Връщане от Вавилонското робство

През този период се осъществява хармония между външния обред и вътрешността.

Това е период, в който видимо расте молитвеният живот, период на истинско верско процъфтяване, което дава големи примери на молещи: Даниел, Иудит, Естир, Товит и двама големи реформатори Ездра и Неемия. Целият техен живот е постоянна молитва и разговор с Бога. „Ако не се молите това е знак за закоравяване на душата” казвали са свещениците по онова време; в известен смисъл тези хора, които не са се молели са били смятани като изключени от общността. По това време молитвата е била задължителен елемент за етическо-религиозна формация. Особено внимание се обръща на личната и ежедневна молитва. Най-важните обреди, които са били извършвани в общността са записани в книгите на Ездра и Неемия.. Строи се нов Храм и строежът му е придружен от славословни и благодарствени молитви. Строят се нови стени на Йерусалим и всичко това се преобразява и изразява в богослужение: две шествия вървят около стените с песни за да се срещнат в Храма за осветяване на стените (Неем. 12:27-42). Материалното подновяване е придружено с верска обнова. Четат Закона - Библията и се поправят някои неточности явили се през робството, правят се богослужения за удовлетворение, покаяние. (Неем. 9:1-10.30; 9:1-12; Ездр. 9:1-10.44).

Молитвата е средство, с което човек по най-добър начин може да има приятелски отношения със своя Бог. За набожния израилтянин молитвата има много по-голяма стойност от всяка жертва, както казва и книга Притчи: "На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.“ (Притч. 15:8).
Молитви на похвала – славословия
Народът отново открива великите дела в своята история, а едно от най-големите е връщането от робство, което предизвиква радост и прослава на Бога поради неговите могъщи дела. Всички лични молитви от този период (Товит, Ездра, Неемия, Даниил) са молитви на славословие, дори и тогава, когато става дума за покаятелни богослужения, молитвата на прослава има своето място. (Неем. 9:1-37). През този период са написани и най-голяма част от Псалмите.

Плодовете на тази духовност можем да видим и в политиката, и в религията. В политиката имаме Макавеите и мъченичеството на Мататия и неговите седем братя, а в учението намираме да се развива познанието за задгробния живот. „А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.” (Прем. 5:15).

Много малко са ангелите, чиито имена познаваме. В цялото Свещено Писание се споменават само имената на три ангела. В книгата на пророк Даниил ангел Михаил има главна роля, при Товит ангел Рафаил, а при въплъщението на Исус главна роля има ангел Гаврил.

В псалм 90-и четем: “защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища" (Пс. 90:11).
Универсалността на молитвата
До това време за евреите Господ – Яхве е бил Бог само на Израел и поради това за други народи „не е имал право” да се грижи. Израилтяните са смятали, а това мнение е било запазено и до времето на апостолите, че ако някой желае да има Яхве за Бог, той първо трябва да стане член на еврейския народ.

Сега става обнова на еврейския култ и обкръжение. Спасението се разпростира над всички народи, а не само над Израел. “Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога. Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа” (Пс. 66,32). „Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена.” (Пс. 22:28). Софония (3:9-10) говори: „Тогава Аз пак ще дам на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно. От страните отвъд реката на Етиопия поклонниците Ми - децата на Моите разпилени - ще Ми принесат дарове." Господ Яхве спасява жителите на Ниневия които се обръщат след проповедта на Йона. Бог желае спасението на народа, а Йона си има свое мнение. Молитвата разширява възгледите, а не затваря в егоизма или национализма.

Диалогът с Бога преминава през молитва на всецяло предаване и на оплакване поради своята невинност. Това не е фарисейска невинност, а искрено усещане което непрекъснато и отново предава на Бога и пред Него прави проверка. Йов има своя голяма мъка, а освен това страда и от своите приятели, и те го подтикват да моли за прошката на греховете си (сравни Иов. 5:8; 8:5; 11:13; 22:27). В тази безнадеждност и горчивина му идват моменти когато изцяло загубва доверие в Бога (Иов. 9:15-24; 9:35). Но, Иов винаги остава в сърцето си с Бога, въпреки че в него се събужда бунт срещу страданията и съдбата му (6:8; 10:2-8; 13:20-24). В този бунт се усеща дълбока любов. В своята беда и болест Йов е изоставен от приятелите си, и непрекъснато остава свързан с Бога и поддържа приятелството си с Него. Който има сърцето на Йов може всичко да каже на Бога. Краят на историята на Йов е щастлив. (42:1-6). Страданието непрекъснато пречиства Йов. В началото той не знае нищо за задгробния живот, но на края получава откровение и от своя опит опознава Бога: "Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат " (Иов. 42:5).

Друг голям молител е Товит, за когото говори книгата на Товит, в която се разказва за него, за сина му и за снаха му Сара, дъщеря на Рагуил. Товит е верен на Бога от младини и е свикнал да се моли. Животът му е проникнат от молитва, усърдие в изпълнението на Закона и на делата на любов и милосърдие. Имаме запазени неговите думи, които ни разкриват чиста и вярна душа: "Аз, Товит, през всички дни на живота си ходих по пътя на истината и правдата..." (сравни Тов. 1:2-22). Животът му е изпълнен с изкушения, но той и тогава остава верен на Бога: "Като се разтъжих, заплаках и със скръб се молих, думайки: праведен си Ти, Господи, и всички Твои дела и всички Твои пътища са милост и истина, и с праведен и истинен съд съдиш Ти вовеки! Спомни си за мене и погледни ме милостиво: не ме наказвай за моите грехове и за заблужденията мои и на бащите ми, с които са съгрешили пред Тебе! Защото те не послушаха Твоите заповеди, и Ти ни предаде на разграбване, плен и смърт и в притча за укор пред всички народи, между които сме пръснати. И, наистина, много и праведни са Твоите съдби да вършиш с мене според моите грехове и греховете на моите бащи, защото не изпълнявахме Твоите заповеди и не постъпвахме по правда пред Тебе. И тъй, прави с мене, що Ти е благоугодно; заповядай да бъде взет духът ми, за да се освободя и да се обърна на пръст, защото по-добре е за мене да умра, нежели да живея, понеже слушам лъжливи укори, и скръбта ми е голяма! Заповядай да бъда освободен от тая тегота, за да ида във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене.” (Тов. 3:1-6). Усещането на Товит за свързаност със съдбата на своя народ и със своите предци е толкова силно, че техните грехове смята за свои грехове и моли за прошка.

Сара също се моли с усърдие, далече от къщата на Товит. Когато е наклеветена и за нея са говорили лошо, тя не направи друго освен да повдигне очите си към Господа и единствено на Него да се моли: "И почнала да се моли при прозореца, думайки: благословен Ти, Господи, Боже мой, и благословено Твоето име свето и славно вовеки: да Те благославят всички Твои творения вовеки! И сега обръщам към Тебе, Господи, очите си и лицето си; моля, вземи ме от тая земя и не оставяй да слушам вече укори! Ти знаеш, Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж и не обезчестих името си, нито името на баща си в земята на моето пленство; аз съм едничка на баща си, той няма син, който да го наследи, ни близък брат, ни братов син, за когото бих могла да се запазя за жена; седмина ми вече загинаха. За какво ли да живея? Ако пък не Ти е угодно да ме умъртвиш, благоволи, погледни към мене милостиво и ме помилувай, та да не слушам вече укори!" (Тов. 3:11-15).

Възрастният Товит настоятелно учи своя син да се моли, неговия живот е изцяло проникнат от молитвата, и го наставлява и той да живее така: ”През всички дни помни, сине, Господа, Бога наш, и не желай да грешиш и да престъпяш заповедите Му... От имота си давай милостиня.... От никой сиромах не отвръщай лицето си... обичай братята си и не се гордей в сърцето си пред братята си и пред синовете и дъщерите на твоя народ... от гордостта произлиза гибел и голяма неуредица, а от разврата - оскъдност и разорение: развратът е майка на глада.“ (сравни Тов. 4:5-19).
Псалми (Хваления)
Какво по-хубаво има от псалмите? И поради това сам Давид пише: ,,Хвалете Господа, защото псалмопението е добро, на Бога наш нека е сладка и подобаваща похвала. " И с право: всъщност псалмът е благославяне на народа, възвеличаване на Бога, изказване благодарността на народа, всецяло възклицание, говор на вселената, глас на Църквата, изповядване на вярата…

Св. Амвросий

В псалмите старозаветната молитва достига своя връх. Псалмите подкрепят и изразяват молитвата на Божия народ като общност, по време на големите чествания в Йерусалим и всяка събота в синагогите. Тази молитва, е едновременно лична и обща; отнася се за тези, които се молят, но и за всички хора; въздига се от Светата земя и от общностите в чужбина и обхваща всички творения; припомня вече извършените спасителни Божии обещания и същевременно очаква Месията Който окончателно ще ги осъществи.

В псалмите се възпяват всички величествени Божии дела: създаването на света, заповедите, Закона, който Бог е подарил на своя народ, пророчествата и поученията… В тях всичко става молитва, те са сбирка на най-хубавите молитви които имат непреходна стойност. Псалмите (които са общо 150) съдържат различни литературни жанрове. Част от тях са литургически кратки (Пс. 116 и 133), други имат мъдростно-медитативна форма (Пс. 118). Някои са изключително хубави поетични творби, а други са в проза; псалмите са изпълнени с най-различни чувства: от чувство на гняв до голяма радост; те произлизат от различни среди и епохи, защото в съчиняването на псалмите са взимали участие и пророци, и мъдреци, и обикновени вярващи както и поети и писатели на Израел през вековете. В тях се намират и елементи от поезията на околните езически народи, поезия която е вдъхновена и проникната от Божия Дух и по този начин тя става автентична молитва, която се живее и се използва в богослужението. Псалмите много се различават помежду си, но все пак може да се каже, че съществува единство и че имат общи теми: Господ – Неговата вярност, любов, милосърдие, Неговия голям дар – Закона на живота и борбата срещу злото което се противопоставя на Божия спасителен план за Неговия странстващ народ.

Чрез псалмите израелски народ влиза в контакт с Бога. На Него се гледа по един антропоморфен начин. За Бога се казва, че се кае, че се смее, че спи, че се събужда... При евреите това е дълбокият опит за живия Бог, Който се движи, Който е присъстващ. Той е вечен и непроменим, непристъпен, но Негова любов никога не престава, Той е и Бог, Който е извел Народа от Египет, Който е водил Своя народ, хранил го е, Той е близък до човека и говори с човека по човешки начин. Бог приема човека в неговото конкретно, човешко положение, в неговата култура и психология, разговаря с човека по начин, който е приемлив и разбираем за него. И на нас Бог говори така, че да можем да Го разберем – хората се обръщат към Бога , изхождайки от своята лична ситуация, защото вярата е тази, която ги държи, която е по-силна от чувствата. В наше време, понякога прекалено се подчертава само духовната част на човека и може да се случи този начин да бъде отхвърлен като примитивен. Но това, което е казано със символи или разкази съдържа дълбок опит на вярата и дълбоки реалности. Бог е жив и Той е Бог на живите. Човек използва човешки категории и това е позволено.

Псалмите са същевременно молитва на търсене на Бога. Бог не може никога да се намери докрай, нито може да се притежава, както се притежава някакъв материален предмет. Бога никой никога не е видял, но видими са Неговите дела. Човек се обръща към Бога в зависимост от положението в което се намира: той се моли, бунтува, бори се с Бога, противопоставя Му се и не се страхува да го прави, защото неговата вяра е по-силна от неговите усещания. Бога имаме в сърцето си, ако оживяваме в себе си вярата.

Духът на псалмите е именно дух на бедните на Яхве. В Библията се цени не бедността сама по себе си, но човекът, който е беден – човекът който се уповава на Бога, независимо от материалните блага. Богатството винаги застрашава да завладее вниманието на човека и тогава той не обръща дължимото внимание на този, който се намира до него. Човек трябва да стане беден: от гордост, надменност, егоизъм, слепота по отношение на другия… Библията ни учи, че Бога намира бедният човек, който всичко очаква от Него; човекът с чисто сърце, който не е обременен с други блага, може да види Бога: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” (Мт. 5:8) – онзи чието сърце не е заето с друго благо. Бедният човек се моли с думите на псалмите (или Магнификат, Бенедиктус...). Бедният търси Бога, когато е притиснат и когато усеща отдалечеността на Бога. Човек вика, плаче, моли, пита: ,Къде е Бог?" (сравни Пс. 5; 10; 12; 21; 43).

Понякога изглежда, като че ли Бог не взима участие в човешкото страдание, като че ли спи. Ако той нещо не направи, ако спи, ако е отсъстващ, за какво е тогава Бог? Къде е, когато не чува вика на бедния? Затова човек вика: „Обърни се, Господи, избави душата ми... Уморен съм от моите въздишки… " (Пс. 6:5.7), или „Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?" (Пс. 9:22); _nДокога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?“ (Пс. 12:2); „Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил?" (Пс. 21:2); “Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?“ (Пс. 43,25). Тази молитва на болка, на молба за помощ, както и молитвата на бедния в бедствие и усърдната молитва на онези, които викат за помощ, за спасение и за утеха е проникната от опит а на робството във Вавилония.

Дори и враговете забелязват тази изоставеност и подиграват: ,, де е твоят Бог?” (Пс. 41:4.11). Понякога това отсъствие е толкова голямо, че няма никакъв знак и затова не се вижда краят: „Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.“ (Пс. 73:9). Но това състояние псалмист превръща в молитва на надежда и в сигурност, че ще бъде изслушан. (сравни Евр. 11:1).

Писателят на псалмите остава човек на вяра и на болка, вярата му позволява да говори на Бога, защото, въпреки всичко, той знае, че Бог съществува и че Той може да дойде да му помогне: ”не дреме и не спи, Който пази Израиля." (Пс. 120:4).

Бог не е далече, Той е като сянка, която постоянно те придружава. Това дава нови надежди човек да Го търси, докато е жив, независимо от вече придобития опит. Езикът на псалмите е много топъл, човешки, близък, силен. Примерно, усещането за бедност е показано в образа на врабче на покрива, но с упование, че Бог ще го закрили: ,,в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите." (Пс. 56:2); _nзащото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.“ (Пс. 62:8-9); “Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение." (Пс. 61,2.6).

За вярващия човек Бог е навсякъде, усеща Негова близост: „Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене… Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, -
и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи" (Пс. 138,5.8-10).

В псалмите се усеща влияние на невярващите: „В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: "не дири сметка"; във всички си помисли дума: "няма Бог!" (Пс. 9:25); „Няма Бог” (Пс. 13,1; 52,2); „и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае." (Пс. 93:7). Невярващият пита: „и казват: "как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?" (Пс. 73:11); Писателите на псалмите слагат тези думи в устата на богати, насилници, зли хора, които не се страхуват от Бога. Вярващият се уповава на Божията помощ: “Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята." (Пс. 120:2); „Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита” (Пс. 32,20). В моменти на Божието мълчание живеещият от вяра пита: „О, Боже, къде си”.

И въпреки че не вижда Бога, човек има нужда да види лицето Му. В Стария Завет, няма образ на Бога. Богът на израилтяните е Бог, чието лице не е било позволено на човека да види – който би искал да го види, той би умрял. И от тук произлиза толкова голямото желание: „Яви ни светлината на лицето Си, Господи!" (Пс. 4:7); “Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!” (Пс. 41:3); ”Сърцето ми повтаря Твоите думи: "търсете лицето Ми; и аз ще търся лицето ти, Господи. Не скривай от мене лицето Си" (Пс. 27:8).

Бог приема образа на човек – това е въздигане на човешкото достойнство – въплътени Христос, образ Божи, отблясък на невидимия Бог. Но, ние не сме видели лицето на Христос и затова го търсим чрез псалмите. Ние търсим лицето на Възкръсналия Христос и молейки се изразяваме копнеж за месианска среща. Но трябва да разберем, че Бог има толкова образи колкото има хора на земята.

Исус също се е молил с псалмите, оживявайки ги в Своето време. Те са били Исусова молитва, молитва на човек, който е произлязъл от този народ и е знаел да се моли. Исус Христос е могъл да моли всеки псалм като Свой, защото в Своята праведност е изпитал цялата болка и унижение. И Исус е водил диалог с Бога чрез псалмите. Това са особено думите Му от Кръста, Неговите последни молитви: „Унива в мене душата ми" (Пс. 41:7; 52,5); “Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил?" (Пс. 21:1). Все пак, знаем, че Исус ни е открил Бога като Отец, Който ни обича: “Авва, Отче! в Твоите ръце предавам духа Си." (Лк. 23:46) Тази особеност ни дава ключ за нов начин да се молят псалмите от времето на Исуса.

Така и ние днес молим псалмите (Часослова) в общение с Христос, съзнавайки че Бог на Когото се молим е Бог-Отец, Отец на Исус Христос, Който се моли с псалмите. Отец на нас, които сме братя Христови чрез Духа, Който в нас вика: ,,Авва, Отче”. Затова псалмите се молят в Църквата от децата на Новия завет. Ако Този който е глава на Тялото се е молил, молят се и членовете. От самото начало Църквата е отдавала голямо значение на псалмите защото и Исус ги е използвал и се е молил с тях. Само така можем да ги разберем, защото иначе те биха ни изглеждали като молитва, която е имала стойност само за хората от миналото.

Исус се моли с псалмите в Своята общност; Негова общност се моли. Отделният човек също така се моли само дотолкова, доколкото Христос се моли в него – не в свое име, но в името на Исус Христос; не се моли поради естествена склонност на своето тяло, но се моли от името на Въплътения Христос, моли се, позовавайки се на молитвата на Сина Божи, Който е станал Човек. Затова е изслушана молитвата на християнина, защото моли чрез Христос, с Христос и в Христос. И поради това всички наши молитви са насочени към Отец и завършват с думите: ”чрез Христос нашия Господ”.

С други думи, молитвата достига до Бога, защото Христос моли псалмите с всеки отделен човек и с общността, бидейки от дясната страна на Бога или по-точно казано, защото молитвата на този, който се моли, се съединява с тази на Исус Христос, а Христос ходатайства за онзи, който моли, защото моли с Неговия Дух.

По този начин псалмите са станали молитва на Исус, с която Неговата общност продължава да се моли до свършека на света. И преди всичко, това е молитва на общността, на цялото Тяло на Христос, защото в това Тяло присъства всичко онова, за което се говори в псалмите – и болка, и страдание, и радост, и невинност… Ако някой стих или някой псалм не може да бъде моя молитва, защото сега не изживявам или не разбирам това, тогава тази молитва е молитва на някой друг човек от нашата общност и със сигурност е молитва на Исус Христос и на Негово Тяло на земята.

Чрез псалмите и ние се учим да се молим, следвайки молитвата на Христос. Затова псалмите са изключително училище за молитва. Тук се учим да се молим следвайки Словото Божие, молим се позовавайки се на Неговите обещания. В тях е основата на Божието слово и затова няма място за егоистичните ни желания, а търсим волята Божия. Молим се, основавайки се на молитвата на Исус Христос и така се осъществяват думите от Свещеното писание, че Дух Свети се моли в нас и за нас.

Опитът, изразен в псалмите надминава опита на един човек, и всеки може да моли целия Псалтир. Така например, на нас, които сме грешници, не би било позволено да молим псалмите на отмъщение, защото към тях се привързват лошите мисли, но Христос, Който е взел върху Себе Си Божието отмъщение и с него е бил удрян вместо нас, Той превръща отмъщението в любов и прощава на враговете и ги освобождава. Значи, Бог Си „отмъщава” с прошката, а прошката, ако е автентична, променя човека. Синоним на прошката е любовта. И поради това ние може да молим всичките псалми със сърцето на Исус Христос, Който е чист, невинен и праведен. Така тези псалми благодарение на Него стават и наши. Същото се отнася и за псалмите на беда, болка и смърт... Молим ги като общност и като части на единственото Тяло на Христос. Молитвата на псалмите ни учи на общ живот. Моята молитва е част от молитвата на Тялото Христово.

И в Стария Завет много псалми са били молени по този начин. Някои псалми имат два гласа, които се сменят – Христос е винаги втори глас на онзи, който се моли: “Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?

Когато човек започне да моли псалмите, в началото той се стреми да ги изживява като лична молитва, иска да я направи своя. Но скоро се среща с изрази които му се струват неприемливи за лична молитва – псалми на невинност, на отмъщение, на страдание, когато се чувства добре… Тогава човек вижда в псалмите нещо, на което може да се удивлява, да ги слуша, да ги моли като молитва на някой друг човек, но не като лична молитва. Ала когато човек постоянства в молитвата на псалмите, той открива че понякога именно тези псалми са отражение на вътрешното състояние на собствената му душа, или образ на определен човек, с който или за когото се молим. Затова е добре псалмите, които не успяваме да приемем като собствена молитва и пред които сме изненадани, да разпознаваме като лична молитва на някой друг, който се моли, някой, който разкрива своята невинност, който призовава Божия съд, който понася толкова голяма болка: това лице е Самият Господ Исус Христос. Той е Който се моли във всички псалми. Човекът, Исус Христос, Който е преживял всяко наше страдание и болка, болест и отхвърленост, и Който е невинен и справедлив, в псалмите се моли чрез устата на Своята общност.

Псалмите се молят в Христос и те са изцяло изпълнени в Христос и са съществени в молитвата на Неговата Църква. Така в буквалния смисъл на думата псалтирът е книга на Исусовите молитви. В Своята молитва Исус е използвал Псалтира и псалмите са станали Негова молитва за всички времена. Така Псалтирът е същевременно молитва към Бога и Дума на самия Бог, именно защото тук намираме Христос в молитва. А Христос се моли с псалмите в нас и чрез нас – Исус продължава да моли в нас! Той ходатайства за нас чрез нас самите, чрез нашите молитви, тъй като молитвата на молещия се съединява с молитвата на Исус. Псалтирът е молитва на Църквата.

Псалтирът е молитва на цялата общност и на прославената Църква и на тази в чистилището, и на пътуващата. Така ние даваме устата си на Христос както и за „Отче наш”. Божието слово надминава времето и историята. Псалтирът е сигурно автентична молитва, това е молитва която съдържа всичко: и страдание, и радост, и греховност, и невинност; молитва на Мистичното тяло Христово. Въпреки че аз в момента съм щастлив, може би мой събрат е в мъка, значи псалмът е универсална молитва. В псалмите ние следваме Божието слово, позоваваме се на обещания…