Младите лекари у нас до 35 години са едва 2356


ЗАТВАРЯТ ДОМА ЗА БЕБЕТА В СОФИЯ



страница7/12
Дата16.09.2017
Размер0.65 Mb.
#30334
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

ЗАТВАРЯТ ДОМА ЗА БЕБЕТА В СОФИЯ


Монитор  стр. 5  

Домът за деца до З г. "Света София" в столицата ще бъде закрит до края на годината. Това предвижда проект за постановление на Министерството на здравеопазването. Закриването на дома е част проекта за деинституционализация, според който до 2020 г. всички сиропиталища трябва да затворят врати. По данни на ведомството към 9 декември в дома "Света София" са настанени 4 деца. Преди институцията да хлопне кепенци, малчуганите трябва да бъдат изведени. Едно от тях ще бъде върнато в биологичното си семейство, друго ще живее при приемни родители. Третото дете ще бъде преместено в Център за настаняване от семеен тип, а последното дете, което има здравословни проблеми, ще живее в специализиран дом "Иван Рилски".


Д-р Илиан Алексиев, травматолог в УМБАЛСМ "Пирогов":

По 100 души на ден минават в пика на поледиците


Ако паднете на улицата, потърсете лекарска помощ до час

Мила МИШЕВА

Монитор  стр. 13  



- Д-р Алексиев, тази година първите заледявания ни изненадаха още в началото на декември. По колко пациенти минават дневно през травматологичния спешен кабинет в "Пирогов"?

- Традиционно травматологиите в "Пирогов" са най-натоварени през януари и февруари, когато са най-сериозните заледявания. Тази година обаче пиковите моменти започнаха още в началото на декември. В най-натоварените дни в приемния кабинет минават средно около 100-110 пациенти по време на дневно дежурство, и още около 40-50 при нощно. Тази година ми прави впечатление, че сякаш с наближаването на празниците много болници са излезли вече в коледна ваканция, което се отрази и на натовареността на нашата работа. И това се усеща по броя на пациентите. Забелязва се ръст на постъпили възрастни хора, най-често със счупвания в областта на тазобедрената става, на китката и лакътя



- Това ли са най-честите травми?

- Да, както и в областта на рамото и глезена.



- Ако трябва да направите профил на средностатистическия пациент в спешния травматологичен кабинет, как бихте го описали?

- Пациент между 75 и 85 години с фрактура в областта на проксималния бедрен край и за съжаление много често тази травма се оказва последна в живота му. Според статистиката в световен мащаб тези счупванията при възрастните хора стигат до смъртност при 27% от случаите, в края на първата година след травмата. Нашите пациенти не са по-различни и това е профилът на болните, които най-често идват при нас. Разбира се, не можем да игнорираме и зачестилите травми от битов характер. Както знаем, "Пирогов" е уникална с това, че посреща пациенти от цялата страна. Причината е не само в естеството от работа, която не спира 24 часа в денонощието, но и в специалистите тук. Смея да твърдя, че секцията по ортопедия и травматология е една от най-добрите в страната, а и извън нея.



- Времето се влоши, предстоят нови заледявания. Какво трябва да правят хората в случай, че пострадат на улицата, така че да не влошат състоянието си?

- Ако човек падне и се нарани, не бива да предприема самолечение в никакъв случай. Най-добрият вариант е максимално бързо да потърси лекарска помощ. Пострадалият може да се обърне към личния лекар, който да го пренасочи към специалист, или директно да посети 108-и кабинет в ,Пирогов". Хората обаче са свикнали да идват тук. Важно е да се знае, че една фрактура или травма се лекува максимално добре, когато се потърси лекарска помощ до час след инцидента Затова ако някой пострада, много бързо трябва да предприеме правилните мерки, за да се стигне до точната диагноза и оттам нататък, ако е необходимо, да се извърши наместване или операция.



- Сам казахте, че в "Пирогов" се лекуват основно възрастните хора. При тях възстановяването е по-трудно и бавно. Как се отразява това на болницата?

- На първо място се влагат неимоверно много усилия от страна на лекарите, за да може тези възрастни хора да възстановят максимално комфорта си на живот, такъв, какъвто е бил преди съответната травма. От чисто финансова гледна точка обаче средствата, които се влагат в лечение, не отговарят на това, което получава солницата



- Напоследък зачестиха случаите на агресия срещу медици, като един от фрапиращите инциденти беше именно в "Пирогов". На какво отдавате тревожната тенденция все по често пациент да вдига ръка срещу лекар?

- Бил съм свидетел на доста агресивни пациенти. Отдавам тези техни реакции на начина на живот и възпитание. Българинът става агресивен, защото не може да задоволи нормалните си човешки потребности. Той има своите грижи и напрежение и когато се появи някакъв здравословен проблем, иска веднага да получи помощ. Боксовата круша може да е както лекар, така и някой на пътя, който например го е засякъл.



- Искате да кажете, че не приемате лично агресията към лекарското съсловие?

-По-скоро не.



- Амортизираната и морално остаряла техника е един от проблемите в "Пирогов", за който често се говори. Вие усещате ли този проблем и как това възпрепятства работата ви?

- Липсата на модерна техника безспорно затруднява лекарската работа. Но не мисля, че „Пирогов" има чак такъв сериозен проблем в това отношение. Разбира се, добре би било оборудването да се подновява по-често. Като например, ортопедичните маси, които са важни както за улеснение в репозицията на пациента, така и за това лекарят да започне оперативната намеса максимално бързо. Добре би било периодично да се подновяват и количките, в които пациентите се транспортират между кабинетите и клиниките. Понякога и аз роптая, защо например липсва дадена телорезачка или нещо друго. Но същевременно, ако лекарят е достатъчно добър професионалист, може да свърши работата си и с по-посредствен материал. По-важен остава човешкият ресурс.



- През последните години се смениха много здравни министри и непрекъснато се говори за реформи. Обръщайки поглед назад, вие усетихте ли някаква важна и значима промяна?

- Не. Пуснали сме се по течението. Имаше обещания за промени в шоковата зала, която посреща травматизма на София. Доколкото виждам обаче такава липсва, а вътре няма дори прозорци.



- Една от болните теми в здравеопазването е гладът за лекари в редица специалности. В тази връзка има ли дефицит на кадри и липса на интерес към травматологията?

- Доста колеги идват да специализират при нас и според моите впечатления към травматологията има интерес. Това е мъжка професия, в която не липсва и екшън. Ключовото обаче е, че лекарят много бързо получава удовлетворение от труда си, защото резултатите са видими. Именно на това се дължи и интересът към ортопедията и травматологията. Има случаи, които никога няма да забравя. Един от тях е с две момчета — горски служители, които бяха транспортирани в, "Пирогов" от едно село в близост до Разлог. Те бяха в "насипно състояние" със сериозни фрактури в краката, бяха оперирани по спешност, а след това и планово. След 5-6 месеца те се бяха върнали към предишния си начин на живот, отново бяха в планината при екстремни натоварвания. И така, когато виждаш с очите си как един пациент се възстановява, започва отново да ходи и се връща към предишния си ритъм на живот, тогава усещаш безценните моменти на лекарското призвание и истинската полза от труда си.



- Какъв е най-големият недъг в спешната помощ?

- Текучеството на кадри в спешната помощ оказва влияние. Би било добре да задържаме специалисти, които са обучени да реагират при първия най-важен момент от лечението на пациента. Ако лекарите в спешната помощ или парамедиците са добре обучени и квалифицирани, пациентите няма да идват в "насипно" състояние, а ще са до някаква степен стабилизирани. Така например когато един крайник има фрактура и той е правилно и мобилизиран, пациентът не чувства такава остра и порязваща болка, която стига чак до върха на ноктите му. Добър пример в това отношение са екипите на спасителната служба, които работят в зимните ни курорти. Прави ми впечатление, че пациентите, които например са транспортирани от Банско и пристигат в, "Пирогов", са с една много добре оказана първична спешна помощ.



- Лекарите в "Пирогов" ежедневно се сблъскват с човешкото страдание. Свиква ли се с това и каква цена плащате, за да се съхраните?

- Свиква се, но всяка травма се преживява. Спомняме си пациентите и знаем за тяхната болка, ставаме близки с тях Както понякога си казваме жаргонно, "ние се "женим" за някои от нашите пациенти. В някои случаи ставаме техни истински герои, друг път - не толкова добри.



- Наближават празници, какво ще посъветвате хората, за да не станат ваши пациенти в почивните дни?

- Да се забавляват и веселят, но да не прекаляват с алкохола и храната.








Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница