Модул за обучение: Развиване на умения за търсене на работа на хора с увреждания

Говорни увреждания

• 
  Разнообразни са по вид и степен
  
• 
  Могат да включват затруднения с:
  

Лекотата на говора

Афазия /загуба на говора/, която може да промени артикулацията на някои думи

Нямота

• 
  Увреждането може да бъде вродено или в следствие на злополука или заболяване
  

• 
  Търпението е ключът
  
• 
  Не казвайте, че разбирате нещо, ако не е така
  
• 
  Окуражавайте самоизявата, но не насилвайте човека да говори
  
• 
  Позволете на човека да се доизкаже
  
• 
  Попитайте дали писането няма да е по-лесно
  
• 
  Позволете използването на помощни средства
  
• 
  Страхът може да влоши говорното увреждане
  
• 
  Не настоявайте да участват в групови дискусии
  
• 
  Позволявайте последователна комуникация
  

• 
  Ортопедични
  

• 
  Сърдечносъдови
  
• 
  Неврологични
  
• 
  Белодробни
  

Често се използват помощни средства (виж раздел Употреба на помощни средства) като инвалидни колички, патерици, бастуни и изкуствени крайници, за да се постигне подвижност. Увреждането може да бъде както вродено, така и резултат от злополука, мускулна атрофия, множествена склероза, церебрална парализа, ампутация, сърдечно заболяване, белодробно заболяване или други външни фактори.

• 
  Невъзможност за достъп до сгради/стаи
  
• 
  Намалена координация очи-ръце
  
• 
  Нарушена вербална координация
  

• 
  Намалена физическа издръжливост
  

• 
  Подходящо е да използвате термини като “ходене” или “тичане”
  
• 
  Попитайте дали можете да помогнете; Приемете спокойно отговора “не, благодаря”
  
• 
  Н
  е дърпайте вратата от ръцете на човека, той може да я използва за опора
  

Двигателни увреждания

Представени са няколко специфични и общи увреждания, които водят до двигателни увреждания. Някои състояния са резултат от злополука или заболяване, а други са по рождение. Възрастта, на която се придобива увреждането, може да оказва различен ефект върху индивидуалните способности.

Няма подходящ начин да кажем, че едно увреждане или състояние се отразява на едни или други специфични нужди, т.к. реакцията а всеки индивид е уникална.

Ампутацията или липсата на крайник, която е вследствие на травма или е вродена. Най-често срещаните ампутации вследствие на травма са при автомобилни произшествия, злополуки с експлозиви или битови злополуки. Най-честите ампутации в детска възраст, които не са вследствие на злополука, са злокачествени заболявания като рак например. Когато ракът е причината за ампутация, може да се налага и друг вид продължаващо лечение.

Вродените ампутации означават, че човекът е роден с частично или напълно липсващ/и/ крайник/ци/.

При вродената липса на крайник може да липсват нормални структури като пръсти например. Обикновено липсва средната част на крайника /ръката/, но има някакъв вид пръсти или китка при рамото. Човекът може да избере да използва тези рудиментарни пръсти вместо изкуствен крайник.

Дотолкова, доколкото нашият имидж е тясно свързан със самочувствието ни, може да съществува силно фокусиране върху самовъзприемането, чрез използването в пълна степен на това, което притежаваме, за да се грижим максимално за себе си. С най-голямо значение за функционирането на индивида е отговорността на родителите, братята и сестрите, учителите и обществото като цяло.

Да се чувства "нормално" и да изглежда "нормално" могат да бъдат най-сериозните проблеми за човека.

Загубата вследствие на злополука или заболяване, може да породи мъчителни усещания.

Професионалната помощ за хората и техните семейства може да бъде съществено важна, тъй като чувството за загуба расте заедно с индивида.

Ученето да се носи протеза може да причини болка, да ограничи някои физически дейности в началото или да смути човека.

Да правиш нещата 'различно', като например да ядеш или рисуваш с краката може да бъде много интересно за другите, но същевременно много смущаващо за индивида. Всеки човек реагира по различен начин.
Лечение

Някои хора могат да се научат да използват частта от крайник, която имат, да си служат с химикалка, с прибори за хранене. Ако това не е възможно, то може да се използва протеза /изкуствена ръка/.

Някои хора, които са родени без ръце биха могли чрез обучение и физиотерапия да се научат да използват краката си за ядене, писане и т.н. Тези, които са родени без крака, могат да се научат да се движат с ръце или да използват специален стол.
Артрогрипоза

Определение

Артрогрипозата е вродена дегенерация на костите и мускулите с неясен произход.

Артрогрипозата не е наследствено заболяване.
Ефект върху тялото

Могат да бъдат засегнати определени части на тялото; рамената, лактите или коленете могат да бъдат деформирани в различна посока. Засегнати са също и мускулите, които са опънати в различна посока заради деформацията на костите.

Индивидът може да използва средства за писане, но също така ще има полза и от употребата на специално пригоден компютър.

Най-често с артрогрипозата се свързват деформации на крайниците, гърба и лицето, които са по-забележими.

Проявяват се и някои съпътстващи физически проблеми като сърдечни малформации, които могат да доведат до значителна липса на енергия. Някои други съпътстващи здравословни проблеми могат да бъдат: проблеми с уринирането, дихателни проблеми, хернии.

Човекът може да е в състояние да използва ръчна инвалидна количка, но може би по-добре би се справял с моторизиран стол.

Лечението най-често включва подпомагане на индивида при справяне с ежедневните му нужди. Може да бъде използвана някаква радикална хирургия за наместване на костите или повишаване подвижността на мускулите. За опъване на крайниците, коригиране на деформациите и повишаване на подвижността могат да бъдат използвани гипс, шини или превръзки.

Терминът означава мозъчна (церебрална) парализа. Съществуват много стари обяснения на това заболяване. Това не е прогресивно състояние. Повечето случаи на C.P. са по рождение, само в някои случаи C.P. може да бъде вследствие на нараняване след раждането. Заболеваемостта от C.P. е три на хиляда раждания. Възможно е да има повече случаи на C.P., но диагноза много често може да бъде поставена едва две или три години след раждането.

Съществуват много "причини" за церебралната парализа. Всъщност, възможни са толкова много усложнения и събития да доведат до заболяване от церебрална парализа, че не е възможно да се изведе една единствена “причина”. C.P. е мозъчно увреждане с прекалено голяма или прекалено малка стимулация на мускулите от мозъка или гръбначния стълб.

Понякога човек може да има увреждания, настъпили в резултат на Церебралната парализа. При многостранно увредения човек Церебралната парализа може да бъде най-невъзпрепятстващото заболяване. Други съпътстващи затруднения могат да бъдат:

1. Затруднения с преглъщането. Частична парализа на мускулите на врата може да причини задавяне с по-твърда храна.

2. Лигавене. При по-големите деца и възрастните това може да бъде много объркващо и смущаващо.

3. Говорът може да бъде засегнат значително при парализа на говорните мускули или в резултат на проблеми с организацията и подбора на речта. Някои хора с Церебрална парализа могат да бъдат трудно разбираеми, да говорят бавно и често замисляйки се. Някои е почти невъзможно да бъдат разбрани без огромно търпение и внимание.

4. В много редки случаи са възможни и проблеми със слуха.

5. Възможни са и зрителни увреждания като късогледство, далекогледство и кривогледство. Много от зрителните проблеми са в следствие на липсата на контрол на мускулите на главата и врата и затова са необходими помощни средства за задържане на главата в статично положение и поставяне на материала за четене на нивото на очите.

Може да има липса на сензорни усещания като чувство за форма или релеф.

При различните видове Церебрална парализа се проявяват различни конвулсивни смущения. Някои конвулсии могат да подлежат на лечение, докато други – не.

Забавяне в умственото развитие – Проучванията сочат, че голяма част от децата с Церебрална парализа страдат в известна степен от умствено изоставане. Хората с атаксия или спастична хемиплегия /парализа на едната половина на тялото/ (видове C.P.) са по-малко предразположени към умствено изоставане.

Нарушения във възприятието – Хората, болни от Церебрална парализа е възможно да имат проблеми с пространствените възприятия или просто да не могат да схващат случващото се. Затрудненията могат да бъдат по-скоро зрително-двигателни нарушения. Може да се отчете забавяне в развитието, когато дете с Церебрална парализа не се държи нормално за възрастта си, но се развива с времето.

Мястото на физическата терапия – Терапията не е лечение на Церебралната парализа. Физическата терапия за хора с Церебрална парализа може да включва използването на проходилка, патерици или инвалидна количка, упражнения за подобряване на баланса на тялото или поддържане на гъвкавостта на мускулите и предотвратяване на евентуални деформации.

Професионалната терапия помага на хората с Церебрална парализа да изпълняват ежедневни дейности – къпане, обличане, придвижване. Физическата и професионална терапия трябва да бъдат разработени така, че да помагат на човека за максимално използване на физическия потенциал.
Остеогенен дефект (O.I.)

Определение

O.I. е следствие на липсата на калций и протеини, както и на други елементи, формиращи костите, така че те са слаби и чупливи. Ставите също могат да бъдат засегнати, като често се много по-подвижни от нормалното. Човекът с O.I. има тънка и бледа кожа, както и сини кръгове около очите. Те обикновено имат триъгълна форма на лицето с много широко чело и тънка брада като елфи. Около един на всеки 40,000 човека страда от O.I.. Генетичните тестове в утробата могат да открият заболяването.

Децата, родени с O.I. живеят много кратко, тъй като са крехки и имат много фрактури.

В процеса на израстване е възможно лечение чрез хирургическо укрепване на костите с метални пластини. Хората, страдащи от O.I. обикновено използват инвалидна количка, патерици или бастун.

При по-възрастните костите могат да станат по-здрави, но наличието на деформации се отразява на външния вид.
Ефект върху тялото

Възможни за телесни деформации включващи недоразвитост, загуба на слуха, триъгълна структура на лицето и деформации на черепа. Характерни за O.I. са сините кръгове около очите. Съществуват два вида O.I., единият може да бъде доказан от раждането с тежки фрактури преди и по време на раждането и ранното детство, водещи до множество хоспитализации. Вторият вид, по-късен, може да бъде доказан през ранното детство вследствие на фрактури, необясними на пръв поглед.

С други думи, понякога състоянието е лесно доказуемо и се налага използването на инвалидна количка или патерици заради тежките деформации. Понякога е възможно да бъдат забелязани много малки белези, като деформации на лицето или необясними фрактури. Хората имат бледа, тънка кожа и са крехки на външен вид.
Лечение

Няма открито лечение за O.I., но окуражаването за пълноценно участие в обществото и грижа за личността трябва да бъдат приоритети. Може да се използва хирургическа намеса за изправяне и заздравяване на крайниците. Лечението чрез гипсиране и поставяне на шини може да коства дълго време на хоспитализация.

Тези хора може да са минали през тежки операции за коригиране на костните деформации и може да носят ортопедични приспособления за изпъване и/или заздравяване на костите. Поради повтарящите се фрактури и хоспитализации те могат да се чувстват изолирани и често не излизат от вкъщи за дълги периоди от време. Възможно е да са “пораснали” в ранна възраст и да изглеждат преждевременно развити. Те обикновено са много разговорливи и ако им бъде дадена възможност, могат да насочат цялата си енергия към специализирани сфери на обучение, като музика или рисуване.

Оборудване като инвалидни колички, скутери и др. им позволява пълна подвижност и те обикновено успяват да се справят в банята, разбира се ри наличието на условия за инвалидна количка. Обикновено отделителната система остава незасегната и нормалните хора с O.I. имат нужда от социални умения и владеене на ежедневния живот. Те могат да вземат участие в адаптирано физическо образование – противно на повечето предупреждения, като например съдии, хронометристи, треньори.

Детският ревматоиден артрит (JRA) се отнася към групата на заболявания, характеризиращи се с хронични артрити от неизвестен произход. Той може да се прояви в ранна детска възраст или в по-нататъшния процес на растеж на детето. Ставите се подуват, растежът на костите се променя, появяват се болки и чувствителност, както и вътрешни проблеми.

JRA е възпаление на костите, причинено от възможни авто-имунни заболявания. Антителата в кръвта атакуват частите на тялото. Няма открита причина, както и лекарство, въпреки че някои видове лечение могат да имат благоприятен ефект.

Детският артрит е непредсказуем и може да се изменя ежедневно или ежемесечно. Може и да намалее. Може да се появят деформации на растежа или неподвижност на ставите, която в комбинация с прекомерно напълняване, вследствие на намалената подвижност могат да създадат сериозни проблеми. Също така са възможни проблеми със зрението, породени от възпаление, както и загуба на слуха.

Аспиринът и неговите производни помагат при лечението на артрита, но аспиринът в големи количества често води до слухови проблеми и чревни заболявания. Стероидите също могат да бъдат полезни, но имат опасни странични ефекти.

Постоянната болка от JRA може да създаде чувство за насилие и страх от физическа активност. Резултатът може да бъде продължителен в зависимост от родителските грижи.

Нарочното бездействие може да доведе до значително отдръпване от околните и чувство за изолираност от обществото.

Забавянето на развитието на болестта може да доведе до объркване и депресия, както и до страх от личностни взаимоотношения.

Деформациите и болката могат да се отразят на индивидуалните чувства, дотолкова, доколкото те имат социален белег и водят до проблеми със самочувствието и външния вид.
Мускулна Атрофия (тип “Duchenne”)

Определение

Мускулната атрофия (M.D.) е прогресивно отслабване на всички мускулни групи; мускулните клетки дегенерират и се изместват от мазнини и влакнести тъкани. Типът “Duchenne” се среща най-често при момчетата, въпреки че и някои жени са засегнати. Причина не е известна.

Преди M.D. (тип “Duchenne”) да бъде идентифицирана като проблем, симптомите могат да бъдат доказани: затруднено тичане, тромавост; изправяне на пръсти, т.к. са слаби мускулите на краката в началото между 2-5 годишна възраст.

Обикновено горните мускули отслабват последни, като на първо място са засегнати мускулите на долните крайници. С израстването отначало се използват патерици, инвалидни колички и накрая моторизирани столове. Влошаването на мускулите и нервите могат да доведат до сърдечни и белодробни проблеми. Изходът обикновено е ранна смърт, причинена от дихателна недостатъчност на възраст между 20-35 години.

Физиотерапията може да бъде използвана, за да се поддържа подвижността и независимостта в ежедневните нужди. Някои лекарства също могат да бъдат необходими. Физическото внимание е жизнено важно, за да се поддържа доброто здраве.

Спина бифида е термин, който се използва за описанието на група от вродени дефекти при формирането на гръбначния мозък. Статистически, Спина бифида понастоящем е най-често срещаната причина за параплегия, изместваща полиомиелита /детския паралич/.

Спина бифида е вродена аномалия често определяна като миеломенингоцеле, менингоцеле /херния на мозъчните ципи/ или спина бифида. В някои случаи гръбначният мозък изпъква от гръбначната кост, а в други не е формирана кост, която да предпазва гръбначния мозък.

Гръбначният дефект се проявява при развитието на ембриона след 30-ия ден от бременността. Причината за тази аномалия не е известна.
Ефект върху тялото

Може да има парализа или липса на развитие на долните крайници в зависимост от степента на деформация. Също така е възможно отслабване на мускулите в долната част на тялото и краката, както и забавяне на растежа на краката. Може да бъде деформиран гърбът, както и е възможна известна неподвижност на ставите, особено бедрата.

Хората със спина бифида може да имат дребна и ниска фигура, но ако не е третирано излишното количество течност в мозъка няма да има умствени проблеми.

Обикновено биват засегнати и червата и пикочния мехур, което често се оказва проблем за децата в училищна възраст. Инфекциите на червата или бъбреците са най-често срещаните причини за смърт, когато не се подлагат на лечение. Хирургическата намеса може да предложи алтернативна форма на събирането на урината през стомашната кухина. Много е важно за хората, страдащи от спина бифида да се грижат добре за червата и бъбреците си, така че да постигнат независимост. С развитието си, индивида може да овладее техниката на самокатетаризация. В класната стая ученикът може да има нужда да излиза на всеки два часа, за да се погрижи за себе си.

Навременната хирургическа намеса прекъсва вродения дефект. Могат да бъдат закрепени дренажи, които да изкарват течността от мозъка. Помощните средства за придвижване позволяват по-голяма свобода на движението и стимулират взаимодействието с околната среда.

Малката инвалидна количка дава възможност на детето за по-голяма подвижност. Помощната рамка при изправяне позволява на човека да заздрави мускулите на ръцете си, на тялото и краката.

С течение на времето ще станат необходими бастун, патерици и инвалидна количка.

Може да се наложи хирургическа намеса за отстраняване на бедрени дислокациии, деформации на гърба или краката, така че трябва да бъде очаквана периодична хоспитализация.

Постоянната физиотерапия ще бъде необходима за заздравяване на крайниците, а професионалната терапия ще помогне на индивида да се справя възможно най-добре в ежедневието.

Увреждането на гръбначния мозък вследствие на злополука е по-вероятно да възникне при по-възрастните хора, отколкото в детството.

Когато е увреден гръбначният мозък има прекъсване на съобщенията, изпращани от мозъка по нервите до различни части на тялото и обратно. Функциите на нервите на гръбначния мозък, които са били напълно прекъснати, не могат да бъдат възстановени. Някои парализи и липси на чувствителност могат да възникнат под нивото на увреждане. Функционалната загуба зависи от степента на тежест на увреждането.
Причини

Преди 1950 г., полиомиелитът /детският паралич/ се считаше за най-честата причина за увреждане на гръбначния мозък. Състоянията, като това на церебрална парализа, спина бифида, мускулна атрофия, паралич, артрогрипоза, множествена склероза (рядко срещана при децата) могат да доведат до прекъсване на гръбначния мозък, но най-често (SCI) се получава вследствие на злополука или тумор.

Най-често срещаните причини за SCI през последното десетилетие са автопроизшествията (най-често поради прекомерната употреба на алкохол), огнестрелните рани, спортните травми – особено при хокей, битовите злополуки.

Фрактурите на гръбначния стълб са най-честата причина за SCI, въпреки, че много рядко гръбначният мозък е напълно увреден. Нараняването, кръвоизливът, усукването или отокът могат да прекъснат нервните връзки. Увреждането е постоянно, тъй като нервните клетки не се възстановяват и степента на парализата може да бъде индивидуална.

Уврежданията се определят различно според увредения участък на гръбначния стълб:

(Cl-7) Шийните прешлени

(Tl-6) Гръдните прешлени

(Ll-5) Поясните прешлени

Tl-6 увреждане може да се изрази в квадриплегия или параплегия (само краката и тялото). Увреждането в тази област може да бъде много индивидуално с напълно непредсказуем изход и равнище на функциониране.

Ll-5 увреждане може да засегне краката, вътрешностите и отделителната система, стъпалата и коленете.

Парализата може да включва ефект върху усещанията на болка, натиск и реакция на топло и студено, доброволно движение на краката и ръцете, дишане и регулиране на отделителната система. Някои квадриплегии могат да са зависими от респиратори.

Навременното лечение, непосредствено след нараняването може да предотврати парализата. Лечението обикновено включва физиотерапия и професионална терапия, заздравяваща мускулите на незасегнатите крайници.

Много е важна професионалната помощ и подкрепа за по-нататъшното развитие, възможния избор и овладяването на всички аспекти на ежедневието. В това възстановяване трябва да участва както индивидът, така и неговото семейство.
Ефект върху тялото

В зависимост от степента на увреждане и възрастта на човека, SCI, както и всяко физическо увреждане рефлектира върху външния вид и самочувствието, бъдещите цели и изборът, сексуалността, депресията и чувството за безпомощност.

Един от най-важните аспекти е грижата за отделителната система. Ако самостоятелната грижа е възможна, то тогава човек с увреждане на гръбначния мозък може да постигне пълна самостоятелност. Ако са необходими допълнителни грижи, тогава е необходимо съставянето на график за грижите. Съществуват много възможности за самостоятелни грижи, включващи катетаризация или хирургическо пренасочване на отделителната система извън тялото.

Възстановяването е дълъг процес, който изисква много физическа и емоционална енергия. Много често училището се оставя на заден план докато не бъдат развити физическите способности. Често емоционалното развитие бива изоставяно, като цялото внимание се насочва към възстановяването на тялото. Възрастни хора, увредени на 15 или 20 годишна възраст са емоционално недоразвити и имат нужда от придобиване на много социални умения.

Съществуват физически затруднения, които трябва да бъдат взети под внимание от училищата или отделните хора.

Възпаления вследствие на притискането на задните части или други костни притискания могат да доведат до хоспитализация или залежаване. Възпаленията, на които не е обърнато сериозно внимание могат да доведат до сериозни усложнения.

Инфекциите на пикочния мехур, причинени от неправилно уриниране могат да доведат до хоспитализация и смърт.
Скрити/невидими увреждания

Някои хора могат да страдат от скрити увреждания. Целта на този модул за обучение не е да обяснява резултатите от скритите увреждания или болести, но е важно да споменем някои от тях. Някои от тези скрити увреждания или болести се отразяват по същия начин на развитието, социалното взаимодействие и как човек се справя с ежедневието, както и видимите увреждания.

Астма; респираторно заболяване.

Диабет; невъзможност на тялото да преработва захарта за енергия.

Бъбречни заболявания; изискващи лечение или диализа.

Хемофилия; състояние, в което човек лесно кърви или се наранява

Епилепсия; краткотраен гърч, който причинява смущения във функционирането на мозъка.

Сърповидна клетъчна анемия; генетичен ефект на хемоглобина.

Сърдечни проблеми, причиняващи отпадналост.

Кистозна фиброза; белодробно състояние, нуждаещо се от лекарства и причиняващо слабост.
Общото между тези заболявания е, че те не са видими за околните. Човек може да изглежда здрав, докато симптомите на заболяването не станат очевидни. Най-големият проблем на тези хора е, че те се държат нормално и обикновено не искат другите да знаят за състоянието им. За всяко от изброените заболявания, както и редица, които не са споменати, трябва да има достъпна информация, предоставяна от лекарите или поликлиниките. Знанията за заболяванията помагат на работодателите, а също и на родителите или учителите да познават по-добре ефектите на болестта, както и човека с увреждане.
Резюме на двигателните увреждания

Представеният списък на увреждания и заболявания в никакъв случай не претендира за изчерпателност – съществуват множество други медицински състояния, които водят до увреждания. Много комплексни проблеми могат да се проявят индивидуално; някои от тях са постоянни, а други временни. Тези увреждания най-често се срещат в ежедневието. За работодателя има значение какво е увреждането, но по-важно е как то се отразява на подвижността, изолацията, придвижването и външния вид.

Детайлизирането на ефектите на всяко увреждане върху тялото може да постави на първо място увреждането. По-важно за работодателите, които наемат хора с увреждания е да запомнят, че то е индивидуално.

Вниманието трябва да бъде насочено по-скоро към индивидите, отколкото към уврежданията. Класифицирането на хората според техните увреждания не е хуманно; определянето на големи групи може и да е удобно и ефикасно за обслужващата администрация, но това определяне пречи на човешкото разбиране.

• 
  Резултат от външни причини: злополука, заболяване или наркотици
  
• 
  Намалява възможността на мозъка да функционира
  
• 
  Две най-често срещани причини: Травматично мозъчно нараняване (TBI) и удар
  

• 
  Може да бъде засегната всяка функция на мозъка: възприятия, език, памет, справяне с проблеми, абстрактно мислене или двигателни функции
  
• 
  Мозъчните увреждания се изразяват най-често в три типа разстройства:
  

• 
  Физически проблеми (парализа)
  
• 
  Вродени увреждания (мислене и разбиране)
  
• 
  Нарушения в поведението
  

• 
  Отразява се по различен начин при отделните хора
  

• 
  Памет
  
• 
  Пространствено мислене
  
• 
  Скорост на мисленето
  
• 
  Психо-социално поведение
  
• 
  Сензорни и физически способности
  
• 
  Вродена/ обективна комуникация
  

• 
  Изпълнителни функции (поставяне на цели, планиране и др.)
  

• 
  Внимание
  
• 
  Контрол на импулсите
  
• 
  Интеграция на умения
  
• 
  Пространствено мислене
  
• 
  Памет
  
• 
  Организация
  
• 
  Обобщаване
  

• 
  Социални решения
  

• 
  Умствените увреждания (LD) са скрити увреждания
  
• 
  Много хора с LD имат средна или над средната интелигентност
  
• 
  LD е проблем с процесите на обработка на информация, съхранение или възстановяване, а не проблем на интелигентността
  
• 
  Може да съществува дефект на всяко ниво на биохимическите процеси на умственото развитие, докато други нива остават незасегнати
  
• 
  LD всъщност е много общо понятие. Хора с LD се срещат навсякъде:
  
• 
  С развитието на технологиите, хората с LD могат да се справят добре във всички сфери на заетост
  
• 
  Умствените увреждания са индивидуални; всякакво обобщаване на специфични знаци или симптоми е несериозно
  

• 
  Устно разбиране
  

• 
  Невербални разсъждения
  
• 
  Изразителен говор
  
• 
  Координация
  
• 
  Академични умения
  
• 
  Съчетаване на информация
  
• 
  Задържане на вниманието
  
• 
  Визуално/Пространствено възприятие
  
• 
  Организация
  
• 
  Социални решения
  

• 
  Затруднения при четене
  
• 
  Затруднения при изчисляване
  
• 
  Проблеми при работа с ръце
  
• 
  Затруднения при точно приемане и обработка на информация от:
  

• 
  Слуха
  
• 
  Зрението
  

• 
  Липса на социални умения
  
• 
  Проблеми с ориентацията
  

• 
  Много техники наподобяват тези, които се използват при умствените увреждания
  
• 
  Други полезни възможности при взаимодействие:
  
• 
  Избягвайте прекомерната стимулация
  
• 
  Бъдете последователни
  
• 
  Дръжте се спокойно
  
• 
  Задавайте задачите една след друга
  
• 
  Не се опитвайте да надприказвате човека
  
• 
  Избягвайте споровете и стресовите ситуации
  
• 
  Оставяйте достатъчно време за отговор
  
• 
  Не забравяйте похвалите
  
• 
  Включете перманентно повтаряне на информацията: наблегнете на използването на паметта
  

Помощните приспособления са всички средства, които пряко помагат на хората с увреждания да извършват ежедневни дейности (ADL), да придобият образование, да получат достъп до информация, да се радват на свободата на движението, да работят и да вземат участие в различни развлечения. В допълнение към повишаване на физическите способности, помощните приспособления би трябвало, също така, да позволяват на хората с увреждания да осъществяват желанията си.

Основните помощни приспособления за хора с церебрална парализа включват:

(a) Приспособления за употреба в ежедневието, напр. приспособени съдове и прибори;

(б) Средства за комуникация, напр. комуникационни табла, слухови и аудио-визуални апарати;

(в) Средства за придвижване, напр. проходилки, инвалидни колички и триколки;

(г) Съоръжения за позициониране, напр. шини и специални столове;

(д) Образователни приспособления, напр. помощни средства при учене и преподаване, средства за стимулация и компютри;

(е) Средства за възстановяване, напр. люлки и играчки;

(ж) Професионални помощни средства, напр. пригодени инструменти;

(з) Терапевтични средства, напр. рамки за изправяне, ортопедични обувки, медицински топки.

Помощните приспособления за хора с наранявания на гръбначния мозък, позволяват на хората, чиито крайници са засегнати от увреждането да се движат и да поддържат добро здравословно състояние въпреки липсата на чувствителност (и присъщите възпаления), както и контрол на отделителната система..

Най-често използваните приспособления от хората със SCI са:

1. 
   Инвалидни колички и възглавници:
   

Добрите възглавници за инвалидна количка са много важни за предотвратяването на евентуални възпаления, които са често срещана причина за смърт при хора със SCI в развиващите се страни.

2. 
   Рамки за изправяне:
   

3. 
   Помощни средства за контрол на уринирането:
   

Жизнено важно средство за контрол на уринирането е катетърът. Катетърът представлява тънка пластмасова или гумена тръбичка, която се вкарва в пикочопровода и пикочния мехур, за да дренира урината. Катетърът, който се сменя постоянно, напр. на всеки четири часа, е значително по-безопасен, (по-малък риск от инфектиране) отколкото постоянния катетър, който се подменя на около две седмици.

Чистият пластмасов съд за вода, прикрепен към инвалидната количка или триколка, може да бъде част от помощните средства за контрол на уринирането, с цел да предпазва от инфекции на пикочния мехур или бъбреците. Такъв достъп, особено при по-топло време, позволява на хората с увреждания на гръбначния мозък да пият повече вода, което е необходимо за предотвратяване на евентуални инфекции.

Инвалидните колички могат да бъдат направени с дупки в долната част, а под тях да бъдат поставени подвижни съдове, което да улесни контрола на отделителната система.

Помощните приспособления за хора с нарушения в зрението могат да бъдат разделени в две категории: помощни средства за слепи хора и приспособления за хора с намалено зрение.

4. 
   Помощни средства за слепи хора
   

(i) Приспособления за ориентация и придвижване, напр. бели, лазерни и ултразвукови бастуни;

(ii) Образователни средства, напр. системи и стилове за писане на Брайл, книги и печатни материали на Брайловата азбука, говорящи книги, аритметични и алгебрични системи, геометрични принадлежности, листове за копиране, сметала, както и релефни карти, графики и глобуси;

(iii) Помощни средства за ежедневието, напр. индикатори за нивото на течностите, измерителни ленти, говорящи настолни и ръчни часовници, брайлови часовници и будилници, указателни наръчници и конци за шиене;

(iv) Приспособления, улесняващи заетостта, напр. гласови синтезатори, брайлови пишещи машини, брайлови стенографски машини, компютъризирани брайлови печатащи машини и принтери, както и всички съоръжения, които позволяват на хората със зрителни нарушения да работят с тях;

(v) Средства за възстановяване, напр. специализирани шахматни дъски, карти за игра, както и звукови топки за крикет, баскетбол и футбол.

5. 
   Помощни средства за хора с намалено зрение
   

(i) Оптичните приспособления се състоят от една или повече лещи, намиращи се между окото и предмета, който се гледа. Лещите увеличават образа върху ретината.

Най-често използваните оптични средства са лупи, телескопи, контактни лещи и увеличители.

(ii) Не-оптичните приспособления не съдържат лещи или огледала. Те са средства, които изменят възприятията чрез осветление или промяна на пространствените възприятия.

Не-оптичните средства включват книги с едър печатен шрифт (напр. 18 пункта), лампи, подвижни бюра, цветови окраски и широкопечатащи машини.

(iii) Електронните приспособления включват големи компютърни монитори, специализирани телевизионни предавания, както и говорящи часовници и калкулатори..

Персонални характерни черти (Напишете петте си най-отличителни черти):

Интереси (Напишете четирите си най-силни интереса):

Работни ценности (Напишете петте си най-важни ценности):

Персонални ценности (Напишете петте си най-важни ценности):

Умения (Напишете първите си пет умения):

От частта за Оценка на увреждането се опитайте да определите, кои са основните проблеми, възникващи в резултат на увреждането ви.

Разработете Професионален профил: това представлява кратко изложение на трудовите изисквания, което обобщава всичко, казано досега. Това ще бъде основната насока за оценка на работните места по време на фазата на проучване.