Морфологична категория време

Глагол в сег. вр. означва действие което се извършва в момента на говоренето или състояние което съществува в момента на говоренето. Например работя, лежа, поливам. Сегашно време на глагола е най-немаркирано темпорално заради това има и най-широка и най-разнобразна употреба. Ф-мите за сег. вр. се образуват от сег. основа на глаголите и съответното окончание за лице и число. Според основната гласна на която завършва основата в сегашно вр. и която се вижда най-добре в 3л ед.ч. различаваме 3 групи глаголи или 3 спрежения. Отрицателните ф-ми се образуват с отрицателната частица не която се пише отделно от глаголите. Например не чета, не работя, не искам. Глагол в минало свършено вр. означава действие извършено и завършено преди момента на говоренето. Отрицателните ф-ми за мин. св. вр. се образуват с отриц. частица не която се пише разделно от глаголите. Например не четох, не работих, не исках. При образуване на ф-ми в мин. св. вр. са възможни някой звукови промени. Глагол в бъд. вр. означава действие което може или което трябва да се изварши след момента на говоренето. Порпинцип то е иреално време. Действието може да се осъществи но може и да не се осъществи. Например ще пиша писмо, ще замина за Монтана. Ф-мите за бъд. вр. се образуват с помоща на частицата ще и ф-мите за сег. вр. на гла. Отрицателните ф-ми за бъд. вр. се образуват с няма да и ф-мите на сег. вр. Съществуват и отрицателни ф-ми с отрицателната частица не но те се употребяват по-рядко. Например Не ще работя. Глагол в мин. не опр. вр. озн. действие извършено и завършено преди момента на говоренето. Кокнретния момент в миналото когато е извършено и завършено действието не е ясен и не е точно определен. Затова и времето се нарича минало не определено. Мн често мин. неопр. вр. се употребява във въп. и в отрицателни изрази при които се пита или отрича нещо по общо. Глагол в мин. несвр. вр. означава действие което е минало по отношение на момента на говоренето, но е съвременно на друг минал момент. Например Вчера ходих у Пламен. Той четеше за изпит. Глагол в мин. предварително вр. ознчава действие което е минало по отношение на момента на говоренето и е извършено преди друг минало момент за който се говори. Глагол в бъдеще предварително време означава действие което е бъдещо спрямо момента на говоренето но е минало спрямо друг бъдещ момент за който се говори. Например Вчера ходих у Пламен. Той беше заминал. Глагол в бъдеще време в миналото означава действие което е минало спрямо момента на говоренето но е бъдещо спрямо др. минал момент за който се говори. Например Снощи щях да говоря по телефона.

Глагол в бъдеще предварително вр. в миналото означва действие което е минало спрямо момента на говоренето, минало спрямо др. минал момент, който е едновременно бъдещ момент спрямо втори минал момент. Например Ако бяхме тръгнали по-рано щяхме да сме стигнали в Монтана.
Морфологична категория вид на действието. Най-често основните глаголи са от несвършен вид. Например говоря, пиша, живея, търпя, мия. За изказване на всяко действие в бг. език съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен вид и един от свършен вид. Например давам и дам, купувам и купя, пиша и напиша. Във връзка с тази особенност на нашата глаголна с-ма съществуват различни начини за образуване на свършени глаголи от не свършени и обратното. Когато се прибави към глагол от несвършен вид някоя представка, получава се нов глагол от свършен вид. Например пиша- напиша, подпиша; готвя- приготвя, сготвя. Получените по този начин глаголи се отличават от основните не само по вид но и по значение. В отделни случаи някои представки не внасят ново значение в основата на глагола а само го променят по вид. По-този начин се получават 2ки от глаголи които имат еднакво значение а се противопоставят помежду си само по вид. Например раста- пораста, старея- остарея, чета- прочета. Когато се прибави към някой глаголи от несвършен вид наставката на, получават се нови глаголи от свършен вид. Например лежа- легна, светя- светна. От всеки глагол от свършен вид може да се образува посредством някоя наставка нов глагол от несвършен вид. Например излетя- излитам, изгоря- изгарям.
Морфологична категория наклонение. В процеса на общуването говорещия може да представи действието по различен начин: като реално извършващо се, като желано, като възможно при определени условия като наблюдавано и ненаблюдавано. Това представяне на действието може да се направи с различни езикови средства-фонетични, лексикални и граматически. В граматиките начина по който се представя действието се нарича наклонение. В бг. език има 3 основни начина за представяне на действията: Изявително, повелително и условно наклонение. Когато говорещото лице се ангажира с дустоверността и реалността на действието то го представя с глаголни ф-ми в изявително наклонение. Такива са ф-мите на всички глаголни времена. Например “Аз работя в градината. Аз работих в градината. Аз ще работя в градината и тн.” Това е най-разпространеното наклонение, основното и най-често срещано в бг. език. Когато говорещото лице иска да бъде извършено някое действие то си служи с глаголни ф-ми в повелително наклонение. Чрез тези ф-ми то представя действието като искано като действие което трябва да бъде извършено по негова воля. Волята на говорещото лице може да бъде изразена също по различни начини: като категорична заповед, като молба, като съвет и др. В реалния комуникативен процес заповед може да се предаде само на лице или лица които присъстват.

Когато говорещото лице представя действията само като възможно, евентуално и все още нереално, но което е осъществимо при някакви условия, тогава то си служи с глаголни ф-ми в условно наклонение. Например Бих си купила тази книга. Бих излязла тази вечер. Условното наклонение най-често се употребява заедно с условно изречение. Например Ако имам пари бих купила тази книга . На една от най-честите употреби на условното наклонение в СБЕ е свързано с учтивото, смекченото, деликатното отношение на говорещото лице към събеседника. Например Бих Ви попитала. Бих Ви помолила.

1. За предаване на исторически събития от по-далечно време.

2. В народните приказки

3. В худ. произведения

Преизказното наклонение е специфично за бг. език наклонение. То не се среща в др. славянски езици. Всички глаголни времена в изявително наклонение имат и ф-ми за преизказно наклонение. Тези ф-ми се образуват с минали деятелни причастия и спомагателния глагол съм който в 3л. се изпуска. Самостоятелни ф-ми за преизказно наклонение има само мин. свр. вр. Например работила съм. Отрицателните преизказни ф-ми се образуват с не и нямало да. Например не съм работила, нямало да работя. Въпросителните ф-ми се образуват с въп. частица ли. Например работила ли съм. Освен обикновените ф-ми за преизказно наклонение съществуват и ф-ми за по-силно преизказване. Например работила съм била, щяла съм да работя.
Морфологична категория залог. Глаголното лице което е изразено във всяка глаголна ф-ма има различно “поведение” към действието. Ако това “поведение” е активно, казваме че глаголът е в деятелен залог. Например Учителят изпитва ученика. В този случай глаголното лице е вършител а др лице е получател на действието. Ако “поведението” на глаголното лице е пасивно казваме че глаголат е в страдателен залог. Например Ученикът е изпитван от учителя. В този случай глаголното лице е получател на действието, а вършителят е друг. Глаголът е в деятелен залог когато подлогът извършва действието. Глаголът е в страдателен залог когато подлогът получава действието. Основен и по-широко разпространен в езика е деятелния залог. Страдателен залог имат само преходните глаголи. Ф-мите за страдателен залог се образуват по 2 начина:

1. С възвратна частица се и съответния глагол. Такива ф-ми се наричат възвратно страдателни.

2. Със спомагателния глагол съм и минало страдателно причастие. Тези ф-ми се наричат причастно страдателни.

Страдателните ф-ми в ед. число имат варианти за род. Например се е писала, се е писало, беше се писала, беше се писало, ще се е писала, е писана и т.н. Отрицателни ф-ми се образуват с частица не. Например не се пише, не е писан. Въп. ф-ми се образуват с частица ли. Например пише ми се, писан ли е. При ф-ми от страдателен залог не е задължително винаги да се изразява словестно вършителят на действието. Например Книгата е прочетена. Книгата е прочетена от ученика. Страдателни ф-ми се употребяват по-малко от деятелните. При използване на страдателна ф-ма за учтивост спомагателния глагол и миналото страдателно причастие не се съгласуват по число. Например Вие сте поканена от посланика.

Глаголите от свършен и от не свършен вид си имат всеки за себе си самостоятелно спрежение в отделните времена въпреки, че някой времена на глаголите от свършен вид не се употребяват при обикновенни обстоятелства. Неправилно е да се определят несвършените глаголи само като “многократни”, а свършените като “еднократни”. Най-често основните глаголи са от несвършен вид. Например говоря, пиша, живея, търпя, мия, чистя. За изказване на всяко действие в бг. език съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Например давам и дам, купувам и купя, пиша и напиша. Във връзка с тази особеност на нашата глаголна с-ма съществуват различни начини за образуване на свършени глаголи от не свършени и обратно. Кокато се прибавя към глагола от не свършен вид някоя представка получава се нов глагол от свършен вид. Например пиша- напиша, зная- узная, крия- покрия. Получените по този начин глаголи се отличават от основните не само по вид но и по значение. В отделни случаи някой представки не внасят ново значение в основата на глагола, а само го променят по вид. По този начин се получават 2ки от глаголи които имат еднакво значение, а се противопоставят помежду си само по вди. Например меря- премеря, чета- прочета. Когато се прибави към някои глаголи от несвършен вид наставка на се получават нови глаголи от свършен вид. Например грея-грейна, мълча- млъкна. От всеки глагол от свършен вид може да се образува нов глагол от несвършен вид. Например кажа- казвам, претърпя- претърпявам.

Нелични ф-ми на глагола в БЕ са: причастията, деепричастията и отглаголните същ. Глаголи от 1во и 2ро спрежение, с ударение на последната сричка, образуват сег. деятелно причастие с ящ. Например чета- четящ, лежа- лежящ. Всички сег. деятелни причастия се изменят по род и число. Например четяща, пееща, искаща. Сег. деятелни причастия се употребяват често в обособени конструкции в писмената реч в публицистичния и научния стил. Например Домакинята, готвеща супата, владее положението. Те се употребяват също като определения. Например пишещо у-во, падащи камъни. Поради това, че гласните а и ъ когато не са под ударение, се изговарят приблизително еднакво, се допускат грешки при писане на минали деятелни свършени причастия. Всички минали св. деятелни причастия се изменят по род и число. Например писал- писала, работил- работила. Минало несв. деятелно причастия се обр. от основата на мин. несв. вр. като окончанието за 1л.ед.ч. х се замени с л. Например четях- четял, пишех- пишел.Всички мин. несв. деятлни причастия се изменят по род и число. Например четял- четяла, пишел- пишела. Употребяват се само за образуване на преизказни ф-ми на сег. и мин.несв. време. Мин. страдателно причастие се образува от осн. на мин. несв. вр. като окончанието за 1л.ед.ч. се замени с н, ен или т. Например казах- казан, видя- видян. Това причастие се използва за образуване на глаголни ф-ми в страдателен залог и като прил. в ролята на определения. Тези причастия може да се членуват. Например прочетеният, прочетената, прочетените. Деепричастието е отглаголна ф-ма която озн. действие което е паралелно, допълнително на основното действие и се отнася до един и същ вършител. Например Той седи на канапето, четейки вестник. Деепричастията се образуват само от глаголи от несвършен вид. Деепричастието е неизменяема част на речта. Употребата му в разговорната практика е ограничена. Те се срещат и в обособени части където може да се заменят и с подчинени изречения. От всички глаголи от несвършен вид може да се образуват отглаголни същ. с наставка не. Например четене, писане, рисуване, плуване. Те означават опредметено действие. Дейсвтието се представя като извършващ се процес. В този смисъл те стоят по-близо до глагола от колкото до същ. име. Затова като глагола те може да имат допълнение. Например чета книга, четене на книга.

Глаголите биват възвратни и невъзвратни

Възвратни-“се”-биват 5 вида

Възвратни-“си”-биват 3 вида

“СЕ”-5 вида

1/Собствено-възвратни /пряковъзвратни/

Пример:мия се,обличам се

Се=себе си – формална замяна

2/Взаимно възвратни-реципрочност субект – обект

Пример:обичаме се

3/Възвратно средни-смея се.Частицата “се” не се заменя със себе си

4/Страдателно възвратни глаголи

Пример:Студентите правят конспекти

Конспектите са правени от студенти

Конспектите се правят от студенти

5/Безлично страдателни

Пример:съмва се,мръква се,свечерява се

“СИ”-3 вида

1/Непряко възвратни глаголи

Пример:купувам си / “си”=себе си/ - купувам на себе си

2/Взаимно възвратни глаголи

Пример:смигаме си /аз на теб,ти на мен/

3/Субективно възвратни-действието излиза от вършителя и се връща към него.Пример:свиркам си,пея си

Може да се даде пример за двойно възвратен глагол:Да си се представя

-Лични,безлични глаголи

Лични-действие,което се извършва от определено лице

Безлични-нямат вършител,отсъства от мисълта

Пример:Боли ме главата./3 лице,ед.ч./

-Лични,нелични глаголни форми

пея-проста глаголна форма

чел съм-сложна глаголна форма

Лични-когато може да се определи лицето

Пример:ходя-1 лице,ед.ч. /аз ходя/

Нелични-причастие,което бива 4 вида;деепричастие;съкратен инфинитив Синтактичен клас-реходни и непреходни глаголи/обектни глаголи/.Безобектни глаголи от своя страна са:кашлям,раста,живея.

Преходните глаголи се свързват с пряко допълнение благодарение на въпросите:какво;що;кого; независимо от контекста

Пример:Аз пея песен – какво,що пея – песен

Аз бягам – това е непреходен глагол и не може да се свърже с пряко допълнение.Това е глагол за движение и промяна на състоянието.

Глаголите за конкретни действия са винаги преходни.

Непреходните глаголи не образуват страдателан залог.

Семантични класове-6 вида

Съм,бъда-спомагателен абстрактен глагол

Глаголите биват:

1/Автосемантични-свободни,независими.Използват се и като сказуемо.Например:Аз чета.Не се нуждаят от допълнително разширяване за изясняване на смисъла.

2/Синсемантични-те са задължително допълнени,т.е.изискват допълнение.Например:Аз яздя кон.Думата кон задължително трябва да се употреби.

ВИД НА ГЛАГОЛА-СПОРНИ ВЪПРОСИ,ОСНОВНИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ.КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИДА.ВИДООБРАЗУВАНЕ. Граматическата категория вид е присъща на всички славянски езици.Не е онаследена от индоевропейското образование,а от славянското.Предпоставка за нея е съществуването на праславянска основа.

Отношението предметност-непредметност се трансформира в съвършен и несъвършен вид.

Въпроса за вида е разработван до наши дни.Най-изчерпателното изследване върху семантиката и морфологичната същност на глагола е на Ю.Маслов.Според Андреечин вида на глагола определя действието от неговата вътрешна завършеност или незавършеност,независимо от мястото във времето.

Глаголите от несвършен вид показват действието в неговото последователно извършване,т.е. като развиващ се процес,а глаголите от свършен вид-в цялостното си извършване,т.е. като завършена цялост.

Други автори определят свършения вид като изказващ определено действие,а несвършения вид като изказващ неограничено действие,като поясняват че за граница тук не може да се смята случайно прекъсване на действието,а довеждане до естетическа закръгленост,завършеност.Следователно вида определя нещо от траенето на действието във времето,но не е измерено външно от към неговата продължителност,а само откъм вътрешната завършеност и незавършеност.Глаголите от несвършен вид изказват действието с последователно развитие,в количественото натрупване в даден момент и в интервал от време без да се визира самия завършек.А глаголите от свършен вид изказват действието в неговата цялост заедно със завършека,с който то се изчерпва.Следователно семантичните компоненти на свършения вид са изчерпване,приключване,край,а на несвършения вид са неизчерпване,неприключване,невключване на края на действието.При изясняване на категорията вид е наложително да се съпостави между нея и други граматически категории и семантични особености на глагола,които не са съвместими с нея и не са елементи от видовата корелация.

1.Отношение между вид и семантика-характер на глаголното действие.

Андреечин и Стоянов вида от допълнителните семантични признаци като една кратност, продължителност, повторяемост.Погрешно е да се мисли че несвършения вид значи продължителни действия,а свършените моменти-краткотрайност.И най-продължителните действия могат да се изкажат с глагол от свършен вид,а кратки действия да се представят с глагол от несвършен вид.Глаголите от несвършен вид могат да имат и многократно и еднократно значение.Граматическата категория вид на глагола е независима и различна от начина,по който протича или се извършва тлоголното действие,затова действието на глаголи от свършен вид може да протича като непрекъснат процес,началото и края на които не се мислят или като последователност във времето на отделни кратки действия.Означеното с несвършено глаголно дайствие може да бъде само начало или само завършек на продължително действие.

2.Отношение между вид и време

Глаголното време определя продължителността на действието спрямо определен ориентационен момент докато видът определя действието откъм неговата вътрешна завършеност.

Това доказва,че видът и времето са отделни категории.

Завършеността и незавършеността по време не отговаря на незавършеността и завършеността по вид,ако глагола е от несвършен вид е ясно че действието няма да се изчерпи докрай,макар процеса да се прекрати.Например:Четох книгата един ден.

Ако глагола е от свършен вид по начало е ясно, че действието ще бъде извършено.При единство на видовата и темпоралната завършеност или незавършеност в употребата на глагола няма нищо особено,но когато има разминаване между тях употребата им е натоварена с допълнителни стилистични нюанси.

3.Отношение между вид и форма на глагола.

Двойките глаголи от свършен и несвършен вид.

Например:чета и прочета

Форми на един и същ глагол ли са или са два различни глагола.

Според Стоянов вида няма собствен морфологичен показател,тъй като представките и наставките,които образуват свършен и несвършен глагол имат и друга функция-словообразуваща.

Не е съвсем определено становището на Андреечин, но от отделни мисли личи, че той приема схващането, че свършеният вид и несвършеният вид са форми на един и същ глагол.

Според Маслов в морфологичен аспект, категорията вид е категория не от класификационен тип, а от словоизменителен.Осъществява се в рамсите на едно и също лексикално значение и глагола се спряга по вид. Много езиковеди възразяват, че категорията вид не е категория от словоизменителен тип. Доводът е, че не всяко лексикално значение на практика се съчетава с двата вида, не всеки глагол се изменя по вид, макар и да принадлежи към даден вид.

Критерий за определяне на вида:

1.както стана ясно вида няма собствени морфологични показатели.Повечето от учените се обединяват около идеята, че видовото граматическо значение на даден глагол се носи от неговата основа, която може да бъде производна и непроизводна.Каква е видовата основа се открива по нейното функциониране. Според Маслов има три критерия за определяне на видовата основа:

-парадигматичен-видовата основа има не свършено видово значение ако от нея могат да се образуват сегашно деятелно причастие,деепричастие,отрицателни форми за повишен наклон,отглаголни съществителни с наставка “не”.Този критерии е абсолютен.Пример:чета,четящ,четейки,четеше.

-синтактичен-видовата основа е инперфектна /несвършен вид/,ако формите образувани от нея могат да се съчетават с показатели за фазовост или процесност.

Пример:нося+наречие=несвършен вид

донеса – не може с наречие=свършен вид

Започвам да нося – става

Започвам да донеса – не става

Глаголите от свършен вид не могат да се употребят в главно изречение когато са в сегашно или в минало несвършено време.

-словообразувателен-изхожда се от възможността за образуване на дадена видова основа от друга основа-косвен критерии-не е надежден защото има изключения.

Видообразуване

мигам-от първичен несвършен вид

мигна-свършен вид

смигна-свършен вид
смигвам-вторичен несвършен вид /св-я,а,ава,ява/
Видове и форма

Минало свършено време Първичен несвършен вид Свършен вид

мечтая Минало несвършено време

мечтах мечтах помечтах

мечта мечтаеше помечта

мечта мечтаеше

Минало несвършено време

Помечтах

Помечтаеше

Помечтаеше

знаех-минало свършено време

узнах-свършен вид

Аз ако узнах-вторичен несвършен вид

да взема вземам

минало свършено време-взех вземах

минало несвършено време-ако вземех вземах