Monitor, Брой: 2323, Неделя, 04 Септември 2005



Дата10.11.2017
Размер24.19 Kb.
http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=52797&eid=467
MONITOR, Брой: 2323, Неделя, 04 Септември 2005
МОНЕТА ДОКАЗВА, ЧЕ ОРФЕЙ Е ЖИВЯЛ В НАШИТЕ ЗЕМИ

Вилдан Байрямова

Уникална монета с изображението на Орфей показа вчера в Кърджали проф. Николай Овчаров, ръководител на археологическите проучвания на тракийското светилище край село Татул. монетата е дарение от бизнесмен. Според археолога паричката е твърдо доказателство за това, че митичният музикант е живял по нашите земи а не в гръцките, както сочи елинската митология. Като тази монета имало само още една. Редките екземпляри били от времето на императорите Антонин Пий, Гета и Каракала. На тези от Пий и Гета Орфей е обкръжен от слушащите музиката му животни, докато при монетите на Каракала музикантът е седнал върху скала, символизираща Родопите. Той държи лирата върху лявото си коляно, а в дясната му ръка е плектърът за опъване на струните на инструмента. Показаната от Овчаров пара е именно от този тип.

Овчаров каза още, че култът към Орфей има много слабо разпространение в античния свят. От римската епоха по българските земи имало общо 3 изображения на Орфей - от Силистра, Бутово и Рациария на Дунав. Навсякъде той е с фригийска шапка и омайва животните с лирата си. Центърът на култа към Орфей е бил в градовете Филипопол /Пловдив/, Адрианопол /Одрин/ и Траянупол /несъществуващ отдавна град в Гърция край днешния Александруполис до Егейско море/.

Овчаров разказа още, че през римската епоха /2-3 век/ Рим е разрешавал на покорените градове да секат собствени монети. На тяхната една страна задължително обаче трябвало да е ликът на императора, а на другата - изображение на характерен местен култ. Така при филипополското сечене на монети се наблюдават редица местни култове - на полегналия речен бог Хеброс върху скали, които са Родопите, а често до него е богинята на града с патера и жезъл. Монетите на император Антонин Пий са от най-интересните - те представят самата богиня Родопа, отбелязана с име. Тя представлява красива жена, седнала на скала, символизираща великата планина. В ръцете си държи трицветното цвете, известно като "Хаберлея Родопензис", т.е. Орфеевото цвете.Често върху монетите се дават местни забележителности - различни храмове върху и под тепетата, а особено често се явяват двата най-известни - тези на Аполон и Хермес - заедно с техни статуи в цял ръст, поясни Овчаров вчера. Тези изображения говорят за това, че през римската епоха Орфей е бил един от градските божества на Пловдив и околностите му, включително и на Източните Родопи.

Овчаров припомни и хипотезата на един млад учен от СУ "Св. Климент Охридски", огласена преди 2 години. Въпросният Атанас Шаранков твърдял, че някои надписи под голяма статуя на Орфей в Града на тепетата разкриват, че във Филипопол е имало цяла Орфеида, която в определени дни е чествала своя празник.


+++++++++++++++++
http://www.standartnews.com/archive/2005/09/04/theday/s4547_4.htm
Неделя, 4 Септември 2005
Монета доказва, че Орфей е наш

КЪРДЖАЛИ. Уникална бронзова монета от II-III в. доказва, че Орфей има български, а не гръцки произход. Това разкри проф. Николай Овчаров, ръководител на екипа, който проучва тракийското светилище до момчилградското село Татул. Монетата е сечена във Филипополис. От едната й страна е ликът на римския император Каракала. От другата е изобразен бог с тракийска шапка и туника. Седнал е на скали, символизиращи планината Родопи, свири на лира, опряна на лявото му коляно, а с дясната ръка държи пластината за затягане на струните. Според проф. Овчаров няма съмнение, че образът е на Орфей. Тази находка е доказателство, че през римската епоха тракийският певец е бил едно от божествата в Източните Родопи, твърди професорът. Монетата е била намерена преди 18 г. от иманяр. След това е била откупена от президента на фирма "Дерони". Колекционерът я дарил на Овчаров, а той я предал в историческия музий в Кърджали.



Галина Стефанова


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница