Формите за м.р. при прилаг. имена

При някои форми съществуват дублети с е – овче и гъше, а краве е само с е.

Формите за число са два типа – ед.ч. и мн.ч. Немаркирано е ед.ч., а мн.ч. се образува с морфема и –високи, смели, морски, пътнически.

При прилаг. имена от м.р., завършващи на и мн.ч. и ед.ч. са омонимни(еднакви по форми – морски – м.р. ед.ч. и мн.ч.). Друга важна особеност е, че в мн.ч. няма форми за род.

Граматичните значения за род, число и положение, както и степенуването, разбира се, могат да се съчетават в рамките на една словоформа – най – високата – имаме изразяване на превъзходна степен, ж.р., определено положение – число(то е изразено с нулева морфема).

Категориите род, число и положение са характерни за същ. име, тоест, значението им е свързано с назоваваните(именуваните) явления. Изразяването на същите граматични значения от прилаг. име се явява дублиращо(редундантно, излишно), тоест, при прилаг. име изразяването на род, число и положение е само съгласувано (само структурно) – нова къща – тук имаме съгласуване – прилаг. име е от ж.р. и същ. име е от ж.р.,– ж.р. е един, изразен 2 пъти, нови къщи – мн.ч., изразено 2 пъти.

Относителните прилагателни означават такъв признак на предмет, който не му е вътрешно присъщ,а го придобива посредством отношенията си с други предмети.Т ова най-често е свързано с мястото ,откъдето произхожда или където се намира предметът /планински орел,полски цветя/,веществото от което е направен предмета /каменен зид,водна струя/,предназначеността на предмета /отоплителна инсталация,превозно средство/,принадлежност /маминото детенце,братова дъщеря/.Относителните прилагателни поначало не се степенуват.Отношението на предмета към друг предмет,което се изразява с относително прилагателно,или съществува,или липсва-масата или е направена от дърво,или не е,затова не може да бъде “по-дървена”или “най-дървена”.Така и притежателните прилагателни,които са разновидност на относителните не могат да се степенуват:Петровия баща-бащата на Петър-той не може да бъде повече или по-малко Петров,следователно никакви междинни частици не могат да се допускат.Когато относителните прилагателни при преносна употреба видоизменят значението си,те всъщност се превръщат в качествени и следователно могат да се степенуват.Например словосъчетанията златно сърце и златни ръце-това не са сърце и ръце направени от злато ,а означават “добро,много добро сърце” и “сръчни,много умели ръце”.

Относителните прилагателни са винаги производни-те се получават с помощта на наставки от същ.имена,означаващи предмета,към който се изразява отношението на пояснявания предмет,например вила от желязо-желязна вила;език на майката-майчин език;син на брат-братов син и т.н.

Качествените прилагателни имена са поначало непроизводни,създадени от езика да назовават признак,но има и много производни.Ето един пример,който можем да свържем с последното относително прилагателно:зъбна паста и зъбата критика-пастата не може да бъде по-зъбна /следователно зъбна е относително прил.име/,но критиката може да бъде по-зъбата /следователно зъбата е качествено прил.име/.

Формите за род и число се образуват по един и същ начин при всички прилагателни-не се прави разлика между качествените и относителните.

Формата за м.р.,ед.ч.има или нулево окончание,т.е. завършва на съгласен звук /бял,студен/,или пък има окончание –и /детски,горски/.Всъщност прилагателните,които в м.р.,ед.ч. имат окончание –и,са ограничен кръг-това са прилагателни,образувани с наставка –ск–и /български/.Има и една малка група прилагателни, образувани от съществителни,означаващи животни,при които окончанието –и изпълнява и ролята на наставка:вълк-вълчи апетит,коза-кози крак,овца-овчи кожух и т.н.Освен това има и прилагателни,заети от руски език,с окончание за м.р. ударено и:делови,войскови,боеви,строеви.Неударено окончание –и за м.р.,ед.ч.се среща и при форми като:младши,старши,низши,височайши,по произход степени за сравнение.

Формата за ж.р. на прилагателните се образува винаги с окончание –а /след мека съгласна се пише –я/-бяла,синя,детска,козя,Овча могила,делова работа,войскова част.

Формата за ср.р. се образува с окончание –о:бяло,синьо,високо,делово решение.В редки случаи,когато в миналото съгласната е била мека,формата за ср.р.на прилагателното се образува с окончание –е:козе мляко,кокоше яйце,овче сирени,пуйче яйце и др.Всички тези форми имат и вариант с окончание –о,но той звучи просторечно,разговорно.

Формата за мн.ч. на всички прилагателни,без каквото и да е било изключение се образува с окончание –и:бели,студени,сини,вълчи следи,кокоши крака,старши командири и др.Формата за мн.ч. изцяло съвпада с формата за м.р.,ед.ч.,когато тя е образувана с окончание –и:кокоши крак-кокоши крака;планински връх-планински върхове.

Прилагателните в м.р.,ед.ч. завършващи на съгласна имат една “разширена форма”,образувана с окончание –и.Тя е остатък от по-старо състояние на езика ни,когато всички прилагателни за всеки род са имали две форми-проста и разширена.Разширената форма с –и за м.р.ед.ч. се употребява днес в съставни собствени имена-лични и геогравски:Симеон Първи е бил велик български цар,затова е наречен Симеон Велики /но не “Симеон Велик”/.Особено чести са тези разширени форми на прилагателните за м.р. при геогравски названия:Бели Искър,Черни Вит,Черни връх,Горни Богров,Сини вир.Разширени форми на прилагателните в м.р.ед.ч. се използват задължително и при обръщение:мили татко,скъпи приятелю.

Прилагателните в бълг.език се членуват за да изразят категорията определеност на съществителното,към което се отнасят.И тук се проявява граматическата зависимост на прил. от същ.име – самото прил.име не може да бъде нито определено,нито неопределено в граматически смисъл,но то ще се членува винаги когато е поставено пред едно граматически определено същ.име.Ако същ.име е членувано,щом поставим определящото го прилагателно пред него,членът ще се присъедини към прилагателното:селото-голямото село.Дори същ.име да не е членувано щом е определено по своята същност,например като лично име,прилагателното ще се членува:Елена-хубавата Елена;Пловдив-Старият Пловдив.

Членната морфема се прибавя към прил.име оформено с окончание.За формата в м.р. бихме могли да кажем,че членът се прибавя не след нулевото окончание,а след разширената форма с окончание –и.Практически от съвременна гледна точка към основната форма на прил.име в м.р. се прибавя формантата –ия или –ят:висок-високия,високият.Разликата между членуването на същ.име и прил.име в м.р.ед.ч. проличава особено ярко при омоними,например:къс,късът,къса;но прилагателното къс-късият,късия.

Пример:Късът самородно злато тежи...

Късият зимен ден свърши бързо.

Прието е “пълната членна форма” да се пише,когато прилагателното определя подлога или сказуемното определение на подлога:Новият учител дойде;Ст.Иванов е новият учител;но Посрещнахме новия учител.

Формата за ж.р. се членува винаги с членна морфема –та /добрата,синята/.За ср.р. члена е винаги –то :доброто,овчето.В мн.ч. члена на прилагателните е винаги –те:добрите,сините,бившите.Вижда се че и тук както при членуването на съществителните при избора на членна морфема е в сила зависимостта от окончанието на прилагателното-получават се винаги следните завършеци:-а –та /ж.р./;-о –то /ср.р/;-и –те /мн.ч./ и за м.р.-когато думата завършва на съгласен звук окончанието е –ия, когато завършва на –и окончанието е –ият.

Числително име. Числителното име е част на речта, с която се назовават числата и числовите признаци. Числителното име се свързва с понятие за количество, за брой и ред, за численост. Количествени характеристики се отбелязват и с други части на речта: съществителни събирателни – студентство, прилагателни имена за размери и количество – малък, многоброен, местоимения – колко, николко, наречия – малко, повече, че даже и глаголи – удвоявам, повтарям. Числото е „понятие за количество, величина, посредством което се брои и смята“. Следователно числото е понятие предимно от сферата на математиката. Числителното име е название на числото, като прибавяме и числовите признаци (на практика т.нар. редни числителни имена по нищо не се различават от относителните прилагателни имена). Именно числителното име, думата-числително име, е обект на езикознанието и в частност на граматиката. Цифрата е писмен белег на числата и подобно на буквата е обект на ортографията (графиката и правописа).

Чисто лингвистично понятие, то е думата, с която се назовават числата. Именно тя е обект на изследване от езикознанието. От трите критерия, според които думите се обособяват на части на речта, водещ е морфологичния. Според него една част на речта трябва да обединява думи с едни и същи морфологични характеристики. Това означава, че трябва да имат еднакво формообразуване и съответно да изразяват едни и същи граматически значения.

Морфологичните особености на числителното име са твърде разнообразни. По принцип бройните числителни имена са съществителни, например в три по три прави девет или три и две прави пет (типични съществителни са милион и милиард – те са от мъжки род и имат форми за множествено число). Редните числителни имена, например първи ден, втора смяна, трето дете, са прилагателни имена.

Числителното име притежава морфологичните категории род (без бройните с някои изключения), число (без бройните с някои изключения) и положение (определеност ~ неопределеност).

По състав числителните имена са прости, сложни и съставни.

а) простите числителни имена съдържат една коренна морфема, те са прости думи: един, пет, сто, хиляда и т.н.

б) сложните числителни имена съдържат повече от една коренна морфема, те са сложни думи, представляващи единна морфема, те са сложни думи, представящи единна морфологична и акцентна цялост: единадесет, двеста петстотин, единадесети и т.н.

в) съставните числителни имена са синтактични съединения от две или повече числителни имена, назоваващи едно число: двадесет и един, хиляда, седемстотин осемдесет и две и т.н.;

Основната дихотомия при числителните имена с числителни бройни – числителни редни. Наред с тези две основни групи могат да се обособят и други: дробни числителни, числителни за приблизителност, събирателни числителни (или съществителни, произлезли от числителни), мъжколични числителни, умалително-гальовни числителни, прилагателни имена от числителни, наречия от числителни.

При числителното за първи път срещаме противоречия с принципа. Тук присъстват два нееднородни типа думи с различно формообразуване. Става въпрос за видовете числителни – бройни и редни.

Тъй като морфологично са различни, ще ги разгледаме поотделно. Бройните числителни имена (основни) са същински. Именно те назовават количество, брой, те са названия от десетичната бройна система. Назовават абстрактно названието на числото, като в такъв случай имат функциите на отвлечено съществително (едно, две), или пък сигнализират числов признак на явленията, определящи точния им брой (един човек, две жени).

В граматично отношение бройните числителни имена се различават от прилагателните имена (респ. и от редните числителни имена) по липсата (с някои малки изключения) на морфологичните категории род и число. Всъщност това е най-сериозният морфологичен аргумент за обособяването на числителното име като самостоятелна част на речта. Изключение правят само числителните един, една, едно, едни; два, две; милион, милиони; милиард, милиарди. Твърде възможно е тази особеност на един да се дължи на факта, че това числително име често се употребява във функциите на неопределително местоимение и на неопределителен член, например Един човек отвори вратата, Една писателка никога не би казала такова нещо.

Основните числителни бройни са еднокоренни. Това са един, два, три…десет, сто, хиляда, милион, милиард. От тях чрез различни комбинации, суфиксални средства и синтактични свързвания се образуват останалите, включително и редните числителни. Основните числителни бройни са непроизводни. Всички останали са производни.

Сложните се формират по два начина: чрез умножение и чрез прибавяне. При числителните от 11 до 19 е характерен типът единадесет, дванадесет, тринадесет … т.н., т.е. става дума за аритметичното действие събиране, като числителното от по-ниския клас (единици) се поставя пред числителното от по-високия клас (десетици). Двете части на думата са съединени с предлога на, т.е. към десет се наслагват последователно един, два, три, четири и т.н. На принципа на математическото събиране са се образували сложните числителни имена между десет и двадесет. Прибавянето става чрез предлога на като на първо място се поставят единиците, а после десетиците. Например единадесет е получено от един + десет, дванадесет – две + десет и т.н.

Пак чрез събиране се образуват всички съставни числителни (21, 22, 23, …, 31,… 101, …, 201, 202, 203, …, 1721 … и т.н.), като числителното по-високия клас заема място пред числителното от по-ниския клас (милиони – хиляди – стотици – десетици – единици), а последното синтетично числително се съединява от съюза и, който в говоримия език означава събиране (+): двадесет и едно, двадесет и две, тридесет и три, сто и единадесет, хиляда седемстотин тридесет и пет. Тук наблюдаваме синтактични съединения на две или повече числителни имена, които назовават едно число.

Умножението се използва за образуването на десетиците и стотиците. Числителните от класовете десетици (20, 30, 40…), стотици (200, 300 …), хиляди, милиони, милиарди и т.н. също се образуват от различни комбинации на основните числителни, но чрез аритметичното действие умножение, като числителното от по-ниския клас (във функциите на множител) се употребява пред числителното от по-високия клас ( във функциите на множимо). Числителните от класовете десетици и стотици са сложни, при тях съответно 10 и 100 се умножават последователно с числата от 2 до 9: двадесет, тридесет, четиридесет … двеста, триста … Двадесет например е резултат на операцията две х десет, тридесет – три х десет и т.н. Двеста е резултат на операцията две х сто и т.н. Числителните от класовете хиляди, милиони, милиарди и т.н. са съставени, при тях съответно 1 000 и 1 000 000 се умножават последователно с всички числа от 2 до 999: две хиляди, три хиляди, двадесет и една хиляди, два милиона, сто двадесет и четири милиона и т.н. Както се вижда, когато множителят е съставно числително, то се подчинява на правилата на собственото си образуване.

Техни дублетни форми са единайсет, дванайсет и т.н. Разглежданите до тук числителни имена се приемат за самостойни думи. Останалите, наричани съставни, се образуват от съчетание на прости и сложни числителни, употребени като отделни думи. При тях също действат принципите на умножението и събирането. Две хиляди е резултат на умножение. Огромният брой числителни в българския език обаче са получени от съчетаването на две операции. Така например двадесет и едно, тридесет и седем, сто педесет и три са формирани от смесването на операциите умножение и събиране като се започва от най-високия клас числителни и се завършва с единиците. Съюзът и, който тук е синоним на +(прибавяне) се поставя само пред последното числително. Разновидност на бройните са дробните числителни . Те означават количество, което е част от някакво цяло. Образуват се като за числител се употребява числително бройно, а за знаменател – числително редно в множествено число – 2/3(две трети), 7/8(седем осми), 5/10(пет десети) и т.н. Приблизителните числителни също са разновидност на бройните. Образуват се по два начина: първият е с наставката ина – при числата десетици от 11 до 19 – десетина, дванайсетина, а също така и стотиците – стотина. Вторият начин – чрез безсъюзно свързване на две числителни бройни – две-три, пет-шест, сто- двеста.

Имената на числата 400, 500, 600, 700, 800, 900 имат втора съставна част стотин, която е остатък от стара форма за родителен падеж множествено число: четиристотин, петстотин и т.н.

Редните числителни имена означават числов признак за поредност. Те не се отличават от относителните прилагателни имена по граматичните си особености – притежават морфологичните категории род, число и положение, в изречението най-често са съгласувани определения: първи ред, втора седмица, двадесет и пети ден.

Образуват се от бройните числителни имена чрез морфемите –И: пет – петИ, десет – десетИ или -ТИ: само при три – треТИ. При съставните числителни се преобразува само последната съставка: сто двадесет и петИ. Редните числителни първи и втори са образувани суплетивно.

Редните числителни от класа стотици се образуват чрез морфемите –Т- + ЕН/Н, като имат два типа форми: стотен и стотни, двестотен и двустотни, деветстотен и деветстоти. Редните числителни от класове хиляди, милиони, милиарди се образуват чрез морфемата –ЕН: хилядЕН, милионЕ, милиардЕН. Производните числителни редни, означаващи повече хиляди, милиони, милиарди, които като бройни числителни са съставни, преминават в сложни: пет хиляди – петхиляден, седем милиона – седеммилионен, осем милиарда – осеммилиарден.

Дробните числителни имена назовават дробни числа, които от соя страна означават размера на част от общото или подразделения на единицата. Те са разновидност на бройните числителни и винаги са съставни: една трета, две четвърти, три осми.

Дробните числителни имена се образуват от числително бройно, което назовава числителя, и числително редно в множествено число, което назовава знаменателя на дробта: пет шести, две трети. Изключение правят дробните числителни с числител единица, при които знаменателят е редно числително в женски род единствено число: една втора, една трета, една шеста. Това се дължи на изпускането на съществителното част, т.е. една трета означава „една трета част от цялото“. Този тип дробни числителни и паралелни форми – половина (половинка), третина (третинка).

Мъжколичните числителни са разновидност на бройните числителни имена. Характеризират се от морфемата –(И)МА: трима, …, десетима. Те се свързват само с личните съществителни имена от мъжки род, които по принцип са в множествено число (а не в бройна форма): петима летци, шестима студенти. В тези случаи бройната форма се избягва. Тя се държи стабилно само в съчетанието с двама: двама сина, но и двама работници. Мъжколичните числителни може да поясняват и съществително име, означаващо разделно множество от лица, от които поне едно е от мъжки пол, например В залата бяха четирима –двама мъже и две жени.

Съществуват още два типа мъжколични числителни бройни – образувани с морфемите –ИЦА и -МИНА: двоица, двамина. Повечето от тях имат ограничена употреба.

Числителните бройни за приблизителност се образуват по два начина:

а) Чрез безсъюзно свързване на две числителни (правописно се свързват с дефис): две-три, петнадесет-двадесет и т.н. Обикновено се свързват две следващи едно след друго числителни или закръглени към пет,десет, сто и т.н.

б) Чрез морфемата –ИНА за числата от класа десетици и от 11 до 19, например десетина, двадесетина, стотина.

Умалително-гальовни числителни се образуват от бройните числителни един, два, три, четири, мъжколичните двама, трима, и от някои числителни редни – първи, втори, с различни умалителни морфеми, например едничък, едничка, едничко, еднички, двама, двечки, двенки, двамца и т.н. Употребяват се предимно в детския език или в езика на детските писатели.

Съществителни имена, производни от числителни (събирателни), са единица, двойка, стотица, стотарка и т.н. Към тях може да се прибавят и мъжколичните числителни бройни имена.

Прилагателните имена, производни от числителни, са два типа:

а) Образувани с –ОЕН, -ОЙН, -ОРН, -ОРЕН, например двоен, двойна, двойно, двойни, троен, четворен, петоорен, десеторен, десеторно.

б) Образувани с –КРАТЕН, например еднократен, двукратен и др. или пък с –ОЯК, например двояк, трояк. Този тип прилагателни умножителни числителни имена.

Сложни прилагателни имена с първа съставна част числително име са например двугодишен, двумоторен, трисричен, четириетажен и т.н.

Наречията от числителни имена са веднъж, дваж, еднократно, двойно, трето и т.н.

Специално внимание заслужава граматическата характеристика на числителните бройни. Като главна особеност обикновено се изтъква липсата на категория род. Вярно е, че при повечето от тях не се срещат такива форми. В българската граматика още се твърди, че не изразяват и собствен константен родов признак, какъвто имат същ. Твърдението не е съвсем вярно. Тъй като при употреба на прилаг. към дадено числително бройно име се получава съгласуване по род, който обикновено е среден – Какво грозно три написано, Пишете ми едно четири. Примерите недвусмислено показват, че числителните бройни също притежават род, най-често среден, който е присъщ на лексемата като цяло и разбира се е напълно условен. От ж.р. е числителното нула, както и хиляда, от м.р. е милион и милиард. По-особен е статусът на числителното един. То има форма за род – един, една, едно, те вероятно са следствие на употребата им с функция на неопределително местоимение, например – Там имаше една чанта. Числителното два пък функционира като форма за м.р., две – като форма за ж.р. и ср.р.

Пред лично съществително име, числителните бройни имена от 2 до 6 образуват тъй наречената мъжколична бройна форма с насткавката -ма - двама студенти, трима преподаватели, четирима комбайнери.

Бройните числителни имена нямат форми и за граматическата категория число. Това е съвсем естествено, тъй като те назовават количество, брой чрез лексикалното си значение. Някои обаче имат форми за число, така например един има форма за мн.ч. – едни. Тя отново е резултат от употребата като неопределително местоимение – видях едни студенти.

Форми за число имат също числителните нула – нули, хиляда – хиляди, милион – милиони, милиард –милиарди. Последните на практика по нищо не се отличават от същ. имена.

Единствената пълноценна морфологична категория при числителните бройни имена е положението. Всички те имат определена и неопределена форма – един – единият, два – двата, пет – петте, сто – стоте и т.н.

Изразяването на определеност и неопределеност обаче е по-скоро съгласователно – трите студентки, семантичната определеност се отнася за същ. име студентки.

Числителните редни имена означават количествен признак на дадено явление, назовано от същ. име. Те се делят на прости, сложни и съставни. От формална гледна точка те изцяло се припокриват с относителните прилаг. имена.

Простите и сложни числителни редни се образуват от бройните, като им се прибави наставка. Изключение правят първи (пръв) и втори, които не са образувани съответно от корените на един и два. Числителните редни трети и четвърти са образувани с наставка –ти съответно от бройните три и четири, но с промени в звуковия им състав. Останалите числителни редни се образуват от съответните числителни бройни с наставка –и (за м.р.), -а (за ж.р.) и –о (за ср.р.), пример: пет-пети, пета, пето. От числителното сто се образува редно по два начина: стотен и стотни. От хиляда редното е хиляден.

Съставните числителни редни се образуват от съответните числителни бройни, като наставката се постави само към последното числително, пример: тридесет и пет – тридесет и пети.

По своето значение, по граматическите си особености и по своите синтактични функции числителните редни напълно приличат на прилагателните имена. Като тях те притежават граматическите кагетории род и число, а също така могат и да се членуват. Родовите им форми се образуват по следните начини.

Формата за ж.р., ед.ч. се образува от окончание –а, а формата за ср.р., ед.ч. – с окончание –о. Тези окончания се прибавят към нечленуваната форма за м.р., ед.ч., след като се отстрани от нея наставката –и, пример: първи-първа, първо.

За трите рода в мн.ч. редните числителни имат една обща форма, която се образува с окончание –и. Следователно тя съвпада с формата за м.р., ед.ч., пример: първи (клас), първа (дружина), първо (отделение)

– първи (класове, дружини, отделения).

Членуването на числителните редни имена става по същия начин, както при прилагателните имена. И тук при формата за м.р., ед.ч. се различават три разновидности на члена: кратък член –я, пълен член –ят и скъсен член –й. Синтактичното правило за употребата на пълния член –ят е както при прилагателните имена. Пример: първи – първия, първия(т), първий; първа – първата, първо – първото, първи (мн.ч.) – първите; пети – петия, петият, петий.

Дробните числителни служат да се именуват с тях дробни числа. Всяко дробно числително се състои всъщност от две числителни: с първото се именува числителят на дробното число, а с второто – знаменателят му. Следователно този тип числителни са съставни. Първата част (с кояно се именува числителят на дробта) е числително бройно, а втората част ( с която се именува знаменателят на дробта) е числително редно, например: ½ - една втора.

Освен тези дробни числителни, за дробни числа с числител единица(1) се употребяват и други, които имат разговорен стилистичен оттенък. Те са следните: ½ - половина, половин и умалително половинка; ¼ - четвърт, четвъртина, умалително – четвъртинка.

Дробното числително от този тип стотинка е субстантивирано и означава 1/100 част от основната парична единица в България – лева.

Всички числителни редни имена имат определена форма за категорията положение. И трите категории – род, число и положение са съгласувателни при числителните редни имена. Така стои въпросът и при прилаг. имена. Повечето съвременни изследователи са склонни да приемат, че така наречените числителни редни имена са трети тип прилагателни.

Изразите „ Той получи голяма цифра пари. Той спомена голямо число” не са верни.