Одушевеност –Неодушевеност - Žiwosć – Nježiwosć

Мъжколичност – Немъжколичност -

Muskowosobowosć – Njemuskowosobowosć

Съществителните, назоваващи лица от мъжки пол, се различават от съществителните, назоваващи животни, вещи и предмети, по това, че и при тях формата за винителен падеж в двойствено и в множествено число се изравнява с формата за родителен падеж; освен това са налице и специални падежни морфеми в именителен падеж множествено число. Примери за изравнени падежни форми в двойствено и в множествено число: Načolnik zarjada powita noweju (дв. ч.) / nowych sobudźěłaćerjow. Witam stareju / starych přećelow. Mam dweju (třoch) awtorow.

В именителен падеж множествено число тези съществителни имат отделни окончания:

-ojo: mužojo, nanojo, instruktorojo, oficěrojo, ćěslojo;

-jo: dźěłaćerjo, přećeljo, křesćenjo, Chrósčenjo;

-i, -y: paduši, čerći, Židźi, rěznicy, kupcy, wojacy;

-'a: susodźa, burja, bratřa, studenća.

Число – Čisło

Категорията число в горнолужишкия език е тричленна категория. Формално тя се изразява чрез опозицията от форми на единствено число, множествено число и двойствено число: muž – mužojo – mužej; žona – žony – žonje; dźěćo – dźěći – dźěsći. Налице са обаче съществителни, които имат само форма за единствено число, т. нар. singularetantum: hroch, syno, dźećel, čłowjestwo, měr, přiwuznistwo, kał. Не са малко и съществителните, които имат само форма за множествено число, т. нар. pluraletantum: hrabje, durje, wrota, sanje, žně, widły. Ако съществителното се използва само във формата за двойствено число, се нарича dualetantum: dwójnikaj, staršej.

1. 
   За единични предмети: Susod ma konja a kruwu. Před chěžu steji štom. Na blidźe leži kniha. Sym kluč do zamka tyknył.
   
2. 
   При събирателните съществителни: Lipa kćěje (всички липи). Čłowjek je najbóle wuwita žiwa bytosć (всички хора).
   
3. 
   При съществителните, назоваващи някакъв материал, материя, вещество, предмети, животни и одушевени същества: woda, drjewo, měd, syno, pěsk, žito, škleńca, mjaso, kamjeń, wołma, pšeńca, pjeršć, błóto, kerčina, zelina, lisćo, wuhlo, zwěrina, ptačina, skót, młodźina, chudźina, burstwo. Тези съществителни имат и форма за множествено число, но тогава се променя значението им. Например: sněhi (голямо количество сняг: Za Kamjencom za horami, tam tak wulke sněhi su); muki (различни видове брашно: Pjekar wužiwa wšelake muki); wody (химическото разбиране за водата); lody ( порции сладолед); piwa (като мяра); narodne drasty (различни видове народни носии) и др. От съществителните за материя и вещество съществуват деривати, които изразяват “малка част от нещото, едно парченце, едно късче“, напр.: zorno – zornjatko, hroch – hróšatko, słoma – słomička, sněh – sněženka. В някои случаи обаче същите съществителни могат да означават както “един, единичен предмет”, така и да назовават целия вид, напр.: kamjeń - “един камък” и “всички камъни”. Същото се отнася за следващите думи: rěpa, morchej, cybla, kołbasa, škleńca. Възможно е също така единичността на предмета да се изрази описателно, напр.: kruch chlěba, łopjeno papjery, kusk mydła, litr wody и др.
   

4. 
   При абстрактни понятия (młodosć, wěrnosć, lubosć, kedźbnosć, nowosć, hordosć, spěwanje, pisanje, biće, hraće, dobrota, hańba, přećelstwo, towarstwo, knjejstwo, šibałstwo, zeleń, čerwjeń). Някои от тези съществителни могат да имат и форми за множествено число (serbske towarstwa; Serbja su wšelake knjejstwa přetrali; sylne zmjerzki, wulke starosće, wulke bolosće, zajimawe nowosće).
   

1. 
   За назоваване на съвкупност от единични предмети: blido – blida, stólc – stólcy, košla - košle, motyka – motyki, kruwa – kruwy, ptačk – ptački, čłowjek – čłowjekojo, žona – žony, dźěćo – dźěći.
   
2. 
   За назоваване на двойки предмети: nowe črije; wobškodźene rohi; Mi je na nohi zyma; Płuh ma klaki; Rěka je přez brjohi stupiła.
   

1. 
   Двойки предмети, чифтни предмети: nožicy, rukajcy, płuca, wrota, cholowy, klěšće.
   
2. 
   Комплекс от нещо: kachle, žně, widły, hrabje, husle, jahły, mozy, pluwy, sliny, droždźe, wotpadki, wiki, směrki.
   
3. 
   Времеви отрязъци, празници: hody, jutry, póstnicy, swjatki, narodniny, prózdniny, stawizny.
   
4. 
   Наименования на села, градове и различни географски понятия: Błóta, Delany, Kerkonoše, Smoliny, Pančicy, Drježdźany, Bukecy, Rakojdy, Doły, Haty, Jarki, Mroki.
   
5. 
   Фамилни имена: Nedźicy, Bjenadźicy, Młynkecy, Brězanecy и др.
   

Образец за склонение на съществителни pluralia tantum:

Р. nožicow, wrotow, wulkowikow, durjow/duri, žnjow, hód

Д. nožicam, wrotam, wulkowikam, durjam, žnjam, hodam/hodom

В. nožicy, wrota, wulkowiki, durje, žně, hody

М. wo nožicach, wrotach, wulkowikach, durjach, žnjach, po hodźoch/hodach

Тв. z nožicami, wrotami, wulkowikami, durjemi, žnjemi, z hodami

1. 
   При единични предмети, когато са точно два на брой: susod – susodaj, kóń – konjej, nóž – nožej, dub – dubaj, žona – žonje, košla – košli, kruwa – kruwje, dźěćo – dźěsći, blido – blidźe, znamjo – znamjeni и др.
   
2. 
   За чифтни предмети: Maš zymnej ruce. Maš sylzojtej woči a čerwjenej wuši.
   

Основната функция на падежите е да осъществяват синтактичните връзки между отделните елементи в изречението. Съществителните в горнолужишкия език се скланят по падежи.

Горнолужишкият език има седем падежа. Винаги с предлог се използват творителен падеж и местен падеж. Падежите в горнолужишкия език са:

1. 
   Именителен падеж - (mjenowak; štó? što?);
   
2. 
   Родителен падеж - (rodźak; koho? čeho?);
   
3. 
   Дателен – (dawak; komu? čemu?);
   
4. 
   Винителен – (žadak; koho? što? na čo?);
   
5. 
   Творителен – (posrědnik; z kim? z čim?);
   
6. 
   Местен – (měsćak; wo kim? wo čim?);
   
7. 
   7. Звателен – (wołak).
   

Ще приведем някои основни значения на отделните падежи.

1. 
   Като подлог в изречението: Wón dźěła na polu. Nan je wučer.
   
2. 
   В изречения с именно сказуемо като сказуемно определение: Bratr je dźěłaćer.
   
3. 
   Като предикатив: Je zyma. Je ćma.
   
4. 
   Като сказуемно определение, но след съюзната връзка jako: Skutkować jako wučer. Wustupować jako nawoda.
   
5. 
   След приложения (т. е. съществителни, които поясняват други съществителни): dźěłaćer aktiwist, rěka Sprjewja.
   

1. 
   За изразяване на най-различни отношения между предметите: обектов родителен (twar chěže, napisanje knihi), субектов родителен (spěwanje młodźiny, gigot hus), за изразяване на част от цялото (kolesko módreho dyma), определителен родителен (dźeń swobody, dom dźěsća, spěw radosće), родителен за количество и мяра (kobjel běrnow, horšć sele, stadło hus, škleńca wody, pokruta chlěba), родителен за притежание (Muzej Jakuba Barta-Ćišinskeho, wobrazy Měrćina Nowaka, Serbow serbske holičo).
   
2. 
   За изразяване на обекта на действието след някои глаголи: wzdać so prawa, wotrjec so staršeju, zminyć so stracha, bojeć so chorosće (Съществува паралелна конструкция с творителен падеж: bojeć so před chorosću), dźeržeć, přimnyć so stólca, dótknyć so prašenja, hłodu mrěć, wjeselić so wopyta (паралелна конструкция с винителен паеж: wjeselić so přez wopyt).
   
3. 
   За изразяване на голямо количество, количество в по-голяма степен след преходни глаголи обикновено с префикс na-: napić so kofeja, narubać drjewa, najěsć so chlěba, nasrěbać so čisteho powětra.
   
4. 
   В някои случаи и след отрицателни форми на глаголите: njeměć chwile, njeprajić ani słowa, běłeje mróčałki na njebju njewidźeć.
   
5. 
   За изразяване на дати: 8. meje 1945 bě kónc druheje swětoweje wójny.
   

1. 
   Като втори обект след преходни глаголи: napisać list staršimaj, skotej picu dawać, pósłać dar přećelej.
   
2. 
   След някои глаголи (с различна семантика), които имат дативно управление: bližić so zaměrej, wuběhnyć smjerći, wuwinyć so strachej, runać so slěbru, přisłušeć towarstwu, přiměrić so wobstejnosćam, spodobać so přećelej, wěrić prawdźe, dźakować so towaršej, přećiwjeć so nawalej, škodźić njepřećelej, pomhać starym ludźom.
   
3. 
   За изразяване на агенса в изречения с безлични глаголи: Jemu so tu njespodoba. Mi nochce so spać. Nam je zyma.
   

1. 
   Като пряко допълнение след преходни глаголи: čitać knihu, rubać drjewo, pić wodu, warić wobjed, jěsć całty.
   
2. 
   За изразяване на различни адвербиални значения: за изразяване на време (spać cyłu nóc, wróćić so wječor, lěto a dźeń, nócku sy přišoł a nócku zas dźeš, zańdźeny tydźeń, srjedu přijědu).
   
3. 
   В някои случаи с предлога za може да се използва във функцията на сказуемното определение: słužić za wotročka, słužić za wolaceho, skutkować za lěkarja. Тази винителна употреба обаче се приема за остаряла.
   

1. 
   За изразяване на средството, с помощта на което се извършва действието: pisać list z pjerom, poliwku ze łžicu jěsć, z křidleškomaj pjerchotać, z kolesom jěć.
   
2. 
   След спомагателните глаголи stać so, być за изразяване на именната част на сказуемото: stać so z wučerjom, być z wučerjom.
   
3. 
   За изразяване на партньора, с който съвместно се извършва действието: wuchodźować so, jěć z přećelom, rozmołwjeć so ze susodom.
   
4. 
   За изразяване на различни обстоятелствени значения: stawać ze switanjom, wuchodźować so z wječorami, spěwać z cyłej šiju, wšitko z wětřikom steji, bědźić so z ćežemi, z durjemi do jstwy zastupić, z woknom won hladać, z hunami do dwora přińć.
   

1. 
   С различни глаголи за интелектуална дейност: rozmołwjeć so wo knize, rozmyslować wo přichodźe, styskać so po domiznje.
   
2. 
   За изразяване на различни адвербиални значения: за място (sedźeć na stólcu, přebywać w přirodźe, bydlić na wsy, po puću chodźić), за време (dźěłać po nocach, přińć po swjatoku, po dešćiku do hribow hić), за начин (po štyrjoch lězć, łazyć; Kóžda wjeska po swojim wašnju kleska).
   

Това не е същински падеж, защото няма никаква синтактична функция и се употребява само като апел, обръщение.

В горнолужишкия език формално звателна форма имат само съществителните от мъжки род в единствено число: nan-o, syn-o,

přećel-o, knjež-e. При съществителните от женски и среден род в двойствено и в множествено число звателната форма се е изравнила с именителната: Hanka, sydń so! Šulerjo, słuchajće! Изключение прави съществителното mać, което има звателна форма maći!. Звателна форма могат да имат и някои неодушевени съществителни, когато обаче са персонифицирани: wjelko, mjedwjedźo, zmijo, božo, ptači kwaso.

Склонение на съществителните имена

от мъжки род

Прави се разлика между съществителните назоваващи живи същества и тези, които назовават предмети. Съществителните, които назовават живи същества се разделят на мъжколични и немъжколични. Важно е също така дали съгласният, на който завършват е твърд, или мек.

1. 
   Съществителни от мъжки род, назоваващи лица
   

При тези съществителни винителен падеж приема формата на родителен падеж в единствено, множествено и двойствено число (mam přećela, wołam Pawoła, widźu bratrow, susodow), а именителен падеж множествено число има специални окончания (-ojo, -jo / -o, -a, -i / -y). Съществителните от типа braška, nawoženja се изменят по падежи както съществителните от женски род, като само формите им за именителен и винителен падеж двойствено и множествено число се скланят като мъжколични съществителни.

Им. nan rěznik muž wučer

Р. nana rěznika muža wučerja

Д. nanej rěznikej mužej wučerjej

В. nana rěznika muža wučerja

Тв. z nanom z rěznikom z mužom z wučerjom

М. wo nanje / nanu; wo rězniku wo mužu wo wučerju

Зв. nano rězniko mužo wučerjo

Им./Зв. nanojo rěznicy mužojo wučerjo

Р. nanow rěznikow mužow wučerjow

Д. nanam rěznikam mužam wučerjam

В. nanow rěznikow mužow wučerjow

Тв. z nanami z rěznikami z mužemi z wučerjemi

М. wo nanach wo rěznikach wo mužach wo wučerjach
Дв. ч.

Им. /Зв. nanaj rěznikaj mužej wučerjej

Р. nanow rěznikow mužow wučerjow

Д. nanomaj rěznikomaj mužomaj wučerjomaj

В. nanow rěznikow mužow wučerjow

Тв. z nanomaj z rěznikomaj z mužomaj z wučerjomaj

М. wo nanomaj wo rěznikomaj wo mužomaj wo wučerjomaj

2. 
   Съществителни от мъжки род, назоваващи животни
   

В тази група влизат всички съществителни от мъжки род, които назовават животни (kóń, had, psyk, ptak, byk, kozoł). Различават се от предходната група по това, че при тях само в единствено число формата на винителен падеж се изравнява с тази на родителен падеж, докато в множествено и в двойствено число се изравнява с формата на именителен падеж; няма специални окончания за именителен падеж множествено число. Всички съществителни от тази група завършват на съгласен.

Им. woł byk kóń tchór

Р. woła byka konja tchórja

Д. wołej bykej konjej tchórjej

В. woła byka konja tchórja

Тв. z wołom z bykom z konjom z tchórjom

М. wo wole wo byku wo konju wo tchórju

Зв. woło byko konjo tchórjo

Им. /Зв. woły byki konje tchórje

Р. wołow bykow konjow tchórjow

Д. wołam bykam konjam tchórjam

В. woły byki konje tchórje

Тв. z wołami z bykami z konjemi z tchórjemi

М. wo wołach wo bykach wo konjach wo tchórjach

Дв. ч.

Им. /Зв. wołaj bykaj konjej tchórjej

Р. wołow bykow konjow tchórjow

Д. wołomaj bykomaj konjomaj tchórjomaj

В. wołaj bykaj konjej tchórjej

Тв. z wołomaj z bykomaj z konjomaj z tchórjomaj

М. wo wołomaj wo bykomaj wo konjomaj wo tchórjomaj

3. 
   Съществителни от мъжки род, назоваващи предмети
   

В тази група влизат всички съществителни, назоваващи неживи същества. При тях формата на винителен падеж е равна на формата на именителен падеж. Всички съществителни завършват на съгласен.

Им. štom lěs kij kamjeń

Р. štoma lěsa kija kamjenja

Д. štomej lěsej kijej kamjenjej

В. štom lěs kij kamjeń

Тв. ze štomom z lěsom z kijom z kamjenjom

М. wo štomje wo lěsu wo kiju wo kamjenju

Зв. štomo lěso kijo kamjenjo

Им. / Зв. štomy lěsy kije kamjenje

Р. štomow lěsow kijow kamjenjow

Д. štomam lěsam kijam kamjenjam

В. štomy lěsy kije kamjenje

Тв. ze štomami z lěsami z kijemi z kamjenjemi

М. wo štomach wo lěsach wo kijach wo kamjenjach

Дв. ч.

Им. / Зв. štomaj lěsaj kijej kamjenjej

Р. štomow lěsow kijow kamjenjow

Д. štomomaj lěsomaj kijomaj kamjenjomaj

В. štomaj lěsaj kijej kamjenjej

Тв. ze štomomaj z lěsomaj z kijomaj z kamjenjomaj

М. wo štomomaj wo lěsomaj wo kijomaj wo kamjenjomaj

4. 
   Особености в склонението на съществителните от мъжки род
   

Примери за редуване ě –e: měd - mjedu, но само: jěž – jěža, šmrěk – šmrěka, lěs – lěsa, wětr – wětra, plěch – plěcha и др.

1. 
   Окончание –y (-i) след твърди съгласни: domy, wozy, škórcy, woły, dary, płody, boki, liki, měchi, brjohi.
   
2. 
   Окончание –e след меки съгласни: nože, hozdźe, kamjenje, kije, jelenje, konje, zmije.
   

1. 
   Окончание –ojo е най-разпространеното окончание и се среща както след меки, така и след твърди съгласни. Например nanojo, synojo, rjekojo, čłowjekojo, Grjekojo, direktorojo, bohojo, mužojo, wujojo, towaršojo, kralojo.
   
2. 
   Окончание –y след съгласните –c, -ak, -(n)ik, -k: kupcy, krawcy, slěpcy, Němcy, rybacy, měšnicy, hrěšnicy, prodrustwownicy, přeradnicy, wjednicy, młóčcy, wotročcy, pičcy. Наред с това окончание обаче все по-често се среща и окончание –ojo: hajnikojo, wjednikojo, wotročkojo. Само окончание –ojo имат следните съществителни: knježkojo, swědkojo, ludakojo, lapakojo. Същото окончание се среща и при фамилни имена: Šewcojo, Krawcojo, Nakóncojo, Šewčikojo, Wowčerkojo.
   
3. 
   Окончание –jo / -o се среща при съществителни, завършващи на –ar/-er (род. п.-arja/-erja), -el, -an, -ć: kowarjo, koparjo, dźěłaćerjo, šulerjo, přećeljo, darićeljo, jandźeljo, měšćenjo, pohanjo, křesćenjo, Słowjenjo, hosćo, pacholjo.
   
4. 
   Окончание –a: burja, bratřa, Serbja, starosća, wjesnjanosća, Češa, knježa, susodźa. Това окончание е носител и на значението “колективност”: Třo susodojo su mje wopytali - Naši susodźa su Serbja. Много често обаче окончание –a се заменя с окончание –o: Serbjo, susodźo, burjo.
   
5. 
   Окончание –i: много често се заменя с по-новите окончания –ojo, -jo / -o, -a: paduši / paduchojo, poddani / poddanojo, čerći / čertojo, pósli / pósłojo, pohani / pohanojo, Češi / Češa / Čechojo, Židźi / Židźa / Židojo, mniši / mniša / mnichojo.
   

5. 
   По-особено склонение имат някои съществителни от мъжки род. Съществителното dźeń в единствено число се скланя като другите съществителни с мека основа: dźeń, dnja, dnjej, dźeń, wo dnju, z dnjom. За двойствено число са налице две парадигми: dnjej, dnjow, dnjomaj, dnjej, z dnjomaj, wo dnjomaj // dnaj, dnow, dnomaj, dnaj, z dnomaj, wo dnomaj (вторият ред форми се смята вече за остарял). Същото важи и за множествено число: // dny, dnjow, dnjam, dny, z dnjemi, wo dnjach // dny, dnow, dnam, dny, z dnami, wo dnach Съществителните от мъжки род, които завършват на –a (braška, ćěsla, nawoženja, hrabja, profeta, předsyda, wjesnjanosta, starosta), се скланят в единствено число като съществителните от женски род на –a: braška, braški, brašce…, nawoženja, nawoženje, nawoženi…; в именителен и винителен множествено число приемат окончанието на мъжколичните съществителни: braškojo, braškow, nawoženjo, nawoženjow. По-особено склонение има и съществителното knjez: ед. ч.: knjez, knjeza, knjezej, knjeza, knjezu, knjezom; дв. ч.: knjezaj, knjezow, knjezomaj, knjezow, knjezomaj, knjezomaj; мн. ч.: knježa (knjezojo), knjezow, knjezam, knjezow, z knjezami, wo knjezach.
   

Съществителните от женски род в горнолужишкия език завършват или на гласен –a, или на мек съгласен. Изключение прави съществителното knjeni.

1. 
   Склонение на съществителните от женски род, чиято основа завършва на гласен
   

Им. / Зв. žona ruka koza

Р. žony ruki kozy

Д. žonje ruce kozy

В. žonu ruku kozu

Тв. ze žonu z ruku z kozu

М. wo žonje wo ruce wo kozy

Мн. ч.

Им. / Зв. žony ruki kozy

Р. žonow rukow kozow

Д. žonam rukam kozam

В. žony ruki kozy

Тв. ze žonami z rukami z kozami

М. wo žonach wo rukach wo kozach

Дв. ч.

Им. /Зв. žonje ruce kozy

Р. žonow rukow kozow

Д. žonomaj rukomaj kozomaj

В. žonje ruce kozy

Тв. ze žonomaj z rukomaj z kozomaj

М. wo žonomaj wo rukomaj wo kozomaj


Особености в склонението:

1. 
   В редки случаи при някои съществителни в дателен и местен падеж единствено число и в именителен и винителен падеж двойствено число гласният a се редува с e пред меки съгласни: hrjada – hrjedźe. Но в повечето случаи подобно редуване липсва, срв.: wo žabje, na pjaće, w jamje.
   
2. 
   В дателен и местен падеж единствено число и в именителен, и винителен падеж двойствено число твърдите съгласни b, p, m, n, r, d, t, k, ch, h, g, ł, tr се смекчават в bj, pj, mj, nj, rj, dź, ć, c, š, z(dz), l, tř [c´]: ryba - rybje, kupa – kupje, wołma – wołmje, kana – kanje, dźěra – dźěrje, woda – wodźe, hěta – hěće, ruka – ruce, třěcha – třěše, smuha – smuze, synagoga – synagoze, čmjeła – čmjele, sotra – sotře, figa – fize // fidze, Jadwiga – Jadwize // Jadwidze, Wolga – Wolze // Woldze, Inga – Inze // Indze.
   
3. 
   Малка група съществителни (hra, stwa, ćma, škra) имат в дателен и местен падеж единствено число и в именителен, и винителен падеж двойствено число вместо окончание –e окончание –ě: w hrě, po jstwě, po ćmě, wo škrě. При съществителното stwa след едносричните предлози, завършващи на вокал, се появява j- (do jstwy, we jstwě, ze jstwy).
   
4. 
   В родителен падеж единствено число наред с окончанието –ow се среща и по-старото нулево окончание: hory – do horow / do hór, nowiny – do nowinow / do nowin, skupiny – do skupinow / do skupin, husy – wjele husow / hus, kury – kurow / kur, kopy – kopow / kop, póstnicy – póstnic.
   
5. 
   При някои съществителни, които назовават домашни животни, в дателен, творителен и местен падеж множествено число се среща и друго окончание: kuram / kurom, kruwam / kruwom, z kurymi, z kruwami / kruwymi, wo kuroch, wo kruwach / wo kruwoch.
   

Им./Зв. zemja duša

Р. zemje duše

Д. zemi duši

В. zemju dušu

Тв. ze zemju z dušu

М. na zemi w duši

Мн. ч.

Им. / Зв. zemje duše

Р. zemjow dušow

Д. zemjam dušam

В. zemje duše

Тв. ze zemjemi z dušemi

М. na zemjach w dušach

Дв.ч.

Им. / Зв. zemi duši

Р. zemjow dušow

Д. zemjomaj dušomaj

В. zemi duši

Тв. ze zemjomaj z dušomaj

М. wo zemjomaj wo dušomaj

Особености в склонението:
1. В родителен падеж множествено число освен окончание –ow при някои съществителни се среща и окончание –i: bróžnjow / bróžni, dušow / duši, košlow / košli. Съществителното njedźela има нулево окончание njedźel.

2. При едносричните съществителни (mša, škla, łža) в родителен падеж единствено число се среща и окончание –ě: mšě, šklě, łžě.

2. 
   Склонение на съществителните от женски род, чиято основа завършва на мек съгласен
   

Им. / Зв. nóc myš

Р. nocy myše

Д. nocy myši

В. nóc myš

Тв. z nocu z myšu

М. wo nocy wo myši


Мн. ч.

Им./ Зв. nocy myše

Р. nocow myšow

Д. nocam myšam

В. nocy myše

Тв. z nocami z myšemi

М. wo nocach wo myšach

Дв. ч.

Им. / Зв. nocy myši

Р. nocow myšow

Д. nocomaj myšomaj

В. nocy myši

Тв. z nocomaj z myšomaj

М. wo nocomaj wo myšomaj


Особености в склонението:

1. 
   При много от съществителните настъпва редуване на гласните: nóc – nocy, móc – mocy, pěc – pjecy, sól – sele, wjes – wsy, bróžeń – bróžnje, woš – wšě.
   
2. 
   Съществителните на –eń (bróžeń, studźeń) могат в именителен падеж единствено число да зъвършват и на –nja: bróžnja, studnja, móšnja, wišnja, třěšnja.
   
3. 
   Съществителните krej и solotej имат по-ново склонение (krej, kreje, kreji; solotej, soloteje, soloteji…) и по-старо склонение, което се използва за чисто поетични цели (krej, kreje / krwě, kreji / krwi, krej, z kreju / z krwju, wo kreji / wo krwi; solotej, solotwje, solotwi, solotej, ze solotwju, wo solotwi). По същия начин се скланят и някои други съществителни (срв. например: cyrkej, cyrkwje, cyrkwi, cyrkej, cyrkwi, cyrkwju; britej, britwje, britwi; morchej, morchwje, morchwi; rjetkej, rjetkwje, rjetkwi; škorodej, škorodwje, škorodwi; žerchej, žercheje, žercheji). Но и при тези съществителни е налице по-нов склонитбен тип: morchej, morcheje, morcheji; rjetkej, rjetkeje, rjetkeji; žerchej, žercheje, žercheji.
   
4. 
   Особено склонение има съществителното mać, което в някои от формите си се разширява с –er: mać – maćerje, maćeri, maćer (mać), z maćerju, wo maćeri; мн. ч. maćerje; дв. ч. maćeri. Това е и единственото съществително от женски род, което има звателна форма: maći!
   
5. 
   Съществителното woš има в родителен падеж единствено число окончание –ě (wšě).
   

От среден род в горнолужишкия език са всички съществителни, които завършват на –o и -e.

1. 
   Съществителни от среден род, чиято основа завършва на твърда основа
   

Им. / Зв. słowo wěko pleco

Р. słowa wěka pleca

Д. słowu wěku plecu

В. słowo wěko pleco

Тв. ze słowom z wěkom z plecom

М. wo słowje wo wěku wo plecu

Мн. ч.

Им. / Зв. słowa wěka pleca

Р. słowow wěkow plecow

Д. słowam wěkam plecam

В. słowa wěka pleca

Тв. ze słowami z wěkami z plecami

М. wo słowach wo wěkach wo plecach


Дв. ч.

Им. / Зв. słowje wěce plecy

Р. słowow wěkow plecow

Д. słowomaj wěkomaj plecomaj

В. słowje wěce plecy

Тв. ze słowomaj z wěkomaj z plecomaj

М. wo słowomaj wo wěkomaj wo plecomaj

Особености в склонението:

1. 
   В местен падеж единствено число и в именителен падеж двойствено число настъпва смекчаване на някои твърди съгласни (b, p, m, n, r, w, d, t, ł се редуват с bj, pj, mj, nj, rj, wj, dź, ć, l): słowo – słowje, wjedro – wjedrje, lěto – lěće, koło – kole.
   
2. 
   Съществителните, които завършват на –ch, -k, -g, -s, -z имат в местен падеж единствено число окончание –u: we wuchu, w jabłuku, w mloku, na wěku, w Kongu, na plecu, w mjasu, w železu.
   
3. 
   Съществителните lěto, koleno, woko имат нулево окончание в родителен падеж множествено число: pjeć lět, do kolen, pjeć wok. Съществителните wóčko (woko), wucho имат форма за двойствено и за множествено число (woči, wuši) и се скланят като съществителното słowo. Например: woči, wočow, wočomaj, woči, we wočomaj, z wočomaj. В множествено число: woči, wočow / woči, wočom, woči, wočemi / wočimi, wočach; wuši, wušow / wuši, wušam, wuši, wušemi / wušimi, wušach.
   

2. 
   Съществителни от среден род, завършващи на мека основа
   

Им. / Зв. polo twarjenje

Р. pola twarjenja

Д. polu twarjenju

В. polo twarjenje

Тв. z polom z twarjenjom

М. wo polu w twarjenju

Мн. ч.

Им. / Зв. pola twarjenja

Р. polow twarjenjow

Д. polam twarjenjam

В. pola twarjenja

Тв. z polemi z twarjenjemi

М. wo polach wo twarjenjach

Дв. ч.

Им. / Зв. poli twarjeni

Р. polow twarjenjow

Д. polomaj twarjenjomaj

В. poli twarjeni

Тв. z polomaj z twarjenjomaj

М. wo polomaj wo twarjenjomaj

Особености в склонението:
В родителен падеж множествено число освен окончание –ow се среща при някои съществителни и окончание –i: chošćo – chošćow /-i, jejo – jejow /-i.

3. 
   Съществителни от среден род с разширена основа (на –eń- (-enj-) и –eć- / -at-)
   

Им. / Зв. ramjo ćelo

Р. ramjenja ćeleća

Д. ramjenju ćeleću

В. ramjo ćelo

Тв. z ramjenjom z ćelećom

М. wo ramjenju wo ćeleću

Мн. ч.

Им. / Зв. ramjenja ćelata

Р. ramjenjow ćelatow

Д. ramjenjam ćelatam

В. ramjenja ćelata

Тв. z ramjenjemi z ćelatami

М. wo ramjenjach wo ćelatach

Дв. ч.

Им. / Зв. ramjeni ćeleći

Р. ramjenjow ćelećow

Д. ramjenjmaj ćelećomaj

В. ramjeni ćeleći

Тв. z ramjenjomaj z ćelećomaj

М. wo ramjenjomaj wo ćelećomaj

Съществителните, които разширяват основата си с –en, са: brěmjo, płomjo, promjo, symjo, tymjo, wumjo, znamjo. Съществителните, които разширяват основата си с –eć-/-at-, са предимно названията за малките на животните: jehnjo, kózlo, huso, ptačo, pilo, kurjo, proso, šćenjo, а също така и съществителното swjećo.

По-особено склонение имат съществителните dźěćo и swinjo.

Ед. ч.

Им. / В. / Зв. dźěćo swinjo

Р. dźěsća swinjeća

Д. dźěsću swinjeću

Тв. z dźěsćom ze swinjećom

М. wo dźěsću wo swinjeću

Им. / В. / Зв. dźěći swinje

Р. dźěći swini

Д. dźěćom swinjom

Тв. z dźěćimi ze swinjemi

М. wo dźěćoch wo swinjoch

Им. / В. / Зв. dźěsći swinjeći

Р. dźěsćow swinjećow

Д. dźěsćomaj swinjećomaj

Тв. z dźěsćomaj ze swinjećomaj

М. wo dźěsćomaj wo swinjećomaj

Правилата при склонението на чуждите думи в горнолужишкия език не са все още съвсем установени и стабилни. Чуждите думи се разделят на склоняеми и несклоняеми. Към несклоняемите чужди думи се отнасят: м. р.: alibi, abbé, aide-mémoire, baby, dementi, dixi, harakiri; ж. р.: beriberi, equipe, lady, miss, jury; ср. р.: pi; собствени имена: Amu-Darja, Baku, Champagne, Boulogne, Dehli, Haiti, Goethe (може и да се скланя Goethe, -y, -eho), Dante (Dante, -y, -eho) и др.

1. 
   Съществителни от мъжки род, завършващи на вокал: kanu, -ua, nandu, -ua, iglu, -ua, pony, -ya, profi, -ia, whisky, -ya, Nehru, -ua. Възможно е някои от тях обаче да не се скланят: ze spěšnym kanu, wo Nehru.
   
2. 
   Съществителните от женски род на –a се скланят като žona и zemja: lama, -y, cebra, -y, puma, -y, boa, -oy, Gambetta, -y, Garcia, -ie. Съществителните koma, drama, tema, reuma се скланят като žona, но в разговорния език могат да бъдат и от мъжки род: tón koma, tón reuma.
   
3. 
   Съществителните от женски род, които завършват на –s, се скланят като съществителното wjes: Wenus, Wenusy, Wenusy, Wenus, z Wenusu, wo Wenusy; iris, -sy, neuritis, -sy, bronchitis, -sy.
   
4. 
   Съществителните от мъжки род на –us / -ius, -os, -es, -is, -um / -ium се скланят като съществителните štom, nan: trocheus, -usa, rytmus, -usa, lapsus, -usa, Augustus, -usa, Ovidius, -iusa, Dorticos, -osa, Pythagoras, -asa, Xerxes, -esa, Descartes, -esa, neutrum, -uma, plenum, -uma, publikum, -uma. Част от съществителните на –ium, -ius приемат суфикс –ij, а съществителните, завършващи на -eum, -eus - суфикс –ej, напр.: sympozij, -ija, gymnazij, -ija, muzej, -eja, aluminij, -ija // aluminium, -iuma, spondej, -eja // spondeus, -eusa.
   
5. 
   Заемките от френския и английския език, завършващи на съгласен, се скланят като съответните горнолужишки съществителни от мъжки род (твърда или мека основа): team, -ma, jazz, -zza, komfort, -ta, poem, -ma, spleen, -na, weekend, -da, teenager, -ra, detail, -la.
   
6. 
   Руските фамилии на –oj се скланят като съществителното kraj: Tolstoj, -oja, Košewoj, -oja.
   
7. 
   Полските фамилии на –ski, -ska и руските на –ij, yj се скланят като горнолужишките прилагателни: Szymański, Szymańskeho, Konopnicka, Konopnickeje, Skłodowska, Skłodowskeje, Dolgorukij, Dolgorukeho, Belinskij, Belinskeho, Wasilewskaja, Wasilewskeje.
   
8. 
   Чешките и словашките имена на –ek се скланят по образеца на съществителните от мъжки род с твърда основа, като гласният –e- не изпада в косвените падежни форми: Machek, Macheka, František, Františeka, Hašek, Hašeka.
   
9. 
   Чуждите думи на –o се скланят като съответните горнолужишки съществителни от среден род: awto, awta, radijo, radija, Šewčenko, Šewčenka, Castro, Castra, Chikago, Chikaga, Cicero, Cicera. Някои от тях разширяват основата си с –on-: farao, faraona, Plato, Platona.
   

1. 
   Фамилиите Krawc, Nowak, Čornak, Michałk, Domš, Cyž, Budar се скланят като съществителни от мъжки род. Фамилиите на –a (Ćěsla, Haša, Haža, Šołta, Janca, Bjenada) се скланят като съществителните braška, nawoženja: Šołta, Šołty, Šołće; Haša, Haše, Haši. Фамилиите на –o (Bartko, Nedo, Šymko) се скланят като съществителни от мъжки род: Bartko, Bartka, Bartkej; Šymko, Šymka, Šymkej.
   
2. 
   Фамилиите на –ecy/-icy са pluralia tantum (Młynkecy, Palerjecy, Mikanecy, Kubašecy, Ćěslicy, Bjenadźicy, Wjelicy, Domulicy) и се скланят по следния начин:
   

Им. / Зв. Měrćinkecy Wjelicy

Р. Měrćinkec Wjelic

Д. Měrćinkecom Wjelicоm

В. Měrćinkec Wjelic

Тв. z Měrćinkecami z Wjelicami

М. wo Měrćinkecach wo Wjelicach

3. 
   Мъжките фамилии от типа на Nowotny, Lubjenski, Andricki се скланят като прилагателни имена: Nowotny, Nowotneho; Lubjenski, Lubjenskeho; Andricki, Andrickeho.
   
4. 
   Женските фамилни имена –owa, -ina / -yna се скланят като съответните прилагателни за женски род: Krawcowa, Krawcoweje, Krawcowej; Šołćina, Šołćineje, Šołćinej; Nowotna, Nowotneje, Nowotnej.
   
5. 
   В горнолужишкия език има специален суфикс (-ec, -ic) за образуване на фамилни имена на неженени момичета: Leńka Měrćinkec, Hanka Mětec, Wórša Młynkec, Anja Bjenadźic (съответните мъжки фамилии са Měrćink, Mět, Młynk, Bjenada).