Молебен канон за умиращ човек

Молебен канон за умиращ човек

След като премина пешком, като по сухо, бездната с нозе и виждайки как фараонът потъва, народът израилев викаше: на Бога пеем победна песен.

Като дъждовните капки, които в края на годишния кръг стават все по-оскъдни, тъй и дните ми, кратки и зли, вече се стапят; спаси ме, Владичице!

По твоето добросърде­чие и естествено умилостивявана от изобилната си милост, Владичице, застани край мене като непобедима помощница в тоя ужасен час.

Велик страх обладава душата ми сега, трепет неизразим и болезнен е, когато тя ще излезе от тялото; о, Пречиста, утеши я!

Несъмнено прибежище за грешниците и за сломените, дай и на мене вест несъмнена за твоята милост и ме спаси от ръцете на бесовете, понеже те като много песове ме обкръжиха.

Ето, дойде времето за помощ, ето, сега е времето да се застъпиш за мене, ето, Владичице, часът, за който денем и нощем, като падах пред тебе, те молех!

Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигна рога на Твоя верен народ, Благий, и ни утвърди върху камъка на Твоето изповедание.

Като виждах днешния ден отдалече, Владичице, и винаги като мислех за него тъй, сякаш че вече дошъл е, с топли сълзи ти се молех: недей ме забравя!

Безплътните зверове с рев ме наобиколиха и се опитват да ме изтръгнат и люто да ме разкъсат; о, Чиста, строши техните зъби и ме спаси!

Вече угасна словесният орган, езикът ми се скова и гласът ми заглъхна, ала от сърце съкрушено те моля: Спасителко моя, спаси ме!

Слава...

Наклони към мене слуха си, Майко на моя Христос Бог, от висините на твоята величествена слава, Преблага, и чуй стенанието на умиращия, и дай ми ръка!

Не отнемай от мене огромното си милосърдие, не затваряй човеколюбивото свое сърце, о, Чиста! Но, застани край мене сега и в съдния час спомни си за мене!

„Христос ми е сила, Господ и Бог,“ — боголепно пее честната Църква и глас възвисява от чист разум, празнувайки в Господа.

Ручея на сълзите ми направи очистителен за греховете ми, Блага, сега, и приеми съкрушението на сърцето ми — аз на тебе твърдо се надявам, че ще намериш начин да ме избавиш от страшното огнено мъчение, понеже сама си извор на благодат, Богородице!

Непосрамващо и несъмнено прибежище за всички, изпаднали в нужда, си ти, пренепорочна Владичице! Ти бъди и на мене застъпница в часа на изпитанието!

Като разпериш пречистите и всечестни твои ръце като свещени гълъбови криле, скрий ме под тяхната закрила и прикритие.

Слава...

Удостой ме без пречки да премина, като си тръгна от земята, (областта на) въздушния княз, насилник, мъчител, по чиито страшни пътища той причаква (душите) и с неочаквани думи ги разпитва!

Ето, Владичице, грабна ме страхът, от който се боях, ето, мъка велика обзе ме, но в нея ти бъди ми помощница, моя Надеждо за спасение!

С Твоята божествена светлина, Благий, моля се, озари душите, които с любов в предутрин Ти се молят, та Теб да познаят, Бога истинен, призоваващ ги вън от греховния мрак.

Не ме забравяй, Блага, нито отвръщай лицето си от твоя раб, но ме чуй, понеже скърбя и се вслушай в душата ми и я избави.

Сродници мои по плът, мои братя по дух, приятели и обични познайници, плачете, въздишайте, тъгувайте — ето, сега се разлъчвам от вас.

Сега наистина няма начин за избавление, нито някой човек, който може да ми помогне, ала ти помогни ми, Владичице, за да не бъда хванат от ръцете на враговете ми.

Слава...

Като влезете, свети мои ангели, застанете пред Христовия съд и невидимо колене преклонете, и извикайте с плач към Него: помилуй, Творецо на всички, делото на ръцете Си, Благий, и недей го отхвърля!

Като се поклоните на Владичицата и пречистата Майка на моя Бог, помолете я с вас колене да прегъне и да Го склони към милост — тя е Негова Майка, тя Го е кърмила и Той ще я чуе!

Като гледам как житейското море се надига под бурята от злощастия, притичам се към тихото Твое пристанище и Ти викам: от тлението изведи живота ми, Многомилостивий!

Устните ми мълчат и езикът ми не говори, ала сърцето не мълчи: огън ми е това съкрушение, който отвътре пламти и ме пояжда, и с неизразими гласове тебе, Дево, призовава.

Погледни върху мене свише, Майко Божия, и милостиво се склони да слезеш и ме посетиш, та като те видя, с радост да напусна тялото си.

Разкъсват се свръзките, раздират се законите на всичко телесно, по естество образувано и съставено, и ми причиняват непоносимо насилие и страдание.

Слава...

Със свещените и чисти ръце на ангелите, Владичице, изведи ме от този свят, та покрит от крилете им, да не виждам безчестните, смрадните и мрачни лица на бесовете.

Всечестен Божий Чертог, удостой ме с небесния духовен чертог, като запалиш от светия елей на милостта си моя угаснал и несияещ светилник.

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ще бъдеш смутена; затова вдигни се и да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Като видя, че Христовата целебна сила е достъпна (за всички) и как тя дарява обилно здраве на Адам, дяволът пострада и се уязви — обзет от беда, той ридаеше и на приятелите си говореше: „Какво да сторя на Марииния Син? Убива ме Витлеемецът, Който е навсякъде и всичко изпълва.“

Заради благоговейните момци ангелът накара пещта да се покрие с роса, а Божията повеля, като обгаряше халдейците, принуди мъчителя да извика: благословен си, Боже на отците ни.

Нощта на смъртта ме завари неочаквано, мрачна е тя и безлунна, вземайки ме неподготвен за страшния дълъг път: нека твоята милост ми бъде спътница, Владичице!

Ето всичките ми дни изчезнаха наистина в суета, както е писано, и дните ми отминаха тъй бързо, а примките горчиви на смъртта причакаха душата ми и сега ме стягат.

Многото ми грехове нека не успеят да надхвърлят твоето велико добросърде­чие, Владичице, но милостта ти да ме огради и всички мои беззакония да покрие.

Слава...

Нападат ме ония, които ме отвеждат от света, като ме притискат отвсякъде, а душата ми се дърпа и се страхува, изпълнена с огромно смущение — ти я утеши, о Чиста, чрез твоето явяване.

Никой си нямам сега да ми състрадава в скръбта ми, нямам си кой да ме утеши, Владичице, понеже другарите и познайниците ми сега ме оставиха; но, о Надеждо моя, ти никога недей ме оставя!

От пламъка Ти направи росен извор за светите (момци) и жертвата на праведния (Илия) с вода изгори, защото всичко Ти вършиш, Христе, щом пожелаеш: Тебе превъзнасяме във всички векове.

Като човеколюбива Майка на човеколюбивия Бог, погледни с тих и милостив поглед на мен, когато душата ми се разлъчва от тялото, за да те славя навеки, света Богородице.

Дай ми да убегна на безплътните варвари и от въздушните бездни да се освободя, и удостой ме на небесата да се възкача, за да те славя навеки, света Богородице!

Когато си отивам от света, о Майко на Господа Вседържителя, далеч от мене прогони княза на лютите митарства, за да те славя навеки, света Богородице!

Слава...

Когато великият последен тръбен глас се раздаде за страшното и величествено възкресение за Съд, когато всички бъдат възкресени, спомни си тогава за мене, света Богородице.

Висока Палато на Владиката Христа, като ми изпратиш свише твоята благодат, побързай сега към мене в деня на моето злострадание, за да те славя във всички векове, света Богородице!

Невъзможно е човек да види Бога — и ангелските чинове не смеят да гледат към Него, ала от тебе, Всечиста, се яви на човеците въплътен Бог-Слово, Когото с небесните войнства ние величаем и Теб облажаваме.

О, как ще видя Невидимия? Как ще понеса гледката, изпълваща със страх? Как ще дръзна да отворя очи? Как ще посмея да погледна на моя Владика, Когото от ранна възраст непрестанно огорчавах?

Света Девойко Богородице, погледни състрадателно на моето смирение, като приемеш това мое жално и последно моление, и побързай да ме избавиш от измъчващия вечен огън.

Душата ми, осквернила светите храмове, сега напуска осквернената си телесна хижа, теб Храме всечестен на Бога умолява, Девице и Майко: избави я от външната тъмнина и лютото адско горене.

Слава...

Като гледам как близо е краят на моя живот и като си спомням безсрамните мисли и деяния, душата ми — тяхната извършителка — е люто ранена от стрелите на съвестта! Но като се склониш милосърдно, бъди ми Защитница.

Син ни бе даден поради милост — Божият Син и предвечният Ангелски Цар, приел човешка природа от твоята пречиста кръв; затова склони Го на милост, Девице, към моята страстна душа, която сега безжалостно бива изтръгвана от жалкото ми тяло.

Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице — винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, родила нетленно Бог Слово, Теб, наистина Богородица, величаем.

Молитва пред излизане на душата от тялото

Владико, Господи Вседържителю, Отче на нашия Господ Иисус Христос, Който желае да се спасят всички човеци и да достигнат до разбиране на истината, Който не иска грешниците да умрат, но да се обърнат и бъдат живи; молим се и с цялото си сърце Те умоляваме: развържи от всички връзки душата на Твоя раб/Твоята рабиня (името) и я освободи от всяко проклятие, прости й прегрешенията, които е сторила от детство, знайни и неосъзнати, с дело и думи, и тези, които начисто е изповядала или е забравила или е скрила поради срам; защото Ти единствен развързваш свързаните и изцеляваш съкрушените, Ти си надежда на отчаяните и можеш да простиш греховете на всеки човек, който на Тебе се надява. Да, човеколюбиви Господи! Заповядай, да се освободи тази душа от плътските и греховни връзки и приеми в мир душата на Твоя раб/Твоята рабиня (името), и дай и покой във вечните обители заедно с Твоите светии, по благодатта на Твоя единороден Син, Господ Бог и наш Спасител Иисус Христос, с Когото си благословен, заедно с пресветия и благия и животворящия Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Молитва след като душата напусне тялото

Помени, Господи Боже наш, Твоя раб и наш брат (Твоята рабиня и наша сестра) (името), преминал(а) отвъд във вяра и надежда за вечен живот, и като благ и Човеколюбец, Който прощава греховете и изтребва неправдите, облекчи, не спомняй и прости всички негови (нейни) волни и неволни съгрешения, избави го (я) от вечната мъка и геенския огън и му (й) дари да получи и се наслаждава на Твоите вечни блага, приготвени за любещите Те; макар и да съгреши, той (тя) не отстъпи от Тебе и без съмнение вярваше в Отца и Сина и Светия Дух, в Тебе Бог в Троица прославян и Единица в Троица, и Троица в Единица православно дори до сетния си дъх изповядваше. Затова бъди милостив към него (нея) и вярата, която хранеше към Тебе, му (й) вмени вместо дела, и заедно със светиите Си му (й) дай покой, като (Бог) щедър; защото няма човек, който да е живял и да не е съгрешил, но Ти единствен си без никакъв грях и Твоята правда е правда во веки. И Ти единствен си Бог милостив, състрадателен и човеколюбив, и на Тебе възнасяме слава — на Отца и Сина и Светия Дух, — сега и винаги и во веки веков. Амин.

Каталог: slovo -> liturg -> molitvoslov
molitvoslov -> Молебен канон към Пресвета Богородица
molitvoslov -> Хвалебен канон към Пресвета Богородица
molitvoslov -> Тропари и кондаци на Господските и Богородичните празници, и на особено почитани светии
molitvoslov -> Акатист към светител Николай Чудотворец
molitvoslov -> Акатист към Пресвета Богородица
molitvoslov -> Тропари и кондаци за всеки ден от седмицата
molitvoslov -> Канон към свети Николай Чудотворец
molitvoslov -> Правило преди свето Причастие
molitvoslov -> Правило след свето Причастие

Изтегляне 74.23 Kb.

Сподели с приятели: