Многоизмерен скок в края на времето Николай Коларов


Глава 9 ПЪРВИ СТЪПКИ В 4-D



страница8/12
Дата04.08.2018
Размер2.79 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Глава 9

ПЪРВИ СТЪПКИ В 4-D.

ДЕСЕТ ИНДИКАЦИИ ЗА ПРОМЯНАТА.

ОБРАЗЪТ НА МИСЛИТЕ.

ЕМОЦИЯТА КАТО ЕНЕРГИЯ.

ПРЕЖИВЯВАНЕ И ОПИТ. СЪПРЕЖИВЯВАНЕ

Ние влизаме в контакт с новите реалности много бавно. Понякога дори не усещаме че нещо необичайно се е случило. Потънали сме в нашия живот - фиаско, като че наблюдаваме филм, в който и участваме. Постепенно обаче парадоксалните факти и изживявания започват да се натрупват и да смущават линейното причинно-следствено мислене. Най-често това са смущаващи сънища - пътешествия, разговори на сън с някак по-различни същества, но също така необичайни случки (нещо се случи?). Понякога ни поразява синхроничността на определен вид събития, припомняния, срещи, разказваме си един на друг сънищата и случаите и констатираме че на твърде много хора им се случват необясними неща. Постепенно линейното ни мислене като че започва да става по либерално, приема мълчаливо новия тип факти, но продължава упорито да ги интерпретира по стари  начин. Но алогичните факти продължават атаките си и лявата половина на мозъка започва да участва по-пасивно и отпуснато в процеса на интерпретация. Дясната половина използва това и започва да развива бързо своята гледна точка. Интуицията започва да изпреварва тромавите логични заключения и ние все повече се осланяме на нея. Но все още сме далеч от съзнателно наложения синхрон между двете гледни точки и се люшкаме крайно изтощително между тях. Навлизаме в ситуацията, която Юнг нарича "психологичната болест", или потъване във вътрешния свят. Това се придружава с известна изолация, несигурност и отпуснатост. Като че точно тогава външните събития започват да се случват по-рядко, или поне по-малко ги усещаме. Всъщност касае се за едно нарастващо състояние на вътрешна отпуснатост, при която все по-малко ни вълнува какво става "отвън".

Постепенно започваме да се усещаме като уникално самодостатъчно същество със своя специфична вибрация и проявление в света, със свое място и развитие. Но това става по-късно, а преди това задълго потъваме в нашата психологична болест. Затова е и усещането за хаос, за суетене, суматоха във външния свят, в който се случват все повече невероятни, объркващи неща. Изпълваме се с копнеж за напускане на този свят, силно желание да не се участва активно в него, придружено с носталгия по нови светове. Спомнете си, че това бяха двете генерални условия за преминаване, трансфер от едно измерение в друго: силно да мразя (старото) и силно да любя (новото).

Кога все пак ще започнем да разбираме, че вече сме стигнали границата между световете, че нещо наистина систематично се променя в нас и даже, че сме направили първите си стъпки в новата действителност?

Съществуват определени индикации, че вече сме стигнали достатъчно далече в промяната и че "силите на еволюцията" са ни забелязали, приели и включили в сметките като "воини на светлината" [50]. Има източници където тези признаци са систематизирани. Биха могли да се представят като "10-те индикации за навлизане в 4-D". Ето ги подредени:

1. Самотата започва да се смекчава. Както казва Франкл: "Хората се нуждаят от смелост, за да бъдат самотни." Това е смелостта на самопознанието. Но това е наложена или самоналожена изолация, усещане за празнота която тежи. Първото, което забелязваме при достигане на граничното състояние, е, че празнотата започва да се смекчава. Появяват се нов тип контакти, доста по различни от обичайните и това трябва да се приеме като част от новата ситуация. Общото взето самотата все пак остава, защото е част от самодостатъчността на индивида.

2. Развитие на второ внимание. Това е вниманието, двойната концентрация на шаманите, постигано със специални техники. Разделението се извършва неусетно. Докато една част от нас върви напред, назад, встрани във времето и пространството, друга остава стабилно в тази реалност и в този момент. Второто внимание се появява в резултат на активизацията на дясното мозъчно полукълбо.

3. Намаляване на дуалността. Нашият свят е изграден върху двойките противоположности (топло-студено; любов-омраза; страх-смелост). С преминаването към по-висока и стабилна честота тази склонност към крайни състояния намалява. Това е особено изживяване, особено в областта на чувствата, когато силните страсти изчезват, няма на какво да се противопоставяме, от какво да бягаме и т.н. Първоначалното впечатление е за влизане в тихо пристанище и че бурите скоро ще се завърнат. Но това не става, двойствеността е изчезнала завинаги и като че животът е изтекъл. Всъщност е изтекъл животът-импровизация в 3-D света.

4.  Ставаш приятел с подсъзнанието и партньор на свръхсъзнанието

Подсъзнанието е центърът на опита и на контрола върху тялото. За да станеш близък с тялото си, да усещаш нещата отвътре, започваш да общуваш с подсъзнанието. Системното тълкуване на сънищата ги прави по-ярки и показателни. Създава се обратна връзка с вътрешния Аз, който проговаря главно със спомени, предупреждения, успокояване.

Това, което се нарича свръхсъзнание, не е много ясно точно какво е в нашата структура на съществуване. Египтяните са го наричали КА, християните ДУХА, някои го свързват с т.нар. ангел-пазител, срещат се определения, като водача, довереника. Това е тайнствена "външна" част от нас, с която ни предстои да се свържем по енергийните канали. Той е връзката с цялостта, той насочва, свързва подобно на интернет, той е точката на фокусиране от където се управлява нашето разширение и интеграция.

Така "Довереникът може да ви съдейства при поддържането и преместването на вашето разтварящо се ветрило на съзнанието, показвайки ви в коя посока да завиете и модулирайки честотите, съдържащи събития или вибрации, случващи се в рамките на определен период от преживяното". Но довереникът лесно се отегчава и изтощава от едни и същи истории и идентификации. Той се радва на избора на "друга перспектива на жизнения опит." Затова трябва да създаваме нови истории за себе си, за да го активизираме. Вероятно точно този е механизмът на действие, който описахме като "намерения - факти - преживяване - съпреживяване". Ние формираме нови намерения, довереникът (висшият аз) създава фактите посредством честотно модулиране, после отново ние преживяваме тази "реалност", а той се превръща в съпреживяване.

В отношенията с довереника трябва наистина да се изпитва взаимно доверие. Много често нашите най-съкровени желания не създават автоматично подходящите събития в реалността, което означава, че довереникът не ги е разбрал правилно, или пък не желае да ги изпълнява. От гледна точка на съзнанието също може да се създаде недоверие към свръхсъзнанието, което намира израз в състоянието "исках едно, а се получи друго". Но така или иначе с трепет очакваме желаните събития, сбъдване на мечтите, което на едно по-ниско ниво е очакване съдбата да е благосклонна.

Когато се появи взаимното доверие, може би тогава фактите и събитията ще започнат да съответстват точно на желанията и намеренията.

5.  В 4-D и по-нагоре божественото става Богинята на мъдростта, която реално започваме да възприемаме. Един от най-удивителните индикатори на прехода е усещането, че всичко се управлява твърде мъдро и хармонично от един женски принцип. Раждането и отглеждането са само стъпки в последователното развитие на женския принцип. Появата на интуиция е следващо по важност даряване от това начало. Но още по-нататък започваме да разбираме, че зад всичко, което се случва в природата и Вселената, стои режисурата на Великата Богиня от миналото и бъдещето. За да участваме успешно в света като играчи и артисти е необходимо нейното невидимо присъствие във всяко действие. Но хармонизацията на индивидуалното и колективното трябва да се търси в баланса на женското и мъжкото начало.

6. Предопределението става основен въпрос. Когато се пресъздадем устойчиво на едно по-високо ниво на вибрация, започваме да се питаме каква е по нататъшната ни цел и път. Разбираме, че сама за себе си нашата уникалност е нищо. Просто няма какво да я правим. Затова започваме да търсим някакво предопределение, особен път за нас в цялото и се досещаме за съпреживяването на ПЛАН, на обективна целесъобразност. Колкото по-често се питаме: "А сега накъде с тази уникалност", толкова по-ясно става, че сме навлезли в етапа на зрялостта. Усещаме интуитивно, че някои неща са подготвени специално за нас. Индивидуален сценарий в който нашата уникалност трябва да намери по-нататъшно разните, вливайки се в общия поток.

7. Събитията са съобщения, представени посредством различни символи. В прехода нещата стават все по-малко случайни. Всяко събитие и факт е изпратено от някого". Най-чести са съобщенията "от нас за нас". Основният факт на нашето самостоятелно съществуване предизвиква интерес и предполага интерес към контакт, внушения, помощ, игра, съвместяване. Вече говорихме за събитията, които имат склонност да се случват едновременно, за синхроничността, за житните фигури, за И Дзин, за връзката между символа и действието. Ето например странния череп намерен в планината Родопи, неидентифициран с нищо. Но скоро още един подобен безподобен череп се намира от друг човек на друго място в Родопите, от човек страстно желаещ да намери подобна находка. Два безподобни черепа вече са твърде много и са проява на синхроничност, свързана с времето. Известно е, че кристални черепи са намирани в други части на света. Те се определят като банки от данни, времеви портали, като ключове (оставени от маите).

Изглежда че (тъй като в цикъла няма линейна последователност) единствената възможност за подсказване на етапа, който наближава, е да се въведе серия от странна символика. Когато станем истински следотърсачи посредством синхронична символика, интуитивни дешифратори на сенчести прояви, значи здраво сме се хванали за първичните събития чиито корени са в 4-D.

8. Рационалното започва да отслабва влиянието си. Бъбривото ляво полукълбо на мозъка е подложено на шокова терапия: медитация, парадокси, първични събития. За известен период то започва да работи по-слабо. Чувстваме хода, развитието на всяка отделна мисъл. След това последва пълно мълчание. Сякаш един чужд ум, както казва Кастанеда, ни е напуснал. Когато вътрешното мълчание стане обичайно, без контрола на съзнанието, значи вече сме разчистили терена за новите преживявания. Това не означава, че ставаме безкритични и неоценяващи обстановката, просто това става по друг много по-бърз и комплексен начин, така че мисълта просто не се "чува" като разсъждение.

9.  Отказ от външна поддръжка. Това е едно твърде болезнено трансформиране, но е неизбежно. Нещо като отбиване на агнето от млякото на майката. Твърде много сме свикнали да „доим” природата, другите, съдбата, светиите. До известен момент даже не бихме могли да си представим друг начин на оцеляване. Когато все пак станем достатъчно силни, имаме независими предпоставки, ясни намерения и способност да акумулираме свободно течащата външна енергия, започваме да ставаме самодостатъчни същества. Не се нуждаем повече от хищни инстинкти, от сълзливи молби и дълги изнурителни очаквания някой да ни помогне. Действаме чрез нашия Висш Аз по странна схема. Разбира се, съчувствието и емпатията към всичко живо остават, даже се засилват. Самодостатъчността е едно от последните решителни постижения, след което вече започваме да разбираме, че етап от еволюцията е приключил, че вече сме същества, способни да се изправят пред новите неизвестни.

10. Желанията стават намерения.  В З-D света променяме нещата посредством желанията си. Силното желание е покана към базисната холограма да се промени – редът, събитийността на предварително очертаните участъци. Например в холограмата съществува участък на пространствена локализация на индивида – място, регион и т.н. Силният стремеж към промяна, търсенето на „нови земи” може да промени този участък – преместваме се на ново място, започваме нов живот. Това променя връзките, макар и базисните събития да остават както са програмирани. Постепенно започваме да разбираме, че ако неустойчивите, страстни желания в крайна сметка променят част или целостта на събитийността, то едно твърдо формирано намерение, поставено като жизнена цел и водещо до съгласувани действия може да промени нещата по-бързо и ефикасно. Намерението е осъзнато желание. То показва освен това една съпричастност и отговорност към промяната. То може да организира всичките вътрешни ресурси и да направи впечатление на Довереника, т.е. Висшия Аз. Когато усвоим механизма за формиране на намерения, окончателно скъсваме пъпната връв със стария свят на „желания, мечти и реалности”.

Когато се научим да формулираме намерения, трябва да станем много внимателни по отношение на мислите си. „Мисли за какво да мислиш" [56, 57] става изключително важно правило. Защото в 4-D и по-нагоре мислите имат образ и вършат работа. Първите тренировки за правилно мислене се наричат визуализация. “Imagine”, казва Джон Ленън. „Представете си" са много от препоръките, с които се започва някакво упражнение. По-нататък визуализацията става много сложно изкуство. То се основава върху използването на въображението като „градивна сила". Въображението е първична даденост на ума, което непрекъснато се използва макар и несъвършено, несъгласувано. След появата на желание, въображението започва да гради пясъчните кули - шеметен успех, любов, известност, богатство.

В процеса на творческата визуализация въображението се използва съзнателно за създаване на образи. Въображението са ръцете на скулптора извайващи образа. Всеки детайл има значение в цялостната картина. Например: представете си вашето тяло като светещо яйце. С различна светлина за различните части и органи: бяла златиста, виолетова. Представете си, че излъчвате тази светлина във всички нюанси, около себе си като аура.

Или си представете един малък свят, в който бихте искали да живеете: малка къща край поток, зелена трева, дървета и цветя наоколо. Равномерна светлина огрява от всякъде. Вие си представяте дом в 4-D, който пресъздава донякъде нашите 3-D мечти за красота.

В по-късна фаза на развитие въображението може да стане много тренирано и бързо да пресъздава образа на мислите. Всъщност след формираното твърдо намерение (за посещение на друг свят, за конструиране на нещо) следва формирането на мисъл-форма за окончателния вид на желаното: координатите на света, който искаме да посетим, макета на конструкцията, която ще създаваме. Например искаме да пресъздадем едно листо от кестен в 4-D. Трябва да можем да си представим как ще изглежда това листо в една четириизмерна проекция. Въображението трябва да усвои изкуството за създаване на четириизмерни образи. Посредством възможността на изграждане на триизмерни образи на база на развития неокортекс виждаме света като З-О. Съста вянето на четириизмерни мисъл-форми ще ни постани автоматично в 4-D обкръжение. Ако постигнем почти невъзможното засега представяне на 5-D образите, вероятно ще можем да попаднем там. Казват, че по-висшите измерения (от 6-D нагоре) не са формообразуващи, а само казуални. Измерения на чистата мисъл, която за сега не можем да си представим.

Според Денинг и Филипс съзидателната визуализация е обединение на всички способности на ума, заедно със сензорните усещания на тялото и мозъка в едно съзвучие, за създаване на целеви образ, който след това се имплантира в съответния свят. Създаваният образ се появява някъде между веждите, което ги кара да смятат че той се генерира от т.нар. трето око.

В създаването и поддържането на образа участват не само мисълта, но и емоциите. Отново се проявява това изключително свойство на емоционалността - да задвижи картината на намерението и посредством силния стремеж към нея да я задържи във въображението си за дълги периоди от време. Това авторите сполучливо наричат "съживяване на мечтата", т.е. поддържане на високо емоционално равнище на участието в образа. Можем да си представим ситуацията като изработка на емоционалния съд, в който да задържим бързоликвидната плазма на образа. Но плазмата на образа не е необходимо да се задържа много дълго. Действието настъпва почти незабавно след намерението. Отложеното действие създава напрегнатост, влияеща върху чистотата на образа, и поставя на изпитание търпението.

Нашата "способност за желание" обаче се пропилява, ако е насочена към второстепенни, маловажни и взаимоизключващи се желания. Намерението е важно нещо и то трябва да води до значими преживявания за личността. Ето защо трябва да мислим върху какво да мислим. Верен критерий за правилна посока е посоката на максималното удоволствие. Ако изпитваме удоволствие и радост от визуализацията, то тя отговаря на стремежа за експериментиране с нашата уникалност. Също така това означава, че сме в посоката на реализацията на плана и отделеното ни място в него. Когато визуализираме точно и в съгласие с посоката, съответния архетип като че предоставя и ресурса за изпълнението.

Разбира се, в грубо физическата среда на З-D света в който материята създава инертност на преструктурирането, визуализацията много по-трудно довежда до бързи резултати и в точния вид на мисълта-форма. Изкривяването е често срещано явление. Например феноменът на телепатията съществува, но не дава точни, а само приблизителни верни представи. Вероятно честотното модулиране в твърда среда и ниски вибрации трудно пренастройва съществуващите материални структури. В по-високите вибрации на високочестотните светове, тази промяна към желания образ би трябвало да става бързо, прецизно и ефективно. Създавайки менталния образ, веднага попадаме в него вече като реализация. Също така трябва да се владеят техники за освобождаване от ненужни вече визуализации. Това, което прави динамиката в 3-D света, смяната на събития и състояния по един независещ от нас особено начин, в 4-D и по-висшите измерения трябва да се извършва лично от създателя на образи и форми. Той фактически се превръща в един от съ-създателите във Вселената.

Сега отново ще се върнем към емоционалния инструментариум, който след като създава импулс за промяна, фактически съдържа и енергията на този импулс. Емоциите и емоционалният микс са твърде широк спектър от чувствени състояния, доловени чрез сърцето, но вероятно генерирани от нещо което понякога се нарича "емоционално тяло". Интересната книга на Ф. Уилкс "Интелигентните емоции" [9] определя поне 15 базисни емоции: агресивност, гняв, тревожност, отегчение, депресия, завист, страх, скръб, вина, омраза, надежда, самота, любов, гордост и чувство за отхвърленост. Това е една, според нас, твърде непълна класификация, защото не включва и други базисни емоции. Например емоцията "възторг" която е сравнително рядко появяваща се, но твърде енергетизираща тялото и мозъка. Според някои интересни мнения [9] върху възторжеността на човека може да се изгради една цяла бъдеща цивилизация. Бихме могли да си представим една цивилизация базирана на радостта, когато всичко което се прави е подтиквано от радост и възторг. Засега обаче сме изпробвали само цивилизацията на страха и още не е ясно дали тя е окончателно приключена, или е възможен "вторичен регрес" и обратно в негативизма и безизходицата. Всяка емоция дава специфична енергия, която определя и мотивира постъпките и особено мислите. Понятието "невесела мисъл" дава илюстрация за чувствената обагреност на мислите. Също така се срещат съчетанията "радостна мисъл", "чудесна идея", "вдъхновено слово" и т.н. Въпросът е можем ли чрез една или много различни мелодии, съставени от чувства, да направляваме развитието си, или пък обратно - емоциите са резултат ситуации или оценка за тези ситуации.

Самото преживяване, централната тема на еволюцията е преди всичко някакъв емоционален резонанс, придружен със запаметяване и опит. Или по-скоро емоцията закрепва опита в съзнанието, отваря вратите за проблясъци в съзнанието, които постепенно го променят.

Без емоционалността си, без способността си да изпадаме в един чувствен свят на по-фини или по-груби настроения сме загубени. Ще бъдем интелигентни автомати, способни да се пресъздават безкритично в реалността в която са поставени - до безкрайност. Няма пречки това да бъдат стотици хиляди и даже милиони земни години на повторение. Когато обаче в нас нахлуят емоциите на различността и преситеността към този свят, от една страна, и силен стремеж към непознатото, от друга, посредством парадокса на "интелектуалната емоция" запалваме машината на времето, дремеща в нас. Машината на времето сме самите ние - тяло, ум и душа в едно, способни да се трансферират през честотите напред и назад, нагоре и надолу в различни съществуващи и възможни светове.

Възникналите напоследък понятия "интелигентна емоция" и "емоционален интелект" възбудиха духовете, защото може би се касае за пробив в парадигмата, че интелектът е всичко, а емоцията е само шум. За съжаление и при изтъканите нови словосъчетания отново се разбира някаква комбинация от интелектуален контрол върху свободно протичащите емоции. Някак не се възприема факта, че емоцията е разумна сама по себе си, защото информира твърде вярно за отношението на субекта към събитието и състоянието. Емоцията поначало би следвало да се разглежда като "интуитивната мисъл" на дясното мозъчно полукълбо. Тя е женската гледна точка към света и е мощна и неограничена, защото е свързана със светоусещането на самата Богиня. Посредством емоцията се предават мозъчните вълни във Вселената, като нейната проникваща способност е внушителна.

Един предсмъртен вопъл вероятно би могъл да ужаси същество, намиращо се твърде далеч от събитието, а едно чувство на проникваща емпатия би могло да събере много същества на едно място: под слънцето на съчувствието и разбирането. Ако във Вселената съществуват неемоционални общества, тяхното съществуване би трябвало да бъде твърде жалко, макар и те да не биха могли да забележат това, защото са лишени дори и от безпокойство.

Франсис Уилкс [9] се опитва да разглежда спектъра на чувствата като съ-съществуването на множество Аз. Различни повече или по-малко развити наши Азове-архетипове се опитват да излязат на сцената и да изиграят своята роля. Те са подпомогнати от съответстващи емоции и си пробиват с тях път "всред множеството". Когато един Аз е потиснат, той изразява своя гняв, когато е застрашен - своя страх, когато е потиснат - своето неудоволствие. Когато Азът-архетип е добре проявен, той е силен и изпитва радост, доволство, равновесност.

Следователно привидният хаос от променящи се чувства е фактически натиск на различни видове добре проявени и лошо проявени Азове. Неочакваната амбиция да направиш нещо не е толкова неочаквана, ако в това един слабоприявен Аз изразява своя копнеж към изява. Например възрастен инженер се опитва да свири на цигулка, а някой внезапно напусна работа и семейство и изчезва "зад ъгъла". Неочакваното удовлетворение от второстепенен факт може би разнежва фино някой меланхоличен Аз, а равнодушието към "първостепенни" събития в живота може би говори за насищане в тази област. Казваме че човек иска да има своите малки или по-големи победи в различни области. Също така се учудваме че някой контактува с различни хора по различен начин. Ние сменяме и разнообразяваме познанствата си именно за да развиваме някоя недоразвита част от себе си. И по всяка вероятност виждаме тази част отразена в очите на някой друг. Очакването е двама застаряващи професори да си говорят за наука. Но твърде възможно е те да си подхвърлят цветисти изрази за млади момичета, защото това е дълбоко подценявана област в тях, изискваща изява. Бързо забогателите обикновено са щедри и се правят на приятни, обикновени хорица. Бедните обичат да си носят новите дрехи, а богатите често ходят неглиже.

В края на времето всички Азове искат да експериментират оставащото 3-D битие почти едновременно. Затова сме свидетели на твърде странни съчетания от проявяващи се архетипове. Забелязва се впечатляваща емоционална бързина в реакциите. Лесно могат да ти кажат да си гледаш работата, но също така неочаквано може да се проведе най-задълбочен разговор между непознати. Нашите често променящи се гледни точки, са свързани с неочакваната поява на едно ново Аз, което търси бързо да събере липсващия му опит. Тези появи са винаги емоционални в началото, докато омръзне. Омръзването означава насищане на възприятието. Но след това остава една повишена интуитивност към изучения вече вид явления - т.е. бърза идентификация и съобразяване при повтарящи се и даже уникални случаи.

Така често просто "отгатваме" намеренията на другият и даже разбираме какво иска да изрази. Това е нарастващата емпатия на интуитивна основа. Срещу емпатията съществува много силно брожение от някои видове Аз. Тези които още не са се проявили добре и се страхуват от конкуренцията на външните връзки. Проявите са свързани със свръхегоизъм, който надхвърля нормалните представи на любов към себе си.

И тук в полето на емоциите трябва да се намери решение по повдигнатия вече въпрос за това, какъв вид общество ще създадем съзнателно след преминаването ни в 4-D света. Ако запазим някои "агресивни и непоносими" видове Аз в себе си, вероятно ще се разбягаме стремглаво в различни краища на Вселената. Но от друга страна, ние сме проектирани да бъдем едно цяло и тогава ще се "опънат" много силно невидимите въжета на връзките. Развитието ни може да се забави и даже да спре. От друга страна, колективният опит на други неразгърнали се цивилизации от съвместното "хорово пеене" не може да ни стане идеал, защото е трудно да си представим себе си като певци в хор.

Появява се алтернативата на "разумната близост". Основните ни практики и изследвания, проектирания в новите светове трябва да се извършват пак на индивидуално ниво. Всеки индивид трябва да има собствено "поле на проективни и реализационни възможности". Това което трябва да се промени е в начина на обобщаване и преживяване на натрупвания опит. И това трябва да става с по-съвършени колективни механизми, нещо като "директен колективизъм" на равностойни хора. Но възможно ли е то? Груповата логика и изисквания са склонни да смачкват индивидите, което спира развитието.

Ето как безпристрастно обобщава това едно същество живяло дълго в група. "Ние сме заключени вън фиксирана затворена крива от преживявания, неспособни да преминем напред в следващото ниво. Осъзнахме, че се нуждаем от разнообразие в мисленето и действията, за да се придвижим напред в способността си да използваме нашето творчество като група."

А ето какво казва същото "прозорливо" същество за нашия опит [46]: "Ситуацията при вас... достига критичната си точка. При толкова много разнообразие, хаосът е застрашаващ." И още: "Време е да започнете процеса на привеждането на разнообразието в хармония."

Разбира се, хармонизацията трябва да я извършим сами, но възможна ли е тя и как да стане. Ние сме прекалено индивидуализирани същества. Това е нашата сила и нашата слабост. Изпробвали сме един два пъти в историята си модела на колективното съществуване и нищо добро не е произлязло от това. Обществото се е превръщало в Ад за повечето хора.

За да се направи разумния избор отново сега, трябва да се довърши индивидуалната революция на Множество Аз във всеки от нас. Всеки Аз трябва да се прояви, да се еманципира и да се интегрира свободно във "вътрешното семейство" [47]. Всеки архетип трябва да се утвърди в спиралата на цикъла. Изграждането на вътрешното равновесие сега, в края на времето, е основната задача и дълъг на всеки индивид. Вътрешното равновесие е подреждане на многото проявили се Аз (архетипове) около един Център на стабилността. Този център е постигната договореност и съгласуваност на трите нива на съзнание. Съзнанието става приятел на подсъзнанието и доверител на свръхсъзнанието. Това означава, че ние започваме да разбираме и обичаме подсъзнанието си, което непрекъснато и извън времето се грижи за нас. То ни осигурява безопасността и автоматизма на съществуванието. Но то също има своите нужди и те трябва да се отгатват.

Що се отнася до свръхсъзнанието, нещата са по-сложни. Първо не знаем какво точно е то. Нещо извън нас или нещо от нас? Какви са неговите цели? То ли ни "набутва" непрекъснато в трудни ситуации, експериментирайки с нас, стоящо на безопасно разстояние. Какво е КА или КХА? Как да се отпуснат каналите между нас и КХА? Изпълнени сме с подозрения. От друга страна, "то", наблюдавайки всичките ни мисли и постъпки е възможно да ни счита нестабилни, скучни, безинтересни. Свръхсъзнанието стои на пресечната точка между световете и знае много повече от нас. То има възможности да ни помогне с информация, а ние на него, като му предоставим поле за експерименти. Ключовата дума тук с доверие, взаимодоверие. Но това е вероятно най-трудният процес в нашата интеграция. Първо, трябва да осъзнаем факта на съществуването на КА - "там някъде", далеко и много близко. Второ, трябва да се опитаме да разберем неговите намерения. Тогава и то ще започне да разбира, че сме станали много по зрели и надеждни и ще престане да ни "вкарва" в трудни ситуации. Условията на нашия живот вече изискват едно смекчаване. светът обуславящ нуждата - за пари, за здраве, за контакти трябва да стане някак по щедър към нас. Стига страдания и неуспехи. Може би трябва да се провикнем, че да ни чуе свръхсъзнанието.

Но има и един друг проблем. Много от нашите Азове са далече от централното ядро на личността. Те може би са разпръснати в различни измерения и времена, някои даже като "реални" същества, други като странстващи идеи в безплътните безвремеви измерения. Понякога сънуваме пътешествия в странни светове, ситуации в тялото на някой друг Аз. Трябва да си "приберем вересиите", да съберем всички части, експериментиращи различни архетипове, в една обща информационна мрежа, поддържайки непрекъснат контакт по между си.

Също така всички сме и едно вътрешно духовно семейство. Трябва да се разпознаем и да се обединим. При една начална фаза на интеграция възниква въпроса как да разположим в стройна система целия този разпространен опит и всички тези невероятни преживявания. Вместо да се страхуваме от различните аспекти на себе си, по-скоро да се възхитим "нима всичко това съм Аз?"

Ние сме сложни и мощни същества, разположени в този сектор на холограмата. Ако можем да се наблюдаваме от страни, вероятно приличаме на енергийни централи, излъчващи фойерверки от светлина. Само да си представим, че обръщаме нашата маса на физическите тела в енергия по формулата на Айнщайн (Е=mc2) Вероятно прилагаме енергийни модели и в един много по-фино енергийно съставен свят. Ако влезем в 4-D с този потенциал от енергия (с тяло), ще извършим разтърсване в енергийните мрежи на 4-D света.

Засега обаче сме в началото на процеса на интеграция, като сме пуснали "в действие" колкото се може повече от нашите архепитни Аз. Приличаме на ранните енциклопедисти в проявите си. Често до някой много интелектуален и извисен Аз се проявява едно бързо повратливо човече, желаещо да забогатее, да стане министър, да експериментира с делтаплан. Всички невромедиатори оказват съдействие - серотонин, мелатонин, ацетохолин, допамин, но преди всичко още много адреналин и нерепсинфрин (представител на вълнението) Интересно е, че невромедиаторите са свързани тясно с емоционалните състояния, което означава че тялото е заинтересовано да подпомага чувствата. Вероятно съществуват определени връзки и причастност по веригата "невромедиатор - емоция - архетипов Аз", осигуряваща база за експериментиране на всеки вид Аз. Така хората, стремящи се към висока степен на риск, развиват Аза на волята, обожават усещането от увеличения адреналин в кръвта си. Артистите и политиците вероятно са любители на по-висока доза нерепинофрин, а медитиращите са под въздействието на допамина и мелатонина.

Всичко това вероятно скоро ще можем да управляваме съзнателно, използвайки хранителни съставки, физически и интелектуални режими.

Що се отнася до търсените преживявания, тук основно значение има упражняването на чувствата. Преживяванията кристализират в паметта. Но какво точно е памет? Последни изследвания показват, че сме склонни непрекъснато да поправяме "фактите" записани в паметта, създавайки все по-различни версии на миналото си. Въпреки че помним всичко, в зависимост от това какъв аспект от случилото се се преживява в момента, се променя неузнаваемо базата от данни, записани "там някъде" в мозъка или в личната холограма. Поради това не бива изглежда да се тревожим за миналото си. То и без това не е особено прецизно възстановявано. Кастанеда даже съветва (или дон Хуан) да забравим съвсем за биографията и да станем същества без минало.

Интересното в тази многоизмерност на фактите е, че те са способни да се създават съвсем различни СV-версии не само на личности, но и на народи, цивилизации, култури. "Ние си разказваме приказки, за да съществуваме", така започва роман на известен автор.

В такъв случай може би трябва да сложим преживяването като много по-значимо от факта, който уж го е породил. Бебетата се смеят когато им покажем малкия пръст, защото в момента им е интересно да се смеят. Колко много емоции се пораждат във виртуалните компютърни игри. Политически скандали тресат обществото за неща, които никой не може да докаже като факти. Ние се упражняваме да манифестираме своите различни Азове и използваме най-малкия повод за това.

Защо е толкова важно преживяването? Защо в едни свят-проекция това е нещо което единствено е "реално” във виртуалната мрежа. То създава опита и запълва със странни знаци и багри първично девствените ни умове. В един очакващ ни свят на единение с върховното ще се връщаме отново и отново към дългия наниз от преживявания.

Интересен е моментът когато преживяването става съ-преживяване. Всички същества изглежда имат склонността да се учат от всичко. От чуждите преживявания също. Когато един чувствено обагрен опит ни изпълни, той бързо обхожда световете и всички го възприемат. Съществува хипотеза, че за да "изживеем" някакъв живот, е възможно въобще да не се раждаме на Земята. Достатъчно е да се отключи верният файл от преживявания на действителна личност с ярка биография и ние ще се въплътим в тази личност съпреживявайки живота му. Затова в лудниците има стотици Наполеоновци, а в баровете хиляди Клеопатри. По принцип би могло да се спечели време, като се изживее опитът на някой друг. Но опасността тук е, че картината на опита може да се стесни значително. Множество нови, уникални, непредвидими преживявания ще бъдат спестени и за тях няма да се знае нищо,|

Изглежда че повече от всичко друго първоначалният извор на живота цени уникалното преживяване, което автоматично става негово съпреживяване. Така многообразието от потенциални възможности се проявява по нов неочакван начин. Когато един царски дворец е твърде богат, някой постоянно трябва да се грижи да предоставя на царя нови номера - което вероятно с основната причина за съществуването на придворния шут. Освен това посредством съпреживяването всички се идентифицираме като едно.

 




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница