Многоизмерен скок в края на времето Николай Коларов

До тук, през единадесет глави проследихме вероятните причини, които биха довели до страхотната промяна - спирането на линейното време, колапсът на 3- D света и неописуемото навлизане в 4- D с всички възможни последствия. Промените протичат паралелно на макро-ниво (Земята, Галактиката) и на микрониво (отделния човек). На макрониво една холографска картина на Вселената се променя синхронно, подтиквана от ПЛАНА на имплицитния ред. Това е декорът и сцената, върху която трябва да се разиграят събитията. Видимо или невидимо събитията стават, за да подготвят финалната сцена -моментът t₀, омега, пачакути. Господарката на шифрите се движи към нас "откъм" 10- D, за да извърши пренастройването. Същевременно 3- D и 4- D световете се доближават стремително, а това означава едновременното достигане максимално възможната честота за 3- D и минимално допустимата за 4- D. В точката на сближаване трябва да се осъществи тунелирането, т.е. да се изгради времевия коридор, през който да преминем (или да бъдем изтеглени).

На микрониво, тихата революция на съзнанието продължава неизменно. Въпреки че на някои им се струва, че нищо особено не се случва. Играем изтърканите си роли и често се самозабравяме в монотонността, досадата и даже в неочакваността. Може би ще доживеем края на времето, под неизменното впечатление за една бутафория?

Едва ли ще е така, ако успеем да създадем тази непрекъсваемост на съзнанието - във всеки момент, във всяка вибрация да бъдем неизменно съзнателни. Възможно ли е това? Всичко се свежда до задачата да приведем разпръснатите си части, знайни и незнайни, на многоизмерната си личност - тук и сега. Твърде голямо усилие за състоянието, в което се намираме. Вече говорихме за това, че единственото оръжие за промяна от сковаващите енергийни стереотипи, е да задействат онези висши участъци на ума, отбелязани като SQ "място на Бога". Парадоксът на емоционалността обаче се състои в това, че тя е универсален целител, като същевременно е взривоопасно оръжие, което може не само да издига, но и да изпепелява. Емоциите могат да пораждат както извисени състояния на съзнанието, така и да доведат до упадък на личността, ако тя не постави своевременно под контрол онази част от чувствеността си, която е свързана с негативни емоции - страх, гняв, омраза, депресия. Защото по дефиниция под емоция трябва да се разбира осъзнато целенаправлявано чувство - т.е. едно иителектуализиране на емоцията. Това, обаче е трудно постижимо, като някои остават фатално пленници на отрицателното изживяване.

Тревожен факт в емоционалната сфера е, че все повече хора изпадат в състояние "извън играта", което психолозите обозначават с понятието "ресантимент". Ресантиментът е една финализираща раздразнителност и траен негативизъм, обземащ индивида в резултат на това, че според неговата собствена оценка, той не достига поставените си цели, изпада в изолация, зависимост или в губеща позиция спрямо "онези", които му изглеждат печеливши играчи. Ресантиментът е едно целенасочено самоунижение, търсене на отмъщение към себе си и другите, потъване във вторичен регрес, което може да се разглежда като поне временен крах на еволюцията.

Емоционалният позитивизъм фактически отбелязва точката на голямата промяна от инволюция към еволюция на индивидите и човешката група като цяло. Все пак позитивизмът като че постепенно надделява над негативизма в една психологическа битка, която се води и "отвън" и "вътре" в индивидите и в обществото.

За онези, спасили се от негативизма и приели света такъв какъвто е (призованите), остава да направят последната крачка - да осъществят това чудо в развитието на личността, известно от много описания като метаморфоза. Но метаморфозата само външно изглежда като чудо, а в действителност е един контролиран и самоконтролиран процес. Някога призованите са преминавали през изпитните комисии на Посветените от храмовете и едва след издържане на специални тестове са осъществявали инициация - т.е. влизали в по-горно ниво. Сега нещата изглеждат доста по-странно. Ние сами си задаваме въпросите, отговаряме чрез резултатите на целия си досегашен собствен живот и оценяваме позицията до която сме достигнали. Разбира се, може би комисията стои скрита някъде наоколо и оценява както винаги.

В метаморфозата има 3 основни стъпки, които трябва да се направят, за да се стигне до абсолютната готовност за преминаване в 4- D и по-нататък:

1. Постигане на траен позитивизъм в емоционалната сфера и развиване на емнатия и състрадание към другите.

2.  Интеграция на всички елементи на индивидуалността в рамките на хипотезата (архетипа) за цялостната личност.

3. Постигане на вътрешно равновесие и балансиране в един център в себе си, действащи независимо от външните обстоятелства.

Трайният позитивизъм, "и наяве, и насън", е крайният резултат от интензивното емоциониране, преминаване през целия цикъл на чувствеността, трансформация и поставяне под контрол на противоречивата емоционална сфера на едно всеобхватно интегриращо чувство - любовта.

В областта на емоционалността ние имаме само две възможности; или изграждане на устойчив позитивизъм, или рухване, регрес в блатото на ресантимента. Негативността като че има собствен постоянен център на излъчване - страхът. Дали центърът на страха е генетично заложен в нас, или е нещо външно, вторично, той е мотивът за неправилното функциониране и израждане на емоциите. Изглеждаме много препатили и постоянно страхуващи се за всичко. Дали обаче една директна атака срещу страха няма да реши същинския проблем? Ако променим очакванията си, ако станем по-доверчиви към добрата си участ, дали бихме могли да притъпим страха?

Все пак тук всичко е индивидуално и позитивизмът може би в края на краищата е едно комплексно постижение, което всеки сам трябва да достигне. За съжаление, все още са рядкост (поне видимо) личностите, които изглеждат толкова спокойни, балансирани, познаващи чувствата си, способни всеки момент да изпитат радост, щастие, притъпили страха до една едва доловима предпазливост и изпълнени с едно внимателно отношение и приемане на другите. Достигналите това състояние са се справили с емоционалния пъзел на планетата, в която се диша кислород, основния възбудител на страстите.

Интеграцията на всички елементи на това, което сме, е второто условие за приближаване плътно до точката t₀, откъдето ще извършим скока към неизвестното. Но въпроса кои са елементите на нашата цялост, може да се отговори много трудно при това състояние на разбирането ни за самите нас. Подозираме, че това, което е видимо, е само горната част на айсберга. Четейки, сънувайки, усещайки, комуникирайки с другите, започваме да добавяме увлечението и знанието за това, че сме много по-голямо, сложно, съставно същество. Фактически ние сме многоизмерни същества и трябва да се реализираме като такива в това, което следва.

Преди всичко нашето съзнание изглежда е тристепенно. Всъщност това, което наричаме съзнание, е само средното ниво. "Отдолу" е подсъзнанието, което живее в свят без време, застанало винаги в СЕГА. То е изградено от "цялото минало" и действа като един автоматизъм по отношение на тялото, импулсивните реакции, съхранението, сигурността на индивида. Неговото мислене е неуловимо, но то се грижи за всичко и може би очаква признание и разбиране за себе си. Когато благодарим на своето тяло, на своите рефлекси за предчувствията си, ние всъщност благодарим на подсъзнанието си.

Но ако все пак усещаме подсъзнанието като нещо винаги присъстващо, фактически нищо не знаем за това което би могло да се нарече "свръхсъзнание" - горното ниво. Има ли нещо от нас в едно друго висше сега което стои, очаква и може би направлява развитието ни? Може би този наш живот е негов пореден експеримент в дългата нишка на осъществявани желания - да изпробва, да осъществява планове, да постигне едно още по-високо състояние на разбиране посредством личностните преживявания и опит. А може би то желае да "слезе" при нас, за да се потопи в тази реалност. А дали като наблюдава разсеяните ни, повтарящи се и объркани движения изпитва скука, досада или тъга?

Ако обаче имаме тези 3 центъра на осъзнаване трябва да допуснем, че всеки от тях има своята независимост, свободата за собствени намерения. Това създава объркването. В консенсуалната Вселена, ние творим битието си в съответствие с намеренията си. Но ако има три нива на намерение и всяко "дърпа чергата" към себе си? Ако свърхсъзнанието има намерение да експериментира един по-интересен директен опит за разбиране, а съзнанието е потънало в подробности, битовизми, страсти, то свръхсъзнанието не може да постигне лесно намерението си.

На всички тези намерения Вселената, имплицитният ред, отговаря моментално⁹ с факти в съгласие с желанията. Това обаче създава един великолепно объркан живот. Например млада жена с красиво лице, но депресирана, започва да пълнее бързо, оставайки с желанието за среща с красивия принц. Принцът наистина идва, защото това е намерението на Висшия Аз, но не я одобрява, защото същевременно неспокойното за живота на тялото подсъзнание продължава да дава команда за трупане на необходими според него килограми. Неспокойствието на съзнанието се отразява върху подсъзнанието и то започва да предприема "спасителните" според него действия. Свръхсъзнанието вероятно седи там някъде "горе" и продължава да копнее за идеалите си.

Първият вид интеграция трябва да бъде синхронизирането на нашите съзнания в едно обединено съзна ние.

За това голямо събиране, разбира се, трябва да бъде отговорно средното ниво - нашето ежедневно бодърстващо съзнание. Когато то успокои ума и емоциите, се създават предпоставки за възникване на едно общо поле на синхронизирани намерения. Състоянието на почти непрекъснато осъзнаване, което е гаранция за присъствие в СЕГА, е едно от условията за това. Това е резониране със собствения си интегритед и резониране с определена система от схващания [22].

Но както казват Хаторите [52]: "Колкото повече в Свръхсъзнанието се издигате, толкова по-дълбоко трябва да се гмурнете (в подсъзнанието), за да останете в равновесие. Ако се издигнете прекалено високо в осъзнаването, без да балансирате скритите си дълбини на подсъзнанието, тогава ставате потенциално опасни. Защото тогава действате без да осъзнавате основните части на самите себе си, които се намират във вашия подземен свят, вашите неразгърнати аспекти." И още "битието е синтез на осъзнаване и намерение".

Изглежда, че имаме твърде много аспекти, представляваме сложно, съставно същество. Ние в по-висока вероятност притежаваме:

- множество от тела (физическо, емоционално, интелектуално, духовно);

-  множество от Азове (3 вида съзнание, Азове от минали прераждания, Азове съществуващи едновременно в различни реалности - паралелни, от бъдещето и може би в някои физически сега живеещи личности, а защо не и вероятни, но още неосъществени Азове);

- множество на преживяванията и опита (на всички Азове, а също така и една група на "женски" и "мъжки" тип преживявания - ИН/ЯН);

- множество на представите и намеренията (образуващи се самостоятелно като мисъл-форми).

Изброяването на всички наши аспекти прилича на процес на инвентаризация. Наивно си въобразяваме, че сме цялостни личности, а всъщност приличаме "отвътре" на стадо разпръснало се по ливадите и хълмовете на хиперреалността. Трябва да съберем стадото, чрез разширяващото се съзнание на пастира и да го поместим в кошарата, която именно е архетипа на цялостната личност. Когато Юнг е въвеждал този архетип в битие той е имал една странна геометрична представа за цялостната личност - като 2 четириъгълни пирамиди доближени в основата си (тетраедър). Вече дискутирахме по-напред тази представа. По всяка вероятност геометрията на цялостната личност е нещо много по-сложно и може да се свърже със сега експлоатираното понятие - матрица, бихме допълнили многоизмерна матрица. Можем да си представим двумерна матрица (брой редове х брой стълбове), триизмерна матрица (още една дименсия), но трудно бихме си въобразили многоизмерна матрица, освен като математическа представа.

Така или иначе, всеки от тези Азове би трябвало да вибрира в някоя определена точка от матрицата. Този сегашен Аз, в който се изживяваме, също така със специфичната си вибрация заема определено място в матрицата, определяща архетипа на цялостната личност. Но ако всички Азове са на местата си в матрицата, великото обединение би настъпило след едно "светкавично" осъзнаване на всичко в ЕДНО.

Какъв би следвало да бъде механизмът на това светкавично осъзнаване, което е равносилно на известното в миналото понятие за пробуждане? Пробуждането е нещо като ток, който преминава през всички възли на матрицата. И всички тези множествени аспекти на Аза се "просветляват", добиват съзнание за своята цялостност. Постига дълбоко разбиране, което е среда на знание и опит, както би казал П. Успенски.

Въпросът е кой пуска тока и в кой момент от развитието на тази разпръсната цялост се осъществява великото обединение.

Първото, което изглежда трябва да разберем, е, че усилието не е интелектуално. Всички внушения "отвън" са, че мисленето е донякъде излишен инструмент в това усилие. Приятелските съвети "свиеше" са да избягваме постоянно да мислим, защото мисленето е твърде тромаво и изкривява резултата. (Битието е моментално. Мисленето е бавно.) И освен това "Когато мислиш не създаваш Цялото. То Цялото вече е тук." Мислейки за него, ти поставяш в своето изживяване онази част от Цялото, за която мислиш" [56]. Още по-ясно казано, когато мислим и чувстваме ние "просто се придвижваме, преминаваме от една част на своя Аз в друга" [57]. Възможно е по-нататък да придобием качеството да интензифицираме мисленето чрез конвертиране в мисловни пакети, както е при електронното предаване на данни.

Разбира се, мисленето е важно, когато е целеполагащо, но по-нататъшната му съдба е то да стане моментално, интуитивно и по този начин да се „скрие” от повърхността на битието, което се превръща в едно чисто съществуване.

Когато нашите приятели обсъждат и прилагат мерки за стабилизиране на вътрешната ни структура, те винаги изхождат от съществуването на една ос (стълб, колона) по която са наредени трите нива на съзнание и по която протичат основните енергийни и информационни потоци. Тази централна ос минава по гръбначния ни стълб (пронизвайки основните чакри), но продължава нагоре и надолу. Надолу тя може да достигне центъра на Земята в един процес на „заземяване”. Нагоре тя достига до свръхсъзнанието, като в тази част е наричана от древните египтяни основен КА канал. Необходимо условие за интеграцията е този канал да бъде отпушен и функциониращ, за да може по него да протичат двупосочните енергийни и информационни импулси. Когато само горната част на централната ос-канал е отпушена, индивидът се интегрира в едно цяло, но остава незаземен. Тогава той може да „отлети” където си иска, но не може да остане на Земята. Еволюцията обаче настоятелно изисква "заземяване”, защото предполага едно общо движение "Земя – човечество”. Нещо повече, ако следим прецизните формулировки по въпроса, целта е не съзнанието да се извиси и да отлети, а свръхсъзнанието "да слезе", за да извърши одухотворяване на съществуващата реалност. Парадоксът е, че 4-D светът, към който се стремим, ще възникне върху една земя, която също трябва да навлезе в него.

Следователно трябва да се "изчисти” цялата централна колона и други второстепенни канали и органи. Това е въпрос на особени техники, които невероятната учителка Амора Куан Ин описва в книгата си "Плеядианско ръководство. Събуждане на вашата Божествена Ка". [50] Тази техника, обединена под заглавието "Плеядиански светлинни техники", позволява системата от енергийни и информационни канали отново да задейства, като КА се превърне в нещо като асансьор, или средство за комуникация на съзнанието с Висшия Аз.

Самият Висш Аз по някои данни [50] обитава 6-D пространството, докато душата 4-D. По този начин централният двупосочен канап КА всъщност представлява интерфейс между различните измерения, свързващ разхвърляните в пространствата множество Аз на индивида, и който след окончателното му отваряне осигурява стабилна интегрираност на матричните комуникации. Заземеността на КА осигурява духовните връзки на свръхсъзнанието да проникнат дълбоко на земно ниво, а съзнание да пътува свободно в една взаимосвързана среда. Нещо като движение на флуид в система от скачени съдове.

Понятието за КА е обаче много по-комплексно. Освен система от канали за връзка, КА се използва за да се обозначи специфичен вид енергия. В същата книга се въвежда и понятието КА-ШАБЛОН, който представлява запис на цялото бъдеще на индивида (холограма на проявление, задействащ се от съответни команди на Висшия Аз.

Явно е, че един радикален прогрес на индивида е свързан с отварянето на КА каналите, което осигурява постоянен интерфейс между нивата и елементите на Аза. По-добрият обмен на енергия пък позволява да се задейства скритата холограмна част на ДНК, което пък активира определени "бездействащи" участъци в мозъка, като цялото тяло навлиза в резонансно синхронно трептене.

Пълната метаморфоза на индивида е все пак нещо по-цялостно. Метаморфозата е квантов скок, ако се използва спекулативно терминологията на квантовата механика. Квантовият скок променя всички базисни характеристики на частицата, в случая индивида, при преминаване на по-високо ниво. Промяната засяга и някои динамични еволюционни механизми като ИН-ЯН структурите (женско и мъжко начало). Изглежда във Вселената един основен принцип е този; първоначалното единство (едно) да се раздели на две (мъжко и женско начало) и след това да се обедини в три (като две създава ново едно) и т.н. Определен тип подсистеми в диверсифицираната човешка структура могат да се определят на мъжки и женски; Обикновено:

- мъжкото начало се свързва с активността, рационалността подхранвана от лявото мозъчно полукълбо, силата, творческия импулс;

- женско начало с пасивност, комплексност на мислене (синхронно използване на ляво и дясно мозъчно полукълбо), емоционалността, търпеливо отглеждане.

Това, разбира се, са качества на целия индивид, но по Специализация и първоначално развитие някои от тези качества могат да доминират, а други да са недостатъчно развити. Задачата за балансиране на различните части означава и хармонизиране на качествата класифицирани като мъжки и женски - т.е. това което китайците са разбирали като Ин-Ян съгласуване на личността. Понякога се говори за съществуване във всеки индивид на вътрешна жена и на вътрешен мъж. Идеята за завръщащата се Богиня в този смисъл би трябвало да се разбира като нова интеграция на женско и мъжко начало, при което доминират емоционалността и дясното мозъчно полукълбо, една женска база на интеграцията. Все още е трудно да си представите смяната на доминацията (нещо като обръщане на полюсите) и какви последствия ще има тя върху _: цялостната човешка личност.

Предполага се, че дясното полукълбо осигурява интуитивния, нелинеен подход към разбирането на явленията. Сегашната неразбория в интерпретирането на информацията и структурата на времето се дължи именно на опростенческия, линейно подреждащ рационален подход към многомерните явления, характерен за лявата половина. Ние възприемаме идващата до нас информация от многоизмерността като противоречива, необяснима, парадоксална, именно защото още не сме изградили интерпретационния механизъм за цялостно възприемане, характерен за дясната половина. Но преди да се стигне до доминация на дясната половина на неокортекса, трябва може би да се премине през синхронизацията на активността на двете половини. Затова често се препоръчва като техника на синхронизация да си представяме символа на безкрайността (∞), лежащ на равнището между двете очи. [48]

Синхронизацията ще доведе по-нататък до баланс в емоционалността, до съчетаване на двата вида енергии - електрическа (мъжка) и магнетична (женска) в рамките на енергийната система на телата. С други думи, в мъжа ще се развият допълнителни женските балансиращи аспекти, а в жените - мъжките аспекти на активно очакване, рационална оценка и т.н. Това ще доведе до дълго желаното равновесие и центриране - целта на крайната фаза на еволюцията в триизмерния свят. И до неговото напускане завинаги. Поддържането на равновесие в действие и бездействие е атестатът за справяне с живота. Равновесието отваря вратите към другите светове.

Но ИН-ЯН оформянето и взаимодействието не означава просто сливане и ликвидиране на дуалността, а възможност за изграждане на нова динамика на мъжко-женските взаимоотношения вътре в многоизмерната личност. Те могат да станат инструмент за постигане на високата цел - прехода към 4- D и по-нататък.

Характерен подход за използване на ИН-ЯН взаимоотношенията е използването на известния принцип за извисяване, известен като МЕР-КА-БА. МЕР би трябвало да означава земния (женски) аспект на личността, а БА духовния (мъжки) аспект, съединени чрез енергийната система КА. Принципът МЕР-КА-БА е съгласуване на базата на противоположно въртящи се енергийни полета, които се сливат или разделят в зависимост от намерението (извисяване или приземяване).

Геометричната интерпретация на МЕР-КА-БА са две допиращи се в основата си четириъгълни пирамиди, имащи противоположен въртящ момент. Интересно е съвпадението в геометричната интерпретация на архетипа на цялостната личност на Юнг и МЕР-КА-БА. Така или иначе, този принцип изглежда е Ключът към многоизмерни придвижвания на личността, още преди времето на фараоните, от преддинастичния Египет. Горната мъжка (електрическа) пирамида се върти в посока обратна на часовниковата стрелка. Долната женска магнитна пирамида се върти заедно със Земята по часовниковата стрелка. При въртенето се създават две допиращи се в основите полета, които именно индуцират "изтласкването" в други измерения, или при обратно въртене осигурят връщане в базисната реалност.

Геометрично това ще изглежда така:

където:

- фараонът, излегнат в гранитния си саркофаг изчакващ удобно пътешествието в други измерения върху резонансната вълна;

-  етерна женска (магнитна) пирамида, въртяща се заедно със Земята по часовниковата стрелка.

Указаните посоки на въртене са характерни за така наречената "Вътрешна Меркаба", която е емоционално центрирана. При обратно въртене се постига Външна Меркаба, която е рационална и захвърля безнадеждно индивида в материалния свят. [43]

"Изтрелването" в други измерения и реалности се извършва когато вибрационната скорост на полето се изравнява с честотата на човека, като се получава резонанс между вибрациите на индивида и обединеното гюле. (Принципът е развит в книгата "Космосът на душата" на Патриша Кори [45]).

По всяка вероятност намерението за придвижване към определено "място" (нека не забравяме, че мястото е честота) наглася чрез някакъв вътрешен оператор в индивида необходимата честота като експонирана в момента, а външното поле на МЕР-КА-БА моментално се изравнява с тази честота, създавайки резонансна вълна. Резонансът като тетива на лък изстрелва индивида към "мястото". От друга страна обаче, както пояснихме в гл. 5, придвижването е нелинейно т.е. има едно приплъзване между измеренията, като картината, която се наблюдава може да няма никаква последователна, логична връзка със сегашното битие. Превключването на резонансната вълна "отнася" в друга реалност, като усещането за присъствие е непрекъснато - както в сега на тази реалност, така и в другата. Ето защо вътрешното усещане за цялостност, концентрираност, е решаващо за асимилиране на картината. Без това усещане индивидът ще бъде "отвеян" безпаметно нанякъде, загубил се в нищото, а самото озоваване "някъде" ще бъде случайно, неочаквано, непредсказуемо.

Това е все едно да потънеш в панорамен филм и в събитията в него, като същевременно се опитваш да усещаш тялото си как седи на стола в тъмния салон. Не е важно само пътуването, изживяването, но и усещането "Аз съм" тук и сега, изцяло. Това е заземяването.

Твърди се, че всички пътувания през времето, включително на т.нар. междуизмерни НЛО, са базирани на принципа МЕР-КА-БА. В резултат на новопридобити опитности, по-нататък центрираният в себе с индивид се научава да поддържа определен спектър от честоти, което настройва неговата междуизмерна машина на същия спектър, осигурявайки му бърз достъп до желани светове. Ако обаче липсва заземяването, той ще се превърне в свободен скачач във времето, прескачащ от свят на свят, което ще бъде неговия избор за добро или лошо. Твърди се също така, че включената меркаба ще изиграе ролята на щит при евентуално зануляване на Земния магнетизъм при прехода в t_0.

Превръщането на едно същество от множество разхвърлени в "насипно" състояние Азове в цялостност ще се отрази върху неговите тела. Физическото тяло ще бъде подложено на най-много промени, като основен момент в еволюцията му ще е неговото "просветляване". То изглежда масивно и плътно само от макрофизическа гледна точка. Когато енергетиката му, в резултат на отварянето на КА-каналите и увеличаващия се външен радиационен фон се интензифицира значително, на атомно, молекулярно и клетъчно ниво ще настъпят драстични промени. В резултат на това то би трябвало да започне да излъчва вътрешна светлина, а при едно чувствително изменение на честотите да го направи невидимо за очите, улавящи само определен ограничен диапазон от светлини. Но без насочеността, която идна от намерението, изразено чрез мисъл-форма, индивидът, претърпял метаморфоза, не може да попадне на нужния времеви коридор, който да го изведе на "мястото". Пътуването във времето може да стане, както изложихме преди това, само ако посредством целенасочена мисъл, подкрепена от емоционална нагласа, се попадне в съществуващ, отворен времеви коридор. В противен случай се попада "в никъде" място, което повечето изненадани заблудени пътешественици във времето описват като "гъста бяла мъгла и далечни движещи се сенки". Изглежда че съществуват "празни честоти" където наистина няма нищо. Световете са геометрични конфигурации, образувани на определени благоприятни честоти. Затова пътешественикът във времето трябва да попадне на верния коридор, който да го "засмуче" и пренесе моментално на вярното място, с помощта жизнени холографска проекция на мястото. А може би в нашия случай се касае всички ние заедно да изградим една нова честота, която да превърнем в обитаема конфигурация - един 4- D свят, който да е базиран върху вибрационно променената Земя. Метаморфозата в t₀, точката омега, началото на цикъла, е колективно дело, а не изолирано пътешествие на любознателен фараон или на някой самотен Буда. За съжаление днес ние сме толкова индивидуализирани, че е трудно си въобразим ситуация на всеобщо съгласие, която да доведе до подобно решение. Все пак нищо не се знае! Вероятно имаме още скрити еволюционни възможности. Една от тях, като тънка нишка от индивидуалността към общността, проблясва в лъчите на надеждата. Възможно е една първа стъпка към голямото обединение на различи оформени индивиди. Това ще бъде второто ИН-ЯН обединение между реален мъж и реална жена, и в рамките на групата. Всъщност това е доста оспорвана теза. От приемане като неизбежна нова крачка към великото обединение, до категорично отхвърляне като заблуда. Това е прастарата идея за сродните души, които се търсят от живот в живот и накрая се намират. Те съдържат генетично единство и поделена информация и опитности, които творчески трябва да се оцялостят. Без това оцялостяване е невъзможен следващият етап обединение в специализирани групи и по-нататък в нещо все по-голямо и по-голямо.

Още Платон, изкушен да формира велики внушения, в произведението си "ПИР" твърди, че първоначално хората били андрогини (мъж и жена в едно), но после поради едно божествено хрумване били разделени на две половини, за да събират поотделно опит. Съдбата им е те отново да се съберат, но преди това трябва да се разпознаят.

Най-доброто литературно описание за това велико единение на мъж и жена е дал може би Ричард Бах в романа си "Едно" [35]. В него отдавна търсилите се двама, най-после се намират, след което съдбата им дава шанса да видят себе си в бъдещето чрез един колективен скок във времето. Това което виждат е едно ново същество, съставено от Той и Тя, но външно представляващо жена. Една балансирана, добре организирана личност, но все пак в облика на жена.

Може би обединението на двата женски хромозома (XX) и двата мъжко-женски хромозома (ХУ) е дал на генетично равнище комбинацията ХХХY (три женски и само един мъжки хромозом). Изглежда че при едно такова вероятно обединение ролята на мъжките хромозоми (Y) е нещо като солта в яденето. Възможно е обаче това обединение да е само функционално, със запазване на индивидуалността и оперативността на всяко от двете същества. Кой знае?

Двойното ИН-ЯН обединение е една еволюция на човешките същества от дуализъм към монизъм. Светът на З- D, който е свят на драстични противоположности, постепенно избледнява, а с него и разединението. Нашето учение и опит до този момент се е осъществявало на базата на контраста (топло-студено, страх-любов, мъжко-женско). Принципът на разделението се илюстрира чрез дуализма мъжко-женско начало, но фактически е универсален.

Тогава ИН-ЯН обединението би трябвало да се разглежда като развитие на един нов принцип, "намаляване на дуалността, запълване на пропастта на разделението". Намаляване, но не пълно изчезване. Едва ли природата би се отказала изцяло от конструктивната, работеща сила на двойствеността. Или поне в 4- D света, а може би по-нататък. Хармоничното противопоставяне може би ще напомня на двете сработващи се части на електромотор - ротор и стартер. Така или иначе надеждата е, че ще получим голямото успокоение в следствие на ликвидирането на грубото противопоставяне. Когато вътрешното спокойствие се утвърди, заедно с вътрешната тишина, установени в следствие на спирането на ненужния мисловен брътвеж, човешкото същество ще се е приготвило в още едни аспект към цялостната метаморфоза. При това положение основния лоцман в неизвестността на прехода ще бъде емоционалната памет, която ще осигури непрекъснатостта на съществуването. Емоционалното припомняне ще осигури връзката между минало и бъдеще, между множество и АЗ, между ИН-ЯН силите.

Така, припомняйки си всичко, с радост и удоволствие ще се събуждаме винаги в СЕГА, което е фактически крайното нареждане на всички части на пъзела в СЕГА. Тогава, евентуално, ще се появи това неописуемо разбиране, усещане за безвремие, а по-късно и за едновременност. Засега допускането за това е само интелектуално, една мисловна конструкция. Едновременността може да се докаже от съвременната наука, но разбирането за нея е сложен качествен процес. Тя граничи с това, което се наричало някога озарение, проблясък на истината за многоизмерния опит и съществуване на душата. Така върху крилете на емоционалността се създава едно поле на непрекъснатост на съществуването, подреждащо по странен засега начин всичко възможно в едно.

Многоизмерността на нещата засега в нас е в насипно състояние - объркани знания, впечатления, опитности, преживявания. Предстои в полето на емоционалната непрекъснатост да подредим множеството, да му поставим гръбначен стълб, опорна мрежа, да отпушим КА-каналите на енергийно-информационния обмен. При подреждането ще се сблъскаме с проблема за нестабилността на постигнатото. Тъй като конструкцията ще се държи само на емоционални опори, а те лесно поддават, възможни са и сривове, и вторичен регрес. До точката омега, няма гаранция за нищо, няма невъзвратимост на постигнатото. На странично наблюдаващите сигурно им прави впечатление тази наша неустойчивост. Но изглежда че освен да стискат палци, много не могат да помогнат. Освен това адът на израстването и изцелението е изцяло наш. Когато детето прохожда, по-възрастните наблюдават, но не се намесват. Защото такъв е законът. Израстването е винаги индивидуално.

Все пак проява на неблагодарност е да се отрече онова, което тези същества съвсем дискретно правят за нас. Особено в областта на трансмутацията на физическото тяло. Този аспект на метаморфозата може би е най-необикновеното невероятно превръщане, в което още не можем да повярваме. Невероятно е все още за нас, но даже в рамките на Вселената това изглежда е твърде рядко явление. Но нека не забравяме, че сега движението е "отгоре надолу", т.е. духът иска да се приземи във физическата реалност на тялото и Земята, а не както е било досега душата да отлети, оставяйки едно мъртво тяло. Трансмутацията на физическото тяло е ключът към успеха на това начинание със значение от галактически тип. Физическото тяло трябва бързо да еволюира, да допусне светлинните кванти - фотоните като част от своята структура. Да се превърне в светещото превозно средство на прехода. Споменахме значението на такива фактори, като храната, външната увеличаваща се радиация, дишането, емоционалното балансиране за това превръщане.

Но все пак тук става въпрос за невъобразим качествен скок. Може би става въпрос и за генна трансмутация. "Външните" твърде много говорят за трета спирала, която ще израсне и холографски ще "обвие" другите две спирали на ДНК. Говорят даже за 4-та, 5-та и т.н. до 12 спирали в ДНК, които също холографски ще израстват и ще се задействат по-нататък. Споменава се връзката на т.нар. спящи гени в ДНК-структурата и онези "ненатоварени" 90% от невроните в мозъка. Природата едва ли би създала и оставила нещо завинаги спящо и неизползвано в нас.

Чудото вероятно ще възникне и в резултат на активизацията на тези участъци в генетичния материал и мозъка, след холографското раздвижване в ДНК. Активизацията ще осигури една възможност - свръхпроводимост на тялото за висшите енергии. Молекулярното и клетъчното равнище на организма също вероятно ще се промени драстично. Изглежда ще стане факт възможността за директно усвояване на енергията от Слънцето и от струящата от всякъде фина радиация. От метаболизъм на процесите в тялото може би ще се премине към някакъв аналог на фотосинтеза. Вече има непотвърдено документирани в света 1-2 случая на този вид трасмутация; човешки същества, които се хранят с енергия, получена от гледане сутрин на Слънцето. Споменахме вече и за странните експерименти с холотропни растения, гъби и т.н., позволили на някои да се "калифорникират" поне за малко. Нещата като че се развиват в тази посока. На едно по-масово равнище изглежда намалява нуждата от груби храни, месо и някои хора като че започват да се хранят почти от нищо. Но тъй като ново качество на енергия е необходима за организма, подозрението е, че тя започва да се набавя извън обичайната хранителна верига.

Потенциалът на тялото за разгръщане изглежда се стимулира от много отправни точки. Ликвидират се някои нискоенергийни блокажи в органите, около гръбначния стълб с метод, носещ странното наименование "репатеринг по мозъка на делфина[50]". И тук изглежда ни се помага много, оказва се неоценима помощ "отвън". Горещи благодарности за това!

Към момента t₀ (когато и да настъпи той) изглежда че всестранната подготовка като цяло ще бъде приключила. Поне за много от нас. Физическото тяло ще стане кобилата Ал. Бурак, която ще ни заведе при Мохамед. Или по-точно Мохамед ще яхне кобилата. При всички случаи се касае за един внимателно адаптиран и тотално осъществяван ПЛАН. Не бива да има съмнение в това. Когато ние отсъстваме, увлечени в обичайните си З-D дела, някой никога не спи и мисли за всичко. Благодарности и за това, че никога не сме забравени, както понякога ни се струва.

Върховното събитие "преди финала" ще е пристигането на тази, която носи шифрите на кодовете на трансформацията. Същество с почти божествено излъчване, което трябва да започнем да усещаме. Тя идва, невъобразимо от къде, да сложи ключовете в ключалките, да завърти новите комбинации, да пренареди този участък от Вселената. Всички очакват този момент, даже и най-издигнатите същества. Тогава блокажите ще паднат, ще се отворят новите коридори на времето и ще започне новият цикъл на майте.

Тя ще се усети като свръхмощен енергиен импулс, който мълниеносно ще се разпространи през реконструираните ни тела, за да се включим в новата енергийна мрежа. Ако, разбира се, не изгорим поради недостатъчно израстване. Но в края на краищата със сигурност е помислено и за това.

Всеки достига до там, докъдето позволяват еволюционните му сили и възможности. След това продължава от достигнатото равнище. Или на същото старо равнище на 3- D света, но някъде другаде. След като на някои (и повечето?) по някакъв достоен за съжаление начин им харесва тъжната и нелепа борба за оцеляване и надмощие в един пълен с ограничения и самозабрава свят, то тогава нека продължават. Техен е изборът. Едва ли съзнанието, този ценен субстрат на еволюцията, може да бъде унищожено или спряно. Историята продължава... докато се срещнем всички у дома. Там от където сме тръгнали.

Възникват още и още въпроси, като например какво точно ще стане в момента t₀, точката омега, пачакути. За съжаление едва ли някой знае нещо определено за това. Всички очакват това да се случи, но кога точно и при какви обстоятелства е тайна от висш порядък.

Това ще бъде 13-ия час, да предположим датата определена от маите - 21 декември 2012. Но може да не бъде тогава. Но така или иначе ще се случи. Всички приведени доказателства водят до това неминуемо събитие.

Някои много добре са разбрали положението. Защото "Събитието (краят на времето) е 13-ия час на мистерията, часът който не съществува, часът на неизвестното... Съществува обширен набор от възможности, безпрецедентни, непредсказуеми, със задълбочен потенциал [47]".

А до тогава? Предстои ни още да се лутаме, обзети от суматохата в края на времето, която все пак не е безизходица, а мъчително, но славно налучкване на пътя. Предстои ни да извършим многоизмерния скок в 4-D и по-нагоре като едно неочаквано, освобождаващо, неописуемо събитие.