ден от плаването подплашвате стадо жирафи, дошли на водопой. Животните с тропот изчезват от брега, забулени в облак прах.

През цялото време Оконо блажено се излежава на носа, а ти разглеждаш картата на района. Ако може да й се вярва, до езерото Елси остават около петстотин мили. Очите ти постоянно се спират на огромното зелено петно, известно като дивия и тайнствен резерват Макомбе.

Бавната и мътна Аруба го пресича точно по средата и там бреговете й силно се стесняват. Един Господ знае, какво ви очаква в дебрите на екваториалната джунгла!

На четвъртия ден става произшествие, което за малко не праща всичко по дяволите!



Ще узнаеш какво се случва, отивайки на 24.


109.

Продължавате бягството си, но сега само тримата, без Оконо. Половин час по-късно дочувате далечното тракане на автомата му. Не спираш, но мъка дави душата ти. Там, зад вас, се води битка, в която загива твоят верен приятел и спътник. Загива, за да живеете вие!

Влага напира в очите ти, но стискаш зъби и продължаваш да водиш групата към спасителната река. След още два часа дочуваш шума на водата и свиренето на нощния вятър в речните тръстики. Това ви служи като сигурен ориентир.

Заставаш нащрек, защото дочуваш шумолене в храстите зад вас. Веднага след това от тъмнината долита един до болка познат глас.

- Не стреля, мастър! Това аз, Оконо!

Премини на 89.




110.

Вече няколко дена даудата бавно и внимателно се промъква нагоре, срещу течението на притока. Бреговете са все така гъсто обрасли и се издигат като плътна, зелена стена от двете ви страни.

Накрая се налага да демонтирате късата мачта, за да не се закача в ниско надвисналите клони и лиани. Старият износен дизел боботи прегракнало и ти със свито сърце се вслушваш в старческата му кашлица. След стотина мили бреговете се стесняват дотолкова, че огромните широки листа на бегониите и дивите орхидеи се трият в дървените попукани бордове.

С дълъг прът в ръка, единият от лодкарите постоянно клечи на носа и проверява дълбочината.

Късно вечерта на четвъртия ден, когато се готвите да заспите, от тъмните недра на джунглата долитат глухи удари на там-там.

Какво вещаят те? Премини на 26.



111.

Миг преди фаталния удар рязко се премяташ встрани. Дивакът явно не е очаквал такава реакция и залита напред, а копието му се забива дълбоко в земята, точно на твоето място. Не му даваш да се опомни и със силен ритник в крака го просваш по гръб.

Вождът е зашеметен и надава глух стон на болка и разочарование.

Двамата се изправяте едновременно на крака, но ти вече си измъкнал тежкия си ловджийски нож и го запращаш с всичка сила. Острието блесва за миг и потъва до дръжката в нашарените му гърди. Дивакът замръзва за миг, след това от устата му бликва кръв и той се стоварва с предсмъртен стон върху тревата.

Гибелта му е посрещната с див, яростен рев от воините на племето. С размахани асегаи те се спускат отвсякъде към теб и ти си мислиш, че този път смъртта ти е неминуема!

Напрегни всички сили и премини на 13.

112.

Бавно отваряш очи. Първото нещо, което виждаш,е мръсното, окървавено лице на Оконо. В кръв е и твоето. Сетивата ти бавно се възвръщат и почти веднага усещаш миризмата на горяща нафта и метал. Бавно, с мъка надигаш бучащата си глава.

На стотина метра под вас, в основата на свлачището, със съскане и трясък гори джипът. Смачканият му, обезобразен скелет е обхванат от буйни пламъци, а към тъмнеещото небе се издигат гъсти кълба черен, задушлив дим.

В останките на Лендровъра гори всичко. Храната, дрехите, оръжието и амунициите ви. Бързо и безвъзвратно изгаря и твоята надежда да победиш и да изпълниш докрай трудната си и опасна мисия.

Сега самите вие ще трябва да се борите за собствения си живот! Очаква ви дълъг и мъчителен път назад. Ако имате късмет и небето ви закриля, може и да преодолеете горещия ад на саваната А след това и разстоянието до бреговете на Аруба и дo спасителната влага.

Уви, драги приятелю!

Всичко е вече в ръцете на сляпата Фортуна и тя ще каже последната си дума! Но в живота често става така. Затова не се отчайвай! Стисни зъби и се бори докрай! Така постъпват силните тялом и духом и вярвам, че и ти принадлежиш към тях!

Сбогом и кураж!






113.

Когато идвате на себе си, двамата с Оконо бързо разчиствате палубата от клоните и листата. През цялото време докато работите, хвърляте тревожни, напрегнати погледи към чернеещата се в мрака стена на джунглата. Очаквате всеки момент да проечи познатият, смразяващ кръвта вой на туземците.

За щастие това не се случва и след половин час старият дизелов двигател отново забоботва. Вдигате котва и даудате бавно се измъква от прикритието си и поема нагоре, срещу течението на реката.

Не ти остава нищо друго, освен да преминеш на 117.

114.

Под дивия напор на вълните ладията надига високо разбития си нос и се преобръща. След това всичко бива погълнато от огромния водовъртеж.

Бързата вода те удря в гърба и вкочанените ти ръце изпускат греблото. Течението те грабва и понася като играчка. Потъваш, гълтайки кипящата вода и в този момент главата ти се удря в нещо твърдо. Пред невиждащите ти очи блесва ярка светлина и след това всичко потъва в дълбок мрак и тишина. Това е краят на приключението и на твоя живот. Ти избра погрешен ход, опитвайки се да победиш могъщата стихия! Заложи всичко на една карта и тя се оказа фатална!

Ho ти, драги читателю, не изпадай в униние! Можеш да се върнеш и да започнеш всичко отначало! Може би тогава ще успееш да се пребориш с опасните клопки, с които е осеян пътят ти към победата! Да се надяваме и никога да не губим кураж! А засега, сбогом!



115.

За ваш късмет решението ти е правилно. Около половин час зверовете обикалят около бивака, издавайки от време на време ниско, недоволно ръмжене.

Оконо не мърда под одеялото си, но ти прави впечатление, че вече не хърка. Решаваш, че старият хитрец, също като тебе лежи напрегнат и изпотен, с изострени до край сетива.

Най-после лъвското семейство бавно се отдалечава от вас. Въпреки сухата трева, изчезват също тъй безшумно, както са се и появили. След известно време дочуваш далечния, гръмотевичен рев на мъжкаря. Но скоро и той заглъхва. Отдъхваш си и избърсваш потното си лице.

Мулатът така и не помръдва, само хъркането му се подновява. Известно време се колебаеш, дали да го събудиш, но после махваш с ръка и лягаш отново.

След това премеждие, премини на 55.

116.

И така, краят на твоето пътешествие е настъпил. С Оконо сте сами, на стотици мили от населено място, без превоз, оръжие и храна. Сам-сами, пребити, ранени и вързани сред дивата пустош и зверове. Тъй че това може да се окаже не само краят на твоята мисия, но и печалния финал на целия ти живот!

Сега всичко е вече в ръцете на небето и съдбата. Но не се отчайвай, млади читателю! Такава е простата житейска логика. Печели по-предприемчивият, пo-смелият, по-съобразителният и по-добрият! Ти допусна грешка и сега я заплащаш. Но нищо, горе главата! Можеш да започнеш отначало и тогава да имаш повече шанс в борбата!

И така, успех и до нови срещи!



117.

Рубинената мантия на зората бавно се спуска над заспалата река. Водите на Аруба са все така бавни и спокойни. Сега те са вашето спасение и път към хората и живота. Когато слънцето засиява, мрачните дебри на Макомбе са вече зад вас.

Прегърнати, Фил и Анет Карсън стоят на кърмата, отправили поглед назад, към преживените страдания и ужаси. Убеден си, че до края на живота си те ще помнят това кърваво сафари! Ще помнят и вас двамата с Оконо! Ще помнят всичко!

Анет Карсън обръща ясните си, сини очи към теб. В погледа й ти съзираш такова вълнение, топлота и благодарност, че те обзема смущение. Затова бързо се вмъкваш в джипа и започваш без нужда да ровиш в багажа.



И така, млади приятелю, твоето вълнуващо пътешествие приключи. Ти успя да се пребориш с трудностите, несгодите и опасностите. Вярваме, че участието ти в това необикновено сафари е калило твоята воля и дух! Направило те е по-силен, no-честен, по-съобразителен и всеотдаен! Научило те е да се бориш докрай, да не отстъпваш и да не се огъваш пред злото и да цениш истинското приятелство.


До нови срещи!
До нови вълнуващи приключения!
А засега, сбогом!

Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница