Многоизмерен скок в края на времето Николай Коларов



страница10/12
Дата04.08.2018
Размер2.79 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Глава 11

МОМЕНТЪТ "ТУК И СЕГА".

РЕЗОНАНСНА ВЪЛНА. ИЗБРАНИТЕ СА ПРИЗОВАНИ

В момента "сега" времето се срутва в себе си. То започва да се движи много бързо, а също и напред-назад подобно на ефект на люлеене. Първо, трябва да конкретизираме представата за "сега", като включим и елемент еволюция на съзнанието. Сега е точката в която обективизиращото се концентрирано съзнание винаги стои. Процесът на обективизиране на съзнанието, първо към себе си и после към света като цяло е всъщност истинската еволюция. Но къде всъщност е точното място на съзнанието? Известният физик Пенроуз съвсем наскоро го постави някъде между микро- и макросвета. В това място настъпвало "блокиране на физическите закони, дори за кратко те прекъсвали своето действие". Следователно "тук" е някъде в ничията земя между полетата на телескопа и микроскопа, където се е спотаило съзнанието. Но в микросвета съществува квантова нелокалност, а в макросвета всеки физически обект винаги има някакви координати независимо от скоростта си. Следователно "тук" за съзнанието е едновременно нелокализируемо и същевременно има точни координати? Това е парадокс, който може би ни казва да оставим въобще представата за място, като неуместна. Тук е навсякъде, ако сега е там.

Но и представата за "сега" също еволюира и става все повече "точно сега". При забързването на времето "тук и сега" стават все по-релативистични усещания и възприятия. При много висока скорост (достатъчно висока) те фактически може би въобще изчезват, като представа и опит. Затова очевидно не можем да си представим кое е това "тук и сега", в което съществува Бог.

Може би са ни необходими нови представи за абсолютизация на релативността, които все още не са ни осенили. Но твърде вероятно при състоянието в което се намираме това да стане мъчително бавно. А може би това ще стане "утре". Бъдещето на едно еволюиращо, неясно изплуващо сега. Нашето съзнание е все още твърде субективно, за да се появят в него представи за това, че то не е нещо отделно от оста. Субективната гледна точка изисква винаги да има котвата на едно "тук и сега". Съществува една дефиниция за съзнание като "присъствие". Колкото по-ясно и отчетливо е присъствието, толкова повече има тук и сега. Но при достигане на пределна яснота, тези два феномена може би обезсмислят. Времето, подобно на черна дупка се изолира и срутва в себе си. Тук се универсализира едно присъствие на разширяващото се съзнание – навсякъде. Винаги да се връщаме към това, че съзнанието е постулирано да стане многоизмерно. Обективизиращото съзнание има възможност да присъства на всички честоти и да прекосява всякакви граници. Трябва да схванем удивителния факт, че съзнанието е непрекъснато по презумция, то не умира, а само трансцендентира. Ще преминем в 4- D и по-нагоре при непрекъсвани съзнание и памет.

Но за съжаление нашето ниво на съзнание още далеч не е обективизирано. То още даже не е успяло да интегрира всичките си части и стои като полусглобен механизъм на конвейра на еволюцията, т.е. то още не с напълно даже самосъзнание. При това положение на парадигмата на изолираността в З- D света и на линейното време предстои това фиаско, устройвано специално за еволюиращото съзнание. За това се устройва целият този грандиозен спектакъл, в който след хаоса и вътрешното израстване в пустинните дни ще настъпи най-истинският, най-последният момент "сега", когато времето ще спре в окончателното "тук и сега". Това е моментът t0- Моментът, в който за пръв път няма да има линейно протичане на събитийността, т.е. голямото спиране. Преди това голямото осцилиране "напред-назад". Навиване на лентата на линейното време около вътрешния ни поглед. Шеметната поява на сцени, обекти, ситуации от миналото, от бъдещето, проектирани в един ужасен, невъзприемащ ум. Можем да правим неща, които никога не сме били в състояние да правим. Да се обадим по телефона на отдавна умрял приятел, в далечни години, и да почувстваме неговата тревога, да се озовем там, където никога не сме били, да сме свидетели на безсмислени сцени на появяване и изчезване. Всичко това на фона на звук, описван като акустичен сигнал подобен на тътен като от всмукване в тунела към 4- D света.

Не са ли всичко това нелепости и развинтено фантазиране?

Освен "научните" доказателства, които превеждахме в процеса на това изложение, доказателства за неотменността на края на времето съществуват като много сигнали от дълбокото минало. Но също така и на съвременното експериментиране на живо "върху собствената кожа" за това, че в края на линейно 3- D време ще се появи невъобразимият момент на прехода и ние ще станем свидетели:

Още Одисей от Итака, чиито подвизи са описани от Омир преди 3000 години, има един странен подвиг, в който героят бива завързан за мачтата на кораба си, но с отворени очи и уши, когато странстващия му платноход минава покрай Острова на сирените. Преживяването на воят, молбите, виковете на гърчещите се прекрасни сирени, трябва да е било незабравимо впечатление за безпомощния Одисей. Ние също стоим завързани върху моментът "сега" и трябва да преживеем, наблюдавайки гърчещото се, завихрено линейно време. Древният мъдрец Езра също така трябва да е имал знание за момента на Безвремието, за спирането и флуктуирането му напред-назад, той предупреждава, че: "Който остане жив след чудовищните промени ще се спаси!"

През хилядолетията са се отправяли предупреждения и са пророкували настъпването на t0 с всички възможности от разполагаемата към момента палитра от думи, емоции, разказвачески умения. Те винаги са информирани с ужас за странното събитие Апокалипсис, което по-скоро са приели за възмездие за греховете ни човечеството, а не атракция на прехода.

В съвременността любителите на екстрасензорните изживявания, съобщават от време на време за апокалиптични видения, отново за ужасен, но вече примесени с един нов елемент - изживяването на страховитото удоволствие на прехода с много подробности - цветове, звуци, неясни присъствия на по-висши съзнания и даже "гласове в главата".

Един от най-странните разкази за "емпиричен" сблъсък с неочакваните и предходните състояния принадлежи на Терънс Маккена, хипи, експериментатор с халюциногени и по-специално с една особена гъба Strapharia cubensis, съдържаща триптанин, и с поглъщането й авторът и брат му Денис изпадат в "хармино-псилоцибийтен" транс. Опитите на братята са описани живописно в книгата на Т. Маккена "Истински халюцинации" [25]. Интересно е, че същите тези герои са завършили Бъркли, където и авторът на тези редове е изкарал своите незабравими 33, през същите тези 70-те години на XX век. Ходил е по същото Телеграф Авеню, излизащо от кампуса на университета, и се е отбивал много пъти в книжарницата "Шамбала", но за съжаление само с чисто научни аспирации и без всякакъв хипарски устрем.

Уникалното в експериментите на братята, проверени в джунглата на Амазонка, е, че те вероятно наистина са влезли в контакт с непознатото, което им "държи влага" вече повече от 20 години.

Ето как описват преживяното, след погълнатото количество гъба: "...Денис заобеснява какво последно трябва да направим преди някаква точка Омега... Той каза че времето забавяло ход, защото те се приближавали към тази точка... Като доказателство за своите изумителни твърдения той посочи горящата свещ на лавицата... тя стърчеше под някакъв много шантав ъгъл, противно на законите на гравитацията, защото времето течало толкова бавно, че нямало как да видим, че тя всъщност падала. Приближих се до този прелюбопитен феномен. Пламъкът на свещта изглеждаше като замръзнал. Мислите ни се върнаха към онзи миг над реката (друго преживяване), когато тя също бе замръзнала навеки. Този пламък определено ме смая ...не успях да забележа никакво движение в него, нито частица, нито газ. Аз самият можех да се движа както обикновено, но светът около мен сякаш замираше и се превръщаше в гроздове от кристали" [стр. 120].

И още един феномен от това гранично състояние: "...Усещането било, че душата ти се преражда и твоята ДНК изчезва като жизнен флуид, сътворен от езика. Щяло да се получи нещо като мисъл, която може да се види и опише".

В точката t0 или точката ОМЕГА, независимо как ще се нарече тя, мислите ще могат да се видят. Това е реализация на стара хипотеза, че в края на 3- D и началото на 4- D света мислите ще станат формообразуващ фактор (мисъл-форма). Първият белег, че скоростта на времето и скоростта на мислите са се изравнили е, че мисълта "увисва неподвижно" като форма в пространството. Това е изкуството на ваятелите на форми, създаващи мисъл-форми и на тази основа виртуални светове. Всеки експериментатор с мисъл-формите започва да разбира, че мисълта като вълнообразно движение резонира в определени геометрични фигури. Засега обаче ние живеем в свят с различни скорости на възприемане на мисълта и времето. Ето как науката тълкува това [11] "...Конфликтът между ловеца и жертвата се свежда до нееднакво възприемане на времето. Универсалният показател на метаболичната скорост на реакциите на организма е честота на сърцебиенето. Сърцето на колибрите бие с 1200 удара в минута. Ленивецът пък прекарва четири пети от живота си в сън. В човешкото тяло ускорението на биенето на сърцето се постига чрез химически ускорители като адреналин. Но така и мислите текат по-бързо и затова ни се струва, че времето тече по-бавно".

Може ли тогава в обратен порядък да се допусне, че ако скоростта на времето се забави до скоростта на биенето на сърцето на едно същество, то изпада в условие на синхронност с времето, което би било възможно да се забележи като "спряното време..."?

С други думи, феноменът на спрялото време да е свързан с изравняването на скоростите на времето и на бегача. Изглежда че наистина скоростта има по-първично, фундаментално значение от вибрацията. Можем например да допуснем, че скоростта на светлината от 300 000 км/сек играе разграничаващо значение за всички явления характерни за З- D света, т.е. всичко, което е в нашия свят, съществува само защото има по-ниска скорост от тази на светлината? Явления с по-високи скорости от тази на светлината вероятно са характерни за 4- D и по-високи измерни светове. Мисълта изглежда притежава по-висока скорост от тази на светлината и става водеща само когато сензорния ни апарат навлезе в многоизмерността.

Получава се парадокс: когато линейното, характерно за 3- D света време намали скоростта си и спре, ние се изстрелваме със сетивна скорост над тази на светлината и започваме да виждаме мислите си във форми и цветове.

Нещо като пътуващият с бързо превозно средство, когато то спре, пътуващият продължава по инерция напред. Пътуващият свръхсветлинно поема скоростта и масата си и се "изстрелва" във времевия тунел за към 4- D и нататък.

"Нека отново се върнем към момента сега, който става все повече СЕГА, като трамплин за изстрелване в многоизмерността. Трябва пробягвайки да скочим точно върху трамплина, като постепенно увеличаваме скоростта си, докато пътеката под нас т.е. линейното време намалява скоростта си и спира. В момента t0, омега и т.н. полетяваме в многоизмерността. Символното тълкуване на тази ситуация е, че трябва да ставаме все по-центрирани в себе си, все уравновесени и самодостатъчни, докато светът около нас ще се превръща във все по-абсурдно разпиляна маса от сенки. Трябва да събираме разпиляната си енергия по много илюзорни върхове и долини, да интегрираме в едно всичките си АЗ, което ще доведе до увеличаване на скоростта ни на придвижване в изпълнените с пустота пейзажи.

Самото изкривяване, затваряне около себе си на линейното време ще означава край на един свят на поляризация, в който сме свикнали да живеем. Нашата основна задача в края на времето е изглаждането на поляризацията т.е. на двойките противоположности: добро-зло; студено-топло; успех-неуспех. Изглаждането ще се прояви особено в областта на чувствата, където се очаква да се притъпят и изчезнат всички негативни емоции - страх, гняв, омраза.

Според последни твърдения негативните емоции всъщност са лошо проявени, обърнати наопаки базисни позитивни чувства - радост, вдъхновение, любов. Разбира се, туширането на поляризацията е един болезнен процес, тъй като вградения в нас автоматизъм изисква непременно да се сблъскаме с обратното на това, което вече сме почувствали, помислили, преживели. Целият ни опит и характер на преживявания се гради на действието на принципа на полярността и самото отмиране на нуждата (необходимостта) от полярност е още един индикатор, отбелязващ края на линейното време. Обхванати от позитивността или по-скоро от неутрализацията на негативни мисли и емоции, ние самите ще започнем да се носим по вълните на промяната в съществуващото море от индивидуални съзнания, разрушавайки парадигмата на консенсуалната реалност. Когато повече няма да има консенсус за "негативността" на това, което досега сме виждали и вършили, тази реалност естествено сама ще започне да се разпада, предлагайки причудливите, гротескни фигури на упадъка в завършек.

Все пак нека не забравяме, че засега разпространители, излъчватели на неутрални мисли и позитивни емоции могат да бъдат само едно малцинство, което по различни причини е еволюирало до тези нови качествени състояния.

За множеството от индивидите важи в пълна сила атрофираната желязна логика на линейното време -трябва да се бърза все повече, неспокойствието расте, целите се постигат, изоставят, тревогата "какво ще ни донесе утре" се увеличава, неудовлетворени сме от постигнатото, виждаме и коментираме слабостите на другите, мразим "героите" и постигналите нещо, тъпчем неуспелите, отмъщаваме на всички за всичко. Този войнстващ индивидуализъм може да изглежда пълна нелепост отстрани, наблюдаван от по-обективни същества, но в пустинните дни е самата деградираща изживявана все още пълноценно от мнозинството консенсуална реалност. Не бива да се забравя и това, че съществуват немалко индивиди, които за нищо на света не биха искали да променят нещо от съществуването си. Те биха изкарали така безконечно и до край, подобно на плъха, забравил да яде при непрекъснато стимулиране на центъра на удоволствието в мозъка му.

Трябва да настъпи голямото обективно разделяне на всички тези несъвместими начини на живот. Нетърпимостта в обществото идва от това, че отделни групи и индивиди се опитват да налагат техните си критерии върху други, които се стремят към съвсем различни неща. Така че пресяването на "зърното от плявата" е обективно необходимо за всички участващи на сцената играчи.

Сцената има всички празници да бъде сменена, ако се съди по много обективни протичащи процеси и интригуващи съобщения за предстоящи промени. Кое би могло да бъде обективната основа на промяната? Ако се върнем отново към макроразсъждения за скорости, честоти, светлинни импулси, резонанс, ще видим, че точно тук нещата узряват много бързо.

Основната хипотеза е свързана с фотонното излъчване, достигащо до нас от Центъра на Галактиката. Както става ясно, ние вече се къпем в тази много странна светлина, навлезли сме в централните части на конуса, и може да се каже, че радиацията струи отвсякъде. Радиационният фон на планетата година след година се покачва. Може би за това допринася намаляващата сила на земното гравитационно поле, играещо роля на гравитационен щит срещу лъченията. Но тази светлина в която все повече потъваме, като че не е толкова заплашителна, колкото са предположенията и прогнозите. Всъщност ние знаем много малко за природата на фотона. Само елементарна частица носител на светлинните излъчвания ли е фотонът. Ако си го представим като многоизмерна, векторна характеристика, то той би могъл да бъде носител на информация. Информация от различни измерения, която би могла да бъде модулирана по различен начин. Ако някой в центъра на Галактиката би желал да промени нещо, то той би използвал фотона като носител на информация за промяната. Нещо повече, ако допуснем, че в този Център има импулсен генератор, то сигналът би могъл да се модулира и по отношение на енергийните му характеристики и особено с интензитета на лъчение, базиран на високоенергийни частици светлина (според някои оформяни във фотонен пояс). Той би могъл да се използва както за предаване на нов тип информация, така и за енергийно въздействие съгласно един осъществяващ се ПЛАН, който изглежда е базиран върху сбъдване на вероятности, на принципа на най-голямата вероятност.

Той едновременно би могъл да влияе както за развитие на ДНК, молекули и клетки на тялото, като задейства скрити механизми, така и за повишаване на вибрационните характеристики на индивидите като цяло. Всяко живо тяло би могло да се разглежда като антена за "прихващане" и декодиране на светлинни импулси, излъчвани с различно равнище на качество. Така може да се говори не само за слънчева светлина, но и за много по-фини нива на лъчение, включително и пристигащи чрез Слънцето като ретранслатор на трудно уловими високочестотни вълни.

Никой няма кой знае каква представа за "работата", която осъществява върху нас това фотонно излъчване. Твърди се, че светлината "отключва" капсула с блокира на информация в телата, позволява пренареждане на ДНК и РНК, в резултат на което се включват допълнителни многоизмерни нишки и се задействат "спящи" гени. Възможно е и въвеждане на нова информация, като се има предвид многоизмерната природа на светлината чрез процес, известен като RРА (re-patering) за отблокиране и активиране на ДНК и вътрешната енергия на тялото.

Една от най-значителните промени е трайното повишаване на честотните характеристики на тялото и мозъка. Би трябвало да започнете да вибрирате все по-силно и устойчиво на нова честота, достатъчно висока за да ни пренесе в 4-D.

Фактически очакваният преход може да се разглежда и като раздвижване, сближаване на измерения, н резултат на което ще се намали плътността на триизмерния свят, а заедно с това и ще се намали плътността на телата, които ще станат по-ефирни и "светещи".

От гледна точка на изменението на времето в прехода, може да се каже че то, бидейки по същество подреждане на кодирана информация, ще се подложи на пренареждане, заемайки вместо позната линейна форма други форми, например подреждане по елиптична крива или друг вид затвореност около нас.

Именно това пренареждане на кодираната информация по кривата на времето ще причини различните реакции за различните хора - от ужас и стъписване до спокойно концентрирано в себе си възприемане на промените.

Какво тогава ще предизвика настъпването на момента t0, или омега, или великия обрат, на маите (моментът на "затваряне на цикъла и обръщане на времето")?

В някои източници се използва понятието "приливна вълна" или резонантна вълна". Предполага се, че когато настъпи този момент ще бъде подаден вибрационен мощен сигнал, във формата на фотонен (светлинен) импулс от същото това място, което може да се нарече условно център, или централно Слънце на Галактиката.

Този свръхмощен импулс ще внесе изменения в енергийните и магнитни полета на звездите и планетите. След контакта му с нашето Слънце, то ще повиши неимоверно активността си, като същевременно екранира потока от енергия към Земята и другите планети. Космическите обекти ще започнат да вибрират с по-голяма дължина на вълната, видимо засичано като "люлеене".

Мощният поток от енергия ще се разпространи мълниеносно около цялата Земя, променяйки енергийните нива на всичко. Според описанията [50] това ще бъде високочестотен импулс, който фактически ще запалва като лампи всички потенциално вече подготвени да поемат и разпространяват импулса. Това ще са тези относително не много на брой човешки същества, чийто вибрации отговарят и могат да поемат фиксираната нова честота. Сигналът в този случай е "вкарване" в новата, предвидена за бъдещото пребиваване честота на 4-D света. Преминавайки през всичко живо, свръхимпулсът или преустройва на тази нова вълна, или "изгаря безпощадно. Участниците в тази драма ще се почувстват като в излитащ, набиращ скорост самолет. В началого трептенията ще бъдат много силни, но после след стабилизирането на скоростта всичко ще утихне плавно Тогава вероятно ще сме се отзовали вече в определените ни честоти от честотния спектър на 4- D.

Според хипотезата, първите "просветнали" разпръснати навсякъде по земята ще образуват "мрежа от светлина", а самите те ще пробият тъмнината, образувайки коридори през междинните светове към крайната дестинация. През тези времеви коридори ще преминат, по познатия вече принцип на притегляне и бързо преминаване допълнителен, но неизвестен още брой хора - "основните спасени". Така ще се изпълни пророчеството за умиране и възкръсване в тяло.

Новото "пространство" ще възникне на база на интегриращия резонанс, възбуден от мощта на приливната вълна. Всеки, способен на това, ще затрепти в синхрон с основната честота, носена от приливната вълна, а получения импулс ще се разпространи във всички вибриращи точки на мрежата. Ще възникне нещо като единно поле - една нова консенсусна реалност.

Тъй като първоначално полето ще бъде неустойчиво, ще се получи (според описанията) флуктуиращия ефект - люлеене. В зависимост от формата на "увиване" на линейното време (кръгово, елиптично и т.н.) ефектите на виждане на сменящи се картини "минало-бъдеще" ще бъдат доста причудливи. Холограмната кодификация, която винаги е съществувала "ex ante", като вече създаден свят, ще представя образи от различни периоди в по-бърза или бавна, сменяща се последователност.

Би било невъобразимо да си предоставяме тези сменящи се кадри от многоизмерен филм при все още дълбоко вкорененото убеждение в абсолютността на хода на преминаващото време и обичайните причинно следствени връзки. Особено потресаващо вероятно ще бъде собственото ни участие в парада. Възможно е много бързо да имаме изменящи се видения за себе си в младостта си и после в дълбока старост. Този основен парадокс трябва да се осъзнае и преодолее: "Аз съм нещо различно от това, което в момента съм, защото само преди секунди бях нещо съвсем друго". Появата на наблюдателят извън себе си ще бъде като събуждане от сън. Най-голямото събуждане, което някога сме имали. В това ново Сега на трескаво осъзнаване на "другата реалност" ще имаме много появявания и гости отвсякъде. Първо ще се появят нашите предшественици, безмълвно наблюдаващи картината на собственото пробуждане. По някакъв не много ясен за нас повод предшествениците (отминалите цивилизации, родовата памет и т.н.) са твърде заинтересувани от това, което става в момента. Вероятно е свързано с едни наши предишни АЗ, в които душата се е прераждала многократно. Едни повече или по-малко изградени АЗОВЕ, стремящи се да получат крайното освобождение. Защото нали във всичко това сме ЕДНО. Когато на нас ни се случва нещо толкова грандиозно, това засяга всички стремящи се към еволюция. Нека не забравяме отново, че според концепцията за едновременност, миналото е толкова живо и съществуващо както и ние самите.

Ще се появят и "спомените" от бъдещето". Ще се появят наши алтернативни бъдещи Азове, които вече са експериментирали едно възможно направление на развитие и ще искат да променят нещо в СЕГА, за да се отзоват в нова модификация на бъдещето. Според една вероятна хипотеза, която беше вече излагана, ние стоим в едно състояние на осъзнаване и битие, докато не изпробваме всички мислими вариации на еволюция и получим преживявания, свързани с необичайните ни експерименти. Защото основната ни цел е да превърнем преживяванията в съпреживяване. А това е единственият начин за проява и обогатяване на творческото съществуване.

Можем да очакваме множество неочаквани появявания на сцената на залеза. Разширяващата се резонансна вълна ще накара наистина всичко до което тя достига да започне да резонира в синхрон. Стига всяко живо нещо да е достигнало необходимото равнище на готовност. Тези, които успеят да се включат в хора на резониращите, ще образуват един нов клуб на посветените по отдавна оповестената формула "избраните са призовани".

Но преди да започнем да импровизираме как ще стане това, нека отново да се върнем към момента сега - t0, точката омега, пачакути на маите. Това състояние трябва наистина да се разглежда като уникално, защото толкова рядко можем да се изправим пред вратата на времето, с един крак от "другата страна", а другият още в З- D. Ще бъдем изправени пред невъобразимия избор, особено в началото на прехода на "появяване-изчезване" от 3- D към 4- D и обратното. Джеймс Редфийлд в своето "Селестинско пророчество" [24] прави опит да опише емоционалните последствия от едно флуктоиране "навън-навътре". Неговите вечно бягащи герои ту стават невидими, на косъм от преследвачите, попадайки в мъгла на някакво преддверие към 4- D и самите те представляващи неясни сияещи силуети, ту се локализират неочаквано. Но, неочаквано за себе си на някое 3- D място. Играта "изчезване-появяване" вероятно ще стане масова в t0. Даже още сега, има съобщение, че някои групи я практикуват повече или по-малко успешно. В Индия гуруто Нарликар и сподвижниците му построили каменно съоръжение, наречено "енергиен портал", през който извършвали темпорални екскурзии до други времеви зони (хоризонтални и вертикални) чрез честотно настройване. Именно те използвали за тази цел формулата: пълно безразличие към напускането измерение и силно желание за преминаване в друго. Това според гуруто било "острието на бръснача, разкъсващ завесата между темпоралните граници". Собствения вибрационен импулс синхронизирало желанието с определено времево измерение. В момента на напускането обаче се извършвала пренастройка във времевия отвор и личната вибрация "спадала до нулева честота". Това би означавало безкрайна дължина във вълната или пълно затишие в честотния спектър. Няма сведения за това колко и кои са извършвали това. Може би те и сега извършват темпоралните си експерименти.

Има информация, че в едно ранчо в Тексас (САЩ), намиращо се върху тектоничен разлом, френският биофизик Пиер Рилке е монтирал апаратура за регистрация на фини изменения. Уредите засичали енергийни излъчвания, "преминавания на същества от миналото и бъдещето, НЛО, непознати животни и странни привидения". Самият тектоничен разлом (както и много други по Земята) се определя като врата към други измерения. Все пак в интерес на истината, наблюдаващите и заснимащи обектите не могат да кажат дали това са "времеви миражи, универсални холограми, или са реални посетители от други светове".

Издигната е и хипотеза, че в такива места се активизира планетарната памет, нещо като "времеви записи съхранявани в универсална информационна банка". Самият екип бил изненадан да заснеме кадри от ранната им младост със сцени от тайния им любовен живот. Очевидно това което "записва и помни всичко" е склонно и към някои шеги без много да се съобразява с добрия тон.

Странни "пътешествия в безвремието" има една френска група, динамично флуктуираща около личност на име Йо Апел Гери, съществувала повече от 25 години (а може би и в момента"). Експериментите на групата са описани в книга, издадена на френски и преведена на български със заинтригуващо подзаглавие "Хроника на един контакт между измеренията"[42]. Описани са четири нива на контакт, а именно свързани с "материята, пространството, времето и безвремието". Изложението смайва с богат опит, подробности, прецизност на иначе необичайни дефиниции. Набляга се преди всичко на необходимостта от споен екип, многофакторно подбран за извършване на наблюдения и експерименти. Книгата е толкова важна, че от тази гледна точка би могло да се сложи и друго подзаглавие "Теория на групите", анализираща колективен преход към 4- D.

Съобщава се доста често за традиционни практики за преживявания на шамани и групи от племена, обитаващи Южна Америка, Австралия и други места. Те са развили техниката "потъване в поток", позволяваща двойно виждане (за будно състояние и за особено състояние на полудрямка). Двойното виждане е виждане напред и назад във времето. Може би и в самия момент t0 преминаването ще се извършва не от един огромен времеви портал, а от множество по-малки времеви врати и коридори. Дали 144 000 такива врати ще бъдат достатъчни?

Според идеята всичко зависи от точките на доближаване между 3- D и 4- D пространствата. Нека си го представим на двуизмерна графика: 4-измерна координатна система на вибрацията, където а - е честота; b -дължината на вълната; с - величина на импулса и d -скорост на импулса.

В критична точка на тунелиране З- D и 4- D пространствата се доближават максимално. Съответно два обекта от "двете страни" се стремят да се приближат в точката аbcd. Обектът от 4- D (четириизмерен обект) трябва да намали възможно на най-ниско ниво вибрациите, а този от 3- D да ги увеличи, колкото се може повече. Тунелният ефект вероятно ще се изрази в действие на "отблъскване" за 3- D обекта и на "придърпване" от 4- D обекта.

Ситуацията би могла да се оприличи на раждане, където акушерката е 4- D обектът, който придърпва бебето (3- D обектът).

Тук се намесват нови елементи на прехода, който до тук не сме дискутирали. Това са "достатъчно условие" за акуширащата външна помощ и необходимото условие е нашето желание, усилие за изплуване.

З
а разлика от самодеятелния преход на индивида и на неголеми групи при масовия преход, на огромни множества от хора е необходим главен акушер и множество дружелюбни помощници. Този определен за главен акушер е може би вече известен [53], а също и помощниците му. Трябва предварително да им благодарим за това, ние още неродените в 4- D!

Ако великото приближение между 3- D и 4- D световете стане на множество от точки - примерно на 144 000 земни "особени места", потоците на "спасяващите се" трябва предварително да се ориентират към тях. Нека не спекулираме все пак върху това - нали съществува ПЛАНЪТ. Ясно е, че се касае за страхотна уникална разгъната операция с много участващи. Самото събитие изглежда засега е само вероятностно очертано. Съществува и един основен въпрос от галактическото значение. Колко могат да се окажат спасяващите се и спасените? Въпросът е изключително важен, защото засяга ефективността на еволюцията. Ако хилядолетията съществуване в мъки и ограничения в 3- D света се разгледа като експеримент, неговата резултатност е свързани с достигналите на финала. Тук вече не се търси елитарност (няколкостотин спасени за хиляди години), а една въодушевяваща масовост на достатъчно израсналите човешки същества. Тези, които преминат в 4- D света на планираната честота, ще бъдат вече не толкова и само индивиди, колкото една целенаправляваща се цялост, която ще бъде възприемана като "човешката група" от всички останали. Те трябва да създадат един нов консенсус на бъдещото си съществуване. Но трябва да бъдат достатъчно зрели за едно сложно, системно сътрудничество на много нива.

Отговорът на въпроса "колко" все още изглежда е не ясен. Допуска се едно възможно число от около 1/3 от съществуващото сега човечество т.е. около 2 милиарда. Но те могат да бъдат за съжаление изглежда и много по-малко. Затова подходящото настъпване на сигналът "приливна вълна" не е ясен на никого, даже и за главния акушер. Така че и моментът t0, омега, може и да се отложи макар и не за много. Изглежда че борбата сега е за бързото израстване на всяко отделно човешко същество. Затова се допуска да излизат и книги подобни на тази.

Използват се главно емоционални и интуитивни инструменти, но интелектуалната спекулация също може да е от полза.

Изглежда че целта за постигане на масово "извисяване" е поставена много отдавна и всяка отделно формираща се индивидуалност се наблюдава директно. В Библията се споменава многократно за "избраните " и за "призованите". В светлината на нашата по-комплексна гледна точка като че тези намеци стават по-ясни. Избраните са тези, които в дългите периоди на еволюцията показват все по-добри качества, изразени в параметрите на честотата. Те развиват своя потенциал и биват забелязани съответно. На тях вероятно се определят и потенциални "малки" собствени роли в плана. В относително фиксираната холограма на живота им се вплитат особени събития и възможности, които ако предизвикат адекватни преживявания и опитност им позволяват да се движат по-бързо и да израстват. Следователно , "избраните" са един променлив списък от човешки същества, усвояваща по-ефективно уроците и поради това са и забелязвани. Както би казала Богинята на съзряването "важно е не вие да вярвате в мен и моето съществуване, а аз да ви забележа и отделя" (свободна интерпретация на автора).

За съжаление е възможно и забавяне на темповете и отпадане на някои индивиди, известно в екобиологията като "вторичен регрес". Това са твърде неясни обстоятелства, но е възможно отклоненията в края на краищата да доведат и до нови неочаквани обогатявания. Нека не забравяме, че целта на еволюцията от гледна точка на цялото е оригиналността и пълнотата на преживяването и опита.

Но тогава кои са "призованите"? Това са кандидатите за просветление, достигнали до финалната права. Те носят по една огромна торба с опитност и преживявания и бягат с лекота по тази права. Все повече стават наясно за "целта на занятието" и са постигнали равновесие на всички свои части в себе си. Те са устойчиво центрирани. Те добиват самосъзнание, което е развиване на обективност към себе си, както би казал П. Успенски. Самосъзнанието е усещане за самодостатъчност. Обстоятелствата от 3- D света вече нямат такова значение за тях. Събитията от вътрешния живот стават вече основни наблюдения. Те забелязват синхронията и реалността започва да дава отговори "от мен за мен".

Всичко, което се случва, е ориентирано към собственото им финално израстване. Външните условия като че също започват да се смекчават. Борбата за оцеляване като че не е вече на първо място. Разбира се, кармичните уроци, целият механизъм на причина и следствие продължават да действат, но в ускорен и твърде отслабнал ефект. Нали идеята е да се изпита и преживее всичко недовършено в ограничения и бавен 3- D свят.

Уроците придобиват основно емоционална окраска. Според Хаторите [52]: "Това което се случва на тази планета в момента е бързо увеличаване на преживяванията във все по-кратък период от време. От това следва, че има много повече реакции, много повече емоционални ситуации и случки, свързани с чувствата в сравнение с преди."

Насоката на опита в условията на прехода е да се задвижи пусковият емоционален механизъм, който от своя страна, както бе обяснено в глава 5 за връзката на IQ, EQ и SQ, ще пробуди за работа най-висшите сфери на духовния ум (SQ). Емоциите, дефинирани като осъзнати чувства, изглежда са в непосредствен достъп до определящите многоизмерното ни развитие части от нашето същество, без които не бихме могли да направим решителната крачка. В този ключов момент може би не е толкова важно какво мислим, а какво чувстваме, а още по-важно как интелектуализираме чувствата, за да ги превърнем в пускови емоции. Пак според същия източник енергията на безусловното приемане, дефинирана като любов, в емоционалното тяло води до равновесие и балансиране на всички части на АЗА.

Тези които са призовани в момента сега, трябва да завъртят емоционалния стартер на многоизмерната машина, която представляваме.

Самото преминаване от линейност към многоизмерност в сега съзидава основните проблеми. Нашите представи и усещания стават все по-различни, повече на брой и с различно качество, но ние не можем още да ги подредим в многоизмерна матрица. Те са нахвърляни безразборно в старата триизмерна сграда. Прескачането от едно преживяване и опит към друго създава суматохата. Често се държим като крайно рационални аналитици, премервайки получаването и използването на всеки лев, всеки човек, всяка ситуация. Прави ни удоволствие да управляваме ресурса, да увеличаваме ползването, или просто да консумираме. След това някакъв бърз ирационален преход ни вкарва в недоумение и депресия - болест, раздяла, загуба. Понякога опитът е в асинхрон с всичко, което разбираме, и с обичайното. Имаме неочаквани прозрения, сънища. Страхът се засилва или отслабва в зависимост от очакванията ни за сигурност и ред. Но сигурност и определеност не съществуват вече, а се оказва, че трябва да гледаме със спокойствие на всичко това. Усещанията за противоречивост са в основата на невъзможността разнообразния опит да се подреди в достъпните линии на схеми. Затова съществуването започва да се възприема като абсурд при нарастващо подозрение, че в същност сънуваме сцените, взаимоотношенията, промените. Донякъде това се дължи на способностите за абстрактно мислене. Някъде в себе си предполагаме, имаме схема на идеалната подреденост на битието. Когато схемата не проработи, силно се разочароваме и даже планираме бягство, изолация, отдалечаване от проблемите. Склонни сме да се херметизираме в някакъв друг свят или в себе си. Но точно това не бива да се прави сега. Движим се към голямата промяна заедно с всички и всичко. Моментът t0, омега, пачакучи е месомелачка, през която преминава всичко – Земята, животните, хората, растенията.

Изискването е да се съществува пълноценно на биологично ниво. Да бъдем заземени дълбоко под кората на Земята. Изисква се да приемаме и осмисляме чувствата си, като ги превръщаме в емоции. Както твърдят някои наши приятели [48]: "Биологичното, а не мисловното ниво на вашето съществуване е основния корен, чрез който се изразява съзнанието в тази (земната ) сфера”.

Въпреки напрежението и неудовлетвореността е необходимо да се запази първичният контакт с базисните земни сили и с другите. Ние сме свързани по-скоро с нашата ДНК, отколкото с абстрактните системи за приемане на света. Раждането, обучението, болестите, смъртта са реалностите, а не аксиомите на някоя изфинена философска система. Поне на това ниво на съществуване, по-нататък може да бъде друго:

Ясно е, че трябва до край да се изпие чашата. "No escape!"

Всякакви оплаквания и молби за милост се посрещат с един и същ отговор: "Сами сте решили да бъдете тук и сега." И че отгоре на всичко това е всъщност един жест, на изключително благоволение към нас. Изглежда че във Вселената навсякъде на други места е твърде скучно. Липсва тази възбуждаща събитийност, на която всъщност се радваме ние, щастливците. Разбира се, на чужд гръб и сто тояги са малко. Но може и пък и наистина да е така. Има толкова много други гледни точки. Всичко, което се случва сега, носи отпечатъка на една предрешеност. Участваме в драмата, но трябва да започнем, щем не щем, да разбираме, че сме само артисти и че трябва да си изиграем налудничавите си роли. Съществуват и някои интересни открития в този последен интервал в края на времето. Първо, и може би най-драматичното е, че съществува някаква странна взаимосвързаност между равнището на емоционалността и изживяванията и други иначе съвсем обективни явления. Например, че земетресения, наводнения, тайфуни, изригване на вулкани се случват в синхрон с натрупания масов стрес, с повишената вибрационна неустойчивост на големи маси население. Като че те отразяват някаква внушена нестабилност, прекъсваемост в честотните нива. Стихиите - земя, огън, въздух, вода - отразяват психиката на хората и изглежда също се ориентират към някакво по-високо, по-устойчиво ниво на вибрация.

На тези, които можем да наречем "призовани", започват да им се случват доста странни, необичайни неща, всеки със своя специфика. Може да се каже, че те преминават на нещо като "индивидуална програма" с интензивно обучение. За повечето от тях се задейства индивидуален план със особен списък от задачи "План в планът". Някои експериментират, други популяризират. Трети просто сядат мълчаливо на един оживен ъгъл и транслират енергия и кодирана информация към другите. Това е зачатък на една задълбочаваща се бъдеща специализация в по-висшите измерения и пространства, която тепърва ще се проявява.

Може би само за тях има едно смекчаване на външните обстоятелства. Но това смекчаване би могло да се дължи и на една намаляваща отдаденост и страстност на желанията. Кармичният закон разхлабва хватката си, ако мотивът и силата на преживяването се обезсилят. Той приема, че тази отслабена реакция е признака на възприемане на кармичния урок. Но е възможно и да не е само това. Съществува странен фактор "директна комуникация", появяващ се на хоризонта като възможност. Има и много твърдения за постоянна "връзка с Акаша" (световна информационна мрежа") или даже за "канал с Бога". Този вид "екстри" на 3- D съществуването отначало ще са някакви бледи следи от бъдещето в монотонното съществуване. После става нещо, което усещаме по-ясно и започваме да го развиваме. За съжаление е, че в това съществуване ние сме със силно орязани памет и комуникации. Амнезията, забравата за целия ни минал опит и същността ни са нещо като информационна ампутация на паметта - необходимо условие за появяване на 3- D сцената. Сега връзките бавно започват да се възстановяват. Припомнянето, постепенно или внезапно, е част от процеса на съединение с цялото.

Възможността за директен "канал с всичко" е заложена в структурата на резонансни полета, които ние представляваме. Потопени сме в свят на всевълнова комуникация и вероятно избираме, или по-точно налучкваме една особена честота, която ни превключва към определен вид специфична информация. Когато сме съсредоточени и отпуснати, когато се молим, ние обхождаме честотите и намираме отговор от тази страна накъдето случайно сме насочили антените. Отговорите винаги са точни, но понякога трудно се дешифрират. Върховното постижение е да откриеш онази честота, на която от другата страна стои откликващата Богиня. Тогава монолозите като че се превръщат в диалози, макар че мълчанието от другата страна е сякаш плътно. Но понякога отговорите са вече в главата преди още да е зададен въпроса. Това е странната очарователност на недоказаната връзка. Постигналите я са тези, за които се казва че са "блажени".

Но извън редките постижения в борбата за постигане на устойчивост, нестабилността на високите честоти продължава. За съжаление в нашия свят на ниски честоти прекъсваемостта е основната беда в развитието. В това отношение приличаме на възмъжаващо момче, чийто глас мутира непрекъснато. Заедно със звуците на плътен мъжки глас изведнъж се изсипва фалцетът на детското гласче. Прекъсването в нишката на осъзнаването води често до временна забрава и дълбоки съмнения за постигнатото и за възможностите.

Краят на времето е изпитание по устойчивост за призованите. Сцените на издигнати отдадености се редуват с падение в низините на неетичността, объркаността и страха. И понеже всичко е свързано с природата, Земята е, която също отговаря с неустойчивост и колебания.

Както казват Хаторите [52]: "Ако се вгледате в тенденцията, характеризираща честотата на настъпване на лошото време, ще забележите, че то зачестява и това е част от хаоса, който възниква, когато цялата система, включително и хората започва да вибрират с различна честота. Емоциите са по-неустойчиви и това оказва влияние върху онова което би могло да се нарече биосфера - мястото където се срещат съзнанието и биологията."

Но събитията изникват неудържимо, променят се бързо и без всякаква инерциалност и няма време да се преодолява и асимилира преживяното. Получава се едно наслагване на преживяване върху преживяване. Емоциите се сменят, те са стартовото завъртане на мотора на преживяването, но те са и резултатът, опитността. Играем емоционален пинг-понг, защото когато си позволим някоя дълбока емоция, откриваме и затвърждаваме една нова честота. Когато изпитваме състрадание повдигаме честотата си, а при радост я задържаме, стабилизираме на по-високото ниво.

Цели неподозирани сфери от подсъзнанието се включват в тази емоционална игра. Когато изживеем нещо неочаквано, дълги серии от сънища, мисли, инстинктивни реакции се отключват, като предлагат под прожекторите някоя неизвестна, необяснена част от себе си. Архетиповете бързо се смесват едни с друг, като централен остава архетипът на цялостната личност. Тече един непрекъснат процес на дооформяне, изплуване, свързване, стабилизиране. Равновесието е стабилизирането на всичките ни аспекти към един център.

Най-необяснимо и трудно приемливо в края на времето изживяване е разтърсващата връзка и взаимосвързаност между субективното и обективното. Ние сме свикнали с бариерите на дуалното, с двойствеността и много трудно ще възприемем това преливане от външното към вътрешното и обратно. Трудно е да се възприеме един сън като особена реалност, а едно външно появяване на личност или събитие, като вече подготвено от нашето съзнание и подсъзнание. Най-трудно е да се приеме, че това, което става обективно около нас, и природата, едновременно е и проясняваща вътрешна работа на съзнанието.

Тунелът във времето, който си представяме всъщност като нещо обективно, като дупка между световете, може да е само един дълбок проблясък на съзнанието, едно разкъсване на мрежата на самозаблуждението. В точката t0, омега, всичко - и обективното, и субективното - се концентрират върху СЕГА, като върху острие на игла. В момента в който резонантната вълна залее и обедини в една хармонична мелодия всички резонатори, настъпва и появяването на светлина в тунела, което с само едно събуждане след сън.

Още по-парадоксално е да допуснем, че всъщност не става въпрос за ходене "до никъде", просто си стоим на своето място, а същевременно част от нашата идентичност обхожда световете. Няма никакви пътешествия във времето, защото всичко е Едновременност. Но същевременно една цяла нова наука, наречена "забранената археология", е на път да пусне академична брада въз основа само на допускането, че е възможно да се открие отпечатък от обувка или метален артефакт в земни породи, оформили се преди милиони години. Многоизмерната информация засега си остава едно чисто противоречие.

Подозрително бързо учените започнаха да намират доказателства за всяко тяхно невероятно допускане. Статистиката тук играе ролята на вярното куче, като носи патицата след изстрела, направен наслука.

Ако двойствеността се разпадне, какво тогава ще стане с нас, питаме се страхливо. Ако линейната подреденост се разпада пред очите ни, на какво да вярваме. Ако всяко наше действие е ефект на въздух под налягане, какъв е смисълът от настъпването на една илюзорна реалност. Работим, богати сме, имаме имущество, бедни сме, здрави сме или не, ходим нагоре-надолу, говорейки по GSM-и и сърфирайки по Интернет мрежата. Работата е в това, че от всичко трябва да получаваме силен емоционален отговор. Без значение за смисъл и непротиворечивост.

Емоцията е като клатенето на въжето, което усилва вибрациите. Първо те стават все по-високи, а после се появява проблем за тяхното стабилизиране.

Тъжно е да се помисли, но всъщност нямаме никакъв интелектуален изход, нито една мисловна конструкция, нито един план за действие не може да помогне. Плановете се провалят, идеите се забравят, всички познати начини на живот пропадат. Не съществува най-добрата гледна точка, най-хитрото преминаване между капките. Не съществува възможност за изолация, нито пък многословието дава нещо. Крайностите предизвикват насмешка. Всеки начин на живот, даже на холивудските звезди, е каламбур. Достолепни учени говорят баналности и сами не си вярват. Природните катаклизми не могат да бъдат обяснени и предвидени.

Разчитаме само на това изглеждащо толкова несъвършено нещо, което са емоциите. Иначе винаги сме смятали, че емоциите са нещо вторично. Но сега в края на времето те стават нашите трамплини към високите честоти.

Затова има само едно обяснение за всичко което се случва с всеки поотделно. Изпитът е в постигане на дълбочина и пределна чистота във всичко, което не си изпитал още. Запознай се трайно с удоволствието, с тъгата, с радостта, с яростното избухване. Почувствай се на крилете на въодушевлението. Изпитай болката. Изпитай съпричастие към емоционалния живот на другите. Изпитай емнатия. Само не бъди равнодушен и прекалено интелектуален, защото оставаш извън играта. Същевременно се опитай да се съхраниш. Призованите трябва да подскачат на въртящото се вибриращо въже, докато усвоят ритъма и лекотата в емоционалното възприемане.

Всяко освободено от някакво задръстване чувство, изплува на повърхността на изживяването, като телесния орган, който го е освободил, добива възможност да затрепти в по-висока честота в синхрон с другите органи.

Пълният синхрон на емоциите обаче засега не се вижда. Само хаос, неопределеност и несигурност съпътстват тези ярки избухвания, породени или непородени от иначе твърде безжизнени външни събития. Твърде често едно изплувало емоционално настроение няма нищо общо с това, което се случва. Един от уроците, които получаваме, е точно този - емоционалния ни живот и протичащите събития са две различни неща.

Това ще продължи докато започнем да разбираме, че всяка освободена емоция е свързана с определено количество енергия, която може да се използва градивно за въздействие и промяна на външната събитийност. Засега обаче сме безпомощни да променяме радикално положението си. Само понякога нещо като че възниква във връзка със силното проявление на една емоция. Радостта като че разсейва облаците. Продължителната скръб или неудовлетвореността води до болест. Понякога един стремеж да обичаме довежда този който търсим. Краят на цикъла показва бегло лицето на едно бъдещо съществуване, в което ние определяме какво да сме и какво да се случи.

В края на времето това е факт с изключителна важност. Заедно с крушението на основния възглед за живота, с договореността какво да виждаме в рамките на постулираната консенсусната Вселена, се появяват моделите на новия подход, в който ние от жертви ставаме играчи. Така като че получаваме известна компенсация за неудобството да изпитаме толкова много неща за толкова кратко време.

Вариантите как точно ще изглежда светът и ние в точката t0 са твърде много. Даже и в близък план няма едно фиксирано бъдеще на прехода. Съществуват прогнози за апокалипсис, но също и за съвсем незабележим, плавен преход към 4- D. От описанията за "голямото разтърсване" на дървото (земята ще се люлее, водата ще настъпва, вулкани ще изригват, хората панически бягат) до едно хармонично преместване, свързано с ярко изсветляване на прииждащи потоци от светлини, на озоваване, но някак по-различно, на "същото това място" Земята.

Мнения от различни източници се популяризират, изживяват, отхвърлят. В края на краищата бъдещето в Сега е все още една възможност. Разбира се, преходът, независимо колко е спонтанен ще се отрази различно на различните хора. Едно от нещата, които ще изчезнат, е може би това, че човешкото общество няма повече да бъде механичен сбор от същества с различни нива на развитие. Нашето сегашно положение в това отношение прилича на смесена паралелка, на килийно училище, със събрани различни класове в един. Това. разбира се, заедно с пренаселеността е един кошмар, който ограниченията на 3- D света са наложили. Нека не забравяме, че новите светове не са толкова пространство, колкото диапазон от честоти, в които за всеки съществуват оптимални условия. Много честоти, много "места" за пребиваване.

И все пак, защо този странен завой в залеза на историята - краят да бъде не толкова "интелектуален", колкото "емоционален"?

Безсилието на интелекта идва от неговата практическа ограниченост да обхване многоизмерността. Нашият 3- D ум е склонен да разглежда фактите отделно -т.е. да вижда всяко дърво поотделно, а не гората като цялост (както би интерпретирал двуизмерният ум). От множеството наблюдения и опитности умът просто не може да конструира цялостта на 4- D реалността. Всичко, което се случва в различни плоскости и аспекти, изглежда са изолирани явления, а всеки опит да се обвържат се възприема като парадокс. Така нашият З- D ум е вцепенен от многообразието, той не би могъл да си представи даже как ще изглежда муха в 4- D, освен ужасяващи несвързани появявания на отделеност - множество крака, застрашително изглеждащи глави, дълги сенки зад всяко нещо, появяващи се неочаквано и от всякъде. Двукамерният ни мозък още не е заработил синхронно, затова няма начин да си представи "права, излизаща от точка, от която започват още 3 прави, и всички перпендикулярни една на друга". Тази перпендикулярна права трябва да е четвъртото измерение. Но накъде отива тя? Все едно да срещнеш Малкия Принц, който ти казва: "Моля те, покажи ми посоката на 4-то измерение!" Изнемощял от усилието, логическият ни ум безпощадно се отпуска и даже понякога благоразумно спира да мели "глупости".

Тогава именно на хоризонта изплуват забравената чувствителност, превръщайки се в генератор на интелектуални емоции. Последната възможност. Тайното несъвършено оръжие на чувстването. Емоционирането се възприема като серии от експлозии в тялото, освобождение на скрити енергии, импулси за повишаване на вибрациите. Хаосът на външния свят става само фон на тази разтърсваща експлозивност, по-скоро умишлен повод, а не обусловеност. Задъхано, всички напират да вземат решения, да променят, да се адаптират. Някои като луди искат да побеждават, да бъдат известни, да бъдат богати. Други отчаяно се защитават от предполагаема армия от врагове, трети окончателно са "сдали багажа" и чакат. Времето е прекалено топло или прекалено студено. Лошото тепърва идва - казват някои метереолози. Мимолетни жизнени трагедии и драми се разиграват в смешни малки апартаменти, в големи офиси и къщи. И всички тичат нагоре-надолу, следвайки мравките, бръмбарите и другите насекоми. Поводи за всякакъв вид изживявания колкото си искаш.

Нека тогава емоцията да цъфти до края на времето. Изглежда че в 4- D може би и в 5- D ще бъдем предимно емоционални същества. В 6- D ще станем вероятно отново интелектуални.

 

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница