Мълчанието и тихото говорене



Дата08.12.2017
Размер321.19 Kb.

Мълчанието и тихото говорене


Въведение

Великият еврейски мъдрец раби Моше бен Нахман (Рамбан, XIII век) е писал в своето знаменито писмо-наставление до сина си: “Приучи се да говориш меко с всички хора и по всяко време и с това ти ще избегнеш гнева – лоша черта, водеща човек към греха… А когато ти се отделиш от гнева, в твоето сърце ще проникне смирението – най-доброто от всички човешки качества…”



Раби Моше бен Маймон (Рамбам, XII век) ни учи, че по отношение на всички черти на характера на човек трябва да се избягват крайностите и да се стремим към умереност. Единственото изключение от това правило е гневът: по отношението на гнева златна среда просто не съществува и човек е длъжен да избягва всички негови прояви.

       Тези думи на един от най-известните еврейски мъдреци ясно ни показват, че самообладанието, борбата с гнева лежи в основата на съзидателния процес на човешката личност. Не съществуват никакъв “праведен” и “благороден” гняв. “Гневящият се (в сърцето си) е подобен на идолопоклонника(Шабат, 105б), защото бурната реакция на човек срещу хода на събитията е демонстрация на неговото неверие в Б-жественото Провидение, което управлява всички аспекти на живота в света без изключение. Гневът лишава човек от чистотата на виждането, лишава го от разсъдък. Кривите пътища стават прави, забраненото – разрешено. Да се враждува, ненавижда, отмъщава, злослови – всичко това се оказва възможно. В отровната атмосфера на гнева е невъзможно да се създава семейство, не е възможно да се възпитават деца, да се работи, твори, да се подобрява качеството на живота… Просто в атмосфера на гняв не бива да се живее!

       Читателят трябва да се пази от залъгалките на съвременните теории за “разкрепостяване”, “изливане на гнева”- това са празни и лъжливи еднодневки. Мъдреците на Талмуда – най-великите познавачи на човешката природа, преди повече от хиляда и петстотин години (!) са ни учили, че гневът се отнася към тези качества, за които е казано: “Хранещите го се морят с глад, заставящият го да гладува се насища”. “Изкараният” гняв “изхвърлен от нас навън” несъмнено нанася вреда на обкръжаващите ни хора и с пълна пара се носи към свирепата ярост, към истинското буйство. Да се борим с гнева по всички фронтове, избягвайки и най-малките негови прояви - това е единствената рецепта за достоен човешки живот.

Книгата на рав Авраам Елин „Орех аПаим” излиза на бял свят пред по-малко от сто години. Основната част от книгата представлявала изречения на еврейски мъдреци от древността, средновековието и от наши дни за гнева, за нанасяната от него вреда и за наградата, която очаква този, който е успял да победи този могъщ враг. В заключение авторът привежда събраните от него от различни източници практически съвети за преодоляване на гнева. Имайки предвид несъмнената ценност на тези съвети ние решихме да издадем тези съвети на руски език с незначителни съкращения.


Част 1. Мълчанието и тихото говорене


1. Сред множеството съвети за това, как да се предпазим от гнева, главни са два: мълчанието и тихото говорене. Както ни показва опита, тези съвети са най-добрите в сравнение с другите и те непременно ще помогнат на този, който педантично ги следва. Поради това реших детайлно да ги разясня в отделна глава, поради това, че всичките им детайли са съвършено необходими и ако пренебрегнем дори и едно от тях ще стане лесно да се отстъпи или престъпи забраната за гнева.

2. Да вземем за пример разпространената ситуация със свадливата жена. Когато тя започне да се възмущава и да изразява недоволството си по отношение на мъжа си или неговото семейство, не трябва да и се отговаря дори с една дума и да и се доказва, че той или неговите роднини са прави по дадения въпрос. Неговите думи не само, че няма да помогнат да се успокои, а точно обратното тя е по природа свадлива жена и затова ще продължи още повече да настоява на своето мнение и в резултат на това мъжът силно ще се разгневи. Даже, ако той сметне за необходимо да и отговори, че той самия или неговите роднини не са били опозорени в очите на тези, които слушат нейните думи, все едно не следва да и се отговаря или той да се оправдава пред нея и другите хора. Така и по другите въпроси, по които тя се противи на мъжа си, в никакъв случай не следва да и се възразява и до колкото му е възможно да и позволи да постъпи по нейно желание, даже ако на него му се струва, че от това той ще понесе някаква загуба. Ако той сметне, че следвайки нейните желания ще претърпи ущърб в служенето на Всевишния и поради това е принуден да и се възпротиви, то следва да се постъпи по правилата, обяснени в главите 5 и 6.

       Мъжът следва, обаче още в самото начало на семейния живот да въведе в къщата следния порядък: той, а не жената да управлява финансите и имуществото. Както са казали мъдреците (Бава Меция 75): “Трима вият и не се получават отговор и един от тях е този, над който властва жена му”. И за всички работи, които той иска да направи и мисли, че жена му ще се възпротиви, нека изпълни казаното от мъдреците: “Не увеличавай разговорите си с жена си” (Пиркей Авот 1:5), т.е доколкото това е възможно, скрий от нея тази работа.

       По същия начин следва да се постъпи, когато който и да е друг спори с вас и вие виждате, че отговорът няма да измени мнението на събеседника, тъй като той не търси истината, а просто иска да ви уязви или победи в спора, или ако спорещият по характер е упорит и неотстъпчив. В такъв случай по-добре е да си премълчиш, защото такъв спор може да доведе до раздразнение и гняв.

3. Даже ако жената проклина роднините на мъжа си или децата, още повече трябва да се пази да не и отговаря с нито една дума по същата причина: неговите думи в края на краищата с нищо няма да помогнат и той ще се разгневи. Ако той не може да се въздържи, защото се бои, че нейните проклятия могат да повредят децата и роднините нека постъпи по следния начин: в отговор на всяко проклятие трябва да ги благославя и да се моли за тях защото неговото благословение безусловно ще подейства повече от нейното проклятие.

4. Възниква следният въпрос. Свадливата жена често проклина родителите на мъжа си, а в „Тана девей Елияу” е казано, че мъж, който слуша подобни неща и мълчи, все едно се предава на разврат до края на живота си. Как да се постъпи в този случай?

       Ние изследвахме този въпрос и намерихме в книгите, че има няколко различни варианта:

       А. Ако жената проклина и оскърбява родителите на мъжа и на него му е известно, че родителите му са били причината за това - те са започнали да спорят и създават дребни интриги с нея и са я огорчили и в дадения случай жената е права – по този повод е написано в „Сефер Хасидим” (564), че не следва да се гневи на жена си, за да направи удоволствие на родителите си. Написано е още, също там (563), че дори без да се гневи той следва да не и заповяда да мълчи, ако в резултат на това тя започне кавга и се откаже от изпълнението на съпружеските си задължения.

Б. Ако са прави неговите родители, а жената безпричинно ги оскърбява, то ако той сметне, че показвайки и своя гняв, за да я изплаши, той постига това, тя да прекрати да прави подобни неща – длъжен е да постъпи така, (както е посочено в „Тана дэвей Элияу”). Необходимо е обаче обезателно да постъпи така както е обяснено по-нататък (в глава 5), а именно: да предпази сърцето си от гнева, защото гневът за сърцето е забранен завинаги, дори и когато целта е изпълнение на мицва и поради това следва само да се имитира гняв, а в дълбочината на душата да се остане съвършено спокоен. Ако му е тежко да направи така, следва да се възползва от съветите описани по-нататък. Не трябва да бъде бита жената за това, както е написано в „Анагот Арош”: « Не вдигай ръка на другаря си, даже ако той в твое присъствие проклина твоя баща и майка”.

В. Ако той види, че нищо не може да направи за това тя да прекрати да проклина и позори родителите му, то:

а) ако е възможно да се разведе с нея, това безусловно е тази лоша жена, която мъдреците са заповядали  да бъде изпъдена (Эрувин 41).

б) ако развода е невъзможен, например той има от нея деца, или нейната кетуба (брачен договор)е голяма, или неговия живот или заработка зависи от нея и т.н., следва да се държи както е посочено по-горе – да мълчи и нищо да не и отговаря. Тъй като в противен случай почитанието му към родителите ще се сведе до това, че той е премълчал. Ако той се скара с нея или и отмъсти, то тя ще продължи да ги обижда още повече. Поради това следва да търпи и мълчи и само да се моли на Всевишния и да се разкайва пред Него и тогава “Когато желани от Ашем са пътищата на човек, даже неговите врагове ще се помирят с него” (Ялкут Мишлей 16).

5. Много трябва да сме предпазливи, когато жената или който и да е друг ви проклина или оскърбява напразно, да ви позорят с всякакви измислици, разказват за неща, които изобщо не са били. Не им отговаряте нищо, не се оправдавайте и не призовавайте към тяхната съвест поради посочените по-горе причини. Та нали, ако човек не приеме за себе си твърдото правило никога да не отговаря на оскърбленията, то в края на краищата неизбежно ще наруши забраната да не се гневи.

       Когато жена или някой друг ви оскърбява си струва да и се каже с радост и усмивка на лицето: “Жено моя или братко мой! Аз четох в книгите, че е много добре и полезно да се слушат оскърбления. За това те моля – оскърбявай ме още, не си спестявай ругатните, защото аз много се радвам на това и получавам от това огромно удоволствие. Поради това направи ми удоволствие и ме прокълни още един път!” И така с радост отговаряйте всеки път на проклятията. Подобни речи ще ви помогнат да не се ядосвате и да не допускате гнева в сърцето си и да приемате обидите с радост. Възможни са и такива отговори: “Ти мислиш, че ще ме принудиш да се сърдя? Даже десет такива, като теб не могат да постигнат това!”, подобно на това, както е отговорил Хилел (Шабат 31). Много помага за овладяването на този способ: когато жена или някой друг започне да проклина и да ви резили, следва веднага с голяма радост да се обърнете с благодарност към Всевишния, за това че Той ви е предоставил тези унижения и не прекратявайте потока от благодарности до тогава докато не престанат да ви унижават.

6. Ако не сте уверени, че ще можете да издържите униженията и оскърбленията и няма да се разсърдите, то вие трябва да напуснете “арената на битката”, за да не слушате ругатните по свой адрес; до тогава докато вашият събеседник при отсъствието на обекта за ругатни престане да ви оскърбява. В „Сэфер Зехира” е написано, че ако мъжът се сърди на жена си трябва да излезе от къщи и след като утихне гнева му да се обърне към нея с меки думи на упрек, без никакъв признак на гняв да я изслуша. А в „Сэфер Хасидим” има приведен следния съвет: написано е в Гемара (Кетубот 5): “Защо палците приличат на колчета? За да може човек, когато чуе нещо недостойно да запуши с тях ушите си. А защо цялото ухо е твърдо, а долната му част е мека? За да може, ако човек чуе нещо недостойно да го прегъне навътре”. Така следва да се държите и в дадения случай: ако вие чувате, че ви оскърбяват и унижават, то тогава затворете си ушите.

7. И още нещо е написано в „Сэфер Хасидим”: “Ако чуеш как един човек говори за друг не се тревожи от нито една от тези думи. Та нима това е твоя работа? Въздържи се и не се намесвай! “Затвори устата си, запуши ушите си, за да не чуваш как те се понасят един друг! И даже, ако някой от тях говори за твоя баща или майка недостойни думи, не следва да му отговаряш също недостойно. Кажи му само това: “Това, което ти казваш не е истина!” – “и не произнасяй нито повече нито по-малко”. А в „Анагот Арош” е написано: “Не се намесвай в чужд спор, защото те в крайна сметка ще се разберат, а ти ще останеш при гнева”.

8. Всичко казано по-горе е валидно само в такива случаи, когато обижданият човек - не е талмид хахам (познавач на Тора ). Ако той е талмид хахам и Б-гобоязън човек и още повече рав на града, не трябва да се мълчи, когато го позорят зад гърба му. Този, който премълчи ще бъде наказан, както за това разказва Гемара (Бава Меция 84, Раши върху Санедрин 44). Още повече, когато се оскърбява талмид хахам вме сърцето си от гнева и само да изглеждаме разсърдени (може да се възползвате от съветите посочени в гл. 5). В случаите, когато това повлече раздори сред много от евреите, следва да се въздържаме от вмешателство и спорове и да не реагираме даже когато се посрамва велик познавач на Тора. лицето: всеки, който е чул това, непременно е длъжен да протестира и да изиска от хулещия засрамване, в противен случай той ще бъде сурово наказан. Следва обаче да предпазва

9. Ако някой е постъпил против вашата воля, като е възпрепятствал извършването на добро дело или е извършил зло, даже в областта на служенето на Всевишния, не следва да се говори за това, нито веднага нито в бъдеще,  нито даже без злоба да се упрекне обиждащия. Не е необходимо да го питате: “Защо ти ми направи това и това?”, тъй като това няма да донесе никаква ползва (та нали действието вече е направено), а само ще повлече след себе си взрив от раздразнение и гняв. Ако вие желаете да предотвратите повторението на подобна ситуация в бъдещето, следва преди всичко да се успокоите и след това с охладена глава да помислите, как да се предпазите следващия път. Ако е необходимо да вземете неотложни мерки, все пак следва малко да се поизчака, докато не се уверите, че повече няма да се разгневите и можете да заставите себе си да говорите с максимално спокойствие. Следва да говорите с много тих глас, меко и мирно и да се предпазвате от гнева и раздразнението. Това ще донесе полза, ще повиши вероятността този опонент да се съгласи с вас

10. Ако са ви оскърбили или са ви направили зло и вие не сте могли да се удържите и сте започнали да отговаряте, следва да предприемете незабавно особени усилия, за да се спрете и да престанете да възразявате. Както е казвал раби от Люблин: “Не трябва да се сърдите на нищо... и ако човек закрива устата си по време на спора, когато той вече е обхванат от гнева, това е по-приятно за Всевишния, тъй като да се направи това значително по-тежко, от това да мълчиш от самото начало, а наградата съответства на тежестта. Но по-добре е разбира се да се предпазите още от самото начало, за да не се уподобите на казващият “Ще сгреша и ще се разкая” и за да не грешите даже и един миг.

11. Ако жената е свадлива и раздразнителна, постоянно се кара и ругае с хората, то не си струва да я назидавате и поучавате по този повод, защото това няма да помогне и мъжът само може да се разсърди в процеса на спора. Но си струва да се улучи благоприятна минута, за да я посъветва да чете нравоучителни книги или да и разказвате истории за наградата за сдържаност и дружелюбие и наказанията за избухливост и злост и т.н., може би това малко ще помогне.

12. Обикновено, главата на дома иска да се зачита неговото мнение при решаване на разнообразни стопански въпроси, но ако домочадието не се вслушва особено в него, и се налага много пъти да пита, какво да се прави и да настоява на това, то често възникват спорове и се разгаря гняв. Затова правилното поведение за човек, който не желае напразно да разпилява думите си и да излиза извън себе си – доколкото това е възможно, трябва всичко да направи сам вместо да бълва заповеди. На мен ми се струва, че намек за това се съдържа в думите на мъдреците (Пиркей Авот 1): “Говори малко и прави много”, от където ние научаваме, че ако пред нас има проблем, изискващ за своето разрешение думи или дела, то по-добре е по-малко да се приказва и повече да се прави.

13. Има още един отличен съвет, как да се избегне гневът, съвет който твори чудеса: научи себе си винаги да говориш доколкото това е възможно с тих глас. Това е най-добрия способ да изработиш в себе си качеството търпеливост. Та нали другите способи се задействат не постоянно, а само в този момент, когато човек го оскърбяват или действат против неговото желание и може дълго време да не се случват. Поради това на тях им е тежко да изменят своя характер, защото за да изменят характера си е необходимо постоянно да работят върху себе си. Но да се говори с тих глас е възможно постоянно и поради това е лесно да се научите на това и по такъв начин да избегнете гнева. По тази причина раздразнителният човек трябва да насочи всичките си сили, към това да говори с тих глас и това с Б-жията помощ, ще му помогне да се научи на търпеливост и скромност. С този прекрасен способ може да осветите своята реч, защото ако вие следите поведението си, да говорите тихо, вие ще се предпазите от забранените и празни речи. В книгата „Орхот Цадиким” е написано, че този който говори тихо и се старае повече да мълчи, става колесница на Шехина.

14. Въпреки, че ние написахме, че основата на търпеливостта е мълчанието, понякога търпеливостта се проявява именно в това, да се говори, а не да се мълчи. Например, ако жената досажда на мъжа, като пита много пъти за едно и също нещо, следва да се прояви търпение и да и се отговаря с приветлив израз на лицето. И още повече ако ученикът пита учителя, последният е длъжен да прояви максимум търпение, докато ученикът не разбере това, което не му е било ясно. Така и при покупко-продажбите има досадни купувачи, които вдигат много излишен шум и с тях трябва да се работи търпеливо и да се отговаря на всичките им въпроси без раздразнение, както Хилел в случая с двамата спорещи (Шабат 31)

       Чувал съм, че раби Ицхак от Ворки е доказвал позовавайки се на този случай, че даже ако човек е зает и неговият приятел го пита за неща, които в момента не са належащи, проявата на качеството търпеливост се заключава в това, че въпреки всичко трябва да изпълни неговото желание и да му се отговори незабавно и приветливо, а не да отлага разговора за друго време. Та нали Хилел още при втория и третия път вече е знаел, какъв род въпроси ще бъдат зададени – несрочни и несъществени, и той е бил зает, и въпреки това той всеки път се обличал и отивал при задаващия въпросите и не казал: “Ела след шабат!”


Част 2. Как да избегне гнева този, който не може да мълчи?


1. Въпреки, че в предишната глава писахме, че мълчанието и тихото говорене – това е основния способ да се избягва гнева, не винаги може да се използва този съвет. Защото в много от случаите човек е длъжен да изяви гнева с цел да бъдат изпълнени заповедите. Например всеки човек в своя дом е учител, равинът на града е длъжен да проявява гняв, за да принуди другите хора да действат по думите на Всевишния. Но даже за изпълнение на заповедите е разрешено само да се показва гняв, защото гневът в сърцето е забранен завинаги. Но нали за да покажеш гняв е необходимо да се изкрещи на човек, да се обърнеш към него с думи на възмущение, което е противоположено на мълчанието и кроткото говорене. Разбираемо е, че такова поведение предизвиква гняв. Тогава може ли да се избегне в такива случаи гнева в сърцето? Ние ще посочим няколко съвета.

2. Главния съвет – създайте си ненарушим закон, че ако вие сте принудени някога да изразявате гнева си не трябва да бързате, а да изчакате известно време докато не установите, че сте престанали да се горещите. Цар Шломо е казал (Коелет 9 ): “Не бързай да се гневиш, защото гнева на глупавите се крие в пазвата”. При глупците гнева винаги е готов да изхвръкне навън. При мъдреците не е така, даже, когато е необходимо да се демонстрира гняв, мъдрецът не бърза и не го прави моментално. От името на раби Ицхак от Ворки е написано, че даже ако човек е принуден да се гневи, той е длъжен да каже на самия себе си: “Аз действително съм длъжен да се разсърдя, но аз мога да почакам още известно време”. А раби Юда Цви от Раздила казвал: “ Когато аз се готвя да се гневя, аз отлагам това за по-късно, този “бизнес” няма никъде да ми избяга”. Още по-добре е да направиш за себе си постоянно действащо правило да извършваш някакво друго действие, преди да реагираш гневно. Посредством това действие човек се отвлича от това, което е предизвикало в него гняв и сърцето му ще се успокои.

3. Мъдрите хора са правили, преди да се разсърдят, различни действия, а други са се учили на “отсрочка” на бурната реакция и на “превключване” на друг предмет. Някакъв евреин, който по природа бил много гневлив и постоянно се сърдел на домашните си и роднините си, се обърнал към един праведник за съвет. Мъдрецът му дал следния съвет: “Установи за себе си като закон, че всеки път преди да изкрещиш на някого поеми в устата си малко вода и я подръж пет минути. След това я изплюй и тогава можеш да говориш, каквото искаш!” Смисълът на това предписание се състои в това, че отлагаш бурната реакция с пет минути за сметка на това, че си приел вода и това ще доведе до изчезване на гнева. Този съвет ще помогне на този гневливец напълно да се избави от тази лоша черта на характера си. Имало е и други праведници, които преди да изразят своя гняв (за да изпълнят заповедите), се преобличали в особени дрехи. Тези дрехи те криели в места, където достъпа до тях е бил затруднен. Още един добър съвет: брой до 50, за да се успокоиш.

4. Още по-добре – почакай до следващия ден, защото през нощта гнева окончателно ще се уталожи. Така може да се обясни това, което Моше е казал на Корах: “Сутринта Ашем ще даде да се разбере, кой е Негов и кой ще приближи към Себе си!” (Бемидбар 16, 5 ). Моше видял, че Корах се гневи и поради това решава да забави работата до сутринта, за да може той да се охлади и стане способен да се примири. Но защо това не е помогнало? Корах не спал през цялата нощ, раздувайки пламъка на раздора. През цялата нощ той ходил в лагера на Израел и ги подстрекавал към негодувание срещу Моше. От тук и добрия съвет за този, който става обект на чуждия гняв и желае да омиротвори разсърдения си другар, за да не може той да му причини зло или да му направи някаква услуга: да се отложи срещата до сутринта.

5. Добре е да си наложиш никога да не се сърдиш преди да направиш следващите три неща:

       а) да прочетеш книгата за мусар (еврейската етика); б) спокойно размишлявайте върху това чисти ли са вашите намерения и не трябва ли да се отнесете към другаря си с добро, без да прибягвате към гнева; в) помолете се на Всевишния, за да ви спаси от гнева в сърцето ви.

     6) В святата книга „Шней Лухот аБрит” е посочено следващото средство за освобождаване от гнева: да се взема края на дрехата, в която има цицит (плетка), доколкото численото значение на думата канаф (край) е равно на численото значение на думата каас (гняв). Освен това в гневящият се вселява чуждеродна сила (кель зар), (т.е. той пределно се отдалечава от Всевишния), а цицит, обратното привличат към него Шехина.

7. В книгата „Ор аЕмет” на светия Магид от Межерич е написано, че когато човек се сърди “в името на Небето”, той трябва да мисли, че се сърди на бездуховните обвивки (клипот) в този, на кого той се гневи, подстрекаващи го към зло и че със своя гняв той ще ги подчини на святостта.

8. Този, който предизвиква гнева на грешниците, трябва да говори възвишено и да не се долепя към техните позорящи, оскърбителни етикети. Нека за назидание да ни служи примера на Моше, който се е разгневил на хората от коленната на Гад и Реувен (от първите букви на имената им произлиза думата „гер” - приел йеудаизма. Техните колена са били разположени отвъд р. Йордан, т.е. са били като външни по отношение на останалите колена, бел. на бълг. ред.) и рязко се изказал за тях, в резултат, на което неговия внук станал роб на идола Михи. Независимо от факта, че намеренията на Моше са били лишени от всякаква корист (Сефер Хасидим 137).

Част 3. Как да се държи избухливия човек?


1. Всички съвети описани в предишните глави, са подходящи само за обикновените хора, които по своята природа не са избухливи и не са раздразнителни. Избухливият човек не трябва даже външно да показва своя гняв, защото той не може да се въздържа и ще се разсърди истински и всички съвети на света няма да му помогнат. Ако пламъкът на гнева се докосне до неговата външна проява, тутакси  ще запламти в дълбочината на сърцето му. Поради това, такъв човек следва да се въздържа от всякаква проява на гняв и да търси способ, с който да постига своите цели с добро. И въпреки, че има много неща в небесните и земни работи, които не могат да се направят с добро, а само с изказване на гняв, този който се бои за душата си се въздържа от това. Тъй като заповед изпълнена с помощта на гняв, губи своята ценност, защото това е „заповед изпълнена чрез забрана”. Та нали гневът в сърцето е най-тежкия грях - несравнимо зло.

       Раби Пинхас от Кориц пише, че ако човекът в гнева си упреква друг, такова назидание не само няма да помогне, но и ще донесе вреда, увеличавайки в този човек духовната нечистота. По тази причина той не само, че няма да приеме упрека, но ще се провали окончателно.

       Може да се добави, че най-важната част от служенето на човек се заключава в изпълнение на волята на Всевишния в противовес на своята природа. Мъдреците на мусара са писали, че човек е роден само, за да разруши придобитите по рождение отрицателни черти в своя характер. Гневният по природа е длъжен да разруши своя гняв. В книгата „Аводат Израел” е написано: “Кой е силен? Този ,който обуздава своите зли подбуди (Пиркей Авот 4:1). Има се предвид своята особена, присъща само на него зла подбуда. Във всеки човек има особено лоша наклонност към дадена една сфера. И всеки е длъжен да издига ограда и укрепления там, където злата подбуда го атакува особено настойчиво и има най-големи шансове за успех. Та нали човек е сътворен за това, да устои и поправи този свой недостатък. Това се има предвид Гемара, когато казва, че всеки от аморейте (мъдреците на Гемара) е бил „пределно внимателен към някакъв определен въпрос”. Затова са говорели и нашите мъдреци (Бава Меция 32): “Ако приятелят ти се нуждае от твоята помощ, за да разтовари магарето си, а неприятелят ти има нужда от помощ, за да натовари магарето си, иди и помогни на неприятеля си, за да намалиш своята подбуда към злото. И макар, че в Тора е забранено да се заставят животните да страдат, все пак овладяването на злото е за предпочитане.” Поради това избухливия човек трябва да знае, че неговата задача е да се бори с това си качество и той не трябва да оставя тази работа заради другите заповеди, защото той за него е роден. Този, който наистина се бои да не наруши забраната за достъпа на гняв до сърцето си, трябва да бъде готов да понесе материални загуби, но да не проявява и малък гняв в себе си. Колко средства изразходва евреина за служене на Всевишния: за тфилин, за шабат, за обучение на децата на Тора и т.н., защо да не се откупи с пари, за да избегне този тежък грях?! Раби Наум от Чернобил е написал в книгата си „Меор Ейнаим”, че гневът, разгорял се в човек по време на добиване на жизнените средства, приравнява добитите средства до предмети на идолопоклонство, от които е забранено да се извлича изгода. По тази причина, даже ако човек придобие пари с помощта на гняв и злоба в края на краищата той ще ги изгуби. Известно е, че гневът има много отрицателно влияние на материалното положение на човек. Поради това е очевидно, че е целесъобразно да се отиде на определени загуби, но да се избягва гнева.

{mosimage}2. За този, който работи като учител, практически е невъзможно никога да не се сърди и да не вика по нехайните ученици. И даже, ако след титанически усилия на него му се отдаде да се предпази от гнева, това отрицателно ще повлияе на тяхната дисциплина, на ученето и ще доведе до повреда на учениците. Освен това, той ще наруши заповедта за забрана на кражбата: защото той ще получи заплата за недобросъвестно изпълнение на задълженията си като учител. И като резултат от това той може да загуби работата си. Поради това Шулхан арух, Йоре Деа 246 (от раби Йосеф Каро ) препоръчва на учителя да показва на учениците си своя гняв. Ако той обаче е Б-гобоязнен човек и знае, че не може да се удържи и ще се разгневи истински, той трябва да се откаже от професията си на учител, както са казали мъдреците (Пиркей Авот 2): “Раздразнителния човек не може да обучава”. Той трябва да се остави на Всевишния, Който ще му даде средства за съществуване по друг път. Аналогично, избухливият човек, той не може да бъде равин на община или габай (старейшина на община), защото за този пост е необходимо да се изразява гняв, а той няма да може да се удържи да не се разгневи истински. Ако за него не е възможно да смени професията си и той е принуден да работи като учител, ще му се наложи много да се моли, за да го слушат учениците му и да успяват в ученето. Тогава на него няма да му се налага да демонстрира гняв. Той е длъжен да се постарае и да хвърли всички си сили за усвояването на описаните в тази книга способи. Преди урока такъв човек трябва да укрепва в себе си всички видове укрепвания до тогава докато не стане напълно уверен в силата на своето търпение. И ако в средата на урока той почувства в себе си пробуждането на гняв, той е длъжен да прекрати урока си, за да може да укрепи отново себе си. Ако независимо от всичките направени усилия, той се разгневява истински, той е длъжен незабавно да се разкае.

{mosimage}3. Ако е възможно обаче да се откажем от професията на учител, то от “професията” - родител не можем да избягаме. Как да постъпи раздразнителният човек, който е длъжен да възпитава собствените си деца? Има много способи за въздействие на децата с добро без да се прибягва към гнева и всеки човек трябва да ги използва и особено раздразнителния, който не може да “разиграва” гняв, без да се сърди на практика. Ето някои от тези способи:

А. Награждавайте щедро детето, когато то се държи, както трябва и обратното, за лошото поведение го лишавайте от някои удоволствия.

Б. Поощрявайте съревнованието между децата и ако едно от тях се държи добре, а другото лошо – наградете първото, като с това ще предизвикате завист във второто. Такова обяснение има и в един стих на Тора (Шмот 33 ): “Аз ще ти покажа цялото Си благо… и ще бъда милостив към този, който помилвам и ще проявя милосърдие към този, към който проявя милосърдие”. На пръв поглед е трудно да се разбере, за какво говори в началото Всевишният, казвайки “цялото Си благо”, като в края на стиха се оказва, че това благо, което е обещано не е за всички? Но смисълът е в това, че благото, с което не многото първи ще бъдат надарени, ще подтикне останалите да поправят своите дела и чак след това доброто на Всевишния ще стане общо достояние.

В. Трябва колкото се може по-често да проявяваме своята любов към детето, да сме близко до него, да го хвалим и тогава то ще се стреми към родителите си и ще ги слуша. Особено трябва да се внимава с трудните деца, на които не оказват въздействие назиданията и упреците. Както е казано за Аарон: “Обичал хората и ги приближавал към Тора” – приближавал ги с помощта на любовта. За това и в нашите книги пише, “Ицхак обичал Есав”: той се е опитвал да го приближи до изпълнението на заповедите.

Г.  И майката и бащата са длъжни постоянно да се молят от все сърце на Твореца, за да израснат децата им кашерни евреи, живеещи по Тора.

Част 4. Четири общи съвета за обуздаване на гнева и всички лоши качества на характера


1. Съществуват четири общи съвета, които могат да ни помогнат да се борим със злото начало. Ето кои са те: 

А. Постоянно да се изучават книгите мусар, които разказват от една страна за величието при служенето на Всевишния и наградите за праведниците и от друга страна за презирането на греха и наказанието на грешниците.

Б. Постоянно да се мисли за единството на Всевишния, за това, че всичко съществуващо, всичките сили и въздействия, даже произлизащи от хората, които имат свобода на избора и даже предсказването и подбуждането към зло и силите на злото всички те са от Б-га. Той е създал всичко и управлява всичко, винаги и на всякъде.

В. Задълбочено да се размишлява върху това, че целия този свят е суета на суетите и всичко се намира под властта на времето, което като че ли вече е в миналото и няма никакво значение.

Г. Постоянно и искрено да се молим на Всевишния, за да се избавя човек от лоши замисли и да го приближава към Себе си, за да му служи.

Тези съвети са от общ план, но са много резултатни и при отделен случаи, на който е посветена тази книга: поправянето на качеството гняв.

2. Относно първият съвет – постоянно да се изучават книгите за мусар, в които се говори за наградата и наказанието – в книгата „Решит Льохман“ е казано: „Полезно е да си съставите малка записка за разплатата при гнева и горделивостта и за достойнството на скромността и да я четете всеки ден. Този способ е много ефективен, защото само глупака може да смени малката печалба с голяма загуба.(Защото печалбата от гнева не е голяма, а загубата е огромна.) Но когато човек се гневи той забравя за всички наказания, които го заплашват и за всяко достойнство, от което се лишава. Ако той постоянно чете подобна записка, то той няма да забрави за това и ще бъде нащрек”.Подобен материал на тази тема може да се намери в първата част на книгата „Орех аПаим“.

3. Втория съвет – постоянно да се помни, че всичко, което се случва с човек на произволно място и време, даже ако това произлиза от други хора – всичко това е от Б-га. Този съвет безусловно много ще ни помогне да се предпазим от гнева в сърцата към хората, които ви създават неприятности или ни нанасят материални и духовни загуби. Когато евреинът осъзнае, че тези неприятности са предопределени за него и са му изпратени от Всевишния, а дадения човек е само Негов посланик и ако не е той то Всевишния би намерил друг посланик, той няма да се гневи на този човек, който изобщо не е причината за бедата или обидата. В книгата „Тания“ е казано: „Нашите мъдреци са казали, че всеки, който се гневи е подобен на идолопоклонник”. Причината за това е, че в момента на гнева той се лишава от вярата в Б-г. Защото ако той вярваше, че дадена неприятност е от Всевишния той не би се гневил въобще. И въпреки, че са го оскърбили или ударили или са му причинили загуба човек притежаващ свобода на избора и земния или Небесен съд го признаят за виновен заради неговия лош избор, още повече, че на потърпевшия е била произнесена Небесна присъда, да понесе определена загуба и Вездесъщият има много посланици за да я изпълни…



В книгата „Решит Хохма“ е написано, че ако хора позорят човек или му причиняват зло, той е длъжен да си спомни, че причината за това обвинение са неговите грехове, които Сатан издига в Небесния съд. И той трябва да се безпокои за тези грехове! В книгата "Сефер Хасидим" се разказва, как някои е причинявал неприятности на мъдреците. Казали на мъдреца: „Колко е голям греха на този човек, които те принуждава незаслужено да страдаш!” Мъдрецът отговорил: „Моите грехове ми довлякоха тези страдания”. Казали му: „Ти трябва да го накажеш и прокълнеш!” Той отговорил: „В този случай аз бих наказал и проклел само самия себе си, защото моите грехове са причината за тези мои страдания. Както е казал Йеуда на Йосеф: “Б-г намери греха на твоите роби” – на мен ми е ясно, че един от твоите роби е сложил чашата в торбата на Бенямин, но истинската причина за тази беда е нашия грях. И когато Шими проклина Давид, той казва: „Оставете го, нека проклина – това му е наредено от Б-г „Проклинай”!, моя грях е причината за това”. Написано е в книгата „Ховот аЛевавот“: „Що се отнася до враговете и недоброжелателите – то по този въпрос трябва да се доверим на Твореца: трябва да търпим техните оскърбления и да не им плащаме със същата монета, а точно обратното, да им правим добро и да помним, че както успехите така и бедите на човек са в ръцете на Всевишния. И ако тези хора ни нанасят загуби трябва да мислим за тях с добро и да подозираме себе си и своите действия, като недостатъчни, когато служим на Всевишния и молим Б-г да изкупи вината ни. Тогава даже враговете ще заобичат такъв човек, както е написано (Мишлей 16): „Ако за Ашем това е желания пътя за човек, то Той ще застави и неговите врагове да се помирят с него”. В книгата „Хесед леАвраам“ раби Авраам Азулай е написал: «Всевишният винаги въздава на човек следвайки принципа „мяра за мяра”. Така, както мъжът се отнася към Твореца, така и неговата жена се отнася към него. Именно това са имали предвид Мъдреците, когато са казали: „Ако си достоен, тя ти е помощница, ако не си достоен тя е против теб”. Жената ще бъде против мъжа така, както той се бунтува срещу Твореца. Този принцип, разбира се отнася само към праведниците. И поради това съгласно Тора, когато жена му не го слуша, не трябва да се възмущава от нея, защото той самия е виновен за това. Що се отнася до злодеите, то техните жени ги слушат само защото се страхуват от тях.” В книгата „Меор Ейнаим“, раби Наум от Чернобил обяснява, че ако някой е причинил зло на човек - това означава, че последния все едно е извършил подобен грях спрямо Всевишния, по отношение на служенето Нему. Всевишният му изпраща зло, за да може той да го усети и да се разкае за своя грях. Ако се погледне под този ъгъл, на нещата, които обикновено предизвикват гняв, човек разбира се няма да се разсърди. Ако обаче има смелостта да направи това, моментално от Небесата ще му отговорят с „мяра за мяра” от беди и неприятности. Поради това благоденства този, който се ръководи от принципа: „Мекият отговор отблъсква гнева”.

4. В този аспект съществува и друг добър съвет за обуздаване на гнева. Ако някой ви преследва и желае да ви направи зло е необходимо да се молите на Всевишния и да се уповавате на Него, да ви запази от всякакви загуби и нещастия и тогава недоброжелателят няма да може да ви направи нищо. Още повече, ако на вас ви се струва, че някой ви е причинил зло, трябва да вярвате и се позовавате на Ашем, че това е за добро и именно това зло ще ви донесе в бъдещето добро. Както това е станало при продажбата на Йосеф: в момента на продажбата се оказва, че се извършва ужасно зло, а на практика продажбата се превръща за него в добро - даже в този свят, защото той става управител на Египет.

Дадено е следното обяснение с думите на цар Давид (Теилим 27): «Ашем — е моето спасение, от кого аз да се страхувам? Ашем е твърдината на моя живот, от кого да се страхувам? ...Ако ме обкръжи войска, моето сърце няма да се уплаши, ако върху мен се стовари война, аз пак се уповавам на същото”. На същото това, на войната която се води против мен, аз се уповавам, че тя е от моя полза и за добро, че ме преследват единствено за мое благо. Благодарение на моята вяра и моето упование на Всевишния, Този, Който управлява всичко, ще обърне бедата в очевидно благо. За това, когато някой ви преследва с намерението да ви причини зло, за да се предпазите от гнева, може да кажете на глас: „Ако ме обкръжи войска, моето сърце няма да се уплаши, ако върху мен се стовари война, аз пак ще се уповавам на същото”. При това трябва да се има предвид, че самото преследване само по себе си е добро за мен и моето спасение даже в този свят. Повтаряйте много пъти с радостно чувство: „Ето той ме преследва! Няма съмнение: той ме гони към това, което за мен е благо!”

Този съвет прави истински чудеса! Аз много пъти съм прибягвал до него и винаги съм виждал, че това е така – преследванията служеха за незабавното разкриване на доброто!

5. Има още една причина, поради която човек разбиращ единството на Твореца няма да се гневи. Защото ако човек помни, че цялата земя е пълна със славата на Всевишния и Той постоянно наблюдава за всяко негово действие и знае всичките негови мисли, то той се прониква със страх пред Него. Та нали в присъствието на царя, хората не проявяват гнева си, а треперят и се страхуват от него и се обръщат към царя с молба, защото всичко е под неговата власт.

6.Третия съвет, който ни помага да се борим със злото начало – помни, че този свят е суета на суетите и в него няма нищо истинско, е изключително ефективен в дадения случай и както ни показва опита, помага срещу всички видове гняв и раздразнения. Защото, ако всичко в този свят е суета и празнота, ако всичко и всякога се прави от Твореца от абсолютното небитие, то това означава, че по същността си то също е такова, нима не се получава така, че няма на кого и защо да се сърдим?! Поради това трябва да отделяме време, всеки ден задълбочено да разсъждаваме върху суетността на света и да събуждаме душата си от летаргията, която и навяват обстоятелствата на този свят. Добро въздействие в това направление указват „Коелет“ и книгите за мусар. Размислите за смъртта и за всичко свързано с нея укрепват в човек осъзнаването на суетността и вродеността на този свят, както е казано в „Коелет“ (7:2): „По-добре отиди в дома на траура вместо да отидеш в дома на веселието, защото такъв е края на всеки човек, а живите нека се замислят върху това”.

И така постоянно всеки път, когато не сте заети с изучаване на Тора и служене, създайте си навик да размишлявате върху това, че всички хора и вие също, с всичките си удоволствия, стремежи и страсти наистина сме подобни на мъртъвци. Миг! – и ни няма и какво остава след тях? Ако някой човек ви обиди, струва ли си да обръщате внимание на това, как един мъртвец – тлен и червеи, обижда друг?! И тогава обидата няма да ви се стори унизителна, а точно обратното, вие ще се зарадвате, че вие принадлежите към кръга на обидените. Защото нашите мъдреци са казали: „По-добре да бъдеш обиждан, от колкото да си обиждащ” – наградата е за тези, които търпеливо понасят обидата и тя е невъобразимо голяма!

7. Ето върху, което си струва да се размишлява. Човек обикновено не се вълнува и не се безпокои за това, което се е случило вчера, а още по-малко от това, което е станало преди един месец. Той не се наслаждава от минали удоволствия и не страда от преживяната болка. Даже силната болка не се преживява така, както е била в онзи ден и час. Обратното, разумният човек, който е уведомен за благото на страданието в този свят, ще се радва, когато си спомня за преживяните от него беди.

Що се отнася до гнева, то е очевидно, че след един час от неговото проявяване човек много ще съжалява за това и това съжаление никога няма да го остави. И обратното, ако той се въздържи и замълчи, той много ще се зарадва в бъдеще.

В книгата „Решит Хохма“ се описва история за един благочестив човек, който попитал: „Кой от дните на живота ти, е бил най-радостен за теб?” Той отговорил, че това бил денят, в който изненадващо много го опозорили и той понесъл това мълчейки и без да се разсърди.

По този начин е лесно да си представите и да разберете, че проблема заради, които вие се гневите е суета и безполезност, нещо което вече е в миналото, защото е ясно, че четвърт час ви е бил необходим, да се охладите и да не остане нищо и докато вие започнете да говорите това, времето ще мине. Даже след ден, седмица или месец – всички виждаме, колко бързо лети времето, се разбира, че то е нищо и в сравнение с това време, което ще бъде след това – е безкрайно. За това кой ще се съгласи да бъде такъв глупак, че за няколко минути, които даже в нашия свят не струват нищо, да загуби живота си навеки. Този, който добре помисли над това, няма да обръща внимание на всички обиди и оскърбления и решава да бъде сред „обидените” а не сред „обиждащите”, за които е казано: „Тези които Го обичат, както изгрева на Слънцето имат неговата сила”.

8. Много години аз загубих в търсене на пътища, за да придобия търпеливост и смирение и се убедих с очите си, че нито едно от тях не притежава такава ефективност, както отделянето на специално време за ежедневни размисли за суетността и тщеславието на този свят. За това, този който иска да освети себе си и да усъвършенства тези си качества, нека да последва този съвет, който ще му донесе повече полза от всички мъчителни пости и други ограничения. Ето какво пише по този повод раби Шнеуер Залман от Ляд: „Размишлявайки за това, човек ще смекчи своето сърце и всичко, което е подчинено на времето – миналото, настоящето и бъдещето и за него те ще бъдат еднакви, той няма да желае това и няма да обръща на това внимание. Той ще си каже:”Преди няколко години дори нямах намерение да мисля по този повод и след няколко години този проблем вече няма да съществува и защо същото това да не е справедливо към настоящето?”

9. Четвъртият съвет – да се молим постоянно на Всевишния, за да помогне на човек да се приближи към Него – Мъдреците съветват да се употребява, за да се предпазим от гнева.

Авторът на „Решит Хохма“ пише от името на своя учител: „Необходимо е да се молим на Всевишния всеки път в шахарит, в минха и маарив, за да ни удостои Той със скромност и смирение, за да може той да се радва на страданията, които изпитва когато го позорят и му се гневят. С това той ще умилостиви Всевишния и ще изкупи греховете си, породени от гнева и високомерието. Тъй като неговата молба ще е такава, той няма да се разсърди и няма да отговори на опозоряването”.

Много е писано от мъдреците за това, че трябва да се започва и завършва деня с молитва-молба за предпазване от гнева. „Сефер Харедим“ пише, позовавайки се на ръкописа на „Пиркей на раби Акива“, че раби Акива всяка сутрин след събуждането си от сън веднага след Моде ани е произнасял такава молитва: „Да бъде Твоята воля Ашем, мой Б-же и Б-г на моите бащи, за да не се разгневя, а така също и да не разгневя Теб”. Подобна молитва той произнасял при завършване и на Шмоне Есре).

В книгата „Йесод Йосеф“ е написано, че в момента, когато човек облича цицит е времето за благословение на Всевишния, за измолване избавление от завистта, безпричинната вражда и гнева.

Този, които последва този съвет, не е длъжен да се задоволи само с посочените моменти. Той е длъжен да се научи да се моли за това постоянно, да увеличава и увеличава своите молби с плач и сълзи, най-добре на родния си език с думи, които са в състояние да събудят сърцето му с голяма сила. След време той обезателно ще види резултата от действието на всички свои молитви, въпреки, че за това може да минат месеци и години. Раби Нахман от Бреслав е писал, че всички основни свои достижения в областта на служенето на Всевишния той е длъжен с непрекъснати молитви и молби да се удостои с високо ниво на служене. Той не е пропуснал нито една молба, която я има в сидура и други книги, в това число и в написаните на идиш и постоянно четял „Теилим“. Раби Нахман особено подчертавал важността на молитвата в уединение на роден разговорен език. Той често казвал на своите ученици, че този, който в крайна сметка отделя по един час на ден за такива молитви, обезателно ще бъде удостоен с приближаване до Всевишния.

Написано е и за Светия Ари, че всички свои удивителни резултати е придобил с непрестанна молитва в сълзи. И всички велики праведници са стигнали своето ниво по този начин.

Най-доброто време за учене е през нощта, а най-доброто място е извън града. Много добро място за молитва и четене на „Теилим“ е на полето сред тревите и дърветата.

10. В това русло лежи съвета, които дават много източници и по-точно от името на Бешт: постоянно се моли да ти се изпращат обиди. И тъй като такава е молбата на самия човек, на него ще му бъде по-леко да устои на това изпитание и няма да се разсърди, когато започнат да го ругаят и подиграват. Точно обратното, той ще бъде радостен, защото именно за това той се е молил.


Част 5. Съвети как да се борим с гнева


1. В книгата "Решит хохма" е приведен следния съвет: размишлявайте върху това, за какво Твореца, като че ли се гневи на човек, за това че той греши против Него със своя гняв и че всички негови деяния се записват в Книгата. И колко ще се срамува в бъдещето, когато той види, че всичките му постъпки са запечатани пред Него и когато обявят: „Еди кой си е служил на идоли!” (защото гневящият се, е подобен на идолопоклонника)… Няма нищо, което да възпрепятства повече близостта ни с Б-г от гнева. Гневът пропъжда от човек душата и този, който се е извисил над цялото творение, попада под властта на най-низките сили.

2. Там е написано още, че когато обиждат или оскърбяват човек, той трябва да помисли, защо Всевишният търпи не евреите, които заради нашите грехове „ходят в Неговия чертог” (На храмовата планина) и Неговото велико Име се осквернява заради нас. Как тогава човек да не изтърпи обидата или оскърблението от другаря си?!

3. В книгата „Мидраш Пинхас“ е записан следния съвет. В Гемара (Недарим 22) е казано, че който се гневи неговите грехове преобладават над заслугите му. За това, ако човек усеща, че в него се разгаря гняв, то той трябва да помисли за себе си: „Моя гняв доказва, че моите грехове преобладават над заслугите ми. А ако това е така аз нямам време да се гневя, защото аз трябва да се разкайвам за своите грехове!” Когато той започне да размишлява за разкаянието, тогава заслугите му ще се възстановят и гнева изведнъж ще му премине. В книгата на Ноам Елимелех е написано, че ако се случи човек да се разсърди на някой или на нещо, то нека той да си припомни греховете от своята младост и да каже: „Действително тези грехове са причината за моя гняв”.

4. А в „Сефер харедим“ е казано, че по време на пристъп на гняв човек трябва да размишлява за: необходимо ли е този, които е загубил едно цвете да счупи заради това вазата, която струва колкото хиляди цветя?! (Т.е. необходимо е да се мисли за това, че загубата от гнева превишава хиляди пъти загубата, която ще му нанесе оскърблението).

5. В книгата има написан още един много добър съвет против гнева – да се осъзнае собствената нищожност. Тогава човек, първо няма да реагира така рязко на обидите, защото гневът идва поради гордостта ни и второ трябва да се смяташ, че всеки човек стои по-високо от теб и да се преклониш пред него и тогава няма да можеш да му се разсърдиш, както робът не може да се разсърди на своя господар и трето, трябва постоянно да се помни за низостта на деянията си и за множеството си грехове и даже да се зарадваш на това, че те засрамват, което ти обезпечава по-леко изкупуване на греховете.

6. Още един съвет: не гледайте в лице човек, на който се гневите.

7. В „Решит хохма“ е описан следният съвет: ако някой е постъпил с вас несправедливо, веднага си спомнете за нещо добро, което е направил той за вас в миналото и тогава гнева ви изведнъж ще утихне. Особено това е подходящо по отношение към жените: ако тя е свадлива и причинява на мъжа си много неприятности, ако в този момент той си спомни за всичкото добро, което е получили от нея, то той изведнъж ще престане да и се сърди.

8. Още един съвет от книгата „Решит хохма“: винаги преценявай човек от добрата му страна и изпълнявай казаното от Мъдреците: „Не съди твоя другар, докато не се окажеш на неговото място”. Например, ако някой човек ви е обидил не му отговаряйте докато не си представите себе си на негово място: може би вие бихте го оскърбили много повече? Мислено си сменете с него местата и си представете желаното от вас поведение на другата страна. С това вие ще изпълните заповедта „Обичай ближния, както обичаш себе си” в тази форма в която е изразена от великия Хилел: „Това, което за теб е ненавистно, не го прави на другия”.


Част 6.Още няколко съвета


1. В "Решит хохма" се дава съвет от името на рав Ицхак от Акко. Той се свежда до това, че по време на беседа трябва да се обръща внимание само на главното по обсъждания въпрос и да се пропускат покрай ушите употребяваните по ваш адрес различни епитети. Освен това трябва да се оцени, кой е човекът, който прави или говори дразнещи ви неща: ако той е глупак струва си да се помисли: този човек е безумен и в неговите думи няма повече смисъл дори от лая на куче или цвърчене на пиле.. Ако вие сте посрамен от мъдрец следва да помислите и да признаете, че той говори във ваша полза и се радвайте на това. Струва си да се обърне внимание не на унижаващите думи, а на стоящото зад тях съдържание. Ако това е истина то следва да признаем, че това е така и да помислим за това, че позорящият ви не е споменал дори една хилядна част от вашите грехове. Та може ли да се сравняват причинената ви вреда с ущърба, който са нанесли греховете ви във висшите светове!?

2. Там се посочва още един съвет. Човек трябва да помисли над това, че за изкупуване на своите грехове той изпитва в този свят страдания. Тези страдания се делят на два вида. Първият вид това са различните физически мъчения, болести и смърт, които сякаш не са за нас. Тези страдания са много тежки и пречат в живота на човека, на изучаването на Тора и да служенето на Всевишния. Малко по-леки и удобни са втория вид страдания – словесните обиди и оскърбления изкупуващи всички грехове! За това трябва да се използват с радост и да се знае, че Всевишният ви обича и за това ви изпраща леки страдания, за да се очистите от греховете си. И особено, ако някой незаслужено ви е обидил, в този случай той дава на обидения част от своите заслуги и получава част от вашите грехове – несъмнено, е необходимо да не му се сърдим, а точно обратното, да му благодари.

3. Отстъпчивостта в финансовите въпроси също помага да се избягва гнева. Мъдреците казвали, че Тора ни учи да бъдем отстъпчиви в къщата си. Ако случайно се е разляло вино или масло или се е разбила някаква вещ – не трябва да се „пазят домашните”. Ако чужд човек ви е причинил материална загуба, в случай, че не е голяма, трябва да му простите и да не се обръщате към съда за дребни неща. В случаите, когато загубата е значителна, когато работата стига до съд, не трябва да се хвърля гръм и мълния, да се брани и проклина увредилия ни, да призоваваме върху главата му небесни наказания. И в съда сте длъжен да не забравяте за милосърдието. Ако е невъзможно да си вземете парите, чрез съда, тогава постъпете мъдро и ги опростете на длъжника си. Трябва да се помни, че материалните загуби също изкупват грехове на човек и ги приемайте с любов.

4. Как да се избегне гнева, когато водите дело срещу труден човек? Трябва предварително да си наложите да изтърпите всякакви обиди и оскърбления и тогава няма да бъдете изненадан и няма да се ядосате. Но не прекалявайте с изпитанието на търпението си и завършвайки това дело, се постарайте да се отдалите от този човек.

5. В „Шаар ихудим“ е написано, че изкъпването в миква отстранява гнева. При това следва да се има предвид, че численото значение на думата миква, е равносилно (при определен способ на пресмятане) на численото значение на думата кина (завист) и численото значение на думата каас (гняв). Необходимо е да се потопяваме два пъти в седмицата: във вторник и петък.

6. Раби Елимелех от Лижеск е написал (Цейтл катан), че когато човек чувства, че в него се пробужда някое присъщо за него лошо качество, нека си каже с всички сили следните думи: — «акенаани, ахити, аемори, апризи, ахиви веаевуси веагиргаши» — и той ще бъде спасен.

7. Раби Нахман от Брецлав е написал в книгата „Сефер аМидот“, че цедака (благотворителността) премахва гнева.

8. Там е написано още, че лъжата и гледането в лицето на лъжеца води до гняв.

9. Написано е още, че храната премахва гнева. Такова свойство притежава пат шахрит (хляба след утринната молитва) и трапезите по време на шабат.

10. В много книги е написано, че изключително ефективно средство срещу гнева е четенето на всички книги Теилим наведнъж.



 

Публикува се с разрешение на сайта толдот.ру и издателство “Швут Ами




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница