Може ли да бъде спасен умиращ език и трябва ли?



Дата04.12.2017
Размер24.68 Kb.
Може ли да бъде спасен умиращ език и трябва ли?

По данни на ЮНЕСКО над 50% от всички езици по света са застрашени от изчезване, а средно на всеки две седмици отмира по един език. Един език се счита за застрашен, когато родителите не учат децата си на него и не го използват активно в ежедневието си.”

Може ли да бъде спасен умиращ език и трябва ли? За да отговоря на този въпрос, е нужно първо да припомня, че езикът (общият) е едно от условията за превръщането на група от хора, населяващи една територия, в нация. В този ред на мисли въпросът би следвало да бъде зададен така: „ Може ли да бъде спасена умираща нация и трябва ли?“ Категоричният ми отговор е положителен.

Всеки един народ, живял на земята, със своя език и писменост не просто е назовавал предмети, явления, изразявал чувства, настроения. Словото е използвано и като инструмент за творчество. По този начин нацията заявява за себе си на света, вписва се в съкровищницата на световното културно-историческо наследство. Благодарение на езика и писмеността , ние можем да разберем повече за начина на живот на предците ни, за тяхното мислене и мироглед, както и за обичаите и традициите им. По този начин ставаме по-близки със своите прадеди. Познавайки и знаейки езика им, ние сами бихме могли да се докоснем до тяхната култура, както и до много исторически факти, които към момента не са ни известни.

Какъв би бил примерно светът днес без Омировата „Илиада“, написана на изчезналия за голямо съжаление старогръцки език? Нима щяхме да знаем с такива подробности за великата Троянска война, за изключително смелите мирмидонци, за божествения Ахил и хубавата Елена, за боговете на Олимп? А без произведенията на Аристотел, Сократ, Платон, Диоген или Питагор съвременните науки алгебра, геометрия, история, философия, реторика не биха имали този облик. И не само те. Има толкова много информация, която древните елини са ни оставили в наследство и от която можем да се ползваме днес , да се възхищаваме на великите умове, родени в древността.

А чували ли сте за шумерите, с тяхното клинописно писмо, което по- късно е било използвано и от хетите и акадите?…

На нашия изчезнал прабългарски език е написан безценният Именник на българските ханове. И българските руини са паметници на миналото, образци в световната литература…

Има толкова много изчезнали езици: акадски, галински, готски, далматински, кумански, мидийски, минойски, печенежки, пруски, сирийски, староперсийски, тракийски, хазарски, хунски, шумерски и много други. А с всеки един изчезнал език намалява шансът на бъдещите поколения да се докоснат до своите прародители и миналото си. Сещам се за езика на евреите - иврит. Той съществува от 10. в.пр. Хр. В началото на новото хилядолетие престава да се използва като говорим , употребява се само за религиозни нужди. Но в средата на 19.в. се полагат огромни усилия за съживяването му и днес е говорим от всички евреи.

От нас зависи да не се погуби родния език, да не се превърне в спомен за бъдещите поколения. Колкото повече хора учат езика си, толкова повече той ще укрепва; ще се развива и обогатява чрез сътвореното на него.Не бива да го замърсяваме, занемаряваме, подменяме. Езикът е огледалото на един народ, мерилото за неговото развитие, цивилизованост.

Аз лично за себе си съм решил - когато порасна да уча древни езици: старобългарски, староегипетски, тракийски и хунски език. Има нещо тайнствено, мистично в това…Сякаш влизаш в машина на времето и пътуваш назад. А пък и бих бил полезен на археолозите при разчитането на старинни артефакти и документи.



Веделин Венциславов, 8. А клас,

ПМГ „Иван Вазов”,

Добрич


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница