І. Основни понятия. Bursa – латински – портмоне

Задачи:

1. Да се създаде каталог на българските борси, представени в интернет.

2. Да се извлече информация за българска борса от списъка по следните въпроси: история, структура, управление, регулаторна рамка, предмет на дейност, оборот – дневен, годишен, интензивност на провежданите сесии (брой на ден, месец, година).

www.bse-sofia.bg

1. 
   Предмет на дейност на фондовите борси. История и развитие. Борсова търговия. Регулаторна рамка за България (Българска фондова борса – София).
   

Като ценни книжа по смисъла на закона се третират прехвърлими документи и права, които могат да бъдат предлагани публично, като класическите акции и облигации, както и други прехвърлими документи и права, свързани с акции и облигации (също и инструментите на паричния пазар от типа на съкровищни бонове, депозитни сертификати, компенсаторни записи и други).

2. 
   Финансови инструменти (фючерси). Основни понятия, видове. История и развитие. Съвременно състояние.
   

Фючърс (фючърсен контракт) – стандартен договор за доставка на стоки в бъдещето по цени, определени от страните при извършване на сделката.

Финансовият фючърс е едно от най-значимите иновационни явления на финансовия пазар през последните 20 години.

Бурното развитие и увеличаване броя на сключените фючърсни контракти през 80-те гдини показва жизнеспособността на този финансов инструмент, удовлетворяващ потребностите на голям брой участници на финансовия пазар.

Фючърсните пазари са продължение на отдавна съществуващите срочни пазари.

Видове фючърси: Срочните сделки са тези, при които моментът на сключване на сделката и момента на изпълнение на задълженията по сделката са силно раздалечени във времето. Т.е изпълнението (доставка на валута) става след определен срок, определена бъдеща дата, но при условията (курса), валидни към момента на сключване на сделката. Предмет на срочна сделка могат да бъдат най-различни стоки. В тази връзка се различават два вида основни фючърсни контракти:

1. 
   Стокови фючърси – базират се на покупко-продажбата на различни стоки, произвеждани в световната икономика (селскостопанска продукция, металургия, добивна промишленост);
   
2. 
   Финансови фючърси – за база служат определени финансови инструменти (депозити, облигации, валута)
   

Развитието на фючърсните пазари включват:

• 
  Опростяване на търговията чрез стандартизация на сделките, контрактите;
  
• 
  Централизиране на борсите за търговия с контракти;
  
• 
  Използване на клирингови организацияя като посредници между пордавача и купувача при сключването на всяка сделка, което от своя страна дава големи възможности за изравняване на съществуващите позиции.
  

Стандартизираната форма обхваща обема на контракта. Фючърсните контракти с еднаква база (предмет на контракта) имат еднакви обеми, установими от правилата на търговете на всяка борса.

За сроковете за изпълнение на задълженията – те се установяват на тримесечия.

Стандартизацията е съществено условие за създаване на подвижен, ликвиден пазар.

• 
  финансови фючърси с конкретна база;
  
• 
  финансови фючърси с абстрактна база
  

Валутните фючърси представляват договорено задължение да се продаде (достави) и съответно да се купи (приеме) определено стандартизирано количество валута по предварително уговорен курс на определена стандартизирана бъдеща дата.

Основа за съвременния пазар на срочни контракти за продукция от аграрния сектор, суровини и финансови инструменти е заложена през 19 в. в САЩ, с развитието на централизирания пазар на селскостопанска продукция.

През 1848 г. е основана Чикаго борд оф трейд, вай-голямата в света срочна стокова борса, специализирана в зърнени и финансови договори.

През 1918 г. е открита и Чикагската стокова борса.

Падането на цените на селскостопанска продукция през 30-те години води до приемане на Закон за стоковите борси през 1933 г. в САЩ, който значително урегулира търговията със срочни договори, предвиждайки задължителна регистрация на брокерите, регулиране на тяхната дейност и предписва регистрация на крупните борсови спекулативни позиции на фючърсния пазар.

След ІІ световна война пазарите на срочните договори в Чикаго се обогатяват с нови продукти.

Стремителният икономически подем води до възникване на потребност за застраховане от резките ценови изменения на продуктцията на добиващите отрасли (договорите за добив на мед, алуминий, олово и пр.). В същото време започва срочна търговия и с някой хранителни стоки, които по-късно се оказват напълно провалени.

През 60-те години най-популярни в САЩ са фючърсни контракти за жив рогат добитък и свине.

Крахът на Бреттон-Вудската валутна система и преминаването към плаващи валутни курсове следствие растящият дефицит на търговския баланс на САЩ в началото на 70-те години, довежда до създаването на Чикагската стокова борса, специализирана във финансовите срочни контракти на Международния валутен пазар.

Постоянно изменящите се съотношения на курсовете на валутата осигуряват големи финансови успехи за прохождащата търговия със срочни валутни контракти.

Високите нива на инфлация и силната амплитуда на процентните ставки активизират срочните контракти с ипотечни сертификати на САЩ, краткосрочни ценни книжа на правителството и държавни облигации и евродоларови депозити. Облигациите на САЩ са безспорни лидери на фючърсния пазар – 250 хил. Контракти за $25 млрд. ежедневно.

През 80-те години с измененията в ориентирите на паричната политика с идването на Рейгън, се забелязва общ подем в икономическата конюнктура и съответно бум в борсовата търговия с индексни фючърси и акции.

По-рано са разглеждани като застрахователен инструмент, но за кратко време 1982-87 г. стават фаворити на Чикагската борса.

След драматичните борсови събития през 1987 г. Започва дискусия за ползата и вредата от съвременните финансови инструменти. За силните колебания в курсовете се обвиняват “програмната” търговия – покупка на всичик акции, влизащи в определен списък – програма или индекс, върху който се базират всички фючърсни и опционни контракти.

В настоящия момент опционите и фючърсите са ценен инструмент за професионалния (портфейлен) мениджър за целенасочено провеждане на застрахователни операции и повишаване ефективността на управлението на ресурсите. Тези два инструмента му дават възможност да се справи със силните колубания в курсовета на валутите, акциите и процентните ставки. Заемателят се стреми чрез не особено изгодни форми на заема да снижи своята издръжка, инвеститорите се стараят да повишат доходоностността на своите операции чрез печелевши инвестиционни стратегии. По този начин двете стпрани се стремет да минимизират риска си за сметка на приемлива стратегия. Възможността да се възползват от предоставяните на пазара срочни контракти за отделните категории участници е едно решение на тази задача.

**Задачи към лекция 4:

1. 
   Дайте определение за операцията JIRO. Какви са последствията за притежателите на “джиросани акции”? Прехвърля ли се собствеността на акциите или само правото за ползване (опериране) с тях?
   
2. 
   Валутната търговия към фючърсната търговия ли може да бъде отнесена и при какви условия? Дайте адреси на сайтове, представящи валутни борси в света.
   

Лекция 5