Мълчанието на гражданите е злато за монополите!



Дата02.10.2017
Размер221.18 Kb.



МЪЛЧАНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ
Е ЗЛАТО ЗА МОНОПОЛИТЕ!


1527 София
ул. Бяло море 5


Тел.: 02 843 53 56

Web: www.dnes-bg.org

e-mail: office@dnes-bg.org












ДО

КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ ПРИ НС

ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКА, ВНЕСЕН ОТ МС (202-01-4/23.01.2012)

В продължение на усилията на Гражданско движение „ДНЕС” за преодоляване на натрупаните през годините проблеми между потребителите и доставчиците на монополни услуги, предлагаме в хода на обсъждането и приемането на промени в Закона за енергетика да бъдат взети под внимание следните



ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

Чл.21, т.30 да се промени, както следва: „т.30 контролира изпълнението на инвестиционните планове на операторите на преносните и разпределителни мрежи и представя в годишния си доклад оценка на инвестиционните планове на операторите на електропреносни и газопреносни мрежи”.

Мотиви: Целта е да се разширят правомощията на ДКЕВР.

Чл. 21, ал. 4 да придобие следния вид: „Решенията на Комисията по ал.1, т.4, 5, 8, 13, 17 и 19 са общи административни актове, като правилата и методиките по ал. 1, т. 9 - 13 се публикуват от енергийните предприятия и Комисията на интернет страниците им”.

Мотиви: Предлаганата редакция изрично дефинира актове на Комисията, с оглед на тяхното действие по отношение на лица и време. С оглед естеството на тези решения се одобряват правила и методики, които ще имат обвързваща сила за неограничен кръг потребители/клиенти и ще действат до тяхната изрична отмяна. Решенията за одобряване на тези правила и методики са общи административни актове, съгласно разпоредбата на чл.65 от Административно-процесуалния кодекс.

Текстът на чл. 22, ал. 6 да се измени, както следва: „(6) В случаите, когато Комисията приеме жалба за основателна, тя издава Решение със задължителни указания по прилагането на закона, представляващо индивидуален административен акт.”

Мотиви:

Предлаганата редакция изрично дефинира акта на Комисията по жалба. Задължителните указания може да бъдат дадени като принудителна административна мярка или като индивидуален административен акт.



С оглед естеството на производството по издаване на решението, на започването му по жалба на лице срещу лицензиант и на търсената защита от същия, решението на Комисията, съдържащо задължителни указания, създава задължения за лицензианта и право на жалбоподателя. Поради това решението на Комисията е индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК.

В чл.30, ал. 1 да бъде добавена нова т.17 със следното съдържание: „17. Цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция на крайните клиенти, чрез одобряване и контрол на методика по чл.21,ал.1, т.12”.

Мотиви: Предложението ни цели създаване на яснота за обхвата на ценово регулиране от ДКЕВР. С внесения ЗИД на ЗЕ се предлага цените на доставчика от последна инстанция да се определят и контролират от ДКЕВР (чл. 21, ал.1,т.12 ЗИД на ЗЕ). Едновременно с това, сделките на доставчика от последна инстанция са включени в обхвата на сделки при свободни цени (чл.100, ал.1 от ЗИД на ЗЕ). Доколкото се предлага нов тип участник в енергийите отношения, е необходимо ясно да бъде дефинирано, че същият продава по цени, образувани по начин, който е различен от тези на търговците на електроенергия и от тези на крайните снабдители.

Текстът на чл. 36а, ал. 1 да се измени по следния начин: „(1) Енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, и операторите на преносни и разпределителни мрежи в едномесечен срок преди подаване в Комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени публикуват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. Енергийните предприятия и Комисията предоставят по искане на всяко лице, заявленията и приложенията към тях”.

Мотиви:

  1. Предложението ни за нова редакция цели постигане на прозрачност на цените, по които ще плащат потребителите/клиентите. Изискването за прозрачност на цените е изрично въведено в двете директиви на ЕС и е прието за необходимо в мотивите на ЗИД на ЗЕ.

  2. С цел реално изпълнение на изискването за прозрачност на цените, предлагаме да бъде заменена думата „оповестяват”, създаваща задължение за предоставяне на неопределен по обем и вид информация, с думата „публикуват”, създаваща задължение за предоставяне на информация за заявлението в пълен вид и обем.

  3. Също с цел прозрачност предлагаме и включване на текст, който задължава предприятията и Комисията да предоставят данните и аргументите за исканите нови цени. Съобразявайки обема на тези данни, предлагаме тази информация да бъде предоставяна само при изрично искане на лице.

Текстът на чл. 38, ал. 2 да се измени по следния начин: „(2) Енергийните предприятия са длъжни при поискване от Комисията, от Комисията за защита на конкуренцията и от Европейската комисия в изпълнение на техните правомощия да предоставят документация, счетоводна, техникоикономическа и друга информация, включително сключени договори.”

Мотиви:

Предложението цели осигуряване на пълна прозрачност на дейността на енергийните предприятия, което е абсолютна предпоставка за ефективен контрол от страна на Комисията и другите два органа.



Предоставянето от енергийните дружества на пълна и достоверна информация, освен изискване на директивите, е и условие за наличието на ясни, справедливи и прозрачни цени. В тази връзка предлагаме от текста в проекта на ЗИД да отпадне възможността предприятията да предоставят информация за техните договор, а не самите договори.

От чл. 38, ал. 3 да отпаднат думите „търговска тайна, или ...”

Мотиви: Според мотивите към ЗИД на ЗЕ целта на новата ал.3 е да се предоставя на участниците на пазара информация в обем, който да им позволява да правят избор на доставчик/снабдител. Именно в подкрепа на тази цел е и предложението ни за гарантиране предоставянето на по-пълни, ясни и достоверни данни, с оглед реално функциониращи пазари на електроенергия и газ.

В чл. 38в, ал. 3 предлагаме следната редакция: „(3) Правилата по ал. 1 се одобряват след провеждане на обществено обсъждане, с решение на комисията, което е общ административен акт. Решението и правилата се публикуват в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на лицензианта, и влизат в сила след изтичане на срока за обжалване на решението за тяхното одобряване. Правилата са част от общите условия на договорите, одобрени от Комисията, когато с този закон са предвидени общи условия.”

Мотиви:

  1. Предвижда се ДКЕВР да одобри правила за отношенията между лицензианта и всички негови настоящи и бъдещи потребители/клиенти. Тези правила ще действат във времето до тяхното изменение/отмяна с последващо решение на ДКЕВР и ще имат задължителен характер не само за енергийните предприятия, но и за техните потребители/клиенти. С оглед действието на правилата във времето и на действието по отношение на неопределен, а определяем кръг лица, решението за тяхното одобряване представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК.

  2. Необходимостта от обществено обсъждане и оспорване на решението за одобряване на тези правила е обусловена и от обвързаността на потребителите/клиентите с правилата. Тази обвързаност определя тяхното право да имат информация за предложените правила, да участват в тяхното обсъждане и приемане, както и при несъгласие с одобрените от ДКЕВР правила да искат упражняването върху тях на съдебен контрол.

В чл. 43, ал. 2 да остане в досегашната си редакция.

Мотиви:

  1. Не приемаме предложението за предоставяне на изключителни/монополни права на новосъздавания доставчик от последна инстанция. Независимо че сделките на доставчика от последна инстанция са включени в текста на чл.100 от проекта на ЗИД на ЗЕ, те не са сводобно договорни, каквито са тези на търговците на електроенергия. С оглед спецификата на начина за определяне на цените на доставчика от последна инстанция (от самия него по одобрена от Комисията методика) предлагаме този вид енергийни предприятия да нямат монополни права. Освен това, в проекта на ЗИД е предвидено доставчик от последна инстанция да може да стане единствено дружество, което вече притежава лиценз за краен снабдител (§191).

  2. С оглед съдържанието на чл.95а от проекта на ЗИД на ЗЕ, доставчикът от последна инстанция ще продава електроенергия само на клиенти, присъединени на ниво СрН, по цени, които не се регулират от Комисията с решение за определяне на цена, а чрез методика за определяне на цена. При съпоставяне на текста на чл.95а с този на чл.94а, потребителите на електроенергия, присъединени на ниво СрН, няма да имат правото да купуват по цени, пряко определяни от Комисията.

  3. Служебното издаване на лиценз за новосъздаван вид енергийно дружество без търг или конкурс, освен нарушаване изискванията за конкуренция с вече съществуващите участници на пазара, представлява и държавна помощ. За оказването на такава, вече са открити процедури срещу Република България.

Чл. 80а, ал. 1 да получи следната редакция: „(1) Енергийните предприятия изграждат и поддържат автоматизирани системи за обективни оценки на качеството на произвежданата и доставяната енергия и на системите за пренос и разпределение.

(2) Системите по ал. 1 извършват непрекъснато отчитане и регистрация на количествата и параметрите на произвежданата и доставяната енергия и състоянието и функционалните характеристики на системите за пренос и разпределение, съгласно Наредбата по чл. 83, ал. 1, т.4.

(3) Клиентите на енергийните предприятия имат право на свободен достъп до данните на системите по ал.1, отразяващи качеството на произвежданата и доставяната им енергия.”

В Чл. 83, ал. 1 да се добави т.4 със следното съдържание: „т.4. Наредба за автоматизирани системи за обективни оценки на качеството на произвежданата и доставяната енергия и на системите за пренос и разпределение.”

Точки 4, 5 и 6 да станат съответно точки 5, 6 и 7.



В чл. 83, ал. 1, т.6 да отпадне текстът: “включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”.

Мотиви: За да не се създава възможност за безконтролно и необосновано едностранно коригиране на сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия.

В чл. 83, ал. 2 да се измени така: „(2) Наредбите по ал. 1, т. 1-3 се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Правилата по ал. 1, т. 4-6, са нормативни административни актове, които се приемат и обнародват от Комисията. Наредбите и Правилата имат действие само за бъдещ период.”

Мотиви:

  1. Предвижда се правилата за управление и правилата за измерване да имат задължителен характер за всички производители, оператори на мрежи, продавачи на електроенергия по свободни или регулирани цени, както и за всички настоящи и бъдещи потребители/клиенти. С оглед действието на правилата във времето и действието по отношение на лицата, решението за тяхното одобряване представлява нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.

  2. Обвързаността на потребителите/клиентите с правилата определя тяхното право на информация за предложените правила и да участват в тяхното обсъждане и приемане, което право им е гарантирано от чл. 75-80 от АПК и съответните норми на ЗНА.


В чл. 98а, ал. 2 да се създаде нова т.7: „7. Условия и ред за прекратяване на договора, включително и едностранно прекратяване от страна на крайния клиент”.

В чл. 98а, ал. 2, т.6 да отпадне текстът „ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка за потребена електрическа енергия - в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.”, а в чл. 104а, ал.2, т.5 да отпадне текстът „реда и начина за извършване корекция на количеството отчетена енергия - в случаите на неизмерена или неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.”

Мотиви:

  1. Средствата за търговско измерване (електромери) са собственост на операторите, като те носят отговорността за периодичната им проверка, правилно съхранение и ограничаване на достъпа на трети лица до тях, т.е. клиентите по никакъв начин не могат да носят отговорност при неизпълнение на задълженията на оператора. Тази промяна в закона въвежда възможност за последваща едностранна промяна на сметките на потребителите, вкл. операторите безконтролно едностранно да изменят съдържанието на учреденото правоотношение и, като последица – да прехвърлят върху потребителите риска от неизпълнение на задължението за поддържане в изправност на средствата за измерване (електромери).

  2. Ако текстът се запази в сегашния вид, корекциите ще се извършват за произволен срок, без да се установява по какъв начин е определен началният момент, от който се е проявила грешката в отчитането, т.е. неизпълнението на задължението на оператора за извършване на текущи проверки фактически му дава възможност за неосновано обогатяване за сметка на клиентите.

  3. Ел.енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договорите за продажба, при които купувачът дължи заплащане на продажната цена, винаги за реално предоставена стока. Методиката допуска възможността сметките на абонатите, използващи или неизползващи електроенергия, да бъдат коригирани едностранно от оператора, въз основа на количество електроенергия, която реално не е доставена и потребена, като по този начин клиентите биват системно ощетявани.

  4. Текстовете противоречат на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия, противоречат на Закона за задълженията и договорите, както и на Закона за защита на потребителите.

В чл. 101, ал. 1 да остане в сила.

Мотиви:

  1. Със съществуващия текст на чл. 101 ,ал.1 от ЗЕ се създава правило, с което трябва да бъдат съобразени правилата за търговия. При отпадането му се създава възможност търговията с електроенергия да се урежда единствено по правила, определени от ДКЕВР, без съобразяване с никакви законови правила и/или императивни разпоредби.

  2. Текстът на ал.1 от чл.101 от ЗЕ дава гаранция, че при неизпълнение на сделка по свободни цени потребителят ще може да поиска изпълнение на доставка по регулирани цени, по силата на сключен от него договор под условие.

  3. Разпоредбата на ал.1 на чл.101 от ЗЕ е гаранция, че потребителят няма да остане без електрозахранване, ако неговият доставчик по свободни цени не достави договореното количество.

  4. Необходимо е да се съобрази и фактът, че разпоредбата на ал.1 на чл.101 от ЗЕ има действие по отношение на всички потребители, сред които са, както домакинствата, така и ведомствата.

  5. Аргументи в подкрепа на оставането в сила на чл. 101 ,ал. 1 от ЗЕ са и изложените в нашето предложение по § 79 от проекта на ЗИД на ЗЕ.

Да се запази съществуващият текст на чл. 120а със следните изменения и допълнения: „120а. Крайните клиенти на електрическа енергия не заплащат такси за средствата за търговско измерване, регистрация на клиент и промяна титуляри на партида и достъп до системите за автоматизирана оценка на качеството.”

Чл. 138 да се измени, както следва:

„Чл.138. (1) Присъединяването на производителите и клиентите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор с топлопреносното предприятие.

(2) Договорът за присъединяване осигурява баланс между интересите на страните по него и задължително включва:


  1. Вид и технически параметри на съоръженията в мястото на присъединяване;

  2. Вид на осигуряваните топлоснабдителни услуги (топлоснабдяване за отопление и/или горещо водоснабдяване), проектна мощност и мощност на сградната инсталация;

  3. Режим на топлоснабдяване и параметри на топлоносителя;

  4. Брой и място на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите и комуникационните устройства към спомагателните мрежи на топлоснабдителната система;

  5. Граница на собственост на съоръженията;

  6. Мощност и технически параметри на собствен резервен източник на топлинна енергия, когато такъв е необходим;

  7. Задължителни условия и изисквания от страна на топлопреносното предприятие за работата на собствените резервни източници на клиентя;

  8. Условия за промяна на договорените мощности през времетраенето на договора;

  9. Срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие;

  10. Условия и цени за ползуване на помещението за абонатна станция;

  11. Цени за присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа;

  12. Търговски и финансови взаимоотношения между страните при доставка на топлинна енергия;

  13. Задължение за двете страни по поддръжката и опазването на съоръженията на другата страна и редът за достъп до тях;

  14. Цена на топлинната енергия;

  15. Редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;

  16. Редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение;

  17. Особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 зе;

  18. Редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите;

  19. Отговорност и неустойки при изпълнение на договора от страните;

  20. Срок на договора, основания и ред за предсрочното му прекратяване, включително и едностранно прекратяване от страна отделния клиент.

(3) Договорите по предходната алинея се вписват в публичен регистър, който се поддържа от ДКЕВР.

(4) Производителите и клиентите по ал. 1 заплащат на топлопреносното предприятие цена за присъединяване, образувана по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

(5) Присъединените към топлопреносната мрежа клиенти са длъжни да предоставят достъп на топлопреносното предприятие, получило лицензия, през собствените си съоръжения за целите на преноса на топлинна енергия до други клиенти на територията, определена в лицензията. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията.”

Чл. 141 се изменя, както следва:

„Чл.141 (1) Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда - етажна собственост, се определя по показанията на общия топломер, монтиран след подгревателя за битово горещо водоснабдяване в абонатната станция.

(2) Топлинната енергия по ал. 1 се разпределя между клиентите въз основа на количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер, количеството вода, консумирано от отделните клиенти за битово горещо водоснабдяване, отчетено по индивидуалните им водомери и при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.

(3) При липса или нередовност на индивидуални водомери, или при невъзможност същите да бъдат отчетени в продължение на повече от три последователни месеца, разликата между показанията на общия водомер и сумата от отчетените индивидуални топломери се разпределя пропорционално на идеалните части в общите части на ЕС.



Чл. 142, ал. 1 се изменя, както следва: „Чл. 142 (1) Количеството топлинната енергия за отопление в сграда или част от сграда – етажна собственост се определя по показанията на общия топломер, монтиран след подгревателя за вътрешносградната отоплителна инсталация в абонатната станция.”

Чл. 143, ал. 1 се изменя, както следва: „Чл. 143. (1) Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя нормативно въз основа на типа вътрешносградна инсталация и термодинамичните характеристики на съответния тип сграда съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3. Делът на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не може да надвишава 10% от общото количество топлинна енергия за отопление, отчетен по реда на чл. 142, ал.1”.

Чл. 144, ал. 6, след думите „в отделен имот и/или в отделно помещение” се допълва „както и в сградите, отоплителните инсталации на които не дават техническа възможност за отчитане чрез индивидуални разпределители”.

Създава се нов раздел Viа и нови членове 146 и 147, както следва:

Раздел VІ а - Енергийна ефективност на вътрешносградните отоплителни инсталации.

Чл. 146. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, съвместно с ДКЕВР и Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) издават наредба за енергийната ефективност и пределно допустимите норми на топлозагуби на вътрешносградните отоплителни инсталации.

(2) Вътрешносградни отоплителни инсталации, които не отговарят на изискванията на наредбата по преходната алинея се спират от експлоатация със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Чл. 147 (1) Към Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) се създава фонд за финансиране на реконструкция и модернизация на вътрешносградни отоплителни инсталации на битови клиенти.

(2) Фондът по ал. 1 набира средства от отчисления на топлоенергийните предприятия, субсидии от държавата и общините и други източници.

(3) Средствата от фонда се разходват за:


  1. Проектиране и изграждане на енергоефективни отоплителни инсталации в сградите по чл. 146, ал.2 с топлоносител гореща вода

  2. Проектиране и изграждане на енергоефективни отоплителни инсталации в сградите по чл. 146, ал.2 с алтернативни топлоизточници.

(3) Управлението и дейността на Фонда по ал. 1 се урежда в Наредбата по чл. 146, ал.1.

В чл. 150, ал.1, се създава нова т. 5: „5. Основания и ред за прекратяване на договора, включително и едностранно прекратяване от страна отделния клиент”

Чл. 208, ал. 1 да запази досегашната си редакция.

Мотиви:

  1. Предложената редакция на ЗИД на ЗЕ предвижда намаляване на половина на предвидените санкции.

  2. Както за целия раздел административно-наказателни разпоредби, липсва какъвто и да е текст в мотивите към ЗИД на ЗЕ, поради което и това предложение на вносителя е немотивирано.

  3. Следва да се съобрази и фактът, че проектът на ЗИД на ЗЕ (§ 176, 177 и 178) не предвижда намаляване глобата на потребител или на оператор, който не изпълни задължение по този закон.

В чл. 214, ал. 1, г.3 В чл. 214, ал.1, т.3 след текста „или препятства правилната им работа” се добавя: „Същото наказание се налага и на лицата, които чрез монтиране на спирателна арматура преди и след отоплителните тела или чрез други самоволни изменения в сградната инсталация по проект, създадат възможност за ползуване на топлинна енергия безотчетно или при неточно отчитане. При невъзможност да бъдат установени лицата, извършили тези промени, наказанието се налага на собственика/ползувателя на имота.”

След §192 на законопроекта да се добави:

  • нов §192а: „Оборудването на абонатните станции с общи топломери след подгревателите ВОИ следва да бъде извършено от топлопреносните предприятия в срок до 01.07.2013 г. Оборудването на абонатните станции с общи топломери след подгревателите за БГВ следва да бъде извършено от топлопреносните предприятия в срок до 1.10.2013 г.”

  • нов §192б: „В шестмесечен срок от влизането на настоящия закон в сила следва да бъдат сключени/подновени договорите съгласно изискванията на членове 138, ал.1 и 140, ал. 5.”

МОТИВИ

В предложения на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката липсва решение на най-конфликтните и наболели проблеми между клиентите на енергийни услуги (гражданите) и енергийните предприятия. Такива проблеми са контролът за качеството на електроснабдяването и топлоснабдяването, системите за отчитане на количествата потребена енергия, създаващи основателното усещане на гражданите за начисляване на недължими задължения, принуждаването на гражданите да използуват енергонеефективни системи чрез практически непрекратими договори и пр.

Решаването на тези проблеми не търпи повече отлагане, тъй като вече е създадено огромно обществено недоволство сред по-голямата част от българските граждани. Съдебната система е претоварена от огромен брой дела (в по-голямата част свързани със спорове с топлоснабдяването) и не успява да защити правата и интересите на гражданите, което дълбоко подкопава доверието в държавата и законността.

Съществуващата система за контрол на качеството на предлаганите енергийни услуги е абсолютно неефективна. Формално-юридически, енергийните предприятия носят отговорност за доставяните от тях некачествени услуги, но на практика гражданите са в невъзможност да докажат многобройните и съществени отклонение в качеството - особено на електроснабдяването, така и в топлоснабдяването. Няма ефективен начин за установяване например на отклонения в подаваното напрежение на електричеството (често то варира между 190 и 260 волта и причинява повреди на електроуредите), токовите удари, несъответстващите параметри на топлоносителя при топлоснабдяването, прекъсванията и авариите и пр. На практика осъществяването на тази отговорност изцяло зависи от добрата воля и коректността на самите енергийни предприятия, а при липса на такива гражданите са принудени да се ангажират в тромави и неефективни административни процедури. Затова смятаме за особено важно да бъде изградена автоматизирана система за постоянен контрол и регистрация на параметрите на енергийните услуги с възможност за свободен достъп до тази система, както на отделните граждани, така и на контролиращите органи на администрацията и съдилищата.

Сериозен проблем за гражданите представляват многобройните такси, които въвеждат енергийните предприятия за дейности, който са част от самата предоставяна услуга и които би трябвало да са за сметка на доставчика на съответната стока/услуга. Буди загриженост предвидената в законопроекта отмяна за изричната забрана за отдавна прокарваната от монополистите „такса електромер”. Би следвало законодателят да предприеме точно обратните стъпки и да защити гражданите – не само като запази съществуващата забрана за подобен род такса, но да я разшири, като въведе и забрана за такива такси, като за регистрация на абонати или при промяна титуляри на партиди и др., представляващи скрито увеличение на цената на монополната услуга

Следва основно да се реформира системата на договорите в топлоснабдяването (по чл. 138, ал.1, 140, ал.5, 149б и 150 и др.). Понастоящем в тези договорни отношения е налице пълен хаос. При почти всички сгради, присъединени към топопреносната мрежа преди 2000г. липсват каквито и да е договори за присъединяване. Повечето от договорите за дялово разпределение са с отдавна изтекъл срок. На самите енергийни предприятия не е ясно какви договори трябва да има. Всъщност договорите по чл. 150 са напълно излишни при наличието на добре направени договори по чл. 138 и (за присъединяване) и 140, ал.5 (за дялово разпределение).

Например, в момента не е ясно в отношението с потребителите „Топлофикация”-София дали действа като производител, топлопреносно предприятие, доставчик, лице за дялово разпределение. В редица случаи тя участва в четирите качества и е абсолютно излишно за една и съща услуга между едни и същи лица да се правят три отделни договора (в практиката от първите три изискуеми по закон договора, няма нито един, а вместо тях се приема че е налице договор по чл. 150). Самите договори по чл. 150 са порочни и като начин на сключване (публикувани във вестници общи условия и мълчаливо приемане) и като съдържание. Какво, например, се получава, ако договорът по чл. 150 противоречи на договорите по чл. 138 и 149б? Редно ли е това което изрично и писмено сме уговорили да се изменя с „мълчаливо съгласие”? Особено порочна е и фактическата невъзможност на индивидуалния клиент да се откаже от натрапваната му услуга.

Следва в закона, а не в Наредбата по чл. 125 към него да се определят основните параметри на договора за присъединяване по чл. 138. Към тези основни параметри трябва да се добавят отговорности при неизпълнение на задължения от страните и условия и ред за прекратяването им. Също следва да се регламентира изрично необходимостта от сключване на нови договори за присъединяване за сградите или части от сгради, които са били присъединени преди въвеждането на законови изисквания за наличието на такива договори (сградите, присъединени преди 2000г.);

Договорите за присъединяване следва да се вписват в публичен регистър, който да се поддържа от ДКЕВР. Регистърът трябва да съдържа данни за адреса на сградата, данни за етажната собственост, датата на сключване, срока на договора, както и пълния текст на договора. Достъпът до регистъра трябва да е свободен, и всеки гражданин да може по интернет да се запознае с договора, отнасящ се до имота, на който е собственик или който иска да придобие.

Голяма част от изградените преди 1989 г. сградни отоплителни инсталации са практически унищожени вследствие на демонтаж, пломбиране и регулиране на отоплителните тела в имотите. В този си вид ВОИ са енергонеефективни и водят до огромни топлозагуби – над 30%. Това е причината и за големия дял на енергия за Сградна инсталация, който принудително се налага да заплащат дори и клиентите, които са се отказали фактически изцяло от услугите по топлоснабдяване.

Предвид изискванията за енергийна ефективност, законът следва да въведе механизъм на пределно допустими норми за разходи за „Сградна инсталация”, които да се определят от ДКЕВР и да предвиди задължително спиране от експлоатация и задължение на клиентите и общините, да бъдат реконструирани или заменени сградни инсталации, чиито топлозагуби надвишават определена норма. Също така, голяма част от тези инсталации са вече в края на експлоатационния си срок, и следва законът да насърчи изграждането на ВОИ с хоризонтална разводка, които ще дадат възможност за поапартаментно включване и отчитане на топлоснабдяването.

Фактически, в момента масово се заобикаля разпоредбата на чл. 156, ал.1 от ЗЕ (търговско измерване на границата на собственост), а изключението по ал.3 е превърнато в правило. Следва да се дадат по-големи гаранции за спазването на принципа за отчитане на границата на собственост, а изключението по ал. 3 да се ограничи само за стари инсталации и то за един разумен срок, който е необходим за монтаж на уредите на границата на собственост (примерно 1 година).

Следва да се разграничат услугите „топлоснабдяване за отопление” и „топлоснабдяване за битово горещо водоснабдяване”, както в технически аспект, така и в аспект на търговски взаимоотношения с клиентите. Това ще ограничи злоупотребата с монополно положение на топлофикационните дружества и ще даде възможност на клиентите за различни варианти за отопление и БГВ (напр., отопление с климатик и централно горещо водоснабдяване). Съществуващата система за разпределение на общото количество ТЕ на двете услуги по сложни и не докрай обосновани формули създава много неясноти и възможност за манипулиране на сметките. Това трябва да стане и чрез въвеждане на законово изискване за разделно измерване на топлинната енергия за двете услуги (или чрез общ топломер измерваш поотделно топлинната енергия за отопление и БГВ, или чрез два топломера).

Порочна е системата на определяне на топлинната енергия за сградна инсталация. В момента тя се изчислява на базата на проектната мощност на сградната инсталация (на практика мощността на абонатната станция). Като се има предвид че проектите на сградните инсталации на повечето сгради са правени преди 20 и повече години и че актуалното състояние на сградните инсталации съществено се различава от проектното (спрени радиатори в общи части, в помещения на имоти – т.е. топлинният товар е намалял в някои сгради над 50% от проектния), че масово при инсталирането на нови абонатни станции са били завишавани проектните мощности на ВОИ, се стига до абсолютно необосновано завишаване на дела на енергия за СИ (до 40-70%), като по този начин необосновано се прехвърлят задължения на потребители, които ползуват топлинна енергия за отопление към тези които не ползуват.

При сградните инсталации с вертикална разводка (вертикални щрангове) е трудно да се определи количеството ТЕ отдавано от тези щрангове – то зависи от дебелината на тръбите, потока на и температурата на топлоносителя, от моментната мощност на инсталираните отоплителни тела (радиатори) и пр. Тъй като е неъзможно точното изчисление на топлоотдаването на щранговете, а определяните в практиката дялове за ТЕ за СИ надвишават всякакви разумни граници, което от своя страна поражда най-острото недоволство и недоверие на клиентите на топлоснабдителните предприятия, е целесъобразно като веменна мярка (до модернизирането на старите ВОИ) да се въведе разумна горна граница на определяните дялове за СИ (от порядъка на 10%) или въобще да се премахне тази компонента от сметките на клиентите.

Не на последно място, актуален е проблемът с кражбата на топлинна енергия. Отделни клиенти самопроизволно подменят, демонтират, монтират отоплителните тела в имотите си с цел да получат без да заплатят. Ощетените са пак гражданите, които заплащат и тяхното потребление. Съществуващата система за дялово разпределение насърчава подобни кражби. При това положение е разумно законът поне да санкционира с административни наказания масово използуваните начини за кражба на топлинна енергия, като заменянето на радиатори с поставени индивидуални разпределители с радиатори без такива. И тъй като е трудно да бъде хванат недобросъвестния потребител в момент на подменяне на радиатор (операцията за монтаж и демонтаж отнема десетина минути), следва да се санкционира поставянето на спирателни кранове преди и след радиатора, чиято единствена цел е именно извършването на такава кражба.





02 октомври 2017 г.| Координатор „Връзки с медиите” – pr@dnes-bg.org, тел. 02 843 53 56





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница