Моето любимо стихотворение



Дата23.10.2018
Размер27 Kb.
#94139
Моето любимо стихотворение
Аз съм родена в България и винаги съм живяла тук. Обичам страната си, природата й, традициите, езика, обичам всичко в нея. В мен обаче има и частица от друг народ, към който ми се иска да се приближа повече, да го докосна, да го усетя и той да почувства мен. Моята баба е полякиня, тя е много хубава жена. За мен казват, че много приличам на нея. Това, разбира се, е голям комплимент за мен, радвам се на факта, че с баба си приличаме.

Знам, че поляците са много задружни хора, сигурно за това с баба имаме такава специална връзка, или защото съм й внучка и тя ме обича…

Обичам баба да ми чете. Когато бях малка, ми беше забавно, че не разбирах нито думичка, а сега откривам красотата на полския език. Наскоро тя ми прочете стихотворение, което ми беше чела и преди. Толкова различно ми се стори… Баба каза, че съм пораснала и сега го възприемам със съзнанието на по-голям човек. Авторката е любимата поетеса на баба - Ева Липска, а стихотворението се казва „ Някъде другаде”. Доста мистериозно…

Знам, че за да харесаш нещо, трябва да намериш себе си в него. Наистина - аз се открих в любимото стихотворение на баба. Намерих постоянния си стремеж към неизвестното, любовта си към риска, желанието си за красота. Намерих себе си там, намерих и други чисто човешки стремежи, желания и копнежи.

Откакто чух стихотворението отново, често се замислям над думите на поетесата и винаги всичко ми изглежда по- различно от предишния път. Дали причината е, че не съм толкова зряла, колкото баба казва?! Всеки път възникват нови въпроси… Как можем да бъдем самотни и щастливи или смъртта да е весела? Как бихме се чувствали добре без движение около себе си, без „ Никакво пристигане. Никакво заминаване.”

Любов. Любовта си е все същата. Раздел в библиотека, раздел в живота ни. Любов към себе си, любов към близките, към специални места. Любов към избродирани градчета, където всички са щастливи по свой начин, било то измислени или реални. Места, които нямат нужда от войни и оръжия, които нямат нужда от хора, наши места, които не ни спират. Те не спират също, но ги има, винаги са в съзнанието ни, готови да ни приютят, когато се чувстваме изгубени, реални или измислени.



Открих себе си в стихотворението, открих и други. Намерих своето място, създадох го. И разбрах, че баба го обича толкова, защото и тя ме вижда там, обича ме.
Деляна Евгениева Генова – 15 години, ІХ клас

Литературен клуб „Пегас(чета)”

Общински детски комплекс – Стражица

Р-л Тодорка Цонева
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница