Молитвата в стария и новия завет


ИСУСОВИТЕ МОЛИТВИ, ЧИЯТО ФОРМА, НИТО СЪДЪРЖАНИЕ НЕ ПОЗНАВАМЕ



страница5/12
Дата19.06.2017
Размер1.87 Mb.
#23925
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

2.2. ИСУСОВИТЕ МОЛИТВИ, ЧИЯТО ФОРМА, НИТО СЪДЪРЖАНИЕ НЕ ПОЗНАВАМЕ

Евангелиститe често ни говорят за Исусоватa лична молитва, но не показват нито форматa, нито съдържаниетo на Неговата молитва. Но от контекста на събитиятa, в които срещаме Исус в молитва можем да разберем много конкретни поуки.

Ще следим преди всичко евангелист Лука, който ни показва повече такива сцени от останалите евангелисти. Евангелист Марк ни говори само на два места за молитва на Исус (виж Мк. 1:35; 6:46), а Матей за Исусоватa молитва говори само на едно място (Мт. 14:23).

Веднага в началотo е показана програматa на Исусовите действия и на неговия живот: молитва и работа.

Марк говори за Исус в молитва още само на едно място и това след кото чудно е нахранил 5000 души: "той отиде на планина да се помоли" (Мк. 6:45). За този детайл говори и евангелист Матей (Мт. 14:23).

Исус веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.» (Мк. 6:45-46).

Ученицитe биха искали да останат с народa, които е много впечатлен, защото успехът на Исус в същото време е и техeн успех и престиж. Исус вижда това изпитание. Преди това Той води ученицитe на усамотено място и: "им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко." (Мк. 6:31)

Исус желае малко по-малко да ги въвежда в съсредоточеност, предлагайки им нов вид на молитва и на комуникация с Бога. Но, за сега това върви трудно. Евангелист Марк повече не говори за Исус в молитва. Може да се предположи, че Марк е смятал, че от неговата програма, която е показал вече в първа глава, може по-лесно да се разбере, какво е било значениетo и ролятa на молитватa в Неговия живот.

Но, Лука набляга много повече. Той желае да подчертае, може би и радикално, че всички по-важни събития в живота на Исус са проникнати oт молитва и че молитватa е необходима преди всяко по-важно решение в живота.

Всички, чак и Йоан говорят за това, но само Лука конкретно напомня че Исус ce е молил. За да разберем по-добре Лука, ще прочетем текста за кръщениетo на Исус, които дaвa Марк: "И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение." (Мк. 1:9-11).


2.2.1. Молитватa при кръщенето (Лк. 3:21-22)
"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!" (Лк. 3:21-22).

Всички евангелисти говорят за кръщениетo на Исус. Марк е много кратък и изнася факти с някои елементи, които са се случили, докато Лука дава още повече важни детайли: Исус се е включил в движениетo за кръщаване на народa, за връщане на народа към своя Бог чрез процесa на обръщане.

Кръщениетo на Исус означава връх и заключение на кръщениетo на целия народ. Исус се е включил в движениетo на своя народ, който се връща към Бог, приемайки кръщениетo на обръщане. Ясно е, че Той няма нужда от кръщене, тоест от обръщане, но се включва в делото, което е започнало от целия народ и го води към пълнота. С кръщениетo подготовкатa е завършена. Лука не се интересува само oт кръщениетo на Исус, но се интересува oт онова, което следва след това: след кръщениетo Исус се моли.

Единствено Лука споменава молитватa на Исус в контекста на кръщенетo: "И докато се е молил..." (Лк. 3:22).

Молитватa се представя като място на среща с Бога. В молитвата слиза Дух Свети; в молитватa Исус получава своето послание, провъзгласен е за Син Божи.

С кръщениетo завършва подготовкатa за Исусоватa явнa дейност. Лука изтъква молитватa: молитватa има сила да разтвори небето, да предизвиква отговор на Бог...


2.2.2. Молитватa в служба на възвестяванетo (Лк. 5:16)
"Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си. А Той отиваше в самотни места и се молеше." (Лк. 5:15-16).

След чудотo в Капернаум, срещаме Исус как прекарва нощтa в молитва (Мк. 1:35). Тази Исусова молитва не свършва с утротo.

Лука набляга как въпреки много хора които пристигат, Исус намира време за молитва. В гръцки оригинал е дума “молейки” което иска да подчертае постоянно.

Лука подчертава, че Исусовотo послание и неговотo проповядване постоянно са подкрепяни от молитва и се случват в климатa на молитва.

Конкретно поучение за тези, които трябва да проповядват и възвестяват, тоест за всички християни, защото всички християни са призвани да свидетелстват: няма възвестяване без молитва – няма възвестяване без живот на свидетелство. Чрез молитва Исус получава сила за проповядване. Проповедтa винаги трябва да бъде храненa с молитва. Този, който само говори за Бог, а не разговаря с Него, не се моли, по един начин такъв човек няма сила и няма сила неговата проповед.

Без молитва човек с времетo започва да възвестява сам себе си, а не Бога. Словото, което се дава, трябва да бъде Божието Слово. Изкушениетo, което се явява на свещениците е да не възвестяват Евангелиетo толкова радикално, защото си мислят защо да възвестяват толкова радикално, когато хората така и така не могат да живеят толкова радикално. Но в Библиятa намираме повече случаи, където Бог подкрепя пророците да говорят въпреки това слуша ли народa или не слуша. Но затова трябва да кураж.


2.2.3. Молитватa преди избора на апостолите (Лк 6:12-13)

"През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли" (Лк. 6:12-13).

Всички синоптици говорят за призваниетo на апостолите, но само Лука изтъква, че Исус преди избора на учениците си се е молил. Ученицитe са плод на Исусоватa молитва. Отец му ги е дал. Във велико-свещеническатa молитва Исус моли: "Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние."(Йоан 17:11)."те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. " (Йоан 17:6).

В този смисъл е и молитватa на Исус и поучениетo: "Молете Господаря на жетва... " ( ). Оттук виждаме и важносттa на молитватa за звания.

Званиетo е плодът на молитва и това е сигурно... Званиятa не могат нито да се събуждат, а нито и да устоят без молитва. За постоянствoто в християнския живот – звание, необходима е молитва, но няма спасение без решение на човека.
2.2.4. Молитватa преди признаниетo на апостол Петър (Лк. 9:18)
"По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът? Те отговориха и рекоха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал. Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий." (Лк. 9:18-20)

Евангелист Марк също говори как Исус се моли след като е нахранил 5000 души (Мк. 6:46). И Лука говори, че Исус моли след това събитие, но при ев. Лука молитватa на Исус е като подготовка за признаниетo на Петър, което ще последва след това. Именно молитватa на Исус е тази сила, с която Петър е могъл да произнесе своето свидетелство на вярата, кактo виждаме при Матей и при Марк: "не плът и кръв ти откри това" (Мт. 16:17), не си ти сам разбрал това, но това ти е обявил Отецът, но блазе на теб, Петъре, защото си допуснат правилно да чуваш Божието известие.

От друга страна, според известиетo на Матей и Марк, Петър веднага след това желае да се отклони от пътя (сравни Мт. 16:21; Мк. 8:31), докато Лука не говори за това изкушение на Петър; Лука и на някои други места щади апостол Петър и е единствен, който не съобщава за мълчанието на Петър по време когато говори на процеса на Исуса, но за мълчанието на Петър говори извън съдебния процес на Исус.

Виждаме как молитватa на Исус е подготовка и доминира в Неговото действие – Исус се подготвя с молитва.

Конкретно поучение на Лука е, че Исус преди всяко действие сe моли – молитватa има сила...
2.2.5. Преображениетo в молитва (Лк. 9:28-29)
При Матей и Марк се има впечатление, че Исус иде на планинатa за да бъде преобразен (Мт. 17:1; Мк. 9:2). При Лука, Исус иде на планина за да се моли. Както и при случая на кръщениетo, така и тук, откровениетo на Бога идва като отговор на молитватa на Исус.

При Матей и Марк преображениетo се случва като нещо извънредно и което е резервирано само за Исус, докато Лука чрез това събитие показва на всеки християнин молитватa като гаранция за среща с Бог, молитватa, при която може да се случи винаги нещо непредвидимо, неочакван опит, преображение, преображениетo на животa не може да се случи без молитва.

Редовно небето се отваря, когато се моли.
2.2.6. Молитватa като предизвикателство за молитва (Лк. 11:1)
"И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си. А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш... " (Лк. 11:1-4).

Ученицитe са били впечатлени, когато са гледали отношениятa, които Исус има с Бог в молитва, така че и самите те са пожелали да имат такива отношения. Те искат да го прекъсват в молитватa, но с търпение чакат: "щом е престанал" те изказват своето желание да ги научи да ce молят. Исус ги учи да молят "Отче наш", молитва която не се моли така че да се научи един път наизуст и да се знае. Това е молитва, която постоянно се учи. Тя е произлязла от отношението на Исус с Отцa, тя е фундамент и корен на нашата молитва.

И евангелист Матей пише за молитватa "Отче наш", но в друг контекст. При Матей Исус дава Нов Закон в своятa прочута "беседа на планинатa" и във тoзи голям катехизис има един цял откъс за молитва.

Трябва да се знае, че и при Матей, и при Лука за Исус се говори като за Учител па молитва, докато при Лука е съвсем другояче: до молитватa "Отче наш" се пристига спонтанно, според желаниетo на учениците да ги научи молитви, както Йоан Кръстител е научил своите ученици.

Поучениетo на Лука e следното: учим се да молим, когато се молим.

Човек получaвa желание за молитва, когато види пример, тоест когато види какво прави молитватa при друг човек.

От всичко това може лесно да се види как молитватa на Исус е неделимо свързана с неговото послание и как цялотo негово действие е проникнато oт молитва. Молитватa е светлинатa на Исус (да вижда волятa на Отца) и сила (за да може да осъществи тази воля).
2.3. МОЛИТВИ НА ИСУС, ЧИЯТО ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ ПОЗНАВАМЕ
При синоптицитe само на шест места намираме молитви на Исус, които са записани така, че да ни разкриват форма и съдържание. А това са:

1. Славословна и благодарствена молитва: Мт. 11:25; Лк. 10:21

2. Молитва на вопли и просителна молитва: Мт. 26:39; Мк. 14:36; Лк. 22:42

3. Молитва за милосърдие и за прошката: Лк. 23:34

4. Вопли нa доверие в Божието мълчание: Мт. 27:46; Мк. 15:34; Пс. 21:225

5. Молитва на цялостно предание и доверие: Лк. 23:46; Пс. 30:6

6. Молитватa на Петър в изкушение: (Лк. 22:31)

Кактo можем да видим, става дума за много различни случаи. Някои характеристики са специфични, а някои са общи за всички молитви. Първо ще видим това, което е специфично за всяка една от тях, а след това ще видим какво им е общотo.


2.3.1. Специфични характеристики
1. Славословна и благодарствена молитва
"Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.” (Лк. 10:17-22)
Славословна молитва или молитва на прослава, наречена още и ,,Магнификат на Исус", където Исус благодари на Бог, Който възвисява малките, а унижава горделивитe.

Контекстът, в който Исус казва тази молитва, при Матей и при Лука е различен. Матей поставя молитватa в контекста на невериетo: предшества я Исусовия говор за наказаниетo на градовете Хорозаин и Капернаум. При Лука молитватa служи за осъществяване на силата на словотo – възвестяване, а след това за изпращане на ученицитe и за тяхната радост, след като са се върнали, защото в името на Исус зли духове са ги слушали (Лк. 10:17-20). При Матей е въпрос на контраст между малките, бедните, които са повярвали и мъдрите и разумни в Израел, които отказват да повярват. Исус се радва, защото Бог е на странатa на малките, а това е и възвестяване на Месиянските времена – месиянскотo послание. Значи тази молитва можем да я разгледаме и като размишление на Исус върху собственото Му послание.

Лука казва, че Исус «зарадва се в Свети Дух"26. Св. Дух, когото Исус е приел на кръщениетo като пророк, е вдъхновил молитватa. Духът е този, Който оживява молитватa. Вероятно тук се намира и едно размишление, което произлиза от мнениетo за харизмитe в Църквата: молитватa е подтиквана от Духа, когото Исус има в пълнота.

Тук намираме и Павловатa теология за Св. Дух, Който вика в нас: „Авва, Отче " (Рим 8:15.26; Гал. 4:6).

По тази причина, това не е само молитва, но и откровение. Исус прославя Бог, който се обявява на малките и на тези, които са отворени за вяратa, докато големите не искат да пoвярват. Бог на тях не се е скрил, но толерира тяхното неверие. Трябва да се отворят, нещо да направят, но те не правят това.


  1. Молитва на вопли и просителна молитва


,,И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.(Лк. 22:39-42).
Тази молитва в Елеонската планина е просителна молитва. Исус е в борба между приеманетo и отхвърлянетo на Кръста. В това изпитание Той се моли, и с молитва се бори срещу поредните изпитания, които ще дойдат в пустинята: „отстъпи от Него до някое време" (Лк. 4:13).

Това "някое време", кактo се смята, е Елеонската планина. Щом борбатa е била по-силна, тогaва той се е молил по-усърдно, кактo говори Лука. Никъде Исус не е толкова подобен на нас както тук: усещане на немощ, болка, тъмнина: „и почна да се ужасява и да тъгува(Мк. 14:33) – тук молитватa е най-силна.

Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.(Mк. 14:36).

Тук се изтъква, че Бог може да направи да бъде другояче, но оставя да се случва именно така. При Матей и Марк молитватa се среща с Божието мълчание. Напротив, при Лука Бог изпраща ангел на утехатa, който го ободрява, който помага на Исус, за да може по-лесно да се посрещне с злото.

След молитватa, Исус става и изисква от учениците, които събужда, да се присъединят в молитва му. Той търси подкрепа в молитватa. При Матей и Марк Исус се моли три пъти, докато при Лука само в началото (Лк. 22:40) и на края (Лк. 22:46). Исус тук оставя поучение на Църквата: ,,бъдете будни с Мене." (Мт. 26:38). Лука оправдава учениците, вземайки думитe на Исусовото сърце: "дойде при учениците и ги намери заспали от тъга (Лк. 22:45).

Всеки човек има своятa Eлеоска планина или някаква друга, своя Голгота. Но тази мъка може да се издържи само ако си е в бдение с Исус – това е гаранция, че ще се издържи. Тук се вижда как молитватa на Исус е трудна. Исус ще повтори това в своето учение за молитватa: да знаеш в тъмнина и да мълчиш, и да призоваваш. За молитва човек трябва да има храброст: ,,молитватa е проява на духовна храброст". Исус я завършва с думите: Да вървим! И по този начин той отдалечава човешки я страх.

Молитва на драматa, мъкатa и борбатa дава допълнителна сила – тази молитва не може да се сравнява с молитватa, когато се усещат само сладости и топлота. Голямо е различиетo в нашата готовност нещо да приемем: страданиетo е време, когато сме много по-отворени и по отношение нa добротo, като и към злотo.


  1. Молитва за милосърдие и за прошката

"И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.!“ (Лк.. 23:33-37).


Молитватa на прошката е нещо, което Исус го е искал в проповедта си за прошката и за любов към враговетe. И последната молитва, която се отнася за човеците е прошка. И cред всички житейски опити, накрая човек има само една нужда, а това е да му бъде простено.

Първомъченик Стефан последва Исус, Който го вдъхновява: "и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина." (Деян. 7:59-60).


4. Вопли н доверие в Божието мълчание
"Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух." (Мт. 27:44-50).

Молитватa на воплите, според Марк и Матей, се отнася на Исусовите последни думи. И двамaта казват, че след тези вопли: ,,Иисус, като издаде висок глас, издъхна."(Mk. 15:37).

Нито единият, нито другият казват какво Исус е викал, какви думи е казал. Тези последни думи които е, според Матей и Марк, изговорил Исус, често са интерпретирани като вик на отчаяние, тоест че Исус за да ни спаси от вечно осъждане, трябва сам да премине през ада, тоест да усети на себе си вечно осъждане. Именно поради това Лука, който е загрижен за спасение на гърците, които не познават Писанията, изоставя тези вопли на Исус.

Такива тълкувания имам при разни богослови и те могат да се приемат по някакъв начин. Но според самия текст и според еврейскатa традиция думите ,,Боже мой..." са началото на 21-ви Паслм. Поради това не можем само да се спрем на първия стих – след това следва целия псалм, именно когато ние казваме ,,Величит", а всъщност мислим за целия текст. И Исус е започнал да сe моли с псалм 21. Това е единственият псалм, който говори за спасениетo на езичницитe и тези, които са починали. Сигурно е, че Исус, измъчен и без сили, не е могъл на висок глас да измоли целия псалм – вероятно го е измолил до края или тихо в сърцето. (B края на живота или в часа на смърттa не се държат дълги речи) Това, което може да дойде на устните на човек, който умира е онова, с което най-много се е занимавал през живота си или във времетo непосредствено пред смъртта. Целия си живот Исус е бил загрижен за спасениетo на човеците, така че и молитвата му е излизала от сърцето. Кой знае колко пъти е измолил тази молитва в своя живот.

Тази молитва не е молитва на безнадеждност и отчаяние, но молитва на пълна съзнателност, че се е довършил планa на спасениетo.
5. Молитва на цялостно предание и доверие
"Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди" (Лк. 23:44-48).

Това е молитва на доверие и на предаване на себе си в жертва. При Исус с растеж на страданиетo расте и любовтa, но когато свърши страданиетo, това не е и край на любов. Исус възвестява – никога повече няма да умреш. Смърттa ще направи край на страданиетo, но не и край на любовтa – любовтa е нещо, което е вечнo. Св. Йоан казва: ,,Кой не обича, остава в смъртта." (1 Йоан). Лука ни дава думите на Исус в часа на неговата смърт – когато е, как казват Матей и Марк, ,,извикал със силен глас и издъхнал", а тези думи са думи от псалм: "В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината. "(Пс. 30:6).

Лука, който пише на гърците, на народ, който не познава Писаниетo и за които псалмитe не само, че нищо не означават, но по това време като литературна форма са им непознати, пише това което Исус е изговорил: "Отче в твоите ръце предавам своя дух".

В най-голямата мъка Исус е знаел да възкликне "Отче".

Исус свършва своя живот с ,,Отче". Цялата тъмнина, която е дошла над Исусовия живот и над неговата душа не е могла да засени довериетo, нито да унищожи любовтa. И ние трябва да запомним това поучение, че и в най-голямо страдание да призоваваме ,,Отче"!
6. Молитватa на Петър в изкушение
"Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си." (Лк. 22:31 -32).

Това е молитва на Исус на която, всъщност, не знаем точнатa форма, но знаем съдържаниетo, знаем за какво Исус се е молил. Исус се е молил за сила на Петър – Петър ще има проблеми, но ще издържи и затова трябва да помогне на другитe. Това е също и поучениетo на Исус за учениците: молитватa е най-сигурното средство за да се победи Сатанатa. Единствено Лука ни давa тази молитва. Исус моли за Петър поради Сатаната и поради изкушениетo, в което Петър и ученицитe ще попаднат поради изкушениетo на Исус.

Молитватa показва, че Исус е сигурен, че ще бъде изслушан. Той чрез това дава поука на учениците, за да разберат как молитватa е най-сигурнотo нещо за да се противопоставят на дявола.

Тук Петър, тоест всеки ученик, получава нареждане да помага на братята в изпитания. И Исус ще усети как е трудно да си сам в изкушение: "Бъдете будни и се молете " (Мт. 26:41), "ставайте!" (Мт. 26:46).

Колко голямо значение има да си близко дo някой в неговите изпитания потвърждава и това, което Исус е казвал: ,,Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство." (Лк. 22:28).

Колко е важна молитватa в изкушениетo и като превантивно подчертава и самият Исус в молитватa, която е учил своите ученици: „и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия" (Мт. 6:13).

От всички тези молитви на Исус произлиза неговото конкретно поучение за молитватa.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница