Модул 1 Inkonabula

Днес множество фирми разчитат предимно на електронната документация и затова новият технически доклад на ИСО за електронно съхранение притежава огромен потенциал за работа в ситуации, при които е необходимо да се докаже надеждността на електронната информация, като например при преговори за сключване на договори и в регулаторен и правен текст.

В статията на Александър Александров относно електронния подпис и достъпът до информация (в.”Сега”, Четвъртък, 7.5.2009 г.) се посочва, че държавни ведомства искат заявления за достъп до информация да носят електронен подпис. Този парадокс е установило проучване на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), чиито резултати са публикувани в годишния доклад на неправителствената организация.

За да се сдобие човек с такъв подпис, трябва да плати 30-40 лв., а и няма правна регламентация за изискването му. Според закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) всеки има право да получи исканата от него информация, без да доказва конкретен интерес. Затова и за административния орган би трябвало да е безразлично кой точно ги пита. Законът не налага саморъчен подпис на заявителя и е абсурдно такъв да се иска и при електронно искане, смятат от ПДИ.

Над 50 на сто от ведомствата изобщо не отговарят на искания за достъп до информация, направени по електронен път. Според изследването от подадени заявления до 399 институции, цели 233 - или 58 на сто, изобщо не са дали какъвто и да е отговор. Изводът е, че достъпът до информация продължава да е много проблемен при положение, че все още е крайно недостатъчна информацията, която институциите са длъжни да публикуват, за да бъдат защитени здравето, животът и интересите на гражданите. Продължава и широкото прилагане на търговската тайна и несъгласието на трето лице, за да се отказва информацията. Липсва и ефективен контрол по изпълнението на закона.

През миналата година най-често исканията за достъп са били свързани с актуални обществени събития, околна среда, архива на Държавна сигурност и информация за органите на съдебната власт.

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.

ISO/TR 15801:2004 определя препоръчителната практика за електонно съхранение на бизнес или друга информация под формата на изображения, например – кореспонденция, формуляри и чертежи. Той описва процедурите, чрез които може да се докаже, че едно електронно копир е истинско копие на оригинала, без значение дали самият оригинал е на елктронен файл или е физически документ.

ISO/TR 15801:2004 струва 128 швейцарски франка и е на разположение от ДАМТН и Централния секретариат на ИСО. Новият доклад е уизработен от Техническата комисия на ИСО ISO/TC 171, Приложения за управление на документи, Подкомисия SC3, Общи въпроси.

Стандартите са изключително важни, тъй като несъобразяването с тях може да доведе до:

o       бързо морално остаряване (придържането към стандартите гарантира съвместимост с нови формати и носители в бъдеще)

o       Възпроизвеждане на текст и съхраняване – има стандарти за:

o       Разшифроване на знаци

o       Формати на документи

o       Доставяне на текст – за насоки относно разшифроване на знаци За формати на документи се препоръчват най-новите версии на XHTML или HTML, макар че патентовани формати като PDF (Portable Document Format), RTF (Rich Text Format) или Microsoft Word са подходящи като алтернатива.

o       Пресъздаване и съхраняване на неподвижни изображения (Still images) - Изображенията биват растерни (raster) - за фотографии, векторни – за геометрични фигури, или графични невекторни - за линейни рисунки. Указания виж в TASI: Advice: Creating digital images. При създаване на растерни изображения трябва да се внимава както за спациалната резолюция (брой пиксели в един инч), така и за цветната резолюция (bit-depth - брой битове, използвани да съхранят информация за един пиксел). За препоръчване са най-високите позволими стойности. TIFF (Tagged Image File Format) е най-често използваният формат.

o       За векторни изображения трябва да се използват отворени формати като SVG (Scalable Vector Graphics. Патентованият формат Macromedia Flash е подходящ само в отделни случаи.

o       Форматът PNG (Portable Network Graphics) е най-често употребяван за

o       графични невекторни изображения.
o       Доставяне на неподвижни изображения

o       Фотографските изображения, доставяни по Интернет, трябва да бъдат в JPEG (Joint Photographic Expert Group) format или в JPEG/SPIFF (JPEG Still Picture Interchange File Format). Повече информация в JPEG и за JPEG 2000 , а също и в стандарта ISO

o       Векторни изображения трябва да се доставят в:

- GIF (Graphics Interchange Format)

- PNG (Portable Network Graphics) format

- или SVG (Scalable Vector Graphics) format

o       Доставяне на видеофайлове – трябва да се помни, че достъпът до видеофайлове зависи от пропускателната способност на Интернет връзката, така че е добре да се осигури повече от един файлов формат или добра поточност (streaming quality) – доставяне в реално време, вместо да се изчаква пристигането на целия файл.

o       Видеофайлове, за които се предвижда, че ще се “свалят” от Интернет, трябва да са във формат MPEG-1 или Microsoft WMF (Windows Media Video), AVI (Audio Video Interleave) или Apple Quicktime.

o       Файловете за Интернет видео в реално време (streaming) трябва да са във формата Microsoft ASF (Advanced Streaming Format), WMF или Apple Quicktime (подробности на съответната уеб страница).

o       Пресъздаване и съхранение на аудиофайлове – аудиофайлове могат да се съхраняват по един от двата начина:

o       некомпресирани формати като Microsoft WAV (wave) или Apple AIFF (Audio Image File Format) (подробности на съответната уеб страница);

o       компресирани формати като MP3, Microsoft WMA (Windows Media Audio), Real Audio или Sun AU.

Обществото за аудиоинженерство (AES) и Международната асоциация за звук и аудио-визуални архиви (IASA) са публикували препоръки, които е добре да се вземат под внимание.

o       Доставяне на аудио файлове – както при видеото, достъпът се влияе от капацитета на Интернет връзката, така че в идеалния случай трябва да се осигурят файлове в различни формати и потоци с различно качество. Необходимо е да се следват препоръките на Обществото за аудиоинженерство (AES) и Международната асоциация за звук и аудио-визуални архиви (IASA).

o       Пресъздаване и съхраняване на триизмерни изображения – Дигитализирането на триизмерни материали е от особена важност за музеите. Дигиталното видео е евтина алтернатива за създаване на точно възпроизведени триизмерни обекти, но пък е по-бедно на интерактивни възможности.

• 
  Доставяне на триизмерни изображения – Основните стандарти за виртуални разходки и триизмерни модели са VRML (Virtual Reality Markup Language) и X3D. Тяхна алтернатива е shockwave 3D. Тя позволява на всеки, който има последната версия на безплатната помощна програма за мултимедийни ефекти “shockwave”, да разглежда съдържание с триизмерни модели, но пък не притежава качествата на VRML.