Модул 2 Методически аспекти при изучаването и проектиране на компютърно базирани комуникационни системи (кбкс)


Етап “Формализация на входната информация за проектиране на КБКС



страница3/4
Дата04.09.2017
Размер0.55 Mb.
#29477
1   2   3   4

2.2.2.Етап “Формализация на входната информация за проектиране на КБКС.


Този етап се характеризира с обобщаване на натрупаната информация от етапа “Предпроектно проучване на възникналата необходимост за ...” и формирането на изходната база за реалния процес на проектиране на КБКС.

В рамките на този етап се дефинира за решаване на следното множество от задачи:

1. Обобщаване и структуриране на натрупаната емпирична информация за потребителския профил;

2. Формализиране на входните данни за процеса на проектиране на КБКС;

3. Изготвяне на техническо задание за проектиране на КБКС.

2.2.2.1. Събиране обобщаване и структуриране на информацията за потребителския профил.


Решаването на тази задача е невъзможно без налагането на определени ограничения. Събирането на информация за потребителския профил е целенасочен процес, подчинен на целите на проектирането на КБКС.

Формализацията на този процес води до необходимостта от провеждане на специализирано проучване, чиито обхват се свързва с териториалното и функционалното покритие на КБКС в рамките на обслужваната организация.

Присъщата йерархична структура на всяка организация, фирма или ведомство предполага диференциран подход при характеризирането обектите от отделните йерархични нива.

За постигане на определена степен на обобщеност на изложението е необходимо да се дефинира базов йерархичен модел на организацията, фирмата или ведомството, в рамките на която (което) ще се проектира КБКС - фиг.2.4.





фиг.2.4

По предложеният модел е възможно йерархично да се композира всяка произволно избрана организация като наименованията на йерархичните нива и обектите от всяко ниво могат да не съвпадат точно по уникалния си идентификатор (име), но не и по функционалност в йерархичната схема. Например офис може да се нарече всяка обособена териториално и функционално единица - завод в рамките на един комбинат, представителството на търговска или рекламна фирма и т.н. и т.н.

Обхвата на проучването за формирането на потребителския профил за целите на проектирането на КБКС се определя в рамките на базовия йерархичен модел на обслужваната организация - фиг. 2.4.

Структурирането и обобщаването на резултатите от специализираното проучване е вторият стадий от решаването на тази първа основна задача на етапа “Формализация на входната информация за проектиране на КБКС.”

За целите на структурирането и обобщаването на натрупаната информация се дефинират три основни информационни разреза:


  • разрез “структура и териториално разположение”.

  • разрез “информационни потоци”

  • разрез “информационни обработки”

В рамка 1 е представен макета за натрупване на информация по разрез “структура и териториално разположение”. Този макет се прилага за подмножеството от работни места, принадлежащи към системата за информационно обслужване.

В рамка 2 е представен макета за натрупване на информация по разрез “Информационни потоци”. Прилагането на мерната единица машинописна страница за един ден ([стр/ден]) е продиктувано от съображения за използване на разбираема за потребителя единица за информация. За целите на проектирането са въведени както средните, така и максималните стойности на информационните потоци.



Рамка 2.1

Описание на Централен офис:

- местонахождение:...

- брой регионални офиси:...

- брой отдели в централния офис:...

- описание на отделите в текущия офис:...

- описание на регионалните офиси:...



Описание на регионален офис:

- местонахождение:...

- наименование:...

- брой отдели в регионалния офис:...

- описание на отделите в съответния офис:...

Описание на отдел:

- местонахождение:...

- наименование:...

- брой работни места:...

- описание на работните места:...

Описание на работното място

- местонахождение:...

- наименование:..

Рамка 2.1. Разрез “Структура и териториално разположение”

Рамка 2.2

Централен офис (ЦО)

- среден вътрешен документооборот , [стр/ден]

- максимален вътрешен документооборот, [стр/ден]

- дялови коефициенти за документооборота по отношение на отделите в ЦО

- среден документооборот с регионалните офиси, [стр/ден]

- максимален документооборот с регионалните офиси, [стр/ден]

- дялови коефициенти за документооборота по отношение на регионалните офиси

- среден документооборот с външни организации , [стр/ден]

- максимален документооборот с външни организации, [стр/ден]

Регионален офис (РО)

- среден вътрешен документооборот, [стр/ден]

- максимален вътрешен документооборот, [стр/ден]

- среден документооборот с външни организации, [стр/ден]

- максимален документооборот с външни организации, [стр/ден]

Отдел (ОТ)

- среден вътрешен документооборот, [стр/ден]

- максимален вътрешен документооборот, [стр/ден]

- среден документооборот по отношение на другите отдели в РО, [стр/ден]

- максимален документооборот по отношение на другите отдели в РО, [стр/ден]

- дялови коефициенти за документооборота по отношение на другите отдели в РО



Работно място

- среден вътрешен документооборот, [стр/ден]

- максимален вътрешен документооборот, [стр/ден]

- среден документооборот по отношение на работните места в ОТ, [стр/ден]

- максимален документооборот по отношение на работните места в ОТ, [стр/ден]

- дялови коефициенти за документооборота по отношение на другите работните места в ОТ



Рамка 2.2. Разрез “Информационни потоци”

В рамка 3 е представен макета за натрупване на информация по разрез “Информационни обработки”. Като съществен атрибут на информационната обработка е изтъкнат нейния тип:



  • локалните обработки се развиват на територията на едно или няколко независими работни места. Тези обработки не изискват колективен достъп до “външни” по отношение на работното място изчислителни ресурси.

  • сърверна-базова обработка - този тип обработки за разлика от локалните изискват колективен достъп до “външни” за работното място ресурси за съхранение на оперативните и архивните бази от данни, но не заемат допълнителни изчислителни ресурси в обслужващите компютри (сърверите), освен ресурсите за поддържане на колективния достъп до дисковите информационни носители.

  • сърверна-клиентска обработка - това е обработка, която се реализира по подхода “клиент-обслужващ компютър (сървер)” [97], т.е. заемат се изчислителни ресурси в обслужващия компютър, както за съхранение на информационните масиви, така и за тяхната обработка по зададена заявка (запитване) от работното място-клиент.

Определянето на типа на обработката за неавтоматизирани обработки не винаги е възможно, тъй като проектантът на КБКС и проектантът на приложното програмно осигуряване за автоматизиране на съответните обработки не са едно и също лице, а и във времето двата процеса са дефазирани значително.

В такива случаи е удобно да се приеме, че обработката е сърверна-базова, тъй като този тип обработка е най-често срещан и е възможно реализирането на другите два типа в рамките на изградена за поддържане на този тип обработка апаратна база.

Информационното насищането на макетите по трите информационни разреза бележи завършването на втория стадий. Обобщаване и структуриране на информацията за потребителския профил на първата задача за етапа “Формализация на входната информация за ...”.

Рамка 2.3.

Описание на обработката

- наименование:...

- локализация на обработката:...

- тип на обработката: (локална, сърверна-базова, сърверна-клиентска)

- активен обем на обработваната информация, [байта]

- пълен обем на обработваната информация, [байта]

- специфични апаратно-програмни условия: (обем оперативна памет, периферни устройства, интерактивни средства, системна и базова програмна среда)

Локализация на обработката

- брой работни места:...

- спецификация на работните места:...

- локализация на работното място:...



Локализация на работното място

- наименование:...

- йерархична принадлежност:...

- максимално допустимо време за отговор, [s]

- обработка на първична информация:

-- фонова обработка, [стр./ден]

-- пикова обработка, [стр./ден]

- обработка на оперативни справки:

-- фонова обработка, [стр./ден]

--пикова обработка, [стр./ден]

- обработка на архивни справки:

-- фонова обработка, [стр./ден]

-- пикова обработка, [стр./ден]

Рамка 2.3. Разрез “Информационни обработки”

Рамка 2.4.

WN(N.N) - матрица на свързаността между работните места

(РМ)


aij=L - ако РМi е свързана с РМj, като L е дължина на

реалното комуникационно трасе между двата

възела работни места посредством директно

трасе с РМj



WM(N,M) - матрица на информационните обработки

bij=1 - ако е от обработка

bij=0 - ако не принадлежи към обработка

WSC(N+M,N+M) - матрица на средните информационни потоци,

движещи се между обектите информационна

система-работни места и информационни

обработки

cij=Fc - секундна текуща стойност информационния поток

между обекти i и j

cij=0 - ако обектите не влизат в комуникационни

отношения в процеса на информационна

обработка

WSE(N+M,N+M) - матрица на максимални информационни потоци

dij=Fc - секундна максимална стойност на информационния

поток между обекти i и j

dij=0 - ако cij=0



Рамка 2.4. Матрично описание на входните данни за процеса на проектиране на КБКС

2.2.2.2. Формализиране на входните данни за процеса на проектиране на КБКС


Задачата за формализиране на входните данни за проектиране на КБКС е служебна задача. Крайните резултати от решаването на задачата се използват напълно в следващите етапи от методиката за проектиране, без да се представят във вид, удобен за възприемане от потребителя

Съществено значение за решаването на тази задача има правилния избор на формата за представяне на входните данни за процеса на проектиране. Имайки предвид крайната цел - създаване на програмно осигуряване за автоматизиране процесите на проектиране на КБКС е необходимо да се избере такава форма на описание на входните данни, която да отговаря на следните изисквания:



  • компактност на описанието;

  • еднозначност на описанието;

  • лесна алгоритмизация на процесите за преобразуване на входната информация.

Най-пълно поставените изисквания се удовлетворяват от матричната форма за описание. Представената в рамка 4 матрично описание на входните данни за процеса на проектиране на КБКС отразява трите информационни разреза на потребителския профил (рамка 1, рамка 2, рамка 3).

Матричното описание входните данни за процеса на проектиране на КБКС е базирано върху два първични обекта: работно място и информационна обработка.

Матриците WN, WM, WSC и WSE обобщават натрупаната по време на специализираното проучване на потребителския профил информация, като я конкретизират по отношение на първичните обекти на системата за информационно обслужване. Интерпретирането на наситените информационни форми по трите разреза на потребителския профил до конкретната форма на четирите матрици на входните данни е процес на преобразуване от един йерархичен до съответен планарен мрежов модел. Функцията на преобразуване се базира на твърдението, че всяко йерархично отношение в средата на модела от фиг. 2.4 се материализира от крайно множество взаимодействия между първичните обекти и обработки.

В този смисъл решаването на задачата за формализацията на входните данни за процеса на проектиране на КБКС се състои в намирането на вида на функцията за преобразуване на наситените информационни форми по трите разреза на потребителския профил до матричното описание на входните данни, представено в рамка 4.


2.2.2.3.Изготвяне на техническо задание за проектиране на КБКС


Задачата за изготвянето на техническото задание за проектиране на КБКС се декомпозира в процеса на своето решаване до три подзадачи:

  • определяне структурата на техническото задание;

  • информационно поддържане на възприетата структура;

  • документиране на техническото задание.

Структурата на техническото задание е необходимо да бъде съобразена с две основни изисквания по отношение на обекта и субекта на процеса на проектиране.

Обектът (потребителят) очаква да открие в техническото задание формализиран образ на възникналата необходимост за информационно обслужване, като на динамиката на информационните потоци, като комуникационни проблеми на териториалната структура, като спецификация на работните места, по отношение на ролята, която заемат в процеса на информационна обработка (въвеждане на първичната информация, функционална обработка, извеждане на краен брой справки и други изходни документи).

Субектът (проектантът) очаква от техническото задание пределна детайлизация на потребителските изисквания по отношение на системата за информационно обслужване като пределни стойности на информационните потоци, като териториално “прихващане” на всяка една от подсистемите (информационните обработки) до ниво работни места, като приведени дължини на реализуемите комуникационни трасета и т.н.

Потребителят би възприел положително една структура на техническото задание, в която доминират качествените показатели на предстоящата за изграждане КБКС, а проектантът би предпочел структура, която да отразява обекта за проектиране като количествени характеристики - преки ограничения в процеса на проектиране.

Противоречивостта на изискванията на обекта и субекта налагат при формирането на структурата на техническото задание за проектиране на КБКС да се приеме разумния компромис - съответствието между качествени и количествени параметри. От една страна техническото задание да бъде разбираемо за потребителя в идейно отношение и от друга то да е достатъчно детайлно за еднозначност на изходната база за процеса на проектиране: Една примерна структура на техническото задание е представена в рамка 5.

Рамка 2.5.

Техническо задание за проектиране на КБКС

А. Специфициране на обекта на техническото задание:

- наименование;

- предмет на дейност;

- други специфични характеристики.



Б. Характеристика на възникналата необходимост за изграждане (преструктуриране) на системата за информационно обслужване:

- обхватност на информацията;

- достоверност на информацията;

- актуалност на информацията.



В. Модел на информационното обслужване на територията на съответната организация:

- многонивов структурен модел на схемата за управление като обект за информационно обслужване;

- насочен граф на информационния обмен между базовите информационни обработки;

- функционална спецификация на базовите информационни обработки;

- териториална спецификация на базовите информационни обработки;

Г. Приоритети на качеството на обслужване;

- скорост на диалоговите сесии;

- скорост на фоновите обработки;

- надеждност на комуникационна система;

- надеждност по отношение на целостта на базите данни;

- защита от несанкциониран достъп.



Д. Допълнителни условия за процеса на проектиране.

- начин на използване на съществуващите на територията апаратно-програмни средства;

- предпочитан производител на апаратни средства, на системното и базовото програмно осигуряване;

- параметризация на инвестиционната програма и др.



Рамка 2.5. Структура на техническото задание

Информационното осигуряване на предложената структура на техническото задание се осъществява въз основа на резултатите от специализираното проучване в рамките на етапа “Предпроектно проучване на възникналата необходимост...”


2.2.3.Оценка на техническото задание


Оценката на техническото задание като елемент на методиката е възел за вземане на решение за развитието на процеса на проектиране на КБКС.

Оценяването на техническото задание се осъществява от крайния потребител на база от критерии. Проектантите не могат да очакват от крайния потребител той да предложи строга система от критерии. Въпреки голямото разнообразие от потребители в практиката се е оформило едно систематично повтарящо се множество от критерии за оценка на технически задания в областта на проектирането на апаратно-програмни средства за изграждане на системи за информационно обслужване:



  • фактологическа достоверност - отнася се до верификацията на представения в техническото задание фактологичен материал;

  • конкретност - отнася се до съобразяване на заданието със специфичните особености на организацията по отношение на информационното º обслужване;

  • директивност - отнася се до оценката и защитата на потребителския възглед за развитието на информационното обслужване на територията на съответната организация;

  • стилистична ориентираност - отнася се до възможността крайният потребител еднозначно и достоверно да възприема всяка систематична конструкция в рамките на заданието.

Тези четири критерия са в основата на становището на крайния потребител по отношение на техническото задание. Във връзка с това становище проектантският екип предлага на крайния потребител да вземе решение по отношение на представеното техническо задание:

  • утвърждаване на техническото задание;

  • преработка на техническото задание съгласно препоръките на крайния потребител.

По този подход след серия от итерации проектантският екип разполага с утвърдено техническо задание, което се явява достоверна основа за фактическия процес на проектиране на КБКС.

2.2.4.Етап “Идентификация на потребителски ориентираните комуникационни обекти по отношение на мрежовата технология”.


Задачата за идентификация се разглежда като задача за функционална идентификация на мрежовите технологични решения по отношение на процесите на информационно обслужване на съответната организация.

При своето решаване задачата за идентификация на потребителски ориентираните комуникационни обекти по отношение на мрежовата технология се декомпозира на две подзадачи:



  • подзадача за дефиниране на множествата от обекти, в които се развива процеса на идентификация;

  • подзадача за формулиране на принципите за функционалната идентификация.

Дефинирането на потребителски ориентираните комуникационни обекти се осъществява в съответствие с многонивовия йерархичен модел на структурата на съответната организация (фиг.2.4.). Тъй като този модел е в общ вид за всяка конкретна организация той се редуцира до реално възприетата управленска структура. Редуцираният многонивов йерархичен модел на структурата на съответната организация е реалната изходна база за дефиниране на множеството на потребителски ориентираните комуникационни обекти.

Общият принцип за дефиниране на множеството на потребителски ориентираните комуникационни обекти е, че на всяко йерархично ниво от модела на структурата на организацията се съпоставя комуникационен обект-Таблица 2.2

Таблица 2.2


Йерархично ниво

Комуникационен обект

“Работни места”

Комуникация “Раб. място-Раб. място”

“Отдели”

Комуникация “Отдел-Отдел”

“Регионални офиси”

Комуникация “Рег. офис-Рег. офис”

“Централен офис”

Комуникация“Организация-Организация”

В зависимост от редукцията на йерархическия модел се редуцира и множеството на потребителски ориентираните комуникационни обекти.

За да бъдат формулирани принципите на съответствие на множеството на потребителски ориентираните комуникационни обекти по отношение на направленията на мрежовата технология е необходимо тези направления да бъдат дефинирани.

В монографията “Мрежи от ЕИМ: протоколи, стандарти, интерфейси” Ю. Блек определя направленията за развитие на мрежовата технология [8]:


  • изграждане на локални мрежови сегменти (LAN Segments);

  • реализиране на междусегментна комуникация на между локалните сегменти (Interconnecting Segments);

  • междумрежова комуникация на структурираните като асоциация от локални сегменти локални мрежи (LAN to LAN Communication,);

  • достъп до услугите на мрежите за масово използване от страна на локалните мрежови решения (Internetworking).

Ако се направи опит върху една плоскост да бъдат “проектирани” многонивовия йерархичен модел, множеството от потребителски ориентирани комуникационни обекти и определените от Ю. Блек направления на мрежовата технология би се формирала графичната асоциация, представена на фиг.2.5. Определените на фиг.2.5. съответствия: йерархичен обект - комуникационен обект - направления на мрежовата технология, поддържащо функционално комуникационния обект, могат да се приемат аксиоматично, те априори са се наложили в проектантската практика.

Принципните основания за построяването на графичното представяне на разглежданото функционално съответствие могат да бъдат открити в изложената в т.1.3. класификационна схема на Манфред Паул. Два от базовите класификационни критерия: ареал на обхвата и скоростни характеристики на съответното мрежово решение са решаващи при формиране на функционалните съответствия от фиг.2.5.

Например, работните места са разположени в рамките на един отдел (териториално съсредоточени). Интензивността на комуникацията “Работно място - Работно място” в рамките на един отдел е висока предвид общите оперативни задачи, които се решават (необходимост от поддържане на високоскоростни комуникационни среди). От друга страна локалния мрежов сегмент е съвкупност от работни станции съсредоточени териториално и свързани чрез високоскоростна комуникационна среда. Съответствието е достоверно, дори ако се базира само на безпристрастната формална логика.

От фиг.2.5 може да се изведе и вида на функцията за идентификация, представена под формата на еднозначно изображение на елементите на две множества - фиг. 2.6.

Използвайки функцията за идентификация на разглеждания етап от методиката се определя обхвата на задачата за проектиране на КБКС от гледна точка на мрежовата технология.

Определянето на обхвата на задачата за проектиране на КБКС по отношение направленията на мрежовата технология се отразява върху:



  • окончателния състав на проектантския екип - привличането на експерти с подходящ профил на специализация;

  • низходящата декомпозиция и делокализация на апаратно-програмното поддържане на структурните елементи на мрежовата технология - достъп до услугите на PDN среди се делокализира през нивата локални мрежи, мрежови сегменти до работните станции, чрез които крайния потребител достига до избраната PND услуга (електронна поща, справочна информация и др.)


2.2.5.Етап “Идейно и системно проектиране”


В рамките на този етап се решават три основни задачи:

  • избор на модел за осъществяване на процеса на идейно проектиране на КБКС

  • приложение на модела за идейно проектиране до формиране на Структурната спецификация на КБКС като подредена съвкупност от комуникационни обекти;

  • генериране на идейния проект на КБКС до ниво система в рамките на всеки един от типовете комуникационни обекти.

Първата основна задача предполага избор на модел на структурата на КБКС, който да отразява фикцията на идентификация на потребителски ориентираните комуникационни обекти по отношение на елементите на мрежовата технология по смисъла на фиг. 2.6. Сложността на задачата се състои в избора на модел, който от една стана да съответства и да представя йерархичността на модела на взаимодействие между потребителски ориентираните комуникационни обекти и от друга, да дава възможност за отчитане на специфичните особености на архитектурните елементи на мрежовата технология.

Втората основна задача се решава в контекста на проведената идентификация на потребителските комуникационни обекти по отношение на елементите (обектите) на мрежовата технология за функциониране на изчислителните системи.





фиг 2.5.



фиг. 2.6

На фиг.2.6 са дефинирани елементите на структурата на КБКС. За всяко конкретно приложение, посоченото на фиг.2.6 множество е възможно да се редуцира, поради отсъствие на необходимост от поддържане на отделно комуникационно ниво.

Два са възможните подхода за специфициране на утвърдената в рамките на етапа на идентификация на структура на КБКС.

Низходящият подход предполага специфицирането на комуникационните обекти да започне от нивото на междумрежовите комуникации и да завърши чрез каскадна декомпозиция до нивото на мрежовите сегменти. Предимствата на този подход се свързват с възможностите за:



  • пряко отражение на йерархичния модел на организацията върху спецификацията на обектите от структурата на КБКС;

  • децентрализация на отговорностите по “физическата” реализация на отделни подсистеми в рамките на прилежащият им регионален офис или отдел;

  • оценка на разходите за изграждане на КБКС по йерархични нива и по обекти от йерархичните нива.

Възходящият подход предполага специфицирането на комуникационните обекти да се осъществява по пътя на асоциирането от “долу на горе” - от работните станции към мрежовите сегменти и полисегментните асоциации (локалните мрежи); от локалните мрежи към междумрежовите комуникации.

Предимствата на този подход се свързват с поддържането на естествения път за “нарастване” на всяка териториално разпределена мрежова конфигурация

Оптимизационните процеси в рамките на този подход се развиват за всяко от комуникационните нива при относителна независимост от строго фиксирания йерархичен модел на организацията.

По този начин се постигат по-добри резултати по отношение на частичните системни решения, което не нарушава общото качество на обслужването в рамките на КБКС.

Възходящият подход често се отрича поради наложената представа за шаблонност на проектантско решение по схемата за съответствие:


  • отдел - локален мрежов сегмент;

  • офис - локална мрежа;

  • група офиси - отдалечена комуникация през прозрачни транспортни среди (X.25, TCP/IP, използване на отдалечени двуточкови съединения и др.). Но тази "шаблонност" има единствено структурно значение и не влияе на процеса на търсене на оптималното решение за конкретния обект за проектиране.

В предлаганата методика за проектиране на КБКС изборът попада върху възходящия подход. Аргументите за този избор се свързват с възможностите за провеждане на процеса на проектиране при непрекъснат контрол на “израстването” на КБКС по отношение на предлаганото качество на обслужване и системата от потребителски ограничения.

Вторият решаващ аргумент за избора на възходящия подход е начинът на въвеждане в експлоатация на една информационна система - от първичните информационни масиви към йерархичната интерпретация на множеството от аналитичните справки.

Третият аргумент за избора на възходящия подход е изискването за прозрачност на КБКС по отношение на приложната информационна система. На крайния потребител се предлага определено качество на обслужване. За този краен потребител не представлява интерес фактът, че две от работните станции в текущия отдел са асоциирани към един мрежов сегмент, а останалите - към друг. В този смисъл критерият за насоченото управление на “израстването” на КБКС чрез възходящо асоцииране на структурните елементи на мрежовата технология, е качеството, на предоставеното на крайния потребител, информационно обслужване. За потребителя понятието качество на информационното обслужване се разбира като характеристика на възможностите за достъп до информацията. За целите на проектирането понятието качество на обслужването се проявява в по широк смисъл като система от ограничения по отношение на:


  • реализуемост на комуникацията - норма на разстоянието за асоцииране към функционалните “зародиши” за всяко от комуникационните нива;

  • пропускателна способност - норма на максималния ток, който е необходимо да се пренесе за всяко установяващо се двуточково (виртуално) съединение;

  • цена на транспортната система - норма на първоначалната инвестиция и норма на разходите за поддържане в работоспособно състояние.

Възходящият подход за специфициране на обектите от структурата на КБКС предполага динамично управление на процеса на абстрактно “израстване” на мрежовата конфигурация. Интерес представлява аналогията с методиката за въздействие върху естествените процеси на зараждане и израстване на кристалите от разтвори или стопилки [7]. От разтвор или стопилка с един и същ аналитично доказан химичен състав, чрез прилагане на различни типове въздействия (тип на изкуствения зародиш, въвеждане на допълнителни примеси, регулиране на физическите условия - налягане, температура) се постигат различни кристални форми. По същата логика от едно и също стартово матрично описание на входните данни за проектиране на КБКС при прилагане на различна система от ограничения биха се формирали различни версии на спецификацията на обектите от структурата на КБКС. Всяка от версиите се характеризира с определено качество на обслужването, което удовлетворява или не потребителските ограничения.

Изборът на възходящия подход индиректно предполага и възможността чрез използването на една и съща алгоритмична среда, но при разнотипни системи от ограничения да се генерира фамилия от структурни спецификации на КБКС, поддържащи съответно различно ниво на качеството на потребителското обслужване.

Достигането до желаното от потребителя качество на обслужване е възможно да се осъществи както по итеративен, така и по рекурсивен път. Особено привлекателно като решение е използването на рекурсивни алгоритми с връщане назад.

Изходният резултат от изпълнението на първите задачи е генерирането на Структурната спецификация на КБКС. Тази спецификация включва:



  • описание на мрежовите сегменти, като съвкупност от краен брой работни станции (места);

  • описание на локалните мрежови конфигурации като съвкупност от краен брой мрежови сегменти;

  • описание на вътрешно ведомствената междумрежова комуникация като пълен тегловен граф на информационните потоци между локалните мрежови конфигурации и спецификация на всяко двуточково съединение;

  • описание на достъпа до PND-услуги - специфициране на точките на достъп по тематика на услугите и интензивност на заявките за обслужване.

Третата основна задача на етапа “Идейно и системно проектиране” е генерирана на базата на структурната спецификация на идейния проект на КБКС.

Структурата на идейния проект е необходимо да бъде ориентирана към представянето на структурната спецификация на КБКС. Една възможна структура е представена в рамка 6. Информационното поддържане на предложената в рамка 6 структура се осигурява в резултат от изпълнението на първата основна задача на текущия етап. Изключение прави само т.Д от идейния проект. Обобщеното стойностно изражение на обема на инвестициите по отношение на всяко от комуникационните нива се натрупва при известна структурна спецификация на КБКС. От алгоритмична гледна точка, постобработката на структурната спецификация на КБКС с цел разпределяне на инвестиционните тежести по комуникационни нива предполага относително лесна реализация. Решаването на тази задача изисква въвеждането на серия от константи, който да отразяват стойностно комуникационните отношения между обектите от всяко от нивата на структурната спецификация на КБКС.

Със създаването на идейния проект завършва стадия на системното проектиране на КБКС. Завършеният вид на идейния проект детерминира проектантските решения на ниво система. Етапът “Функционално и конструктивно проектиране...” се осъществява под формата на конкретизация и технологична обвръзка на вече взетите на етапа “Идейно и системно проектиране” системни решения по отношение на структурната спецификация на КБКС.

Рамка 6.

ИДЕЕН ПРОЕКТ

за изграждане на Ведомствена компютърна мрежа за целите на информационното обслужване на територията на ............... (наименование на организацията)

А. Цел на идейния проект:

Б. Основания за създаване на идейния проект:

В. Възприета система от ограничения при създаването на идейния проект:

- норма на разстоянието за асоцииране за всяко от комуникационните нива;

- алгоритъм за пресмятане на нормата на максималния поток за всяко двуточково съединение и всяко комуникационно ниво;

- приведена стойност на единица разстояние за всяко комуникационно ниво - норма на стартовата инвестиция;

- приведена стойност за използване на транспортната среда за пренасяне на единица информация за единица време за всяко комуникационно ниво.

Г. Структурна спецификация на идейния проект

- описание на мрежовите сегменти:

* наименование на сегмента

* комуникационна структура

* параметри на транспортната среда

- описание на локалните мрежови конфигурации:

* наименование на сегмента

* комуникационна структура

* параметри на транспортната среда

- описание на междумрежовите комуникации:

* тегловен граф на междумрежовите комуникации

* спецификация на междуточковите съединения

- описание на достъпа по PND-услуги:

* спецификация на точките на достъп:

а) множество от услуги;

б) интензивност на заявките за обслужване;



Д. Обща оценка на инвестициите за реализиране на идейния проект

- специфициране на инвестициите по комуникационни нива;



Рамка 6. Структура на идейния проект.

2.2.6.Оценка на идейния проект.


Оценката на идейния проект като елемент от методиката представлява възел за вземане на решение за развитието на процеса на проектиране на КБКС.

Оценката по отношение на идейния проект се формира на базата на множество от критерии. Това множество от критерии се явява като производна от базовата система критерии, дефинирана на етапа “Предпроектно проучване на ...” Редукцията на базовите критерии се осъществява във връзка с тяхната значимост на системно ниво. Например изборът на конкретно апаратно решение не е системен проблем, но структурната съвместимост на мрежовата конфигурация по отношение на възприетата схема за управление на организацията е вече системен проблем и има място в множеството от критерии за оценка на идейния проект:



  • реализуемост - отчита доколко предлаганото системно решение може практически да се осъществи във времето като апаратна и програмна част;

  • структурна съвместимост - отчита обхвата на предлаганото системно решение по отношение на възникналата необходимост за информационно обслужване на територията на съответната организацията;

  • информационна съвместимост - отчита възможностите за поддържането на разпространяващите се на територията на организацията текущи и максимални информационни потоци;

  • гъвкавост - отчита свойството възможностите за разширяване обхвата на системното решение във връзка с възникнала необходимост от въвеждането на нови информационни обработки или функционалното преструктуриране на вече съществуващите обработки;

  • инвестиционно поддържане - отчита съвместимостта на системното решение по отношение на ограниченията, представени от крайния потребител под формата на предпочитана инвестиционна програма.

Параметричния анализ на идейния проект по отношение на множеството от критерии води до вземането на едно от две възможни решения:

  • приемане на идейния проект и преминаване към етапа “Функционално и конструктивно проектиране”;

  • нова итерация за доработка на идейния проект във връзка с констатациите от параметричния анализ.

С приемането на първото от двете решения се маркира фактическото завършване на етапа “Идейно и системно проектиране”.

2.2.7.Етап “Функционално и конструктивно проектиране по отношение на обектите от идейния проект”.


Етапът “Функционално и конструктивно проектиране по отношение на обектите от идейния проект” може да бъде разгледан като два относително самостоятелни етапа - функционално проектиране и конструктивно проектиране. Поради тясната причинно-следствена връзка между двата подетапа в методиката те фигурират като един обобщен етап.

Функционалното проектиране е подетапът за избор на конкретното мрежово решение по отношение на специфицираните комуникационни обекти, а конструктивното проектиране интерпретира мрежовото решение в подредена физическа съвкупност от апаратно програмни средства. Удачно е провеждането на функционалното проектиране да се осъществи по същата възходяща стратегия, характерна за етапа “Идейно и системно проектиране” от методиката.

Функционалното проектиране на ниво работни станции и обслужващи компютри решава серия от задачи свързани с:


  • разполагане на обслужващите компютри;

  • асоцииране на обслужващите компютри ;

  • функционалното специфициране на работните места;

Общият принцип, на който се подчинява процеса на разполагане на обслужващите компютри: масовизация на вътрешносегментните информационни потоци и минимизация на междусегментните и междумрежовите информационни потоци.

Дефинираният общ принцип е възможно да се редуцира до едно приложно правило за разполагане обслужващите компютри (сърверно-базовите и сърверно-клиентските информационни обработки): обслужващият компютър се разполага в рамките на мрежовата конфигурация, в която се асоциират работни станции източници или консуматори на най-голям общ обем информационни потоци по отношение на обслужваната обработка.

Крайният резултати от процеса на разполагане на обслужващите компютри са:

* формирането на матрицата на асоциирането WA(P,Q),

където:

P - броя на локалните мрежови сегменти,



Q - броя на сърверните обработки и

wij = 1 ако сървера j е асоцииран към сегмента i

wij = 0 ако сървера j не е асоцииран към сегмента I

* специфициране на апаратно-праграмните изисквания към обслужващите компютри.

Формата на спецификацията на апаратно-програмните изисквания е представена в Рамка 7.

Рамка 7

Спецификация на апаратно-програмните изисквания

Системна програмна среда:...

Базова програмна среда:...

Обем оперативна памет за системната среда:...

Обем оперативна памет за приложните обработки:...

Обем на дисковото пространство:...

Обем на архивното пространство:...

Допълнителна периферия за поддържане на обработките:...



Рамка 7.Спецификация на апаратно-програмните изисквания

Информационното поддържане спецификацията на апаратно-програмните изисквания към съответния сървер се реализира на базата на описанието на обработката, представена в рамка 3 и натрупана на етапа “Формализация на входната информация за...”.

Задачата за функционалното специфициране на работните станции се състои с типизирането на всяка от тях по система от параметри, свързани с характера на предоставяното обслужване.

Тази система от параметри отразява функционалността на работната станция като контактна точка между крайния потребител и съответната информационна обработка. Всеки един от параметрите е представен като дейност, която се осъществява по отношение на обработката чрез работната станция. Една примерна система от параметри (дейности) по отношение на функционалното специфициране на работните станции е представена в рамка 8.

Информационното поддържане на системата от параметри (Рамка 8) се осъществява на базата на данните за работното място (Рамка 3), натрупана на етапа “Формализация на входната информация за ...”

Рамка 8

Система от параметри за функционалното специфициране на работна станция:

- извеждане на екранни справки;

- извеждане на справки на хартия;

- въвеждане на първична информация;

- локална обработка на информацията;

- архивиране;

- монитиринг на обработка;

- мониторинг на базово програмно осигуряване;

- мониторинг на системно програмно осигуряване.

Рамка 8. Параметри на функционалното специфициране на работната станция

В рамките на Функционалното проектиране на ниво мрежови сегменти се решава задачата за избор на среда за изграждане на съответния сегмент. Изборът на транспортна среда се осъществява по четири критерия:



  • - нормата на разстоянията за асоцииране към сегмента;

  • - приложната специфика на работните станции, участващи в сегмента;

  • - нормата на максималния информационен поток приета за сегмента;

  • - тип на региона, в който се разполага сегмента.

Относително по-трудно и субективно е отчитането на втория критерии. Достатъчна степен на обективност се постига при прилагането на един специфичен подход, който може да се нарече стилистичен. Стилистичен, тъй като отчитането на приложната специфика се реализира по аналогия с класифицирането на непознат текст към определен литературен стил. Известно е че всички стилове са параметризирани до една обща сравнителна схема, по която се взема формално решение и това решение се приема за обективно. За прилагането на стилистичния подход е необходимо да се параметризират транспортните среди. Една възможна система е представена в рамка 9. Предложената система е възможно да се разшири за целите на прецизирането на крайните решения.

Рамка 9

Параметър 1: Разстояние между най-отдалечените станции в сегмента, [m]

Параметър 2: Големина на MAC-пакета, [Byte]

Параметър 3: Скорост на обмен във физическия канал, [bit/s]



Рамка 9. Параметризация на транспортните среди

Функционалното проектиране на ниво междусегментна комуникация предполага решаването на задачата за избора на типа на моста, обединяващ всяка двойка от специфицираните сегменти. Решаването на тази задача е детерминирано в рамките на мрежовата от гледна точка на Еталонния модел ISO [15]. Типа на транспортната среда (типа на MAC-протокола) на сегментните, подлежащи на свързване, еднозначно определя типа на моста.

Функционалното проектиране на ниво междумрежова комуникация се свързва с решаването на краен брой частни решения задачи за всяко двуточково съединение (тип “LAN + LAN”), от съответното ниво на структурната спецификация на КБКС.

Множеството от частни задачи е възможно да се декомпозира на две големи групи. Принципът за декомпозиция е разстоянието, на което е необходимо да се реализира физическо съединение между двете локални мрежови конфигурации. Величината на граничното разстояние се определя от наложените инвестиционни ограничения. Ако се работи в среда на минимизирана инвестиционна програма на граничното разстояние се присвояват стойности в интервала (1000 м - 2000 м). За случаите, когато конкретната организация поставя доминантите върху качеството на обслужването и има възможности да инвестира, за да получи това качество на обслужване - на граничното разстояние могат да се правят и по-големи стойности (4000 м - 6000 м).

Решаването на първата група частични задачи (двуточкови съединения на разстояние по-малко от граничното) се решават по методите за преодоляване на “дълги” разстояния. Крайното решение е индивидуално за всяка за всяка частична задача.

При решаването на втората група частични задачи (двуточкови съединения над граничното разстояние) са познати “класически” подходи, свързани с използването на прозрачни преносни среди за масово използване, арендовани телефонни линии, комутируеми телефонни линии и др. И тук е възможно използването на “стилистичния” подход, като параметър за сравнимост е поддържаната скорост на обмен “точка-точка”, независимо дали тази скорост се постига по виртуално съединение при преносните среди за масово използване или по физическо съединение - при арендованите линии.

Функционалното проектиране на достъпа до PND-средите предполага решаването на задачата за изборът на тип на точката на достъп до мрежата за масово използване. В най-общ вид могат да се специфицират три типа точки на достъп до PND-услугите [12]:


  • комутируема асинхронна точка на достъп;

  • некомутируема асинхронна точка на достъп;

  • некомутируема синхронна точка на достъп.

В зависимост от изискваното качество на обслужване за конкретната услуга се избира съответната скорост за комуникация по отношение на разглежданата точка на достъп. Освен споменатите два параметъра на точката на достъп, в зависимост от спецификата на конкретната мрежова среда за масово обслужване, възможно да се изискват допълнителни параметри. Допълнителните параметри се конфигурират в зависимост от потребителските изисквания за качество на обслужването, специфицирани на етапа “Формализация на входната информация за...” (Рамка 3 и Рамка 4).

Подетапът конструктивно проектиране е предназначен за идентифициране на функционалните решения до подредена съвкупност от апаратно-програмни средства, изграждащи реалната физическа конфигурация на ведомствената компютърна мрежа.

Конструктивното проектиране решава поредица от частни задачи свързани с:


  • специфициране на конфигурациите на обслужващите компютри;

  • специфициране на конфигурациите на работните станции;

  • специфициране на физическата преносна среда и апаратните средства за изграждане на мрежовите сегменти;

  • специфициране на апаратните, осъществяващи междумрежовата комуникация;

  • специфициране на физическата преносна среда и апаратните средства за изграждане на гръбначните сегменти в рамките на вътрешноведомствената междумрежова комуникация;

  • специфициране на апаратните средства за осигуряване на достъп до услугите на мрежови среди за масово използване;

  • избор на системни програмни средства;

  • избор на базови програмни средства.

С решаването на това множество от частни задачи като краен резултат се формира:

  • обща спецификация на препоръчителните конфигурации на работните станции и обслужващите компютри с прилежащи или периферни устройства;

  • обща спецификация апаратните средства на транспортната среда на КБКС;

  • план-схема на физическите комуникационни трасета по типове преносни среди;

  • обща спецификация на необходимото лицензионно системно и базово програмно осигуряване;

  • обща спецификация на инженеринговите услуги.

Решаването на всяка от частните задачи и адаптивното формиране на общите спецификации изисква създаването на алгоритмична база, ориентирана към съответната частна проблематика. Създаването на тази алгоритмична база преминава през етапите моделиране и идентификация за всеки частен проблем. Обхвата на методиката за проектиране на КБКС и автоматизираната система за проектиране на КБКС, основана на тази методика се определят от богатството на алгоритмичната база на конструктивното проектиране. Ако за всеки един от преходните етапи от методиката беше възможно описание под формата на ограничен брой задачи и принципи за тяхното решаване, то за подетапа “Конструктивно проектиране” принципни решения в “широк” смисъл трудно биха могли да бъдат формализирани.

Изходните резултати от подетапа “Конструктивно проектиране” са елементи от структурата на проекта за изграждане на КБКС, а също така се използват като информационна база на голяма част от разделите на самия проект.


2.2.8.Етап “Генериране на проектните документи”.


На етапа “Генериране на проектните документи” се решават задачите за:

  • избор на структура на Проекта за изграждане на КБКС;

  • информационно поддържане на избраната структура;

  • генериране на изходната форма на проекта.

Поддържането на единна и универсална структура на проекта за изграждане на КБКС е изискване за ефективна формализация на тази структура по отношение на цялостното информационно поддържане на методиката. Стартизационната практика у нас не предполага специализирано тълкуване по отношение на структурата на проекти с обект - ведомствена (учрежденска, административна и др.) компютърна мрежа.

В определени практически ситуации потребителите изискват развиване в дълбочина на специфичен кръг от проблеми, което се отразява на структурата на проекта.

На този етап от методиката се предлага една базова структура на проекта за изграждане на КБКС (рамка 10). Изходният документ, генериран във връзка с тази базова структура е наречен “Работен проект”. Еволюцията на “Работния проект” до “Проект за изграждане на КБКС” преминава през специфичните изисквания, на потребителя за детайлна разработка на един или повече проблемни кръга и допълнителните изисквания, които той предявява в рамките на възела за вземане на решения “Оценка на работния проект”.

Информационното поддържане на структурата на проекта (Рамка 10) се осъществява на базата на множеството спецификации, които се генерират в рамките на предходния етап “Функционално и конструктивно проектиране”. Част от пунктовете в проекта изискват допълнителна обработка за окончателно оформяне на изходната информация:



  • “В. Модел на информационното обслужване на територията на ...” - този модел в графична форма представя информационните обработки, връзките между тях и разпространението на всяка една от разработките по отношение на базовия йерархичен модел - фиг.2.3. Графичната форма на модела е възможно да бъде развита в два варианта:

  • компактен вариант - като насочен граф на информационните обработки. Всеки възел от графа представя една обработка, а всяка дъга моделира информационния поток между обработките, инциденти с дъгата, като количество информация за единица време и съответна посока на разпространение..

  • разширен вариант - обхваща компактния вариант като към него се добавя базовия информационен модел фиг.2.3, редуциран до ниво отдели и специфициран по обработки, т.е. за обектите от нивата на модела се указват идентификаторите (номерата) на обработките, обслужващи съответния обект.

  • ”И. Декомпозиция на проекта на функционални етапи” - изграждането на КБКС не може да се разглежда като еднократен обект. Това е процес, който се развива във времето. Развитието на процеса на изграждане на КБКС се подчинява на зададени потребителски приоритети, които най-общо могат да се класифицират като:

  • приоритети по отношение на обработки;

  • приоритети по отношение на структурните единици на организацията;

  • приоритети по разсъсредоточаване на инвестициите и др.

  • ”К. Финансиране на проекта” - структурирането на разходите по базови елементи дава възможност за планиране на инвестициите като общ обем. Структурирането на разходите по етапи играе решаваща роля за конкретизиране на функционалния обхват на всеки един от етапите и обвързването на този обхват с инвестиционните процеси. При необходимост е разгледана възможността за специфициране на разходите по произволно избран квант от време. Това дава възможност за прецизиране на текущите инвестиции.

Документираният Работен проект се предлага за мнение на крайния потребител, който посочва в рамките на управляващия възел “Оценка на Работния проект” областите за детайлизация.

Рамка 10

ПРОЕКТ

за изграждане на КБКС за обслужване на системата за информационно обслужване на територията на ...

А. Цел на проекта:

Б. Основание за създаване на проекта:

В. Модел за информационно обслужване на територията на ...

Г. План-схема на физическите комуникационни трасета по типове транспортни среди

Д. Обща спецификация на апаратните средства на транспортната среда на КБКС

Е. Обща спецификация на потребителския достъп до информационните обработки

Е.1. Локална мрежа 1

1.1. Сегмент 1

- препоръчителни конфигурации на работните станции

- препоръчителни конфигурации на обслужващите компютри

1.2. Сегмент 2

- препоръчителни конфигурации на работните станции

- препоръчителни конфигурации на обслужващите компютри

...

Е.2. Локална мрежа 2



2.1. Сегмент 1

- препоръчителни конфигурации на работните станции

- препоръчителни конфигурации на обслужващите компютри

2.2. Сегмент 2

- препоръчителни конфигурации на работните станции

- препоръчителни конфигурации на обслужващите компютри

...

Ж. Обща спецификация на лицензионото и базово програмно осигуряване

З. Обща спецификация на инженеринговите услуги

И. Декомпозиция на проекта на функционални етапи

И.1. Етап 1

1.1. Наименование (Функционалност)

1.2. Продължителност

1.3. График по дейностите

И.2. Етап 2

2.1. Наименование (Функционалност)

2.2. Продължителност

2.3. График по дейностите

...


К. Финансиране на проекта

К.1. Спецификация на разходите за апаратни средства на транспортната среда

К.2. Спецификация на разходите за осигуряване на потребителския достъп до информационните обработки

2.1. Работни станции

2.2. Обслужващи компютри

К.3. Спецификация на разходите за лицензионо базово и системно програмно осигуряване

К.4. Спецификация на разходите за инженеринговите услуги

К.5. Спецификация на разходите по функционални етапи

К.6. Спецификация на разходите по квант време (седмица, десетдневка, месец и др.)

Л. Обобщаване на ключовете параметри на проекта: (качество на обслужване; време за реализация; финансиране)

Рамка 10. Структура на проекта за изграждане на КБКС

2.2.9.Етап “Анализ на времето за живот на проекта”


Проектът на КБКС предполага изграждането на завършена мрежова конфигурация. Тази конфигурация се характеризира със система от ограничения по отношение на количеството на предлаганото обслужване. От друга страна обслужваната организация се развива. Това развитие се характеризира с динамика на разпространяващите се в рамките на организацията информационни потоци, поражда се естествения въпрос: в рамките на какъв период от време предлаганата в проекта спецификация на КБКС ще поддържа динамиката на информационните потоци на територията на обслужваната организация.

Ето защо се въвежда понятието “време на живот” на проектираната конфигурация на КБКС. Това е времето от изработване на проекта до появяване на необходимостта за преконфигуриране на КБКС в резултат на тенденциите в развитието на структурата, интензивността и обемите на информационните потоци на територията на съответната организация.

Времето на живот е практическия критерий, по който е възможно да се оцени перспективността на инвестицията за изграждане на КБКС.

Чрез анализ на информацията, свързана с определяне на “времето на живот” на проектираната КБКС се откриват възможности за оценка на допълнителните инвестиции, необходими за поддържане на конфигурацията на КБКС в съответствие с динамиката на информационните потоци.

В рамките на етапа “Анализ на времето за живот на проекта” се решават следните задачи:


  • оценка на динамиката на информационните потоци;

  • избор на подход за поддържане на конфигурацията на КБКС в съответствие с динамиката на информационните потоци;

  • избор на структура на Програмата за развитие на КБКС;

  • информационно поддържане на Програмата за развитие на КБКС;

  • генериране на Програмата за развитие на КБКС.

Оценката на динамиката на информационните потоци е процес, който изисква натрупване на информация за обекта за проектира във времето.

Тези данни могат да се натрупат чрез няколкократно провеждане, през определени интервали от време, на специализираното проучване на потребителския профил, характерно за етапа “Формализация на входната информация...”.

Достоверността на динамичния анализ на информационните потоци зависи от интервала време, на които са “дефазирани” моментните сондажи на потребителския профил и периода от време, за провеждане на цялостното изследване. Тези два параметъра са в правопропорционална зависимост от мащабите (териториални и информационни) на обслужваната организация.

Натрупването на емпирична информация се обобщава до формирането на множество от матрични описания на входните данни, (Рамка 4).

Оценката на динамиката на информационните потоци се оформя в табличен и графичен вид.

Изборът на подход за поддържане на конфигурацията на КБКС в съответствие с динамиката на информационните потоци зависи от характера на изведените зависимости във времето по отношение на трите информационни разреза (“структура и териториално разположение”, “информационни потоци”, “информационни обработки”).

Принципът за “реакция” на изменение в характера на информационното обслужване на съответната организация се свързва постпроектиране на обект (обекти) от мрежовата технология: работни места, обслужващи компютри, мрежови сегменти, междусегментна комуникация, локални мрежи, междумрежова комуникация, достъп до PND-среди. Постпроектирането се осъществява по възходяща линия, дори ако формалния симптом на “информационна недостатъчност” се прояви във високите йерархични нива. Процесът на проектирането се развива по същата функционална формула, както и процеса на първичното проектиране: възходяща локализация на обектите от мрежовата технология и детайлно проектиране на всеки локализиран обект във връзка с изискваното качество на обслужването.

Възходящата локализация специфицира множество от обекти, които кореспондират с решаването на конкретния възникнал проблем по отношение на качеството на потребителското обслужване.

Детайлното конструктивно проектиране дава отговор на въпроса, как е необходимо да се преконфигурират “засегнатите” обекти с цел поддържане на възприетото качество на обслужване при новите информационни условия.

Програмата за развитие на КБКС е изходния документ, който достига до крайния потребител в резултат на реализиране функционалността на разглеждания етап от методиката.

Структурата на програмата за развитие е динамична и зависи от специфичните акценти, заложени от крайния потребител. Въпреки тази особеност е необходимо поддържане на базов модел на структурата на Програмата за развитие, който по желание на потребителя да се детайлизира в една или друга насока.

Базовият модел на структурата на Програмата за развитие е представен в Рамка 11.

Информационното поддържане на базовата структура на Програмата се осигурява от решаването на предходните задачи от текущия етап.

Етапността се формира на база на резултатите от постпроектирането и изводите по отношение на тенденциите за изменение или пренасочване на разпространяващите се във КБКС информационни потоци.

Програмата за развитие на КБКС се генерира като официален документ от пакета проектни документи, като базовата структура се детайлизира в зависимост от изискванията на крайния потребител.

Програмата за развитие се оценява от крайния потребител най-вече по критериите дългосрочност и ефективност на инвестициите.

В рамките на възела за вземане на решение “Оценка на Програмата за развитие” на крайния потребител се дава възможност да коригира част от наложените в процеса на проектиране ограничения във връзка с перспективността на инвестициите. Ето защо ако крайния потребител не възприеме Програмата за развитие на КБКС, методиката предполага повторение на цикъла от етапи “Функционално и конструктивно проектиране...”, “Генериране на проектните документи” и “Анализ на времето на живот на проекта”.

Ако крайният потребител оцени положително Програмата за развитие на КБКС то според предлаганата методика процесът за проектиране на КБКС се счита за завършен.



Рамка 11

ПРОГРАМА

за развитие на КБКС на територията на ...

А. Цел на програмата

Б. Основание за разработка на програмата

В. Оценка на динамиката на информационните потоци на територията на ...

Г. Анализ на времето на “живот” на предложения с Проект за изграждане на КБКС

Д. Декомпозиция на Програмата за развитие на функционални етапи

Д.1. Етап 1

1.1. Отстояние във времето след пускане на КБКС в експлоатация

1.2. Спецификация на дейностите

1.3. Спецификация на разходите

1.4. Продължителност

Д.2. Етап 2

2.1. Отстояние във времето след пускане на КБКС в експлоатация

2.2. Спецификация на дейностите

2.3. Спецификация на разходите

2.4. Продължителност

...


Рамка 11. Структура на програмата за развитие на КБКС

Каталог: docs -> Bachelor -> IV%20Kurs -> Sem%20VIII -> KIK
KIK -> Модул tcp/ip компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 11 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 11
KIK -> Модул Frame Relay Компютърни комуникации
KIK -> Модул ppp & isdn компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 12 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 12
KIK -> Модул атм компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 8
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 10 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 10
KIK -> Модул Компютърни мрежи – комуникационната подсистема като обект за проектиране


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница