Модерната финансова система на сащ, като средство за легално ограбване на американските граждани (Реферат)



Дата16.08.2017
Размер113.35 Kb.
#27813
Модерната финансова система на САЩ, като средство за легално ограбване на американските граждани
(Реферат)
Студент: Емилиян Георгиев Николов

Специалност: Електроника

Курс: 4

Ф. № 101211004
Още преди повече от век, управляващата система на САЩ е била гледана с недоверие от мнозина нейни граждани. Недоверие породено от поставянето под въпрос, не на компетентността на управляващите, а на техните лични интереси и цели. Подозрение породено от страха на редовия гражданин да загуби личните и човешките си права за сметка на чужди амбиции за власт.

Подозренията на тези граждани благоприятстват създаването на многобройни теории и истории, за това как различни ограничени кръгове от хора планират и действат без знанието на обществото, целейки да разширят влиянието си над неговата съдба. Една малка част от тези теории се доказват като истинни или твърде правдоподобни. Мнозинството обаче обикновено се отхвърлят по различни причини.

Една подобна теория, набрала популярност е свързана с модерния облик на финансова система, която се използва в голяма част от държавите по света. Сложната за незапознатия наблюдател структура на паричния кръговрат води до създаването и разпространението на множество твърдения, които сами по себе си могат да създават притеснение или съмнение в съзнанието на „обикновения човечец“. В по-голямата си част, разпространителите на тези твърдения целят да ни убедят, че структурата на тази система е умишлено усложнена и моделирана от нейните управляващи. Че целта на тези управляващи е да объркат, заблудят и в крайна сметка ограничат и дори ограбят редовия гражданин от неговата свобода и ценности, като времето, уменията, усилията и енергията му, за да облагодетелстват себе си. [1]

Колкото и предизвикателна и дори в някои случаи звучаща правдоподобно, за да оценим реално тази теория ще трябва да разгледаме от по-близо нейните основни твърдения.

Най-често срещаните критики и съмнения, които теорията предоставя са свързани с няколко конкретни елемента от финансовата система, както следва:


  • фиатната валута и премахването на златния стандарт

  • създаването на държавна централна банка

  • практиката на частните банки да отпускат кредити с частичен резерв

  • дефицитното бюджетно финансиране на правителството

Тъй като всеки от тези аспекти сам по себе си е сравнително сложен, ще разгледаме същността на всеки и критиките него един по един.

При златния стандарт, стойността на държавната паричната единица се базира на количеството злато, което се съдържа в нея (при монети) или за което тя би се разменила (при банкноти). Обменно отношение за последните се фиксира със закон и гарантира стойността на паричната единица. [2]

Фиатната валута от друга страна, няма гарантиран обмен или фиксирана стойност спрямо някакви физически блага или характеристики. Нейната легитимност се дефинира единствено и само от закона на държавата, която я издава. [3]

Последното дава възможност количеството валута в обръщение значително по-лесно да се увеличава и намаля чрез издаване на нови банкноти (монети) или обратното приемане на такива (чрез различни механизми), от колкото би било възможно при златен стандарт. Промяната на количеството единици от своя страна променя покупателна стойност на валутата поради инфлация или дефлация. [4]

Последното ни довежда и до критиките срещу използването на фиатна валута. Твърденията, които често се споменават срещу нея са, че чрез „умишленото“ издаване на прекомерно количество банкноти и съответно увеличаване на инфлацията, правителството може да пренесе част от покупателната сила от частните спестявания към себе си, като единствен издател на валутата. Това се контрастира от „ограниченото“ количество ценни метали, които за разлика от валутата не могат да се печатат по желание на правителството и съответно, би трябвало да запазват стойността си с времето. Като това от своя страна ограничава инфлацията и би трябвало да подържа цените стабилни. [5]

Ако се вгледаме обаче в недостатъците на златния стандарт и позитивите на фиатната валута, можем да си дадем по-добра сметка защо предпочитанията на повечето правителства по света клонят към последната.

Използването на златен стандарт силно ограничава възможността на правителството да стимулира икономиката на държавата по време на рецесия, което от своя страна може да доведе до по-дълга и дълбока икономическа депресия. Важен инструмент на правителството за справяне със ситуация на рецесия е дефицитното бюджетиране, при което то взима заем от вътрешни и външни инвеститори и влага средствата в държавни поръчки, чрез което стимулира пазара (работниците пазаруват с допълнителните средства) и съответно работата на частния бизнес. [6]

Също така, при златния стандарт контрола над количеството парични средства в обръщение в държавата се поставя върху количеството злато, с което тя разполага в момента. Това означава, че при процъфтяваща икономика, когато естествено нуждата от повече валута в обръщение би се проявила, както или при увеличаване на броя на населението (тъй като би имало повече работна ръка), централната банка и съответно правителството не биха могли да реагират с отпускане (печатане) на нова валута. Това води до естествена дефлация ако не се намери допълнителен източник на злато, с който да се подсигури издаването на нови банкноти. От друга страна това означава, че икономиката би била силно зависима от това дали ще се намери внезапно нов източник на злато или например при война, когато държавата трябва масово да внася стоки отвън, при което да изнася голямо количество злато. При последните два случая, ограничения резерв от злато в страната предизвиква съответно инфлация, а в случая на масов внос на стоки, дефлация, поради силно намалено количество злато (валута) в обръщение в държавата. [6][7]

Тоест от разгледаните недостатъци до тук, можем да заключим, че наличието на златен стандарт не само не би възпрепятствал инфлация и промяна на цените, а в някои случаи дори би бил причина за такава. И дори по-важното би бил причина за по-дълги и тежки икономически кризи в съответната нация, което прави фиатната валута предпочитана за модерната икономика.

Нека продължим към критиките срещу централната банка:

Централната банка (наречена в САЩ Феферален резерв ) е елементът от финансовата система, назначен да:



  • издава (печата) националната валута;

  • контролира количеството валута в обмен;

  • определя паричната и/или валутната политики;

  • регулира и при нужда подпомага частните банки;

  • следи и управлява националния златен резерв и валутния обмен; спрямо чуждестранните парични единици,

като за всяка нация тези задължения може да се различават от гореизброените. [8]

Федералният резерв е в същност институция с частни акционери. Акционери са комерсиалните банки на САЩ, което от своя страна я кара да изглежда повече като частна корпорация със стопанска цел от колкото като държавна институция.

Когато Федералният резерв, като централна банка, отпусне заем на правителството, прави това при определена лихва, а заемът се превръща в държавен дълг на САЩ. Също така при последната операция, сумата не се превежда от депозит с баланс над или равен на необходимата сума, както при нормална банкова транзакция. Преведените средства представляват нови банкноти на Федералния резерв или иначе казано нова „напечатана“ валута, за която правителството трябва да плаща лихва и главница, като дълг. Плащането от своя страна става чрез данъците и таксите събирани от гражданите и данъкоплатците. [1]

Всяко от горните твърдения като част от разглежданата теория могат да накарат човек незапознат с централната банка на САЩ (или подобна на нея структура в друга държава) да се запита за логиката стояща зад работата на Федералния резерв. И всъщност тези твърденията са истинни, но не описват цялата картина.

Въпреки, че Федералният резерв наистина се притежава от Щатските частни банки, като акционери, структурата му се дефинира като квази-правителствена организация, тъй като притежава характеристики едновременно от държавния и частния сектор. Управлението на всяка от 12-те банки на Федералния резерв се изпълнява от Борд на директорите, шестима от които се избират от акционерите (частните банки) и се занимават с основните ежедневни задачи на Федералния резерв. Останалите три позиции в борда се избират от президента на САЩ и са натоварени с управлението на най-важната задача на Федералния резерв – да определя финансовите политики (управлението на количеството валута в обръщение). Тоест централната банка на САЩ се притежава от Американските частните банки, но се управлява от правителството. [9]

Когато централната банка купи правителствени бондове, тя в същност купува част от държавния дълг, който така или иначе правителството на САЩ дължи на вътрешни или външни инвеститори. С купуването на бондове от вътрешни инвеститори, Федералният резерв в същност увеличава количеството банкноти в обръщение, с което прилага паричните политики, за които отговаря.

Когато получава плащания по тези дългове, обаче централната банка на САЩ не печели както би една частна банка. Само една малка част от натрупаните финанси отиват за поемане на оперативни разходи. Останалата сума Федералния резерв връща на държавната хазна на САЩ. Тоест изплащането на дългове към Федералния резерв е по-икономически изгодно за правителството от колкото към други вътрешни и външни инвеститори. [10]

Все пак, за да разберем истинските ползи от наличието на централна банка и възможните причини, защо е основана именно такава в САЩ, нека да разгледаме разликите със свободна банкова система.

По времето на свободна банкова система, всяка банка е издавала собствени банкноти, за които е гарантирала с резервите си от злато (все още е бил в приложение златния стандарт). При това положение, търговията с тези банкноти можела да става само сравнително близо около банката, за да може получателя на плащането лесно да ги преобърне в злато и вложи в предпочитаната си банка. Това от своя страна правела търговията на голямо разстояние трудна. [11]

Също така, не било рядкост банка да фалира с което нейните банкноти да се обезценят, поради липсата на последен кредитор (lender of last resort), чиято роля се поема именно от централната банка. [12]

Като последна основна разлика, по времето преди основаването на Федералния резерв, финансови кризи се случвали почти всяко десетилетие, което е може би и основната причина конгреса на САЩ да гласува през декември 1913 за неговото основаване. [13]

Друг често критикуван аспект на финансовата система е способността на много частни банки по света да предоставят кредити при частичен резерв. Това означава, че когато клиент депозира определена сума в банката, тя има право да запази само определен процент (например 10%) от сумата, като останалата част може да използва за предоставяне на кредити на други клиенти без знанието на депозиращия. При тази система, когато депозитора все пак поиска част от парите си, банката ще може да му ги изплати чрез частта, която е запазила, или ако тя не достига, чрез средства от останалите депозити. От своя страна това носи рискът, банката да не може да изплати депозитите при поискване, в случай, че твърде много хора изискат депозитите си едновременно. [14]

Също така, при описаната по-горе система изглежда, че едни и същи парични единици се превеждат по сметките едновременно на, депозитора и искащия кредит от банката. От своя страна това води до ефективно увеличаване на общото количество валута, тъй като средствата по сметките са в електронен вид, въпреки, че само централната банка има правото да създава нова валута. Отношението на общото количество валута към базовата (издадената от централната банка) е реципрочно на частта от депозитите (в проценти), която банките са задължени да запазят (за горния пример отношението би било 10 пъти). Тоест ефективно в системата циркулира 10 пъти повече валута, от колкото е издадена от централната банка (за конкретния пример). [1]

Това, което обаче често се забравя, когато се представят горните критики към системата с кредитиране при частичен резерв е, че именно тя е причината депозиторите да разполагат с парите си, когато са им необходими (обикновено при известни ограничения) и все пак да получават лихви по тях, докато не ги използват. Също така важно следствие от тази система е, че банките имат възможността да предоставят повече кредити и то при по-ниски лихви, с което да стимулират пазара. [15]

За да се избегне все пак изпадането на банка в несъстоятелност, всеки път когато с малко превиши наличните си резерви, е изградена система на кредитиране при която банка разполагаща с излишък в своите резерви може да услужи на „закъсала“ такава. В краен случай, ако никоя банка не се съгласи да предостави заем, Централната банка има правото да се намеси и предостави временен заем, като „Последен кредитор“. [16][17] За случаите, когато комерсиална банка в САЩ наистина изпадне в несъстоятелност, правителството на САЩ поема отговорността да възстанови сумите на депозиторите (до фиксирана максимална сума). [18]

Описаният по-горе процес на умножаване на количеството валута в циркулация, в макроикономиката се нарича паричен множител и е процес използван, за да се улеснят многобройните размени на финансови средства и блага случващи все ежедневно, без да е необходимо Федералния резерв да издава прекомерно количество истински банкноти. Въпреки че този процес привидно е зависим от частни лица, той се контролира чрез политиките налагани от Централната банка. [19]

Последният силно критикуван аспект на модерната американска финансова система се състои в практиката, правителствата да разходват повече средства от собствените си приходи. Тази практика още е позната, като дефицитно финансиране. Основната причина за тези критики е създаването на държавен дълг при всяко дефицитно финансиране, който съответно правителството трябва да изплати чрез данъците и таксите събирани от данъкоплатците. Някои от последователите на тези критики дори подържат твърдението, че правителството „краде благоденствието от бъдещите поколения, за да го похарчи сега“! [1]

Въпреки, че дефицитното финансиране на правителството, както много други теории в макроикономиката е въпрос, който все още не е получил единодушен отговор от експертите, това за което все пак те са съгласни е, че то е много важен инструмент на държавното управление за справяне или поне облекчаване на икономическа рецесия и депресия. Начинът по който този инструмент помага, е да стимулира пазара. Когато правителството вложи допълнителни финанси по поръчка за услуга или стока, работниците, които доставят стоката или услугата ще използват допълнителните си доходи. Те от своя страна ще използват и заплатят за други стоки и услуги и така постепенно целия пазар би усетил увеличено търсене, а част от бизнесите биха усетили нуждата да наемат нови работници, за да отговорят на повишената работа. По този начин икономиката в държавата не само не би се забавила твърде много по време на криза, но и вероятно продукта от това дефицитно финансиране би подпомогнат за по-бързото й бъдещо развитие. Тоест в този случай „краденето от бъдещите поколения“ в същност е инвестиране в тяхното бъдеще. [20][21][22]

В случаят обаче, когато правителството прибягва до дефицитно финансиране, без то да е необходимо, особено, ако е външно, може да се окаже вредно за икономическото състояние на страната, при твърде голям външен дълг. [23]


След анализа на всяка от основните критики срещу модерния икономически апарат на САЩ и реалните причини за настоящата му структура, можем да забележим, че в основната си част твърденията са безпочвени. При голяма част от тях се пропускат важни детайли от работата на съответната институция или процес, а при други те се изопачава.

Причините за твърденията и обвиненията на хората, които ги разпространяват могат да са много. За някои подражатели, могат да се дължат на липса на добро разбиране на реалната структура. Както установихме, макроикономическата система на САЩ наистина е сложна, но най-вероятно в отражения на изключително многобройните и разнообразни комерсиални и финансови процеси случващи се ежедневно.

При други, разпространяването на тези твърдения, може да е умишлено с цел да прокарат конкуриращи се политически и икономически разбирания в обществото.

А при трети, причината може да е чисто комерсиална. Целейки да привлекат обществено внимание върху себе си от което да извлекат финансова изгода по един или друг начин, предлаган от модерната социална и масова медия. [24]



За обикновеният гражданин, който иска да разбере истината, теории като разгледаната по-горе може да изглеждат твърде правдоподобни за да се подминат с лека ръка. За правотата на интригуващата теория този гражданин може да съди, като се информира за възможните мотиви на източника и по конкретната тема, която се засяга.
Източници
[1] The Biggest Scam In The History Of Mankind (Documentary) Mike Maloney https://www.youtube.com/watch?v=iFDe5kUUyT0

[2] https://en.wikipedia.org/wiki/Gold_standard

[3] https://en.wikipedia.org/wiki/Fiat_money

[4] http://www.investopedia.com/university/inflation/inflation1.asp

[5]http://rationalwiki.org/wiki/Gold_standard_%28economics%29#Desire_to_return_to_a_gold_standard

[6] http://www.theatlantic.com/business/archive/2012/08/why-the-gold-standard-is-the-worlds-worst-economic-idea-in-2-charts/261552/

[7] http://economics.about.com/cs/money/a/gold_standard_2.htm

[8] https://en.wikipedia.org/wiki/Central_bank#Activities_and_responsibilities

[9] http://www.publiceye.org/conspire/flaherty/flaherty4.html

[10] http://www.publiceye.org/conspire/flaherty/flaherty8.html

[11] http://www.investopedia.com/terms/w/wildcat-banking.asp#axzz1Y3ASo3Ks

[12] http://conspiracies.skepticproject.com/articles/zeitgeist-addendum/part-four/page/5/

[13] https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_banking_crises#19th_century

[14] http://rationalwiki.org/wiki/Fractional-reserve_banking#The_Good

[15] https://bg.khanacademy.org/economics-finance-domain/macroeconomics/monetary-system-topic/fractional-reserve-banking-tut/v/overview-of-fractional-reserve-banking

[16] https://en.wikipedia.org/wiki/Interbank_lending_market

[17] https://en.wikipedia.org/wiki/Lender_of_last_resort

[18] https://www.fdic.gov/

[19] https://www.youtube.com/watch?v=SkAzDrrKkME

[20] http://www.economist.com/blogs/democracyinamerica/2010/03/deficit_spending?page=1#sort-comments

[21] http://harvardpolitics.com/covers/constitution/balanced-budget-realism/

[22] http://www.pragcap.com/debunking-the-biggest-scam-in-the-history-of-mankind/

[23] https://en.wikipedia.org/wiki/Sovereign_default#Insolvency.2Fover-indebtedness_of_the_state

[24] https://youtu.be/iFDe5kUUyT0?t=28m51s


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница