Моето любимо стихотворение

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист със голо теме,
услужлив и мек съм общо взето,
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по-разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките, учтивите,
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душите бездни.
Хора на доброто, не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
още е тинтявата в ръцете ни!

Не съм живял по онова време, само съм слушал за него, но дали е писано тогава, или сега, какво да ви кажа... някои неща са вечни. Сигурно си мислите, че съм малък да говоря така, нееее - аз съм на цели дванайсет години, хайде от мен да мине, и два месеца! Аз съм малкият голям човек! ( Казах ли ви вече че съм необикновен?! )

И да се върнем на стихотворението, и така, моята майка много обича да гледа новини, баба сериали, аз пък нито едното, нито другото, харесвам филми с много ефекти, ама кой ме пита. Новините у нас са религия . Всеки ден по няколко пъти, бе хора. Какво да направя, търпя ги и ща не ща понякога чувам за какво се говори. Знаааам, родителите искат да предпазват децата си от всички лоши новини. Не разбрахте ли? Ние имаме уши и очи, чуваме, виждаме и се интересуваме. Само лоши неща казват по телевизията. Негодуващи, бедни и обеззверени хора. И повечето от тях също имат деца като мен. Как да не обръщам внимание на това? За някое дете няма пари за операция, това дете можеше да съм аз или ти. По улиците хората се карат, обиждат, бият се. Можеш ли да посягаш на живото, защото си по-силен от него?

И до какъв извод стигнах аз: хората са лоши. Не искам да е така! Когато по-възрастните ти обясняват нещо винаги използват разни изрази. В повечето случаи не съм разбирал за какво става дума. Било с преносно значение. Е къде го пренасят? Ето сега разбирам много неща.

Питате ме какво очаквам от живота? Очаквам всичко. Не знам какви грешки ще направя, но те ще са част от моето израстване, колко любов ще срешна по пътя си и ще усетя ли тези прословути пеперуди, дано не трябва да ги глътна преди това. Дали ще ми коства много да стана човек? Доколкото разбрах, не е лесно. Но аз искам и мечтая... да, мечтая за много неща. Ще стана и лекар, и ай ти специалист, и адвокат, и художник, не това не, поизхвърлих се малко, защото нямам талант, и спортист, и откривател, и нобелист - ще стана всичко, което си пожелая. Желанията и мечтите никой не може да ти отнеме и забрани. Има едно твърдение, което ми казва непрекъснато моя дядо: „Каквото ти е битието, Венка, такова ти е и съзнанието”. Както живееш, аз поне така го разбирам, така и разсъждаваш.

Затова нека ми се смеят, аз ще я бера тази тинтява, винаги когато мога, ще я бера с очи с ръце, със сърце. Ще запазя добротата в себе си, защото така съм се родил и такъв си ме е пожелала мама. Ще я бера и ще я подарявам. Ще гледам усмивката и сълзите в очите на любимата си или на майка си. Ще помагам на хората, ще бъда щедър и ще се чувствам жив, защото животът ми ще бъде цветен.

Понякога ми иде да изкрещя: „Хора, не бъдете лоши! Отделете само две минути, прочетете едно такова стихотворение и ще ви стане по-добре! Не бъдете с беззвездни в душите бездни!”

Ако искате да разберете повече за мен, ще ви кажа къде да ме намерите. В кв.Драгалевци има само един Венци на дванадесет години и два месеца, висок слаб и с руса коса, атлетично тяло ... това май беше за друг сайт ....ха-ха-ха-ха, накратко едно малко момче с голямо сърце.

Венци Венцислав Иванов -12 год.

ЧОУ „Д-р Петър Берон“

гр.София – 1407

бул. „Черни връх” №67
Учител: Рени Стоичкова

Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване