Глава 7 ИГРАЛНОТО ПОЛЕ НА ВРЕМЕТО

Нека отново се върнем към хипотезата за едновременността. Ако всички събития и факти независимо къде са "стационирани" - в" минало, бъдеще или се осъществяват, съществуват в едновременността, тогава едновременността е всъщност полето на всички възможности Представата за поле лесно може да се превърне във визия за игрище. Това ще бъде игралното поле на времето. Това игрище са всъщност различните холограми които възприемаме - индивидуалната, консенсуалната и имплицитния ред. Тогава, след усещането за съдбовност и на фиксираност на битието, ще ни хрумне странната идея, че може би ние сме също потенциални играчи в игра, в която има още и много други. Има правила, действие, разгръщащо се в полето на всички възможности. Именно новопридобитите качества и особено твърдите намерения и воля, добре развитото въображение и позитивните контролирани емоции ни превръщат от пионки на сили и интереси в играчи с подобаващ респект към себе си. Разбира се, не всички споделят това. Повечето все още предпочитат вече остарелите наивни земни игри на гонене на пари, слава, положение. Ударите, които си нанасят един на друг, изпълват с ярост, шум, страх и несигурност земното страдалческо поле. Играта е толкова завладяваща, че никой не обръща внимание на промяната на условията. Вече е дванайсет часа без една минута и реферът всеки момент ще свири краят. Не само на този мач, а на този вид обезсмислени игри. Само малцина разбират (все още), че се появява шанса да се включим в друга, много по-възхитителна игра, на игрището наречено едновременност. В тази игра участват неизвестен брой играчи - същества от различни измерения, звезди, планети и комети, ангели и дяволи (светли и тъмни), скочили във времето, маи и китайци, команди и отбори, усмихващи се богове и богини. Играчите са разбрали основния принцип на Вселената: всички сме едно, но всички сме различни, затова и играем. Играчите са съиграчи, те са борбени и изобретателни, с чувство за хумор, всеки отбор иска да постигне по-високо ниво на съществуване. Основният заинтересован наблюдава скрито, но отблизо и съпричастно играта. Когато някои заиграят забележително и интересно от негова гледна точка, той отваря неусетно тунел във времето, като ги пропуска да се пробват в други по-високи измерения. Но някои остават излъгани в надеждите за бързи резултати и в това е рискът. Така те продължават да играят същата игра до пълно усвояване на уроците.

Играчите се стремят да вкарат топката в нещо наречено "врата на времето". Вратата на времето за всеки отбор е различна. Според изчисленията на маите нашата врата трябва (би трябвало?) да се отвори през декември 2012 година. Тогава Слънцето ще пресече центъра на галактиката Млечен път, събитие придружено с пренареждане на планетите. Ние ще станем 8-та система в съзвездието Плеяди и ще започнем да обикаляме заедно около нов център - системата Сириус (А, В и С).

Нашата задача като отбор е да вкараме топката (Слънцето) вътре във вратата на времето и да полетим заедно с него, Земята и другите от нашия отбор към 4-D световете. Тогава четири навързани в Разширяваща се спирала цикъла синхронно ще се завъртят в точка "нула"; една голяма епоха от 104 000 години (равни на 4 подепохи от 26 000), последната подепоха от 26 000 г. (равна на 5 цикъла БАКТУНИ от 5 200), последният бактуми (съдържащ 13 по 400 цикъла КАТУНИ) и последният Катун от 400 г (съдържащ 20 по 20 г.). Така поне твърдят маите - отявлени любители на всякакви календари и отмерващи времето цикли [19].

В точка "0" ще настъпи краят на линейното време и ние ще изпаднем от 3-D пространството (или то ще се саморазруши). Ако, разбира се, играем добре и ни провърви.

В момента изглежда протича кампанията по набиране играчите от нашия отбор. Би било добре да сме всички заедно, но уви някои (повечето) предпочитат старите игри от забавачницата. Начинът на набиране е прилагането на подхода, известен като "синдром на последната маймуна". В началото като необходимо условие се набират първите 14 000, т.е. водачите на отбора. Защо 144000 е трудно да се каже, но още в Библията се споменава, че Христос ще бъде последван в подхода "нагоре" от този брой последователи. Може тези 144000 да са катализаторът, може да са пресечни точки на една нова мрежа от светлина, описала сравнително равномерно цялото земно кълбо. Когато тези 144000 бъдат готови и заемат местата си, те ще станат нещо като паралелно навързани новогодишни крушки в мрежата, които трябва да поемат първоначалния токов удар, разпростиращ се като резонансна вълна около Земята.

Но да се върнем отново към правилата на играта:

- първото условие е играчите да са достатъчно еволюирали в тяло, мозък, мисъл и емоции. Те трябва както се казва в древните книги "да са свързали спокойствие с извисеност". Това технически означава да са станали годни да поемат върху себе си високочестотни вибрации от ново качество. Или както маите казват [19] "Ако играем играта на живота с всички наши способности, тогава създаваме около нас игрално поле, което въодушевява и другите играчи, защото то е в равновесие и изпълнено с живот. Ако обаче вярваме, че не притежаваме тези способности, вторачваме се в стената и очакваме отговор от съдбата". Странното е, че победителите в играта на маите са жертвани, но това е висока чест за тях, защото получават правото да изчезнат от този свят (завинаги).

Играта е модел на Вселената, свят на сънищата, в която се извършва промяна на нивото на реалността чрез промяна на съзнанието. Съзнанието започва да се интегрира взривоподобно. Припомнянето е мълниеносно. Времето започва да става илюзия. Играта включва много участници, които наблюдават внимателно движенията във Вселената, символите, знаците. Те бързо дешифрират текущото положение, а също и какво може да се очаква. Внимават да извършват правилната стъпка във всеки момент. Техните инструменти са интуицията, сънищата, визуализацията, неосъзнатото, тълкуването на съвпаденията и синхронностите. Те взимат решенията си при твърдо изразено намерение.

Правилата на играта включват възприемането и дълбокото разбиране на четирите еволюционни закона:

1. Цел на човека са физическото, емоционалното, менталното развитие на все по-високи нива.

2. Всяко същество има в себе си Божествена същност и неговата природа е добротата и любовта, която да се открива и уважава.

3. Свободната воля е универсално право, но тя трябва да се подчини на Върховния принцип.

4. Цялото мироздание е свещено - независимо доколко отговаря на нуждите на отделния Аз.

Разбирането и спазването на тези закони дава достъп до полето на всички възможности и признава правото на участие в играта. Дотогава "се вторачваме в стената и очакваме отговор от съдбата". От друга страна, игрището се оживява само след като се появят играчите.

Ударените участници в играта започват да наблюдават внимателно движенията във Вселената. Те забелязват ключов "момент"; 1987-1989 - средствата и планът за промяната са достигнали Земята; 1994 - части от една комета пада на Юпитер, като създава нов тип лъчение; 2010, 2011, 2012 - нови решаващи изменения и пренастройки на Земната ос и полюсите; магнетизма и гравитацията; движението на планетите; нов играч -нова комета се появява. Събитията като че се замъгляват, могат и да не се забележат, защото са проектирани и осъществени "вътрешно" последователно и внимателно. Но майските "пазители на деня" - мъже и жени, са нащрек и наблюдават системно всички събития даже и в един ден. Тяхната задача е да се адаптират и да очакват промените.

Изходните условия на реалността се променят и тя става различна. Веднъж си припомних неочаквано един цял сън и останах дълбоко изненадан. Създавах измислени паралелни вселени, забавлявайки се чрез промяна на неща, които винаги съм правил по един и същ начин. Мигом действителността (в съня) се изменяше в нов колорит като променящите се цветове и форми в компютър. Много хора около мен седяха и също променяха изходните си условия - техните паралелни Вселени избухваха като фойерверки и те подскочиха от радост. Един глас (в съня) ми каза: "Ти имаш намерение да пробват нещо различно. Ето ти един информационен канал към Вселенския компютър (Акаша). Той е само за теб и се задейства с твоят вибрационен подпис." Продължих да се забавлявам, събуждайки се. Така, припомняйки си, ние постепенно ще си спомним всичко.

Нашата нажежена до бяло топка - Слънцето, подскача весело при всеки сполучлив удар. Търкаля се и лети към вратата на времето, стимулирайки пробуждането на всеки дълбоко спящ играч. Тя изпраща снопове искряща светлина, която ни прави сякаш безплътни. Олекотени енергетизирани, медитирайки в Меркаба, увеличаваме честотите на всичко което сме, все по-близо до критичната честота на просветлението. Но когато Слънцето се скрие, тежко рухваме на Земята, защото все още нямаме достатъчно собствена енергия за да излетим. Все пак нашите акумулатори постепенно увеличават скрития си капацитет и се зареждат с енергия от всякъде.

Можем съвсем спекулативно да допуснем, че когато телата ни възприемат дължина на вълната от минимум 10 000 А, а мозъкът ни започне да осцилира с честоти от 40 Hz до 200 Hz, един достатъчен импулс от енергия би могъл да ни запрати близо до критичната зона на вибрация (зоната на преход към 4-D). Впечатлението може да бъде като от преминаване през тунел или по-скоро от "тунелен ефект".

Има един основен проблем, който задържа прехода и прави играта вяла. Твърде малко играчи все още са включени, макар че поканата важи за всички. Ако синдромът на последната маймуна задейства първите 144000 в едно колективно цяло, до 6-7 милиарда остават още твърде много спящи. Според уверенията на знаещи всеки от първите 144000 има потенциал да раздвижи още по толкова. Или ако умножим 144000 х 144000, потенциалът на тези, които биха могли да преминат вратата на времето, е 2 073 600 000. Два милиарда са около 20-25% от всички живеещи днес на Земята. Не се знае обаче колко от тези 20-25 % ще могат да понесат изцяло натоварването на високите честоти и енергии.

От нас сега се иска да бъдем голям отбор, а не както е ставало винаги в миналото - няколко спасени от милиони спящи. Става въпрос за масово освобождение, за колективно преминаване в 4-D. Дали това ще се осъществи?

В края на краищата е необходимо силно желание за откриване на други (нови) светове. Трябва да има повече хора в близост до времеви портали, които първите 144000 имат задача да осигуряват.

Вътре във времевите портали се създават условия за темпорален преход. Във всяка точка на полето-игрище се съдържа потенциал за множество възможни Вселени. Задачата ни е, в която и точка да се намираме, да се настроим на честотата на тези Вселени, които искаме да посетим.

След като се настроим на честотата на темпоралния пояс към който се стремим, е необходимо да извършим и второ действие - да изпитаме пълно безразличие към напускането от нас измерение. Това би трябвало да стане чрез самонастройка на нулева емоционална честота, отговаряща на емоционалното безразличие.

Следователно преминаването към 4-D може би и към 5 D световете изисква фина честотна настройка, при осигуряване на стабилност на достигнатата вибрация (действие засмукване) и нулева вибрация - емоционалното безразличие към З-D света (действие подобно на изхвърляне). Може би така действа динамичната структура Меркаба (две въртящи се ротационно в срещуположни посоки четиристенни, допрени в основите си пирамиди). Вероятно самото тяло се превръща в Меркаба, но решаващото е съзнанието да може да поддържа високото ниво на вибрация, а мозъкът да преработва колосалната информация, която идва от новото измерение.

Но това се отнася по-скоро до индивидуалното и груповото преминаване през съществуващите и сега времеви портали. Колкото до желаното масово и трайно преминаване, то изисква едно по-бавно придвижване към Вратата на времето и то с помощта на синхронни външни въздействия. В тази връзка освен за по-високата радиация на Земята, нахлуваща във връзка с намалялата сила на магнитния щит на Земята, се говори и за конусовиден фотонен облак, в който бавно навлизаме. В този фотонен конус, чиято основа пресичаме сега, се извършва пренареждане на положително и отрицателно заредени частици - фотони. Вътре в него бавно повишаваме вибрациите при колебателност (осцилиране) на дължини на вълните и честотите на телата. Чувството за хаос и суматоха в живота се поражда точно от тази неустойчивост на достигнатите нива на вибрация. Фактически ние непрекъснато се "издигаме" и "спускаме", изпитвайки смут, несигурност, противоречивост. Люшкаме се между ентусиазма и разочарованието.

Получаваната нова енергия от Слънцето и от космическите лъчения трябва да се стабилизира. Особено след Слънчевото затъмнение от 11 август 1999 г. и новото от ноември 2003 г. започва да се изгражда силно, стабилно енергийно тяло в много от хората. Все повече енергия се акумулира, но успоредно с това растат и възможностите за по-голямо приемане и задържане. Не бива да се страхуваме от лъчите на Слънцето и от другите източници на лъчения. За да станем самостоятелни в пътешествията си, ни е необходим много голям заряд от собствена енергия, какъвто засега нямаме. Но на земята сигурно има хора (като индианското племе коджи), които са толкова енергитизирани, че ни смятат за лишени от жизненост. Като индианците от племето коджи, трябва да се научим да пропускаме мощни електрически заряди в нашите тела. Това ни прави събудени за себе си и "отстранява стреса от един изпълнен с безсилие живот". Силният енергозаряд, който създаваме и съхраняваме в телата си, извършва интеграцията на Всички части на тялото и мозъка, определяйки вътрешния механизъм за активно отношение - т.е. прави ни точни стрелци в стрелбата с лък (намерение, визуализация, емоционална нагласа).

На игралното поле на всички възможности ще по-казваме и ползваме все повече качества - интегритет на Личността, ясни намерения, тренирано въображение и растящ енергиен потенциал. Добавяме и представата за Колективност на игра. Защото прекалено задълбочаващата се индивидуализация става пречка за развитието. На въпрос, отправен към същност от високо измерение: „Кой там при вас какъв е, кой е по-важен?", отговорът е "Ние тук всъщност всички сме едно." Йерархията изглежда се установява автоматично по степен на извисеност, не се налага насилствено, а само като комуникация между нивата. Във високите измерения изглежда съществува едно естествено чувство за общност и свързаност. Нека сега си представим, че някои същества са изпълнили всички изисквания за нови играчи и те нямат особени пречки за придвижвания по игралното поле. Какво всъщност биха правили те? Нека също не забравяме, че интересът към играта на достатъчно еволюиралите играчи не е случаен, нито продиктуван от любопитство. Играчът схваща себе си като част от един развиват се План, където всеки има задача и тя е самоусъвършенстване на всички нива. Той се мъчи да разбере какво се иска от него в рамките на плана, стига до определени изводи и начертава задачата си в подробности. След това формулира намерения, подкрепени със съответни те мисъл-форма и емоции. Това го изстрелва в играта, за да заеме определена позиция.

Изглежда че едно от най-често срещаните се намерения е придвижване в различни светове, което означала съответната честотна настройка за преход към други измерения. Това са скокове в различни времена, а за скачащите ще използваме понятието скачачи във времето. Намерението за придвижване във времето е мотивирано от различни причини:

- Да се наблюдава едно възможно бъдеще, ако скачачите във времето искат да изпробват различни варианти на възможно бъдеще по собствената времева линия.

. - Посещение в миналото на собствената времева линия, за да се промени нещо ключово, което би преминало в настоящото "сега". Обикновено това е продиктувано от неудовлетвореност на състоянието в "сега" или желание за изпробване на други алтернативи. Посещенията на някои междуизмерни НЛО е твърде възможно да е прескачане през времеви граници на едно наше бъдещо "ние и аз", продиктувано от някои от тези намерения.

- Междуизмерно придвижване към честоти и светове извън нашата времева линия. Вероятно съществува обективен стремеж в някои същества да опознаят паралелни и високо-измерни светове, съвсем различни от собствения им, за да придобият опит и представи за многообразието на съществуването. Твърде е възможно в тази връзка наличието на същества "специализирали" се за този вид изменения -- звездни скитници, преминаващи от свят в свят.

Изглежда, че съществата, излезли на игралното поле с различни способности да променят средата, си дават много ясна сметка какво им липсва и какво още трябва да направят. Освен това те биха искали най-вече да спечелят голямата награда - да преминат през вратата на времето трайно в по-горни светове. Изглежда обаче тази награда не се дава лесно, ако съдим по нас самите. Ето какво споделят скачачите във времето от Плеядите [49]. "... Ние сме тук заради играта, кодовете и ключовете. Участието ни в земните дела понастоящем е част от нашата карма, тъй като е необходимо да танцуваме под звуците на тази мелодия, която някога сами съчинихме. Нашите предци породиха събитията, които понастоящем задържат нашето развитие в системата Плеяди. И като такава ние търсим решение на тази дилема - едно положение, което вие споделяте с нас." Една колективна цивилизация, осъзнала необходимостта от времеви скок, за разлика от нашата, която е стационарна на върха на индивидуализма. Някога странстващата цивилизация е взела решение довело до затворена улица "там някъде" в бъдещето. Играта взела да става трудна и бавна, затова отборът "Плеяди" решава да се върне в миналото, тоест в нашия времеви отрязък посредством прехвърляне във времето от тяхното в нашето СЕГА, което фактически е едно придвижване в едновременността. Те искат да подпомогнат извършването на благоприятни промени в миналото, си за да се отзоват в по-добра алтернатива в бъдещето. Изглежда промяната на нещо съществено в миналото мигом променя целия ред на развитието и създава ново бъдеще (в същата времева линия), при запазване на паметта и преживяванията от "стария свят".

За да се извърши преходът, скачачите използват споменатото вече изкуство на стрелбата с лък. Първо те съгласуват едно твърдо намерение за промяна с конкретни параметри. След това визуализират, създавайки мисъл-форма "на мястото" във времето, където искат да скочат и промяната която искат да извършат. Така те се превръщат и във ваятели на форми, визуализатори на форми. Те оформят или преоформят един момент от миналото, а може и да се каже и обратното. Те развиват визуално, чрез мисло-форми, едно желано бъдеще и после разплитат нишката от бъдещето към миналото, създавайки нов времеви коридор. След това се настройват вибрационно на честота, която търсят в джунглата на едновременността, занулявайки емоционалните си вибрации към мястото, където се намират. Така избраната честота на мястото, честотна модулация на тялото и нулева честота и желанието да бъдат там където са оформят условията за скока. Формо-строенето може да бъде и по-сложно в зависимост от наличната вътрешна енергия на скачача във времето. Така той може да проектира дом в който да живее, но би могъл в сътрудничество с други да проектира един видоизменен свят, стига да не се намесва в световете, построени от други.

Най-голямото изкушение на едно същество, преодоляващо ограниченията на конкретен времеви отрязък и частично проявената си личност, е да потърси и интегрира и другите части от себе си разположени в различни измерения. То формира в себе си представа за едно грандиозно многоизмерно тяло, разположило се като непрекъснато "от земята до небето". После започва да реализира тази визия, откривайки части от себе си в различни времена и пространства. Според някои сведения то първо намира своята душа близнак, с която стават отново едно, след това открива другите от групата си за нново обединение след раздялата. Намира части от себе си в странни светове и ситуации – експериментиращ и очакващ себе си. Обединението включва и тази част от цялото, останала в миналото - нашите прародители, поставили началото и стремящи се също към СЕГА. Някои части,  предимно от бъдещето идват сами в СЕГА, превръщайки се в тела и форми, както бихме ги възприели от ограниченията на З-D гледната точка. Точно това са ваятелите на форми, една напреднала част от нас, стремяща се също към интеграцията както и самите ние. Нашите усещания за тях зависят от чувствителността ни, от способността да бъдем себе си да вярваме в себе си. Те могат да се появят като странна група в един сън, да разказват приказки и да се усмихват дружелюбно, могат да бъдат един полъх край лицето през деня, една лъчиста точка, появяваща се в тъмнината Те са винаги тук, защото са се научили да играят играта на времето, появявайки се със скоростта на мисълта и емоцията. Съществува една „логика на преживяването" което тласка всички части, независимо къде се намират към СЕГА, и това е стремежът към съпреживяване на единството, обогатено с опита от различни реалности и съществувания. Следователно стремежът към съпреживяване е в центъра. Става въпрос на Колективното осъзнаване и асимилиране на нещо ново, което се е получило, появата на един друг аспект на универсалността на имплицитния ред. Единението и оцялостяването е състояние на "освобождаване от гнета на времето". Но това е една твърде крайна фаза от играта, когато времето наистина свършва.

Засега на нас (поне на някои от нас) ни предстои да излезем на игралното поле като нови играчи със слънчевата топка. Първото, което трябва да разберем като новоизпечени играчи, е, че реалността е огледало То отразява нашите действия, резултатите от които се появяват като сенки и гримаси по повърхността на огледалото. С други думи, влизайки в играта, първо се отказваме от всякакви абсолютизации на реалността и преди всичко на тази, която обитаваме в момента. Една от абсолютизациите, от която трябва да се откажем, е, че другите високо-измерни реалности имат пространствени параметри -дължина, ширина, височина, плюс още добавени мерности. Нека да не забравяме че самата честота е "място" и фиксирайки честотата, сме вече на мястото. С изключение на паралелните З-D светове, които би трябвало да имат сходни пространствени измерения.

Не бива да забравяме, като новопоявили се играчи на игралното поле, че с нас става фундаментална промяна: вместо да абсорбираме външните честоти, възприемани като реалност и съдба, започваме да емитираме собствени честоти, извършвайки отпечатване на намерението в оригинален модел - модел на собствена реалност. Разбира се, това става постепенно; някои събития все още са съдбовни, външнообусловени, но все повече от фактите започват да се пренареждат в съответствие с нашите намерения. Нека не забравяме, че сме допуснати до игралното поле, само ако сме достигнали някои вече дискутирани изходни параметри и условия, като например:

- достигната средна дължина на вълната на тялото като ключова вибрационна характеристика от минимум 10 000 А (около 1 метър дължина);

-  достигната постоянна устойчива честота на мозъчните колебания от минимум 40 Нz, т.е. състояние на постоянна свръхконцентрация и спиране на вътрешния шум на мисленето. Лявото и дясното полукълбо на мозъка вибрират синхронно. Умът изпада в SQ състоянието си, описано в Глава 5;

- рязко повишаване на вътрешния енергиен потенциал. Тялото и мозъкът могат да поемат допълнителен мощен енергиен импулс, който да не ги изпепели и да ги включи в положение "светлинно тяло". Трябва да се научим да "танцуваме с енергията", според израза на един шаман.

В това положение достигаме до критичната за нашето участие в играта вибрация, водеща до пълно успокояване и центрираност в себе си, способни да виждаме както в миналото така, и в бъдещето. Способни да оценяваме всички вероятни животи и жизнени стратегии, способни за визуализация на алтернативни съществувания.

Тогава новият играч вече може да използва техниката "стрелба с лък". Той трябва:

-  да превърне желанието за постигане на цел в намерение. Да определи новата честота и да визуализира модел за съществуване в новата честота, като го разглежда като вероятност;

- да се настрои на новата честота, като използва за това вътрешния си чeстотен модулатор. Модулаторът позволява набиране и пренабиране на чeстоти в един широк спектър на възможностите му;

-  да се настрои съответната емоция, която да отключи SQ-състоянието на ума, изискващ "придвижване" към избраната честота;

- да се използва енергиен импулс, който да насочи "стрелата към целта".

Тогава стрелата попада в целта (или близо до нея), като целта се трансформира от модел в реалност, повече или по-малко близка до първоначалната визуализация. Ако целта е "друг отрязък от време", то към него може да се подходи от всякъде: от минало, от бъдеще, от паралелен свят, отгоре и отдолу.

Скачачите във времето обичат да се появяват "от бъдещето", но е възможно някои забавляващи се с формо-превъплъщенията да се появят като нещо друго, хипер животно, холограма на небето, човекоподобно, подобно на нещо и безподобно. Това са ваятелите нa форми, обичащи драматизацията и приказния сюжет. Te имат чувство за хумор и обичат да плашат страхливите В края на времето вероятно ще има много страховити сцени, не само по телевизията.

Съществуват солови играчи, които искат да изградят своя собствена реалност, или пък други, които жeлаят да пътешестват през световете, появявайки се като сенки. Правото на експериментиране е предоставено на всеки, стига той да спазва 4-те принципа на свободното съ-съществуване. Всеки обаче знае че е наблюдаван, нищо не може да бъде скрито, а името е собствен идентификационен код към който е прикрепена цялата информация за еволюиращата личност. Даже цветът издава принадлежността му към определен честотен спектър. При всички случаи time jumperes имат много измерен поглед върху нещата. Въпреки че експериментират в различни времеви сегменти, те никога не изгубват своя интегритет и памет за всичките си превъплъщения. Те знаят от къде са тръгнали, къде се намират.

Постепенно те започват да приобщават всичките си 144000 аспекта, пръснати неописуемо на различни честоти в различни светове и превъплъщения. Еволюцията нагоре е нещо като "събиране на версиите". Всичко което някога щедро е пръснато в едновременността, постепенно се приобщава и се асимилира като опит и преживяване. Преживяното става съпреживяване. В това отношение ще заприличаме на добре нахранени със зелена трева и листа крави, които после в дългата нощ до нов цикъл на превъплъщения ще преживяват отново и отново погълнатото в изпитанията.

Съществува принципна възможност във всеки времеви сегмент на едновременността да се създават уникални и чисто нови версии на съществуването. Възможността първо се появява като холограма, после някои нейни елементи се "случват", т.е. стават "солидно" материално изразени. Стремежът към нов експеримент се крие дълбоко в имплицитния ред като мотив. Всяко ново преживяване обогатява с възможности за различен поглед към многообразието и цялостта. Но изглежда има и оплаквания от много групи и раси, че не се допускат до по-висши нива на съществуване, докато не са проявили и изявили всички аспекти на съществуващата реалност.

Фактически всяка ситуация може да се превърне във възможност. Съществуват пионери, включително и в нашата цивилизация, които биха могли да превърнат възможността в модел за ново развитие. Това са същества, които определят възможността първо като една вероятност свързана с една честота. Пионерът инпринтва намерението си да експериментира в оригинален модел. След него следват известен брой други ентусиасти, а някои въобще не забелязват новопоявилата се възможност и отпадат. Има много отпаднали играчи на игралното поле на времето и главно на загубили интереса да експериментират, които просто застиват и остават "да пасат на същата ливада". Но някои събудили се с ентусиазъм, ритат слънчевата точка към вратата на времето. Дали тя ще се отвори през 2012? Да не забравяме синдрома на последната маймуна. Някои хипотези стават реалност само след като достатъчен брой играчи са узрели за играта.

Интересен проблем, появяващ се при комуникации "по вертикала", е синдромът за различно интерпретиране на времеви интервали между нивата. Можем да го наречем "t-синдром". Да предположим, че се опитваме да контактуваме със същества от високи измерения, за които една тяхна година е равна на 26 000 земни години. Тогава една наша година ще продължава за тях около 20 техни секунди. Или:

(365 х 24 х 60)/26000 = 20.2 сек

Ако например тези същества за нас са "Боговете" и някои снизходителен бог се отзове на наша настоятелна молба да ни свърши услуга ("Подари ми, Боже, Мерцедес-Бенц и млада приятелка"), и този Бог се заплесне да речем 10 техни минути (нещо нормално за хората и за боговете), тогава на Земята ще са изминали 30 дълги земни години. Твърде късно и неефективно нали? Затова да не искаме подаръци от твърде високочестотни богове. Казват че за нас Св. Мина действа почти светкавично, когато реши да помогне. Вероятно е "отседнал" в реалност много близка до нашата.

Другият вариант е да скочат в нашето време, но може би твърде много искаме от тях. Третият вариант е да отидем ние при тях, но с този лош дъх от тежки бавни вибрации?

Възможността за среща остава само при условия на "доближаване на измеренията". Тяхното измерение забавя честотата си до долната граница на честотния им спектър, а нашето подскача до максимално възможната си горна граница. Между нас ще остане само малък тунел, който трябва да се премине. Тунел свързващ времената и пространствата.

Вероятно през 2012-2013 ще може да се осъществи доближаване на З-D и 4-D в много близки граници. През определени точки на Земята "енергийни врати" ще може да се реализира преминаването.

Не е ясно дали ще сме в състояние масово да осъществим съзряването и излизането на игралното поле на времето. Засега цари объркване и хаос. Може би основен тест е как да се справим с хаоса. Трябва ли да потърсим нови интерпретации на съществуването си? Лошото е, че хаосът се свързва с упадъка на цивилизацията - образование, култура, икономика, политика.

Старите модели и ценности продължават да се насаждат чрез лъжеинформацията, посредством извратените символи на езика и общуването. Почти никой не вярва в тях, но и няма желание за възприемане на нова гледна точка. Същевременно някои вече са поели към нови хоризонти, те стават все по-различни. Парадоксално по различни. Все пак природна тенденция е да се расте към по-високи честоти. Когато последната маймуна, необходима за катализация на промените, се извърне "навътре към себе си", това ще задвижи един обективен механизъм на Вселенската холограма, цикълът ще свърши, новото ще дойде. Това вече ще бъде краят, ще последва "притегляне и завръщане в движението на Вселената."