Молитвата в стария и новия завет


И не въведи нас в изкушение



страница12/12
Дата19.06.2017
Размер1.87 Mb.
#23925
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

3.5.9. И не въведи нас в изкушение
И Матей и Лука говорят за изкушение. Казват: "и не въведи нас в изкушение..." Такава молитва може да ни изглеждастранно и изненадващо изненадващо: сякаш сам Бог взима участие в изкушението на учениците. Нужно е да обясним две неща:

1. Смисълът на гръцката дума peirasmos е изкушение.

Някои преводачи, за да разрешат проблема просто превеждат: "и не ни въвеждай в изпитание". Всъщност изпитанието е нещо, което е позитивно само по себе си – то може и да е много болезнено, но то цели да се види каква е истинската духовна стойност на учениците.

Изкушението винаги има за цел има злото.

Да семолим да нямаме изпитания не би било добро, защото тогава не бихме имали възможността да се определим за Бога. Но всъщност и оригиналната гръцка дума не ни позволява това.

В Стария Завет същата дума има винаги значението на изпитание. Изх. 16:4; 20:20; Пс. 26:2; Прем. 3:4-6 и така нататък.

В Новия Завет има и това и другото значение: Исус поставя Филипа на изпитание. Така Филип казва: "отде да купим хляб, за да ядат тия?... А това казваше, за да го изпита." (Йоан 6:6).

Но, същата дума се използва и когато се казва че фарисеите и тези които са познавали писанията желаят да го хванат в някоя дума и да му причинят неприятности: "тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме" (Йоан 8:4-5). В този случай значението на изпитание е да го въведат в зло, тоест в изкушение.

Дяволът е този, който изкушава, той се и нарича с думите – пеирасон (Мат. 4:3): "Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд." (1 Сол. 3:5). "...като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени." (Гал. 6:1). "Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт." (Йак. 1:13-15).

Фактът че думата пеирасмос може да означава и "изкушение" и "изпитание" не означава че в молитвата Отче наш, тази дума може да се преведе или по един или по другия начин. Ако става дума за добро, тогава би трябвало да се преведе с изпитание, а ако става дума за зло, тогава това е изкушение.

В молитвата отче наш дума пеирасмос има значение на "изкушение".

Главен аргумент за това е съветът, който Исус дава на учениците си в Гетсиманската градина. Исус им казва: "Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна." (Мак. 14:38; Мат. 22:40.46).

Същата дума пеирасмос се намира и тук. Точно тук, в конкретна ситуация в която се намираха ученици, може да се апликира молитва Отче наш. Тук Исус говори на учениците си да бъдат будни и да се молят за да на паднат в изкушение". Контекст в който е казано това не дава никакви съмнения. Вървейки към Гетсиманската градина Исус казва на своите ученици: "всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото". (Мат. 26:31).

Петър реагира на това и казва: "Ако всички ще се съблазнят аз няма... Но Исус му казва че три пъти ще го предаде...

Исус тук не е имал предвид изпитание, което е трудно, но с добро намерение, а истинско изкушение чиято цел учениците му да загубят вяра.

При евангелист Лука четем: "Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница, но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти" (Лук. 22:31-32).

Тук е в опасност вярата... Тук не може да се говори за изпитание, но за изкушение. Това изкушение пеирасмоскоето ще засегне на учениците в нощта на мъка, е изкушението на Сатаната срещу вярата им. Същото това изкушение пеирасмос е за което се говори в молитвата "Отче наш".

Изкушението е преди всичко нападение на вяра. Св. Павел в 1-то послание до Тимотея пише: "и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви " (1 Сол. 3:2). "Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра." (1 Петр. 5:8-9).

Това е състоянието на християните в света: ще бъдете атакувани от Сатаната: всички ще ви мразят (Йоан 15:18), ще ви преследват (Йоан 16:2), ще се явят лъжепророци и фалшиви месии. (Мат. 24:11.23-26). Ще сеят съмнения и ще предизвикват скандали между учениците: "А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;... с търпението си спасявайте душите си" (Лук.21:12.19).

Затова подтиква: "бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески." (Лук. 21:36).

Исус е говорил за това толкова сериозно, че е поставил следния въпрос: "Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята? " (Лук. 18:8).

Този факт на жестоко нападение на вярата и на всички евангелски ценности, които Христос е донесъл, налага на християнина да бъде в състояние да се бори, да бъде борец, както говори св. Павел в посланието до Ефесяни:

Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите.И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия;вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“ (Еф. 6:10-16). Определението на апостол Павел за християнина е: борец.


2. Какво искаме да кажем когато казваме: "И не въведи нас в". В посланието на св. Яков апостол четем: "Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт." (Йак 1:13-15). Исус говори за изкушението като нещо което не може да се избегне: "Съблазън сигурно ще дойде, но горко на оногова чрез когото идва..." Затова Исус препоръчва молитва чрез която ученикът се моли да бъде подкрепен в изкушението, да не падне, за да остане верен.

Да паднеш в изкушение е все едно като да попаднеш в клопка. Когато се казва че някой е паднал в клопка, означава че този човек е пострадал. В този смисъл св. Павел пише: "Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне. Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите." (1 Кор. 10:12-13). А св. Яков пише:



"А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел.” (1 Тим 6:9).

Така когато се казва "да влезеш в изкушение" означава, че си приел това изкушение. И за това когато казваме: "и не въведи нас в изкушение" не означава: "не позволявай да бъдем изкушавани", но означава: "не позволявай да се съгласим с това изкушение" тоест да влезем в изкушение, да паднем. Бог да ни помогне и в изкушението да ни дари "изход".

"И не въведи нас в изкушение" е буквалния превод на гръцки от еврейски. Молитвата "Отче наш" в началото е била молена и поучавана на еврейски език, а в еврейския език, когато нещо се отрицава, то това се отнася не за причината, но за последствията. И значи би могло да се преведе по този начин: "Не позволявай да се случи нещо".

Подобни примери имаме и в Стари Завет:



"Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви; но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден." (Пс. 36:32-33).

"Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие" (Пс. 118:133).

В молитвата Отче наш молим Бог да ни помогне в изкушение, в смисълът в който Исус се моли: 'Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото." (Йоан 17:15). Да бъдеш в света и да избягаш от изкушението не е възможно; но в света можеш да се запази с помощта на Бог, без значение от всички изпитания, които могат да дойдат.

Автентичността/Истиността за която толкова много се говори, се проверява през изпитания и през изкушения.

Св. Павел за себе си казва: "служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите" (Деян. 20:19).

Св. Петър обяснява: "Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос." (1 Петр. 1:6-7).

В същото послание Петър припомня: "Възлюбени! Не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас; но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите. Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас.” (1 Петр. 4:12-14).

А св. Апостол Яков казва: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат." (Йак. 1:12).

Исус казва: "Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви." (Лук. 22:28-30).

Илюзия е мнението че ако си на страна на Бога, това ти гарантира мир и отсъствие на всичко неприятно. Да се расте във вяра без изпитания е невъзможно. То е необходимо за да разберем дали нашата къща е построена на пясък и на илюзии и фалшива сигурност или на камък.

Много е добре когато човек признава открито, както св. Павел, за своите изкушения. Така пише св. Павел:

"И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен." (2 Кор. 12:7-10).

Жилото в плътта, за което говори св. Павел не е извадено от тялото: изкушението е останало, защото Божията благодат надминава всички изкушения. Но, Павел трябва да се научи да живее и с благодатта и с жилото. Благодатта не изключва жилото. Ще може да каже: "Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям? Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.." (2 Кор. 11:29-30).

Изпитаниено, което е имал св. Петър му е помогнало. Той е изоставил илюзиите. Преди изпитанието, докато е бил сигурен неговите думи са били много впечатляващи, но след това е паднал от думите на една жена – слугиня. В този смисъл св. Павел пише: "Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си." (2 Кор. 10:12).

(Храбростта на армията не се показва във войните упражнения, но в борбата с врага; отборът показва колко е упражнен не когато се намира на тренировка, но в мача когато играе с друг отбор...)

Така накратко в молитвата “Отче наш” молим Бог да ни даде хляб за днес, да ни освободи от миналото (греха) и да нас запази от изкушения в бъдеще.
3.5.10. Но избави ни от лукавия
Тази молба е много тясно свързана с предишните. Глагола Рхуомаи = да избавиш се употребява за големите опасности. Павел го използва в 2то послание до Тимотея (2 Тим. 4:17) : "аз се избавих от устата на лъва." Образ на кръвожадния звяр пред, който стоиш с лице в лице и спасен си в последния момент.

Мнозинството егзегети е съгласнс, че точения превод е – Лукавия, а не някакво неопределено 'от злото'. Един от главните аргументи за това е единодушната традиция на гръцките отци, които са познавали много добре духа на гръцки език:

Евангелист Матей, който единственио ни предава тази молба, нарича дявола - изкусител в 4 глава, 3-ти стих (4:3): "И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий..." Така докато се моли за Божията помощ в изкушение, се моли се защото това е примката на дявола. В Новия Завет в повечета случаи дявола е наречен лукавия: "при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му" (Мат. 13:19). "доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия" (Мат. 13:38). "а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия " (Еф. 6:16).

"Пиша вам, момци, защото победихте лукавия." (1 Йоан 2:13). "Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва." (1 Йоан 5:18). "Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото." (Йоан 17:15). "Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия." (2 Сол. 3:3).

Съвсем ясно че тук не става дума за някакво неопределено 'зло' или пък зъл човек или нещо подобно.

Там където е използван в този смисъл винаги намираме идопълнение от 'всяко зло'.

"Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума" (Мат. 5:11).

"А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо (зло) направил Ирод" (Лук. 3:19).

"Въздържайте се от всякакво зло." (1 Сол. 5:22).

"Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо (зло)" (2 Тим. 4:18).

Исус не е молил Бог да ни освободи общо от всеки вид зло, но от лукавия. Исус моли Отца: "Не те моля да ги освободиш от света..." Затова в латинска литургия след молитва Отче наш следва още и молитвата: "Избави ни, молим те Господи от всичките злини".

В молитвата "Отче наш" се подчертава, че освен изкушението съществува и Лукавия който, както казва св. Петър: "като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне." (1 Петр. 5:9).

Но, тук е и гаранцията: Исусовата молитва за нас, Отецът да ни запази от Лукавия, и това е за Павел необорима истина: "Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия." (2 Сол. 3:3).

Или: "Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това." (1 Сол. 5:24). В молитвата “Отче наш” когато стигнеш до края трябва да започнеш отначало. Ново на изкушение и повик: "Но избави ни от лукавия", подтиква ни отново да измолим "Отче наш", "да дойде Твоето царство".


3.5.11. Заключение
В молитвата "Отче наш" се молим именно за това, което Бог очаква от нас. Това е молитвата, която ни изцелява от слепотата: разкрива ни онова което трябва да правим – точно онова което търсим. (Да се свети името Ти, хляба и прошката...)

Изцелява от глухотата, отваря ушите: прави ни способни да чуем какво Бог очаква от нас: онова за което го молим.

Изцелява от сковаността: вдига на крака, освобождава от леността, инерцията – подтиква ни към осъществяване на програмата, която се поднася в молитвата.

Съдържание
Въведение...................................................................... ............................................................. 2

1. Молитва в Стария завет............................................................................................ 3

1.1. Главни характеристики на молитвата на Божия народ ........ ............................................ 4

1. Начин на молитвата..... ..................................................................................................... 4

2. Места за молитва............................................................................................................... 5

3. Времето на молитва .......................................................................................................... 6

4. Положението на тяло при молитвата............................................................................... 7

5. Отношението между молитва и литургически култ........................................................8

1.2. Природа и облик на молитвата при Божия народ........................................................... 8

1.2.1. Патриарси ............................................................................................................................ 9

a) форми на молитвата........................................................................................................... 9

б) Сила на посредничеството на Божите приятели........................................................... 10

1.2.2. Монархия ............................................................................................................................ 13

Молитвата в пророческите книги ............................................................................................... 14

1.2.3. Връщане от Вавилонското робство................................................................................... 16

Нарастване на набожността.......................................................................................................... 16

Молитви на похвала – славсловия .............................................................................................. 16

Молитва на ходатайство .............................................................................................................. 17

Универсалността на молитвата.................................................................................................... 17

Книги на Премъдрост ...................................................................................................................17

Псалми (Хваления)....................................................................................................................... 18

1.3. Духовност на Стария Завет................................................................................................... 23

1.4. Молитвата при евреите в периода преди идването на Исус Христос .............................. 24



2. Исус в молитвата......................................................................................................... 25

2.1. Някои характеристики по отношение на Исусовата молитва.......................................... 26

2.1.1. Молитвата на Исус в самота............................................................................................... 26

2.1.2. Исусовата молитва на планината...................................................................................... 27

2.1.3. Исусовата молитва в пустинята......................................................................................... 27

2.1.4. Свързаност на Исусовата молитва и явленията – откровенията.................................. 28

2.1.5. Исусовата молитва през нощта.......................................................................................... 28

2.1.6. Молитвата на Исус и послание......................................................................................... 29

2.2. Исусовите молитви, чиято форма, нито съдържание не познаваме................................. 30

2.2.1. Молитвата при кръщението............................................................................................... 30

2.2.2. Молитвата в служба на възвестяването............................................................................ 31

2.2.3. Молитвата преди избора на апостолите .......................................................................... 31

2.2.4. Молитвата преди признанието на апостол Петър .......................................................... 31

2.2.5. Преображението в молитва .............................................................................................. 32

2.2.6. Молитвата като предизвикателство за молитва............................................................... 32

2.3. Молитви на Исус, чиято форма и съдържание познаваме................................................. 33

2.3.1. Специфични характеристики............................................................................................. 33

1. Славословна и благодарствена молитва................................................................................. 33

2. Молитва на вопли и просителна молитва ............................................................................. 34

3. Молитва за милосърдие и прошката....................................................................................... 35

4. Вопли на доверие в Божието мълчание.................................................................................. 35

5. Молитва на цялостно предаване и доверие........................................................................... 35

6. Молитвата на Петър в изкушение .......................................................................................... 36

2.3.2. Общи характеристики на молитвата на Исус................................................................... 36

1. Търсене на волята на Отца....................................................................................................... 36

2. Пълно съзнание, че Бог е Отец и съзнание за неговата обич................................................ 38

3. Молитвата като съпротивителна сила срещу греха............................................................... 38

2.4. Великосвещеническа молитва на Исус ............................................................................... 39

2.4.1. Исус моли за себе си............................................................................................................39

2.4.2. Исус се моли за учениците си ........................................................................................... 41

2.4.3. Исус се моли за бъдещите вярващите – за нас................................................................. 46



3. Исусовите учения за молитвата...................................................................... 49

3.1. Истинска и фалшива молитва............................................................................................... 50

a) "Не се молете като лицемерите" ............................................................................................ 50

б) "Не се молете като езичници".............................................................................................. 52

3.2. "Молете и ще приемете"...................................................................................................... 54

3.3. "Боже, бъди милостив към мене грешника"........................................................................ 58

a) Фалшивата молитва.................................................................................................................. 60

б) абсурдна молитва..................................................................................................................... 61

в) Важност на "бедност в духа"................................................................................................. 63

3.4. Да СЕ молиш в името на Исуса........................................................................... 64

3.5. Молитвата на Господа - "Отче наш".................................................................. 67

3.5.1. Две версии на молитвата "Отче наш"............................................................................. 68

3.5.2. Две катехези за молитвата................................................................................................ 69

3.5.3. Отче наш, Който си на небесата...................................................................................... 70

3.5.4. Да се свети Твоето име.................................................................................................. 73

3.5.5. Да дойде Твоето царство ................................................................................................ 75

3.5.6. Да бъде Твоята воля ........................................................................................................ 76

3.5.7. Насъщния ни хляб дай ни днес ...................................................................................... 78

3.5.8. И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците …................... 80

3.5.9. И не въведи нас в изкушение ......................................................................................... 82

3.5.10. Но избави ни от лукавия ................................................................................................ 86

3.5.11. Заключение …………………………………………………………………………….. 87



Съдържание………………………………………………………………………...................... 88


1 Катехизис на Католическа Църква, 2567

2 От глагола хиллел идва възгласът халлелуях (славете Йахве, славете Господа)

3 Катехизис на Католическа Църква, 2563.


4 Евреите още днеска очакват Месия Който ще поднови Храм.

5 9 часа сутрин. За евреите ден започва с излизането на слънце, значи в 6 сутрин.

6 12 часа.

7 15 часа.

8 Съществуват някои места в Стария завет, които изглеждат като действие на магия: примерно магичната мощ на тоягата на Мойсей ( сравни Изх. 7-8), ръцете на Мойсей са повдигнати във висините и молят за победа на израилтяните срещу амаликитците. (сравни Изх. 17:11-14).

9 Петокнижие и Иисус Навин са книги които описват историята на спасението което започва със сътворението на света и човечеството, и продължават с разказ за създаването и развитието на изрилския народ, на неговото пребиваване и освобождаване от Египет, и след това път през пустинята и влизане в Канаан и разполагане в обетованата земя.

10 В някои издания на Библията Книгите Царства се състоят от 4 книги (така е и в българската Библия), докато в други се разделят и 1 и 2 Царства се наричат 1 и 2 Самуилова, а 3 и 4 Царства се наричат 1 и 2 Царства.

11 Химни

12 Амос настоява за справедливост в противовес на царуването на беззаконие и несправедливост (5:21-24).

13 Осия подчертава милосърдието защото по негово време е имало много голяма бедност (2:9-16).

14 Исаия, като пророк, който е отговорил на призванието си, когато е видял зло у народа, изтъква вярата и светостта (6:1)

15 Тези молитви Йеремия е изрекъл, когато е бил съвсем разочарован поради толкова много страдания, които е трябвало да понася в своята пророческа дейност. Те принадлежат към така наречените молитви на протест, в които молещият се оплаква, тъжи, протестира.

16 Ако грънчар иска да покаже качеството на своите съдове, ще удари най-силния, за да може той да издържи.



17 Развива се полустих, който е с подобни и противоположни думи и той повече разработва мисъл на първи полустих.

18 Мишна е късно –еврейска книга в която са събрани закони от устното предание. На еврейски език тази книга е записал Рави Йехуда Хан Наси между 135 и 217 г. Тази книга е за нас е от голямо значение, защото в много неща осветлява времето на Исус Христос, а особено поради запазени молитви, описания на празниците, поклонения, сключване на бракове, описва се и начинът на управление. Тази част от Мишна, която по особен начин се отнася за молитвата се нарича Беракот (благословии).

19 Евреите са смятали, че пеенето на псалмите и на молитвите е учредил Мойсей и че това произлиза от Закона. Те вярват, че най-добре отдават слава на Бога, пеейки молитви, защото пеенето прави молитвата по-интензивна и по-задълбочена.

20 Шема Израел

21 Катехизис на Католическа Църква, 2564

22 по арамейски означава татко

23 За Йосиф Писанието казва че е ,,човек праведен"


24 За свързаност между молитва и пост виж: 1 Царств. 14:24; 3 Царств. 21:27; 2 Парал 20:3; Ездр.8:21-23; Неем 1:4-11; Тов. 12:8; 1 Мак 3:47; Пс. 35:13; Пс. 69:11; Из. 58:4; Лев. 14:12


25 Псалм 21 се нарича Месиянски псалом, това е псалом на надежда и на спасение на всички народи.

26 Славословна молитва

27 ККЦ, 2607

28 В евангелието от Матей “Проповедта на планината” започва от 5та глава и се простира до края на 7ма глава. В 6та глава Матей отразява учението за молитвата (Мат. 6:5-8)

29 Това е първото блаженство


30 Резюме на цялото евангелие.

31 В Евангелието понятие Авва се среща 177 пъти.

32 Истински думи на Исус. Другите думи може да са предадени с малки изменения.

33 Ирод Велики в една година е имал приход от около 900 таланта.







Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница