Модерната социалдемокрация и глобализацията софия, 2004

ЦЕНТЪР ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И ПОЛИТОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ФОНДАЦИЯ “СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО”

ФОНДАЦИЯ “ФРИДРИХ ЕБЕРТ”

Център за исторически и политологически изследвания

Фондация “Солидарно общество”

Фондация “Фридрих Еберт”

Съставителство: проф. Нора Ананиева

Редакция:

Таня Турлакова

Рима Канациева

Художник: Емануил Манолов

Компютърен набор: Даниела Василева
Печат: Графимакс ООД

Формат 60/90/16

През есента на 2003 г. темата на конференцията, организирана със съдействието на фондация “Фридрих Еберт” при Германската социалдемократическа партия, беше: “Глобализацията и модерната социалдемокрация”. В дискусията участваха двама от водещите теоретици на ГСДП – проф.Томас Майер и проф.Сузане Милер, както и г-жа Беатрис Мар - представителка на фондация “Жан Жорес” при Френската социалистическа партия. Интерес към конференцията проявиха изтъкнати български изследователи и политици, което направи дискусията интересна и плодотворна.

Настоящето издание не е запис на дискусията. То стъпва върху нейните основни доклади, за да отиде по-нататък – да даде възможност на по-широк кръг заинтересовани автори да изложат своята гледна точка. А самата тема е достатъчно предизвикателство и за теоретици, и за политици. Обяснимо е, че сред политиците доминира повикът към прагматизъм и често липсва вкус към теорията. Обяснимо е, но не е оправдано, доколкото истинската, реална и ефективна политика винаги има нужда от солидна философска, политико-теоретична, ценностна основа. Именно тази основа предотвратява политиката “ден за ден”, дава хоризонт на всяко практическо действие, вписва политиката в по-общата европейска и глобална перспектива.

От друга страна, темата за глобализацията вече занимава сериозно теоретиците. Появиха се крупни и задълбочени изследвания в различни части на света. В тази световна дискусия, независимо от различието в подходите, са очертани най-общите тенденции, възможностите и опасностите за човечеството във връзка с оползотворяването или злоупотребата с плодовете на глобализацията. Естествено е такова световно движение като социалдемокрацията, което се отличава с богатите си теоретични и политически традиции и с дългата си и сложна история, да не може да заобиколи темата за глобализацията.

Нещо повече. Дълг на модерната социалдемокрация е не само да даде своята оценка, но и да обоснове своя алтернатива за развитието на света в глобален контекст, като противопостави на глобалната несправедливост и на стихийните антиглобалистки и алтерглобалистки движения една ефикасна международна и вътрешна политика, основана върху ценностите на свободата, солидарността и справедливостта.

Естествено е при такава изключително амбициозна задача нашият принос да е крайно скромен. Ние само започнахме този разговор на българска почва с намерението да го продължим в разнообразни форми. Това би било и част от задачата за идейното и програмно обновление на Българската социалистическа партия след приемането й за пълноправен член на Социалистическия интернационал.

бюрото на фондация “Фр. Еберт”

в София
Проф. д.ф.н. Нора Ананиева –

директор на Центъра за исторически и политологически изследвания при ВС на БСП

Присъствието на такива видни представители на съвременната социалдемократическа мисъл в Европа като Томас Майер и Сузане Милер подчертава още повече значението на обсъжданите въпроси. Убеден съм, че темата за глобализацията изисква обединените усилия на теоретиците на социалдемокрацията и от Запад, и от Изток, макар че за страни като България процесите са доста по-различни, но много от проблемите на левицата са идентични. След приемането на Българската социалистическа партия за пълноправен член на Социалистическия интернационал ние ще насърчаваме още повече участието на наши представители на подобни форуми.

Глобализацията отдавна вече не е абстрактно явление. Днес тя променя световния политически пейзаж. Тя създаде един дълбоко разделен свят – не само между богати и бедни страни, но и между зони на мира и зони на конфликтите. Лошо управляваната глобализация заплашва човечеството с безредие, подхранва екстремизъм от всякакъв вид и създава почва за нови конфликти и несигурност.

Процесите на глобализация засягат живота на всеки човек и гражданин. Те са източник на нов просперитет, но и на нови страхове и опасности. Негативната глобализация днес прилича в много отношения на деструктивна сила – тя създава един начин на живот, който става все по-несигурен и зависещ от слепия случай, който е безмилостен и лишен от солидарност. Този начин на живот отговаря на интересите на отделни лица и групи, но не и на интересите на мнозинството граждани. В него индивидът може да разчита единствено на себе си, на своята собствена способност да оцелява и да успява. Той не е в състояние обаче да посрещне рисковете, произтичащи от кризата на социалните системи за защита, и много лесно може да изпадне зад борда. За обикновения човек днес бъдещето изглежда по-мрачно от настоящето. Социалният песимизъм и чувството, че гражданите са изоставени от политиката, се превръщат в масова нагласа.

Тези нови реалности изправят социалдемокрацията пред непознати проблеми и предизвикателства. И на Запад, и на Изток тя търси модерни социално справедливи отговори на икономическата глобализация, на растящата диференциация между богати и бедни страни, на екологическата опасност и на ред други цивилизационни заплахи. Реформаторската визия на модерната социалдемокрация се опира върху разбирането, че глобализацията предлага нови възможности за растеж и за развитие на човека, че тя може да обслужва общия интерес и да доведе до съществено подобряване на условията на живот на мнозинството от хората. Единственото условие за това е тя да бъде регулирана чрез нова политика, която се прилага едновременно на всички равнища – локално, регионално, национално, европейско и световно. Повече от всякога сега е необходимо глобално сътрудничество за търсене на алтернативи, особено в борбата с бедността и престъпността.

В новата ситуация обаче все повече се губи представата какво точно е съдържанието на социалдемократическия проект. Изчезват онези параметри, които бяха определящи за социалдемократическата програматика и политика в продължение на десетилетия. Затова голямата задача на социалдемокрацията днес е отново да постави на дискусия своята теория, да обоснове принципите, целите и параметрите на новия си проект. А това означава да се търсят отговори на новите въпроси и адекватни на тях политически действия, способни да мотивират и мобилизират нови мнозинства. Това означава кураж да се следва политическата традиция, но и кураж за промени и модернизация.

Българската социалистическа партия подкрепя усилията на водещите социалдемократически партии за формулиране на стратегия, която да промени модела на глобализацията, да използва нейните предимства в интерес на мнозинството граждани, стратегия за осъществяване на модерна политика, основана на принципите на мира и справедливостта, на демокрацията и развитието.

Ние сме убедени, че обединението на Европа като икономически и социален проект изисква нова политика и нови отношения. Нейната цел е разширяване и реформиране на ЕС, модернизиране и укрепване на европейския икономически и социален модел, създаване на повече справедливост, ангажиране на гражданите в процеса на изграждане на Обединена Европа.

Стратегическата ориентация на България за присъединяване към ЕС и НАТО обективно предполага утвърждаването на БСП като силен и стабилен политически субект в лявото пространство. Тя трябва да е в състояние успешно да партнира със социалдемократическите формации и да допринася за ускоряването на евроинтеграцията. Нейният проект за бъдещето на България трябва да се вписва в общия проект на модерната социалдемокрация и да отговаря на предизвикателствата на глобализацията.

Сигурност в промяната - това е голямото предизвикателство за социалдемокрацията в Югоизточна Европа, голямото предизвикателство и за българската левица, и за БСП като най-голямата и най-влиятелна сила в лявото пространство. В страни като България това означава процесите на приспособяване към изискванията на глобализацията да вървят едновременно с развитието на демокрацията и пазарната икономика.

За нас е важно да се отчита, че развитието на отворено, плуралистично общество става в един много взривоопасен регион, зареден с етнически и социални напрежения и конфликти. Затова ние държим на активната политика за създаване на социална сигурност, за социална интеграция и социален диалог на всички равнища, за гарантиране на работа, растеж и развитие във всички сфери на обществения живот.

Същността на лявата политика за България отразява новите виждания на БСП за ролята на държавата и пазарната икономика, за гражданското общество, за социалната политика, образованието, здравеопазването. Това е политика, която се стреми да изведе икономиката пред скоби, която търси нов баланс между икономически и социален растеж, политика, която стимулира развитието на активна социална държава. Тя се основава на Конституцията като обществен договор, който определя необходимия баланс на интересите, на правата и отговорностите между отделния гражданин, структурите на обществото и на държавата. Нейната цел е развитието на модерна България като страна на свободни граждани в справедлива държава със солидарно общество.

Това е философията и на нашия управленски проект. Той трябва да отговаря на две принципни изисквания – да бъде прагматичен и да бъде социален. Ние трябва да дадем отговор като партия на такива въпроси като: какво успяхме да постигнем до сега, какво не успяхме да направим, какво трябва да се направи, за да отговорим на очакванията на гражданите и на обществото. Нашата амбиция е да формулираме не само модерна визия, но и реална политика, която предлага реформи в името на социалната трансформация. Разработването и реализацията на такава програма ще бъде нашият принос към новия проект на съвременната социалдемокрация в условията на глобализация.

Българската социалистическа партия се ръководи от разбирането, че страната се нуждае не просто от нова управленска програма, а от смяна на начина на управление. Убедени сме, че днес призванието на левицата е да върне смисъла и легитимността на обществения договор между гражданите и държавата, между гражданите и политиката изобщо.

Ние предлагаме политика, която ще се основава на два принципа:

• 
  Да – на пазарната икономика, не – на пазарното общество. Не е възможен пазар с основните човешки ценности.
  
• 
  Конкуренция – да, държавно регулиране – доколкото е необходимо.
  

Нашето разбиране за смяна на начина на управление включва и реалното легитимиране на публичната власт, на регулативните и социално-защитните функции на държавата.

България не може повече да се развива като хаотичен тип държава. Необходимо е да се възстановят регулативните функции на държавата на основата на междуотраслови баланси, ясни приоритети, държавни стратегии, структурна политика и национални планове.

България се нуждае от въвеждане на активни, а в редица случаи - агресивни секторни политики – индустриална, инвестиционна, аграрна, регионална, инфраструктурна, данъчна и фискална. Секторни политики, които не изхождат единствено от традиции, а и от новите условия. Ние смятаме, че основните приоритети, които могат да възродят българската икономика са:

• 
  инфраструктура;
  
• 
  високи технологии;
  
• 
  енергетика;
  
• 
  селско стопанство;
  
• 
  туризъм.
  

на една технологична и инфраструктурна модернизация, с която е свързано и бъдещето на страната ни.

Днес ние си даваме сметка, че кризата на доверие към политическата класа е тежка и ние като партия сме също част от проблема. На път сме да се впишем в общата ситуация, изкопала огромната пропаст между политици и народ, и да се завъртим в омагьосания кръг от удобни въпроси, които си разменят представителите на политическия елит. В съзнанието на много хора социалистите също са едни от “ония там горе” и част от разговора за миналото, а не за настоящето и бъдещето на България.

Затова първата ни задача е да обясним на българските граждани нашия проект за управление, най-малкото, за да докажем, че сме разбрали какво искат те от политиците си.

Кое е това толкова невъзможно и неизпълнимо нещо, на което политиците са обърнали гръб, за което не искат да говорят? Какво всъщност искат хората на България? Позволявам си да изброя само най-важното:

1. 
   Работа и достойно заплащане – това изисква от нас политика на ускорено догонване на европейските доходи и ниво на безработица.
   
2. 
   Гарантирано здравеопазване за всеки, независимо от материалното му положение. Възможност за всеки, който се нуждае от дадено лекарство, да го получи.
   
3. 
   Равен достъп за всеки до качествено образование. То не трябва да зависи от доходите и стандарта на родителите. И, разбира се, прекратяване на безумните експерименти в системата и на средното, и на висшето образование.
   
4. 
   Модерни осигурителни режими на труда и на старините на хората. Държавна подкрепа при недостиг на акумулираните вноски за осигуровки.
   
5. 
   Подкрепа на инвеститорите – нулева данъчна ставка за реинвестираната печалба. Стимулиране на износа – 10 стотинки премия за всеки лев изнесена продукция от приоритетни за страната експортни продукти.
   
6. 
   Семейно подоходно облагане – без уговорки и без условия.
   
7. 
   Незабавна съдебна реформа, водеща до бързо, честно и прозрачно правораздаване, обслужващо гражданите, а не съдебния процес.
   
8. 
   Война на корупцията и законност на богатството, включително и конфискация на незаконно натрупаните богатства.
   
9. 
   Ред и спокойствие по улиците, защита на собствеността и домовете на гражданите. Изземване на незаконното оръжие и строг контрол при използване на законното – само при изпълнение на служебни задължения в армията, полицията, охранителните фирми и служби.
   

Това е “дългият” списък на задачите на левия проект. Това са простите искания на хората, те са нашата програма за управление. На тези приоритети ние ще подчиним техниките на нашето управление, конкретните си проекти и политики. Друга цел политиката на нашата партия не може да си поставя.

Днес за нас като партия няма по-важна задача от тази да продължим изоставения разговор с хората на България. За това дали те искат държавата да просъществува, дали искат да обединим усилия, за да направим живота по-добър, по-спокоен и по-предсказуем. За да заемем подобаващото място в семейството на европейските народи, а не да влезем в Европейския съюз като сиромаси и емигранти.

Ние сме с пълното съзнание, че едно от най-важните условия за успешно управление на БСП е международната подкрепа. Наскоро се присъединихме като пълноправен член към най-голямата световна политическа организация – Социалистическия интернационал. Това е признание, но и голяма отговорност пред нашите партньори от европейската социалдемокрация за политиката и поведението на партията. Членството ни в СИ ще даде нов тласък на процесите на модернизация на партията, за да може да се впишем в новите критерии за успешна управленска визия и политика на модерната социалдемокрация в условията на глобализация.

Няма съмнение, че партия като БСП, която има зад гърба си огромен исторически опит и подкрепата на партиите от Социалистическия интернационал, ще успее да се мобилизира и да изведе България на спасителния бряг. Така тя ще намери и своя отговор на предизвикателствата на глобализацията.

ГЛОБАЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА

СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ
Томас Майер
На глобалната арена на нашето време има три големи политически течения, които се борят за влияние – либертарната демокрация на неолиберализма, социалдемокрацията и политическият фундаментализъм.

Либертарната демокрация почива върху вярата, че гражданските и политическите права на човека, свързани с общите и свободни избори в свободното пазарно стопанство, са крайната цел на демократическото развитие. На глобалната арена доминацията на световния пазар над демократическото самоопределение на обществата изглежда като прогрес за свободата и разума. Противно на волята противоречията на този модел на практика се доближават до най-острото противопоставяне спрямо самите себе си и спрямо собствената си претенция да се даде отпор на политическия фундаментализъм, който по същество е срещу противоречията на лишения от корени и несигурен процес на модернизация, търсещ упование и самоуважение в абсолютно закрепостената и политически инструментализирана вяра.

Истинската алтернатива на двете политически течения е социалната демокрация. Разбира се, някои елементи на социалната демокрация вече са реализирани в много области на обществения живот в редица страни, без теорията да е ръководела политическите актьори и да е организирала обществената подкрепа за практическите действия. И обратното, в други страни като Швеция, където социалната демокрация се превърна в доминираща програма на успеха за едно цяло поколение, теоретическото Просвещение винаги е играло значителна роля. Но като цяло днес социалдемокрацията няма такава теория, която напълно да си заслужава името. Липсва цялостна теория, която да легитимира проектите на социалдемокрацията, която да мобилизира подкрепата на широки кръгове политически актьори и коалиции.

По пътя на историческото развитие на социалдемокрацията постепенно се е загубила представата какво точно е съдържанието на нейния проект. Затова е време да се постави на дискусия теорията на социалдемокрацията, която изяснява основите, обосновава целите и свързва в едно цяло различните проекти (политическата икономия, социалната държава, гражданското общество, транснационалната политика и икономическата координация). При това може да се получи така, че новият проект да не се представлява от актьора, който претендира за името социалдемокрация. Възможно е новият проект да е универсален в условията на глобализация.

Досегашните резултати от процесите на самоидентификация на социалдемократическите партии от европейските страни, политическите ценностни ориентации на достигнатите от социалдемокрацията социални среди, профилът и политическата ориентация на конкурентните партии, както и преди всичко традиционните основни ценности на социалдемокрацията маркират един политически коридор, в рамките на който днес протича трансформацията на социалдемокрацията. Тази трансформация несъмнено трябва да доведе до нов политически профил, ако социалдемокрацията иска отново да стане адекватна на бъдещето и способна да привлича мнозинства в променения свят. Успехът на социалдемокрацията на избори, запазването на доверието в нея в хода на политическите борби за формирането на обществените условия и несъмнената отлика на политическия ù облик в борбата с конкуриращите партии на съвременната политическа арена на повечето европейски страни ще зависят от това дали тя ще успее да се профилира символно политически в шест вътрешно свързани политически измерения и да разработи за тях конкретни и осъществими програми за действие. Тяхното основно съдържание вече е маркирано в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век в новите програми на някои социалдемократически партии.

Политологът Херман Хелер, от чиято смърт тази година отбелязваме 70 години, за първи път формулира идеята, че социалдемокрацията е обществен договор, в който се изявяват принципите на правовата държава преди всичко в сферата на трудовите и стоковите отношения. Това може да бъде изходна база за актуализация на социалдемократическата теория. Според Хелер целта е да се изяснят предпоставките, при които при капиталистическата пазарна демокрация може да стигне до дългосрочна и устойчива обществена и демократична интеграция, с която хората да се идентифицират, тъй като в нея виждат защитени основните си интереси.

Съвременната социалдемократическа теория трябва да изхожда освен това от концепцията на Томас Маршал за “социалното гражданство”. Според нея в капиталистическия пазарен обществен договор повечето граждани се нуждаят от гарантиране на техните граждански и политически права, за да придобият те въобще социална стойност и политическо значение. Тъй като тези основни права са базата за легитимацията на модерните демокрации, то съществуването на демокрацията е поставено принципно под въпрос, ако социалните права не са гарантирани напълно. Социалните и икономическите човешки права са предпоставката за това основните граждански и политически права да придобият валидно за всички хора значение.

Това не е идеалистична теория. Документите на ООН от 1966 г. за гражданските и човешки права включват всички 5 основни групи човешки права – граждански, политически, социални, икономически и културни като равнопоставени и взаимообусловени. Въпреки че и до днес няма установени механизми за санкции при тяхното нарушаване, те могат да бъдат база за легитимация на модерната демокрация.

Основна задача днес е затварянето на люка между формалното и реалното значение на тези основни права от гледна точка на социалдемократическата теория. А това значи:

1. 
   Да се признае, че пазарно капиталистическият икономически ред има рискове, които отделят индивида от средствата за реализация на неговите основни права;
   
2. 
   Тези рискове са от политическо естество;
   
3. 
   Тъй като са от такова естество, гражданинът има политическа претенция за тяхното премахване, което може да бъде гарантирано единствено от държавата.
   

За социалдемокрацията проектите и визиите са от жизненоважно значение. За да действат като пътепоказатели, а не като блуждаещи светлини, те трябва да сочат докъде ще доведат през следващите две-три десетилетия малките крачки, които правим днес.

Ако вместо това проектите създават един паралелен свят, към който няма пътища в днешните реалности, или пък третират теми, които от гледна точка на бъдещата практика не стоят на дневен ред, те стават източник на краткотрайна надежда, но същевременно предлагат и рецепта за дълготрайни неприятности. Въпросът за реализма по никакъв начин не се свързва с отказ от визиите. Това би било смъртоносно за социалдемократическите партии, тъй като те не могат да спечелят своята легитимност чрез управление на настоящето, а само чрез обещанието за по-добър живот. Обаче това обещание трябва да внушава доверие, да е реалистично и да ръководи ежедневната политика, т.е. да бъде това, което Антъни Гидънс нарече утопичен реализъм.

Подобни визии трябва да отговарят едновременно на три условия, за да не се превърнат в блуждаещи светлини. На първо място, те трябва да бъдат убедителни нормативно, т.е. те трябва да се придържат към политическите основни ценности на социалдемокрацията, които са живи в партиите и в обществото. На второ място, те трябва да бъдат икономически изпълними (дори и частично) при условията, които днес познаваме и които според нашата трезва оценка ще продължат да съществуват и в обозримото бъдеще. И на трето място, те трябва да обединяват интересите на мнозинството в обществото и да отприщват неговата фантазия. Една символика, обърната само навътре към партията, я отделя от обществото - особено тогава, когато и ръководството, и партийните членове не искат да я използват във външната си комуникация, понеже знаят, че тя по-скоро ще намали доверието.

Проектите на социалдемокрацията, с които тя може да докаже своята компетентност да решава политически въпроси и да отстои своите морални качества като управляваща партия, произтичат от проблемните полета и от темите на съвременното общество. Наистина политическите отговори на тези проблеми не бива да се разработват главно от гледна точка на моментните настроения на избирателите, защото иначе партиите твърде бързо биха загубили доверието, а с това и способността си да убеждават мнозинството избиратели. Но те трябва да са така изградени и формулирани, че мнозинството избиратели със своите настоящи интереси да може да ги припознае. По своята форма те ще са различни за отделните страни, но навсякъде ще следват общи ръководни идеи. Те съставляват днес шестте измерения на новата социалдемократическа идентичност.

Социално-икономическото измерение: социална сигурност и заетост

Социалдемокрацията защитава позицията, че политиката продължава да носи отговорност за социалното и икономическото развитие. Пазарите, в т.ч. и глобализираният пазар на стоки, услуги и финансови транзакции, са абсолютно необходими координационни инструменти за вземане на решения в условията на комплексно стопанство. И в бъдеще обаче трябва да бъде политически дефинирана и налагана задължителността на рамката, в която те могат да се осъществят. В значителна степен това и сега е възможно в рамките на националната държава, а за европейските страни и други регионални интеграционни съюзи то във все по-голяма степен става въпрос на по-големия регион. Все по-голяма роля ще играят транснационалните решения за договори, споразумения и разширената отговорност на ООН и нейните подорганизации. При това нараства значението на политическото въздействие върху икономическата дейност под прага на формалното социализиране.