Морска трудова конвенция, 2006 Г., На международната организация на труда



страница1/8
Дата02.06.2018
Размер1.84 Mb.
#71107
  1   2   3   4   5   6   7   8
МОРСКА ТРУДОВА КОНВЕНЦИЯ, 2006 Г., НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

(Приета от Конференцията на Деветдесет и четвъртата й сесия, Женева, февруари 2006 г.)


(Ратифицирана със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 27 май 2009 г. - ДВ, бр. 42 от 2009 г. В сила от 20 август 2013 г.)


Издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията Обн. ДВ. бр.76 от 30 Август 2013г.
Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

Свикана от Административния съвет на Международното бюро по труда в Женева и започнала своята Деветдесет и четвърта сесия на 7 февруари 2006 г., и

В желанието си да създаде единен последователен нормативен акт, който да обхваща в себе си, доколкото е възможно, всички съвременни норми на съществуващите международни морски трудови конвенции и препоръки, както и основните принципи, установени в други международни трудови конвенции, и в частност:

- Конвенция № 29 относно принудителния труд, 1930 г.;

- Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране, 1948 г.;

- Конвенция № 98 за правото на организиране и колективно договаряне, 1949 г.;

- Конвенция № 100 за равенството в заплащането, 1951 г.;

- Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд, 1957 г.;

- Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г.;

- Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.;

- Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детски труд;

Взимайки предвид основния мандат на Организацията, който е да насърчава достойните условия на труд, и

Припомняйки Декларацията за основните принципи и права на работа на Международната организация на труда от 1998 г., и

Отчитайки също, че статутът на моряците се урежда от разпоредбите и на други нормативни актове на Международната организация на труда и че те имат права, които са установени като основни права и свободи, приложими за всички лица, и

Считайки, че предвид глобалната същност на корабоплавателната индустрия моряците имат нужда от специална защита, и

Отчитайки също международните норми за безопасността на корабите, сигурността на хората и качественото управление на корабите на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена, Конвенцията за международните правила за предотвратяването на сблъскване на море, 1972 г., както е изменена, и изискванията за обучение и компетентност на моряците на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена, и

Припомняйки, че Конвенцията на ООН по морско право, 1982 г., установяваща общата правна рамка, в която трябва да се извършват всички дейности в океаните и моретата, е от стратегическо значение като основа за националните, регионалните и глобалните действия и сътрудничество в морския сектор и че нейната цялост трябва да бъде запазена,

Припомняйки, че член 94 на Конвенцията на ООН по морско право, 1982 г., урежда правата и задълженията на държавата, под чието знаме плава корабът, по отношение на, inter alia, условията на труд, окомплектоването на екипажи и социалните въпроси на корабите, плаващи под нейно знаме, и

Припомняйки алинея 8 на член 19 от Устава на Международната организация на труда, който постановява, че приемането на конвенция или препоръка от Конференцията или ратификацията на конвенция от някоя от държавите-членки в никакъв случай не може да засегне закон, решение, обичай или споразумение, които осигуряват на съответните работници по-благоприятни условия от предвидените в конвенцията или препоръката, и

Убедена, че новият нормативен акт трябва да бъде разработен, така че да бъде приет от възможно най-голям брой правителства, корабособственици и моряци, посветени на принципите на достойния труд, да бъде лесен за осъвременяване и да води до ефективно приложение и изпълнение, и

След като взе решение за приемане на определени предложения за реализацията на такъв нормативен акт, което е единствената точка от дневния ред на Сесията, и

След като определи, че тези предложения ще приемат формата на международна конвенция;

Днес, 23 февруари две хиляди и шеста година, приема следната конвенция, която може да бъде наричана Морска трудова конвенция, 2006 г.


Общи задължения

Член I


1. Всяка държава-членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да приложи изцяло нейните разпоредби по начина, указан в член VI, за да се гарантира правото на достоен труд на всички работници.

2. Страните-членки ще си сътрудничат помежду си с цел ефективното прилагане и изпълнение на тази конвенция.


Определения и обхват на приложение

Член II


1. За целите на тази конвенция и доколкото не е предвидено друго в конкретните разпоредби, терминът:

(а) компетентна власт означава министъра, правителствен орган или други власти, които имат компетенциите да издават и прилагат правила, заповеди или други инструкции, имащи силата на закон по отношение на съдържанието на съответните разпоредби;

(b) декларация за съответствие с Морската трудова конвенция означава декларацията, описана в Правило 5.1.3;

(c) брутен тонаж означава брутния тонаж, изчислен в съответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, които се съдържат в Приложение I на Международната конвенция за измерване на тонажа на корабите, 1969 г., или в някоя заместваща конвенция; брутният тонаж за кораби според временната схема за измерване на тонажа, приета от Международната морска организация, ще представлява брутния тонаж в колонката "Забележки" (REMARKS) на Международното мерително свидетелство (1969 г.);

(d) Морско трудово свидетелство означава свидетелството, описано в Правило 5.1.3;

(е) изисквания на тази конвенция се отнасят за изискванията в членовете и в Правилата и в Част А на Кодекса на тази конвенция;

(f) моряк означава всяко лице, което е наето или ангажирано или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за което се прилага тази конвенция;

(g) трудовият договор на моряците включва както договора за наемане на работа, така и клаузите по договора;

(h) служби по набирането и настаняването на работа на моряци означава всяко лице, компания, институция, агенция или друга организация в обществения или частния сектор, които се занимават с набирането на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици;

(i) кораб означава всеки кораб, който не плава изключително във вътрешни води или близко прилежащи води, или защитени води или зони, в които се прилагат пристанищни правила;

(j) корабособственик означава собственика на кораба или всяка друга организация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорността за оперирането на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с тази конвенция, без значение дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията и отговорностите от името на корабособственика.

2. Освен ако изрично не е предвидено друго, тази конвенция се отнася за всички моряци.

3. В случай на съмнение, дали определени категории лица следва да се считат за моряци по смисъла на тази конвенция, въпросът се разрешава от компетентната власт на съответната държава след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците.

4. Освен ако изрично не е предвидено друго, тази конвенция се прилага за всички кораби, държавна или частна собственост, които по принцип са предназначени за извършване на морски превози с търговска цел, с изключение на кораби, предназначени за риболов или подобни дейности, както и кораби с традиционна конструкция като плоскодънни лодки и платноходи. Тази конвенция не се прилага за военни кораби и спомагателни военни кораби.

5. В случай на съмнение дали конвенцията се прилага по отношение на даден кораб или определена категория кораби, въпросът се разрешава от компетентната власт на съответната държава след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците.

6. Когато компетентната власт определи, че в даден момент прилагането на някои елементи от Кодекса, упоменати в член VI, алинея 1, спрямо кораб или определена категория кораби, плаващи под знамето на държава-членка, не би било разумно или възможно, съответните разпоредби от Кодекса няма да се прилагат при положение, че въпросната материя е уредена по различен начин в националното законодателство или колективни договори или чрез други мерки. Подобно решение може да бъде взето само след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците и само по отношение на корабите с брутен тонаж, по-малък от 200 тона, които не осъществяват международни плавания.

7. Всички решения, взети от държава-членка по отношение прилагането на алинеи 3, 5 или 6 на този член, се съобщават на генералния директор на Международното бюро по труда, който уведомява членовете на Организацията.

8. Освен ако изрично не е предвидено друго, всяко позоваване на тази конвенция представлява едновременно и позоваване на Правилата и Кодекса.
Основни права и принципи

Член III


Всяка държава-членка трябва да се увери, че разпоредбите на нейното законодателство зачитат в контекста на тази конвенция основните права на:

(а) свободата на сдружение и ефективното признаване на правото на колективно договаряне;

(b) премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд;

(c) ефективното ликвидиране на детския труд;

(d) премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и професиите.
Заетост и социални права на моряците

Член IV


1. Всеки моряк има право на безопасно и сигурно работно място, което да отговаря на нормите за безопасност.

2. Всеки моряк има право на справедливи условия на заетост.

3. Всеки моряк има право на достойни условия на работа и живот на борда на кораба.

4. Всеки моряк има право на здравеопазване, медицинско обслужване, мерки за неговото благосъстояние и други форми на социално осигуряване.

5. Всяка държава-членка обезпечава в рамките на своята юрисдикция пълното зачитане на трудовите и социалните права на моряците, посочени в предходните алинеи на този член, в съответствие с изискванията на тази конвенция. Ако в конвенцията не е установено друго, зачитането на тези права може да бъде постигнато чрез актове на националното законодателство, чрез приложими колективни трудови договори или чрез други мерки или в практиката.
Отговорности по приложението и изпълнението

Член V


1. Всяка държава-членка прилага и въвежда в сила законодателство или други мерки, които е приела, за да изпълни задълженията си по тази конвенция по отношение на корабите и моряците под нейна юрисдикция.

2. Всяка държава-членка упражнява ефективно своята юрисдикция и контрол над корабите, които плават под нейно знаме, като създава система, която да осигури съответствие с изискванията на тази конвенция, включително редовни проверки, доклади, мониторинг и мерки по съдебен ред съгласно приложимите закони.

3. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плават под нейно знаме, притежават Морско трудово свидетелство и Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция в съответствие с изискванията на тази конвенция.

4. Всеки кораб, за който тази конвенция е приложима, в съответствие с международното право може да бъде проверен от държава-членка, различна от тази, под чието знаме плава, при посещение на нейно пристанище, за да се определи дали корабът съответства на изискванията на тази конвенция.

5. Всяка държава-членка ефективно упражнява своята юрисдикция и контрол над службите по набиране и настаняване на работа на моряци, установени на нейна територия.

6. Всяка държава-членка забранява нарушаването на изискванията на тази конвенция, установява, в съответствие с международното право, санкции или изисква коригиращи мерки съгласно своето законодателство, които да са достатъчни, за да предотвратят подобни нарушения.

7. Всяка държава-членка изпълнява своите задължения, произтичащи от тази конвенция, по начин, който не позволява на корабите, плаващи под знаме на държави, които не са ратифицирали тази конвенция, да получават по-благоприятно третиране от тези, които плават под знаме на държави, които са я ратифицирали.
Правила и части А и В на Кодекса

Член VI


1. Правилата и разпоредбите на Част А на Кодекса са задължителни. Разпоредбите на Част В на Кодекса не са задължителни.

2. Всяка държава-членка се задължава да зачита правата и принципите, изложени в Правилата, и да прилага всяко Правило по начина, посочен в съответните разпоредби на Част А на Кодекса. В допълнение държавата-членка трябва да обръща необходимото внимание на изпълнението на отговорностите си по начина, предвиден в Част В на Кодекса.

3. Освен ако в тази конвенция изрично не е предвидено друго, държава-членка, която не е в състояние да прилага правата и принципите по начина, установен в Част А на Кодекса, може да прилага Част А чрез разпоредби на своето законодателство или други мерки, които са равносилни по същество на разпоредбите на Част А.

4. В контекста на тази конвенция единствено за целите на алинея 3 на този член всеки закон, разпоредба, колективен договор или друга мярка за прилагане се счита за равносилна по същество, ако държавата-членка гарантира, че тя:

(а) води до пълното постигане на общата идея и цел на разпоредбата или разпоредбите на Част А на съответния Кодекс; и

(b) изпълнява разпоредбата или разпоредбите на Част А на съответния Кодекс.


Консултации с организациите на корабособствениците и на моряците

Член VII


В случай че не съществуват представителни организации на корабособствениците и на моряците в дадена държава, всяко дерогиране, освобождаване или друго гъвкаво прилагане на тази конвенция, за които се изискват консултации с организациите на корабособствениците и на моряците, може да бъде предприето от тази държава-членка единствено след консултации с Комитета, посочен в член XIII.
Влизане в сила

Член VIII

1. Официалните ратификации на тази конвенция се съобщават на генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация.

2. Тази конвенция е обвързваща само за тези държави - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор.

3. Тази конвенция влиза в сила 12 месеца след датата, на която са били регистрирани ратификациите на най-малко 30 държави-членки, чийто обединен търговски флот съставлява 33 процента от брутния тонаж на световния търговски флот.

4. След това тази конвенция влиза в сила за всяка държава-членка 12 месеца след датата, на която е регистрирана нейната ратификация.


Денонсиране

Член IX


1. Всяка държава-членка, ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, отправен до генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране. Такова денонсиране не влиза в сила преди изтичането на една година след датата на регистрирането.

2. Всяка държава-членка, която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в алинея 1 на този член, не е упражнила правото си на денонсиране, както това е предвидено в този член, ще остане обвързана за следващ десетгодишен период, след което може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десетгодишен период по реда, предвиден в този член.


Резултат от влизането в сила

Член X


Тази конвенция ревизира следните конвенции:

Конвенция № 7 относно минималната възраст за приемане на работа (морски труд), 1920 г.

Конвенция № 8 относно обезщетенията при безработица (корабокрушение), 1920 г.

Конвенция № 9 относно настаняването на работа на моряците, 1920 г.

Конвенция № 16 относно медицинския преглед на младежите (морски труд), 1921 г.

Конвенция № 22 за договора за наемане на работа на моряците, 1926 г.

Конвенция № 23 за репатрирането на моряците, 1926 г.

Конвенция № 53 относно свидетелствата за правоспособност на офицерите, 1936 г.

Конвенция № 54 относно платените отпуски (морски труд), 1936 г.

Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 г.

Конвенция № 56 относно осигуровка за болест на моряците, 1936 г.

Конвенция № 57 относно работното време и окомплектоването на корабите с екипаж, 1936 г.

Конвенция № 58 относно минималната възраст за наемане на работа (морски труд), ревизирана, 1936 г.

Конвенция № 68 относно прехраната и сервирането (екипажи на кораби), 1946 г.

Конвенция № 69 относно свидетелството за професионална правоспособност на готвачите на кораби, 1946 г.

Конвенция № 70 относно социалното осигуряване на моряците, 1946 г.

Конвенция № 72 относно платения отпуск на моряците, 1946 г.

Конвенция № 73 относно медицинския преглед на моряците, 1946 г.

Конвенция № 74 относно освидетелстването на моряците, 1946 г.

Конвенция № 75 относно настаняването на екипажа, 1946 г.

Конвенция № 76 относно заплащането, работното време и окомплектоването на корабите с екипаж, 1946 г.

Конвенция № 91 относно платения отпуск на моряците (ревизирана), 1949 г.

Конвенция № 92 относно настаняването на екипажа (ревизирана), 1949 г.

Конвенция № 93 относно заплащането, работното време и окомплектоването на корабите с екипаж (ревизирана), 1949 г.

Конвенция № 109 относно заплащането, работното време и окомплектоването на корабите с екипаж (ревизирана), 1958 г.

Конвенция № 133 относно настаняването на екипажа (допълнителни разпоредби), 1970 г.

Конвенция № 134 за предотвратяването на злополуки на море, 1970 г.

Конвенция № 145 относно продължителността на стажа на моряците, 1976 г.

Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за платения годишен отпуск на моряците, 1976 г.

Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г.

Протокол от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г.

Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците на море и в пристанищата, 1987 г.

Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г.

Конвенция № 165 относно социалното осигуряване на моряците (ревизирана), 1987 г.

Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците, 1987 г.

Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труда и живот на моряците, 1996 г.

Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци.

Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи.


Функции на депозитаря

Член XI


1. Генералният директор на Международното бюро по труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации, одобрения и денонсирания на тази конвенция.

2. Когато посочените в алинея 3 на член VIII условия са изпълнени, генералният директор уведомява държавите - членки на Организацията, за датата, на която конвенцията влиза в сила.


Член XII

Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава пълните подробности за всички актове на ратификация, одобрение и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с тази конвенция, на генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел да се регистрират в съответствие с разпоредбите на член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.


Специална тристранна комисия

Член XIII

1. Административният съвет на Международното бюро по труда следи постоянно за прилагането на тази конвенция чрез специално създадения от него Комитет с компетенции в областта на морските трудови норми.

2. За разглеждане на въпроси в съответствие с тази конвенция Комитетът се състои от двама представители, определени от правителство на всяка държава-членка, ратифицирала конвенцията, и представителите на корабособствениците и моряците, посочени от Административния съвет, след консултации със Смесената морска комисия.

3. Представителите на правителствата на държавите-членки, които не са ратифицирали тази конвенция, могат да участват в Комитета, но нямат право на глас по никой от въпросите, разглеждани в съответствие с тази конвенция. Административният съвет може да покани други организации или институции за участие с наблюдатели в Комитета.

4. Гласовете на всеки представител на корабособствениците и на моряците в Комитета се претеглят по начин, който гарантира, че всяка от групите на корабособствениците и на моряците поотделно има половината от гласовете на общия брой на присъстващите на конкретната среща и имащи право на глас правителства.


Изменения на конвенцията

Член XIV


1. Генералната конференция на Международната организация на труда може да приеме изменения на всяка разпоредба на тази конвенция в рамките на член 19 от Устава на Международната организация на труда и на правилата и процедурите на Организацията за приемане на конвенции. Изменения на Кодекса могат да се приемат, следвайки и процедурите в член XV.

2. Текстът на изменението се предоставя за ратификация на държавите-членки, чиито ратификации на тази конвенция са регистрирани преди приемането на това изменение.

3. Текстът на конвенцията, както е изменена, се съобщава на другите държави - членки на Организацията, за ратификация в съответствие с член 19 на Устава.

4. Едно изменение се счита за прието на датата, на която са регистрирани ратификациите на това изменение, или на конвенцията, както е изменена, в зависимост от случая, на най-малко 30 държави-членки, чийто обединен търговски флот съставлява най-малко 33 процента от брутния тонаж на световния търговски флот.

5. Изменение, прието в рамките на член 19 на Устава, е обвързващо само за тези държави - членки на Организацията, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор на Международното бюро по труда.

6. За всяка държава-членка, посочена в алинея 2 на този член, изменението влиза в сила дванадесет месеца след датата на приемане, посочена в алинея 4 на този член, или дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на изменението от тази държава, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

7. За държавите-членки, посочени в алинея 3 и в съответствие с изискванията на алинея 9 на този член, конвенцията, както е изменена, влиза в сила 12 месеца след датата на приемане, посочена в алинея 4 на този член, или 12 месеца след датата, на която ратификацията на конвенцията е била регистрирана, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

8. За тези държави-членки, чиито ратификации на конвенцията са регистрирани преди приемането на изменението, но не са ратифицирали изменението, тази конвенция остава в сила без съответното изменение.

9. Държава-членка, чиято ратификация на тази конвенция е регистрирана след приемане на изменението, но преди датата, посочена в алинея 4 на този член, може да уточни в придружаваща инструмента за ратификация декларация, че ратификацията се отнася за конвенцията без съответното изменение. Ако ратификацията е придружена от такава декларация, конвенцията влиза в сила за съответната държава-членка 12 месеца след датата на регистриране на ратификацията. Ако инструментът за ратификация не е придружен от такава декларация или ратификацията е регистрирана на или след датата, посочена в алинея 4, конвенцията влиза в сила за съответната държава-членка 12 месеца след датата на регистриране на ратификацията и след влизане в сила на изменението съгласно алинея 7 от този член и изменението става обвързващо за съответната държава-членка, освен ако самото изменение предвижда друго.
Изменения на Кодекса

Член XV


1. Кодексът може да бъде изменян както съгласно процедурата, изложена в член XIV, така и в съответствие с процедурата, изложена в този член, ако изрично не е предвидено друго.

2. Предложение за изменение на Кодекса може да бъде отправено до генералния директор на Международното бюро по труда от правителството на всяка от държавите - членки на Организацията, както и от групата на представителите на корабособствениците или от групата на представителите на моряците, назначени в Комисията, описана в член XIII. Предложеното от дадено правителство изменение следва да е предложено или подкрепено от най-малко 5 правителства, които са ратифицирали конвенцията, или от групата на корабособствениците или на моряците, упоменати в тази алинея.

3. Генералният директор, след като се увери, че предложението за изменение отговаря на изискванията на алинея 2 на този член, незабавно свежда до знанието на всички държави - членки на Организацията, това предложение заедно с всички считани за необходими коментари и бележки и ги приканва в срок от шест месеца или друг подобен срок (но не по-малък от три месеца и не по-голям от девет месеца), определен от Административния съвет, да представят своите забележки и предложения във връзка с това предложение.

4. След изтичане на посочения в алинея 3 на този член срок предложеното изменение заедно с кратко описание на забележките и предложенията, направени в съответствие с разпоредбите на същата алинея, се предават за разглеждане от Комисията на нейно заседание. Изменението се счита за прието от Комисията, ако:

(а) на заседанието, на което се разглежда предложението, присъстват най-малко половината от държавите-членки, ратифицирали тази конвенция; и

(b) мнозинство от най-малко две трети от членовете на Комисията гласува "за" изменението; и

(c) това мнозинство се състои от гласовете "за" на най-малко половината от гласовете на правителствата, половината от гласовете на корабособствениците и половината от гласовете на моряците, членове на Комисията, регистрирани за заседанието, на което се гласува предложението.

5. Изменение, прието в съответствие с разпоредбите на алинея 4 на този член, се предава за одобрение на следващата сесия на Конференцията. За да бъде одобрено това изменение, се изисква мнозинство от две трети от подадените гласове на присъстващите делегати. Ако няма такова мнозинство, предложеното изменение се връща на Комисията за преразглеждане, ако последната има такова желание.

6. Генералният директор уведомява за одобрените от Конференцията изменения всяка държава-членка, чиято ратификация на тази конвенция е регистрирана преди датата на одобрението от Конференцията. Тези държави-членки са наричани по-нататък "държави-членки, ратифицирали конвенцията". Уведомлението съдържа препратка към този член и определя срока за съобщаване на тяхното официално несъгласие. Този срок е две години от датата на уведомлението, освен ако при приемането Конференцията не е определила различен срок, който е минимум една година. Копие на уведомлението се изпраща и на другите държави - членки на Организацията, за тяхна информация.

7. Одобреното от Конференцията изменение се счита за прието, освен ако в определения срок генералният директор получи официални изявления на несъгласие от повече от 40 процента от държавите-членки, които са ратифицирали конвенцията и които представляват не по-малко от 40 процента от световния брутен тонаж на корабите на държавите-членки, ратифицирали конвенцията.

8. Изменение, което се счита за прието, влиза в сила шест месеца след изтичането на определения срок за всички държави-членки, ратифицирали конвенцията, освен за тези, които в съответствие с изискванията на алинея 7 на този член официално са заявили своето несъгласие и не са изтеглили подаденото несъгласие в съответствие с алинея 11. Същевременно:

(а) преди края на определения срок всяка държава-членка, ратифицирала конвенцията, може да изпрати уведомление до генералния директор, че ще се счита за обвързана с изменението само след последващо изрично уведомление за неговото приемане; и

(b) преди датата на влизане в сила на изменението всяка държава-членка, ратифицирала конвенцията, може да изпрати уведомление до генералния директор, че няма да прилага изменението за определен срок.

9. Изменение, за което се уведомява в съответствие с разпоредбите на алинея 8 (а) на този член, влиза в сила за държавата-членка, изпратила такова уведомление, шест месеца след като тази държава-членка е уведомила генералния директор, че приема изменението или на датата, на която изменението влиза в сила за първи път, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

10. Срокът по алинея 8 (b) на този член не трябва да е по-дълъг от една година от датата на влизане в сила на изменението или да не надвишава друг по-дълъг срок, определен от Конференцията по време на приемането на изменението.

11. Държава-членка, която официално е изразила несъгласие с някое изменение, може да изтегли своето несъгласие по всяко време. Ако генералният директор получи уведомление за такова изтегляне след влизането в сила на изменението, изменението влиза в сила за държавата-членка шест месеца след датата, на която е регистрирано уведомлението.

12. След влизането в сила на дадено изменение конвенцията може да бъде ратифицирана само в изменения й вид.

13. В случаите, в които Морско трудово свидетелство е свързано с въпроси, попадащи в обсега на влязло в сила изменение на конвенцията:

(а) държава-членка, която е приела това изменение, не е задължена да разшири действието на конвенцията по отношение на морските трудови свидетелства, издадени на кораби, плаващи под знамето на друга държава-членка, която:

(i) съгласно алинея 7 на този член официално е изразила несъгласие с изменението и не е изтеглила това несъгласие;

(ii) съгласно алинея 8 (а) на този член е изпратила уведомление, че приемането на изменението ще стане само след последващо изрично уведомление;

(b) държава-членка, която е приела изменението, трябва да разшири действието на конвенцията по отношение на морските трудови свидетелства, издадени на кораби, плаващи под знамето на друга държава-членка, която съгласно алинея 8 (b) на този член е представила заявление, че няма да прилага изменението за определен в съответствие с алинея 10 на този член срок.


Официални езици

Член XVI
Английският и френският вариант на текста на тази конвенция имат еднаква сила.



Разяснителна бележка към Правилата и Кодекса на Морската трудова конвенция
1. Тази разяснителна бележка, която не представлява част от Морската трудова конвенция, е предназначена да служи като общо ръководство за конвенцията.

2. Конвенцията се състои от три различни, но свързани части: Членове, Правила и Кодекс.

3. Членовете и Правилата определят фундаменталните права и принципи, основните задължения на държавите-членки, ратифицирали конвенцията. Членовете и Правилата могат да бъдат изменени само от Конференцията в съответствие с разпоредбите на член 19 на Устава на Международната организация на труда (вж. член XIV на конвенцията).

4. Кодексът съдържа подробностите за прилагането на Правилата. Той се състои от Част А (задължителни стандарти) и Част Б (незадължителни ръководства). Кодексът може да бъде изменен чрез опростената процедура, изложена в член XV на конвенцията. Тъй като Кодексът съдържа подробни указания относно начина, по който следва да се прилагат Правилата, измененията в него трябва да останат в общия обхват на Членовете и Правилата.

5. Правилата и Кодексът са групирани в пет глави по основни области, както следва:

Глава 1: Минимални изисквания към моряците за работа на кораб

Глава 2: Трудови отношения

Глава 3: Жилищни помещения, съоръжения и средства за отдих и възстановяване, храна и сервиране

Глава 4: Опазване на здравето, медицинско обслужване, благосъстояние и социално осигуряване

Глава 5: Изпълнение и въвеждане в сила.

6. Всяка Глава съдържа групи от разпоредби, отнасящи се за конкретно право или принцип (или мярка за прилагане в Глава 5), със съответното номериране. Например първата група в Глава 1 съдържа Правило 1.1, Стандарт А1.1 и Ръководство B1.1 относно минималната възраст.

7. Конвенцията има три основни цели:

(а) да установи чрез своите Членове и Правила устойчива система от права и принципи;

(b) да предостави на държавите-членки чрез Кодекса значителна степен на гъвкавост относно начина, по който те прилагат тези права и принципи;

(c) да осигури чрез Глава 5 правилното прилагане и спазване на правата и принципите.

8. Съществуват две основни области, позволяващи гъвкав подход при прилагането: първата предоставя възможността на държавите-членки в случай на нужда (вж. член VI, алинея 3) да изпълнят подробните изисквания на Част А на Кодекса чрез мерки, равносилни по същество (според определението в член VI, алинея 4).

9. Втората област, позволяваща гъвкав подход при прилагането, се предоставя чрез по-общата формулировка на задължителните изисквания на много от разпоредбите на Част А, като по този начин се предоставя по-голяма свобода по отношение на преценката и избора на точните действия, които да се предприемат на национално ниво. В такива случаи се ползват ръководствата за начина на прилагане, посочени в незадължителната Част Б на Кодекса. По този начин държавите-членки, ратифицирали тази конвенция, могат да установят вида действия, които могат да се очакват от тях по съответното общо задължение в Част А, както и действията, които няма да се изискват задължително. Например Стандарт А4.1 изисква всички кораби да предоставят незабавен достъп до необходимите лекарства за медицинско обслужване на борда на кораба (алинея 1(b) и да имат "медицинска аптечка" (алинея 4(а). Добросъвестното изпълнение на последното задължение съвсем ясно означава нещо повече от това просто на борда на всеки кораб да има медицинска аптечка. По-точно обяснение за това, което е необходимо, за да се гарантира правилното зареждане, употреба и поддръжка на аптечката, е предоставено в съответното Ръководство B4.1.1 (алинея 4).

10. Държавите-членки, ратифицирали тази конвенция, не са обвързани от съответното Ръководство и както е посочено в разпоредбите на Глава 5 относно държавния пристанищен контрол, проверките визират единствено съответните изисквания на конвенцията (Членове, Правила и Стандарти в Част А). Същевременно съгласно алинея 2 на член VI от държавите-членки се изисква, изпълнявайки своите отговорности, разписани в Част А на Кодекса, да вземат под внимание начина, изложен в Част B. В дадения по-горе пример, ако след щателното разглеждане на съответните Ръководства държава-членка реши да регламентира по различен начин осигуряването на правилното зареждане, употребата и поддържането на съдържанието на медицинската аптечка, каквото е изискването на Стандарта в Част А, то това е приемливо. От друга страна, следвайки ръководствата, предоставени в Част B, съответната държава-членка, както и органите на МОТ, отговорни за надзора върху прилагането на международните трудови конвенции, могат да бъдат сигурни без допълнително разглеждане, че осигуреното от държавата-членка регламентиране е достатъчно за изпълнение на отговорностите по Част А, за които се отнасят ръководствата.
ПРАВИЛА И КОДЕКС


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница