Морфологията като дял от граматиката


ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА-СЪЩНОСТ НА МОРФОЛОГИЧНАТА КАТЕГОРИЯ, ВИДОВЕ, ФОРМАЛНО ИЗРАЗЯВАНЕ



страница7/10
Дата11.01.2018
Размер1.58 Mb.
#43221
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА-СЪЩНОСТ НА МОРФОЛОГИЧНАТА КАТЕГОРИЯ, ВИДОВЕ, ФОРМАЛНО ИЗРАЗЯВАНЕ. Залогът е изразеното от глаголната форма /проста или сложна/ отношение на глаголното лице към глаголното действие.Действието се изразява чрез глаголната основа,а глаголното лице се означава чрез окончанието на глагола,например гледам изразява и самото действие “гледане”,и лицето,към соето е отнесено това действие /чрез окончанието/-подразбира се аз гледам.Думата АЗ в изречението Аз гледам,е подлог,но достатъчно е да кажем и само Гледам,за да е ясно глаголното лице.Важно е да се разбере че глаголното лице е понятие от морфологията,от учението за думата като граматическа еденица,а подлог е понятие от синтаксиса-учението за изречението и неговите части.

За да определим залога на дадена глаголна форма е необходимо след като установим глаголното лице да проверим какво е отношението на глаголното лице към глаголното действие,в смисъл дали глаголното лице е активно,т.е. върши глаголното действие,или пък е пасивно,т.е. търпи глаголното действие.Дадена глаголна форма е от деятелен залог,когато глаголното лице е активно.Глаголната форма ще бъде от страдателен залог,ако глаголното е пасивно.При това положение трета възможност просто няма:глаголното лице или е пасивно или е активно,не може да бъде и двете едновременно.От тук следва че в бълг.език има само два залога-деятелен и страдателен.Така например в деятелен залог е глаголната форма “ пеят”,защото глаголното лици /или подлога ТЕ/ е активно,върши действието “пеене”,а пък глаголната форма “пеят се” е в страдателен залог,защото глаголното лице /или подлога ТЕ-например тези песни се пеят/ е пасивно,то търпи действието.

Ако обаче приемем термините “вършител” и “получател” на действието,макар на пръв поглед да изглежда,че са идентични на понятията “активност” и “пасивност”,е възможно и трето положение:глаголното лице да бъде едновременно и вършител, получател,т.е. да върши действието върху себе си,например:бръсна се,което е равнозначно на бръсна себе си.Не можем да кажем обаче,че в този случай глаголното лице е дновременно и активно,и пасивно,че върши действието върху себе си,не го прави пасивно,не накърнява неговата активност.Някои автори допускат четвърта възможност-глаголното лице да не бъде нито вършител,нито получател на действието,затова говорят и за четвърти залог-безличен,но при безличните глаголи всъщност няма лице,така че строго погледнато няма и залог.С други думи,не може да има положение,когато глагола е безличен,т.е. има глаголно лицекоето не е нито вършител,нито получател.

Възвратен по форма е този глагол,който съдържа възвратноместоименната частица СЕ и СИ,например:обличам се,нося се,смея се,пея си и др.Тъй като при глаголите чрез СИ /пея си,пийваме си и т.н./се маркир непряко дателно допълнение,което няма отношение към категорията залог,СИ-глаголите не се разглеждат с оглед на залога.Глаголното лице при възвратните глаголи може да бъде активно-така е в повечето случаи,например:моля се /”аз извършвам действието молене”/,смея се,зеленее се и т.н.Тези възвратни глаголи са от деятелен залог.Но има възвратни по форма глаголи,които показват,че глаголното лице е пасивно,че то търп глаголното действие.Например глаголната форма превива се в поговорката Дървото се превива,докато е младо е от страдателен залог,защото глаголното лице-дървото не върши действието-превиване,а напротив-търпи го.

В повечето случаи възвратно местоименната частица СЕ обаче показва,че действието се връща върху глаголното лице,което е вършител и по този начин става получател:обличам се-подразбира се не само аз обличам,т.е.”аз върша действето обличане”,но и “аз обличам себе си”-значи “аз върша действието обличане върху себе си,аз върша и получавам действието”.Можем да кажем,че това е един особен залог-възвратен.Една разновидност на възвратното значение е взаимното-когато когато възвратни глаголи в мн.ч. изразяват че една част от глаголното лице върши действието върху друга част от глаголното лице,която от своя страна реципрочно върши действието върху първата част.Пример:Децата се бият-като цяло глаголно лице /подлога/ “децата” са и вършител и получател на действието,но в действителност да кажем Пенчо бие Иванчо,а Иванчо бие Пенчо,т.е. децата се бият едно друго.Не такова е положението в изречението Децата не бива да се бият,това се отразява зле на възпитанието им-тук залога е страдателен,защото не децата се бият едно друго,а тях ги бият.Изобщо за определяне на глаголните форми трябва да обърнем по-особено внимание на възвратните по форма глаголи,тъй като в залогово отношение те са многозначни,докато всички невъзвратни глаголи са от деятелен залог.Страдателния залог се изразява и с помощта на сложни глаголни форми,образувани със страдателно причастие,например:поканен съм,забравен е,водата е спряна,сокът е изпит.Всички тези причастно-страдателни глаголни форми са еднозначни-те могат да бъдат само в страдателен залог.Затова тези форми могат да се използват като критерии при съмнение в залоговото значение:Тази книга много се търси напоследък е от страдателен залог,тъй като може да се каже и Тази книга е много търсена напоследък-формата търсена е не може да бъде в друг залог,освен в страдателен.Някои СЕ-форми се смятат за “лъжестрадателни”,например в изречението От силното слънце водата доста се стопли.И все пак те могат да се разглеждат и като страдателни,защото глаголната форма се стопли може да се замени с причастно-страдателна:От силното слънце водата беше доста стоплена,макар че слънцето се схваща не толкова като вършител на действието,а по-скоро като причина да се стопли водата.

Ако преминем на синтактично равнище залогът показва отношението между подлога и прякото допълнение.Следователно залог ще имат само преходните глаголи,които имат пряко допълнение /обект/.Поначало само преходните глаголи могат да се менят по залог,т.е. от деятелен да стават в страдателен залог.За да извършим тази операция ни е необходимо пряко допълнение,което да превърнем в подлог в страдателен залог,а подлога от деятелен залог се превръща в непряко допълнение,например:Много детски хорове изпълняват тази песен става в страдателен залог:Тази песен се изпълнява от много детски хорове.Глагола изпълнявам е преходен личен глагол-за да съществува действието изпълняване трябва да има някой,който “да изпълнява” /това е субектът на действието/,но трябва да има и нещо,което да се “изпълнява” /обекта на действието/.Естествения израз е в деятелен залог-глаголното лице върши действието,което пада върху предмета на действието,т.е. върху неговия обект.Така и изречението от деятелен залог Мария Е написала писмо ще стане в страдателен залог Писмото е написано от Мария.Въпроса е как да превърнем един непреходен глагол в страдателен залог,като няма от какво да направим подлог,тъй като няма пряко допълнение.Теоретически такива страдателни форми от непреходни глаголи са невъзможни,но на практика в бълг.език те съществуват.Въпреки че няма от какво да се направи глаголно лице нищо не пречи тези глаголни страдателни форми да останат безлични,а изреченията-безподложни.Пример:Някой е отварял вратата и е влизал в стаята.Двете глаголни форми са от деятелен залог,защото глаголното лице-някой е вършител на глаголните действия,макар че първия глагол е преходен-отварям вратата,а втория глагол е непреходен-влизам /в стаята/.Неточно е да казваме,че втория,непреходния глагол няма залог,тъй като е непреходен и е неясно отношението между субекта и обекта на действието.Целия израз можем да превърнем в страдателен залог:Вратата е отваряна и в стаята е влизено.Вижда се че от първото просто изречение сме взели прякото допълнение “вратата” и сме го направили подлог,а във второто просто изречение Влизал е в стаята няма от какво да направим подлог в страдателния залог,затова той остава безличен-В стаята е влизано.Безличността личи много ясно от средния род на страдателното причастие:докато в първото изречение причастието е от ж.р.,тъй като се съгласува с подлога-вратата,във второто изречение няма подлог,няма с какво да се съгласува и остава в безличния ср.р.Такива страдателно-безлични изрази в нашия език има доста много:Тук не се пуши;В аудиторията е пушено;Беше наредено всички да напуснат града.Именно тези безлични изрази според някои автори са от четвъртия залог,наречен безличен.Както се вижда обаче тук изобщо няма глаголно лице,а не глаголното лице да го има,но то да не е нито вършител,нито получател на действието.



НАКЛОНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА. Категорията наклонение на глагола означава отношението на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие.Всъщност това е отношението на самото действие към действителността-дали действието е представено от говорещото лице като реално,или пък като възможно,желателно,наложително и прочие.

1.Изявително наклонение-изходно за останалите наклонения.Когато глаголното действие се мисли и се представя от говорещото лице като реално,т.е. съобщава се за действието такова каквото е било,е или ще бъде,без да има дпълнителни значения се приема че наклонението е изявително.То е основно,съществува във всички езици,най-богато е на форми.На изявителното наклонение като основно се противопоставят останалите наклонения.Те представят действието не като реално извършило се,извършващо се или предстоящо да се извърши,а само като възможно,вероятно,може би и сигурно,но винаги зависещо от изпълнение на някакво условие или пък от волята на говорещото лице и прочие.Ето един конкретен пример:действието “писане” в изречението Иван пише писмо на баща си е представено като реално извършващо се в момента на говоренето,следователно глаголната форма пише е в изявително наклонение.

2.Повелително наклонение-глаголното действие се върши,по-точно трябва да се върши по волята на говорещото лице,което отправя своето желание,молба или заповед съвсем естествмено към събеседника,затова повелителното наклонение има прости форми само за 2л.ед.ч. и мн.ч.:кажи,кажете.Тъй като това наклонение изразява подбуда да се извърши действието,то понякога се нарича и “подбудително наклонение”.Известно е също и като “заповедно наклонение”,тъй като чрез неговите форми се отправя заповед за извършване на действието.Ето формообразуването на повелителните форми за трите спрежения-когато основната форма на глагола /това е формата за 1л.ед.ч. на сегашно време/ преди окончанието има съгласна,формите за повелително наклонение се образуват с-и,ете.Пример:Бъдете все така добър;Бъди все така добър.Когато пред окончанието има гласна ,формите за повелително наклонение сеу образуват с –й,-йте.Пример:пия-пийте;живея-живей,живейте;старая се-старай се,старайте се;броя-брой,бройте.И тъй като абсолютно всички глаголи от 3-то спрежение пред окончанието –м в основната форма на глагола имат гласна –а /или –я/,всички глаголи от трето спрежение образуват повелителните си форми с –й, -йте.

3.Условно наклонение.Глаголните форми в условно наклонение означават действие,което е представено като възможно,зависимо от някакво условие.В СБЕ има два вида форми за условно наклонение:прости и сложни.

Сложните форми на условното наклонение се образуват с помощта на специална форма от спомагателния глагол СЪМ,която се мени по лице и число:БИХ,БИ,БИ,БИХТЕ,БИХМЕ,БИХМЕ,БИХА.Спрегаемия глагол е в минало деятелно свършено причастие,така че се получават сложните глаголни форми от типа:бих казал,би казал,бихме казали,бихте казали,биха казали.В нашия език има и по-нови форми за условно наклонение,които са прости.Образуват се с помощта на същите наставки,с които се получават и вторични несвършени по вид глаголи,например:нося-носвам;река-реквам.Много важно е да се разбере,че тези наставки не променят вида на глагола,а променят само наклонението.Това проличава много ясно от сравнението на изрази като Бих изпил чаша кафе и Изпивм чаша кафе,ако ме почерпиш-изпивам не представя действието в процеса на неговото извършване,а като цяло,затова и смисълът Изпивам чаша кафе е приблизително равен на Ще изпия чаша кафе или Бих изпил чаша кафе,а в никакъв случай на Ще изпивам чаша кафе или Бих изпивал чаша кафе.тъй като тези наставки въобще не са видови /макар да съвпадат с тях/ те могат да се прибавят и към глаголи от несвършен вид,за да се образуват прости форми за условно наклонение:стоя-стоявам;ям-ядвам;търпя-търпявам.Например:Аз без работа не стоявам;Ядваш ли,куме,печено прасе?;Това аз не го търпявам един ден.Простите форми днес имат рядка употреба и са характерни повече за говоримия език.

4.Преизказни и засилени преизказни форми

4.1.Най-общо казано,когато когато говорещото лице не е било свидетел на действието,а съобщава за него по думите на друго лице,в нашия език задължително се употребяват специални глаголни форми,които наричаме “преизказни”,сравни например Той го видя и отиде при него,но Той го видял и отишъл при него.

Преизказват сде глаголните времена на изявителното наклонение,преизказват се макар и рядко простите форми на условното наклонение и сложните форми на повелителното наклонение.Преизказните форми се образуват с помощта на миналото деятелно причастие на –л.

4.2.Засилени преизказни форми-получават се от веднъж преизказанитеформи,като се преизказва вторично спомагателния глагол СЪМ,с който е била получена съответната преизказна форма.Следователно четял съм ще се призкаже още един път четял съм бил;чел съм ще стане двойно преизказно чел съм бил;щял съм да чета ще стане щял съм бил да чета и накрая щял съм да съм чел ще се преизкаже двойно щял съм бил да съм чел.

СИСТЕМА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА-ОБРАЗУВАНЕ НА ФОРМИТЕ, ОСНОВНИ ЗНАЧЕНИЯ,СИНОНИМНИ ЗАМЕНИ. СБЕ разполага с една от най-богатите системи на глаголни времена.Бълг.език разполага с девет глаголни времена,различаващи се по между си както по форма,така и по значение и употреба.

Времената са:

1.Сегашно време-изразява действие съвпадащо,по-точно “пронизващо” сегашния момент /това е момента на говорене/.

2.Минало несвършено време-означава действие,извършващо се в даден минал момент-значи действието е започнало преди този момент и е продължило и след този минал момент,щом не е прекратено тогава.

3.Минало свършено време-действие,извършващо се в даден минал момент-действието е започнало преди този момент,но не е продължило в този момент.

Тези три времена са прости по форма.

4.Бъдеще време-образува се с частицата ЩЕ.

5.Бъдеще време в миналото-основното му значение е да изрази предстоящо действие спрямо един минал момент.Пример:Щях да излизам;Щеше да излизаш;Щеше да излиза и др.

6.Минало неопределено време-в бълг.език има глаголни времена,чието основно значение не показва толкова отношение на действието към съответен ориентационен момент,а по-скоро отношение на резултата от действието към ориентационния момент.Поради тази особеност тези времена могат да се нарекат “резултативни”.Основно резултативно време е минало неопределено.

7.минало предварително време-показва ориентация към определен минал момент когато е на лице резултат от приключено преди това действие.Основното в значението му е резултативността.

8.Бъдеще предварително време-неговите форми се образуват с помощта на бъдеще време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол.Пример:Ще бъда завършила;Ще съм завършил;

9.Бъдеще предварително време в миналото-то е време със свръхсложна,стройна ориентация /сегашен,минал и бъдещ спрямо миналия момент/.То означава че в един минал момент се очаква преди един бъдещ спрямо него момент да е приключило действието,така че да има наличен резултат.Пример:Аз знаех,че когато вие щяхте да дойдете,Иван щеше да е излязъл.

Обикновено се казва,че морфологическата категория време на глагола означава отношението на действието към момента на говорене.В случая това определение е непълно и неточно,защото ако го приемем за вярно времената не могат да бъдат повече от три /сегашно,минало и бъдеще/.За нашата темпорална система съществено значение има разграничаването на различни ориентационни моменти,както и разграничаването на действията от неговия резултат.Ето защо в бълг.език има освен времена с проста ориентация /с един ориентационен момент/ и времена със сложна ориентация /с два и дори с три ориентационни момента/;освен акционни времена има също и резултативни времена.По форма бълг.глаголни времена се делят на прости и сложни.Простите се състоят само от една форма /една дума/-това е форма на спрегаемия глагол за съответното лице и число.Прости времена в нашия език са сегашно време,минало несвършено и минало свършено време:играя,играеш;играех,играеше;играх,игра.Всички останали времена са сложни по форма.При тяхното образуване освен форма на спрегаемия глагол влиза и форма на спомагателен глагол,а също и съюзът ДА.При образуването на сложните глаголни времена участват два спомагателни глагола,всеки от тях в по два варианта.Двата спомагателни глагола могат да се употребят и съвместно.Основния спомагателен глагол е “съм” с разновидност “бъда”.Той се свързва само с минало деятелно свършено причастие при образуването на сложни глаголни времена в изявително наклонение и деятелен залог.Другия спомагателен глагол е “ща”,а при отрицателни форми - “няма” Тези два глагола се свързват с форма за сегашно време на спрегаемия глагол /посредством съюза ДА или без него/.Като спомагателни глаголи “съм” и “ща” имат форми само за сегашно и за минало несвършено време:аз съм,ти си,той е;аз бях,ти беше той беше.Спомагателния глагол “ща”в сегашно време се е превърнал в неизменяема частица-използва се само формата в 3л.ед.ч. “ще”/ще кажа,ще кажеш,ще каже/,а минало несвършено време е щях,щеше,щяхме,щяхте,щяха.От казаното следва,че има сложни времена образувани със: “съм”, “си” и с “бях”, “беше”:аз съм казал,ти си казал /това е минало неопределено време/ и аз бях казал,ти беше казал /минало предварително време/.След това има сложни глаголни времена образувани с “ще” и с “щях”, “щеше”:ще каже,ще кажеш /бъдеще време/ и щях да кажа,щеше да кажеш /бъдеще в миналото/.При отрицателните си форми тези две глаголни времена по-често използват като спомагателни безличните глаголи “няма” и “нямаше”,които се свързват с формата за сегашно време на спрегаемия глагол посредством съюза ДА-няма да кажа,няма да кажеш /бъдеще време/ и нямаше да кажа,нямаше да кажеш /бъдеще в миналото/.

Двата спомагателни глагола и техните варианти могат да се употребят и съвместно,за да се образуват сложни глаголни времена от втори ред:ще съм казал /ще бъда казал/,ще си казал /бъдеще предварително време/,щях да съм казал /щях да бъда казал/,щеше да си казал /бъдеще предварително в миналото/.Фактически това е спрежението на спомагателния глагол “съм” или “бъда”,съответно в бъдеще време /ще съм,ще бъда/ и бъдеще в миналото /щях да съм,щях да бъда/,след което следва минало свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол.

По този начин се получават формите на 9-те глаголни времена:

-три прости /нося,носех,носих/

-три времена с двучленни форми /ще нося,носил съм,бях носил/

-две времена с тричленни форми /щях да нося,ще съм носил/

-едно време с четиричленна сложна форма /щях да съм носил/

Когато спрегаемия глагол съдържа възвратноместоименната частица СЕ,навсякъде се прибавя по още един член на сложната форма,но това е вече друго явление:смея се,ще се смея,щях да се смея и т.н.Когато частицата “ще” се замени в отрицателните форми с безличната глаголна форма “няма”,прибавя се и подчинителния съюз “да”,така че сложната глаголна форма се увеличава с още един член:няма да кажа,няма да съм казал.Разбира се и всички други отрицателни форми са с една съставка в повече-отрицателната частица НЕ.

Делението на времената на прости и сложни е по форма,а делението им на времена с проста и сложна ориентация е по значение.При времената с проста ориентация действието е ориентирано само към един момент-момента на говоренето,сегашния момент.При времената със сложна ориентация освен момента на говоренето влизат и други моменти.Действието обаче никога не е ориентирана едновременно към два момента ,а само към един.Ако в значението на глаголното време има два ориентационни момента,действието /или неговия резултат/ ще бъде ориентирано само към дадения /несегашния/ момент,а другата ориентация ще бъде между моментите.

-сегашен-съвпада с момента на говоренето

-минал-предхожда момента на говоренето

-бъдещ-следходен по отношщение на момента на говоренето

-бъдещ спрямо минал-който е ориентиран към миналия момент,а миналия момент от своя страна е ориентиран към момента на говоренето.

Значи с проста ориентация са тези глаголни времена,в чието значение има само един ориентационен момент /например сегашно време/;с двойна ориентация са тези,в чието значение има два ориентационни момента и съответно две ориентации /например минало несвършено време,бъдеще в миналото,минало предварително,бъдеще предварително/;с тройна ориентация е само бъдеще предварително в миналото,тъй като само в неговото значение има 3 ориентационни момента и съответно 3 ориентации /две между трите момента и една между резултата ог действието и бъдещия спрямо минал момент/.

В бълг. темпорална система се прави разлика между времената,които изразяват самото глаголно действие в неговото отношение към съответния ориентационен момент /наричаме ги акционни времена/,и времената,които изразяват не толкова самото действие,а резултата от него /резултативни или акционно-резултативни/.

Тъй като има 4 ориентационни момента,има и 4 резултативни времена:

-минало неопределено /сегашен момент/

-минало предварително /минал момент/

-бъдеще предварително /бъдещ момент/

-бъдеще предварително в миналото /бъдещ спрямо минал момент/

Резултативните времена се характеризират като означаващи едновременност на резултата с ориентационния момент,а ако ги характеризираме по отношение на действието,те винаги изразяват предходност на действието.Формално резултативните времена се отличават от акционните времена по това,че са образувани с минало свършено деятелно причастие на –л- и спомагателния глагол СЪМ.Останалите 5 глаголни времена /сегашно,минало свършено,минало несвършено,бъдеще и бъдеще в миналото/,които във формата си не съдържат минало деятелно свършено причастие на –л-,са акционни,тъй като означават самото действие в отношението му към съответен ориентационен момент.

Можем да отделим и още две групи глаголни времена-минали и бъдещи.Формално те се отличават по това,че миналите времена съдържат в състава си морфемата –х-,която се редува с –ш-:това са простите времена-минало свършено и минало несвършено,и сложните времена-минало предварително,бъдеще в миналото и бъдеще предварително в миналото.

Всички бъдещи времена съдържат в състава си морфемата –щ- /т.е. частицата ЩЕ или минало несвършено време ЩЯХ на спомагателния глагол ЩА/.Това са бъдеще време,бъдеще в миналото,бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото.Както се вижда има някои времена,които характеризираме едновременно и като бъдещи,и като минали-това се проявява и в названията им:бъдеще в миналото и бъдеще предварително в миналото.

Бълг.глаголни времена по отношение на това,дали показват отношение на действието към даден ориентационен момент /акционност/ или пък отношение на резултата от действието към ориентационния момент /резултативност/,се подреждат в стройна система.На всяко акционно време с изключение на минало съответства едно резултативно време:на сегашно време-минало неопределено /образувано е със сегашно време на СЪМ и можем да го наречем “сегашно резултативно”/;на минало несвършено време-минало предварително /неговите форми се образуват именно с минало несвършено време на СЪМ –то би могло да се нарече “минало резултативно”/;и накрая на бъдеще в миналото като акционно съответства като резултативно най-сложното време-бъдеще предварително в миналото,чиито форми се образуват с бъдеще в миналото на спомагателния глагол СЪМ-то може да се нарече съответно “бъдеще резултативно в миналото”.



Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017
2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други
2017 -> Литература между първата и втората световна война
2017 -> Литература Лит критика през 60- те години
2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст
2017 -> 1. Време на възражданьето
2017 -> Старобългарска литература (Презентация )
2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове
2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки
2017 -> Металингвистическая концепция современности михаила бахтина
2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница