Молитвата в стария и новия завет

Абсурдно е човек да се хвали пред Онзи, Който е извор на всяка святост – Самото съвършенство. Абсурдно е да благодариш на Господа затова, че не си като другите хора и с горделивост да изговаряш смирени думи. А преди всичко абсурдно е да се дистанцираме от другите поради нашата справедливост когато виждаме нашата величина: "постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.” В Евангелието е казано че този тип на "справедливост" носи със себе си твърдост на сърцето: характерно е, че такива хора не се доверяват на Божието милосърдие – те сами се спасяват със спазване на Закона... – дистанцират се от другите хора поради 'тяхната греховност'. Поради това фарисеите отправят упреци:

Лук. 6:1-11: Откъсване на класовете в събота – упрекват учениците защо правят това.

Исус лекува в събота – упрекват го как може да нарушава съботата.

Лук. 7:31-35: "дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници." Това е типично за хората които се дистанцират от другите, за да се изтиква собствената справедливост.

Лук. 14:1-6: "позволено ли е да се лекува в събота?"

Мат. 5:20: "Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите..."

Лук. 16:15: на фарисеите Исус казва: "вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца."

Лук. 20: 45-47: "пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките."

Това е Божето осъждане на човешкото лицемерие.

"горко вам..." (Лук. 11:42-43; Мат. 22:34-40).

"Бог знае вашите сърца" (Лук. 16:15).

"Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата." (Мат. 12:34).

Затова, ако фарисеят не е направил прелюбодейство, ако не е откраднал нещо, може да бъде само защото не е имал възможност или поради някакви други мотиви, които са различни от религиозните. Той не само се представя като праведник пред хората, но дръзва и пред Бога и като че ли мисли, че и Бога може да излъже за своето вътрешно състояние. Затова Исус казва: "те са слепи водачи на слепци." (Мат. 15:14). Исус учи: ти когато се молиш влез в своята стая...

Фарисеят не е човешката категория, но категория на духа. Това е състояние, което е винаги заплаха да обхване всеки един човек. Затова Исус не изслушва тази молитва. Всъщност фарисеят, когато моли, става още по-лош!

В притчата индиректно е ясно, че и фарисеят и митарят са грешни хора, само че фарисеят със своето поведение не иска да признае тази истина, а митарят я признава. Признанието в искреността на сърцето прави негова молитва истинска – той излиза оправдан.

Понякога е проблем на фарисеите, защото нямат някакъв голям грях. Те са повърхностни в своите задължения пред Бога. Повърхността трудно може да се смени. Така че сами себе си осъждат за да стават такива постоянно. "Нито горещ нито студен"...

Пс. 31:3-5 "Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,

Постоянно изкушение е "бяг от греховност", когато поради опита на греха при другите не виждаме сами себе си.

Друго нещо много важно е съзнанието, че Онзи, Който познава човешката греховност, е милосърден. Бог е Бог милосърден, Той е Онзи при когото можем да дойдем. Митарят така и пристъпва към Него, така го призовава с пълно усещане на собствената си беда и греховност. Такава молитва Бог не отхвърля: "сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш." (Пс. 50:19).

Митарят се моли със съзнание, че стои пред Бога Който “гледа в сърцето” (1 Царст. 16:7) на човека Който познава вътрешността. Може да се каже, че молитвата на митаря се свежда до следното: Амин, така е! Аз съм грешник, а ти Боже си милосърдие. "Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми“ (Пс. 50:2).

"тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня". Оправдан – от кого? Ясно от Бога. Дошъл е в храма съзнателен на своята “несправедливост”, и е бил решителен своята "несправедливост" да изповядва да я признае пред Бога. И е бил оправдан. Притчата подчертава как Бог изслушва молитвата на смирения и искрен човек, без значение на това какво е негово състояние. Митарят е публичен грешник, а фарисеят е пример на човек, от когото Бог е отдалечил своя поглед. Молитвата на митаря е била отвореност към Бога, тоест била е жест на справедливост, тъй като митарят е дошъл пред Бога като грешник, нуждаещ се от милосърдие. Неговата справедливост се състои в това: молил е така, както трябва да се моли и по начина по който Бог желае човек да се моли. Бог желае само това: човек да се отвори за Неговото милосърдие. И затова молитвата:

• 
  Призовава Божието милосърдие в беда
  
• 
  Отваря се в бедата, за да може да приема милосърдие
  

Божието милосърдие е нещо, което е в центъра на Божието откровение и централна истина на нашето отношение с Бог. Поради това тези, които си мислят, че са справедливи и големи, нямат шанс пред Бога. Бог възвисява смирените. Да си спомним само Пресвета Богородица и нейната песен “Душата ми величае Господа”: "който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга." (Марк. 9:35). "който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно." (Мат. 18:4).

Бог се спуска към смирените и затова "който се смирява ще бъде възвисен" (18:14).

Евангелието е свидетелство за Божието милосърдие. Исус открива Бога преди всичко като милосърдие и доброта. Това е истина, която пояснява цялата тази притча, и е нещо, на което Лука толкова много набляга. Цялото евангелие се основава на Божието милосърдие. Молитва на бедните в Духа, молитва на смирените.

Исус обяснява своето послание и своята програма, призовавайки се на книгата на пророк Исая (Ис. 61:102). Исус казва: "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". (Лук. 4:18-19).

Радостната новина е предложена на бедните. Тези бедни са наречени "слепи", "пленените", "заробени", "подчинени", а това означава всички хора без изключение, защото пророчеството е универсално.

И като такива, като потомство на Адам всички се нуждаем от Божието милосърдие. Милосърдието и човешката беда се срещат в Христос. "здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние." (Лук. 5:31-32).

"понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото." (Лук. 19:10).

Това, което е казано е много важно, защото изтъква мотива за идването на Исус. Това е същността на Радостната новина: в Исус Христос Божието милосърдие е предложено като лекарство и спасение на грешниците, а това са всички.

Праведниците, а поради тях Исус не е дошъл, са тези които сами се смятат праведни, а всъщност нито един човек сам по себе си не е праведник. Такива хора не съществуват.

Това е същността на Исусовото възвестяване на радостната новина. Това е потвърдено с думите, което Исус е казал на края на двете притчи за милосърдието: за загубената овца и драхмата.

"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние... Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник." (Лук. 15:7.10).

В притчата за 99-те праведни, които не се обръщат, Исус слага ударение на един спасен, защото 99-те праведни не съществуват: "Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките." (Мат. 18:14).

Поучението е съсредоточено върху радостта – веселие поради обръщането на един човек.

Какво означава тази радост? Просто това, че е изпълнено Божието желание в Исуса Христа. Това в Божието сърце ражда особено усещане за пълнота, както когато се получи нещо, което много се желае.

Това щастие произлиза от милосърдната любов на Отца. Така в третата притча за Божието милосърдие намираме възклицанието на Отца: "нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери." (Лк. 15:23-24).

Поучението е следното: Всеки път, когато се обърне един грешник, осъществява се радостната новина, евангелието, тъй като евангелието е мистерия на Божието милосърдие.

Своята греховност ние усещаме като последствие на греховността на другите.

Във всичко се вижда ясно поучение: Молитвата е "справедлива" и мила на Бога в оная мярка, в която изразява искреното желание да се застане пред Бог като човек, който искрено усеща, че радостната новина е предложена на него, че Исус е дошъл заради него, за да го повика към обръщане и да му подари спасение. С други думи, молитвата на учениците трябва да произлезе от искреното смирение, тоест да застанем пред Бога така, че да може да ни види такива, каквито наистина сме: и тогава, като грешници, поради нашата нищета, привличаме погледа на Божието милосърдие.

Именно така постъпва митарят: "Боже смили се над мене грешника".

Тези, които подобно на фарисея, стоят пред Бога като праведни и които смятат, че нямат нужда от обръщане, по индиректен начин говорят на Бога, че Исус Христос не е дошъл заради тях: и така сами изключват себе си от радостно поучение на Божието милосърдие, което е предложено в Христа. Така че е истина, че всеки, който се възвисява става унижен от самия себе си.

Така митарят и фарисеят са пример и за всеки един човек.

Фарисеят: той изпълнява Закона в детайли и прави повече от това ,което Законът изисква, но в вътре в себе си е развален. Има задължение да пости един път в годината, а той пости два пъти в седмица. Трябва да дава десятък само от някои неща, което притежава, а той дава от всичко... Той сам себе си канонизира, провъзглася се за светец.

Но и когато се намира в така наречената молитва, той се обръща и гледа митаря. Не гледа Бога и не гледа себе си. Затова има и фалшив образ за Бога и за себе си.

Фарисеят има нужда да се хвали пред Бога, да каже на Бог да обърне внимание на неговите заслуги, успехи... Може да се каже, че и във всеки един от нас има част от фарисея.

Митарят има нужда от Бог, така че да може да започне от нищо.

От тази притча се вижда, че Бог има симпатии не за онзи човек, който се смята, че във всичко е прав, че вече е получил всичко, а за онзи, който се удря в гърдите и който иска за започне отново.

Затова митарят си отива оправдан.

3.4. Да се молиш в името на Исуса
В евангелието според Йоан има 6 места, на които намираме израза "да молиш в мое име" които Исус използва и особено подчертава важността на апостолическата стойност на християнска молитва: Йоан 14:12-14 (два пъти), Йоан 15:14-16 (един път) и Йоан 16:22-28 (три пъти).

Исус гарантира, че молитвата ще бъде изслушана:

1. Обектът на молитвата не е дефиниран: " каквото и да е"

2. успехът на молитвата е сигурен

3. Молитвата може да бъде отправена към Отца (15:16; 16:23) или към Сина (14:14); с еднаква сигурност ще бъде изслушана както от Сина (14:13-14), така и от Отца (15:16; 16:23-27).

4. Обещанието за изслушване е свързано с някои определени ценности:

- прослава на Отца в Сина (14:13)

- плодовитост на апостолическа дейност (15:16; 15:7-8)

- пълнота на радостта на учениците (16:24; 15:10)

5. Причината за изслушване е изречена по различни начини:

- Връщане на Исус към Отца; Негова прослава (14:13; 16:28; 13:1; 12:32; 3:14)

- Божи избор на учениците и плодове, които този избор донася със себе си (15:16)

- отношение на любов което е между Отца и учениците, защото са обичали Исуса и са вярвали на Неговото слово. (16:26-27).
Но онова, което е най-ясно е, че "да молиш в мое име" винаги е придружено със сигурно обещание за изслушване. Това призовава да обърнем нашето внимание и към другите откъси на евангелието от Йоан, където всъщност изразът "да молиш в моето име" не се явява, но също така е с гарантирано изслушване:

1. Йоан. 15:7-8 "Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде. С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.''

3. 1 Йоан. 5:14-15 "И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него."

Но всеки път е означен някой елемент, който пояснява причината на сигурно изслушване:

1. Йоан 15:7: "Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас "

2. 1 Йоан 3:22: "и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него", и каквото да го помолите, ще получите.

3. 1 Йоан 5:14: "ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни”
Това показва едно характерно измерение на молитвата "в името на Исуса".

Да се търси или моли нещо "в име"-то на някого означава също в негово лице. При св. Йоан този израз може да има други значения: 5:43: "Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете."

Това изречение можем да сравним с 7:28: "Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате." Сравнявайки тази два откъса, лесно забелязваме, че тук значението "в името" означава като "от някой", "според воля на някой"...

Но така не може да се интерпретира, когато става въпрос за откъса, в който Исус казва: 14:14: "Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя." Тук става дума да се моли Исуса в името на самия Исус.

Трябва още да кажем, че "молете в мое име" при евангелист Йоан не може да има значението "да молиш, призовавайки моето име", тоест не като че ли би било призоваване на самото име "Исус" е тази молитва , която има предвид евангелистът.

Вярно е, че християните са били тези, които са били наричани: онези "които призовават Исусово име." Както четем в Деяния на апостолите (Деян. 9:14) или в Първо послание до Коринтяни "които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място " (1 Kор. 1:2).

Силата не се състои в произнасяне на думата "Исус", а във вярата в Оногова , Когото призовава.

И поради това да молиш, призовавайки името на Исус не е имало друго значение освен това да се отправи молитва към Исуса или към Отца, "чрез Христос нашия Господ".

Да молиш в името на някой е същото, както и да молиш според волята на оногова, в чието име се моли, да изявиш желание да живееш според неговата воля, значи да живееш като Исус. Исус се е идентифицирал със своите учениците (така Той казва: онова, което сте направили на едного от моите ... на мене сте го направили). Значи и ученикът е продължение на Исусовия живот.

Така и в единия и в другия случай е изключено, че Исусовите думи (14:14): "Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя." могат да се тълкуват като че ли означават, че всичко ще се получи, ако само се призовава или произнася Исусовото име.

"До сега нищо не сте молили в моето име" – казва Исус. Но не са могли да молят, защото тайната на изкуплението още не е била довършена и Духът още не е бил изпратен. А когато това се случи, тогава, казва Исус: "В този ден ще молите в мое име".

В този смисъл може да се разбере това, което Исус е казвал: "за вас е по-добре Аз да си замина..." (Йоан. 16:7). Със заминаването на Исус и с идването на Духа се изгражда ново отношение между Исус и Неговите ученици и специално приятелство между Отца и учениците: "не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл." (Йоан.16:26-27).

"Да молиш в Исусовото име" е нова молитва, която предполага и нов молещ, който изпълнява определени условия. За някои от тях вече сме говорили: "Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас" (15:7), "Аз съм лозата, вие пръчките". Това е много силен образ, който говори каква трябва да бъде връзката между Исус и Неговите учениците.

Пръчката, за да може да живее, трябва да приема сокове за живот от лозата.

Когато ученик дойде, тогава става дума за един живот, а не за два. И затова Исус казва: "Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде." (15:7-8) или "Не вие Мене избрахте..." (15:16). Това единство с Христос е гаранция за ефикасност на молитвата. И поради това, когато изразът "да молиш в моето име" се погледне в тази светлина, значението ни става по-ясно.

Исус говори: "Ако останете в мене и моите слова, ако останат във вас" (15:7). Ясно е, че тази формулировка означава условие за учениците: да се приеме Исуса с вяра и любов.

"Оставаме в Христос" дотолкова, колкото "Неговата слова остават в нас", тоест зависимо е от вярата, с която е прието това слово.

Вярата не е пасивност – тя ражда делата, затова и в стихове 15:8 или 15:16 се напомня работата, тоест делата, дела на любов. (15:12.17)

В стиховете 14:12-14, където се говори: "да молиш в мое име" отново е свързано с вяра и дела.

Да вярваш и да обичаш означава спазване на заповедите. Когато се вярва, тогава се и обича, а когато се обича, тогава се и прави. "Ако Ме любите, опазете Моите заповеди." (14:15) или "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби " (14:21) или "ако някой Ме люби, ще спази словото Ми... Който Ме не люби, не спазва словата Ми" (14:23-24).

Св. Йоан отново се връща на същата тема и в същия смисъл обяснява в първото си послание: "Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него...." (1 Иоан. 3:21-24)

Свързаността с Исус прави молитвата винаги ефикасна. Молитвата на истинската любов не може да бъде отхвърлена. Всички откъси, където се явява изразът "да молиш в мое име" са изречени в стаята на последната вечеря. Това са и последните наставления към учениците за тяхната апостолска дейност, която ги чака. Затова се слага и ударението "да донасяте много плод" (15:16). Това е плодът на апостолата.

При евангелист Матей (5:16) четем : "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец." (Мат. 5:16). Няма успешен апостолат без вяра и любов.

Затова в 15:8 казва: "С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод". Във първосвещеническата си молитва 17:4 Исус казва за себе: "Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня....: "аз в своето тяло нося белезите на Исуса." Казва св. Павел: От учениците на Исуса се изисква да бъдат въплътения Христос.

Особена характеристика на молитвата "в името на Исуса" е обещанието за изслушване "за каквото и да помолим". Това се повтаря и на други места в евангелието. 14:13.14; 15:7.16; 16:23; 1 Йоан. 3:22; 5:14.

Вярно е, че изразът "за каквото и" е много общ, но той е свързан с втората част "в моето име". С други думи, това означава всичко онова, в което се прославя Бог и човек.

Св. Августин тълкува това по следния начин: "А какво нещо друго могат да желаят тези, които са в Христос, ако не онова, което подобава на Христос?" Или на друго място св. Августин пише: "Самата любов е тази, която копнее, любовта е тази, която моли: Онзи, който я е подарил, не може сега на нейния повик да затвори ушите си. Бъди сигурен: любовта е тази, която моли: към нея винаги са насочени Божиите уши" Така молитвата "в името на Исуса" е подтикната от самата Исусова любов, която е в нас, тоест от Него самия, Който е в нас. Това е тогава самата Божия молитва към Бога, а Бог не може да отхвърли самия себе си; тя не може да не бъде изслушана.

"Да молиш в Исусовото име" може да има и друго значение, но не в смисъла, които му дава Йоан. Може да означава: да се моли призовавайки Исуса. Всъщност, всяка наша молитва, за да бъде изслушана, трябва да бъде чрез Христос, с Христос и в Христос.

Ние отправяме нашите молитви чрез Христос. Той е посредник между Бога и човеците: "Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус" (1 Тим. 2:5).

В посланието до Евреите пише: "Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайства за тях. " (Евр. 7:25). Исус е представен като Онзи, Който постоянно ходатайства за нас пред Бога.

Така говори св. Йоан: "Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника " (1 Йоан 2:1). Той приема нашите молитви и ги прави като че ли са Негови.

Израелтяните често, когато не могат да се позовават на никакви свои заслуги, отправят молитви към Бога: "Спомни си Господи Авраама, Исаака, Якова, Давида... " При пророк Варух четем: "Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време." (Варух. 3:5).

Павел, който дълбоко осъзнава тази истина убеждава: "Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?", а след това продължава: "Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас." (Рим. 8:32.33-34).

Призоваване на Исуса е жест на благодарност, но и на готовност да се споделя с Него Неговата съдба.