Модул 2 Психо-физиологически особености на децата и учениците като участници в пътното движение

Държи се децата да тръгват на училище, когато са навлезли в подходящия за целта сензитивен период (на повишена възприемчивост към дадени страни от действителността). Той се познава по три основни признака: 1. Повишен е интересът на децата към придобиването на знания и опит. 2. Вниманието им е отправено към разбиране значението на символи и тяхното овладяване (букви, цифри) и 3. Активността им се пренасочва от действията, присъщи на игрите, към резултатите – свойствени за труда.

Постъпването на децата в училище променя в значителна степен начина на техния живот.

1. Свободният избор на дейности в игрите се заменя с ежедневна задължителна учебна дейност.

2. Денят се разделя между пребиваване на детето в училище (със сложни взаимодействия между учител – ученик – съученици) и у дома.

3. Бързо се натрупват множество изисквания към детето и непозната преди настойчивост за тяхното изпълнение (в училището и в семейството)

4. Най–важна дейност за околните и за самото дете става ученето. Това изменя позицията му. От една страна то се самосъзнава и приема от другите като пораснало, което го прави гордо, а от друга разбира, че участва в сложно, трудно и отговорно дело, което го притеснява.

5. Позицията на детето сред съучениците и във взаимоотношенията с учителя все повече се определя от постиженията му в ученето.

6. Детето сравнява себе си със съучениците и това влияе върху самочувствието му.

7. Дейностите в училището се обогатяват и усложняват по съдържание (децата

изучават различни учебни предмети). Това изисква продължително мобилизиране и

проявяване на волеви усилия.

Дълбоките промени в начина на живот на ученика от началното училище предявяват към него много по-високи изисквания отпреди и това е условие за по- нататъшно извисяване на психическото му развитие, но при положение, че притежава необходимата зрелост за новата дейност. Иначе невъзможността да се справя със задачите го потиска и действа отрицателно на развитието. Освен посочените в началото три основни измерения на зрелостта за училище, следва допълнително да отбележим и други съществени: детето да е здраво, с добро самочувствие, с навици за самоорганизация, с мотиви за учене, с умения за общуване и сътрудничество, за волева

самостоятелна активност и др. Как ще се развива детето в училище зависи много от учителя - от личните му качества и от начините на работа. Те са значими през целия учебно-възпитателен процес и още от първите взаимодействия с първокласниците. Потребно е да се обърне специално внимание на три от тях:

1. Децата още нямат свои критерии за самооценяване и затова определящо е отношението на учителя. Той може да вдъхне вяра в силите на детето и да го направи успяващо или да прекърши крилете му за полет в познанието. Педагогическото майсторство е в способността му да постигне първото, а за това се изискват няколко неща: да обича децата и у всяко да вижда нещо положително, красиво, за което да го цени, на което да се опира при своето общуване (у едни да подчертава скромността, у други прилежността, у трети – услужливостта, другарската отзивчивост, у четвърти – физическата сила, у пети – чувството за хумор, у шести – проявяваното трудолюбие при дежурства в класа, в трудови дни, в помощ на родителите и т. н.). Само учителят, който цени за нещо ученика, може да го печели емоционално и да го приобщава към ученето и училището. Тук се отнася и способността му да вижда и никога да не отминава и най-малкото и най-незначителното напредване в познанието и дисциплината. Да не се забравя, че успехът, колкото и малък да е той, поражда старание, а неуспехът демобилизира, внушава у личността чувство за непълноценност. Винаги когато се тръгва от малкото, може да се постигне голямото. И това се отнася както за учителя, така и за родителите. В стремежа на родители изведнъж да постигнат максималното, придружен от грубости в отношенията, от постоянно високо оценяване на чуждите деца и подценяване на своето, такива родители, вместо да помагат, все повече вредят за развитието на детето. Винаги, когато се тръгва от малкото, може да се постигне голямото.

2. Всички хора са различни. Естествено такива са и децата. В различията, разнообразията е красотата на природата и на обществото. Различията между учениците следва да се ценят, да се изтъкват като достойнства в класа (какво би било, ако той приличаше както сбор от еднакви серийно произведени вещи!). На тази основа всяко дете да има позиция и самочувствие. Различия ще има в бързината на учене, но това не означава, че по-бавните са по–лоши и те трябва да се стесняват и да бъдат упреквани. Изследвания показват, че бързо усвояващите, често бързо и забравят, за разлика от по-бавните. Очевидно едни са в едно по–добри, а други - в друго. Тогава справедливостта изисква да се уважават различията и да не се прибързва в оценките. Чарлз Дарвин, Карл Линей, Айнщайн и др. светила в науката са били посредствени в училище, но животът им е отсъдил други оценки. Така че уважението и внимателните отношения към всяко дете са показател за култура на педагога и за чиста съвест по отношение на тяхното бъдеще. Те трябва да е проявяват и да са неотменни от първата среща с учениците

3. Известна е приказката за секирата и търнокопа. Когато той я попитал защо блести, секирата отговорила: «Защото всеки ден отивам в гората за дърва. В труда намирам лъскавината аз». Същото е и по отношение развитието на учениците в класа. Тези, които постоянно участват в учебния процес, получават познания и високо психическо развитие. Пасивно присъстващите неизбежно изостават. Ако оприличим съзнанието на учениците като система от лампички, които светват при участие и угасват при неучастие, то бихме забелязали твърде пъстра картина. На едни ученици системите им постоянно светят, постоянно са активни и те напредват най-бързо и сигурно, други от време на време се включват и системите им светват - това са ученици с различни пропуски в подготовката и във възможностите си. Трети – присъстват телом в класа и естествените последици са обясними. Достатъчно е да се потърсят причините за тези явления, за да се види, че начинът на работа на учителя има свой принос за това. Добре позната е практиката, при която учителят беседва обикновено с част от учениците в класа, а останалите понякога ги изненадва с въпроси, на които смутени те мълчат или грешат в отговорите.

Обучението по музика и пеене спомага за развитие и усъвършенстване на музикалните възприятия (за по-вярно диференциране на височини). Придобиваните познания и опит по други учебни предмети развива у учениците умения за възприемане на различия между сходни растения (бор, ела, смърч и др.), между техни плодове (пшеница, ечемик, овес и пр.), между нюанси в цветове. Свой принос за мобилизиране, организиране и направляване на възприятията има речта на децата.

Възприятията като съществен процес, който се нарежда сред челните места на психическата дейност, обуславят необходимостта от престижното им присъствие в учебно-възпитателния процес - от максимално онагледяване на преподаваното учебно съдържание. То се постига чрез непосредствено възприемане на изучавани обекти или изобразени на картини, диапозитиви, филми, а така също чрез умело конкретно- образно разказване. Онагледяването благоприятства за осмисляне от децата на знанията и ги предпазва от вербализъм (механично заучаване на думи, без да ги разбират). Възприятията са по-пълни и трайни, когато се съчетават с подходящи практически дейности на учениците. Направен бил следния опит: на ученици от два съседни класа на една и съща възраст бил показан макет на катеричка. В първия клас учениците трябвало да разгледат катеричката, а във втория - да я нарисуват. После учителките поискали децата писмено да опишат катеричката. Описанията на учениците, които само възприемали обекта били по-повърхностни, без да включват редица детайли и особености. Другите деца още по време на рисуването обръщали внимание на цвета на очите на катеричката, на различия в цвета на козината, на дължината и броя на мустачките, броя на пръстите на краката и др. и всичко това отличило описанията им като много по-пълни. Възприятието следователно има развитие и то зависи от неговата организация. А. Бине и В. Щерн разкриват етапи, през които възходящо минава възприятието и етапа, на който то се намира, зависи не само и не толкова от календарната, а от социалната възраст на детето, от степента на неговата подготовка. По изследванията на двамата автори (например при възприемане на картина) децата най-напред назовават отделни предмети, после описват част от видяното и накрая свързват (интегрират) в цялостна система възприеманото. Това им позволява по-пълно и вярно да го обясняват

Възприятията на децата в началната училищна възраст имат някои слабости:

1. Влияят се от ярки нагледни признаци, впечатляващи, привличащи вниманието и пропускат други, макар и важни страни от възприеманото. Така, когато на първокласници учителката показва чашки върху чинийки, те без колебание и затруднение казват, че чашките и чинийките са по равно (колкото са чашките, толкова са и чинийките) Достатъчно е обаче, чашките да бъдат взети и поставени една до друга, за да започнат децата да утвърждават, че чинийките са повече от чашките, т.е. правят съжденията си по случайния, но силен признак на по-голямото пространство заемано от чинийките. Възприятията им в известна степен са прибързани, не са многопосочни, цялостни. Когато слушат разказ, отделен момент от него може да ги завладее и да не обърнат внимание на други, да отбегнат от погледа им (например да се радват, че Червената шапчица е отишла да занесе храна на своята баба, да ги завладява песничката, която тя пее и да пропуснат, да не ги смути това, че някой преди нея почукал на вратата на старата жена).

2. Възприятията са тясно свързани с емоциите. Децата по-добре възприемат това, което ги вълнува.

3. Затрудняват се при възприемането на време (година, век, епоха) и пространства (километри). По-добре възприемат минута, но често намаляват продължителността й. При възприемане на по-големи интервали от време - 5, 10, 15 м. много пъти удължават времето. Обикновено колкото даден интервал от време е наситен с повече впечатления и дейности, толкова децата го възприемат като по-кратък.

Бързото говорене пречи на децата да възприемат пълно и да осмислят съдържанието. Това задължава речта на възрастния да е по-бавна и изразителна, с необходими паузи.

Забележителна е силната памет на учениците от началните класове. Достатъчно е учителят да прочете новото четиво, след това да сторят това един или двама първокласници, които до училището са придобили необходимите умения, за да продължат да «четат» без грешка почти всички ученици. Това рядко може да заблуди учителя. Той знае, че учениците са запомнили текста и го възпроизвеждат без реално да четат. Затова им предлага да прочитат отделни думи и изречения, да продължат да четат от дадено място. Така разбира за действителните четивни умения на учениците и допринася за напредване в придобиването им. Същото е и в следващите класове по отношение на преподадените уроци. Учениците са в състояние да ги разкажат буквално. Превърнал се в навик този начин на учене, ако своевременно не са взети мерки за недопускане на неговото формиране, след това става причина за изоставане на ученици в прогимназията, когато обемът на уроците се увеличава и запомнянето им така както са изложени от учителя или в учебниците става невъзможно. Това показва, че силата на паметта в началната училищна възраст, може да се утвърди като голяма слабост с лоши последствия, ако се допусне механичното й функциониране (заучаването наизуст). Оттук съществена задача на началния учител е да научи учениците как да учат. То включва да се проверява разбират ли съдържанието на отделни думи, изречения, умеят ли да отговарят на въпроси, да правят план на прочетеното (нещо, което не им се отдава лесно, тъй като изисква систематизиране и обобщаване) и да говорят по отделни точки не в последователен ред, да разказват със свои думи и да обясняват не само новото, а и от преди изученото. Важно е децата да придобият умения да се самоконтролират по посочените начини, тъй като отначало те четат, без да проверяват какво са запомнили. Така вместо механично заучаване се формира смислово (логическо).

Към положителните страни на паметта могат да бъдат отнесени увеличаване на конкретно впечатлилото и възприетото от учениците, и на все по-абстрактно понятийно съдържание (граматически, математически, природонаучни, исторически и др. категории и правила), т.е. разширява се обемът на паметта. Волевото заучаване започва да преобладава. По-трайно става заученото, особено потребното им, приложимото в това, което желаят и ги интересува, или, както се изразява А.Н. Леонтиев, което има за тях личностен смисъл. Той е обагрен от чувства, които влияят на бързината и трайността на запомнянето. На деца от първи, втори и трети клас били давани 25 картинки с предложение да ги разпределят по групи. После искали да назоват картинките, които са запомнили. Установено било, че с възрастта броят им нараствал.

Необходимостта децата да изявяват своята подготовка в училище, а и извън него, предава и на спомнянето волев характер и то се извършва по-лесно, по- бързо и по-пълно.

Въображението или фантазията на учениците от тази възраст придобива нови възможности. Разказите, обясненията, които се основават на възпроизвеждащото въображение, стават по–разгърнати, последователни и обосновани, по-свободни (в зависимост от обучението) по начините на изложение. С още повече новообразувания се отличава творческото въображение.

1. То се утвърждава като желано, целенасочено проявление. С удоволствие учениците продължават съдържанието на четива или дострояват онова, което е било преди неговото начало, пишат съчинения, съставят задачи, композират музика по текстове или по свои стихчета, рисуват по творчески обогатени представи, конструират. Още първокласниците обичат да измислят разказчета по картинките в буквара.

2. Творчеството започва да се отличава с все по–голяма реалистичност, т.е. познанията и опита на децата прави сътворяваното от тях по-близко до действителността, с повече възможности за осъществяване. Съчиненията им например не само са по-богати по съдържание, но и отразяват оригинално и остроумно измислени ситуации на отрицателни взаимоотношения и положителното им разрешаване. Конструират технически устройства с многофункционални възможности

(« самолети, които летят и плуват», «кранове, които вървят и летят» и др.).

3. Нагледните образи се съчетават с все по-общи, понятийни, което предава на

въображението им по-изразен словесен (вербален) характер. Измисляните приказки са с по-богати сюжети, с причудливи по характеристики на герои от различни планети и др.

4. Образите на въображението са наситени с много повече подробности. Например, при рисуване на пролетна картина те, за разлика от децата в предходната възраст, не просто изобразяват дървета и цветя, а се стараят чрез подробности да им предат видови отличия (кокичета, зюмбюли, лалета и др.). Присъстват и хора, които извършват различни дейности, т.е. децата отразяват причинни връзки и зависимости. Успехите на дейността в училище зависят от развитата способност на учениците преди

практически да я изпълняват, да я извършват в ума, да проверяват и да коригират при необходимост осъществяването й. Потребно е да я планират, да избират средствата, с които ще си служат, последователността, в която ще я провеждат и др. Наложително е с една дума по-нататъшно развитие на мисленето. Този процес има свои особености. Функционалният подход, за който говорихме като проявяващ се в предучилищна възраст, тук отслабва. Под влияние на обучението се развива по-нататък способността за обобщаване. Отначало наред със съществени признаци, учениците понякога прибавят и несъществени (например, ябълката е плод, расте на дървото. Ябълките са червени, зелени, кисели и сладки. Вътре има семенца.). Постепенно същественият признак излиза на преден план, не се редополага с други и става определящ, извършва се подчинение на вид към род (пчелата, осата, мухата са насекоми; думите, които показват действия, са глаголи, а тези, показващи качества – прилагателни и др). По- сигурни и точни стават мисловните операции. Така сравняването най-напред е по отделен впечатляващ признак – сходство или различие и за един признак се съди по друг («доматът и ябълката си приличат, защото са червени», от две чашки еднакво пълни с ориз, при изсипване на ориза от едната в чиния, «той е повече», от две различни по–големина кутийки по–тежка за децата е по–голямата и се изненадват, че това не е така, когато ги вземат в ръце и установят, че малката е пълна и по-тежка, героите от четивата оценяват за добри или лоши по едно тяхно качество или по отделна проява и др.) Не след дълго разширяват основата на сравняването, започват да съотнасят изходното с промененото състояние на нещата, да се освобождават от влиянието на силни нагледни признаци, т.е. да си служат правомерно със сравняването. В първата година на обучението при запознаване с числата и действията с тях е потребен предметен анализ, за да осмислят децата съдържанието им. После като преминават през редица още етапи (опора на представи, на цифри, гласно говорене) придобиват умения за пълноценна математическа дейност в ума. В хода на обучението учениците се научават по-вярно да оценяват, да откриват причини и следствия (когато увеличаваме едно от събираемите, расте и сбора; при размяна на местата на събираемите, сборът не се променя и др.), да доказват (какви прояви говорят за определени качества на герои), да предвиждат начините, по които трябва да постъпват в състезателни игри – например, на народна топка, за да спечели техният отбор и пр. Научават се да правят верни съждения и умозаключения (изреченията са прости и сложни; прилагателните са свързани със съществителните по род и число. Думите мека, пухкава са прилагателни. Те трябва да са по род и число като съществителното – например, мека, пухкава възглавница или меки, пухкави възглавници) .

За развитието на мисленето на учениците важно е да им се предоставят възможности все по-самостоятелно да извършват мисловни операции, да откриват проблеми, достъпни правила и закономерности. Руският изследовател Амонашвили (9) предлагал на ученици от началното училище да оценяват и да се самооценяват в различни дейности и след това сравнявал техните умения с тези на други техни връстници, оценявани само от учителя. Резултатите били в полза на първите ученици. Те били активни и използвали при оценяването редица показатели, докато връстниците им били пасивни и ако при настояване някой взимал отношение, то било повръхностно - по отделен признак.

Заедно със знанията се обогатяват интелектуалните, нравствените и естетическите чувства. Общи техни характеристики са естественото им проявление, яркото им външно изразяване с тенденция към овладяване и устойчивост. Децата се отличават със своята жизнерадостност. Преживяванията им имат повече основания и в този смисъл се задълбочават. Чувствата стават по-осъзнати.

Учениците проявяват интелектуални чувства свързани с познавателната дейност.

Разширяват се и се усилват любознателността, удоволетвореността от успехи в ученето, от преодоляването на трудности («Което е лесно, не е интересно»), от постигането на желани цели. Трудностите пораждат напрежение, съмнения, неуспехите – тревожност, разочарование. Превъзмогването на трудности е източник на вдъхновение, удивление, радост. С овладяване на четенето се повишава интересът към него и най-вече към сюжетната му страна. Четенето разширява, задълбочава знанията и преживяванията. Интересите са подвластни на подражание, не са постоянни, лесно и често се пренасочват и силно се влияят от одобрение, в това число от материализирано негово изразяване (отпечатване в тетрадките на пчелички, подписа на учителя и др.). За отбелязване е, че така както учителите и родителите оценяват децата, така и те се самооценяват. Проявяват се различни равнища на тревожност, които се отразяват върху

резултатите от дейността. Проведен бил опит, при който на учениците било предлагано на няколко пъти да решават математически задачи, но при четири различни мотивации: да се проверят способностите им, да се узнае срещат ли и какви трудности, при изразено съмнение, че ще се справят и просто да се упражняват като резултатите нямат значение. Оказало се, че тревожните деца постигали най-високи успехи при последната инструкция.

Нравствените чувства стават по-диференцирани, по-мотивирани, а оттук по- сигурни и определено изразени. Развиват се и укрепват чувства за честност, достойнство, увереност, другарство, съпреживяване, съотнасяне към референтна група и др. Децата се самооценяват като другари по общите дейности, в които участват и по взаимното подпомагане.

Естетическите чувства разширяват своите граници. Учениците откриват повече красота в проявите на литературни герои, в рисунките, песните, пиесите, в различни телевизионни програми, филми, в облеклото, в природата.

Какво ще бъде богатството на чувствата на учениците от тази възраст зависи не толкова от възможностите за по-широки общувания с околната природна и социална среда, а преди всичко и главно от два изключително важни фактори: от умението на възрастните да водят децата в света на значимото, доброто и красивото, да им го правят, чрез общуването и личния пример, достояние и от достъпното включване на учениците в познавателни, нравствени и естетически дейности. Тези обстоятелства са причина за по-малки и по-големи индивидуални различия в емоционалната ценностна система на личността.

Началното обучение със своята целенасочена и организирана дейност, с нарастващите изисквания към личността се основава на вече постигната волева активност на учениците и осъществява нов много значителен възход в нейното осъществяване. И това е така, защото никога до училището децата не са поставяни в такива ситуации на постоянно нарастващи потребности от интелектуална и физическа мобилизация на силите, от самоконтрол, дисциплинираност, последователност и настойчивост в осъществяването на цели. Този процес, както е известно, не е лесен, но в крайна сметка е успешен и извежда малките ученици на качествено много по-високо равнище в своето себеовладяване, организиране и придобиване на чувство за отговорност, които са съществени страни на волевия акт. Те позволяват на учениците да съчетават желаното с необходимото и да неотстъпват пред трудностите, да избират от възможни средства и подходи оптималните, да се ръководят от по-високи критерии в своята дейност, да я коригират и поправят в съответствие с тях. Ето защо с основание може да се каже, че скокът във формирането на волята е най-голям и съществен в началната училищна възраст. Той е толкова по-лек, а и значим в зависимост от предшестващата подготвеност на децата в това отношение. Както всеки инструмент за дейност при неправомерно насилване може да се счупи, така и волята, вместо да бъде усъвършенствана и закалена, е в състояние да бъде скършена. Това зависи от такта на учителите и родителите. Той е разумен, когато постепенно се увеличават трудностите, при отчитане индивидуалните особености на децата, така че те да ги преодоляват, да успяват, да изпитват удовлетворение от постигнатото (или волята е тясно свързана с чувствата), когато не се отминават и най-малките прояви на напредване и не се пропуска личността да бъде насърчена. В тези условия волята придобива и още важни качества като самостоятелност, сдържаност, увереност, решителност, смелост.